Божията милост

by Йорданка Белева

Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава.

Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота.
Катя Тодорова

Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост.
Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често пропускаме и не забелязваме.
Тони Николов

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories

100 pages, Paperback

Published September 5, 2025

About the author

Йорданка Белева е родена в Тервел. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки. Автор е на поетичната книга "Пеньоари и ладии" (2002) и сборника с разкази "Надморската височина на любовта" (2011).

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Пореден сборник с разказите на любимата ми Йорданка Белева! Отново четох със свито сърце, с усмивка на уста и със сълзи в очите. Едва ли има друг автор, който да ме вълнува по точно този нейн начин.

Да, разказите и са тъжни. Водят ме обратно в детството, връщат ме в родния ми град, карат ме да си спомням за баба и дядо ♥️
И четиримата! Всеки път!

И ме карат да съм благодарна!

“В майките боли повече”

“По правило малък град и нищо са синоними, взаимно се догонват в празното, на което са способни.”

“Чувствах се като забравена във фурната вечеря - изгоряла, почерняла, втвърдена и здраво залепена за съда. Съдът беше във формата на семейство - най-малката клетка на нашето общество”

[Ралица Генчева · Rating 5 out of 5]

Чуплива съм за този свят. Но мога да го понеса. Това си мисля, докато чета Йорданка Белева - този литературен звяр, който просто помита всичко с думите си, огъва времепространството и може за известно време да те приюти в книгите си, да се изгубиш в тази черна дупка, която изобщо не е черна, а има повече цветове, отколкото можем да видим с очите си.

И да излезеш после с по-широко отворени очи. Мислейки си за 17 предплатени минути, стихотворения в портфейл и диско.

[Milena Tasheva · Rating 4 out of 5]

Част от божията милост е, че можем да четем автори като Йорданка Белева. Този сборник е малък, но се чете бавно. Ако сте от запалените почитатели на Белева, вероятно някои от темите ще са ви познати – мъките в книгата натежават. Но всеки разказ е като различен нож и няма две еднакви рани.

[Krissy · Rating 4 out of 5]

Разкошният език на Йорданка Белева не разочарова. Сякаш последните два разказа не бяха на нивото на останалите, за да завърши със силата на другите ѝ сборници, но винаги е удоволствие за бавно и внимателно четене, разказ по разказ, страница по страница.

[Krasi Karaivanov · Rating 5 out of 5]

За пореден път се убеждавам, че аз не мога да чета разказите на Йорданка Белева “на един дъх”.
Много ми харесаха и тези 17. На някои си поревах, други ме усмихнаха, но всички ме замислиха. Искам много да пиша, но не мога и за това на този етап реших да си оставя емоциите от прочетеното само за мен.♥️

[Мартин Кръстев · Rating 5 out of 5]

поредният невероятен сборник с разкази на Дана. продължавам да твърдя, че през последните 20 години в българската литература няма по силни разкази от нейните. задължително четиво!

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Силни, запомнящи се, оставащи в теб истории!

[Gergina Doynova · Rating 5 out of 5]

6⭐️😍

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

Дана Белева винаги знае как да утеши 🤍

[Данила Райчева · Rating 5 out of 5]

След прозата на Йорданка Белева човек известно време забравя да чете друго и търси тази искреност навсякъде около себе си. “Божията милост” стъпва внимателно по вертикалите на душата. Пренася тежестите ѝ и ги олекотява. Хубава е такава безкомпромисна обич към живота и всички негови течения.

[Venetta Tsenkin · Rating 5 out of 5]

Току-що затворих „Божия милост“ на Йорданка Белева и ми трябва малко време… да мълча. Това не е книга, която просто се чете – тя се усеща. Всяка дума е като шепот, като молитва, която не търси отговор, а разбиране. Йорданка Белева има особен талант да казва големи неща с малко думи – да извае цяла вселена от човешки болки, обич, прошка и вина в едно изречение. Докато четях, имах усещането, че всяка дума тежи – но не с тежестта на трагедията, а с плътността на истината.