What do you think?
Паралеумът
В свят, в който технологичният напредък е изпреварил душевната зрялост на човечеството, младият и гениален учен Кевин Уорс се оказва на прага на нещо, което може да промени времето завинаги. След мистериозно нахлуване в дома му и изчезнала информация, свързана с проекта, той се запознава със загадъчната Джейн, която се превръща в една от многото неизвестни на бъдещето.
В разпадаща се времева линия хора изчезват не само от пространството, но и от самата памет на света. Тогава съществата отвъд материята вече не могат да останат встрани.
„Паралеумът“ е философски научнофантастичен роман, написан през 2012 г. Той изследва крехките граници между избор и съдба, идентичност и функция, разум и лудост.
Добре дошли в Паралеумът. Тук реалността се променя с всяка мисъл и избор.
Виктория Алис Цветкова е магистър по анимационна режисура и страстен разказвач на истории. За нея творчеството е път, който преминава през различни форми на изкуството – от писането и анимацията до актьорското майсторство и косплея. Философският научнофантастичен роман „Паралеумът“ е нейния литературен дебют.
В разпадаща се времева линия хора изчезват не само от пространството, но и от самата памет на света. Тогава съществата отвъд материята вече не могат да останат встрани.
„Паралеумът“ е философски научнофантастичен роман, написан през 2012 г. Той изследва крехките граници между избор и съдба, идентичност и функция, разум и лудост.
Добре дошли в Паралеумът. Тук реалността се променя с всяка мисъл и избор.
Виктория Алис Цветкова е магистър по анимационна режисура и страстен разказвач на истории. За нея творчеството е път, който преминава през различни форми на изкуството – от писането и анимацията до актьорското майсторство и косплея. Философският научнофантастичен роман „Паралеумът“ е нейния литературен дебют.
394 pages, малък формат, меки корици
First published September 1, 2025
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
Did Not Finish
June 26, 2026ДНФ на 190стр. (50%)
Благодаря на авторката за предоставеното копие.
Изключително готина концепция съчетаваща в себе си sci-fi и антиутопия. Като бих казала, че докъдето стигнах антиутопията е главната тема, тъй като sci-fi беше двигателя за историята.
За съжаление не успях да се разбера с начинът, по който е поднесен разказа и реших да не я завършвам.
Имаше често сменяне през няколко реда на гледната точка (въпреки че беше в 3л), което беше много разсейващо и трябваше постоянно да проверявам за кого става дума.
Имаше и много вътрешен монолог, чрез който ни е обяснен света и героите, което отне голяма част от интригата и шансът да харесам героите и да видя истинска динамика и значим диалог между тях.
Благодаря на авторката за предоставеното копие.
Изключително готина концепция съчетаваща в себе си sci-fi и антиутопия. Като бих казала, че докъдето стигнах антиутопията е главната тема, тъй като sci-fi беше двигателя за историята.
За съжаление не успях да се разбера с начинът, по който е поднесен разказа и реших да не я завършвам.
Имаше често сменяне през няколко реда на гледната точка (въпреки че беше в 3л), което беше много разсейващо и трябваше постоянно да проверявам за кого става дума.
Имаше и много вътрешен монолог, чрез който ни е обяснен света и героите, което отне голяма част от интригата и шансът да харесам героите и да видя истинска динамика и значим диалог между тях.
November 16, 2025
Всеки избор, който правим, задвижва колелата на нови и нови процеси. Само едно дребно решение може да промени живота ни из основи. Ами ако съществуваше технология, която не просто променя живота, а изкривява цялото човешко бъдеще?
"Паралеумът" от Виктория Алис Цветкова не може да бъде ограничен само до жанра фантастика. Текстът ú звучи като далечно ехо от собствения ни свят, поставено в огледало, което отразява най-големите ни надежди и най-дълбоките ни страхове относно технологиите и етиката.
Авторката бавно разгръща свят, който е едновременно далечен и толкова близък, че го чувстваме почти наш. Очакваме, че изобретенията обикновено са насочени към това да подобрим света около нас…Но какво се случва, когато една иновативна идея бъде използвана, изкривявана и превърната в най-голямата заплаха за сигурността на човешкия вид?
Това е класическа дилема, поднесена с модерен, динамичен привкус. И, разбира се, както при всяко иновативно изобретение, всеки иска да сложи ръцете си на него, воден от власт, печалба или отчаяно желание за контрол. Залозите са високи, а границата между гениалност и лудост е невидима.
Виктория Алис Цветкова пише увлекателно и динамично. Още от първата страница те поема и те запраща в динамично пътуване през един видимо нов, но стряскащо познат свят. Книгата се чете бързо и с удоволствие.
Точно затова искам и да ви посъветвам: значително забавете ритъма! Под повърхността на бързия екшън и интрига, "Паралеумът" притежава силна философска нотка. Тя поставя много въпроси за разсъждение във връзка със съвременния свят, неговото бъдеще и това, в което избираме да се превърнем като човешки същества.
Какво е цената на прогреса? Кой трябва да притежава контрола над технологиите, които променят самата тъкан на реалността? Тези въпроси са поставени както пряко, така и косвено, и Ви каня да ги изследвате в дълбините на сюжета.
"Паралеумът" е задължително четиво за всеки, който е готов да погледне към утрешния ден и да преосмисли силата на собствените си избори днес. Това е една от книгите, които би ми се искало да срещам по-често в онлайн пространството и не знам защо това не се случва.
February 2, 2026
Още от библейското грехопадение сянката на злото е надвиснала над човечеството. Вслушвайки се в този шепот, хората се превръщат в егоцентрици, стават алчни, мразещи и саморазрушителни. Емпатията и съчувствието към ближния изчезват, озлобяват се към себеподобните си, а бъдещето на техните деца вече не ги вълнува. Тази омраза ги завърта в центрофугата си, което води до заслепението им до степен да унищожат света, в който живеят.
Авторката пречупва чрез своето перо това самоунищожително поведение. Човек може да има всичко, но намеси ли се алчността, става роб на трупането на богатства, дори с цената на човешки животи и страдание.
Самата книга е новаторска и различна. Тя е смесица от философски разсъждения, военни и екшън сцени, пътуване във времето и научни препратки.
Сюжетът ни запраща в постапокалиптично общество, разполагащо с технология за пътуване във времето. И какво от това? Вместо за просперитет на човечеството, тя се използва от военни формации за репресии и „чистки“, напомнящи на историческите свидетелства на преживелите концлагерите от Втората световна война. Страшно е, но омразата е обзела сърцата на хората и само една шепа успяват да се противопоставят на военните и да търсят начини да върнат времето назад.
Действието е динамично, дори визуално, като на кино. На места авторката „удря спирачки“, за да ни даде време не само да си да си отдъхнем, но и за размисъл върху екзистенциални въпроси за личния избор. Спасение от разрушенията и войните може да има, но само с намеса от сили, които не разбираме. Признавам, че тук се „препънах“ и ми беше трудно да следвам тази идея, но крайният резултат си заслужава.
Мисля, че книгата не е за всеки, но аз я препоръчвам от гледна точка на това, че ще прочетете нещо различно и необичайно. Заслужава да ѝ дадете шанс, ако обичате постапокалипсис, екшън и пътуване във времето с морален акцент върху отговорността на човечеството за своето технологично развитие.
Авторката пречупва чрез своето перо това самоунищожително поведение. Човек може да има всичко, но намеси ли се алчността, става роб на трупането на богатства, дори с цената на човешки животи и страдание.
Самата книга е новаторска и различна. Тя е смесица от философски разсъждения, военни и екшън сцени, пътуване във времето и научни препратки.
Сюжетът ни запраща в постапокалиптично общество, разполагащо с технология за пътуване във времето. И какво от това? Вместо за просперитет на човечеството, тя се използва от военни формации за репресии и „чистки“, напомнящи на историческите свидетелства на преживелите концлагерите от Втората световна война. Страшно е, но омразата е обзела сърцата на хората и само една шепа успяват да се противопоставят на военните и да търсят начини да върнат времето назад.
Действието е динамично, дори визуално, като на кино. На места авторката „удря спирачки“, за да ни даде време не само да си да си отдъхнем, но и за размисъл върху екзистенциални въпроси за личния избор. Спасение от разрушенията и войните може да има, но само с намеса от сили, които не разбираме. Признавам, че тук се „препънах“ и ми беше трудно да следвам тази идея, но крайният резултат си заслужава.
Мисля, че книгата не е за всеки, но аз я препоръчвам от гледна точка на това, че ще прочетете нещо различно и необичайно. Заслужава да ѝ дадете шанс, ако обичате постапокалипсис, екшън и пътуване във времето с морален акцент върху отговорността на човечеството за своето технологично развитие.
April 5, 2026
Откровено казано, I loved it!
Ще дам първо обективно мнение и после ще обясня защо е нещо, което ми легна много силно в сърцето.
Пейсингът, историята, героите - нямат грешка. Още от първата страница книгата грабва и не те пуска до самия край! worldbuilding-a също се разгръща постепенно и е задълбочен, особено след като научим кой е автора.
Темите и въпросите, които повдига авторката са много наболели и в моето съзнание - а именно идеалистичния поглед над човешките ценности в лицето на егоизма и алтруизма, отвращението (донякъде разбира се) от егото и низките човешки емоции и тяхната власт, силата на саможертвата и себеотрицанието...
Идеята за паралелни вселени набра супер много популярност последните години, но този прочит е свеж, защото не е толкова афектиран от авнджърски филми и поп културата.
It's an amazing read truly!
Нямам търпение да разбера повече за Тейт и за "пустия" сън, имам теории :D
Ще дам първо обективно мнение и после ще обясня защо е нещо, което ми легна много силно в сърцето.
Пейсингът, историята, героите - нямат грешка. Още от първата страница книгата грабва и не те пуска до самия край! worldbuilding-a също се разгръща постепенно и е задълбочен, особено след като научим кой е автора.
Темите и въпросите, които повдига авторката са много наболели и в моето съзнание - а именно идеалистичния поглед над човешките ценности в лицето на егоизма и алтруизма, отвращението (донякъде разбира се) от егото и низките човешки емоции и тяхната власт, силата на саможертвата и себеотрицанието...
Идеята за паралелни вселени набра супер много популярност последните години, но този прочит е свеж, защото не е толкова афектиран от авнджърски филми и поп културата.
It's an amazing read truly!
Нямам търпение да разбера повече за Тейт и за "пустия" сън, имам теории :D
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 12, 2025
“В началото бе краят…”
“Паралеум” е дебютната книга на Виктория Алис Цветкова, но още от първите страници става ясно, че авторката владее умението да създава светове с размах и философска плътност. В нея се срещаме с Кевин – учен, чиито идеи и открития имат потенциала да променят човешката цивилизация завинаги. Но дали тази промяна е благословия или проклятие?
Сюжетът е динамичен, многопластов и на моменти толкова неочакван, че е трудно да бъде разказан в няколко изречения. Действието тече като жива материя – сцена след сцена, идея след идея, всяка от които засяга дълбоки екзистенциални въпроси. Всяко събитие е точно там, където трябва да бъде, и носи смисъл, който се разкрива постепенно. Чете се като интелектуален пъзел, в който всяко парче намира мястото си едва когато погледнем от по-голяма височина.
Особено впечатляващо е как авторката поставя под въпрос границата между избор и съдба. Тя внимателно разчленява всяко решение на героите, проследявайки последиците му във времето. Така пред читателя се оформя сложна мрежа от събития – минало, бъдеще, случило се, несбъднато, паралелно, предопределено. Всичко е част от една голяма система, която не просто движи историята, а изгражда самите герои.
Трудно е да повярвам, че това е дебютен роман. Стилът е уверeн, идеите – амбициозни, а изпълнението – впечатляващо зряло. Създава усещането, че авторката тепърва отваря врати към още по-големи светове, които предстои да изследваме.
“Понякога си мислите, че болката, която ви причиняват другите, ви прави по-силни… но дали винаги е така, или просто позволявате на демоните си да спечелят?”
Това е само един от редовете, които остават да отекват дълго след последната страница.
Did Not Finish
June 28, 2026Благодаря на авторката за предоставеното копие.
Концепцията на книгата беше много интересна. Идеята за устройство, което позволява пътуване във времето, е една от любимите ми.
За съжаление изпълнението не успя да ме грабне. Липсваше достатъчно изграждане на героите и света. Многото действие за сметка на обясненията ме остави с усещането, че постоянно ми липсва важна информация.
Въпреки това вярвам, че авторката има потенциал и с интерес бих прочела следващите ѝ книги.
Концепцията на книгата беше много интересна. Идеята за устройство, което позволява пътуване във времето, е една от любимите ми.
За съжаление изпълнението не успя да ме грабне. Липсваше достатъчно изграждане на героите и света. Многото действие за сметка на обясненията ме остави с усещането, че постоянно ми липсва важна информация.
Въпреки това вярвам, че авторката има потенциал и с интерес бих прочела следващите ѝ книги.
June 22, 2026
Какво се случва, когато хората започнат да си играят на Богове? „Паралеумът“ от Виктория Алис Цветкова е научнофантастичен роман, който засяга темата за пътуването в пространствено-времеви континуум, всъщност разгръща свят, в който човешката природа води до саморазрушение, а свободната воля предопределя бъдещето. „Паралеумът“ изгражда антиутопия, в която обществото е отбрано и привилегировано, а останалите са изолирани, обезличени, за тях не е отредено място в този свят. Това социално устройство разкрива една от най-тревожните страни на утопичните проекти- стремежа към съвършенство чрез отстраняването на онези, които не се вписват в предварително наложения модел.
В основата на романа стои вечният човешки стремеж да бъде преодоляна естествената граница, да се управлява времето, да се поправя миналото, да се предвижда и моделира бъдещето. Желанието да бъде овладяна реалността обаче постепенно се превръща в желание за абсолютна власт.
Сюжетът проследява гениалния учен Кевин Уорс, който работи по таен проект, който може да промени времето завинаги. Домът на Кевин е нападнат, а важна информация за проекта му изчезва мистериозно. В този критичен момент той среща загадъчната Джейн, която малко след това бива отвлечена. А разкритията, които следват, са неочаквани и силно интригуващи. В образа на Кевин Уорс може да бъде разпознат архетипът на учения, изправен пред последствията от собственото си знание. Чрез неговия образ романът проблематизира идеята за неутралността на науката. Самото познание може да няма морална стойност, но приложението му неизбежно поражда морални последствия.
Изборът на нулева фокализация и всезнаещ, всевиждащ разказвач не е случаен похват в романа. Този тип повествование позволява на разказвача да се движи свободно във времето и пространството, както и да прониква в съзнанието и емоциите на всички герои. Още в първите страници авторката целенасочено провокира читателя с въпроса: „И ще ви дам начална тема за размисъл: Кой съм аз, разказвачът?“. По този начин се създава усещане за нестабилност и колебание, дали разказвачът е конкретен персонаж от историята, или става дума за ненадеждна повествователна перспектива. Този подход придава оригиналност на сюжета и засилва усещането за многопластовост и игра с читателските очаквания, като перфектно резонира със сюжета.
„Паралеумът“ поставя на преден план пътуването във времето, което е породило краха на света, изгражда изключително интересно антиутопично общество и в центъра поставя една спасителна операция. Отвъд класическите физични теории, квантовата мултивселена, Сомниума, Чистата Мисъл, парадокса на дядото, романът изследва човешката природа. Разпадащата се времева линия и изчезването на хора от паметта на света могат да се разглеждат като метафора за човешката крехкост и страха от забравата. Човек винаги се стреми да остави следа след себе си, да бъде запомнен. В свят на паралелни реалности и променящо се време идентичността престава да бъде нещо стабилно. Героите са поставени пред необходимостта непрекъснато да преосмислят себе си и изборите, които правят. Друга основна линия в романа е сблъсъкът между избор и предопределеност. Човек следва ли предварително начертан път, или е творец на собствената си реалност? Свободната воля е представена едновременно като привилегия и бреме.
„Паралеумът“ се отличава с многопластовост на повествованието, динамична история, дълбоко философски размисли и на моменти дори с лек и фин хумор, който изключително много ми допадна. Виктория Алис Цветкова изключително умело изгражда своите персонажи, придавайки им психологическа плътност и достоверност и поставяйки ги пред сложни морални и екзистенциални избори. Вътрешният им свят се превръща в пространство на постоянен сблъсък между чувства, разум и отговорност. Макар бъдещето в романа да е представено като мрачно и несигурно, героите остават живи, колоритни.
Виктория Алис Цветкова умело смесва жанрове, съчетавайки научна фантастика, философски размисли и психологическа дълбочина, като по този начин създава оригинален и многопластов свят, който ангажира читателя на различни нива. Именно затова романът оставя силно и трайно въздействие, а авторката се откроява като смел и вдъхновяващ глас в съвременната литература.
В основата на романа стои вечният човешки стремеж да бъде преодоляна естествената граница, да се управлява времето, да се поправя миналото, да се предвижда и моделира бъдещето. Желанието да бъде овладяна реалността обаче постепенно се превръща в желание за абсолютна власт.
Сюжетът проследява гениалния учен Кевин Уорс, който работи по таен проект, който може да промени времето завинаги. Домът на Кевин е нападнат, а важна информация за проекта му изчезва мистериозно. В този критичен момент той среща загадъчната Джейн, която малко след това бива отвлечена. А разкритията, които следват, са неочаквани и силно интригуващи. В образа на Кевин Уорс може да бъде разпознат архетипът на учения, изправен пред последствията от собственото си знание. Чрез неговия образ романът проблематизира идеята за неутралността на науката. Самото познание може да няма морална стойност, но приложението му неизбежно поражда морални последствия.
Изборът на нулева фокализация и всезнаещ, всевиждащ разказвач не е случаен похват в романа. Този тип повествование позволява на разказвача да се движи свободно във времето и пространството, както и да прониква в съзнанието и емоциите на всички герои. Още в първите страници авторката целенасочено провокира читателя с въпроса: „И ще ви дам начална тема за размисъл: Кой съм аз, разказвачът?“. По този начин се създава усещане за нестабилност и колебание, дали разказвачът е конкретен персонаж от историята, или става дума за ненадеждна повествователна перспектива. Този подход придава оригиналност на сюжета и засилва усещането за многопластовост и игра с читателските очаквания, като перфектно резонира със сюжета.
„Паралеумът“ поставя на преден план пътуването във времето, което е породило краха на света, изгражда изключително интересно антиутопично общество и в центъра поставя една спасителна операция. Отвъд класическите физични теории, квантовата мултивселена, Сомниума, Чистата Мисъл, парадокса на дядото, романът изследва човешката природа. Разпадащата се времева линия и изчезването на хора от паметта на света могат да се разглеждат като метафора за човешката крехкост и страха от забравата. Човек винаги се стреми да остави следа след себе си, да бъде запомнен. В свят на паралелни реалности и променящо се време идентичността престава да бъде нещо стабилно. Героите са поставени пред необходимостта непрекъснато да преосмислят себе си и изборите, които правят. Друга основна линия в романа е сблъсъкът между избор и предопределеност. Човек следва ли предварително начертан път, или е творец на собствената си реалност? Свободната воля е представена едновременно като привилегия и бреме.
„Паралеумът“ се отличава с многопластовост на повествованието, динамична история, дълбоко философски размисли и на моменти дори с лек и фин хумор, който изключително много ми допадна. Виктория Алис Цветкова изключително умело изгражда своите персонажи, придавайки им психологическа плътност и достоверност и поставяйки ги пред сложни морални и екзистенциални избори. Вътрешният им свят се превръща в пространство на постоянен сблъсък между чувства, разум и отговорност. Макар бъдещето в романа да е представено като мрачно и несигурно, героите остават живи, колоритни.
Виктория Алис Цветкова умело смесва жанрове, съчетавайки научна фантастика, философски размисли и психологическа дълбочина, като по този начин създава оригинален и многопластов свят, който ангажира читателя на различни нива. Именно затова романът оставя силно и трайно въздействие, а авторката се откроява като смел и вдъхновяващ глас в съвременната литература.
April 5, 2026
Книгата ме изненада много приятно 🤗 Нямах много очаквания, понеже знаех малко за историята, но всичко е написано увлекателно и с много интересен тон. с нетърпение очаквам #2!
August 18, 2026
В разхвърления си апартамент ученият Кевин Уорс неуморно работи по своя проект за времето – с амбициозната идея да създаде машина на времето. В началото читателят очаква да се впусне изцяло в делото на живота му и да стане свидетел на появата на този така желан уред. Големият обрат обаче идва, когато съседката му Джейн Узунова, с която той се сближава след една случайна среща, бива отвлечена и попада в бъдещето.
Именно чрез нейното преживяване Виктория Алис Цветкова представя идеите си за времето не просто като физична величина, а като дълбока психология и памет. Така сюжетът ни отвежда до концепцията за Паралеума – квантовата Мултивселена, съдържаща всички възможни светове, раждащи се от всеки наш труден избор. В този жив, постоянно разрастващ се организъм всичко родено в човешкото въображение е реалност някъде там. Историята се разгръща през погледа на външен наблюдател – креон, който може да види живота на всеки като на лента. Разкрива се, че разказвачът всъщност е Алистася (в този свят позната като Ви), чиято мисия е да помага на световете, но поради „замърсяването на Мисълта“ е изпаднала в продължителна забрава за истинската си същност.
Страшно много ми допадна самата идея за времето и мащабната концепция за мултивселената. Похватът с външния разказвач, който разкрива тайните на космоса, също е изключително интересен. Две неща обаче леко попречиха на пълното ми потапяне. Първо, не успях да изградя наистина дълбока емоционална връзка с героите (с изключение донякъде на Джейн и Ви), така че да съпреживея истински техните възходи и падения. Второ, в средата на романа динамиката осезаемо се забави и действието започна да тъпче на едно място. Освен това част от концепциите и философските идеи бяха поднесени по малко объркващ начин, което налагаше да препрочитам определени пасажи, за да ги схвана напълно. Като цяло мнението ми е положително и ако сте почитатели на научно-фантастичния жанр, може да погледнете романа.
Именно чрез нейното преживяване Виктория Алис Цветкова представя идеите си за времето не просто като физична величина, а като дълбока психология и памет. Така сюжетът ни отвежда до концепцията за Паралеума – квантовата Мултивселена, съдържаща всички възможни светове, раждащи се от всеки наш труден избор. В този жив, постоянно разрастващ се организъм всичко родено в човешкото въображение е реалност някъде там. Историята се разгръща през погледа на външен наблюдател – креон, който може да види живота на всеки като на лента. Разкрива се, че разказвачът всъщност е Алистася (в този свят позната като Ви), чиято мисия е да помага на световете, но поради „замърсяването на Мисълта“ е изпаднала в продължителна забрава за истинската си същност.
Страшно много ми допадна самата идея за времето и мащабната концепция за мултивселената. Похватът с външния разказвач, който разкрива тайните на космоса, също е изключително интересен. Две неща обаче леко попречиха на пълното ми потапяне. Първо, не успях да изградя наистина дълбока емоционална връзка с героите (с изключение донякъде на Джейн и Ви), така че да съпреживея истински техните възходи и падения. Второ, в средата на романа динамиката осезаемо се забави и действието започна да тъпче на едно място. Освен това част от концепциите и философските идеи бяха поднесени по малко объркващ начин, което налагаше да препрочитам определени пасажи, за да ги схвана напълно. Като цяло мнението ми е положително и ако сте почитатели на научно-фантастичния жанр, може да погледнете романа.
August 1, 2026
Още в началото много ми хареса идеята за заличаването. Това е една от най-интересните концепции в книгата и определено ме накара да се замисля.
В началото обаче ми беше малко объркващо и се наложи да препрочитам няколко пасажа по два пъти, за да подредя всичко в главата си. Особено глава 17 трябваше да я прочета два пъти.
Искаше ми се да има повече пътувания във времето – назад, в бъдещето и в настоящето. Според мен това щеше да направи историята още по-интересна.
Действието е динамично и почти няма време да си отдъхнеш. Въпреки това към края имаше няколко глави, които леко стопираха тази инерция.
Много ми хареса и посланието, че дори и най-дребното решение, което вземаме в живота си, може да промени целия ни живот. Темите, които са повдигнати в книгата, са изключително важни и много подходящи за нашето време. Особено темата за егоизма ме накара да се замисля.
Хареса ми също така, че книгата е като един малък пъзел. Трябва да събереш всички гледни точки, за да видиш цялата картина, а точно това прави историята още по-интересна и запомняща се.
В началото обаче ми беше малко объркващо и се наложи да препрочитам няколко пасажа по два пъти, за да подредя всичко в главата си. Особено глава 17 трябваше да я прочета два пъти.
Искаше ми се да има повече пътувания във времето – назад, в бъдещето и в настоящето. Според мен това щеше да направи историята още по-интересна.
Действието е динамично и почти няма време да си отдъхнеш. Въпреки това към края имаше няколко глави, които леко стопираха тази инерция.
Много ми хареса и посланието, че дори и най-дребното решение, което вземаме в живота си, може да промени целия ни живот. Темите, които са повдигнати в книгата, са изключително важни и много подходящи за нашето време. Особено темата за егоизма ме накара да се замисля.
Хареса ми също така, че книгата е като един малък пъзел. Трябва да събереш всички гледни точки, за да видиш цялата картина, а точно това прави историята още по-интересна и запомняща се.
December 26, 2025
Прекрасна книга. Новаторска. Препоръчвам. ❤️
December 26, 2025
Много интересна и вълнуваща книга Заслужава си да я прочетете.
June 30, 2026
„Паралеумът“ е от онези книги, които не просто се четат, а те карат да мислиш дълго след последната страница. Началото изисква малко търпение и внимание за да навлезеш, но когато историята те хване, трудно я оставяш. Хареса ми, че не разчита на клишета, а смесва научната фантастика с философски въпроси по интересен и различен начин. Определено бих я препоръчал на всеки, тя е нещо нестандартно и запомнящо се. Обожавам я!
August 9, 2026
Ще започна малко по-нестандартно: гледайки анотацията на „Паралеумът“, човек остава с усещането, че Кевин Уорс е центърът на всичко. Само че… не точно. И може би това е първият малък капан на книгата.
Защото още в началото Вики те хваща, брифира те за случващото се за някакви четири наносекунди, бие ти един шут в з@дник@ и те запраща директно в действието. А дали си разбрал репликите си, дали си разбрал кой къде стои и дали вече си наясно какво точно се случва? Ами… не винаги. И тук имам една любопитна дилема – ако това е направено неволно, значи просто е нещо, което авторката има върху какво да надгради. Но ако е направено нарочно… Вики, това вече е гениално. Защото аз го усетих като своеобразен първи филтър на романа – като защитна реакция срещу читателя, който очаква историята да му бъде смляна и поднесена на малки хапки. „Добре дошъл в Паралеума. Сега се оправяй.“
И всъщност точно това усещане до известна степен определя и впечатлението ми от книгата.
„Паралеумът“ е дебют, който категорично не се страхува да бъде различен. В него има научна фантастика, философски разсъждения, пътуване във времето, военни и екшън сцени, технологични елементи и най-вече – много човешки отношения. Самото жанрово смесване е амбициозно и това трябва да бъде признато на Вики. Не е лесно да събереш толкова различни елементи в една история и да се опиташ да ги накараш да съществуват в едно цяло.
Но именно тук за мен се появява и една от слабостите на романа.
Книгата е представена като научна фантастика, а научният елемент на моменти ми се струва недостатъчно разгърнат и обяснен. И това за мен е важно, защото когато една история стъпва върху научно-фантастична концепция, читателят има нужда поне от някаква здрава логическа рамка, върху която да стъпи. Не очаквам научна публикация и не искам романът да се превръща в учебник по физика, но терминологията, зависимостите между събитията и причинно-следствените връзки трябва да бъдат достатъчно ясни, за да не започна аз като читател да си задавам въпроса „Добре, ама това как точно работи?“.
При мен този проблем се появи на няколко места – особено около света на Джейн и начина, по който е представено бъдещето. От една страна говорим за бъдеще, което по усещане не изглежда чак толкова далеч от нашето, а от друга се появяват технологични решения, оръжия, очила и… динозаври. За последните така и не получих достатъчно убедителното усещане дали говорим за бъдещето на нашия свят, за паралелна реалност или за нещо трето. И това не е детайл, който сам по себе си да ми е развалил удоволствието от книгата, но именно такива детайли според мен отличават добрата книга от много добрата.
Защото дори когато всичко е измислено, фикционално и фантастично, логиката на собствения свят трябва да бъде последователна. Иначе стигаме до това, което аз наричам „Парадоксът на стола“ – слагаме героя да седне на един стол, той никога не става от него, а пет страници по-късно пак сяда на същия стол. Да, това е измислен свят, но столът все пак трябва да си остане стол.
И точно затова мисля, че научната част на „Паралеумът“ е областта, в която Вики има най-много пространство за надграждане – повече прецизност в терминологичния апарат, по-ясна логическа свързаност и по-плътно обяснение на механизмите, върху които се изгражда светът.
Но ако има нещо, за което бих дал на книгата не просто една, а една много ярка звезда, това са човешките отношения.
И тук, според мен, е истинската сила на Вики.
Майки и дъщери. Бащи и синове. Приятели и врагове. Ръководители и подчинени. Хора, които се обичат, хора, които се предават, хора, които се страхуват, хора, които се опитват да контролират други хора. Тези взаимоотношения са написани по начин, който ми се стори естествен и убедителен. Не изглеждат като механично поставени елементи, които просто трябва да обслужат сюжета. Те движат историята.
И точно това спасява „Паралеумът“ от опасността да се превърне просто в поредната история за войни, оръжия, стрелба и „айде, рагаци, пуцайте“.
Защото Вики успява да направи нещо много важно – да придаде човечност дори на моменти и времена, които на пръв поглед изглеждат напълно нечовешки.
Идеята за противопоставянето между идеалисти и хора, които са се поставили на мястото на богове, сама по себе си не е нова. Тя е използвана многократно и трудно би могла да бъде наречена революционна. Но начинът, по който е прекарана през отношенията между героите, я прави интересна. Не толкова самата идея ме задържаше, колкото въпросът какво ще направят хората вътре в нея.
И може би точно това е най-интересното за този дебют.
„Паралеумът“ не е книга без недостатъци. Напротив – има места, в които според мен сюжетът е натрупан повече, отколкото е необходимо, научната част можеше да бъде значително по-прецизна, а някои сцени и преходи имаха нужда от повече въздух и обяснение. Но едновременно с това книгата носи нещо, което не можеш да преподаваш или пък да учиш лесно – усещане за потенциал.
Има автори, при които още от първата книга виждаш, че всичко е изпипано до последния детайл. Има и такива, при които виждаш несъвършенството, а искрата. При Вики аз видях именно нея.
Затова моите 3 звезди не са присъда, а по-скоро оценка с едно много ясно „Искам да видя какво следва“.
Защото „Паралеумът“ ми показа авторка, която има смелостта да експериментира, да смесва жанрове и най-вече – да пише хора, а не просто герои. А ако Вики успее да вземе тази човешка сила, която вече има, и да я срещне с още по-голяма прецизност в научната и сюжетната конструкция, мисля, че следващата ѝ книга може да бъде много интересно преживяване.
И аз определено ще искам да съм там, за да го видя.
Защото още в началото Вики те хваща, брифира те за случващото се за някакви четири наносекунди, бие ти един шут в з@дник@ и те запраща директно в действието. А дали си разбрал репликите си, дали си разбрал кой къде стои и дали вече си наясно какво точно се случва? Ами… не винаги. И тук имам една любопитна дилема – ако това е направено неволно, значи просто е нещо, което авторката има върху какво да надгради. Но ако е направено нарочно… Вики, това вече е гениално. Защото аз го усетих като своеобразен първи филтър на романа – като защитна реакция срещу читателя, който очаква историята да му бъде смляна и поднесена на малки хапки. „Добре дошъл в Паралеума. Сега се оправяй.“
И всъщност точно това усещане до известна степен определя и впечатлението ми от книгата.
„Паралеумът“ е дебют, който категорично не се страхува да бъде различен. В него има научна фантастика, философски разсъждения, пътуване във времето, военни и екшън сцени, технологични елементи и най-вече – много човешки отношения. Самото жанрово смесване е амбициозно и това трябва да бъде признато на Вики. Не е лесно да събереш толкова различни елементи в една история и да се опиташ да ги накараш да съществуват в едно цяло.
Но именно тук за мен се появява и една от слабостите на романа.
Книгата е представена като научна фантастика, а научният елемент на моменти ми се струва недостатъчно разгърнат и обяснен. И това за мен е важно, защото когато една история стъпва върху научно-фантастична концепция, читателят има нужда поне от някаква здрава логическа рамка, върху която да стъпи. Не очаквам научна публикация и не искам романът да се превръща в учебник по физика, но терминологията, зависимостите между събитията и причинно-следствените връзки трябва да бъдат достатъчно ясни, за да не започна аз като читател да си задавам въпроса „Добре, ама това как точно работи?“.
При мен този проблем се появи на няколко места – особено около света на Джейн и начина, по който е представено бъдещето. От една страна говорим за бъдеще, което по усещане не изглежда чак толкова далеч от нашето, а от друга се появяват технологични решения, оръжия, очила и… динозаври. За последните така и не получих достатъчно убедителното усещане дали говорим за бъдещето на нашия свят, за паралелна реалност или за нещо трето. И това не е детайл, който сам по себе си да ми е развалил удоволствието от книгата, но именно такива детайли според мен отличават добрата книга от много добрата.
Защото дори когато всичко е измислено, фикционално и фантастично, логиката на собствения свят трябва да бъде последователна. Иначе стигаме до това, което аз наричам „Парадоксът на стола“ – слагаме героя да седне на един стол, той никога не става от него, а пет страници по-късно пак сяда на същия стол. Да, това е измислен свят, но столът все пак трябва да си остане стол.
И точно затова мисля, че научната част на „Паралеумът“ е областта, в която Вики има най-много пространство за надграждане – повече прецизност в терминологичния апарат, по-ясна логическа свързаност и по-плътно обяснение на механизмите, върху които се изгражда светът.
Но ако има нещо, за което бих дал на книгата не просто една, а една много ярка звезда, това са човешките отношения.
И тук, според мен, е истинската сила на Вики.
Майки и дъщери. Бащи и синове. Приятели и врагове. Ръководители и подчинени. Хора, които се обичат, хора, които се предават, хора, които се страхуват, хора, които се опитват да контролират други хора. Тези взаимоотношения са написани по начин, който ми се стори естествен и убедителен. Не изглеждат като механично поставени елементи, които просто трябва да обслужат сюжета. Те движат историята.
И точно това спасява „Паралеумът“ от опасността да се превърне просто в поредната история за войни, оръжия, стрелба и „айде, рагаци, пуцайте“.
Защото Вики успява да направи нещо много важно – да придаде човечност дори на моменти и времена, които на пръв поглед изглеждат напълно нечовешки.
Идеята за противопоставянето между идеалисти и хора, които са се поставили на мястото на богове, сама по себе си не е нова. Тя е използвана многократно и трудно би могла да бъде наречена революционна. Но начинът, по който е прекарана през отношенията между героите, я прави интересна. Не толкова самата идея ме задържаше, колкото въпросът какво ще направят хората вътре в нея.
И може би точно това е най-интересното за този дебют.
„Паралеумът“ не е книга без недостатъци. Напротив – има места, в които според мен сюжетът е натрупан повече, отколкото е необходимо, научната част можеше да бъде значително по-прецизна, а някои сцени и преходи имаха нужда от повече въздух и обяснение. Но едновременно с това книгата носи нещо, което не можеш да преподаваш или пък да учиш лесно – усещане за потенциал.
Има автори, при които още от първата книга виждаш, че всичко е изпипано до последния детайл. Има и такива, при които виждаш несъвършенството, а искрата. При Вики аз видях именно нея.
Затова моите 3 звезди не са присъда, а по-скоро оценка с едно много ясно „Искам да видя какво следва“.
Защото „Паралеумът“ ми показа авторка, която има смелостта да експериментира, да смесва жанрове и най-вече – да пише хора, а не просто герои. А ако Вики успее да вземе тази човешка сила, която вече има, и да я срещне с още по-голяма прецизност в научната и сюжетната конструкция, мисля, че следващата ѝ книга може да бъде много интересно преживяване.
И аз определено ще искам да съм там, за да го видя.
September 30, 2025
🧿”Паралеумът” - Виктория Алис Цветкова 🧿
🔮 “ - От много хора, мислещи се за богове, се е стигнало до сегашното положение, нали?” Много заинтригувана и силно развълнувана започвам с писането на това свое мнение и представяне. Смело мога да заявя, че си открих още един съвременен български автор, чиито нови творби да очаквам с нетърпение. Много харесах този роман на Виктория Алис Цветкова и го прочетох на един дъх.
🧿 Авторката е създала безкрайно вълнуваща история, която в ядрото си е дълбоко философска. За да затвърди вярванията и посланията, които иска да предаде, тя е избрала постапокалиптичен сюжет в антиутопична стилистика.
🔮 Вероятно няма човек, който ако би могъл да пътува във времето, не би пожелал да го стори. За да посети миналото и да се запознае отблизо с велики исторически личности или да отскочи в бъдещето, за да узнае какво предстои. В тази книга ще се окаже напълно възможно да го направим, но ще узнаем и цената, която трябва да заплатим за това “удоволствие”. Всяко решение има последици, а понякога те могат да бъдат катастрофални и да костват множество погубени животи. Героите в историята също ще го узнаят от първа ръка. “Любопитството, дори и пагубно в някои случаи, беше едно от важните неща, докарали човечеството до днешното му състояние. Довело до еволюцията ни. Хората са склонни да простят всичко, направено от любопитство, защото на никого не му е чуждо. Но еволюцията на технологите трябваше да включва и еволоция на ценностите и душевността на човек. Сегашното любопитство стоеше доста над това на ЕВа или Пандора. Материалността е тази, която погубва човечеството толкова очевидно. Затваряме си очите за истината, която не ни е удобна.”
🧿 Всичко започва с едно изобретение, което е на път да се превърне в гениално откритие, позволяващо пътуването между световете, времената и пространството. Създаването му, разбира се, е продиктувано от добри намерения в името на прогреса, науката и няма користни цели. Ако попадне в погрешните ръце обаче, всичко се променя.
🔮 Авторката засяга теми свързани с ума, вселенските закони и метафизичните такива. Персонажите в романа ще имат възможността да проследят развитието на взетите решения и последиците от тях. Нещо, което всички ние научаваме по трудния начин. Въпросът, който книгата задава, е свързан и с значението на човешкия живот, когато на карта са заложени съдбите на мнозина.
🧿 Написана увлекателно и четивно “Паралеумът” ни кара да се замислим по много теми и да си дадем сметка за много важни неща. Оставям някои цитати, които ме заинтригуваха и вярвам, че ще е хубаво да прочетете.
🔮“ВСЕКИ ЗНАЕ ИЗРАЗА: „Ти ми спаси живота". Понякога спасяването на човек не се отнася само за физиологичното му здраве. Доста често е много по-трудно да спасиш душа, отколкото тяло. Човек се изменя през целия си живот, пречупвайки личността си, най-често за да оцелее. Понякога си мислите, че болката, която ви причиняват другите, ви прави по-силни, но дали винаги е така, или просто позволявате на демоните ви да спечелят? Скоро Джейн щеше да разбере kak хората и ситуациите успяват да те променят, независимо към добро или лошо. Искаме или не, това се случва постоянно. Нашата личност се гради под влиянието на много хора и единственото, което остава почти непокътнато в нас, е сърцевината на душата ни.”
🧿“Отговорите на доста въпроси са в нас самите. Когато хората го осъзнаят, животът им ще се промени напълно. Колкото повече се самоанализират, толкова по-ясно ще осъзнават, че за повечето си проблеми са си виновни сами. Все nak е най-лесно да обвиниш някого и често не ти пука кого точно, дори да е важен за теб. Човек може да се дави в собствената си помия и nak да обвинява друг, че го натиска в нея. Правото на избор ни е дадено ненапразно, а за да го използваме. Спасение можеш да намериш на най-близкото разстояние - в себе си. Понякога човек или събитие ти отваря очите за пътя ти. За съжаление, не всеки има шанса да попадне на такъв момент, човек или „спусък".
🔮“Истината е, че всеки се променя - въпросът е кое у нас остава същото и kak оставаме въпреки всичко себе си. Физически клетките ни се подменят на всеки седем години, така че ние не сме същите хора и телом. Да, изглеждаме по почти същия начин, но това са нови клетки с нов опит и уроци. И като личности се меним психически. В течение на живота ни ставаме различни хора.”
🧿 С този прочит се включвам в #12книги12месеца на Дани за септември с тема “Книга от жанр, който обикновено не четеш”. Безкрайно благодаря на любимите “Ерове” за това прекрасно запознанство! ♥️ Включвам авторката и издателството в инициативата #пробуждане за съвременни будители. Идеята е да насърчим четенето на родни автори и да се запознаем с колкото се може повече пробуждащи ни съвременници.
#паралеумът #книжноревю
https://www.ozone.bg/product/paraleum...
🔮 “ - От много хора, мислещи се за богове, се е стигнало до сегашното положение, нали?” Много заинтригувана и силно развълнувана започвам с писането на това свое мнение и представяне. Смело мога да заявя, че си открих още един съвременен български автор, чиито нови творби да очаквам с нетърпение. Много харесах този роман на Виктория Алис Цветкова и го прочетох на един дъх.
🧿 Авторката е създала безкрайно вълнуваща история, която в ядрото си е дълбоко философска. За да затвърди вярванията и посланията, които иска да предаде, тя е избрала постапокалиптичен сюжет в антиутопична стилистика.
🔮 Вероятно няма човек, който ако би могъл да пътува във времето, не би пожелал да го стори. За да посети миналото и да се запознае отблизо с велики исторически личности или да отскочи в бъдещето, за да узнае какво предстои. В тази книга ще се окаже напълно възможно да го направим, но ще узнаем и цената, която трябва да заплатим за това “удоволствие”. Всяко решение има последици, а понякога те могат да бъдат катастрофални и да костват множество погубени животи. Героите в историята също ще го узнаят от първа ръка. “Любопитството, дори и пагубно в някои случаи, беше едно от важните неща, докарали човечеството до днешното му състояние. Довело до еволюцията ни. Хората са склонни да простят всичко, направено от любопитство, защото на никого не му е чуждо. Но еволюцията на технологите трябваше да включва и еволоция на ценностите и душевността на човек. Сегашното любопитство стоеше доста над това на ЕВа или Пандора. Материалността е тази, която погубва човечеството толкова очевидно. Затваряме си очите за истината, която не ни е удобна.”
🧿 Всичко започва с едно изобретение, което е на път да се превърне в гениално откритие, позволяващо пътуването между световете, времената и пространството. Създаването му, разбира се, е продиктувано от добри намерения в името на прогреса, науката и няма користни цели. Ако попадне в погрешните ръце обаче, всичко се променя.
🔮 Авторката засяга теми свързани с ума, вселенските закони и метафизичните такива. Персонажите в романа ще имат възможността да проследят развитието на взетите решения и последиците от тях. Нещо, което всички ние научаваме по трудния начин. Въпросът, който книгата задава, е свързан и с значението на човешкия живот, когато на карта са заложени съдбите на мнозина.
🧿 Написана увлекателно и четивно “Паралеумът” ни кара да се замислим по много теми и да си дадем сметка за много важни неща. Оставям някои цитати, които ме заинтригуваха и вярвам, че ще е хубаво да прочетете.
🔮“ВСЕКИ ЗНАЕ ИЗРАЗА: „Ти ми спаси живота". Понякога спасяването на човек не се отнася само за физиологичното му здраве. Доста често е много по-трудно да спасиш душа, отколкото тяло. Човек се изменя през целия си живот, пречупвайки личността си, най-често за да оцелее. Понякога си мислите, че болката, която ви причиняват другите, ви прави по-силни, но дали винаги е така, или просто позволявате на демоните ви да спечелят? Скоро Джейн щеше да разбере kak хората и ситуациите успяват да те променят, независимо към добро или лошо. Искаме или не, това се случва постоянно. Нашата личност се гради под влиянието на много хора и единственото, което остава почти непокътнато в нас, е сърцевината на душата ни.”
🧿“Отговорите на доста въпроси са в нас самите. Когато хората го осъзнаят, животът им ще се промени напълно. Колкото повече се самоанализират, толкова по-ясно ще осъзнават, че за повечето си проблеми са си виновни сами. Все nak е най-лесно да обвиниш някого и често не ти пука кого точно, дори да е важен за теб. Човек може да се дави в собствената си помия и nak да обвинява друг, че го натиска в нея. Правото на избор ни е дадено ненапразно, а за да го използваме. Спасение можеш да намериш на най-близкото разстояние - в себе си. Понякога човек или събитие ти отваря очите за пътя ти. За съжаление, не всеки има шанса да попадне на такъв момент, човек или „спусък".
🔮“Истината е, че всеки се променя - въпросът е кое у нас остава същото и kak оставаме въпреки всичко себе си. Физически клетките ни се подменят на всеки седем години, така че ние не сме същите хора и телом. Да, изглеждаме по почти същия начин, но това са нови клетки с нов опит и уроци. И като личности се меним психически. В течение на живота ни ставаме различни хора.”
🧿 С този прочит се включвам в #12книги12месеца на Дани за септември с тема “Книга от жанр, който обикновено не четеш”. Безкрайно благодаря на любимите “Ерове” за това прекрасно запознанство! ♥️ Включвам авторката и издателството в инициативата #пробуждане за съвременни будители. Идеята е да насърчим четенето на родни автори и да се запознаем с колкото се може повече пробуждащи ни съвременници.
#паралеумът #книжноревю
https://www.ozone.bg/product/paraleum...
January 5, 2026
Благодаря на @erovepublishing за предоставеното копие
„Паралеумът“ е книга, която ме изненада приятно с оригиналната си идея и добре изграден свят. Още от началото историята успява да привлече вниманието и да създаде усещане за напрежение и загадъчност. Светът, в който се развива действието, е различен и интересен, а правилата му постепенно се разкриват, което прави четенето още по-увлекателно.
Кевин Уорс създава устройство, позволяващо пътуването между световете, времената и пространството. Запознава се със загадъчната Джейн след нахлуване в дома му и тя се превръща в една от многото неизвестни.
Много ми хареса, че книгата не е просто фантастично приключение, а засяга философски теми. Стилът на авторката е ясен и плавен, което прави книгата лесна за четене. Действието се развива динамично, без излишни забавяния, а напрежението се запазва до самия край. „Паралеумът“ е роман, който едновременно забавлява и кара човек да се замисли.
„Паралеумът“ е книга, която ме изненада приятно с оригиналната си идея и добре изграден свят. Още от началото историята успява да привлече вниманието и да създаде усещане за напрежение и загадъчност. Светът, в който се развива действието, е различен и интересен, а правилата му постепенно се разкриват, което прави четенето още по-увлекателно.
Кевин Уорс създава устройство, позволяващо пътуването между световете, времената и пространството. Запознава се със загадъчната Джейн след нахлуване в дома му и тя се превръща в една от многото неизвестни.
Много ми хареса, че книгата не е просто фантастично приключение, а засяга философски теми. Стилът на авторката е ясен и плавен, което прави книгата лесна за четене. Действието се развива динамично, без излишни забавяния, а напрежението се запазва до самия край. „Паралеумът“ е роман, който едновременно забавлява и кара човек да се замисли.
October 14, 2025
Изключително приятно и увлекателно четиво, наистина се чете бързо и лесно. Историята е много интересна, персонажите са интересни и най-вече светът на “Паралеумът”. Ако Ви се чете нещо различно и нестандартно това е романът за Вас!
October 14, 2025
Изключително добър дебютен роман, с който българската фантастика може да се гордее. Впечатляващата дълбочина на изказа изгражда атмосфера, която рядко може да бъде открита сред творчеството на младите автори. Силно препоръчвам книгата.
February 20, 2026
Много смислена, много истинска въпреки фантастиката в нея.. Определено запомняща се книга, която ще се препрочита! 🩵🕝
December 20, 2025
Дадох една звезда повече само заради жанра. Иначе идеята е недоразвита (на моменти нелогична, защото действието можеше да свърши още на 50-60та страница) и съответно книгата идва кратка, а героите бяха твърде много за крайния обем. Фокусът трябваше да е повече върху света, а не върху тях. Много обяснения просто липсваха. Има някакви бегло засегнати философки теми, но не може да се нарече философски роман.
Displaying 1 - 20 of 20 reviews