Инж. Илия Минев е един от най-дългогодишните политически затворници в България, символ на саможертва за отечеството с 25 години в комунистическите затвори, от които 1890 дни в карцер, и други 8 години принудително установяване. Общо над 480 дни е бил в гладна стачка. От средата на 70-те години Илия Минев започва борба срещу комунистическия режим за спазване на човешките и гражданските права, а в началото на 1988 г. основава първата правозащитна организация в България, която дава началото у нас на легалната съпротива срещу комунистическия режим. Книгата на д-р Иван Гаджев съдържа автобиографичния разказ на Илия Минев и неговото верую, изложени в 6 часа изповеди, записани на аудиокасети, а също документи и свидетелства на негови другари от затвора и Независимото дружество.
Институт по история на българската емиграция в Северна Америка "Илия Тодоров Гаджев".
Илия Минев е борецът за човешки права, който надживя комунистическият режим, но остана непризнат. Режимът на БКП го направи затворникът, лежал най-дълго по политически причини – цели 33 години. Повече дори и от Нелсън Мандела.
Човекът, който е познат на онези българи, слушали заглушаваното радио „Свободна Европа”, след като в началото на 1988 г. в дома му в гр. Септември, където е поставен от ДС под изолация, е основано Независимото сдружение за защита правата на човека в България (НДЗПЧ) и радиостанцията информира за събитията около него.
Илия Минев е сред малкото истински антикомунисти, които след 10 ноември 1989 г. претендират не за власт, а за трибуна, която така и не му е дадена. Той е набързо изтикан от „новите демократи” и през 2000 г. почина забравен и в нищета.
Книгата „Непримиримият Илия Минев” е на българския емигрант Иван Гаджев. Той е известен със създаването на Института по история на българската емиграция в Северна Америка и издаването на книгите на политическия емигрант Петър Семерджиев. Както сам пише в предговора на „Непримиримият Илия Минев” Иван Гаджев успява да се свърже още преди промените по телефона с председателя на НДЗПЧ. Скромността и аскетизмът на Илия Минев е пословична и той отказва предложената му материална помощ. След промените търси обаче съдействие за спасяването на зрението на съпругата си, която страда от нелекувана глаукома. Така през февруари 1990 г. на разноски на Иван Гаджев Минев и съпругата му пристигат в САЩ, където зрението на жена му е спасено след операция.
При това гостуване Гаджев записва разказите на Илия Минев. Именно тези аудио записи са в основата на книгата „Непримиримият Илия Минев”. Те обхващат целия житейски път на политическият затворник антикомунист. Разбира се, трудно е да се преразказват подобни преживяванията. Те трябва да бъдат прочетени