What do you think?
Rate this book
Поезия. Избрано
- GenresPoetry
142 pages, Paperback
First published January 1, 2014
18 people want to read
About the author
René Char
147 books130 followersRené Char spent his childhood in Névons, the substantial family home completed at his birth, then studied as a boarder at the school of Avignon and subsequently, in 1925, a student at L'École de Commerce de Marseille, where he read Plutarch, François Villon, Racine, the German Romantics, Alfred de Vigny, Gérard de Nerval and Charles Baudelaire.
His first book, Cloches sur le cœur was published in 1928 as a compilation of poems written between 1922 and 1926. In late November 1929, Char moved to Paris, where he met Louis Aragon, André Breton, and René Crevel, and joined the surrealists. He remained active in the surrealist movement through the early 1930s but distanced himself gradually from the mid-1930s onward. Throughout his career, Char's work appeared in various editions, often with artwork by notable figures, including Kandinsky, Picasso, Braque, Miró, Matisse and Vieira da Silva.
Char was a friend and close associate of Albert Camus, Georges Bataille and Maurice Blanchot among writers, Pablo Picasso, Joan Miró, Nicolas de Staël, Georges Braque and Victor Brauner among painters. He was to have been in the car involved in the accident that killed both Camus and Gallimard, but there was not enough room, and returned instead that day by train to Paris.
The composer Pierre Boulez wrote three settings of Char's poetry, Le Soleil des eaux, Le visage nuptial, and Le marteau sans maître. A late friendship developed also between Char and Martin Heidegger, who described Char's poetry as "a tour de force into the ineffable" and was repeatedly his guest at La Thor in the Vaucluse.
His first book, Cloches sur le cœur was published in 1928 as a compilation of poems written between 1922 and 1926. In late November 1929, Char moved to Paris, where he met Louis Aragon, André Breton, and René Crevel, and joined the surrealists. He remained active in the surrealist movement through the early 1930s but distanced himself gradually from the mid-1930s onward. Throughout his career, Char's work appeared in various editions, often with artwork by notable figures, including Kandinsky, Picasso, Braque, Miró, Matisse and Vieira da Silva.
Char was a friend and close associate of Albert Camus, Georges Bataille and Maurice Blanchot among writers, Pablo Picasso, Joan Miró, Nicolas de Staël, Georges Braque and Victor Brauner among painters. He was to have been in the car involved in the accident that killed both Camus and Gallimard, but there was not enough room, and returned instead that day by train to Paris.
The composer Pierre Boulez wrote three settings of Char's poetry, Le Soleil des eaux, Le visage nuptial, and Le marteau sans maître. A late friendship developed also between Char and Martin Heidegger, who described Char's poetry as "a tour de force into the ineffable" and was repeatedly his guest at La Thor in the Vaucluse.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
December 30, 2014
Да диктуваш мисълта си без всякакъв контрол. Да се впуснеш в многообразието на един безброй. Там, където...
„Необходими са два бряга на истината: единият за нашето отиване, другият за нейното завръщане. Пътища, които пият своите мъгли. Които пазят невредими нашите щастливи смехове. И които, разрушени, са все още избавители на нашите по-малки братя, плуващи във ледени води.“ („Пазачи на моста“, превод: Златозар Петров)
http://knijno.blogspot.com/2014/12/bl...
„Необходими са два бряга на истината: единият за нашето отиване, другият за нейното завръщане. Пътища, които пият своите мъгли. Които пазят невредими нашите щастливи смехове. И които, разрушени, са все още избавители на нашите по-малки братя, плуващи във ледени води.“ („Пазачи на моста“, превод: Златозар Петров)
http://knijno.blogspot.com/2014/12/bl...
January 11, 2015
РАДОСТ
Как нежно се смее земята, когато снегът върху нея се буди! Неподвижно простряна, прегърната, тя плаче и се смее ден след ден. Снегът едва изчезна, ала огънят избягваше да я приеме.
(превод от френски: Златозар Петров)
Рьоне Шар е роден през 1907 г. в Южна Франция. След пристигането си в Париж се присъединява към групата на сюрреалистите - Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос - за да се оттегли от нея четири години по-кьсно. Издава близо двадесет книги с поезия, илюстрирани от най-големите художници на столетието - Кандински, Пикасо, Брак, Матис, Миро. За стихосбирката му "Ярост и мистерия" Албер Камю възкликва: „Най-поразителното явление във френската поезия след "Озарения" на Рембо!“. Поет с огромен принос за развитието на френския език през 20 век.
Как нежно се смее земята, когато снегът върху нея се буди! Неподвижно простряна, прегърната, тя плаче и се смее ден след ден. Снегът едва изчезна, ала огънят избягваше да я приеме.
(превод от френски: Златозар Петров)
Рьоне Шар е роден през 1907 г. в Южна Франция. След пристигането си в Париж се присъединява към групата на сюрреалистите - Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос - за да се оттегли от нея четири години по-кьсно. Издава близо двадесет книги с поезия, илюстрирани от най-големите художници на столетието - Кандински, Пикасо, Брак, Матис, Миро. За стихосбирката му "Ярост и мистерия" Албер Камю възкликва: „Най-поразителното явление във френската поезия след "Озарения" на Рембо!“. Поет с огромен принос за развитието на френския език през 20 век.
August 18, 2015
Ами много е добър.
За много, много бавно четене.
За много, много бавно четене.
June 20, 2015
Приятел на Бланшо, Батай, Пикасо. Участник във френската съпротива по време на Втората световна война. Близък на Албер Камю – и дори е трябвало да пътува с него в деня на катастрофата, която отнема живота на Камю. Оказва се обаче, че няма място в колата и Рьоне Шар се прибира сам с влака до Париж.
Навечерието на юни е, София е пресипнала от жега. Изпълнявам един от ритуалите си – дълго прибиране пеша към вкъщи привечер, след като съм приключила с работата за деня. Отхапвайки си чупка време на случайна пейка по пътя, започвам отзад напред томчето със събраните стихове на Шар. Малък личен експеримент за проследяване на нечие развитие - от най-зрелите му думи в посока към най-младите му опити. Благодарение на този ми нов инат първото прочетено от Шар е всъщност финалът – и той се вмъква като идеално отрязано парченце пъзел в собствения ми ден (и собствения залез):
„И в този край на Времената на детински
карнавали ние посветихме нашето чистосърдечие на
залезната безпогрешна светлина. Такава светлина, която,
въпреки че се отдръпва, не изчезва, а остава тук,
оголена, невъзмутима, прерязала артериите си в нас.“
Шар е автор, който не се подава на категоризации. Поезията му е лишена от ритъм, из редовете й не танцува вътрешна мелодия. Игрите на езика му обаче засищат. Уж на пръв поглед сблъсъкът е с решетка от самоцелност, а всъщност – думите му са остри зъбци честност. Думите му са странници, които намират път за свързване със собствените ми (ни) разпади, с личните глад и жажда:
„Сякаш изживяваше отново бягствата си в утринните изпарения – към бунта,
който толкова обичаше и който знае по-добре от
всяка нежност как да те закриля.“
Образите при Шар дишат свобода. Поезия на смелостта е това, отскубнала се от всички възможни условности. Четенето престава да е точно четене – превръща се в подреждане на интерактивна картина, в лепене из ума ми на колажи от фрази, които са части от моето собствено тяло. Откривам свои начала и краища, закачам се в идеите на бъдещите си стихотворения, в очите ми влиза прах от въпроси, които са ме гонили през сезоните:
„Със сигурност човекът е най-лудото желание на
мрака. И затова сме мрачни, завистливи и безумни под
слънцето могъщо.“
... http://our-walls-and-bridges.blogspot...
Навечерието на юни е, София е пресипнала от жега. Изпълнявам един от ритуалите си – дълго прибиране пеша към вкъщи привечер, след като съм приключила с работата за деня. Отхапвайки си чупка време на случайна пейка по пътя, започвам отзад напред томчето със събраните стихове на Шар. Малък личен експеримент за проследяване на нечие развитие - от най-зрелите му думи в посока към най-младите му опити. Благодарение на този ми нов инат първото прочетено от Шар е всъщност финалът – и той се вмъква като идеално отрязано парченце пъзел в собствения ми ден (и собствения залез):
„И в този край на Времената на детински
карнавали ние посветихме нашето чистосърдечие на
залезната безпогрешна светлина. Такава светлина, която,
въпреки че се отдръпва, не изчезва, а остава тук,
оголена, невъзмутима, прерязала артериите си в нас.“
Шар е автор, който не се подава на категоризации. Поезията му е лишена от ритъм, из редовете й не танцува вътрешна мелодия. Игрите на езика му обаче засищат. Уж на пръв поглед сблъсъкът е с решетка от самоцелност, а всъщност – думите му са остри зъбци честност. Думите му са странници, които намират път за свързване със собствените ми (ни) разпади, с личните глад и жажда:
„Сякаш изживяваше отново бягствата си в утринните изпарения – към бунта,
който толкова обичаше и който знае по-добре от
всяка нежност как да те закриля.“
Образите при Шар дишат свобода. Поезия на смелостта е това, отскубнала се от всички възможни условности. Четенето престава да е точно четене – превръща се в подреждане на интерактивна картина, в лепене из ума ми на колажи от фрази, които са части от моето собствено тяло. Откривам свои начала и краища, закачам се в идеите на бъдещите си стихотворения, в очите ми влиза прах от въпроси, които са ме гонили през сезоните:
„Със сигурност човекът е най-лудото желание на
мрака. И затова сме мрачни, завистливи и безумни под
слънцето могъщо.“
... http://our-walls-and-bridges.blogspot...
December 15, 2015
Рьоне Шар ще препрочитам много пъти, защото езикът в тази книга е прекрасен, а поезията е тотално различна от всичко, което съм чела. Удоволствието от четенето е огромно!
"Открай време съм обичал, по някой черен път, близостта на падналата от небето водна мрежа, която се издига и се спуска, ловейки се сама, и нежната несръчност на тревата в средата на купчина камъни, които я възпират - както тъмната и опака страна слага край на мисълта."
"Необходимо е да се поставим вън от себе си, на края на сълзите, в орбитата на глада, ако искаме да се породи нещо вън от обикновеното, което да бъде единствено за нас."
"Открай време съм обичал, по някой черен път, близостта на падналата от небето водна мрежа, която се издига и се спуска, ловейки се сама, и нежната несръчност на тревата в средата на купчина камъни, които я възпират - както тъмната и опака страна слага край на мисълта."
"Необходимо е да се поставим вън от себе си, на края на сълзите, в орбитата на глада, ако искаме да се породи нещо вън от обикновеното, което да бъде единствено за нас."
January 14, 2015
Word porn. Wonderful.
September 4, 2015
Това не се описва, то се усеща.
Като разсъблечени мисли,
като чисто голи трепети.
Като разсъблечени мисли,
като чисто голи трепети.
February 2, 2018
Лятото пееше върху любимата си скала, когато ти се появи, лятото пееше встрани от нас, които бяхме тишина, привличане и тъжна свобода - море повече от морето (...)
March 18, 2017
"Неподвижни книги. Но книги, които се вмъкват гъвкаво в дните ни и там простенват или тържествуват."
September 27, 2024
Намерих още един приятел.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews