“В началото бе краят…”
“Паралеум” е дебютната книга на Виктория Алис Цветкова, но още от първите страници става ясно, че авторката владее умението да създава светове с размах и философска плътност. В нея се срещаме с Кевин – учен, чиито идеи и открития имат потенциала да променят човешката цивилизация завинаги. Но дали тази промяна е благословия или проклятие?
Сюжетът е динамичен, многопластов и на моменти толкова неочакван, че е трудно да бъде разказан в няколко изречения. Действието тече като жива материя – сцена след сцена, идея след идея, всяка от които засяга дълбоки екзистенциални въпроси. Всяко събитие е точно там, където трябва да бъде, и носи смисъл, който се разкрива постепенно. Чете се като интелектуален пъзел, в който всяко парче намира мястото си едва когато погледнем от по-голяма височина.
Особено впечатляващо е как авторката поставя под въпрос границата между избор и съдба. Тя внимателно разчленява всяко решение на героите, проследявайки последиците му във времето. Така пред читателя се оформя сложна мрежа от събития – минало, бъдеще, случило се, несбъднато, паралелно, предопределено. Всичко е част от една голяма система, която не просто движи историята, а изгражда самите герои.
Трудно е да повярвам, че това е дебютен роман. Стилът е уверeн, идеите – амбициозни, а изпълнението – впечатляващо зряло. Създава усещането, че авторката тепърва отваря врати към още по-големи светове, които предстои да изследваме.
“Понякога си мислите, че болката, която ви причиняват другите, ви прави по-силни… но дали винаги е така, или просто позволявате на демоните си да спечелят?”
Това е само един от редовете, които остават да отекват дълго след последната страница.