What do you think?
Rate this book
Война и котарак
Издателство БЛЕК ФЛАМИНГО ПЪБЛИШИНГ представя отново на българския език един от най-успешните австрийски автори Бернхард Айхнер, известен преди всичко с криминалните романи, които е написал.
Зрителите присъстват на запuca на радиопиесата ВОЙНА И КОТАРАK като експериментален проект. В студиото те са заедно с актрисите и актьора и преживяват как биват записани отделните сцени и как се обсъжда действието. Забавно се разказва историята около най-известната котка в Централна Европа.
Актьорите са изцяло отдадени на записа, но са останали сами, тъй като режисьорът им е попаднал в зарастване и не може да пристигне на време за записа.
Зрителите присъстват на запuca на радиопиесата ВОЙНА И КОТАРАK като експериментален проект. В студиото те са заедно с актрисите и актьора и преживяват как биват записани отделните сцени и как се обсъжда действието. Забавно се разказва историята около най-известната котка в Централна Европа.
Актьорите са изцяло отдадени на записа, но са останали сами, тъй като режисьорът им е попаднал в зарастване и не може да пристигне на време за записа.
144 pages, Paperback
Published January 1, 2025
1 person want to read
About the author
Bernhard Aichner
40 books102 followersBernhard Aichner (geb. 1972) lebt als Schriftsteller und Fotograf in Innsbruck/Österreich. Aichner schreibt Romane, Hörspiele und Theaterstücke. Für seine Arbeit wurde er mit mehreren Literaturpreisen und Stipendien ausgezeichnet. Nach den Spannungsromanen Nur Blau (2006) und Schnee kommt (2009) erschienen bei Haymon die Max-Broll-Krimis Die Schöne und der Tod (2010), Für immer tot (2011) und Leichenspiele (2012). Totenfrau ist der erste Thriller, der bei btb erscheint. Für die Recherche dazu arbeitete Aichner ein halbes Jahr bei einem Bestattungsinstitut als Aushilfe.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
November 9, 2025
Каква чест е да поставя първия рейтинг на книгата тук! 😻
В едно изречение бих я описала като абсурдно-забавен хорър, представен чрез огнения похват пиеса в пиесата.
Привлече ме котката на корицата, която изглежда като моята оранжева Хестия. Описанието на историята също беше интригуващо, а това че е пиеса, винаги привлича. Най-интересно обаче е наличието на втори пласт мета-действителност под основното действие.
За първи път чета такъв формат. Пиеса в пиесата. От една страна следим сюжета с котката и нейната стопанка, а върху него се наслоява записът на една радиопиеса, изпълнявана от няколко актьори, които коментират действията и непрекъснато превключват от роля в роля.
Сюжетите в основната линия са крайни, а персонажите - едномерни: добри или лоши. И също като в детските приказки на братя Грим, и тук злодеите скрояват подли номера и вършат предумишлени, хладнокръвни убийства.
В измерението на актьорите обаче нещата са по-реалистични. Там нюансите се наслагват чрез реакциите им към сценария, но най-вече чрез начина, по който променят мнението си, когато сменят ролите. Например актрисата, която първоначално играе жертвите, осъжда злодеите. Докато не разменят ролите с колежката ѝ. Тогава поглежда действията през другата перспектива, увлича се от злодейството и започва да го оправдава.
Книгата е лека и бърза за четене. Единственото, което не ми допадна, е корицата. По принцип не съм фен на поставени снимки, но в случая тя дори не отговаря на това, което бихме си представили за котката Валдемар. Не и оранжева котка за злодей.
Няма как да пропусна да спомена и колко много пасваше името на котарака. Валдемар*. Имам обаче няколко потенциални вариации за него:
*Волдемарт, като референция към вълшебен тиранин;
*Валдеморт, защото mort значи смърт, а в книгата има много, много смърт;
*Валдемър, понеже котаракът мъркаше, докато останалите се избиваха.
В едно изречение бих я описала като абсурдно-забавен хорър, представен чрез огнения похват пиеса в пиесата.
Привлече ме котката на корицата, която изглежда като моята оранжева Хестия. Описанието на историята също беше интригуващо, а това че е пиеса, винаги привлича. Най-интересно обаче е наличието на втори пласт мета-действителност под основното действие.
За първи път чета такъв формат. Пиеса в пиесата. От една страна следим сюжета с котката и нейната стопанка, а върху него се наслоява записът на една радиопиеса, изпълнявана от няколко актьори, които коментират действията и непрекъснато превключват от роля в роля.
Сюжетите в основната линия са крайни, а персонажите - едномерни: добри или лоши. И също като в детските приказки на братя Грим, и тук злодеите скрояват подли номера и вършат предумишлени, хладнокръвни убийства.
В измерението на актьорите обаче нещата са по-реалистични. Там нюансите се наслагват чрез реакциите им към сценария, но най-вече чрез начина, по който променят мнението си, когато сменят ролите. Например актрисата, която първоначално играе жертвите, осъжда злодеите. Докато не разменят ролите с колежката ѝ. Тогава поглежда действията през другата перспектива, увлича се от злодейството и започва да го оправдава.
Книгата е лека и бърза за четене. Единственото, което не ми допадна, е корицата. По принцип не съм фен на поставени снимки, но в случая тя дори не отговаря на това, което бихме си представили за котката Валдемар. Не и оранжева котка за злодей.
Няма как да пропусна да спомена и колко много пасваше името на котарака. Валдемар*. Имам обаче няколко потенциални вариации за него:
*Волдемарт, като референция към вълшебен тиранин;
*Валдеморт, защото mort значи смърт, а в книгата има много, много смърт;
*Валдемър, понеже котаракът мъркаше, докато останалите се избиваха.
Displaying 1 of 1 review