What do you think?
Rate this book
Добре, че Мина
След края на токсичната си връзка 21-годишната Мина решава да избяга от всичко познато, като прекара цяло лято на къмпинг край Варна. Там тя се запознава със 75-годишната Лиляна, с която завързват топло приятелство. И докато Мина се опитва да се излекува от раните си, Лиляна постепенно ѝ разкрива историята на своята любов от миналото.
Двете жени са от различни поколения и епохи, но са обединени от общи проблеми и мечти – за свобода и истинска любов.
Двете жени са от различни поколения и епохи, но са обединени от общи проблеми и мечти – за свобода и истинска любов.
378 pages, Paperback
Published October 24, 2025
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 63 reviews
June 20, 2026
5 звезди, защото сама си я писах, но най-вече защото смятам, че е по-добра от „Оставете ме на мира“. нямам търпение да разбера дали ще се съгласите с мен. благодаря ви! без вас нямаше да я има тази книга.
November 1, 2025
Уникална история, разказана от един смислен и безумно талантлив млад човек.
Не можех да спра да чета докато не стигнах до последната страница. Книгата е различна и го казвам в най-хубавия възможен смисъл.
Двете съдби на двете жени, които се преплитат в историята са по различен начин сърцераздирателни. Много плаках на последните няколко глави.
Книгата има мрачни нотки, защото изследва тъмните дебри на психиката - мисля че е хубаво да се има предвид.
Също така искам да подчертая че ми се струва важно четиво за всеки един млад човек - тук много се засяга темата за собствената идентичност и метаморфозите, през които минаваме, за да я намерим. Различните идентичности, които пробваме в зависимост от настроение или... Компания. Това е нормален етап на младежкото съществуване - докато намериш себе си, но при някои може да бъде доста крайно.
Затова си мисля че ако си младеж в търсене на смисъл, тази книга ще ти дойде много добре.
А пък аз... Аз просто бях като залепена за страниците и не можех място да си намеря докато не разбера развръзката. Стилът на писане беше разкошен - четивен и лек.
Не можех да спра да чета докато не стигнах до последната страница. Книгата е различна и го казвам в най-хубавия възможен смисъл.
Двете съдби на двете жени, които се преплитат в историята са по различен начин сърцераздирателни. Много плаках на последните няколко глави.
Книгата има мрачни нотки, защото изследва тъмните дебри на психиката - мисля че е хубаво да се има предвид.
Също така искам да подчертая че ми се струва важно четиво за всеки един млад човек - тук много се засяга темата за собствената идентичност и метаморфозите, през които минаваме, за да я намерим. Различните идентичности, които пробваме в зависимост от настроение или... Компания. Това е нормален етап на младежкото съществуване - докато намериш себе си, но при някои може да бъде доста крайно.
Затова си мисля че ако си младеж в търсене на смисъл, тази книга ще ти дойде много добре.
А пък аз... Аз просто бях като залепена за страниците и не можех място да си намеря докато не разбера развръзката. Стилът на писане беше разкошен - четивен и лек.
March 5, 2026
"Добре, че Мина" е написана като изповед и се усеща така. Мерия Мирчева те хваща за ръката и я държи, докато не пуснеш последната страница. Такова ми беше преживяването - като че ли стоях с приятелка, в късните часове, на топла юлска вечер и си споделяхме за живота, за преходността му и за онези малки случайни и неслучайни моменти, които го осмислят. До сетния дъх!
Романът е написан като разговор (през по-голямата си част) и се усеща особено автентично. Двете любовни истории, които текат паралелно, но независимо, са честни и романтични. Ритъмът на влюбването е различен и връзките на Мина и Асе / Лили и Асен - нямат много допирни точки, но въпреки това балансират перфектно историята. Едната е небивала без другата.
Винаги съм обичала да чета за невъзможни любови в исторически, социален или културен контекст. Не да са изсмукани от пръстите, а да бъдат достоверни спрямо времената, в които са се случвали. И Мери чудесно е овладяла това - предала е и копнежа, и болката от неосъществимото. Преградите между героите са непреодолими, решенията - влудяващи, а финалът - предопределен. Въпреки това цялата история ми напомни най-дълбоко вкорененото ми вярване - може да има ограничена любов, невъзможна любов, не-е-сега-момента-любов и изгубена любов, но тя парадоксално най-добре се измъква от рамките на времето. И остава да тлее - много след всеки предразсъдък!
Благодаря за тази разходка назад във времето на Варна, а и навътре към спомените за първите трепети! Казах ѝ вече - искам да продължава да пише, с този темп и третият ѝ роман ще е нищо по-малко от пълно великолепие!
Романът е написан като разговор (през по-голямата си част) и се усеща особено автентично. Двете любовни истории, които текат паралелно, но независимо, са честни и романтични. Ритъмът на влюбването е различен и връзките на Мина и Асе / Лили и Асен - нямат много допирни точки, но въпреки това балансират перфектно историята. Едната е небивала без другата.
Винаги съм обичала да чета за невъзможни любови в исторически, социален или културен контекст. Не да са изсмукани от пръстите, а да бъдат достоверни спрямо времената, в които са се случвали. И Мери чудесно е овладяла това - предала е и копнежа, и болката от неосъществимото. Преградите между героите са непреодолими, решенията - влудяващи, а финалът - предопределен. Въпреки това цялата история ми напомни най-дълбоко вкорененото ми вярване - може да има ограничена любов, невъзможна любов, не-е-сега-момента-любов и изгубена любов, но тя парадоксално най-добре се измъква от рамките на времето. И остава да тлее - много след всеки предразсъдък!
Благодаря за тази разходка назад във времето на Варна, а и навътре към спомените за първите трепети! Казах ѝ вече - искам да продължава да пише, с този темп и третият ѝ роман ще е нищо по-малко от пълно великолепие!
November 18, 2025
Има само една дума за книгата и тя е - разтърсваща!
November 2, 2025
5⭐️
Леле, откъде да започна??? 🥹
Дадох 5 звезди на тази книга и ако можех - щях да ѝ дам и повече! 💫 Изключително много ми хареса и останах много приятно изненадана, защото по принцип имам доста горчив опит с български автори… но тази история беше нещо съвсем различно.
Стилът на писане на Мери е толкова увлекателен, че буквално се пренесох в историята. Не исках да я оставям! В крайна сметка я прочетох за два дни, просто защото не можех да се откъсна.
Структурата на книгата ми напомни малко на “The Seven Husbands of Evelyn Hugo” от TJR - подобно на нея, тук също следим живота на два персонажа: 21-годишната Мина и 75-годишната Лиляна. И макар двете да принадлежат на различни поколения, Мери е успяла да преплете техните истории така естествено и плавно, че се чувстваш като част от техния свят. 🌿
Толкова се влюбих в историята на Лиляна! 🥺 Тя е сърдераздирателна, болезнено красива и пълна с онази стара, дълбока любов, която просто те оставя без думи. Такъв yearning не съм виждала дори в най-добрите роментъзита. Мери успя да предаде емоциите ѝ толкова истински, че преживявах всяка сцена, сякаш съм там.
От своя страна, Мина беше изключително добре изградена. Хареса ми колко умело е показано нейното емоционално израстване - ненатрапчиво, но осезаемо. Постепенно започва да разбира, че не е редно другите хора да понасят нейната емоционална нестабилност, породена от стари травми и преживявания.
Мина осъзнава, че е толкова свикнала с токсичност, психичен тормоз и излишно напрежение, че когато нещата започват да се подреждат, тя се опитва да се саботира сама… Но с течение на историята виждаме как се променя - как започва да разпознава trigger-ите, които спомените ѝ предизвикват. ❤️🩹 Точно тези моменти - уязвими, честни, човешки - ме докоснаха най-много. Всеки, който е минал през нещо подобно, ще се разпознае лесно.
А Лиляна… ах, Лиляна. ❤️ Изключително добре изграден персонаж - дори когато се ядосвах на по-младото ѝ аз, можех да разбера защо е постъпвала така. Мери показва нейната история с такава нежност и разбиране, че не можеш да я съдиш - можеш само да съчувстваш и да я обичаш още повече.
И не само главните герои!! Второстепенните също оживяват! Всеки от тях има своя собствен глас, своята малка роля, която допринася за цялостната картина. Никой не се усеща като “пълнеж”. Мери е вдъхнала живот на всеки един от тях. 🥹🤌
Краят беше… уау. Толкова удовлетворяващ. 🙌 Подозирах едно от събитията, но беше представено по толкова различен, дори свеж (макар и леко morbid) начин. Всички въпроси, които възникнаха по време на четенето, намериха своите отговори във финалната глава и епилога. И просто… да. Точно така трябва да завърши една история.
Наистина - “Тетрадката“ ряпа да яде. 🫣 Такава любовна история не бях чела досега. Преживявах всяка страница, плаках, смях се, мислех. Имаше моменти, в които сълзите просто потичаха, и други, в които се смях от сърце. ❤️
“Добре, че Мина“ е от онези книги, които остават - в ума, в сърцето, в малките дневници на душата.
5⭐️. Невероятна история, оригинална идея и истинско емоционално преживяване.
И ако се чудите дали да я прочетете - просто го направете. Няма да съжалявате. ✨
Леле, откъде да започна??? 🥹
Дадох 5 звезди на тази книга и ако можех - щях да ѝ дам и повече! 💫 Изключително много ми хареса и останах много приятно изненадана, защото по принцип имам доста горчив опит с български автори… но тази история беше нещо съвсем различно.
Стилът на писане на Мери е толкова увлекателен, че буквално се пренесох в историята. Не исках да я оставям! В крайна сметка я прочетох за два дни, просто защото не можех да се откъсна.
Структурата на книгата ми напомни малко на “The Seven Husbands of Evelyn Hugo” от TJR - подобно на нея, тук също следим живота на два персонажа: 21-годишната Мина и 75-годишната Лиляна. И макар двете да принадлежат на различни поколения, Мери е успяла да преплете техните истории така естествено и плавно, че се чувстваш като част от техния свят. 🌿
Толкова се влюбих в историята на Лиляна! 🥺 Тя е сърдераздирателна, болезнено красива и пълна с онази стара, дълбока любов, която просто те оставя без думи. Такъв yearning не съм виждала дори в най-добрите роментъзита. Мери успя да предаде емоциите ѝ толкова истински, че преживявах всяка сцена, сякаш съм там.
От своя страна, Мина беше изключително добре изградена. Хареса ми колко умело е показано нейното емоционално израстване - ненатрапчиво, но осезаемо. Постепенно започва да разбира, че не е редно другите хора да понасят нейната емоционална нестабилност, породена от стари травми и преживявания.
Мина осъзнава, че е толкова свикнала с токсичност, психичен тормоз и излишно напрежение, че когато нещата започват да се подреждат, тя се опитва да се саботира сама… Но с течение на историята виждаме как се променя - как започва да разпознава trigger-ите, които спомените ѝ предизвикват. ❤️🩹 Точно тези моменти - уязвими, честни, човешки - ме докоснаха най-много. Всеки, който е минал през нещо подобно, ще се разпознае лесно.
А Лиляна… ах, Лиляна. ❤️ Изключително добре изграден персонаж - дори когато се ядосвах на по-младото ѝ аз, можех да разбера защо е постъпвала така. Мери показва нейната история с такава нежност и разбиране, че не можеш да я съдиш - можеш само да съчувстваш и да я обичаш още повече.
И не само главните герои!! Второстепенните също оживяват! Всеки от тях има своя собствен глас, своята малка роля, която допринася за цялостната картина. Никой не се усеща като “пълнеж”. Мери е вдъхнала живот на всеки един от тях. 🥹🤌
Краят беше… уау. Толкова удовлетворяващ. 🙌 Подозирах едно от събитията, но беше представено по толкова различен, дори свеж (макар и леко morbid) начин. Всички въпроси, които възникнаха по време на четенето, намериха своите отговори във финалната глава и епилога. И просто… да. Точно така трябва да завърши една история.
Наистина - “Тетрадката“ ряпа да яде. 🫣 Такава любовна история не бях чела досега. Преживявах всяка страница, плаках, смях се, мислех. Имаше моменти, в които сълзите просто потичаха, и други, в които се смях от сърце. ❤️
“Добре, че Мина“ е от онези книги, които остават - в ума, в сърцето, в малките дневници на душата.
5⭐️. Невероятна история, оригинална идея и истинско емоционално преживяване.
И ако се чудите дали да я прочетете - просто го направете. Няма да съжалявате. ✨
January 6, 2026
Толкова красиво и умело написана история. Без думи съм след последната страница. В началото определено не очаквах на има такъв силен емоционален ефект върху мен - хем ми е тъжно, хем се радвам
March 12, 2026
3.5 ⭐
„Добре, че Мина“ е книга, която ме докосна, но и ме остави с доста смесени чувства. Историята на Мина ми хареса много – усещаше се като истински човек, с всичките ѝ страхове и съмнения. Началото силно ме грабна заради борбите и автентичността на Мина, и много бързо се почувствах емоционално въвлечена в нейната история.
В средата обаче малко се загубих. Сюжетната линия на Лиляна беше частта от книгата, която най-малко ме ангажира. Докато Мина се усеща като много жив и истински персонаж, историята на Лиляна ми се стори значително по-плоска. Тя е разказана основно чрез ретроспекции и често звучи повече като преразказ на минали събития, отколкото като история, която преживяваме заедно с героя и честно да си кажа си ме отегчи. Хващах се да чета по диагонал, надявайки се по-бързо да приключа.
В един момент започнах да усещам и известно повторение – структурата на срещите между Мина и Лиляна стана доста предвидима. Мина „само си чака“ Лиляна да се появи и да ѝ разкаже следващата част от историята си, а аз исках да видя как самата Мина активно се изправя пред собствените си проблеми.
Най-вече ми липсваше самият процес на развитие на Мина. Виждаме я в началото и в края на книгата, но не толкова ясно как стига от едното състояние до другото. Щеше ми се да има повече сцени от ежедневието ѝ – мислите ѝ, малките избори, моментите, в които постепенно се променя. ;-;
Краят обаче успя да ме разтърси емоционално. С изключение на слабата за мен среда, романът носи много топлина, приятелство и истински емоции, които те карат да се замислиш за живота и изборите, които правим. Въпреки критиките ми, за мен това е една от най-добрите книги, които съм чела от български автор, и смятам, че си заслужава да се прочете.
„Добре, че Мина“ е книга, която ме докосна, но и ме остави с доста смесени чувства. Историята на Мина ми хареса много – усещаше се като истински човек, с всичките ѝ страхове и съмнения. Началото силно ме грабна заради борбите и автентичността на Мина, и много бързо се почувствах емоционално въвлечена в нейната история.
В средата обаче малко се загубих. Сюжетната линия на Лиляна беше частта от книгата, която най-малко ме ангажира. Докато Мина се усеща като много жив и истински персонаж, историята на Лиляна ми се стори значително по-плоска. Тя е разказана основно чрез ретроспекции и често звучи повече като преразказ на минали събития, отколкото като история, която преживяваме заедно с героя и честно да си кажа си ме отегчи. Хващах се да чета по диагонал, надявайки се по-бързо да приключа.
В един момент започнах да усещам и известно повторение – структурата на срещите между Мина и Лиляна стана доста предвидима. Мина „само си чака“ Лиляна да се появи и да ѝ разкаже следващата част от историята си, а аз исках да видя как самата Мина активно се изправя пред собствените си проблеми.
Най-вече ми липсваше самият процес на развитие на Мина. Виждаме я в началото и в края на книгата, но не толкова ясно как стига от едното състояние до другото. Щеше ми се да има повече сцени от ежедневието ѝ – мислите ѝ, малките избори, моментите, в които постепенно се променя. ;-;
Краят обаче успя да ме разтърси емоционално. С изключение на слабата за мен среда, романът носи много топлина, приятелство и истински емоции, които те карат да се замислиш за живота и изборите, които правим. Въпреки критиките ми, за мен това е една от най-добрите книги, които съм чела от български автор, и смятам, че си заслужава да се прочете.
January 18, 2026
5⭐️ даже са и малко….
Това е история,която ще остане завинаги в сърцето ми и със сигурност не само на мен. Докосна ме толкова много с тази истинска ,болезнена и дълбока любов , която в днешно време трудно се среща. Засегнати са много теми, има много какво да си вземеш. Поздравление към авторката , за цялото и старание и за това, че всяка страница и идва от сърцето.
Почувствах се свързана с историята и героите, предвид моята прабаба Лиляна и както и викаха Лил и нейната история, още по близо усетих и тази история. Просто не исках да я оставям, преживях всяка една страница и беше истинско емоционално преживяване.
Това е история,която ще остане завинаги в сърцето ми и със сигурност не само на мен. Докосна ме толкова много с тази истинска ,болезнена и дълбока любов , която в днешно време трудно се среща. Засегнати са много теми, има много какво да си вземеш. Поздравление към авторката , за цялото и старание и за това, че всяка страница и идва от сърцето.
Почувствах се свързана с историята и героите, предвид моята прабаба Лиляна и както и викаха Лил и нейната история, още по близо усетих и тази история. Просто не исках да я оставям, преживях всяка една страница и беше истинско емоционално преживяване.
March 21, 2026
Каквато и книга да напише Мери, винаги ще съм сред първите поръчали.
Влюбих се и в тази история ( прочетох я за 2 дни, а имам бебе на 10 месеца, това говори достатъчно). Мери пише толкова увлекателно, че е невъзможно да оставиш книгата.
Историята ни разказва за травми от миналото, първата любов, уреден брак, какво е да поставиш семейството си пред себе си и разбира се трагедията на невъзможната любов.
Всичките главни и второстепенни герои са прекрасно изградени и си имат своята роля.
Мина в началото ме дразнеше, заради това колко егоистично мислеше, но разбира се и тя претърпя своето израстване. Лиляна е просто страхотна, представях си я като Роуз от “Титаник”.
Повече няма да кажа, за да не разваля удоволствието на бъдещите четящи.
За “ Оставете ме на Мира”, бях казала на Мери, че би излязъл страхотен филм. “ Добре, че Мина” би бил зашеметяващ и разтърсващ филм.
П.С. За малко да забравя, че тук срещаме и герои от първата книга на Мери. Не е нужно да сте я чели преди това, но със сигурност ще ви изкефи
✨Мери, страхотна си, очаквам с нетърпение следващия ти шедьовър ✨
Влюбих се и в тази история ( прочетох я за 2 дни, а имам бебе на 10 месеца, това говори достатъчно). Мери пише толкова увлекателно, че е невъзможно да оставиш книгата.
Историята ни разказва за травми от миналото, първата любов, уреден брак, какво е да поставиш семейството си пред себе си и разбира се трагедията на невъзможната любов.
Всичките главни и второстепенни герои са прекрасно изградени и си имат своята роля.
Мина в началото ме дразнеше, заради това колко егоистично мислеше, но разбира се и тя претърпя своето израстване. Лиляна е просто страхотна, представях си я като Роуз от “Титаник”.
Повече няма да кажа, за да не разваля удоволствието на бъдещите четящи.
За “ Оставете ме на Мира”, бях казала на Мери, че би излязъл страхотен филм. “ Добре, че Мина” би бил зашеметяващ и разтърсващ филм.
П.С. За малко да забравя, че тук срещаме и герои от първата книга на Мери. Не е нужно да сте я чели преди това, но със сигурност ще ви изкефи
✨Мери, страхотна си, очаквам с нетърпение следващия ти шедьовър ✨
June 24, 2026
Прочетох „Добре, че Мина“ с огромно закъснение, но за сметка на това за два дни - просто не можех да я оставя. Книгата е изключително леко и плавно четиво, в което думите сякаш сами те носят през историята. Много лесно се потъва в този свят и още по-трудно се излиза от него.
Историята е изградена завладяващо, а героите са изключително комплексни - всеки носи своя товар и своята истина. Харесва ми как са засегнати теми, които дълго време са оставали на заден план, а заслужават много повече внимание и разговор.
Последните около 100 страници буквално запечатаха сълзите ми върху страниците. Краят ме разби и в същото време ме успокои по начин, който трудно може да се обясни.
Най-силното за мен е как чрез Лиляна се усеща онази борбеност, която тя самата не е успяла да изгради докрай, но която достига до читателя по много човешки и истински начин.
Прекрасна книга, която оставя следа. Нямам търпение за следващата.
Историята е изградена завладяващо, а героите са изключително комплексни - всеки носи своя товар и своята истина. Харесва ми как са засегнати теми, които дълго време са оставали на заден план, а заслужават много повече внимание и разговор.
Последните около 100 страници буквално запечатаха сълзите ми върху страниците. Краят ме разби и в същото време ме успокои по начин, който трудно може да се обясни.
Най-силното за мен е как чрез Лиляна се усеща онази борбеност, която тя самата не е успяла да изгради докрай, но която достига до читателя по много човешки и истински начин.
Прекрасна книга, която оставя следа. Нямам търпение за следващата.
November 16, 2025
Дебютният роман на Мери беше добър, но "Добре, че Мина" е просто... съвършената книга.
Написана в типичния лековат, леко хумористичен стил на Мери, книгата се чете на един дъх. Емоционалното свързване с героите се случва неусетно и историята на Мина и Лиляна те поглъща така, че не можеш да спреш, докато не затвориш и последната страница. На пръв поглед увлекателна романтична история, повествованието засяга редица важни теми - за токсичните взаимоотношения и връзки, за нарцисизма, за търсенето на себе си, за самосаботажа, за смелостта да избереш щастието си или за последиците от това да не го направиш, за неизживяната любов и за идеализирането ѝ. Психологическият портрет на героите е многопластов и като човек, който имаше привилегията да прочете тази книга за втори път, мога да кажа, че при второто четене открих неща, които съм пропуснала по време на първия прочит. А това само по себе си е белег за наистина добре свършена работа. Смятам, че в "Добре, че Мина" Мери е надминала себе си и нямам търпение за следващата ѝ книга!
Написана в типичния лековат, леко хумористичен стил на Мери, книгата се чете на един дъх. Емоционалното свързване с героите се случва неусетно и историята на Мина и Лиляна те поглъща така, че не можеш да спреш, докато не затвориш и последната страница. На пръв поглед увлекателна романтична история, повествованието засяга редица важни теми - за токсичните взаимоотношения и връзки, за нарцисизма, за търсенето на себе си, за самосаботажа, за смелостта да избереш щастието си или за последиците от това да не го направиш, за неизживяната любов и за идеализирането ѝ. Психологическият портрет на героите е многопластов и като човек, който имаше привилегията да прочете тази книга за втори път, мога да кажа, че при второто четене открих неща, които съм пропуснала по време на първия прочит. А това само по себе си е белег за наистина добре свършена работа. Смятам, че в "Добре, че Мина" Мери е надминала себе си и нямам търпение за следващата ѝ книга!
March 16, 2026
Клише или не, но книгата я прочетох “ на един дъх “ 😃 Авторката е написала много трогваща история, като на последните страници не спряха да ми текат сълзите… Този роман е за холивудски филм и със сигурност ще бъде по-сърцераздирателен дори от “Тетрадката”. Дизайнът на книгата е също много свеж и създава приятни емоции в мен!
Дерзай, Мери! ❤️
Дерзай, Мери! ❤️
April 21, 2026
Като първи досег с нов и млад автор човек в началото може да има едно на ум. Но Мерия разбива всякакви съмнения, защото начинът по който пише с умението да те пренесе в друг свят, да усетиш всяка една емоция изцяло…. е на това му казва удоволствие!
Отне ми 9 дни да я приключа (и то само защото имах и други задачи през седмицата). Ако имах възможност най-вероятно щях да я прочета за не повече от 2 дни… на един дъх.
Определено препоръчвам човек да даде шанс на тази книга, защото просто си заслужава!
Отне ми 9 дни да я приключа (и то само защото имах и други задачи през седмицата). Ако имах възможност най-вероятно щях да я прочета за не повече от 2 дни… на един дъх.
Определено препоръчвам човек да даде шанс на тази книга, защото просто си заслужава!
July 13, 2026
До сега ревах, така че това ревю няма да е от най-свързаните, но смятам, че точно такова трябва да е.
Уникална книга! Невероятна история показваща перфектните несъвършенства в човечеството и как ние сме господарите на живота си, колкото и да не ни се вярва понякога.
“Добре, че Мина” е историята на …както се досетихте Мина. Изгубено момиче в търсене на себе си и възстановяващо се от токсични взаимоотношения. Мина като персонаж беше толкова красива и толкова истинска. Мерия Мирчева беше постигнала перфектния за мен баланс между това да покажеш как човек може отчаяно да копнее да излезе от дадена дупка, но и продължително сам да се вкарва в нея. Самотата ѝ, терзанията ѝ, емпатията ѝ, която всъщност беше ключът към собственото ѝ спасение бяха просто брилянтно изградени.
“Като малка единствено исках да бъда харесвана, защото никой не ме харесваше”
Мина бива поканена на къмпинг във Варна от стари съученици и неочаквано се свързва с това място, и избира да прекара лятото си там далеч от всичко и от всички. Мина решава да напише книга, но не знае за какво. За кого. Мина се натъква на Лиляна - ефирна старица, към която от първия им разговор чувства по-близка дори от собствената си майка. Лили решава да разкаже историята на живота си на Мина и останалото е познайте…история.
“Имаше нещо много опияняващо в това да имаш свободата да викаш с цяло гърло”.
Няма как реално да пренеса колко много бяха очарована от тази история тук, в това ревю. Но мога да кажа, че това е любовна история, но не и романтична история. Защото любовта тук не е само между двама души. Тя е между приятели, родители и деца, между поколения, между хора, които понякога дори не осъзнават колко дълбоко са променили живота на някого. Мога да кажа, че се просълзих доста пъти, но края ме съсипа, защото пренесе една черта в човечеството, която аз намирам за доста трагична. А именно частта, в която хората са отгледани, за да служат на всички останали, но не и на себе си. А трябва да има баланс там някъде. Това е история за любов, която преминава през времето и променя животи, без те дори и тези животи да го подозират. И как всяка история има наистина много страни.
Послепис: няма да съм никак нещастна ако Мери реши да напише историята и от името на Асен. Даже го пускам ей така като манифестация в пространството, пък кой знае. Толкова трагичен персонаж, но и толкова поетичен. И аз леко се влюбих в него и бих бягала през улиците на Варна с него.
Някак много голяма беше тази книга, с голямо “Г”, а беше само 376 страници. Успя да ме потопи в реалността на героите и наистина ме накара да съпреживея болката им. На Лил, на Минси, Асен и Асе, на Леда и на Мишо, и всички онези, които са били част от живота им. Едно голямо “Браво!”. Ще прочета всичко, което писателката реши да издаде за в бъдеще.
Ето го и любимият ми цитат, който за мен беше душата на книгата:
“Всеки, който не проявява интерес към това да разбере повече за себе си и да се научи са контролира първичното в него, се задоволява с еднообразния начин на живот, който обществото се опитва да ни пробута. В този момент осъзнах, че за мен беше невъзможно да изпитам каквито и да е приятни чувства към човек, който не е чел и не чете книги. Те са ключът към проницателността, от която сякаш всички се стремят да избягат в последно време.”
Уникална книга! Невероятна история показваща перфектните несъвършенства в човечеството и как ние сме господарите на живота си, колкото и да не ни се вярва понякога.
“Добре, че Мина” е историята на …както се досетихте Мина. Изгубено момиче в търсене на себе си и възстановяващо се от токсични взаимоотношения. Мина като персонаж беше толкова красива и толкова истинска. Мерия Мирчева беше постигнала перфектния за мен баланс между това да покажеш как човек може отчаяно да копнее да излезе от дадена дупка, но и продължително сам да се вкарва в нея. Самотата ѝ, терзанията ѝ, емпатията ѝ, която всъщност беше ключът към собственото ѝ спасение бяха просто брилянтно изградени.
“Като малка единствено исках да бъда харесвана, защото никой не ме харесваше”
Мина бива поканена на къмпинг във Варна от стари съученици и неочаквано се свързва с това място, и избира да прекара лятото си там далеч от всичко и от всички. Мина решава да напише книга, но не знае за какво. За кого. Мина се натъква на Лиляна - ефирна старица, към която от първия им разговор чувства по-близка дори от собствената си майка. Лили решава да разкаже историята на живота си на Мина и останалото е познайте…история.
“Имаше нещо много опияняващо в това да имаш свободата да викаш с цяло гърло”.
Няма как реално да пренеса колко много бяха очарована от тази история тук, в това ревю. Но мога да кажа, че това е любовна история, но не и романтична история. Защото любовта тук не е само между двама души. Тя е между приятели, родители и деца, между поколения, между хора, които понякога дори не осъзнават колко дълбоко са променили живота на някого. Мога да кажа, че се просълзих доста пъти, но края ме съсипа, защото пренесе една черта в човечеството, която аз намирам за доста трагична. А именно частта, в която хората са отгледани, за да служат на всички останали, но не и на себе си. А трябва да има баланс там някъде. Това е история за любов, която преминава през времето и променя животи, без те дори и тези животи да го подозират. И как всяка история има наистина много страни.
Послепис: няма да съм никак нещастна ако Мери реши да напише историята и от името на Асен. Даже го пускам ей така като манифестация в пространството, пък кой знае. Толкова трагичен персонаж, но и толкова поетичен. И аз леко се влюбих в него и бих бягала през улиците на Варна с него.
Някак много голяма беше тази книга, с голямо “Г”, а беше само 376 страници. Успя да ме потопи в реалността на героите и наистина ме накара да съпреживея болката им. На Лил, на Минси, Асен и Асе, на Леда и на Мишо, и всички онези, които са били част от живота им. Едно голямо “Браво!”. Ще прочета всичко, което писателката реши да издаде за в бъдеще.
Ето го и любимият ми цитат, който за мен беше душата на книгата:
“Всеки, който не проявява интерес към това да разбере повече за себе си и да се научи са контролира първичното в него, се задоволява с еднообразния начин на живот, който обществото се опитва да ни пробута. В този момент осъзнах, че за мен беше невъзможно да изпитам каквито и да е приятни чувства към човек, който не е чел и не чете книги. Те са ключът към проницателността, от която сякаш всички се стремят да избягат в последно време.”
February 16, 2026
Тръгвайки към "Добре, че Мина" бях изключително резервиран, защото обикновено страня от романтични истории. Но когато приятелка на име Мина ти каже да прочетеш "Добре, че Мина", няма как да не послушаш. Така започна всичко, а накрая останах с една от онези книги, които не те карат да си кажеш "колко е сладко", а "колко е истинско".
Историята следва 21 годишната Мина, която след края на токсична връзка бяга от всичко познато и прекарва лято на къмпинг край Варна. Там среща 75 годишната Лиляна и между двете се ражда приятелство, което не звучи като литературен трик, а като нещо, което спокойно може да се случи в реалния живот. Докато Мина се опитва да събере парчетата си, Лиляна постепенно ѝ разкрива своята любов от миналото и така романът започва да диша в две посоки, младостта, която търси спасение, и зрелостта, която носи спомените си като тихо, но тежко наследство.
Най много ме изненада това, че книгата не разчита на захаросани моменти и предвидими "романтични" решения. Тя е по скоро за свободата да избереш себе си, за смелостта да си тръгнеш навреме и за това как любовта невинаги идва като фойерверки, понякога идва като разговор, като внимание, като нечие присъствие, което не те натиска да бъдеш "по-добре", а просто те оставя да бъдеш. От мъжка гледна точка това беше приятно различно, защото тук романтиката не е поза, а човешка близост, която се печели, не се подарява наготово. И може би точно затова ме спечели, не се опита да ме убеди, че "любовта оправя всичко", а ми показа как човек първо трябва да намери себе си, за да може после да обича без да се губи.
В един момент си дадох сметка, че книгата задава въпроси, които звучат просто, но удрят точно където трябва. Любимият ми е: "Да бъдеш сам повече ли боли, отколкото да бъдеш с друг, когото не обичаш?" Това е от онези изречения, които не ги четеш и подминаваш, а ги оставяш да отекват, защото в тях има истина, която всеки е усещал по един или друг начин.
Реално успях да се свържа с Мина и си мисля, че много хора ще се припознаят в историята ѝ. Както казваше едно момиче в романа, "Всички сме имали универсално тийнейджърство." и това изречение описва идеално усещането ми след последната страница. Независимо от възрастта, независимо от пола, почти всеки е минавал през момент, в който трябва да избира между удобното и истинското, между навика и свободата, между страхa да остане сам и смелостта да не се предава на връзка, която го изтощава.
"Добре, че Мина" е книга, която бих препоръчал точно на хора като мен, които по принцип избягват романтични истории. Защото това не е типичен романс, а роман за израстване, за избори и за тихата сила на приятелството между две жени от различни поколения. И да, хубаво е, когато една книга те накара да си запазиш цитати, да се усмихваш сам и после просто да седиш и да гледаш в една точка. Тази беше такава.
Историята следва 21 годишната Мина, която след края на токсична връзка бяга от всичко познато и прекарва лято на къмпинг край Варна. Там среща 75 годишната Лиляна и между двете се ражда приятелство, което не звучи като литературен трик, а като нещо, което спокойно може да се случи в реалния живот. Докато Мина се опитва да събере парчетата си, Лиляна постепенно ѝ разкрива своята любов от миналото и така романът започва да диша в две посоки, младостта, която търси спасение, и зрелостта, която носи спомените си като тихо, но тежко наследство.
Най много ме изненада това, че книгата не разчита на захаросани моменти и предвидими "романтични" решения. Тя е по скоро за свободата да избереш себе си, за смелостта да си тръгнеш навреме и за това как любовта невинаги идва като фойерверки, понякога идва като разговор, като внимание, като нечие присъствие, което не те натиска да бъдеш "по-добре", а просто те оставя да бъдеш. От мъжка гледна точка това беше приятно различно, защото тук романтиката не е поза, а човешка близост, която се печели, не се подарява наготово. И може би точно затова ме спечели, не се опита да ме убеди, че "любовта оправя всичко", а ми показа как човек първо трябва да намери себе си, за да може после да обича без да се губи.
В един момент си дадох сметка, че книгата задава въпроси, които звучат просто, но удрят точно където трябва. Любимият ми е: "Да бъдеш сам повече ли боли, отколкото да бъдеш с друг, когото не обичаш?" Това е от онези изречения, които не ги четеш и подминаваш, а ги оставяш да отекват, защото в тях има истина, която всеки е усещал по един или друг начин.
Реално успях да се свържа с Мина и си мисля, че много хора ще се припознаят в историята ѝ. Както казваше едно момиче в романа, "Всички сме имали универсално тийнейджърство." и това изречение описва идеално усещането ми след последната страница. Независимо от възрастта, независимо от пола, почти всеки е минавал през момент, в който трябва да избира между удобното и истинското, между навика и свободата, между страхa да остане сам и смелостта да не се предава на връзка, която го изтощава.
"Добре, че Мина" е книга, която бих препоръчал точно на хора като мен, които по принцип избягват романтични истории. Защото това не е типичен романс, а роман за израстване, за избори и за тихата сила на приятелството между две жени от различни поколения. И да, хубаво е, когато една книга те накара да си запазиш цитати, да се усмихваш сам и после просто да седиш и да гледаш в една точка. Тази беше такава.
November 20, 2025
Мерияяяяя, Мерияяяя… добра си, мамка му. Много голяма мъка, бе, сърцето ми. На нивото на французите и испанците, които ми съсипват психиката, си. По възможно най-болезнения красив начин.
Топло ми е от тази история. В началото нямах търпение за нищо, стигнах една трета и бях такава “Айдее, айдее, къде е историята, която пак ще ме преследва насън?” И после всичко си дойде на мястото, и ми беше толкова уютно между страниците, защото истинското винаги спечелва душите. Защото си съумяла да наслоиш отново елементите от персонажите, от обстановката, от времето. За втори път ме караш да затворя твоя книга и да се попитам: “ И как така тези хора не са истински? Как така не съм ги виждала на живо? Как?” После си давам сметка, че те са си изключително истински и ги виждам абсолютно ясно.
Не искам да казвам друго, макар че мога да кажа още много. Нека добавя само, че Лиляна и Асен са оживели прекрасно между страниците ти. И сякаш от първата до последната страница наистина са минали толкова много години в чакане, в тръпка и в безобразна любов…❤️ Вече ми липсват.
П.п. Прекрасна Варна❤️
Прочетете тази история! Благодаря ти за труда и любовта, Мерия!
Топло ми е от тази история. В началото нямах търпение за нищо, стигнах една трета и бях такава “Айдее, айдее, къде е историята, която пак ще ме преследва насън?” И после всичко си дойде на мястото, и ми беше толкова уютно между страниците, защото истинското винаги спечелва душите. Защото си съумяла да наслоиш отново елементите от персонажите, от обстановката, от времето. За втори път ме караш да затворя твоя книга и да се попитам: “ И как така тези хора не са истински? Как така не съм ги виждала на живо? Как?” После си давам сметка, че те са си изключително истински и ги виждам абсолютно ясно.
Не искам да казвам друго, макар че мога да кажа още много. Нека добавя само, че Лиляна и Асен са оживели прекрасно между страниците ти. И сякаш от първата до последната страница наистина са минали толкова много години в чакане, в тръпка и в безобразна любов…❤️ Вече ми липсват.
П.п. Прекрасна Варна❤️
Прочетете тази история! Благодаря ти за труда и любовта, Мерия!
October 28, 2025
Много рядко пиша ревю на книги, но тази толкова ми хареса, така че нямаше как да не го направя. Не е за вярване, че това е само вторият роман на авторката! Страхотен сюжет, стил на писане и много смислени послания в едно.
Не всеки ден попадаш на книга която да ти е толкова интересна, да се потопиш толкова в историята, че героите почти да ти “липсват” след като я приключиш, все едно си бил там с тях и си ги опознал като свои приятели.
Историята е завладяваща, от този тип, където си готов да жертваш няколко часа сън, само за да разбереш какво ще стане по-нататък. Описанията на героите и локациите са толкова въздействащи и живописни, никога повтарящи се или досадни. Чете се много лесно и същевременно те кара да преживяваш емоциите на героите много дълбоко заедно с тях. Рядко се случва да се просълзя на книга, но тази ме докосна истински.
Чакам с нетърпение следващата книга! 😊☀️
Не всеки ден попадаш на книга която да ти е толкова интересна, да се потопиш толкова в историята, че героите почти да ти “липсват” след като я приключиш, все едно си бил там с тях и си ги опознал като свои приятели.
Историята е завладяваща, от този тип, където си готов да жертваш няколко часа сън, само за да разбереш какво ще стане по-нататък. Описанията на героите и локациите са толкова въздействащи и живописни, никога повтарящи се или досадни. Чете се много лесно и същевременно те кара да преживяваш емоциите на героите много дълбоко заедно с тях. Рядко се случва да се просълзя на книга, но тази ме докосна истински.
Чакам с нетърпение следващата книга! 😊☀️
February 16, 2026
Тази книга ме докосна дълбоко. Така искрена и истинска история за емоции, които всички изпитваме - страх, любов, вина...няма нищо префърцунено, нищо преескпонирано, което да ме изкара от сюжета. Красиво преплетени истории на две жени за най-човешките емоции, които свързват всички поколения.
November 16, 2025
Това е моята книга на годината!
Благодаря за това преживяване, Мери!
Благодаря за това преживяване, Мери!
March 12, 2026
тази книга е за любителите на трагична романтика и на мен лично ми дава същото усещане, както песните “born to die” и “young and beautiful” на лана дел рей
June 18, 2026
Най- накрая ме удари музата да изкажа мнението си по тази книжка…
ТОП! ТОП! ТОП! Пиша това 6 месеца и 10 книги по-късно и все още „Добре че мина“ е на първо място в класацията ми. Благодаря на авторката и на книгата, че ме извадиха не само от reading slump-а, но и извън границите на фентъзи жанра. Подтикнаха ме и да обърна повече внимание на българските автори.
Чете се изключително леко и неусетно. Няма нищо излишно или недоизказано, просто те грабва и думите те отнасят по течението. А най-готиното е, че е публикувана на рождения ми ден.🤩
“Добре че мина” е толкова красиво преплетен роман за любовта, травмата от нея и за това как въпреки всичко не спираме да я преследваме. Защото, когато е истинско, знаеш, че си заслужава. Заслужава си да загърбиш комфорта, защото той вече не е място, хора или пари, а душа — част от твоята. Любов, толкова силна, че дори да я изгубиш, пак цял живот ще се чувстваш като победител защото изобщо си я изпитал.
Може би много се филмирах, а може би книгата наистина е толкова добра. Или просто ме намери в подходящия момент. Едно ще кажа — радвам се, че мина. 🌊
ТОП! ТОП! ТОП! Пиша това 6 месеца и 10 книги по-късно и все още „Добре че мина“ е на първо място в класацията ми. Благодаря на авторката и на книгата, че ме извадиха не само от reading slump-а, но и извън границите на фентъзи жанра. Подтикнаха ме и да обърна повече внимание на българските автори.
Чете се изключително леко и неусетно. Няма нищо излишно или недоизказано, просто те грабва и думите те отнасят по течението. А най-готиното е, че е публикувана на рождения ми ден.🤩
“Добре че мина” е толкова красиво преплетен роман за любовта, травмата от нея и за това как въпреки всичко не спираме да я преследваме. Защото, когато е истинско, знаеш, че си заслужава. Заслужава си да загърбиш комфорта, защото той вече не е място, хора или пари, а душа — част от твоята. Любов, толкова силна, че дори да я изгубиш, пак цял живот ще се чувстваш като победител защото изобщо си я изпитал.
Може би много се филмирах, а може би книгата наистина е толкова добра. Или просто ме намери в подходящия момент. Едно ще кажа — радвам се, че мина. 🌊
November 22, 2025
Каквото и да кажа ще е малко. Прекрасна история с прекрасни герои който със сигурност ще ми липсват🥹
February 15, 2026
Дълбоко ме докосна и ме накара да се замисля за някои неща. Образите на персонажите са много истински, изградени с дълбочина. Пълноценен завършек.
November 3, 2025
Невероятна!
Трябваше да работя и да живея, а всичко, което исках е да се върна в къмпинга във Варна!
Истински завладяваща книга, написана по такъв начин, че просто не можеш да се откъснеш, умираш да разбереш следващата част!
Мери за пореден път ме оставя без думи, и с част от душата ми между страниците!
Отдавна не бях чела толкова relatable история като тази на Мина, направо е невероятно, сякаш това беше моята история. Имам чувството, че всички хора преминават през това и че е някакво ultimate experience.
А историята на Лиляна… просто те оставя без дъх и с топка в гърлото.
Браво, Мери, не спирай да твориш!
Трябваше да работя и да живея, а всичко, което исках е да се върна в къмпинга във Варна!
Истински завладяваща книга, написана по такъв начин, че просто не можеш да се откъснеш, умираш да разбереш следващата част!
Мери за пореден път ме оставя без думи, и с част от душата ми между страниците!
Отдавна не бях чела толкова relatable история като тази на Мина, направо е невероятно, сякаш това беше моята история. Имам чувството, че всички хора преминават през това и че е някакво ultimate experience.
А историята на Лиляна… просто те оставя без дъх и с топка в гърлото.
Браво, Мери, не спирай да твориш!
November 8, 2025
Тази книга определено е любимата ми до момента!
Обожавам историята на Лиляна и Асен. Толкова силно и въздействащо. Благодарна съм, че дадох шанс на Мери и на нейната творба. Заслужава много повече гласност и популярност!
❤️
Обожавам историята на Лиляна и Асен. Толкова силно и въздействащо. Благодарна съм, че дадох шанс на Мери и на нейната творба. Заслужава много повече гласност и популярност!
❤️
October 29, 2025
Много съм впечатлена от всичко написано в тази книга. Препоръчвам на всички да я прочетат. Няма да съжалите ако я прочетете ,наистина. Прочетох я за един ден и така не съм плакала на книга 😁 Каквото и да кажа ще е малко … Поздравления на авторката, изключителен талант.🤍 А на всички които наистина се чудите дали да я прочетете ,не не се чудете ! А я прочетете ! Уверявам ви,че няма да останете разочаровани.🤍
February 2, 2026
Без думи съм. Толкова смисъл събрана в една книга, толкова добре написана история... меко казано съм разтърсена! Кара те да се замислиш за всичко ценно в живота - изборът, времето и любовта ❤️
February 17, 2026
Историята е завладяваща и много вълнуваща! 🌊Авторът отлично се е справил с това да предразположи читателя и да го “въвлече” в сюжета, като създава чувството, че той е част от него. Кара те да изпиташ всяка една емоция редом с героите!
Силно емоционален край ❤️
Чудесна си, Мери! 🌸🌸☀️
Силно емоционален край ❤️
Чудесна си, Мери! 🌸🌸☀️
March 17, 2026
Най-добрата книга🥹🥹🥹🥹
,,Хайде,моля те,любими мой скитнико…Отвори очи и ме погледни и напълни сърцето и душата ми с любов за последно,,🫀🥹
,,Хайде,моля те,любими мой скитнико…Отвори очи и ме погледни и напълни сърцето и душата ми с любов за последно,,🫀🥹
April 14, 2026
first book that made me shed some tears ngl 🥲 ще я мисля дълго. Благодаря ти, Мери, че ни потопи в тези светове ✨✨
Displaying 1 - 30 of 63 reviews