Три погледа към Съединението от 1885 г.

by Милко Палангурски, Веселин Янчев, Петър Стоянович

„Три погледа към Съединението от 1885 г.“ - трима историци, три погледа, едно Съединение, 140 години по-късно.

Берлинският договор създава т.нар. „Общонароден въпрос“, който по същество представлява идеята за обединяване на всички части на българската нация в единна държавна структура, която да покрива границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийското землище. Националните и регионалните лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии изведнъж осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Българите изведнъж се озовават в пет различни държавни, религиозни, езикови, образователни и културни среди, а върху националното тяло се издигат не духовни, а реални граници.

Накъде ще върви нацията, каква да е реакцията към мирните решения, какво може практически да се направи, са все тежки въпроси, които очакват решение. Те знаят, че историческата коренна промяна обикновено идва веднъж на поколение.

Националните лидери бързо формулират двете основни задачи по националния въпрос – първата, обединението от двете страни на Балкана – тя вече се очертава като сливане на двете самоуправляващи се територии. Затова започва да се действа за създаване на идентично държавно устройство в Пловдив и София. За другата задача, голямата мъка на всички – Македония, митрополит Мелетий Софийски в писмо до водача на македонската съпротива митрополит Натанаил Охридски, начертава плана за действие поне за едно поколение напред: „Мисля, че деятелността ви на друго да се обърне; по просветените македонци да ся въведат по широки правдини в Македония така что да ся обезпечи донейде населението против турския произвол, да ся возстанови по всякъде там църковната власт и Екзархията. После да ся отворят училища и да ся разпространят сочинения. Малките средства за сега за първото да ся употребят, иначе Македония е загубена за нас“.

Датата е 14 март 1879 г., Конституцията още не е тържествено подписана, български княз още не е избран, а изпълнителна власт все още е в чужди ръце – планът обаче е изработен и практически приет.

Само седем години след разпокъсването в Берлин българският народ намира сили да отхвърли половината от клаузите на договора и да обедини двете автономии. България излиза от кризата с почти удвоена територия и население и това я придвижва напред в балканските взаимоотношения. Страната е с нараснало самочувствие, а това ѝ позволява да се заеме със следващите задачи на нацията. Съединението несъмнено е най-големият дипломатически и военен успех на страната след Освобождението.

Genres: History

312 pages, Hardcover

Published January 1, 2025

About the author

Проф. дин Милко Палангурски е роден в с. Врабево, Троянско, но свързва целия си съзнателен живот с Велико Търново. Завършва „История” във ВТУ и става асистент още през 1986 година. Бил е в ръководството на Историческия факултет, а в периода 2003-2007 г. е бил заместник-ректор по управление на качеството и акредитацията. Преподавател е в катедра „Нова и най-нова история на България" във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" и е автор на десетки статии, студии и учебници, както и на 8 монографии, свързани с избирателната система в България.

Reviews

[Цветозар · Rating 5 out of 5]

Един мой алум от престижното ВТУ, по диплома етнограф, по призвание -- истерик, скоро де факто цитира части от тази книга, за да покаже колко безучастна е била русия в Сръбско-българската война. Безучастие, разбира се, е когато си част от съюза, който насърчава и османците и сърбите да ни върнат в статукво анте, и заставаш в готовност да ни окупираш, докато ни занимават съюзниците ти от Берлин и Виена.

Всяка книга за историята на Съединението, ако е написана честно, е катализатор против русофилията. Или си неграмотен, или си лъжец, ако след като си се запознал с фактите на историята, продължаваш да хвалиш русия.

[Ramis Myumyun · Rating 5 out of 5]

Човек рядко може намери заглавие на книга, което толкова много да отговаря на съдържанието ѝ. “Три погледа към Съединението” на историците М. Палангурски, В. Янчев и П. Стоянович е точно такъв труд, в който тримата автори успешно са представили различните ъгли на акта от 6 септември 1885 г. Подходът им е колкото нестандартен, толкова и обогатяващ за читателя. Книгата определено си заслужава!