What do you think?
Rate this book
Избрани произведения
ИЗБРАНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Случаи
Проза и сценки
Стихотворения
Стихотворения за деца
Цирк Шардам (пиеса)
Квазитрактати
Трактати и статии
Писма
Бележници
Рисунки
Случаи
Проза и сценки
Стихотворения
Стихотворения за деца
Цирк Шардам (пиеса)
Квазитрактати
Трактати и статии
Писма
Бележници
Рисунки
496 pages, Paperback
First published January 1, 2014
38 people want to read
About the author
Daniil Kharms
238 books412 followersDaniil Ivanovich Yuvachev (Даниил Хармс) was born in St. Petersburg, into the family of Ivan Yuvachev, a well known member of the revolutionary group, The People's Will. By this time the elder Yuvachev had already been imprisoned for his involvement in subversive acts against the tsar Alexander III and had become a religious philosopher, acquaintance of Anton Chekhov during the latter's trip to Sakhalin.
Daniil invented the pseudonym Kharms while attending high school at the prestigious German "Peterschule". While at the Peterschule, he learned the rudiments of both English and German, and it may have been the English "harm" and "charm" that he incorporated into "Kharms". Throughout his career Kharms used variations on his name and the pseudonyms DanDan, Khorms, Charms, Shardam, and Kharms-Shardam, among others. It is rumored that he scribbled the name Kharms directly into his passport.
In 1924, he entered the Leningrad Electrotechnicum, from which he was expelled for "lack of activity in social activities". After his expulsion, he gave himself over entirely to literature. He joined the circle of Aleksandr Tufanov, a sound-poet, and follower of Velemir Khlebnikov's ideas of zaum (or trans-sense) poetry. He met the young poet Alexander Vvedensky at this time, and the two became close friends and inseparable collaborators.
In 1927, the Association of Writers of Children's Literature was formed, and Kharms was invited to be a member. From 1928 until 1941, Kharms continually produced children's works and had a great success.
In 1928, Daniil Kharms founded the avant-garde collective OBERIU, or Union of Real Art. He embraced the new movements of Russian Futurism laid out by his idols, Khlebnikov, Kazimir Malevich, and Igor Terentiev, among others. Their ideas served as a springboard. His aesthetic centered around a belief in the autonomy of art from real world rules and logic, and the intrinsic meaning to be found in objects and words outside of their practical function.
By the late 1920s, his antirational verse, nonlinear theatrical performances, and public displays of decadent and illogical behavior earned Kharms — who always dressed like an English dandy with a calabash pipe — the reputation of being a talented but highly eccentric “fool” or “crazy-man” in Leningrad cultural circles.
Even then, in the late 20s, despite rising criticism of the OBERIU performances and diatribes against the avant-garde in the press, Kharms nurtured a fantasy of uniting the progressive artists and writers of the time (Malevich, Filonov, Terentiev, Vladimir Mayakovsky, Kaverin, Zamyatin) with leading Russian Formalist critics (Tynianov, Shklovsky, Eikhenbaum, Ginzburg, etc.,) and a younger generation of writers (all from the OBERIU crowd—Alexander Vvedensky, Konstantin Vaginov, Nikolai Zabolotsky, Igor Bakhterev), to form a cohesive cultural movement of Left Art. Needless to say it didn't happen that way.
Kharms was arrested in 1931 together with Vvedensky, Tufanov and some other writers, and was in exile from his hometown (forced to live in the city of Kursk) for most of a year. He was arrested as a member of "a group of anti-Soviet children's writers", and some of his works were used as an evidence. Soviet authorities, having become increasingly hostile toward the avant-garde in general, deemed Kharms’ writing for children anti-Soviet because of its absurd logic and its refusal to instill materialist and social Soviet values.
He continued to write for children's magazines when he returned from exile, though his name would appear in the credits less often. His plans for more performances and plays were curtailed, the OBERIU disbanded, and Kharms receded into a very private writing life. He wrote for the desk drawer, for his wife, Marina Malich, and for a small group of friends, the “
Daniil invented the pseudonym Kharms while attending high school at the prestigious German "Peterschule". While at the Peterschule, he learned the rudiments of both English and German, and it may have been the English "harm" and "charm" that he incorporated into "Kharms". Throughout his career Kharms used variations on his name and the pseudonyms DanDan, Khorms, Charms, Shardam, and Kharms-Shardam, among others. It is rumored that he scribbled the name Kharms directly into his passport.
In 1924, he entered the Leningrad Electrotechnicum, from which he was expelled for "lack of activity in social activities". After his expulsion, he gave himself over entirely to literature. He joined the circle of Aleksandr Tufanov, a sound-poet, and follower of Velemir Khlebnikov's ideas of zaum (or trans-sense) poetry. He met the young poet Alexander Vvedensky at this time, and the two became close friends and inseparable collaborators.
In 1927, the Association of Writers of Children's Literature was formed, and Kharms was invited to be a member. From 1928 until 1941, Kharms continually produced children's works and had a great success.
In 1928, Daniil Kharms founded the avant-garde collective OBERIU, or Union of Real Art. He embraced the new movements of Russian Futurism laid out by his idols, Khlebnikov, Kazimir Malevich, and Igor Terentiev, among others. Their ideas served as a springboard. His aesthetic centered around a belief in the autonomy of art from real world rules and logic, and the intrinsic meaning to be found in objects and words outside of their practical function.
By the late 1920s, his antirational verse, nonlinear theatrical performances, and public displays of decadent and illogical behavior earned Kharms — who always dressed like an English dandy with a calabash pipe — the reputation of being a talented but highly eccentric “fool” or “crazy-man” in Leningrad cultural circles.
Even then, in the late 20s, despite rising criticism of the OBERIU performances and diatribes against the avant-garde in the press, Kharms nurtured a fantasy of uniting the progressive artists and writers of the time (Malevich, Filonov, Terentiev, Vladimir Mayakovsky, Kaverin, Zamyatin) with leading Russian Formalist critics (Tynianov, Shklovsky, Eikhenbaum, Ginzburg, etc.,) and a younger generation of writers (all from the OBERIU crowd—Alexander Vvedensky, Konstantin Vaginov, Nikolai Zabolotsky, Igor Bakhterev), to form a cohesive cultural movement of Left Art. Needless to say it didn't happen that way.
Kharms was arrested in 1931 together with Vvedensky, Tufanov and some other writers, and was in exile from his hometown (forced to live in the city of Kursk) for most of a year. He was arrested as a member of "a group of anti-Soviet children's writers", and some of his works were used as an evidence. Soviet authorities, having become increasingly hostile toward the avant-garde in general, deemed Kharms’ writing for children anti-Soviet because of its absurd logic and its refusal to instill materialist and social Soviet values.
He continued to write for children's magazines when he returned from exile, though his name would appear in the credits less often. His plans for more performances and plays were curtailed, the OBERIU disbanded, and Kharms receded into a very private writing life. He wrote for the desk drawer, for his wife, Marina Malich, and for a small group of friends, the “
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
July 10, 2017
Изданието на "Факел експрес" е отлично (изключая някои дребни разминавания, получили се навярно заради многото преводачи, примерно "Фонтанка" на едно място е в кавички, на друго - без, и пр.) и като подбор, и като превод, и като редакция, и като оформление (макар че бих я предпочел малко по-малка и лека). Обичам абсурд и този на Хармс ми беше забавен и страшен, но преобладаваше усещането за философска посредственост, досаден цинизъм и непоносима липса на самоирония.
May 24, 2015
Страхотно издание. С невероятно оформление и илюстрации.
Предимство е, че има непубликувани досега текстове на български.
За съжаление, на мен, една част от преводите съвсем не ми допаднаха.
Предимство е, че има непубликувани досега текстове на български.
За съжаление, на мен, една част от преводите съвсем не ми допаднаха.
November 2, 2017
1932 г: (Из протоколите)
„Разбирах, че промяната на строя е невъзможна без въоръжена борба, но се стараех да не вниквам дълбоко в този въпрос, тъй като тук имаше дълбоко противоречие с моите философски възгледи, които отричат необходимостта от борба и от всякакъв вид насилие. По този начин, потъвайки напълно в неразбираемото творчество и в мистично-идеалистичните философски търсения, аз съзнателно се противопоставях на съвременния обществено-политически строй.“
1926 г. (Бележници)
„По всяка вероятност целият ми живот ще премине в страшна бедност и ще живея добре само докато съм вкъщи, а после може би ако изкарам до 35-40 години.“
Даниил Иванович Ювачёв (Хармс) не е изкарал до 40.
1905 – 1942 г.; Разстрел или лудница…
Из заключителното обвинение:
„… чрез прокарването в печата на литературни произведения за деца, съдържащи контрареволюционни идеи и позиции.“
„… чрез използването на „неразбираемо“ творчество за замаскирване и зашифроване на контрареволюционното съдържание на литературното творчество…“
„Мога да характеризирам Ювачов – Хармс като враждебно настроен човек към ВКП(б) и съветската власт, който се занимава с антисъветска дейност.“
Започвам от края, защото някъде около стр. 100 разбрах, че е по-добре да се разхождам напред-назад из книгата – влудяващо е ако се кара наред, така че започнах да разнообразявам: ту „Случаи“, ту проза, ту стихотворения за възрастни или деца, ту писма или рисунки… Това разнообразяване спасява, ако читателят не е готов да се сблъска цялостно с Даниил Хармс. С тази книга виждам, че не разбирам от литература - с нея човек може да загуби всичките си критерии. Досега винаги съм си мислела, че харесвам „такива“ писания, а сега му говорих на Даниил така: „Изиграха ти шега „наследниците“, те повече ми харесват…“
Т.е. – каквото съм срещала преди из интернет от Хармс, е било подбрано и не съм имала чувството за отблъскване, а напротив – онзи озъбен начин, по който се хиля на подобни шашавости с други по-късни автори. Но сега с всичко многобройно на Хармс ми беше извън предела на поносимост. И в този смисъл – с всеки друг писател, вдъхновен от Хармс, ми е било по-добре. По-предпазливи са следващите, и така по-щадящи читателя, хармсовата суровост липсва дори и при най-дръзките абсурдисти. Може би подобно преживяване имах с Платонов, но в „Чевенгур“ ми беше „смислено-ужасно“.
Вярно, че и при Албахари или Керет съм се питала „Можеше ли без това в книгата?“ при подобни мини-историйки, на които понякога се смея, понякога не, но винаги правя връзка и с околното безсмислие. Онзи ден се смях на глас на глупостите на Пармака, но сега доста се стегнах.
„Среща
Та значи, един ден един човек отивал на работа и по пътя срещнал друг човек, който си бил купил бял хляб и си вървял по неговата си работа.
Та това е всичко всъщност.“
„Пиеса
I действие
Кока Брянски: Днес се женя.
Майка му: Какво?
Кока Брянски: Днес се женя.
Майка му: Какво?
Кока Бр.: Казвам, че днес се женя.
Майка му: Какво казваш?
Кока: Днес се же-ня!
Майка му: Ня? Какво значи ня?
Кока: Же-ня се!
Майка му: Ня се? Какво е ня се?
Кока: Не ня се, а же-ня се!
Майка му: Как така не е ня се?
Кока: Ей така, не е ня се и точка.
Майка му: Какво?
Кока: не е ня се. Не разбираш ли? Не е ня се.
Майка му: Стига с това ня се. Какво значи ня се?
Кока: Уф! Не ня се! Не разбираш ли, че ня е безсмислено?
Майка ми: Какво казваш?
Кока: Казвам, че ня е безсмислено!!!
Майка му: Сле
Кока: Ама стига вече, де! Как успяваш да чуеш само част от думата, при това най-тъпата: сле! Защо точно сле?!
Майка му: Ето, пак сле.
Кока Брянски души майка си.
Влиза младоженката Маруся.“
[април 1933]
Така ако в някое произведение се случеше да няма набити, „счупени“, убити, повърнати, издивели, се изненадвах и се оглеждах на Хармс ли е (в един разказ-случай само: спъна, удари, падна, изрита, просна, умря, уби…; стр. 232 заглавие „Страшна смърт“, стр. 233 „Смъртта на Казимир Малевич“). Като в спасителна лодка се вкопчвах в „по-обикновени“ разказчета като този за бабата и мастилото примерно. Но поне се сънува лудо след произведения на Хармс…
За колко други автори съм казвала луд с тази дума или със синоними. Сега гледам да избягвам думата – независимо дали това е точно така за Даниил Хармс или е било изфабрикувано от СССР-ската власт. Казвам си „С това шега не бива“, така както досега си мислех, че и по отношение на децата с абсурдни шеги не бива, но при Хармс наистина няма бива и не бива. Гледах да имам предвид историческото време, но все пак – явно не съм дорасла за това:
„За децата знам със сигурност, че изобщо не трябва да се повиват, те трябва да се унищожават. За тази цел бих направил в града централна яма да хвърлям децата там. А за да не вони ямата на мърша, може всяка седмица да се залива с негасена вар.“
„Най ми допада параличът – ще им го пусна, та изведнъж всички да предстанат да се движат. Родителите им ги замъкват по къщите. Те лежат в креватчетата си и не могат дори да ядат, защото не им се отварят устите.“
„А младичка дебелшка мама търкаше тухлената стена с лицето на хубавото си момиченце.“
За бабичките е ясно:
„Отивай, бабичко, в гората,
забивай нос в пръстта и гний.“
Бързо прескочих към бележниците. И там тъжна картина. (1936-38 г.)
„Светлината ме измъчва невероятно. Усещам се пълна развалина. Тялото ми е отпуснато, коремът виси. Болки в стомаха, прегракналост. Страшна разсеяност и неврастения. Нищо не ме интересува. Нямам никакви мисли, дори да се яви някоя, все е ленива, мръсна или страхлива.“
„Трябва да се работи, а аз не правя нищо, абсолютно нищо.“
„Интересуват ме само „глупостите“; само онова, което няма никакъв практически смисъл. Животът ме интересува само в нелепите си прояви.“
„Боже, прати ни по-скоро смърт.“
С тази книга се проявих като традиционен моралист, като обикновен скучен човечец. Изоставих оригиналността, любимото литературно издивяване, игричките с думите. Отчетох непосилната тежест на онези десетилетия, но си останах в свободното наше време.
Хайде и нещо скрито-антисъветско. :) :(
„Кондратиев неволно се нахлузи
в американски гардероб за блузи
и се въртя там много дни.
Родата му се вцепени –
едва стоеше на крака.
Обаче после: дръж така! –
по стълбището гардероба изтътрузиха навън
и в кораб за Америка го натовариха – байгън!
Грях, викате? Напълно съм съгласен.
Но влюбеният, знайте, е винаги опасен“.
„Тогава Тикакаев измъква от чантата най-голямата краставица и удари с нея Коратигин по главата.
Коратигин стисна главата си с ръце, падна и умря.
Виждате ли какви големи краставици продават днес в магазините!“
Сега разбирам, че с Хармс ми се получи малко като с ФБ отношенията – когато познаваш някого бегло, ти е симпатичен, но като го опознаеш в по-голяма пълнота, може да се получи и отблъскване.
Две любопитни за мен неща:
- в книгата има дублирани две детски стихчета – от двама преводачи съответно и двете, много е интересно да се сравнява;
- една лична случка – български писател на представяне на книга си изказа мнението за един „последовател“ на Хармс – клюкарско ще е да я разказвам тук, но сега ми е още по-любопитно за този наш писател и самия Хармс.
P.S. Детски стихотворения за веселие и финал.
„Кри-кри-кри
и ки-ки-ки
хо-хо-хо
и льох-льох!
Оф, братлета,
ще умра!
Уф , братлета,
ох, ох!“.
1940 г.
„Яздя коня си без цел –
ех, че възхитително!
Я! Козел, рога привел,
тича най-стремително!
Хей, обяздил съм козел –
просто изумително!“
1941 г.
Възприемам „Избрани произведения“ като израз на почит към личността и творчеството на Даниил Хармс. Дотолкова е обмислено, подредено и изпипано всичко в изданието, че дори докосването на разделителя ми доставяше удоволствие. Малко тенденциозно съм извадила предимно цитати, с които едва ли не се оправдавам защо книгата не ми хареса толкова, и сега накрая леко съжалявам, че пропуснах ценното, което все пак е всеизвестно.
„Разбирах, че промяната на строя е невъзможна без въоръжена борба, но се стараех да не вниквам дълбоко в този въпрос, тъй като тук имаше дълбоко противоречие с моите философски възгледи, които отричат необходимостта от борба и от всякакъв вид насилие. По този начин, потъвайки напълно в неразбираемото творчество и в мистично-идеалистичните философски търсения, аз съзнателно се противопоставях на съвременния обществено-политически строй.“
1926 г. (Бележници)
„По всяка вероятност целият ми живот ще премине в страшна бедност и ще живея добре само докато съм вкъщи, а после може би ако изкарам до 35-40 години.“
Даниил Иванович Ювачёв (Хармс) не е изкарал до 40.
1905 – 1942 г.; Разстрел или лудница…
Из заключителното обвинение:
„… чрез прокарването в печата на литературни произведения за деца, съдържащи контрареволюционни идеи и позиции.“
„… чрез използването на „неразбираемо“ творчество за замаскирване и зашифроване на контрареволюционното съдържание на литературното творчество…“
„Мога да характеризирам Ювачов – Хармс като враждебно настроен човек към ВКП(б) и съветската власт, който се занимава с антисъветска дейност.“
Започвам от края, защото някъде около стр. 100 разбрах, че е по-добре да се разхождам напред-назад из книгата – влудяващо е ако се кара наред, така че започнах да разнообразявам: ту „Случаи“, ту проза, ту стихотворения за възрастни или деца, ту писма или рисунки… Това разнообразяване спасява, ако читателят не е готов да се сблъска цялостно с Даниил Хармс. С тази книга виждам, че не разбирам от литература - с нея човек може да загуби всичките си критерии. Досега винаги съм си мислела, че харесвам „такива“ писания, а сега му говорих на Даниил така: „Изиграха ти шега „наследниците“, те повече ми харесват…“
Т.е. – каквото съм срещала преди из интернет от Хармс, е било подбрано и не съм имала чувството за отблъскване, а напротив – онзи озъбен начин, по който се хиля на подобни шашавости с други по-късни автори. Но сега с всичко многобройно на Хармс ми беше извън предела на поносимост. И в този смисъл – с всеки друг писател, вдъхновен от Хармс, ми е било по-добре. По-предпазливи са следващите, и така по-щадящи читателя, хармсовата суровост липсва дори и при най-дръзките абсурдисти. Може би подобно преживяване имах с Платонов, но в „Чевенгур“ ми беше „смислено-ужасно“.
Вярно, че и при Албахари или Керет съм се питала „Можеше ли без това в книгата?“ при подобни мини-историйки, на които понякога се смея, понякога не, но винаги правя връзка и с околното безсмислие. Онзи ден се смях на глас на глупостите на Пармака, но сега доста се стегнах.
„Среща
Та значи, един ден един човек отивал на работа и по пътя срещнал друг човек, който си бил купил бял хляб и си вървял по неговата си работа.
Та това е всичко всъщност.“
„Пиеса
I действие
Кока Брянски: Днес се женя.
Майка му: Какво?
Кока Брянски: Днес се женя.
Майка му: Какво?
Кока Бр.: Казвам, че днес се женя.
Майка му: Какво казваш?
Кока: Днес се же-ня!
Майка му: Ня? Какво значи ня?
Кока: Же-ня се!
Майка му: Ня се? Какво е ня се?
Кока: Не ня се, а же-ня се!
Майка му: Как така не е ня се?
Кока: Ей така, не е ня се и точка.
Майка му: Какво?
Кока: не е ня се. Не разбираш ли? Не е ня се.
Майка му: Стига с това ня се. Какво значи ня се?
Кока: Уф! Не ня се! Не разбираш ли, че ня е безсмислено?
Майка ми: Какво казваш?
Кока: Казвам, че ня е безсмислено!!!
Майка му: Сле
Кока: Ама стига вече, де! Как успяваш да чуеш само част от думата, при това най-тъпата: сле! Защо точно сле?!
Майка му: Ето, пак сле.
Кока Брянски души майка си.
Влиза младоженката Маруся.“
[април 1933]
Така ако в някое произведение се случеше да няма набити, „счупени“, убити, повърнати, издивели, се изненадвах и се оглеждах на Хармс ли е (в един разказ-случай само: спъна, удари, падна, изрита, просна, умря, уби…; стр. 232 заглавие „Страшна смърт“, стр. 233 „Смъртта на Казимир Малевич“). Като в спасителна лодка се вкопчвах в „по-обикновени“ разказчета като този за бабата и мастилото примерно. Но поне се сънува лудо след произведения на Хармс…
За колко други автори съм казвала луд с тази дума или със синоними. Сега гледам да избягвам думата – независимо дали това е точно така за Даниил Хармс или е било изфабрикувано от СССР-ската власт. Казвам си „С това шега не бива“, така както досега си мислех, че и по отношение на децата с абсурдни шеги не бива, но при Хармс наистина няма бива и не бива. Гледах да имам предвид историческото време, но все пак – явно не съм дорасла за това:
„За децата знам със сигурност, че изобщо не трябва да се повиват, те трябва да се унищожават. За тази цел бих направил в града централна яма да хвърлям децата там. А за да не вони ямата на мърша, може всяка седмица да се залива с негасена вар.“
„Най ми допада параличът – ще им го пусна, та изведнъж всички да предстанат да се движат. Родителите им ги замъкват по къщите. Те лежат в креватчетата си и не могат дори да ядат, защото не им се отварят устите.“
„А младичка дебелшка мама търкаше тухлената стена с лицето на хубавото си момиченце.“
За бабичките е ясно:
„Отивай, бабичко, в гората,
забивай нос в пръстта и гний.“
Бързо прескочих към бележниците. И там тъжна картина. (1936-38 г.)
„Светлината ме измъчва невероятно. Усещам се пълна развалина. Тялото ми е отпуснато, коремът виси. Болки в стомаха, прегракналост. Страшна разсеяност и неврастения. Нищо не ме интересува. Нямам никакви мисли, дори да се яви някоя, все е ленива, мръсна или страхлива.“
„Трябва да се работи, а аз не правя нищо, абсолютно нищо.“
„Интересуват ме само „глупостите“; само онова, което няма никакъв практически смисъл. Животът ме интересува само в нелепите си прояви.“
„Боже, прати ни по-скоро смърт.“
С тази книга се проявих като традиционен моралист, като обикновен скучен човечец. Изоставих оригиналността, любимото литературно издивяване, игричките с думите. Отчетох непосилната тежест на онези десетилетия, но си останах в свободното наше време.
Хайде и нещо скрито-антисъветско. :) :(
„Кондратиев неволно се нахлузи
в американски гардероб за блузи
и се въртя там много дни.
Родата му се вцепени –
едва стоеше на крака.
Обаче после: дръж така! –
по стълбището гардероба изтътрузиха навън
и в кораб за Америка го натовариха – байгън!
Грях, викате? Напълно съм съгласен.
Но влюбеният, знайте, е винаги опасен“.
„Тогава Тикакаев измъква от чантата най-голямата краставица и удари с нея Коратигин по главата.
Коратигин стисна главата си с ръце, падна и умря.
Виждате ли какви големи краставици продават днес в магазините!“
Сега разбирам, че с Хармс ми се получи малко като с ФБ отношенията – когато познаваш някого бегло, ти е симпатичен, но като го опознаеш в по-голяма пълнота, може да се получи и отблъскване.
Две любопитни за мен неща:
- в книгата има дублирани две детски стихчета – от двама преводачи съответно и двете, много е интересно да се сравнява;
- една лична случка – български писател на представяне на книга си изказа мнението за един „последовател“ на Хармс – клюкарско ще е да я разказвам тук, но сега ми е още по-любопитно за този наш писател и самия Хармс.
P.S. Детски стихотворения за веселие и финал.
„Кри-кри-кри
и ки-ки-ки
хо-хо-хо
и льох-льох!
Оф, братлета,
ще умра!
Уф , братлета,
ох, ох!“.
1940 г.
„Яздя коня си без цел –
ех, че възхитително!
Я! Козел, рога привел,
тича най-стремително!
Хей, обяздил съм козел –
просто изумително!“
1941 г.
Възприемам „Избрани произведения“ като израз на почит към личността и творчеството на Даниил Хармс. Дотолкова е обмислено, подредено и изпипано всичко в изданието, че дори докосването на разделителя ми доставяше удоволствие. Малко тенденциозно съм извадила предимно цитати, с които едва ли не се оправдавам защо книгата не ми хареса толкова, и сега накрая леко съжалявам, че пропуснах ценното, което все пак е всеизвестно.
September 6, 2018
За да разбереш абсурда на Хармс, трябва да разбереш абсурда в живота му - забраните да пише, перманентното гладуване (няколко пъти почти до смърт, а накрая дори в смъртта си), омразата към децата (абсурдно единствено успява да изкарва прехраната си с писане на детски стихотворения след като е низвергнат като упадачен писател несъвместим със соц морала), отказът му да се бие във войната и опитите (успешни и фатални в крайна сметка) да симулира шизофрения, за да избегне фронта ("По скоро по тях ще стрелям, отколкото по немците").
В този ред на мисли, наистина прекрасно подбран микс от разкази, стихотворения, лични бележки, биография, писма, дори досието на писателя при разпитите му в НКВД. Животът на Хармс е също толкова озъбен и злобен, какъвто е и творчеството му - а в творчеството му има също толкова глад и пиянство, колкото и в живота му.
В този ред на мисли, наистина прекрасно подбран микс от разкази, стихотворения, лични бележки, биография, писма, дори досието на писателя при разпитите му в НКВД. Животът на Хармс е също толкова озъбен и злобен, какъвто е и творчеството му - а в творчеството му има също толкова глад и пиянство, колкото и в живота му.
July 1, 2015
Да се измъчват децата е жестоко. Но нали трябва да правим нещо с тях!: http://knigolandia.info/book-review/i...
Съвсем заслужено това издание на “Избрани произведения” на Даниил Хармс получи награда “Златен лъв” за най-добър издателски проект на 2014 г. В книгата е събрано огромно богатство от неговите произведения, които не само се плъзгат по ръба на абсурда, а направо се режат на него, разполовяват действителността, създават алтернативни посоки на мислене и визуализиране на случващото се около него. Дори бегъл поглед към живота на Хармс показва каква непрестанна борба с абсурдите около себе си е водил – лесно е да се каже, че е имал богат материал за творчество. Всъщност е имал всички основания за бунт, за бягство, за съпротива – и трагичният край изглежда нищо по-малко от предопределен. Даниил Хармс е имал злощастието да се роди на грешното място в грешното време. Но кое друго място и време може да роди гений като Хармс?
Издателство "Факел експрес" / Fakel express
http://knigolandia.info/book-review/i...
Съвсем заслужено това издание на “Избрани произведения” на Даниил Хармс получи награда “Златен лъв” за най-добър издателски проект на 2014 г. В книгата е събрано огромно богатство от неговите произведения, които не само се плъзгат по ръба на абсурда, а направо се режат на него, разполовяват действителността, създават алтернативни посоки на мислене и визуализиране на случващото се около него. Дори бегъл поглед към живота на Хармс показва каква непрестанна борба с абсурдите около себе си е водил – лесно е да се каже, че е имал богат материал за творчество. Всъщност е имал всички основания за бунт, за бягство, за съпротива – и трагичният край изглежда нищо по-малко от предопределен. Даниил Хармс е имал злощастието да се роди на грешното място в грешното време. Но кое друго място и време може да роди гений като Хармс?
Издателство "Факел експрес" / Fakel express
http://knigolandia.info/book-review/i...
Read
January 20, 2020nope
August 7, 2025
Захванах се пак да чета Хармс, след пауза от може би десетилетие, точно на връх 120-годишнината му. Съвсем неволно съвпадение. В абсурдистките текстове плувам в свои води и Хармс е един от езическите ми идоли. С изключение донякъде на философските му трактаки, всеки текст в тази дебела и чудесно оформена книга е малко съкровище. За пръв път в нея се сблъсках с манифестите на литературните (и неминуемо обществено-политически) съюзи и формирования, в които Хармс е учаслвал и съучредявал. Писмата му комай също за пръв път четох - а те са на моменти по-силна литература от литературата му, наспроти напоителния реализъм, който рязко излиза от релсите на писателското му русло, и безочливото разголване на човека Даниил Ювачов. Стряскащо съвременен на немалко моменти, стряскащо релевантен на ситуацията в родината му днес (а може би и всякога). Книгите на Хармс са неизтъркваща се плоча с шлагери за неконформисти, чешити и обикновени хаховци.
November 2, 2015
Великолепная подборка рассказов и случаев! Ума не приложу, как могла раньше не читать ничего из Хармса! Срочно принялась за второй сборник:)
Displaying 1 - 8 of 8 reviews