В свят, в който технологичният напредък е изпреварил душевната зрялост на човечеството, младият и гениален учен Кевин Уорс се оказва на прага на нещо, което може да промени времето завинаги. След мистериозно нахлуване в дома му и изчезнала информация, свързана с проекта, той се запознава със загадъчната Джейн, която се превръща в една от многото неизвестни на бъдещето.
В разпадаща се времева линия хора изчезват не само от пространството, но и от самата памет на света. Тогава съществата отвъд материята вече не могат да останат встрани.
„Паралеумът“ е философски научнофантастичен роман, написан през 2012 г. Той изследва крехките граници между избор и съдба, идентичност и функция, разум и лудост.
Добре дошли в Паралеумът. Тук реалността се променя с всяка мисъл и избор.
Виктория Алис Цветкова е магистър по анимационна режисура и страстен разказвач на истории. За нея творчеството е път, който преминава през различни форми на изкуството – от писането и анимацията до актьорското майсторство и косплея. Философският научнофантастичен роман „Паралеумът“ е нейния литературен дебют.
Още от библейското грехопадение сянката на злото е надвиснала над човечеството. Вслушвайки се в този шепот, хората се превръщат в егоцентрици, стават алчни, мразещи и саморазрушителни. Емпатията и съчувствието към ближния изчезват, озлобяват се към себеподобните си, а бъдещето на техните деца вече не ги вълнува. Тази омраза ги завърта в центрофугата си, което води до заслепението им до степен да унищожат света, в който живеят. Авторката пречупва чрез своето перо това самоунищожително поведение. Човек може да има всичко, но намеси ли се алчността, става роб на трупането на богатства, дори с цената на човешки животи и страдание. Самата книга е новаторска и различна. Тя е смесица от философски разсъждения, военни и екшън сцени, пътуване във времето и научни препратки. Сюжетът ни запраща в постапокалиптично общество, разполагащо с технология за пътуване във времето. И какво от това? Вместо за просперитет на човечеството, тя се използва от военни формации за репресии и „чистки“, напомнящи на историческите свидетелства на преживелите концлагерите от Втората световна война. Страшно е, но омразата е обзела сърцата на хората и само една шепа успяват да се противопоставят на военните и да търсят начини да върнат времето назад. Действието е динамично, дори визуално, като на кино. На места авторката „удря спирачки“, за да ни даде време не само да си да си отдъхнем, но и за размисъл върху екзистенциални въпроси за личния избор. Спасение от разрушенията и войните може да има, но само с намеса от сили, които не разбираме. Признавам, че тук се „препънах“ и ми беше трудно да следвам тази идея, но крайният резултат си заслужава. Мисля, че книгата не е за всеки, но аз я препоръчвам от гледна точка на това, че ще прочетете нещо различно и необичайно. Заслужава да ѝ дадете шанс, ако обичате постапокалипсис, екшън и пътуване във времето с морален акцент върху отговорността на човечеството за своето технологично развитие.
Всеки избор, който правим, задвижва колелата на нови и нови процеси. Само едно дребно решение може да промени живота ни из основи. Ами ако съществуваше технология, която не просто променя живота, а изкривява цялото човешко бъдеще? "Паралеумът" от Виктория Алис Цветкова не може да бъде ограничен само до жанра фантастика. Текстът ú звучи като далечно ехо от собствения ни свят, поставено в огледало, което отразява най-големите ни надежди и най-дълбоките ни страхове относно технологиите и етиката. Авторката бавно разгръща свят, който е едновременно далечен и толкова близък, че го чувстваме почти наш. Очакваме, че изобретенията обикновено са насочени към това да подобрим света около нас…Но какво се случва, когато една иновативна идея бъде използвана, изкривявана и превърната в най-голямата заплаха за сигурността на човешкия вид? Това е класическа дилема, поднесена с модерен, динамичен привкус. И, разбира се, както при всяко иновативно изобретение, всеки иска да сложи ръцете си на него, воден от власт, печалба или отчаяно желание за контрол. Залозите са високи, а границата между гениалност и лудост е невидима. Виктория Алис Цветкова пише увлекателно и динамично. Още от първата страница те поема и те запраща в динамично пътуване през един видимо нов, но стряскащо познат свят. Книгата се чете бързо и с удоволствие. Точно затова искам и да ви посъветвам: значително забавете ритъма! Под повърхността на бързия екшън и интрига, "Паралеумът" притежава силна философска нотка. Тя поставя много въпроси за разсъждение във връзка със съвременния свят, неговото бъдеще и това, в което избираме да се превърнем като човешки същества. Какво е цената на прогреса? Кой трябва да притежава контрола над технологиите, които променят самата тъкан на реалността? Тези въпроси са поставени както пряко, така и косвено, и Ви каня да ги изследвате в дълбините на сюжета. "Паралеумът" е задължително четиво за всеки, който е готов да погледне към утрешния ден и да преосмисли силата на собствените си избори днес. Това е една от книгите, които би ми се искало да срещам по-често в онлайн пространството и не знам защо това не се случва.
“В началото бе краят…” “Паралеум” е дебютната книга на Виктория Алис Цветкова, но още от първите страници става ясно, че авторката владее умението да създава светове с размах и философска плътност. В нея се срещаме с Кевин – учен, чиито идеи и открития имат потенциала да променят човешката цивилизация завинаги. Но дали тази промяна е благословия или проклятие? Сюжетът е динамичен, многопластов и на моменти толкова неочакван, че е трудно да бъде разказан в няколко изречения. Действието тече като жива материя – сцена след сцена, идея след идея, всяка от които засяга дълбоки екзистенциални въпроси. Всяко събитие е точно там, където трябва да бъде, и носи смисъл, който се разкрива постепенно. Чете се като интелектуален пъзел, в който всяко парче намира мястото си едва когато погледнем от по-голяма височина. Особено впечатляващо е как авторката поставя под въпрос границата между избор и съдба. Тя внимателно разчленява всяко решение на героите, проследявайки последиците му във времето. Така пред читателя се оформя сложна мрежа от събития – минало, бъдеще, случило се, несбъднато, паралелно, предопределено. Всичко е част от една голяма система, която не просто движи историята, а изгражда самите герои. Трудно е да повярвам, че това е дебютен роман. Стилът е уверeн, идеите – амбициозни, а изпълнението – впечатляващо зряло. Създава усещането, че авторката тепърва отваря врати към още по-големи светове, които предстои да изследваме. “Понякога си мислите, че болката, която ви причиняват другите, ви прави по-силни… но дали винаги е така, или просто позволявате на демоните си да спечелят?” Това е само един от редовете, които остават да отекват дълго след последната страница.
🧿”Паралеумът” - Виктория Алис Цветкова 🧿 🔮 “ - От много хора, мислещи се за богове, се е стигнало до сегашното положение, нали?” Много заинтригувана и силно развълнувана започвам с писането на това свое мнение и представяне. Смело мога да заявя, че си открих още един съвременен български автор, чиито нови творби да очаквам с нетърпение. Много харесах този роман на Виктория Алис Цветкова и го прочетох на един дъх. 🧿 Авторката е създала безкрайно вълнуваща история, която в ядрото си е дълбоко философска. За да затвърди вярванията и посланията, които иска да предаде, тя е избрала постапокалиптичен сюжет в антиутопична стилистика. 🔮 Вероятно няма човек, който ако би могъл да пътува във времето, не би пожелал да го стори. За да посети миналото и да се запознае отблизо с велики исторически личности или да отскочи в бъдещето, за да узнае какво предстои. В тази книга ще се окаже напълно възможно да го направим, но ще узнаем и цената, която трябва да заплатим за това “удоволствие”. Всяко решение има последици, а понякога те могат да бъдат катастрофални и да костват множество погубени животи. Героите в историята също ще го узнаят от първа ръка. “Любопитството, дори и пагубно в някои случаи, беше едно от важните неща, докарали човечеството до днешното му състояние. Довело до еволюцията ни. Хората са склонни да простят всичко, направено от любопитство, защото на никого не му е чуждо. Но еволюцията на технологите трябваше да включва и еволоция на ценностите и душевността на човек. Сегашното любопитство стоеше доста над това на ЕВа или Пандора. Материалността е тази, която погубва човечеството толкова очевидно. Затваряме си очите за истината, която не ни е удобна.” ��� Всичко започва с едно изобретение, което е на път да се превърне в гениално откритие, позволяващо пътуването между световете, времената и пространството. Създаването му, разбира се, е продиктувано от добри намерения в името на прогреса, науката и няма користни цели. Ако попадне в погрешните ръце обаче, всичко се променя. 🔮 Авторката засяга теми свързани с ума, вселенските закони и метафизичните такива. Персонажите в романа ще имат възможността да проследят развитието на взетите решения и последиците от тях. Нещо, което всички ние научаваме по трудния начин. Въпросът, който книгата задава, е свързан и с значението на човешкия живот, когато на карта са заложени съдбите на мнозина. 🧿 Написана увлекателно и четивно “Паралеумът” ни кара да се замислим по много теми и да си дадем сметка за много важни неща. Оставям някои цитати, които ме заинтригуваха и вярвам, че ще е хубаво да прочетете. 🔮“ВСЕКИ ЗНАЕ ИЗРАЗА: „Ти ми спаси живота". Понякога спасяването на човек не се отнася само за физиологичното му здраве. Доста често е много по-трудно да спасиш душа, отколкото тяло. Човек се изменя през целия си живот, пречупвайки личността си, най-често за да оцелее. Понякога си мислите, че болката, която ви причиняват другите, ви прави по-силни, но дали винаги е така, или просто позволявате на демоните ви да спечелят? Скоро Джейн щеше да разбере kak хората и ситуациите успяват да те променят, независимо към добро или лошо. Искаме или не, това се случва постоянно. Нашата личност се гради под влиянието на много хора и единственото, което остава почти непокътнато в нас, е сърцевината на душата ни.” 🧿“Отговорите на доста въпроси са в нас самите. Когато хората го осъзнаят, животът им ще се промени напълно. Колкото повече се самоанализират, толкова по-ясно ще осъзнават, че за повечето си проблеми са си виновни сами. Все nak е най-лесно да обвиниш някого и често не ти пука кого точно, дори да е важен за теб. Човек може да се дави в собствената си помия и nak да обвинява друг, че го натиска в нея. Правото на избор ни е дадено ненапразно, а за да го използваме. Спасение можеш да намериш на най-близкото разстояние - в себе си. Понякога човек или събитие ти отваря очите за пътя ти. За съжаление, не всеки има шанса да попадне на такъв момент, човек или „спусък". 🔮“Истината е, че всеки се променя - въпросът е кое у нас остава същото и kak оставаме въпреки всичко себе си. Физически клетките ни се подменят на всеки седем години, така че ние не сме същите хора и телом. Да, изглеждаме по почти същия начин, но това са нови клетки с нов опит и уроци. И като личности се меним психически. В течение на живота ни ставаме различни хора.” 🧿 С този прочит се включвам в #12книги12месеца на Дани за септември с тема “Книга от жанр, който обикновено не четеш”. Безкрайно благодаря на любимите “Ерове” за това прекрасно запознанство! ♥️ Включвам авторката и издателството в инициативата #пробуждане за съвременни будители. Идеята е да насърчим четенето на родни автори и да се запознаем с колкото се може повече пробуждащи ни съвременници. #паралеумът #книжноревю
Благодаря на @erovepublishing за предоставеното копие „Паралеумът“ е книга, която ме изненада приятно с оригиналната си идея и добре изграден свят. Още от началото историята успява да привлече вниманието и да създаде усещане за напрежение и загадъчност. Светът, в който се развива действието, е различен и интересен, а правилата му постепенно се разкриват, което прави четенето още по-увлекателно. Кевин Уорс създава устройство, позволяващо пътуването между световете, времената и пространството. Запознава се със загадъчната Джейн след нахлуване в дома му и тя се превръща в една от многото неизвестни. Много ми хареса, че книгата не е просто фантастично приключение, а засяга философски теми. Стилът на авторката е ясен и плавен, което прави книгата лесна за четене. Действието се развива динамично, без излишни забавяния, а напрежението се запазва до самия край. „Паралеумът“ е роман, който едновременно забавлява и кара човек да се замисли.
Изключително приятно и увлекателно четиво, наистина се чете бързо и лесно. Историята е много интересна, персонажите са интересни и най-вече светът на “Паралеумът”. Ако Ви се чете нещо различно и нестандартно това е романът за Вас!
Изключително добър дебютен роман, с който българската фантастика може да се гордее. Впечатляващата дълбочина на изказа изгражда атмосфера, която рядко може да бъде открита сред творчеството на младите автори. Силно препоръчвам книгата.