"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас (имаше рак на гласните струни - бел.ред.). Бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха. След неговата смърт трябваше да изпълня обещанието си.", разказва авторът. Той превръща писането в истинско детективско разследване, среща се с негови приятели, с хора, които са влезли в живота му, с колеги, с които е работил и като актьор, и като режисьор.
Актьорът беше страстен почитател на това да поседне с въдица край реката и така се е разтоварвал най-добре от стреса на професията. В книгата има и специална глава за това негово хоби. В книгата са събрани разговори с Велко Кънев, водени между него и Стайков през годините на тяхното приятелство.
Димитър Стайков е дългогодишен театрален критик и журналист, нареждан сред най-авторитетните познавачи на българския театрален живот. През последния половин век е проследил десетки премиери, наблюдавал е развитието на няколко поколения актьори, правил е интервюта, създал е приятелства. Автор е на книгите „Театрална аритмия“, „Човешкият цирк и Крикор Азарян“, „И рибите заплакаха за Велко Кънев“, „Пламъци по сцената. Живот и изкуство на Деян Донков“. Неговите рецензии и книги са оценявани както от зрителите, така и от артистите, защото в тях се усеща дълбокото уважение към сцената и хората, които я оживяват.