Това е историята на едната от трите сестри в семейството. Мира, най-малката от тях, заминава за Турция още като дете, заедно с вълната български изселници. Мира така и не пуска корени, така и не намира мястото си там, където не принадлежи. Така и не се връща обратно в България. Мира вече я няма, тя се е скрила зад фереджето. Тя е сложила границата, зад която е защитена. Границата, зад която престава да чувства. Докато болката не й припомня, че е още жива.
Това е Мира! Едно българско момиче, което потърси свободата зад хиджаба. Това е Мира! Едно прокудено дете, което няма спомени! Това е Мира! Тя има родителите и е сираче! Това е Мира! Тя изпраща съпруга си при любимата му всяка втора вечер, за да може да диша! Това е Мира! Тя е майка, но няма право да обича децата си! Това е Мира! Тя е бездомна и живее в имение! Това е Мира! Тя има сестри, с които най-добре се мълчи! Това е Мира! И тя не знае коя е!
Тя е сянката на хиджаба и притежава само душата си! Щастливите рядко живеят богато. Мира не е щастлива! Срамът от миналото и страхът от бъдещето, най-сигурната комбинация, която я е лишила от настояще. Твърде много обич или твърде малко, всяко отклонение от дозата се превръща в отрова.