Живее и твори в родния си град. Завършила е Юридическия факултет на Бургаски свободен университет и в момента работи в държавната администрация в родния си град.
През декември 2009 г. излиза дебютната ѝ книга със стихове “И крещя”. Следват поетичната книга “Anamnesis morbi” (2014 г.) и сборникът разкази “Петъчни истории” (2014 г.).
Нейни произведения са публикувани в периодични издания, в алманаси и литературни списания.
Лауреат на литературни конкурси за стихове и проза. Неколкократен победител в интерактивния формат “Лига на разказвачите”. През 2011 г. печели първа награда в конкурс за разказ, през 2012 г. става лауреат на литературният конкурс за поезия Яворови дни. През 2014 г. стихосбирката ѝ “Anamnesis morbi” печели поетичната награда на името на Христо Фотев на Годишния литературен преглед “Бургас '2014”.
Внимание! Да не се чете на публични места, тъй като предизвиква неконтролируеми изблици на неудържим смях, до степен на разплакване, което неминуемо привлича множество подозрително вперени погледи и повдигнати вежди :) Супер свежо чувство за хумор и самоирония, особено в частта "Статуси"!
Жестоки истории! Смеех се с глас през по-голямата част от времето, през което ги четох. Езикът е толкова жив и цветен, че все едно авторът седи срещу мен и ми разказва тези великолепни истории.
Забавна, много забавна. Иска ти се да не свършва. Смях се със сълзи докато четях, а на следващата сутрин се чудех защо са леко тъжни спомените ми от прочетеното предишния ден. Слагам я в "Любими", където Елка отдавна е заела своето място.
Уникално забавна. Разказите и статусите с неочакван край ме зарадваха толкова много, че се смях с глас. Чете се бързо и лесно, а снимката на задната корица много помага да сложиш лице на необичайните реплики на авторката.
Леко четиво, което няма как да не те накара да се посмееш с глас поне на половината от историите. Намирам стила на писане на авторката за оригинален и запомнящ се, но на първо място - развеселяващ. Не всички старуси ми бяха интересни, но това е доста субективно.
Елка е един от малцината автори, които успяват истински да ме забавляват и разсмиват. Тя ме докарва не просто до смях, а до кикот дори и на обществени места. Много свеж и живописен изказ, които по някакъв начин ми напомня Удхаус.
Тази малка симпатична книжка бях подарила на мама след като много се смяхме на някои от публикациите на авторката. Скоро бях на гости и я видях. Реших, че въпреки многото книги в купчинката ми за четене и няколкото в торбата от библиотеката, аз имам нужда от още една. Така грабнах това книжле и се потопих в забавните слова ръсени от Елка Стоянова. Който не е запознат с това коя е тя – да се поправи. Във Фейсбук попаднах на нея и много се забавлявах със статусите й. В книгата тя е поместила кратки истории, а накрая са публикували и нейни статуси от социалната мрежа. Ако трябва да съм честна ми се искаше да прочета повече истории, а статусите да чета онлайн.
Няма как да преразкажа какво съм чела или да избера само една любима история. Истината е, че харесвам чувството за хумор на авторката и за мен тя има безспорен талант. Сигурна съм, че не всеки би харесал шегите й, но на мен ми беше и интересно, и забавно. Хареса ми, че освен разкази за приятели тя е включила такива и за себе си в ролята на майка. А, може и да се научи нещо от написаното, като например да не пиеш чайове за отслабване докато си на работа. Лошо е, когато си се опънал на леглото в стаята, в която спи бебчо и се опитваш да не се смееш с глас на прочетеното. Смях и адреналин се борят в теб докато детето помръдва неудобрително на стоновете ти. Но, да Ви кажа – заслужаваше си!