Майже ідеальний світ

by Laurent Gounelle, Зоя Борисюк (Translator)

А що як саме здатність ухвалювати рішення є ключем до нашої людяності?

Молодий, амбітний і раціональний програміст Давід Ліснер живе серед "добропорядних" - надрозвиненого суспільства, що ретельно дбає про добробут кожного індивіда.
Неподалік існує бунтівний острів, ізольований від решти світу, - територія "відступників". Вони сповідують філософію простого життя та радикально відкидають технократичну модель суспільства.

Роман змушує замислитися про свободу вибору, право бути собою і про шалене бажання повернути контроль над власним життям.

Genres: Science Fiction, Fiction, French Literature, France

400 pages, Hardcover

First published May 2, 2024

About the author

Ecrivain, Laurent Gounelle est également un spécialiste des sciences humaines dont il est diplomé (DESS à la Sorbonne), il a été formé en France et aux Etats-Unis. Ses livres expriment sa passion pour la philosophie, la psychologie et le développement personnel.

Il est par ailleurs conférencier à l'université de Clermont-Ferrand.

Reviews

[Елиана Личева · Rating 3 out of 5]

"Един почти съвършен свят"
Автор: Лоран Гунел
Превод: Рoсица Ташева
Издателство: Колибри

Романът се чете леко и неангажиращо, ако това може да се счете за силната му страна, но същевременно авторът не оставя място за колебания и какво иска да каже. Посланията са ясни, достъпни и поднесени така, че да достигнат до възможно най-широка аудитория.

Сюжетът ни въвежда в свят, в който удобството е издигнато в култ, социалните мрежи диктуват нормите, а изкуственият интелект мисли и действа вместо хората. На пръв поглед утопия мечта. Естествено колкото повече AI поема функциите на ума, толкова повече хората губят способността си да мислят критично. На този фон героите често изглеждат наивни и дори плоски, но в това има известен реализъм, такива хора се срещат и в реалния живот. Хора, които без съмнение приемат всичко, което излиза на предна линия и крещи в интернет.

Лично за мен слабостта на книгата е именно в прекалената ѝ буквалност. Предпочитам историите, които не поднасят полуките си директно, а оставят на читателя сам да ги извлече. Тук чувството за предвидимост надделя сюжетът се развива така, както предполагах още от началото, без особени изненади. Не бих нарекла преживяването неприятно, но със сигурност не беше и въздействащо.

За почитателите на антиутопии, дистопични сюжети и философски притчи това може да се окаже приятно четиво. Аз останах с усещането, че книгата не търси дълбочина, а по-скоро иска да бъде разбираема и в това няма нищо лошо, просто не е моят тип разказ.

[Emma · Rating 4 out of 5]

I have a problem with Gounelle. I have read and enjoyed several books by him, but I feel him more and more preachy. I agree 100% with his ideas, and this novel illustrates basically what "surveillance capitalism" is currently doing to our society, but I enjoy less and less how Gounelle does it. In a word, he is not subtle, definitely not, and that bothers me in the novel genre.
I wish he were editing his current style.

What if the power to make decisions is key to being human? David Lisner, a young researcher, lives in a high-tech society called "the Regulars" that takes care of everyone's needs.
Nearby, a rebel region called "the Exiles" has cut itself off from the world. They reject the Regulars' way of life.
David is given a secret mission: go to the Exiles' territory and meet Eve Montoya. She's the niece of Robert Solo, an important sociologist who just died. David needs to get a dangerous report that could upset the Regulars' society.
But Eve is a free spirit who doesn't like being told what to do. This makes David wonder why he always does what he's told.
This unique story makes readers want to take control of their own decisions, enjoy their freedom, and reclaim their lives.

It was then too clear from the get go where David was going to end.
I did appreciate a lot the end notes, where the author shares all the books he reread to write his novel and I have added a few to my TBR, for instance by Shoshana Zuboff.
I actually listened to this book, and the narrator Mathieu Buscatto was excellent to hint at the various reactions.

[Bojia Hadjiivanova · Rating 5 out of 5]

Сякаш вече живеем в този „почти съвършен“ свят.
Изключително ми хареса как Гунел поставя под съмнение представата ни за напредък и щастие. Темите, които засяга – влиянието на технологиите и социалните мрежи, правото да взимаме собствени решения, тънката граница между индивидуалност и обществена норма са актуални, провокативни и представени с философска лекота.
Забавно и донякъде символично е, че именно ChatGPT ми препоръча тази книга. Избра я от купчина книги, като взе впредвид вкусовете ми, понеже често решавам коя ще е следващата ми книга по корицата и заглавието, без да чета анотацията. И в действителност книгата много ми допадна, както AI предположи, тъй като изглежда имам слабост към философски книги за личностно израстване и вътрешна свобода 😂

[Tania Mateva · Rating 5 out of 5]

Антиутопичен свят, в който за съжаление вече сме влезли с единият крак. Лоран Гунел ни предупреждава с този роман какво би могло да се случи, ако прекрачим и с другия...

[Ралица Генчева · Rating 4 out of 5]

Книга за всички почитатели на историите за бъдещето - малко ми напомняше на "Матрицата", малко на "Дивергенти", всичко беше достатъчно реалистично, за да помислим, че наистина може скоро да се случи. Олицетворява този всеобщ страх дали няма да изгубим това, което ни прави хора, дали някой или нещо може да ни замени напълно. Дали това няма да се случи толкова незабележимо, че ще е неусетно?

Много ми харесаха въпросите, която тази книга те кара да си задаваш. Не ми допадне единствено, че беше дала и отговорите вместо теб.

[Sophie · Rating 2 out of 5]

Le thème avait du potentiel mais le roman tourne trop à de la morale un peu basique autour de la technologie et de son éthique.

J'ai trouvé les personnages très 2D et pas attachants. J'aurais voulu suivre le développement de Russell de plus près.

[Nathalie Rahier · Rating 2 out of 5]

Une histoire sur la prise de décision et le revers d'une société hyper connectée. Je n'ai pas réussi à me connecter aux personnages. Le scénario trop prévisible.

[Nadia Innocenti · Rating 5 out of 5]

Lecture concernant les risques et travers d un monde régit par l intelligence artificielle. Appauvrissement de la réflexion , perte de tout liberté de nos pensées , plus d envies . Installation insidieuse mais pervers de la prison dans laquelle nous enferme l IA. Tout comme une découverte technologique elle peut être notre compagnon de vie mais en aucun cas nous devons être son serviteur . Gardons nos critiques nos réflexions nos envies propres qui font de nous des etres uniques

[Élise Massé · Rating 4 out of 5]

3.5 ⭐️ C'était un bon roman qui porte à réflexion sur la vraie définition de la liberté et du bonheur. Le pouvoir de décision et la technologie vs l'humain sont les thèmes au coeur de l'histoire. Du développement personnel léger, mais bien documenté et accessible.

[VASSEUR Océane · Rating 4 out of 5]

Un livre qui invite à se réveiller, à sortir de cette société hyper trop connectée dans laquelle nous sommes en train de sombrer. Les dérives et l'avenir sombre qui nous attendent, ça ne donne pas envie. Retournons chez les exilés.

[nina · Rating 4 out of 5]

4,5⭐️

[Mathilde · Rating 4 out of 5]

3.5 ⭐️ Très sympa, bien écrit et se lit rapidement !

[Ventsislav Bokov · Rating 5 out of 5]

Несъмнено ми се искаше, романът да е по-дълъг и да направи по-задълбочено гмуркане в почти съвършените светове, които представя, но дори и така, тя носи в себе си много повече от просто утопия и антиутопия. Чудесно е да се прочете в светлината на днешното свръх свързано общество и набиращият скорост изкуствен интелект, дава много плод за размисъл!

[Adélaïde · Rating 5 out of 5]

Merveilleux, puissant, un roman à absolument lire.

[Delphine Hodé · Rating 2 out of 5]

Entre le meilleur des mondes et 1984, mâtiné de développement personnel, j'ai été un peu déçue par ce roman. Rien de nouveau sous le soleil, les personnages sont lisses, attendus. L'intrigue est quasi inexistante. Bref ce dernier Gounelle ne m'a rien apporté.

[Alice]

J’ai pas du tout aimé 🥲 Lu quelques pages et pas du tout accroché

[Христина Лончина · Rating 4 out of 5]

Друга книжка, над якою я працювала для КСД як коректорка, і перша книжка, яку я читала в цього автора, хоча українською вже вийшло вісім…

Сюжет⬇️
«Молодий, амбітний і раціональний програміст Давід Ліснер живе серед „добропорядних“ - надрозвиненого суспільства, що ретельно дбає про добробут кожного індивіда.

Неподалік існує бунтівний острів, ізольований від решти світу, - територія «відступників». Вони сповідують філософію простого життя та радикально відкидають технократичну модель суспільства».

Давіду поступає дуже солодка пропозиція, за грошову винагороду, змусити жительку з острова переїхати жити до «добропорядних», щоб за нею могли наглядати (її дядько був якимось важливим соціологом, він помер, а його напрацювання перейшли у спадок Еві). Чоловік погоджується, однак згодом, і через особисту драму, і через нові почуття до Еви, він відмовиться, проте буде вже пізно, бо влада надалі поліції ордер на арешт…

📖 Як доволі легко мені було працювати, так само легко читалося згодом. Це ненапряжна історія, яка хоч і має на меті пробудити в нас сумніви щодо шаленого розвитку технологій, зокрема ШІ та як влада може цим користуватися, однак це не заганяє в якийсь депресняк і тривожність. Ні. Радше справді намагається показати ймовірний розвиток подій і що з цього може вийти… Спойлер — не дуже щасливо й позитивно.

І хоч я вважаю, що трохи підкована в цьому плані (у темі ШІ, технологій, реклами, конфіденційності даних) - мене все одно моментами вражали реальні факти, які автор уплів у сюжет, зокрема експерименти й дослідження вчених, соціологів і не тільки! О, а ще є роздуми й згадки напрацювань філософів різних поколінь — це теж було цікаво. Однак, коли в сюжеті ще й з'явилися нотки магічного мислення, я зрозуміла, що ми йдемо кудись не туди, але не суть. Відчувалося просто, що вже забагато всього на раз письменник хотів поєднати… А так загалом — ОК.

Що ще сподобалося⬇️
Автор порушив тему вживлення людям мікрочипів. І якщо дивитися поверхнево, то все дуже класно, але якщо заглибитися, зокрема з точки зору, як тут — викид серотоніну для покращення настрою і як цю функцію пофіксив ШІ, який не має людських почуттів… Це страшно 😅.

Поставила 4/5 ✨, непогано, легко читається, цікавий сюжет і гарна кінцівка, хоча цілком передбачувана була для мене.

[Ekaterina · Rating 3 out of 5]

„Един почти съвършен свят“ от Лоран Гунел ни пренася в свят, контролиран от алгоритми, които са създадени от изкуствен интелект. Здравословното приложение определя какво ще ядеш, хладилникът те пита какво искаш да купи. Общество, което почти е постигнало съвършенството. Младият програмист Давид се изправя пред трудната задача да съобщи на Ева, която живее на Острова на изгнаниците, за смъртта на чичо ѝ, като едновременно с това трябва да разбере по какво е работил преди да почине, но нищо не е така както изглежда.

Романът умело съчетава антиутопични елементи с психологически трилър. Една от основните теми е свободната воля и правото ни избор, които ни различават като вид. Гунел ни кара да се запитаме: „Щастие ли е това, ако не сме го избрали сами?“ Авторът предполага, че смисълът на живота не е в липсата на проблеми, а в правото да правим грешки и да се учим от тях. Хората вярват, че са свободни, защото са доволни, но тяхното удовлетворение е резултат от постоянна манипулация на нуждите им. Гунел отправя критика към големите технологични корпорации, които познават потребителите си по-добре от самите тях, и консуматорството, което запълва духовните празнини с материални стимули.

Ако преди десет години някой беше прочел тази книга, вероятно би я възприел като описание на далечно, почти фантастично бъдеще. Днес обаче реалността все по-осезаемо се приближава до тази картина. Социалните мрежи разпиляват вниманието ни, образованието губи от своята дълбочина, а хората стават все по-лесно повлияни и податливи на манипулация. Удобствата, които технологиите ни предоставят, освен към технологичен прогрес водят и до регрес на критичното мислене и идентичността ни.

Романът съчетава в себе си антиутопия, трилър и философски размисли. Въпреки това не успях напълно да се свържа с персонажите, тъй като имах усещането, че авторът не се е стремил да им придаде по-дълбока психологическа плътност. В стремежа си да премахне страданието, болестите и конфликтите, обществото е премахнало и непредсказуемостта. Може би и заради това сюжетът ми се стори леко предсказуем и плосък. Също така не ми допадна стилът на Гунел, липсваше ми повече описателност и по-детайлно разгърнато повествование, разграничаването между двата свята- този на Давид и на Ева, не успя да се открои достатъчно ясно. Възможно е обаче това да е било съзнателен авторски избор, да се постигне усещане за изчистен, почти технически, „генериран“ стил, който сам по себе си да носи смисъл. Въпреки тези забележки, книгата оставя силно впечатление и носи интересни идеи. По-скоро моите предпочитания клонят към по-неизказаните и многопластови елементи в сюжета, отколкото към по-директния наратив, който тя предлага.

[Lilana Vassileff · Rating 3 out of 5]

Когато Давид Лиснер – програмист, живеещ в Земята на правоверните (свръхразвито технологично общество), е натоварен със задачата за разбере с какво се е занимавал преди смъртта си изтъкнатия социолог Робер Соло, младият мъж не предполага, че животът му ще се обърне на 180 градуса.

Срещата му с Ева Монтоя – племенница на Робер, го отвежда на Острова на изгнаниците, които водят природосъобразен начин на живот, имат право на избор и вземат свободно своите решения. Постепенно Давид започва да задава въпроси за живота си в Земята на правоверните и да подлага под съмнение всичко, случващо се там. Но дали нещата са такива, каквито изглеждат?
Лоран Гунел предлага на читателите един роман, в който границата между дистопия и психологически трилър е размита. На фокус в книгата е поставен конфликтът доколко изкуственият интелект би следвало да определя всеки един аспект от живота ни и какво всъщност означава истинско щастие.

Чрез двамата главни герои – Давид и Ева, авторът постига една философска дълбочина в повествованието, разглеждайки избора за свободата от и зависимостта от технологиите. Персонажите са добре изградени, имат плътност като този на Давид претърпява значително развитие и динамиката при него е доста висока. Но лично на мен Миотесоро ми допадна най-много – героят, който запази свободния си дух въпреки контрола върху живота му.

Единственото, което смятам като недостатък на книгата е, че сюжетът на места беше доста предсказуем. Някои от обратите бяха ясно доста преди да се случат в действителност. Но приятният стил на писане, сравнително бързото развитие на повествованието и интересните герои компенсират това.

Аз почти не чета фантастика, но останах приятно очарована от романа. Лоран Гунел чудесно преплита популярната психология (все пак е психолог) с романов сюжет, поставяйки пред читателите особено наболялата тема за свободата на човека в един свят, подчинен почти изцяло на технологиите.

[Jeunehomme Lucas · Rating 4 out of 5]

Toujours fidèle à son écriture accessible, empli d’une morale qui résonne souvent comme un message (voir un avertissement) à l’humanité, ici Laurent Gounelle nous parle de la fascination inconditionnelle de l’Homme pour le progrès et l’innovation jusqu’à y croiser ses dérives.

Quand le progrès vient s’immiscer inconsciemment dans nos vie pour nous apporter toujours plus de confort et de faciliter, quitte à nous faire oublier que nous sommes des être doués de réflexion, avec la nécessité de faire des choix… mais sur la terre des «  Réguliers », ce libre arbitre n’existe plus.
Par un scénario plaisant et une rencontre entre une Exilé, de l’île du même nom qui a décidé de se couper du progrès pour accepter ses victoires comme ses échecs, d’accepter de se fier à son instinct plutôt qu’à un algorithme, l’histoire dans laquelle se retire contre son grès embarqué David va lui permettre de se rendre compte comment la technologie et les données récupérées par les sociétés privés puis capitalisés par les pouvoirs publics servent à manipuler une société où la démocratie n’est plus qu’illusion.

Entre un roman et un livre de développement personnel, Laurent Gounelle nous appelle à rester vigilant à ce que l’on assimile au progrès. Car l’innovation n’est plus un progrès si elle ne sert plus à élever l’homme mais à l’asservir.

[lespassionsdemarie.t · Rating 5 out of 5]

Ce livre explore les effets de notre société hyper-connectée et de l'intelligence artificielle. À la fois inquiétant et stimulant, il nous pousse à réfléchir sur les impacts des réseaux sociaux et des manipulations orchestrées par les industriels.

Très bien documenté, il dévoile un monde étrangement similaire au nôtre, où un fossé se creuse entre ceux qui acceptent la technologie et ceux qui la refusent. La question de la conscience véritable des adeptes de la technologie est également soulevée.

Ce livre suscite vraiment de l'inquiétude et nous pousse à sérieusement réfléchir sur notre avenir. Il rappelle l'urgence d'agir pour éviter un futur inquiétant. Un ouvrage qui nous incite à penser que, si nous ne faisons rien, nous nous dirigeons vers un monde pas si imaginaire que cela.

Un must-read pour ceux qui s'interrogent sur notre avenir technologique et les dérives potentielles de notre société.

[Ангел · Rating 4 out of 5]

Лоран Гунел е еин от любимите ми автори и тази книга се вписва идеално в неговото творчество и мойте интереси. В мой стил слагам няколко цитата:

"Аристотел казва, че приятелят е този, който ви први по-добър. Не този, чието одобрение очаяно се стемим да получим, одобрение на всяко наше действие, на всяка наша дума"

"Как може човек да обича да прави нещо, което го кара непрекъснато да пада?" ( в контекста на нашите екстремни хобита, желания и стремежи)

"-Да мислиш е много полезно, разбира се, но когато човек е прекалено вслушан в мислите си, това изкривява връзката ни със самите нас и със света. Изтръгва ни от истинския живот, пречи ни да усещаме какво става в нас и около нас, тук и сега."

"- И как по-конкретно да се обърна към несъзнаваното ми?
- Достатъчно е да формулираш въпроса в главата си или на глас и да му се довериш. После не мисли повече по въпроса и заспивай."

""Не е страшно да умреш. Страшното е да не живееш", е казал Виктор Юго"

[Jenny NOUGUIER · Rating 5 out of 5]

J'ai eu une grosse dépr€$$ion, il y a quelques années. Donc, en plus de ma thérapie, je me suis intéressé au développement personnel (DP).

Qu'est-ce que le DP ? Un ensemble hétéroclite de pratiques, appartenant à divers courants de pensées, qui ont pour objectif l'amélioration de la connaissance de soi, la valorisation des talents et des potentiels, l'amélioration de la qualité de vie, la réalisation de ses aspirations et de ses rêves.

Dis toi, que je n'ai lu que cette interrogation sur le 4eme de couverture "Et si le pouvoir de décision était essentiel à notre humanité ?". Cette simple question m'a donnée envie de lire ce roman, et je n'en suis pas déçu parce qu'il m'a tenue en haleine du début à la fin, d'où le fait que je lui ai mis la note de 5 ⭐️.

#lectureune #coldwinterchallenge #feeriesdesfetes #aucoindufeu #unmondepresqueparfait #laurentgournelle #mazarineeditions

[Mariya Mincheva · Rating 3 out of 5]

Отдавна прочетох "Бог пътува винаги инкогнито" и явно много ми е допаднала, защото веднага се сетих за нея, когато попаднах отново на Лоран Гунел.
Този роман е по-различен, футуристичен, стъпил върху идеята за силно контролираното от системата битие и общодостъпните спокойствие и щастие. Авторът търси границите между личната свобода и социално наложеното „добро“.
Текстът сякаш стъпва върху концепции от психологията и личностното развитие, но звучи по-скоро като илюстрация на тези идеи, отколкото като самостоятелна художествена реалност. Персонажите изпълняват доста опростени функции в тази схема, което носи яснота, но ограничава сложността на образите, а тя ми липсваше през цялото четене.
Сюжетът е подреден и лек, без излишна драматизация. Романът оставя пространство за размисъл, но не успя да предизвика в мен особена емоционална ангажираност.

[celi francesca · Rating 4 out of 5]

Livre rapidement lu. Quel monde choisir le monde hyper connecté ou tous les désirs sont comblés ou celui difficile du travail et des choix à prendre pour son propre destin. Sur fond de roman policier un jeune informaticien et une jeune du monde normal enquêtent sur 2 morts suspectes et un coma… le monde connecté ne doit pas savoir que lorsque l’on est vieux une dose mortelle de sératonine vous est injectée pour ne pas entretenir inutilement des vieux stressés qui ne vont plus rien rapporter à la société…
Y tu out est bien qui fini bien le chef de la sécurité informatique fait geler les ordinateurs de big data stockés au pôle Nord et les jeunes se rapprochent!
Rigolo le copain homo du jeune homme travaille à la morgue et lancé constamment des feintes!

[Maksimilian Shruster · Rating 5 out of 5]

Лежало на видном месте в книжном.
Такая антиутопия, но выгодно отличается от других тем, что описывает возможное развитие актуальных трендов, это и вездесущий контроль алгоритмов, и базовый доход, и полный мир хикк. Протогонист из системы встречает девочку из вне, она такая вся дзен будистка;) и про медитацию, и про танцы, и про интуицию расскажет, и еще шарит за философов, цитируя из налево и направо. И не понятно утопия это или антиутопия. Много мнут про свободу и начинаешь думать, а не слово ли это просто? мол алгоритмы лишают нас свободы, но была ли она до? Был рад увидеть отсылки на когнитивные искажения Канемана.
В целом книжка погрузила и была прочтена за день.
До этого прочел Москву 2042 Войновича и подумал, не слишком ли быстро глотаю книги?;)

[Samar Abdellah · Rating 3 out of 5]

On apprend des choses, mais je m’attendais à en apprendre davantage.

Comme c’est le 7e livre de Laurent Gounelle que je lis, son style de narration commence à me sembler un peu répétitif.

J’ai aussi eu l’impression que le sujet principal n’est vraiment développé qu’à la fin, et de façon assez condensée. J’aurais aimé qu’il soit plus présent tout au long du livre.

Malgré tout, j’apprécie toujours dans ses livres le fait qu’il s’appuie sur de vraies études scientifiques et qu’il rende des idées parfois complexes plus accessibles.

J’ai quand même passé un bon moment, même si je reste un peu sur ma faim.

[Stéphanie BONAMI · Rating 4 out of 5]

Un roman de science-fiction dans la lignée d’Aldous Huxley: un individu bien intégré dans une société soucieuse du confort , de l’équilibre et des loisirs. Tout est sous contrôle bien entendu. Et voici qu’une mission dans le territoire des exiléss, réfractaires au système va tout remettre en cause . Le livre offre une réflexion sur notre libre arbitre, notre addiction aux likes et réseaux sociaux. Roman facile accessible aux ados

[Angélique de Taddeo · Rating 4 out of 5]

L’histoire de ce roman n’est pas ce qui m’a le plus marqué. L’écriture (le style) non plus d’ailleurs. Cependant le sujet dont traite ce livre, les éléments scientifiques et les sources sur lesquelles il s’appuie et les réflexions de société qu’il apportent m’ont fortement nourrie. Il fait partie de ces livres qui auront un impact positif sur mon quotidien et je vais recommander à beaucoup de le lire.
Jamais déçue des romans de Laurent Gounelle dans tous les cas !

[Eli Graminova · Rating 5 out of 5]

„Един почти съвършен свят“ на Лоран Гунел е модерна притча за смисъла на живота и крехкия баланс между щастието и удобството. Авторът създава свят, в който на пръв поглед всичко е уредено, но липсата на свобода и избор поставя героите пред сериозни въпроси. Стилът е лек и увлекателен, с философски подтекст, който кара читателя да се замисли дълго след последната страница. Това е книга за всеки, който се е питал дали „перфектният“ живот наистина е щастлив.