След края на токсичната си връзка 21-годишната Мина решава да избяга от всичко познато, като прекара цяло лято на къмпинг край Варна. Там тя се запознава със 75-годишната Лиляна, с която завързват топло приятелство. И докато Мина се опитва да се излекува от раните си, Лиляна постепенно ѝ разкрива историята на своята любов от миналото. Двете жени са от различни поколения и епохи, но са обединени от общи проблеми и мечти – за свобода и истинска любов.
5 звезди, защото сама си я писах, но най-вече защото смятам, че е по-добра от „Оставете ме на мира“. нямам търпение да разбера дали ще се съгласите с мен. благодаря ви! без вас нямаше да я има тази книга.
Уникална история, разказана от един смислен и безумно талантлив млад човек.
Не можех да спра да чета докато не стигнах до последната страница. Книгата е различна и го казвам в най-хубавия възможен смисъл.
Двете съдби на двете жени, които се преплитат в историята са по различен начин сърцераздирателни. Много плаках на последните няколко глави.
Книгата има мрачни нотки, защото изследва тъмните дебри на психиката - мисля че е хубаво да се има предвид.
Също така искам да подчертая че ми се струва важно четиво за всеки един млад човек - тук много се засяга темата за собствената идентичност и метаморфозите, през които минаваме, за да я намерим. Различните идентичности, които пробваме в зависимост от настроение или... Компания. Това е нормален етап на младежкото съществуване - докато намериш себе си, но при някои може да бъде доста крайно.
Затова си мисля че ако си младеж в търсене на смисъл, тази книга ще ти дойде много добре.
А пък аз... Аз просто бях като залепена за страниците и не можех място да си намеря докато не разбера развръзката. Стилът на писане беше разкошен - четивен и лек.
Дадох 5 звезди на тази книга и ако можех - щях да ѝ дам и повече! 💫 Изключително много ми хареса и останах много приятно изненадана, защото по принцип имам доста горчив опит с български автори… но тази история беше нещо съвсем различно.
Стилът на писане на Мери е толкова увлекателен, че буквално се пренесох в историята. Не исках да я оставям! В крайна сметка я прочетох за два дни, просто защото не можех да се откъсна.
Структурата на книгата ми напомни малко на “The Seven Husbands of Evelyn Hugo” от TJR - подобно на нея, тук също следим живота на два персонажа: 21-годишната Мина и 75-годишната Лиляна. И макар двете да принадлежат на различни поколения, Мери е успяла да преплете техните истории така естествено и плавно, че се чувстваш като част от техния свят. 🌿
Толкова се влюбих в историята на Лиляна! 🥺 Тя е сърдераздирателна, болезнено красива и пълна с онази стара, дълбока любов, която просто те оставя без думи. Такъв yearning не съм виждала дори в най-добрите роментъзита. Мери успя да предаде емоциите ѝ толкова истински, че преживявах всяка сцена, сякаш съм там.
От своя страна, Мина беше изключително добре изградена. Хареса ми колко умело е показано нейното емоционално израстване - ненатрапчиво, но осезаемо. Постепенно започва да разбира, че не е редно другите хора да понасят нейната емоционална нестабилност, породена от стари травми и преживявания. Мина осъзнава, че е толкова свикнала с токсичност, психичен тормоз и излишно напрежение, че когато нещата започват да се подреждат, тя се опитва да се саботира сама… Но с течение на историята виждаме как се променя - как започва да разпознава trigger-ите, които спомените ѝ предизвикват. ❤️🩹 Точно тези моменти - уязвими, честни, човешки - ме докоснаха най-много. Всеки, който е минал през нещо подобно, ще се разпознае лесно.
А Лиляна… ах, Лиляна. ❤️ Изключително добре изграден персонаж - дори когато се ядосвах на по-младото ѝ аз, можех да разбера защо е постъпвала така. Мери показва нейната история с такава нежност и разбиране, че не можеш да я съдиш - можеш само да съчувстваш и да я обичаш още повече.
И не само главните герои!! Второстепенните също оживяват! Всеки от тях има своя собствен глас, своята малка роля, която допринася за цялостната картина. Никой не се усеща като “пълнеж”. Мери е вдъхнала живот на всеки един от тях. 🥹🤌
Краят беше… уау. Толкова удовлетворяващ. 🙌 Подозирах едно от събитията, но беше представено по толкова различен, дори свеж (макар и леко morbid) начин. Всички въпроси, които възникнаха по време на четенето, намериха своите отговори във финалната глава и епилога. И просто… да. Точно така трябва да завърши една история.
Наистина - “Тетрадката“ ряпа да яде. 🫣 Такава любовна история не бях чела досега. Преживявах всяка страница, плаках, смях се, мислех. Имаше моменти, в които сълзите просто потичаха, и други, в които се смях от сърце. ❤️
“Добре, че Мина“ е от онези книги, които остават - в ума, в сърцето, в малките дневници на душата.
5⭐️. Невероятна история, оригинална идея и истинско емоционално преживяване. И ако се чудите дали да я прочетете - просто го направете. Няма да съжалявате. ✨
Дебютният роман на Мери беше добър, но "Добре, че Мина" е просто... съвършената книга. Написана в типичния лековат, леко хумористичен стил на Мери, книгата се чете на един дъх. Емоционалното свързване с героите се случва неусетно и историята на Мина и Лиляна те поглъща така, че не можеш да спреш, докато не затвориш и последната страница. На пръв поглед увлекателна романтична история, повествованието засяга редица важни теми - за токсичните взаимоотношения и връзки, за нарцисизма, за търсенето на себе си, за самосаботажа, за смелостта да избереш щастието си или за последиците от това да не го направиш, за неизживяната любов и за идеализирането ѝ. Психологическият портрет на героите е многопластов и като човек, който имаше привилегията да прочете тази книга за втори път, мога да кажа, че при второто четене открих неща, които съм пропуснала по време на първия прочит. А това само по себе си е белег за наистина добре свършена работа. Смятам, че в "Добре, че Мина" Мери е надминала себе си и нямам търпение за следващата ѝ книга!
Мерияяяяя, Мерияяяя… добра си, мамка му. Много голяма мъка, бе, сърцето ми. На нивото на французите и испанците, които ми съсипват психиката, си. По възможно най-болезнения красив начин.
Топло ми е от тази история. В началото нямах търпение за нищо, стигнах една трета и бях такава “Айдее, айдее, къде е историята, която пак ще ме преследва насън?” И после всичко си дойде на мястото, и ми беше толкова уютно между страниците, защото истинското винаги спечелва душите. Защото си съумяла да наслоиш отново елементите от персонажите, от обстановката, от времето. За втори път ме караш да затворя твоя книга и да се попитам: “ И как така тези хора не са истински? Как така не съм ги виждала на живо? Как?” После си давам сметка, че те са си изключително истински и ги виждам абсолютно ясно.
Не искам да казвам друго, макар че мога да кажа още много. Нека добавя само, че Лиляна и Асен са оживели прекрасно между страниците ти. И сякаш от първата до последната страница наистина са минали толкова много години в чакане, в тръпка и в безобразна любов…❤️ Вече ми липсват.
П.п. Прекрасна Варна❤️
Прочетете тази история! Благодаря ти за труда и любовта, Мерия!
Много рядко пиша ревю на книги, но тази толкова ми хареса, така че нямаше как да не го направя. Не е за вярване, че това е само вторият роман на авторката! Страхотен сюжет, стил на писане и много смислени послания в едно.
Не всеки ден попадаш на книга която да ти е толкова интересна, да се потопиш толкова в историята, че героите почти да ти “липсват” след като я приключиш, все едно си бил там с тях и си ги опознал като свои приятели.
Историята е завладяваща, от този тип, където си готов да жертваш няколко часа сън, само за да разбереш какво ще стане по-нататък. Описанията на героите и локациите са толкова въздействащи и живописни, никога повтарящи се или досадни. Чете се много лесно и същевременно те кара да преживяваш емоциите на героите много дълбоко заедно с тях. Рядко се случва да се просълзя на книга, но тази ме докосна истински.
Невероятна! Трябваше да работя и да живея, а всичко, което исках е да се върна в къмпинга във Варна!
Истински завладяваща книга, написана по такъв начин, че просто не можеш да се откъснеш, умираш да разбереш следващата част!
Мери за пореден път ме оставя без думи, и с част от душата ми между страниците!
Отдавна не бях чела толкова relatable история като тази на Мина, направо е невероятно, сякаш това беше моята история. Имам чувството, че всички хора преминават през това и че е някакво ultimate experience.
А историята на Лиляна… просто те оставя без дъх и с топка в гърлото.
Обожавам историята на Лиляна и Асен. Толкова силно и въздействащо. Благодарна съм, че дадох шанс на Мери и на нейната творба. Заслужава много повече гласност и популярност!
Много съм впечатлена от всичко написано в тази книга. Препоръчвам на всички да я прочетат. Няма да съжалите ако я прочетете ,наистина. Прочетох я за един ден и така не съм плакала на книга 😁 Каквото и да кажа ще е малко … Поздравления на авторката, изключителен талант.🤍 А на всички които наистина се чудите дали да я прочетете ,не не се чудете ! А я прочетете ! Уверявам ви,че няма да останете разочаровани.🤍
Не знам дали ще успея да конструирам много последователно нещата, които искам да напиша, но ще се постарая. Първо искам да поздравя Мери за цялата свършена работа, за желанието, за мечтата, за упоритостта и създаването на два прекрасни романи, които оставиха всички нас без думи. Поздравления, мила Мери!
А сега относно тази история... тази история, която е толкова различна от дебютния роман на Мери, но толкова подчертава нейният стил и една от основните теми, които иска да разгърне-психичното здраве и травмите. Страхотно написама книга, със страхотно оформени герои и сюжет. Не мисля, че имаше излишни моменти, всичко беше много добре измислине и оформено и за всичко си имаше момент, в който да разберем защо е така. Наистина много ми хареса историята на Лиляна, ( въпреки че поведението и като 18 годишна на момента доста ме дразнеше 🤣, реагираше и се държеше по начин, по който не мисля че беше подходящ и ми създаваше мнение за нея че е просто егоистична) харесваше ми това очакване да започне да разказва и да ни пренесе в социализма и да разбереч повече и повече от тази история. Не знам какво още да напиша, което няма да се повтори с останалите мнения, защото много чи хареса. Това ще е книга, за която ще се сещам и в бъдещето и няма да бъде така лесно забравена, защото наистина беше много интересна и остави отпечатък в моето сърце!
Реално я приключих още преди два дни, но някак си имах нужда хубаво да ми улегне в съзнанието. Каквото и да кажа за Мери, ще е малко. Скъпа Мери, личи си, че това е твоето призвание, затова не спирай да твориш и да следваш мечтата си! Не мога да реша коя книга ми хареса повече, но със сигурност като цялостно изпълнение и оформление тази книга е по-добрата(понеже имах разни коректорски забележки първият път, sorry for that xd) Историята, както винаги, е изключително изпипана, героите са изградени смислено и по начин, по който няма как да не резонираш с поне един от тях (а аз и с повече xd). Тази книга ми донесе щастие, но в същото време и тотално ми разби сърцето. Да умееш да пишеш по такъв начин не е за всеки, а Мери се е справила брилянтно. Любовната история ме докосна толкова силно, че аз самата започнах да се замислям над много неща в „собствената ми любовна история xd“. Книгата се чете на един дъх и си заслужава всяка една прочетена страница, затова ако искате качествено българско четиво — това е вашата книга. Просто се подгответе за разбити сърца и доза носталгия по едни отминали времена и идеали ;)
Авторката притежава изключителен талант да докосва сърцето и душата на читателя. Всяка глава е изпълнена с дълбочина, искреност и емоция, които те карат да се спреш за миг и да се замислиш за живота, за изборите и за хората около теб.
В думите ѝ има истина, мъдрост и чувствителност, които се усещат във всяко изречение. Намерих части от себе си в нейните герои, а в някои от тях разпознах и самата нея — откровена, силна. Тази искреност придава на книгата особена близост и човечност.
Както и в предишната ѝ книга, и тук личи нейният интерес към психологията — тя умело вплита житейски уроци и дълбоки послания, които карат човек да се вгледа навътре в себе си и да преосмисли начина, по който живее.
Това не е просто книга — това е преживяване, което остава в сърцето дълго след последната страница.
Изчетох книгата още в първия ден , в който я взех . Написана е в много интересен и увлекателен стил . Докосна ме истински. Препоръчвам я определено на всеки , който иска да си подари хубаво преживяване и да изпита цял букет от емоции.
Нямам думи, с които да опиша колко добра е книгата. Определено има израстване спрямо първата книга на авторката! Все пак „Оставете ме намира“ лично на мен ми допада повече.
П. С. Мерия, ти всъщност осъзнаваш ли колко си добра?
Честно казано, не мислех, че след "Оставете ме на Мира" ще има друга книга, която да ме разтърси по същия онзи неописуем начин, но ето - има. Историята е толкова магична и красива - успя да предизвика у мен всяка една емоция, която човек е способен да изпита. Особено ми допадна, че изводите, до които стига главната героиня, не са поднесени на читателя готови, а напротив - следейки сюжета той сам може да проследи мисленето и емоциите на героинята, да ги осмисли и по този начин да достигне до същинския извод. Впечатляващо е и това, че въпреки младата възраст на авторката и съвременната ѝ гледна точка, е успяла да пресъздаде социализма изключително точно - без нито един излишен или преувеличен детайл.
По-скоро 3,5/10, но все пак - доста симпатична книга. Иска ми се героите да бяха още разработени. Особено Лили - все се говори каква уникална жена е, но какво я прави уникална ? Освен това, че е голям инат ? Коя е тя като оставим настрана любовната ѝ история ? Мина беше интересен персонаж, но се изгуби малко преди средата на книгата. Искаше ми се да чуем повече от вътрешния ѝ глас за нея самата извън интереса ѝ към историята на Лили. Като оставим това настрана - леко и приятно четиво, хареса ми, но едва ли бих я прочела отново.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Тази книга е една от книгите, които те кара да се замислиш за смисъла на живота. Историята те държи под напрежение през цялото време и искаш по-бързо да разбереш как продължава. Иска ти се като я започнеш и да я прочетеш на един дъх.
Историята на Лиляна и Асен беше много емоционална и истинска.
Книгата те кара да спреш и да помислиш както за приоритетите си, така и да действаш в точния момент. Със сигурност е книга, която остава в съзнанието ти доста време след нейния край.
Невероятна история, която те хваща и не те пуска, докато не стигнеш до края. Страхотно изградени персонажи, всеки със своята си история, всеки допринася с нещо към книгата. Това стана една от най-любимите ми истории, и книгата която успя да ме влюби в четенето за 2-ри път след дълга пауза и много изоставени посредата книги!🫶
Невероятна и завладяваща книга! Ако си падате по романтика и непредвидими обрати не се чудете! Историите са изпипани до най-малкия детайл и във всичко има смисъл...Много докосващи истории, страшно интересни! Препоръчвам не с 2, а ако може с 10 ръце
Тази книга е трудно да бъде описана с думи! Вплитането на минало и настояще, тъга и щастие, вина и гордост, са просто невероятни! Книга с толкова много смисъл и послания! Книга която заслужава да бъде прочетена от всички! Благодарим ти, Мери!