След трагичния край на Битката при Велбъжд през 1330 г. на българския престол се възкачва невръстният Иван Стефан, от чието име управляват майка му Анна Неда и чичо му Белаур. Само година по-късно детето цар е детронирано и заедно с майка си – принудено да замине в изгнание. Така Иван Стефан излиза от учебниците по история, но животът му продължава. Докато прави планове как да си върне бащината корона, бившият български владетел ще организира собственото си погребение на един адриатически остров и ще открадне самоличността на сина на виден дубровнишки търговец. Ще сключи брак с незаконната дъщеря на Филипо д‘Анжу, принц на Ахея и Таранто, крал на Албания и титулярен император на Константинопол. Ще влезе в двора на неаполитанската кралица Джована и в учредения от съпруга ѝ Людовико Орден на рицарите на възела. Ще управлява албанското херцогство Дурацо, раздавайки щедри привилегии на местните жители. Ще участва в морския поход на адмирал Паганино Дориа във Войната за проливите, а също и във Войните на вечернята под командването на граф Николо Ачиайоли. Ще стане кондотиер в покритата с мрачна слава Компания на шапката и ще вземе участие в Битката при Валдичиана. Ще лежи в тъмниците на Константинопол и Сиена. И още, и още… един калейдоскоп от неочаквани възходи и незаслужени падения, разказът за които прилича повече на роман, отколкото на историческо изследване. И въпреки това всяка хипотеза в увлекателното повествование на Петър Николов-Зиков е подплатена с множество исторически документи, чиято автентичност не подлежи на съмнение. Затова си заслужава да бъде чута.
Петър Николов-Зиков е роден в София през 1979 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура „Константин Кирил Философ“ (1998 г.), бакалавър по Политология (2002 г.) и магистър по Политически мениджмънт (2004 г.) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2010 г. защитава докторска дисертация пред департамент „История“ на Нов български университет. От 2010 г. е главен асистент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Учредител и пръв председател на Института за дясна политика (2014 г.) Парламентарен секретар на Министерския съвет на Република България (2014–2017). Главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly (от 2015 г.). Автор на много статии в областта на политиката и политическата история, а също и на монографиите „Раждането на българския консерватизъм“ (2011 г.), „Династията на Срацимировци“ (2012 г.) и „Истинската история на Видинското княжество“ (2014 г.).
Рядко се случва да излезе книга за българска историческа личност, която не е владетел и която не се развива изцяло на балканите. Историята на Иван Стефан е интересна точно в това, че е една по-приземена по-човешка история, която разгръща света на Средновековна България, все пак, Второто Българско Царство не съществува във вакуум, а около нас по това време ври и кипи от действия и то не само от османски такива.
Въпреки това в книгата се получава отчасти ефектът, от който страдаше книгата на проф. Пламен Павлов "Първите дами на Средновековна България", просто няма толкова много сведния за Иван Стефан, за да се разгърне в една нормална по размер книга фокусирана върху живота му. Дори разтегната в най-голям предел, книгата стига едва 182 страници от съдържание преди библиография, индекси родословни дървета и това при доста много цветни страници с картинки, повечето от които са там чисто за пълнеж. В един момент по средата на книгата четем за кръстниак на Иван Стефан Лудовико и самият Иван Стефан просто е там някъде в бекграунда.
Книгата е интересна, чете се леко, разказва за интересни моменти, особено имайки предвид че идващата Europa Universalis V се случва точно по това време около 1337 г и показва България управлявана от архи-врагът на Иван Стефан -- цар Иван Александър.