След френския хорър „Съновидение” на Емануел Керо, която се прие много добре от българските фенове на интерактивния жанр, наред е руското приключение в „Тихото училище“ на Роман Островерхов.
Малък провинциален руски град се превръща в смъртоносен капан. Сутрешната мъгла, която го е обвила, не е обикновена. Учителят по история Константин Юриевич Сухов, срамежлив интелектуалец, си порка кротко, без да подозира, че днешният ден ще промени живота му завинаги.
Първата в България руска книга-игра! Преодолей трите кръга на училищния ад в едно приключение, в което героят си ТИ!
Внимание! Първата руска книга-игра в България! Авторът е Роман Островерхов, младеж от Хабаровск, а както виждате от корицата, ще трябва да се справяте със зомбита в училище. Заигравката със заглавието е от Silent Hill. Малък провинциален руски град се превръща в смъртоносен капан. Сутрешната мъгла, която го е обвила, не е обикновена...
В тази история вие ще се превъплътите в ролята на Константин Юриевич Сухов, срамежлив интелектуалец и учител по история във въпросното училище. Сухов е бил в кабинета на учителя по физкултура, където двамата (типично по руски) поркали водка и Костя заспал, а когато се събудил, учениците и учителите вече не били същите.
Играта е на три кръга - вие започвате от третия етаж и трябва да слезете до партера, за да се спасите, преодолявайки зомбитата. Ще разполагате с напълно импровизирани оръжия и предмети за целта, набавени от различни места в даскалото. Трябва да сте много внимателни - точките ви живот бързо свършват и ако си въобразявате че ще преодолеете заразените легиони като Рамбо, стреляйки с тежка картечница и газейки сред камари от трупове, няма да стане.
Преди всичко трябва да оцелеете - на карта е заложен не само живота, а и човешката ви същност. Още в самото начало на играта трябва да изберете един от двата кусура на главния си герой: дали е пушач или е с наднормено тегло. Няма да е лесно, но пък ще е интересно. Определено книга-игра, която трябва да пробвате.
Още от корицата би трябвало да ви е напълно ясно, че „Тихото училище” определено няма да е високоинтелектуално четиво. Не заради зомбитата. Нищо против зомбита. Хора като Джордж Ромеро, Дани Бойл и Джо Данте са доказали, че зомбитата освен кръвожадни източници на първичен страх всъщност са и прекрасно изразно средство за социален коментар, иронична критика и дори политически алегории. Но изкарания на преден план пистолет, сякаш ще получите хартиена версия на Alone in the Dark? Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Аз, който доскоро бягах кат дявол от тамян като чуех лафа интерактивна литература, за по-малко от 24 часа изиграх две приключения и съм мега доволен! Малкото книжле на Роман Остраверхов - малко и като формат (много обичам книжки за джоб) - бъка от графично насилие и носи послания за нулева толерантност и политкоректност - абсолютен кеф. Ти си даскал, който презира своите колеги и ученици, даскал, злоупотребяващ с водката и цигарите (или лапачката по твой избор, ха-ха), и след поредната спиртна злоупотреба се събуждаш в епицентъра на зомби-апокалипсис... Няма възвишени размисли, хвърчат крайници и глави, понякога се налага дори да консумираш човешко месце, за да се слееш с изродясалата тълпа... Умрях доста пъти преди да стигна до т.нар финали, защото част от тях бяха крайно тегави за героя ми, макар и да оцеля... също плюс на книжката...
Втората книга-игра, която "превъртам" този следобед, ми отне точно два часа, при положение, че на места - след като взимах дадено решение - изчитах и другите варианти от любопитство:) Играта е оригинална, остроумна и ме накара да се усмихна на доста епизоди. Освен стандартната механика "Пристигаш на епизод <Кръстовище>, от където обикаляш отклоненията, които ти се струват интересни", има и някои доста неочаквани избори, като този в началото, където решаваш дали да си дебел или пушач (хм!). На няколко места трябва да решиш като герой от кой филм или комптърна игра искаш да постъпиш, тестват познанията ти по шах (уви, задачата не е ясно формулирана - поне аз не разбрах какво се иска от мен и я познах едва при третото преиграване), по поезия - или логика, ако поезията ти куца, а за разрешаването на някои загадки е необходимо да си изиграл играта до този момент по определен начин. Причината да не давам 5 звезди не е фактът, че умирах няколко пъти след сблъсъци, които ми сваляха живота до отрицателни стойности, а краят на книгата. Авторът просто изпада в класическата руска меланхолия и дори да лавираш успешно през зиг-зага от финални решения, всяка грешка при които е фатална, накрая пак почти гарантирано се пропиваш, т.е. губиш! В моят случай В заключение - признавам, че когато я видях за първи път се подведох по корицата - реших че става въпрос за повърхностна и комерсиална история, но останах много приятно изненадан - така че я препоръчвам:)