Авеню Версай

by Деметра Дулева

Какво се случва с живота на хората, когато времето внезапно спре? Романът „Авеню „Версай“ разказва за съдбите на осем човека, които пандемията от ковид затваря за три месеца в Париж. Те са на различна възраст – художникът Балтазар е на 90 години, а Анна-Мария е на 22. Едни са родени в България, други са французи, някои от тях са семейство, други не се познават. Общото между тях е, че са свързани по някакъв начин с очертаното от разкошни липи авеню „Версай“. Това е случайност, освен ако не приемем, че съдбата често събира хората, защото има неизвестен план за тях. Екстремната ситуация ще ги постави в неочаквани връзки и безпощадно ще поиска от тях отговори на най-важните въпроси: кой съм аз, кое е най-ценното в живота, за какво си струва да се бориш и за кого да се жертваш...

Най-зрялата книга на Деметра. Най-овладяната, общочовешка, вселюбовна, между страстта и страха, между смъртта и живота, между реалността и всеизкузството, с омагьосваща вътрешна динамика - дали в призрачния Париж или в призрачна България.

Валентин Георгиев

336 pages, Paperback

Published October 21, 2025

About the author

Деметра Дулева е филолог, писател и дипломат. Първият й роман – „Странстващият албатрос“ („Хермес“, 2019), печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют. Отличен е с втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века“.

Reviews

[Preslava Peneva · Rating 5 out of 5]

⚜ "Марго, освен самия живот, няма друго." - кратичко текстово съобщение, резюмиращо в шест думи посланията на един невероятен роман. А може би и самият смисъл на Битието.
⚜ Но какво става, когато "самият живот", освен който друго няма, бива поставен на пауза?
⚜ Март, 2020. Месецът, в който светът спря да се върти, а животът притихна, заключи се вкъщи, скри се сам от себе си и се превърна в поредица от "само да се събудя някакси и утре". И така всеки ден. И така всяко утре.
⚜ Една книга за осем съдби - Марго, Дарина, Стоян, Атанас, Виолета, Паскал, Анна-Мария и Балтазар. И за една улица в сърцето на Париж - авеню "Версай", по изящен начин преплела жизнените пътечки на персонажите така, че да се окаже, че всички пътища водят навътре към себе си.
⚜ И една пандемия - в началото добре дошла почивка, посрещната с "о, страхотно, две седмици няма да правя нищо", а впоследствие превърнала се в повод да погледнем живота в очите, да се запознаем с този, който живее вътре в нас, и да си дадем равносметка "някой" ли сме, когато "не правим нищо".

⚜ По прекрасен начин книгата тематизира психологическите последици от локдауна - въпрос, с който бях убедена, че литературата ще се заеме рано или късно.
⚜ "Когато всичко това свърши, ще бъда стара.", осъзнава една от героините в книгата - Марго. И всъщност няма значение дали "всичко това" ще продължи месец, година или няколко години - остаряването ще е факт. Никой от човечеството няма да излезе "млад" от тази пандемия, всеки ще е остарял посвоему - физически, психологически, душевно.
⚜ Романът с тънка философска прецизност задава въпроса за връзката между личност и рутина - кой си, когато си лишен от повод да срешиш косата си или да се гримираш сутрин? Има ли друго, което да придава смисъл на следващия ти дъх, освен кукичката на ежедневните битовизми, закачаща те здраво към живота? Човек ли си, когато не си сред хора? Или всъщност "цялото човечество е един човек, уязвим и сам"?
⚜ Книгата, както всички добри книги, не предлага отговори на въпросите, които задава. Тя принуждава читателя да ги потърси сам - навътре в себе си и навън в света.

⚜ Подзаглавието на романа гласи "кръгов роман за любовта". Кръгов, защото времето в него не е права линия, а спираловиден кръг - и персонажи и читатели тръгват отнякъде, вървят хванати за ръка, само за да се върнат в началната си точка, но вече безвъзвратно променени. За любовта, защото "освен самия живот, няма друго", а нима животът не е еквивалент на любовта?
⚜ В същината си обаче това е роман за смисъла - за общочовешкото стремление да изобретим за себе си мисия, да оценностим пребиваването си на тази малка синя топка, която сме нарекли "планета Земя".
⚜ Това е роман за Франция. И роман за България. И роман за тези, които не принадлежат нито там, нито тук, които вече не чувстват родината като своя почва, но не могат и да пуснат корени в мечтаната чужбина. За тези, за които България е бреме и мечта, дом и товар, за тези, които усещат, че "...от тишината на празното, което България остави в мен, ме хваща страх."
⚜ И в този смисъл - не просто поредният роман, тематизиращ живота в емиграция, а един манифест на неспокойния дух, бягащ от себе си, но вечно настигащ се, неспособен да се почувства вкъщи на нито едно място, защото е престанал да бъде дом сам за себе си.
⚜ Но най-вече - роман за изкуството. За този имагинерен свят на абсолютното съвършенство, където не съществуват предразсъдъци, не съществува старост, не съществува болка, не съществува Аз и Свят и Смърт. Съществува само смисъл, съществува само отговорът на вечния въпрос "Защо живеем?", всъщност толкова простичко обясним - заради изкуството на самия живот.
⚜ С изящен стил на писане Деметра Дулева гради толкова живи персонажи, че читателят не би се учудил, ако ги види да крачат не по авеню "Версай", а по собствената му улица. Всеки от тях очарователен в своята обикновеност, дори в капана на пандемията те се борят с общочовешки проблеми, които биха могли да се отнасят за всеки от нас - отношенията с родителите, домашното насилие, несподелената любов, обществените предразсъдъци, болезнения натиск на реалността и не по-малко болезнения полет към мечтите.
⚜ За да стигнат накрая до едничкия възможен извод - "Животът, каква награда, и колкото ни остава, си струва да го живеем."

[Ina Pirova · Rating 5 out of 5]

Следя Деметра Дулева с интерес, откакто "Преобърнати съзвездия" намери място сред любимите ми книги. Имах удоволствието да присъствам на премиерата на "Авеню "Версай" и започнах да я чета веднага след това.

Ако сте попадали на анотацията на този роман, знаете че периодът, който описва е този на пандемията - историческото събитие, което ще описваме на децата си с емоцията, с която нашите родители разказват за опашките за банани по Коледа през социализма, за казармата и военните обучения.

Романът, в не големия си обем, разкрива мислите и битието на осем персонажи. Осем съдби, които преживяват по различен начин откъсването от света и с които читателите могат или да се асоциират, или да си припомнят своето различно, девето преживяване.

Пандемията е една основа на романа, едно стъбло, по което тръгват разклоненията, листата и цветовете на живота. Част от персонажите берат плодовете, други още бранят младите цветове от студа, а има и такива, които наблюдават танца на последните есенни листа. Всички те, с историите си за миналото и терзанията в настоящето, оформят красивата корона на романа, която вдъхва надежда за бъдещето.

Основна тема, която присъства и в трите романа на Деметра Дулева, е животът далеч от родината. Тук обаче, този мотив ми се стори най-мрачен, най-огорчен. Кара те да се чудиш защо си още тук или да си припомниш защо си избягал.

Марго и Дарина, gвeme противоположности в семейните
ценности, уж възпитани от еgнu u
същи роgиmeли, a mолkова различни в
израстването cu kamo възрастни.
Редом до mяx u gвамama мъже - Amaнаc и Стоян. Не мога gа не споgеля, че развръзkата на отношенията мeжgy Марго и Атанас, пътяm, koйmo извървя той и решението, koemo взе, за мен бяха най-уgовлетворяващи. Buoлema u Aннa-Mapuя, gвeme млади момичета изправени срещу различни cъдби. Makap u egнama ga uмаше ясен път и бъgеще, а gругата ga се бореше
с живoma geн за geн, Buoлema ми се cmopu npeкаленo cuвa npeg цветовете на Анна-Мария. И наkрая - Пасkал и Балтазар.. Пасkал е еguн любим мой персонаж, koйmo ce npokpagвa nog различни форми в различни npouзведения (нanpuмep kamo Teg в "Moume npuятели" на Бакман), но винаги ме gokocва със своята чистота и gобрина. Балтазар е този, с koгоmо започва и завършва романът. Makap ga не е maka, aз го чувствам kamo невидимия pазказвач на ucmopuu, човеkъm, koйmo събра тази галерия оm персонажи и метаморфози.

"Авеню "Версай" не успя ga uзмести първото място на "Преобърнати съзвезgия" в моята лична kласация, но
опреgелено ме gokoсна емоционално u зagържа интереса мu мeжgy страниците cи. Ako сравнявах
"Преобърнати съзвезgия" с "Пътуване kъм себе си" на Блага Димитрова, то "Авеню "Версай" не мога gа сравня с
нищо, kоеmо съм чела gосега сега и това я прави специална. Препоръчвам на вceku, koйmo не cu naga no koмepcuaлнama лиmepamypa, nogkpепя българсkите автори и свързва
периоgа на панgемията с осъзнаване.

[Albena · Rating 4 out of 5]

Много приятна, много зряла и близка книга.
Събитията се развиват основно през пандемията, но тя присъства като фон, като платно, върху което се изграждат характерите на тези различни хора - български и небългари, емигранти и местни, свързани с авеню "Версай". Динамиката на характерите движи сюжета и книгата се чете на един дъх. Топъл, човечен разказ за осъзнаването на себе, за присъствието на любовта, за това, че животът продължава.

[Румяна Иванова · Rating 5 out of 5]

Няколко съдби и живота, случайно или не, преплетени в затворения от ковид Париж. Един от романите, които със сигурност трябва да бъде прочетен. И основната подсказка - да не забравяме да живеем.