Summoned: An Enemies-to-Lovers Paranormal Romance

by Alexandrina Krusharska

You’re either a predator or prey. Nicole has always known which one she is.

With her beauty, brilliance, and her father’s powerful last name, Nicole rules her world with ruthless precision. But the cracks have always been there. On her twenty-first birthday, a childhood mistake comes back to shatter her perfect life.

Gaetano is a witcher, trapped between worlds, doomed to live under the shadow of a curse that can be broken only one by collecting three hundred souls. It’s a game he’s played for centuries without mercy—by twisting reality itself, unraveling minds, and tempting his victims into insanity.

Nicole is nothing like any harvest he’s collected before. When Gaetano barges into her life like a dark prince of nightmares and presents her with three trials, Nicole must use every tool at her disposal to win, or risk surrendering her soul to him. As the line between predator and prey begins to blur, desire twists into obsession, and the illusions they spin around each other threaten to destroy them both…the rules of the game begin to crumble.

When both are willing to destroy everything just to come out on top, only one question Who will be the last one standing?

Summoned is a dark psychological romance about the masks we wear, the wounds we hide, and what we’re willing to risk for power… or love.

Genres: Fantasy, Romantasy

460 pages, Kindle Edition

Published November 1, 2025

About the author

Alexandrina Krusharska is a medical doctor by degree but a writer at heart, having created stories since childhood. However, it wasn't until she was working as a physician that she wrote her first novel, Hospital for Immortal Creatures, which became an instant success in Bulgaria. Since then, she has pursued her passion as a full-time author, determined to bring as many stories to life as possible.

She lives in Burgas, Bulgaria, with her husband, a mischievous little manticore, and a lovable Cavalier King Charles Spaniel.

Reviews

[Данна Донку · Rating 5 out of 5]

Тази книга не е в моя предпочитан жанр - тъмен паранормален романс, мисля, че така го обяви авторката. Взех си го от любопитство, защото, още докато го пишеше, Алекс Крушарска ми каза "Много ще ти хареса!".
Това са твърде слаби думи за начина, по който се чувствам след края на "Призован". Обожавам я! Това е любимата ми книга за тази година, първото ми дарк фентъзи/роментъзи, а изобщо нямаше нищо, което да ме отблъсне или шокира, макар че романът е пълен с напрежение, шокиращи обрати, доста страх и доста смърт - въпреки всичко това през цялото време поглъщах страниците с въодушевление и трепет.
Никол и Гаетано сблъскват животите си по много необичаен начин - тя го е призовала като дете в ритуала на Черния жокер, който изпълнява желания при определени условия, а той се завръща 10 години по-късно, за да вземе душата й след 3 изпитания.
Няма да се впускам в сюжета, защото той е именно най-интересното и неочакваното, но ще се спра на нещо, което за мен беше чудесен авторов избор: и двамата главни Никол и Гаетано са отрицателни образи, които са изградени така, че да ги заобичаш и да им симпатизираш, без да ги осъждаш, защото разбираш мотивите и защо са такива каквито са. В крайна сметка целият им опит е нещото, което им помага в хода на играта.
Харесаха ми психологическите елементи, умерената и красиво поднесена еротика, прекрасните и дълбоки описания на душевния свят на героите и техните терзания.
Харесаха ми безбройните трансформации - илюзорни и личностни, както и всичко за любовта като най-голямата сила.
Впечатляващи и оригинални бяха всички игри и изпитания, за което поздравявам Алекс.
Страшно ми хареса изграждането на романа и липсата на локуми - нямаше нито една излишна дума или описание, всичко беше подредено с нужната сила и ефект. Обожавам този стил на писане, Алекс, знаеш го.
И накрая, помнете, че призоваването на Черния жокер не минава без же(р)тви, затова умната!
Внимавайте какво си пожелавате!
Препоръчвам с две ръце този феноменален роман! Мечтая си да го гледам на голям екран.

[Никол Калева · Rating 5 out of 5]

Когато прочетох първата книга на авторката искрено се зарадвах, че имаме нов, и то толкова талантлив, представител на фентъзи жанра! После прочетох новелата "Кармен" и си пожелах в бъдеще Александрина Крушарска по-често да се отдава на любимото ни роментъзи. Бях сигурна, че там ще разгърне пълния си потенциал. Е, днес най-сетне мога да кажа, че мечтата ми е факт!
Призован!🖤
Харесах всичко в книгата! Героите, които ако живеехме в grayscale world, щяха до самия финал да са в черната гама - онази отредената за злодеите. Действително обаче те притежаваха невероятна пъстрота! Характерите им бяха многопластови и дълбоки. След всяка следваща страница разкривах още едно късче от душевността им и това ме караше не просто да им симпатизирам, а истински да се вълнувам от историята им.

Магическите елементи също бяха чудесно изградени. И макар през цялото време да бяхме в нашия свят, неколкократно имах усещането, че губя границата между естественото и вълшебното. Проклятия, илюзии, магии, коварни игри с ума и наказания, които постепенно се превръщаха в уроци - имаше от всичко. А щом към изброеното се прибаваше и любовната история, която през цялото време ме държеше на нокти и сякаш пареше между страниците, разбрах, че тази книга ще е абсолютният ми фаворит.

Още нещо, което ми се струва важно да спомена. В книгата е засегната доста наболяла в последните години тема, а именно тормозът в училищата. Нещо непознато за мен, никога не съм го преживявала. И все пак, четейки спомените на Никол, можех съвсем ясно да усетя травмата, нанесена в детството ѝ. Кое я е принудило да изгради бронята си и да надене маската на безмилостен хищник. Това беше и причината впоследствие с такова удоволствие да проследявам пътя на трансформацията ѝ. Защото и тук авторката доказа, че до правилния човек и с нужната подкрепа всеки е способен да намери своето изцеление. ❤️‍🔥

Тази книга е обявена като самостоятелна, но аз тайничко се надявам, че в продълженията на "Болница за безсмъртни създания" все ще се намерят подходящи роли за Гаетано и Никол. Искам да ги срещна отново! А и след като вече знам на какво са способни и що за зверове крият в себе си, защо не да ги видя и като едни от победителите в предстоящата война? 😍

[D · Rating 5 out of 5]

Много обичам истории, за вещици/вещери...много ми хареса книгата.Препоръчвам с две ръце!!!

[Velizara K · Rating 3 out of 5]

Много исках да я оценя с 5 звезди, като си я купих, бях убедена, че точно такава ще е оценката, НО.. Не мога да си изкривя душата. Първо, героинята беше отвратителна, постоянно се повтаряха едни и същи фрази, което ми дойде в повече и се изтърка на втория път. Дори след израстването и промяната в нея... Решението да помогне на Черния жокер не е нещо, което я направи по-добра или смела в очите ми. Второ, Гаетано не беше чак толкова многопластов, колкото ми се искаше и не мога да повярвам, че жадуващ за повече власт и мощ човек ще се промени за когото и да е, въпреки че е много романтично, разбира се. Трето, краят ми беше леко скучноват, битката беше доста плоска и наивна, малко както вълкът издухал сламената къща на прасенцата, само че цяла книга се обяснява колко всемогъща е сламената къща (визирам Маделин). В общи линии средата на книгата ми беше много по-интересна от края, което не е добре. А първите 100 страници бяха истинско мъчение - изграждането на поддържащите герои беше неприятно и диалозите често бяха нереалистични.

Като цяло съм фенка на Александрина Крушарска, взех си "Призован" на Preorder и може би очаквах твърде много, защото другата й поредица и Кармен са страхотни просто. Може и да съм прекалено критична, но ... просто не успя да ме грабне, както очаквах, колкото и да ми се искаше.

[Roni KaSsy · Rating 4 out of 5]

"Призован" е първата свръхестествена история от български автор, към която се осмелявам да посегна и трябва да си призная, че определено няма да е последната. Честно казано книгата надмина очакванията ми. Имаме интересни главни герои, сюжета беше оригинален и макар да нямаше изненади, стилът на писане и начина по който авторката успява да задържи вниманието ни, си заслужаваше всяка страница от началото до края. Имаме напрежение, любовна история, семейна драма, битка между силни заклети врагове, проклятие, страховити сцени и още и още елементи, които просто няма начин да не харесате!
Книгата е самостоятелна, което е още един плюс, поне за мен ☺️
Силно препоръчвам да й дадете шанс и да надникнете в свръхестествения свят на Черния Жокер!

[Йорданка Илиева · Rating 5 out of 5]

Много ми хареса.Не по-лошо от всяко англоезично роментъзи на пазара,че ако не и по-добро.Българските автори по нищо не отстъпват на колегите си.Историята е интересна,наситена,действието е бързо и инресно.Единадесет годишната Никол и нейната приятелка Дария призовават Черният джокер да им изпълни най-съкровенното желание.Заклинанието не сработва и живота повлича момичетата по съвсем различни пътища.И докато Дария остава мила и добра,Никол се превръща в разглезена богаташка щерка с претенции и гадно държание,заобиколена от лицемери и подмазвачи.Докато един ден малко преди 21-вият й рожден ден не се появява Гаетано-вещерът,който са призовали,за да я подложи на изпитания с който може да се спаси преди да е взел душата й на рожденият й ден.Никол намира в себе си сила,загърбена и ��одтискана с години и отказва просто да се предаде.Изпитанията са интересни и вещерът е впечатлен.Дали малката Баронеса няма да се окаже нещо повече под фасадата на богата разглезена наследница?

[Mariya Spasova · Rating 3 out of 5]

Не знам какво чувствам за тази книга. Хем не ми хареса особенно, хем исках да разбера как ще свърши. Мисля, че като за книга с фентъзи елементи не очаквах действието да се развива в България и това не ме предразположи. Обичам да избягвам от реалността с книгите, тук не ми се получи много. Не е лоша, но не е и моята.

[aomame]

Рядко съм толкова разочарована от книга, за която съм имала очаквания да ми хареса, предвид оформлението и обещаващата анотация.

Какъв е този тренд в българската, а и не само, литература да се пишат толкова плоски, елементарни и едноизмерни главни женски героини? С какво женският пол е заслужил подобно нискокачествено представяне в романсите? Направо ми става жал за мъжете автори, че ги скъсват в нета от подигравки за това, че пишат как мислим със зърната на гърдите ни и разни подобни. Сигурно съм станала много чувствителна на тази тема, което си е мой проблем, но наистина не ги разбирам тези пробутвани като уж силни женски героини...

Никол е поредният такъв персонаж, на който попадам. Тя се държа като психопатично безгръбначно през цялото време и не претърпя никакво съществено развитие, ако не броим края, написан в стил юношески сериал на Дисни Ченъл, където тя рисува спокойно сгради в замъка на Гаетано и си въобразява, че ще си гледа произведенията в галерия някой ден. Любовта ѝ към Гаетано, видиш ли, я преобразила и я накарала да осъзнае важните неща в живота (че не може да стане баронеса на 21-годишна възраст и да си отмъсти на клетите съученички от 6. клас). А тия сравнения с лъвици и жертви пък направо преляха чашата, едвам изтърпявах да ги чета. И то само това ѝ е в главата - да дели хората на хищници и жертви (големият хищник - софийска кифла на 21 години!), заедно с неизличимата травма от няколко обидни думи, изречени в 6. клас, и омразата ѝ към авторитарния ѝ баща-барон-рекетьор-и други подобни.

Също и отново забелязах още един, явно типичен ли, не знам какъв, за тези книжки "тренд" - непрестанен хейт към другите женски персонажи, които, да, тъпи и повърхностни са, ама това им е единственото предназначение в романа и с нищо не допринасят за сюжета. Те съществуват, за да показват на читателите, че Никол не е като тях, тя е естествена красавица с перфектни извивки, мисли как да си построи империя (с парите на тате!), докато другите, понеже са с пластични корекции, автоматично са прости и невежи. Апропо, едната сложна думичка, която Никол използва, за да затвърди усещането у читателите, че е високо интелигентна, и да нахрани събеседничката си за бедния ѝ речников запас, беше "мутробарок". Единствената героиня, която беше окей и имаше някаква цел, беше Маделин, уж злата бивша на Гаетано, за която се молех да спечели накрая, ама уви, любовта трябваше да спечели.

Гаетано беше като всеки друг мъжки герой в такъв тип книги (трябва да се лиша от удоволствието да си търся вълнуващи романси за четене, защото все не попадам на хубави такива). Той е картонена изрезка с травматично минало, но, слава Богу, е голям жребец в леглото, като бонусът тук е, че той е 500-годишен вещер и за пет века съществуване не е поумнял грам, ама въобще. И мозъкът му се стопи съвсем до размерите на бавноходка (Tardigrada), когато срещна Никол; тя направо го отвя с красота, перфектните си извивки, интелект (отгатна гатанка в стил "Пролет се облича, есен се съблича. Що е то?"), самоконтрол, джавкане по връстнички с джуки и цици, оплакване от 6-и клас и мама и тати и т. н. други суперлативи. Този пич просто мисли с долната част на тялото си, нямам друго обяснение. И предизвикателствата му бяха елементарни - явно всичките му жертви за 500 години са били страшно глупави, щом свръхчовешкият интелект на Никол успя да го впечатли в началото и след това двамата се изследваха обстойно, във всякакви пози и на всякакви места, до самия край. Планът му срещу Маделин беше също малоумен и като цяло всичко му се получаваше, защото: 1) много се обичат с Никол, той за 500 години не е виждал такова парче просто, и 2) ами той е вещер, има магия, следователно каквото си науми, го постига. Много ми е жал за тези 300 души в замъка му (по някаква необяснима причина те щели да образуват армията му?), които ще слушат по цял ден и нощ интимния живот на Никол и Гаетано.

Добавка - Никол спокойно жертва животите на едни десет души и това изобщо не разклати съвестта ѝ. Важното е, че тя е girlboss of the girlbosses, опълчи се на баща си, на Бояна, на близначките, на Маделин, там на всеки, който дръзне да я подцени интелектуално или нарече грозна, и че сега Гаетано е само неин в леглото и завинаги. Ама тези двамата наистина се заслужават! Еднакво тъпи, токсични и плоски.

Света дали изобщо да го коментирам? Май не. Ще си спестя думите. То няма какво да се каже, освен, че има магия и че тя работи удобно.

Не на последно по важност, но последно по ред място ще кажа няколко думи, като читател, за този фокус върху вътрешния емоционален свят на героите, на който тенденциозно се залага, когато липсват изграден свят и сюжет в истории с преобладаващи фентъзи/паранормални елементи.

На мнение съм, че един писател трябва да е създал наистина живи и пълнокръвни образи, за да заемат те централно място в историята, която разказва. Това, че изписах редове за Никол и Гаетано, не означава, че тук този ефект е бил постигнат успешно, естествено, по мое мнение, тъй като ниските отзиви тук са малцинство. Може сюжетът да е изпълнен с банални събития, но вътрешните преживявания на героя да се усещат истински, те да движат историята, а читателят да успява да се открива в тях. Например (не много удачно сравнение, предвид жанровата отдалеченост), в "Богат, беден" на Ъруин Шоу четем за двама братя и една сестра, които правят разни неща за едното имане на пари през годините (сори на почитателите за лошото резюме), докато не си научи всеки един от тях урока. Това, което прави романа интригуващ, е именно емоционалният свят на тримата главни герои - вътрешните им убеждения и вярвания, заучените модели, които повтарят, понеже са ги виждали в родителите си, последиците от решенията им и баш борба за оцеляване в обществото - а не толкова събитията, които им се случват. В "Призован" нито Никол, нито Гаетано имат изграден вътрешен свят, който да заслужава активно внимание за сметка на пренебрегнати други въпроси от сюжета и света, а пък за сложност на образите им въобще и дума да не става...

Има я идеята, няма да си кривя душата, но изпълнението е под всякаква критика, наивно и плоско.

[Ivet Metodieva · Rating 1 out of 5]

Честно казано очаквах доста от авторката, след прочитане на поредицата "Болница за безсмъртни създания", но съм разочарована. Клиширана тийн история без интересна основна нишка, сякаш просто е издала книгата, колкото да има нещо. Не вярвах, че мога да намразя израза "гордо вдигната брадичка", но то просто се повтори толкова пъти, че вече... От друга страна физическата книга е истински красива, описанията на авторката са окей, но до там.

[Dani · Rating 1 out of 5]

Пийте шот всеки път, когато някой каже “хищник”, “жертва”, “плячка”, “лъвица”.

Така де, това е поредната шаблонна роментъзи книга с поредните шаблонни двама главни герои и шаблонен (лесно предвидим) сюжет, изобилстващ от обичайно заподозрените тропи. Отличаващото е, че е в малко по-различна обстановка (вещери и “елитът” на София), но пак не е достатъчно, за да кажа, че в тази книга има капка оригиналност. Няма нищо епично или трагично в любовта между Гаетано и Никол - двамата са еднакво токсични, с високо его, жертваха една камара хора за своето “щастие”, без да им мигне окото. Трябва да повярваме, че те са перфектни един за друг само защото са сродни души? Не мерси. Гаетано беше по-поносим и донякъде разбираем. Никол беше потресаваща и си мислех, че ще има светлина в края на тунела за нея заради Дария, но уви, на финала тя си е същата.

П.с. Alexiel, ако четеш това ревю, знай, че всяка втора дума беше чуждица. Чак на мен ми “взе душата”.

[Neli Kirova · Rating 3 out of 5]

3,5 🌟

[Nadya Trifonova-Dimova · Rating 2 out of 5]

Не знам какво прочетох. До края очаквах главната героиня да израсне в приемлив човек, но не се случи. Не я понасях през цялото време. Най-хубавото тук беше, че книгата все пак свърши.
Нищо общо с Болницата и започвам да си мисля, че само тази поредица на Крушарска е моето.

[Антоанета · Rating 4 out of 5]

Още с появата на тази книга много исках да я прочета. Корицата е много красива и много приканваща. Изобщо не знаех каква е самата история, но тъй като Болницата е страхотна поредица, знаех, че трябва да разбера каква е и тази.
Появата на книгата в Сторител беше чудесна възможност по-бързо да стигна до нея, а и Яна Кузова е един от любимите ми четящи актьори. Харесвам и Павел Владимиров, но тук неговият глас много не ми вървеше.
Книгата ми хареса като стил на писане, авторката за пореден път доказва, че умее да борави с думите, историята се лее с размах. Имах обаче и своите вътрешни спирачки относно самия сюжет. Това, че е dark роман си оказа влияние върху романтичната ми душа 😁 . Не, че ми е била твърде hard, но не ми харесаха характерите на героите, маниерите им на поведение и изборите, които направиха.
Историята се развива в съвременна България сред някакъв "елит", които е достатъчно отблъскващ като начин на живот, че представата, че действително има такива хора е отчайваща. И по-скоро порасналите отрочета на този "елит", които харчат парите на богатите си родители, живеят безсмислен живот от парти на парти и гледат от високо всички под нивото им. Никол е точно такава отблъскваща персона, дъщеря на строителен магнат, която трябва да е задължително на върха на пирамидата сред подобните на нея богаташчета. Донякъде е оправдано нейното поведение, защото в свят на хиени, за да оцелееш трябва да си най-голямата хиена, а нейната мантра е "Или си хищник, или си жертва!".
Когато тя прави ритуал за призоваване на Черния жокер си мисли, че е някаква безобидна детска игра, още повече че не се случва нищо. Но след 21-я й рожден ден, той - Черният жокер в лицето на магьосника Гаетано идва при нея, за да разчистят сметките си. Защото призоваването изобщо не е било безобидно, а обвързване с договор с цена три изпитания и загуба на душата.
Излишно е да се навлиза в подробности как се развиват отношенията между двамата, но е ясно че двамата ще се влюбят един в друг и любовта ще възтържествува... Макар по доста извратен начин...
Това не е красива, любовна история, която да промени звяра, за да стане добър или изобщо доброто да победи злото. Това е по-скоро една представа за това как две поначало лоши, коварни и пресметливи човешки същества намират себеподобна сродна душа, която ще ги накара да се съюзят един с друг изправяйки се пред общи врагове и изпитания. Или поне моят прочит на историята е такъв.
И макар, че не ми се понравиха героите и не бях съгласна с техните житейски решения, ми беше интересно да проследя цялото развитие. Книгата имаше достатъчно динамика, а разказваческите способности на авторката са достатъчно добри, за да предизвикат любопитството и на човек, които не си пада особено по dark романтика. През цялото време с интерес слушах историята и въпреки някои мои лични съпротиви ще й оставя 4*.

[𝐼𝓋𝒶𝓃𝒶 · Rating 4 out of 5]

Бързо се заинтригувах от вселената, която се гради с всяка следваща страница, но намерих развръзката за незадоволителна. Крушарска сама отбелязва, че този жанр е предпочитан от по-младата аудитория. Поради това, съм леко разочарована от предвидимото и опасно развитие на събитията, което лесно може да бъде криворазбрано и романтизирано. Разчитах на друг финал, макар този, който ни е даден, да е автентичен и естествен.

Интимните сцени бяха поднесени изкусно, без неуместни фрази и ненужен цинизъм. За това че бяхме позиционирани в България и на читателя се позволява да допусне, че може да търси магия и у нас - поздравления за отличителния избор. Авторката се справя чудесно с разкриването на тъмните дебри на човешката природа и деструктивните ни тенденции, макар да не одобрявам всички избори на героите.

Не успявам да се съглася за лансираната смелост на Никол, която под въздействие на илюзорна еуфория събра кураж да опонира на баща си, подкрепена не от свой план “какво следва”, а от джобните на майка си и илюзиите на Гаетано. В крайна сметка, токсична или не, тя не промени нищо в средата си, а бе откъсната от нея чрез манипулациите и внушенията на друга/ по-възрастна от нея мъжка фигура. Бягайки от зависимостта към баща си, Никол прави преход към зависимост от друг. Обръща гръб още по-категорично на мечтата и шансовете си, светът да се запознае с творенията ѝ. Докато не бъде забравена. Тя ще помни ли коя е, докато това стане? В крайна сметка допусна това, което най-силно я отблъскваше у майка ѝ - обезличаването заради мъж. Естествена последица, в която много ще се припознаят.

Не проследих порастването на героинята, а деградацията ѝ. От човек, който действа без страх от последици, заради това че е под опеката на строителния барон, Никол се превръща в човек, който е още по-готов да безчинства, защото защитното ѝ поле вече зависи от “могъщ” вещер.

Идентификацията с родителя се откроява и когато повторно предава невинната Дария като я обрича и изоставя да бъде безгласна съучастничка, а прошката, която е търсила допреди дни от нея - обезценява. Никол омаловажава падението си, както баща й с корупционните си практики, е постигал целите си - с пари.

Не успявам да оправдая и смъртта на невинни деца, станали жертва на изборите на родителите си и социалния конструктивизъм, които имаха бъдещето пред себе си. Образът на Бояна загатна, че са поправими, а не зло, което трябва да бъде изкоренено, за да може мъж, живял няколко живота да си достави още наслада. Това не е доблестна и силна мъжка фигура, която би задържала интереса на смела жена. Никол е неподправено въплъщение на Офелия от трагедията “Хамлет”….

Моментът, в който Никол се заинтригува от Гаетано, бе когато той влезе в пряк конфликт с баща ѝ, от когото изпитвахме внушителен страх и когото за пръв път видяхме слаб. Неравно противопоставяне.

Могъщият вещер бе такъв, само когато използваше магията си в човешкия свят. Едва в края, когато беше изправен пред Маделин, способностите му бяха поставени пред изпитание. Ниската му емоционална интелигентност, неумение да разчита събеседника си и искрената му изненада от “досетливостта” на Маделин бяха трогателни. Досущ като мъж от действителността, който има капацитет да се справи само с повредени по-млади жени. Иначе би останал незабелязан. Почти ме накара да се замисля във версията му дали Маделин наистина е коварната “бивша”.

Изходът за Никол е едновременно заслужен и тъжен - бягайки от сянката на баща си, тя се обрече да живее в сенките на любовника си, изолирана от всичко и всички.
И тъкмо, когато малката Баронеса е негова, Гаетано я изключва от решението да запази душите на 300 же(р)тви в споделения им дом. Място, което е емоционално убежище и се свързва със сигурност, принадлежност и вътрешен баланс, е белязано с паметта на горчивото минало и илюзорното обещание за велико бъдеще. Не за споделеност, а за следващото завоевание на Гаетано. “Масивното туловище” на сивата панелка, от където се завърта колелото на съдбата за Никол, я изплюва обратно в масивното туловище на порутения замък на Гаетано, който е завладян от същите мотиви за величие като баща ѝ.

Психологията зад героите е болезнено близка до реалния свят.

[Katiebug · Rating 5 out of 5]

I absolutely devoured this book!!! I loved it so much! Krusharska did an amazing job with character development by telling the story with dual points of view. We have a front row seat watching Nicole and Gaetano not only get to know each other, but also to get to know themselves. Ultimately, the things of this world can't give us what we really want.

Nicole (Little Baroness) is the daughter of a wealthy construction Baron, and Gaetano (Black Joker) is a Witcher who has been cursed for the last 450 years by a very powerful witch. The Black Joker has been cursed with stealing 300 souls, and the Little Baroness is number 290, thanks to a summoning that she did with her best friend when she was 10 years old. They just wanted to have a wish granted - innocent folklore.

Nicole proves to be everything BUT a weak, frightened girl whose soul will be easy to take. Each "soul" is given tasks to complete in order to beat the Black Joker....but we all know that the Black Joker always wins! The chemistry between the two is intense and continues to build with each passing day. I LOVED IT!!

Will Gaetano take soul number 290 or will love conquer all?

So thankful that I had the opportunity to receive an ARC for this one! It did not disappoint!

[Dzhuliana Georgieva · Rating 5 out of 5]

Искате ли книга с персонаж, от когото едновременно да умирате от страх и в същото време да го желаете безумно? Тогава това е „Призован“ от Александрина Крушарска.
Книгата впечатлява със супер оригинален сюжет. Това е първият ми досег с творчеството на авторката. Но още сега мога уверено да заявя – влюбена съм в стила ѝ.
Имаше моменти, в които косата ми настръхваше от страх, както и сцени, толкова напрегнати и горещи, че буквално затаих дъх. Историята е изключително интересна и ме върна в детството – към спомените за викането на Дама Пика и страстта ми към вещери и вещици. Тук авторката ме докосна право в сърцето.
Обожавам такива истории и много ми хареса как са съчетани миналото, настоящето и проклятието – всичко това заедно е невероятна комбинация. Признавам си, в началото главната героиня страшно ме дразнеше, но това напълно отговаря на образа ѝ – разглезена баронеса. С развитието на сюжета обаче тя претърпява голяма метаморфоза, както и главният мъжки персонаж.
Ах, Гаетано… невероятен вещер. През цялото време бях със затаен дъх и само чаках да видя какъв ще е следващият му ход.
На всички любители на дарк романс препоръчвам тази книга с цялото си сърце.

[Eva · Rating 4 out of 5]

Цялата книга е написана леко , чете се лесно, а е и добре прочетена в Сторител. Единственото, което не ми допадна е част от края, но спойлери ще дам след края на февруари. 😅

[Oxana Tomova · Rating 1 out of 5]

След като харесах поредицата за безсмъртните, се надявах и тази книга на Крушарска да ми хареса. Но освен красивата корица и готиното фолио с цветен принт на черно-бялата картинка с Никол и Гаетано, нищо друго не ми хареса. Всички герои са сравнително плоски и някак просто гадни хора. Не достатъчно зли за да е поне забавно като им се случват кофти неща. Просто досадно и скучно.

Не можах да довърша книгата - колкото пъти се опитвах да си почина и да я продължа след почивка, ми писваше безуюно бързо. От това, което виждам за краят на книгата... Никол и Гаетано се заслужават, дано си правят гадно.

[Eleonora Balabanova · Rating 4 out of 5]

Въпреки, че малко трудно се свързах с главните герои мога да кажа, че историята ми хареса много! Имаше динамика през цялото време и нямаше моменти на еднообразие в книгата. Книгата ме върна в детството ми когато "призовавахме" Дама Пика. 😁 Много ми хареса и препратката към "Болница за безсмъртни създания". Относно главните герои Никол и нейното самочувствие ми дойде малко в повече, опитах се да я разбера и оправдая за постъпките ѝ, но не успях. 🙄 Относно Гайтано, в началото много го харесах, но на моменти и той имаше странни действия и една несигурност, която ми беше нелогична за 500 годишен вещер, но това е мое мнение. 😊
Относно Александрина Крушарска, наистина пише много приятно и завладяващо и те кара да искаш да стигнеш до края на историята. Надявам се да продължи да ни радва с нейните книги! ❤️

[Anna-Mariya Balabanova · Rating 5 out of 5]

Това не са Ребека Ярос или Пенелъпи Дъглас, а книгата е на доста по-високо ниво от техните. Чела съм и други книги от Александрина и тя не само е създала мултивърс на София, а и прави едно отлично напрежение между героите, така че до последно да се надяваш на чудо. Страхотна е, нямам търпение за следващото четиво от нея :)

[Диана Димова · Rating 1 out of 5]

Разочарована съм, от стила на авторката женските персонажи да са меко казано безхарактерни, все някакви "смотанячки", жертви, които уж не си позволяват да плачат, и изведнъж рукват сълзи...
Смешно е, изтъркано и общо взето предвидимо, добре, че има друга женска да оформи някакъв финал...
И как аджеба не се сети да попита какво се случва с нея след като и вземе душата, а чак като видя гробищата след секса се потресе и разсърди и избяга...
Добре, че Сторител също не качват вече много качествена литература, та да я изслушам.
И за да не звуча като кисела леля, ще добавя, че втората и третата книга от поредицата за "Болницата" са една идея по-интересни, ама тука си личи напъна да избълва просто някакво съдържание...

[Веселина Георгиева · Rating 2 out of 5]

Не се разбрах с първата поредица на авторката, но реших да й дам още един шанс с тази книга, защото анотацията ме заинтригува. За жалост пак не се получи. Главната героиня бе много дразнеща, непрекъснато повтаряше едно и също и се отнасяше с превъзходство към останалите. Въпреки това щях да дам 3 звезди на книгата, ако не бяха последните 100 страници. Главната героиня се превърна в масов убиец. Кулминационната битка накрая беше много наивна и нещо набързо претупана.

[Daniela Petrova · Rating 1 out of 5]

Много харесах поредицата за “Болницата” и теших да пробвам нещо друго на авторката. Стигнах до 5-та глава, и не мога повече просто не е моето…няма да навлизам в подробности за историята и героите. Убеждавам се, че просто роментъзито не е моят жанр.

[Leanne (Queen_and_the_wolf) · Rating 4 out of 5]

4.5 ⭐️ 2 🌶️🌶️

I had the pleasure of advance reading this courtesy of Booksirens

Took me a while to get immersed in this book but once I did I couldn’t put it down. It wasn’t as dark as I thought it would be.

It’s a slow burn. The back and forth between the spoilt FMC and the 15th century Witcher MMC works really well. The last 200(ish) pages the pace is fast.
There’s plenty of hold your breath moments and OMG 😧 moments. I almost cried at one point too. This novel provokes many emotions.
It is well written providing great imagery. Complex characters who face their own inner demons.

The tropes are
Slow burn
enemies to lovers
Stalker/hunted
Dark Fantasy
He falls first
Soulmates/Fated love
Magic

Does Gaetano take the soul of Nicole? Read it and find out !!

[Lindsey Ruppe · Rating 4 out of 5]

This was all I was expecting and more. I would bow to Gaetano in a heartbeat. I'm not usually into uber socialite stories but this was a great read. Loved Nicole's strength and will especially when it came to being with her love

[Aleksandra Hristova · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга. Историята е изградена много добре, както и героите. Двете гледни точки също разкриват доста от характера на персонажите.

[Stiliana Andreeva · Rating 4 out of 5]

Въпреки, че ми тръгна малко бавно ѝ давам доста висока оценка - 4.5 ⭐️! Много ми хареса и сюжета, и прочита (слушах я в Storytel) 😍

[Sandra Maloney · Rating 4 out of 5]

Loved the theme of this book, mild spice but intriguing story. FMC goes through a journey of self discovery, slow burn enemies to lovers. Dark theme with plot twists and unexpected turns to keep me wanting to know more.

I received a free copy of this book via Booksprout and am voluntarily leaving a review.

[lainey - laineysbooknook · Rating 3 out of 5]

Phantasma x Beauty and the Beast??

I was one of the lucky ones to receive Summoned as an arc through BookSirens!

Summoned is a dual POV story of a 500 year old Witcher, Gaetano aka The Black Joker, who’s tasked with obtaining 300 souls & Nicole, a construction baron’s daughter.

Beginning with a seance when Nicole was 10 years old she unknowingly signs a contract with the Black Joker. The main story continues on her 21st birthday when Gaetano comes to collect and Nicole is tasked with 3 trials to see if she’ll keep her soul. But, as Gaetano likes to say “it’s either me or them”. The sexual tension is a large plot driver in their relationship, but fun to read nonetheless.

The only parts of the story I had trouble with was the third act breakup and the end. Specifically, the 3rd act breakup centered around her seeing the “true” him for the first time, when in my opinion, she’d seen it all along.
As for the end, throughout the last 100 pages or so, the writing became more apparent where it was telling me what was happening versus showing, and that lost me a little bit.

I honestly enjoyed this book more than I thought i would. As a standalone novel, Summoned is a great romantasy if you want to read a fun book in a few sittings!

[Leah · Rating 3 out of 5]

I received an advance review copy for free, and I am leaving this review voluntarily.

Overall, the book was well-written, but I felt the story was lacking. The idea of trading your soul for a wish was interesting. And I believe it's based on a cultural fable or story. But if I have to listen to the FMC talk about how she's a predator and not prey, I may lose it. I almost DNF'd it. And maybe the vapidness of the FMC is because she's so young (21), and living at home with her wealthy yet abusive and neglectful parents. I couldn't see the FMC the way the MMC was describing her. And, the romance felt forced and inauthentic. I gave the book a 3-star rating because I think it has potential, but could be reworked. You could probably cut some of the chapters. And it's stylistically well-written, but the story needs work.