Реквием за една държава

by Андрей Велков

Ангел е бивш учител, който губи всичко и става бездомен алкохолик. Мануела още не е навършила петнайсет, когато е принудена да проституира на междуградски път. Тази книга е историята на следващите близо три десетилетия от животите им и е разказ за това как те се превръщат в двама от най-могъщите и важни хора в една завладяна от мафията държава, в която преходът е бил бутафорен, политическите и икономическите процеси са дирижирани от кадри от службите на стария режим, които от сенките безскрупулно дърпат конците на всички и на всичко, като по този начин крадат не само настоящето на сънародниците си, но и техните бъдеще и възможност за нормален живот.

522 pages, Paperback

Published October 10, 2025

About the author

Андрей Велков е многократен републикански шампион по социална сатира в тежката категория, фул контакт. Рицар на Ордена на Книжната Метафора. Носител на Нобелова награда за мир, литература и физика 2054 г. Политолог, маркетолог, любител мозъчен хирург и изтънчен сърцевед. Виден хедонист от запаса. Буен, строг, но справедлив.

Автор на романите „Български психар“, „Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“.

Reviews

[Цветозар · Rating 2 out of 5]

Ся надали е някаква тайна за хората, които ме познават (те не са тук, аз четящи хора не познавам), че имам неприкрити симпатии към ППДБ, в частност по-скоро към ПП отколкото ДБ последните години, та това да не бъде интерпретирано като герберско тролско ревю, много моля. Време оно баща ми донесе един кашон с онези тениски на Бойко Борисов "Аз вярвам само на този човек", които му бяха част от надника за работата по покрива на една герб кампейнърка или там каквато беше в йерархията им, и аз си ги носих религиозно докато не ми омаляха, щото Бойко просто е прекалено смешен мийм. Даже имам алтернативни тениски, в които Бойко е заменен от Джънгелског (мечката на Икея), но за жалост много малко хора на живо схващат референса (личният ми Джънгелског също носи последанта ми такава тениска с истинския Бойко и ми украсява хола, все още ми е смешно като го видя, ако не ме домързи ще прикачя снимка)



With that out of the way, както казват хАмериканците, ревюто:

Представете си най-типичният жълтопаветник, от онези типове, които оправдават "умнокрасив" като обида, някой турболиберален неироничен рогоносец (тука си помислихте, че ще ползвам думата 'кък' ама и аз като копейкин съм патреот и знам българския език), който кара тротинетка не яде месо и пие само соево лате. Ако този човек има мокър сън и този мокър сън е някак си едновремено ревендж рейп порно тип мокър сън, в който хем реално него го ебат, хем пак е вид отмъщение, щото ебейки го се експоузва (излъгах за българския) колко долен е изнасилвачът му (Делян Пеевски), та това конфузно изчадие на Сънчо би било този роман.

Не знам кой е таргета на тази книга, със сигурност не съм аз (освен да напиша едно лошо ревю де). Хората, които не знаят какво се случва в България не четата книги, камо ли такива книги, а хората, които знаят какво се случва в България, не биха прочели една толкова, и казвам това с най-голямото уважение, което мога да имам към автор, който не познавам -- инфантилно виждане на нещата. Да бе, един таен кабал от ДС агенти просто контролира всичко в държавата от 35 години насам и сега ще ви покажа, че е така, чрез нечовешка доза презентизъм (1/3 от книгата се случва в последните 3 години от нашата история, другите 2/3 са описани изцяло през лещата на тези години). Много удобно е за жълтопаветникът (дерогаторно) да си мисли, че проблемите в държавата идват някак си от такива индивиди. Проблемите реално идват от немците, откъдето идват всички проблеми, ако се замислите (не, няма да елаборирам). Най-умното нещо в книгата е как Бойко Борисов и други подобни личности и думи си изяждат първата буква и това създава малко ефект на мембърберитата от Саут Парк ала "аз го знам тоя, той не е Оган, той е ДОГАН!!!" А това, колкото и да е забавно първите 3-4 пъти, не е кой знае колко умно. След пестотин страници става досадно, само чакам да прочета за Ена Ориславова и арапета! (така и нямаше май, ако съм го проспал, някой да ме поправи)

Петстотин страници мастурбация/садомазо автоизнасилване за да може накрая циганката (нарочна ирония, но все пак лол лмао) да е спасителката, като убие бащата на нероденото си дете. Тук вече ми се скъса суспензията на невярването, щото къде ще видиш циганка да не абортира първото си чаве? Книгата е безцелна и безсмислена, не казва нищо ново за тези запознати с корупцията в България, реално не казва нищо, защото е фикция, скучна е, предвидима е, порнография е, но това последното е простено, все пак е писана от бъгларски автор, ние толкова си можем. Корицата бидейки AI-генерирана е просто черешката на лайняната торта. "Реквием за една държава" на Андрей Велков е един роман, който в ядрото си реално е "Реквием за манталитета на професионалния протестър последните 35 години", но само аз мога да го разбера това, щото във Вен диаграмата между умни хора и хора, които ще прочетат тази книга ме има само мене (не че всички други дето я прочетата ще са глупави, просто никой друго освен мен няма да я прочете).

П.С. Това последното е лъжа, след първата половина я четох на диагонали, главно търсейки "Ена", която така и не намерих (sadge).

П.П.С. Жена ми прочете това и каза, че нищо не разбира, та да обособя поне един аргумент смислен: Не върви да се пише подобна книга, в която буквално всички са маскари, но с нашите любимци от ПП ще слагаме детските ръкавици. Не казвам, че Кирил и Асен са мръсни, просто идеята че всички други са до гушата в катрана е много неточна, проблемите на България са българите, особено тези, които си мислят, че проблемите са по-прости от самите нас (а ние колкото и да сме прости, сме доста сложни). Такава книга, която може би като цел е имала да бъде поне леко будителска, ще има точно обратния ефект, ако някой невеж се пребори с петстотинте страници (по-вероятно би било България да се оправи).

С този похват това автоизнасилване ми напомня за на Джъстин Трюдо думите "if you kill your enemy -- he wins" или там каквото беше казал. Андрей Велков, пишейки тази книга, си е казал "ако врагът ти те изнасили, но го направи публично -- ти печелиш", това ниво на апатия е 1) вредно, но по-важно 2) грешно. Няма нужда от такава апатия... Има нужда от по-голяма, защото целият цирк започва наново през 2026, шампанско на Нова Година за партията на Радев на второ място в следващите избори (тук го чухте първи). Ще ви се поиска някаква циганка да го разстрела, ма няма да се получи!

[Delyan · Rating 3 out of 5]

Книгата е с интересна идея,добре е написана,но има някои неща,които не ми харесаха:
1.Книгата е прекалено дълга. След като разбираме,че кукловодите държат всеки,от когото зависи нещо в държавата няма нужда да се влиза в детайли за всеки исторически момент. Става прекалено досадно да се чете едно и също.
2.Не разбирам идеята на автора да промени имена на исторически личности, държави, градове, валути и т.н. като махне първата буква или промени значението на думата. Това напряга при четенето. Ако авторът се е опасявал някой да не го съди (макар,че каква по-добра реклама за един автор от това) тогава да беше описал страната Лемурия,в която се описва нейния Преход,а читателят сам да се досеща за кого става въпрос. А така се е получило малко нито така,нито иначе. Явно и самия автор се е затруднил от подхода си защото примерно за Лави на едно място използва истинския му прякор "Дългия", явно е пропуснал да го промени,както с всички подобни.
3. Ясна е позицията на автора кои са "лошите" и кои са "добрите" политици. Това си е негово право, разбира се, но ми се искаше политическите му пристрастия да не са толкова ясно изразени.Дали Орнелия обича садо-мазото или не няма голямо значение в историята, има и други подобни примери, разбира се, само за "лошите" политици, "добрите" са честни ентусиасти, наивни леко, изпълнени само с безкористни цели да помогнат на Ългария.