What do you think?
Rate this book
Корона за княгинята
Жените рядко успяват да намерят място в учебниците по история. Но доминират в литературата. И с право! Прекрасен роман от княгинята на българската историческа проза Ангелина Ангелова.
Захари Карабашлиев
Жив и увлекателен стил, пълнокръвни герои и неустоим сюжет, изпълнен с приключения, исторически загадки и вълнуващи обрати. Препоръчвам!
Емил Минчев
С „Корона за княгинята“ Ангелина Ангелова пренася читателя в сърцето на българската история, сред омайващ свят на загадки, предания и вълнуващи приключения.
1897 г.
Българската студентка Вихра Манова получава достъп до иначе непристъпната библиотека на Ватикана. Там прави невероятно откритие – средновековен ръкопис, посветен на съдбата на Кера Тамара – сестра на последните български царе и вдовица на султан Мурад I. Вместо признание находката ѝ обаче е посрещната с присмех и съмнение.
В същото време младият офицер Константин Соколов е призован в Двореца, където получава тайна заръка от княгинята майка. Мисията му го събира с Вихра и двамата се впускат в рисковано приключение сред старопланински манастири, усойни проходи и по дирите на легенди, съхранявани през вековете.
Вихра и Константин трябва да се преборят не само с предразсъдъците на учените, но и със съперници, готови на всичко, за да открият скритото съкровище на българската царкиня. Между преданията за светци, древни писания, забравени гробници и могъщи сенки от миналото се ражда и неочаквана близост, която ще промени съдбите им.
„Корона за княгинята“ е роман за смелостта да вярваш в историята, която носиш в сърцето си, и за силата на една жена да се превърне в глас на забравената Кера Тамара…
Захари Карабашлиев
Жив и увлекателен стил, пълнокръвни герои и неустоим сюжет, изпълнен с приключения, исторически загадки и вълнуващи обрати. Препоръчвам!
Емил Минчев
С „Корона за княгинята“ Ангелина Ангелова пренася читателя в сърцето на българската история, сред омайващ свят на загадки, предания и вълнуващи приключения.
1897 г.
Българската студентка Вихра Манова получава достъп до иначе непристъпната библиотека на Ватикана. Там прави невероятно откритие – средновековен ръкопис, посветен на съдбата на Кера Тамара – сестра на последните български царе и вдовица на султан Мурад I. Вместо признание находката ѝ обаче е посрещната с присмех и съмнение.
В същото време младият офицер Константин Соколов е призован в Двореца, където получава тайна заръка от княгинята майка. Мисията му го събира с Вихра и двамата се впускат в рисковано приключение сред старопланински манастири, усойни проходи и по дирите на легенди, съхранявани през вековете.
Вихра и Константин трябва да се преборят не само с предразсъдъците на учените, но и със съперници, готови на всичко, за да открият скритото съкровище на българската царкиня. Между преданията за светци, древни писания, забравени гробници и могъщи сенки от миналото се ражда и неочаквана близост, която ще промени съдбите им.
„Корона за княгинята“ е роман за смелостта да вярваш в историята, която носиш в сърцето си, и за силата на една жена да се превърне в глас на забравената Кера Тамара…
448 pages, Paperback
Published October 22, 2025
13 people are currently reading
229 people want to read
About the author
Ангелина Ангелова
4 books87 followersАнгелина Ангелова пише, откакто се помни – или по-конкретно – от шестгодишна възраст, когато реши да преразкаже историята „Червената шапчица“.
С времето и майчинството „историите“ пораснаха и до момента тя е издала три романтични книги, чието действие се развива във викторианска Англия. Литературният ѝ дебют е през 2022 г. с романа „Сърцето помни“, последван от „Любовта на музата“ (2023) и „Благородството задължава“ (2024).
През октомври 2025 излезе четвъртият ѝ роман - "Корона за княгинята".
Ангелина обича да чете точно толкова, колкото обича да пише – затова и домът ù постоянно прелива от книги. Омъжена е и има две прекрасни деца, които най-много от всичко на света обичат да я будят в ранни зори, за да попитат „Колко семки има динята?“ и „Какво има за закуска?“.
Може да я откриете в Instagram и ТikTok – @аngelina.blooms
С времето и майчинството „историите“ пораснаха и до момента тя е издала три романтични книги, чието действие се развива във викторианска Англия. Литературният ѝ дебют е през 2022 г. с романа „Сърцето помни“, последван от „Любовта на музата“ (2023) и „Благородството задължава“ (2024).
През октомври 2025 излезе четвъртият ѝ роман - "Корона за княгинята".
Ангелина обича да чете точно толкова, колкото обича да пише – затова и домът ù постоянно прелива от книги. Омъжена е и има две прекрасни деца, които най-много от всичко на света обичат да я будят в ранни зори, за да попитат „Колко семки има динята?“ и „Какво има за закуска?“.
Може да я откриете в Instagram и ТikTok – @аngelina.blooms
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 34 reviews
January 9, 2026
За никого не е тайна, че Ангелина Ангелова е моя приятелка от години и съм безкрайно щастлива, че историите, които създава стават все по-добри с всяка следваща и винаги грабват интереса ми с герои, обрати, атмосфера и палитрата от емоции, които прочита им буди в мен. “Корона за княгинята” е един много зрял и различен роман. Различен, защото за първи път Ани пише за България и поради факта, че романтичната сюжетна линия не е водеща или поне е така в моите очи. За мен на преден план изпъкнаха приключенията, които изживях с главните ни герои Вихра и Константин. Романът е много интересна смесица между исторически факти, мистерия, загадки и легенди, в чиято основа стои историята на Кера Тамара и един ръкопис, който Вихра открива във библиотеката на Ватикана. Още с първите страници се потапяме във водовъртеж от събития, които ни водят от Италия до София и малките села и манастири в Княжество България. Вихра е решена да запише името си в историята и да разгадае загадката свързана с края на житейския път на Кера Тамара. Интересите и се пресичат с тези на младият офицер Константин Соколов, който има своя тайна мисия и мотиви.
Атмосферата е толкова завладяваща и напрегната, че от началото до края бях под напрежение как ще се разплете цялата мистерия и дали Вихра и Константин ще открият това, което всеки от тях търси. В хода на сюжета научих много неща за фигурата на Кера Тамара, за която не знаех почти нищо, признавам си. Централната тема в романа е за мястото на жените в българската история и е развита в дълбочкна - личи си колко много труд е положен в тази посока. Образът на самата Вихра е толкова жив и въздействащ, че веднага ми стана симпатична.
Една от най-хубавите истории за изминалата 2025, която ще препоръчвам и подарявам! И категорично най-любимият ми роман на Ани.
Атмосферата е толкова завладяваща и напрегната, че от началото до края бях под напрежение как ще се разплете цялата мистерия и дали Вихра и Константин ще открият това, което всеки от тях търси. В хода на сюжета научих много неща за фигурата на Кера Тамара, за която не знаех почти нищо, признавам си. Централната тема в романа е за мястото на жените в българската история и е развита в дълбочкна - личи си колко много труд е положен в тази посока. Образът на самата Вихра е толкова жив и въздействащ, че веднага ми стана симпатична.
Една от най-хубавите истории за изминалата 2025, която ще препоръчвам и подарявам! И категорично най-любимият ми роман на Ани.
October 16, 2025
Това не е просто ревю. Това е корона – не златна, не обсипана със скъпоценности, а изкована от сълзите, които изплаках след като затворих последната страница. Сълзи на болка, на възхита, на дълбока човешка признателност. Такава корона, макар крехка и невидима, принадлежи единствено на тази книга и на нейната героиня – Кера Тамара.
Историята никога не е била мой любим жанр. Тя винаги ми се е струвала като непрекъснат поток от факти, факти, факти… едно безкрайно преплитане от дати и събития, които вместо да запалят искра на знание и емоция в мен, сякаш изтощават и претоварват паметта ми. Признавам, че когато за пръв път „Корона за княгинята“ попадна в ръцете ми, първичната ми реакция беше почти отдръпване – сякаш някакъв древен инстинкт ме накара да отскоча назад, недоверчиво и скептично. Но веднага след този миг на съмнение си казах: трябва да е нещо специално. Защото човекът, който ми я препоръча, е един от онези редки хора, чиито думи носят тежест и чиито съвети пазя близо до сърцето си. Той никога не ме е подвеждал с книги – и този път не беше изключение.
Историята, която Ангелина Ангелова разгръща, отвежда читателя далеч назад – в края на XIX век, когато две приятелки, Вихра и Сара, избират да учат История в Италия. Само по себе си това вече е подвиг – образователен връх, равносилен на изкачването на Мусала по онова време. Съдбата ги отвежда в архива на Ватикана – място, което съхранява не просто документи, а тайната пулсация на векове. И там, като водена от незрим ангел, Вихра открива един противоречив текст. Но не е просто откритие – това е пробуждане. Думите на онзи документ не просто я разтърсват – те разтопяват вътрешния ѝ мир, пренареждат сърцето ѝ, покриват я като мантия, ушита по мярка. От този миг нататък тя не може да бъде същата. Връща се в България и, заедно с Косьо – загадъчен, но ключов спътник – тръгва по стъпките на Кера Тамара и нейното наследство.
Признавам, сюжетът звучи на пръв поглед обикновено. Но това е само илюзия. Защото в ръцете на Ангелина всяка дума оживява и всяка нишка на историята се превръща в жива тъкан, която пулсира.
Много неща ме впечатлиха в тази книга. Толкова много, че цялото ми съзнание сякаш се превърна в една невронна мрежа от чекмедженца, които спорят помежду си кое да изведат на преден план. Но едно е сигурно – това не е измислена история. Това е изстрадана, изплакана, изживяна история. Зад нея прозира самата Ангелина, която чрез героинята си Вихра ни разтърсва с въпроса: „Защо сме забравили жените в нашата история? Защо помним само царете и хановете, а забравяме онези, които са страдали, давали и жертвали за България?“ „Корона за княгинята“ е трибют – почит към Кера Тамара, жена със съдба, достойна за паметта на цели поколения.
Автентичността на обстановката също ме покори – файтони, влакове, коне, звън на копита по калдъръм, мирис на мастило и прах в архиви. Всичко е описано с такава прецизност, че се озоваваш там – като свидетел, не като читател.
Но най-силно ме докосна начинът, по който е описана любовта. Чиста, невинна, скромна и в същото време – гигантска. Тя не е крещяща, не е демонстративна, а тиха и могъща, като река, която носи света. Признавам, повече ме вълнуваше как Косьо поглежда Вихра, как следи с очи разпуснатата ѝ коса, белия ѝ глезен, светлината върху шията ѝ… Толкова деликатно и красиво описано, че остава пространство за въображението. Това е любов, която извисява. А неизбежно идва въпросът: кога, как и защо днес изгубихме тази чистота? Защо за едно столетие любовта се изроди в пошлост?
Аз съм емоционален човек – плача на книги, на филми, на истории. Но това, което „Корона за княгинята“ предизвика в мен, не се е случвало никога досега. Не просто плаках, а реки потекоха от очите ми. Часове след като затворих книгата, приятелка ме попита защо очите ми са зачервени. И щом започнах да разказвам, сълзите отново рукнаха. Дори и на следващия ден, когато се сетих за финала, не можех да спра да плача. Ден ми беше нужен, за да се успокоя. Никоя друга книга не е оставяла такъв отпечатък в мен.
Не знам дали ти ще я изживееш по същия начин. Може би твоят път през нея ще бъде различен. Но един съвет ще си позволя: не търси предварително информация за Кера Тамара. Позволи си да се сблъскаш с историята неподготвен, чисто и натурално. После можеш да четеш каквото поискаш – но първо се остави на романа да те погълне. Ангелина е събрала малкото останали сведения с уважение и любов, и е изградила един жив монумент от думи – в чест на една жена, която заслужава памет.
„Корона за княгинята“ не е просто книга. Тя е удар в сърцето. И след нея човек вече не е същият.
Историята никога не е била мой любим жанр. Тя винаги ми се е струвала като непрекъснат поток от факти, факти, факти… едно безкрайно преплитане от дати и събития, които вместо да запалят искра на знание и емоция в мен, сякаш изтощават и претоварват паметта ми. Признавам, че когато за пръв път „Корона за княгинята“ попадна в ръцете ми, първичната ми реакция беше почти отдръпване – сякаш някакъв древен инстинкт ме накара да отскоча назад, недоверчиво и скептично. Но веднага след този миг на съмнение си казах: трябва да е нещо специално. Защото човекът, който ми я препоръча, е един от онези редки хора, чиито думи носят тежест и чиито съвети пазя близо до сърцето си. Той никога не ме е подвеждал с книги – и този път не беше изключение.
Историята, която Ангелина Ангелова разгръща, отвежда читателя далеч назад – в края на XIX век, когато две приятелки, Вихра и Сара, избират да учат История в Италия. Само по себе си това вече е подвиг – образователен връх, равносилен на изкачването на Мусала по онова време. Съдбата ги отвежда в архива на Ватикана – място, което съхранява не просто документи, а тайната пулсация на векове. И там, като водена от незрим ангел, Вихра открива един противоречив текст. Но не е просто откритие – това е пробуждане. Думите на онзи документ не просто я разтърсват – те разтопяват вътрешния ѝ мир, пренареждат сърцето ѝ, покриват я като мантия, ушита по мярка. От този миг нататък тя не може да бъде същата. Връща се в България и, заедно с Косьо – загадъчен, но ключов спътник – тръгва по стъпките на Кера Тамара и нейното наследство.
Признавам, сюжетът звучи на пръв поглед обикновено. Но това е само илюзия. Защото в ръцете на Ангелина всяка дума оживява и всяка нишка на историята се превръща в жива тъкан, която пулсира.
Много неща ме впечатлиха в тази книга. Толкова много, че цялото ми съзнание сякаш се превърна в една невронна мрежа от чекмедженца, които спорят помежду си кое да изведат на преден план. Но едно е сигурно – това не е измислена история. Това е изстрадана, изплакана, изживяна история. Зад нея прозира самата Ангелина, която чрез героинята си Вихра ни разтърсва с въпроса: „Защо сме забравили жените в нашата история? Защо помним само царете и хановете, а забравяме онези, които са страдали, давали и жертвали за България?“ „Корона за княгинята“ е трибют – почит към Кера Тамара, жена със съдба, достойна за паметта на цели поколения.
Автентичността на обстановката също ме покори – файтони, влакове, коне, звън на копита по калдъръм, мирис на мастило и прах в архиви. Всичко е описано с такава прецизност, че се озоваваш там – като свидетел, не като читател.
Но най-силно ме докосна начинът, по който е описана любовта. Чиста, невинна, скромна и в същото време – гигантска. Тя не е крещяща, не е демонстративна, а тиха и могъща, като река, която носи света. Признавам, повече ме вълнуваше как Косьо поглежда Вихра, как следи с очи разпуснатата ѝ коса, белия ѝ глезен, светлината върху шията ѝ… Толкова деликатно и красиво описано, че остава пространство за въображението. Това е любов, която извисява. А неизбежно идва въпросът: кога, как и защо днес изгубихме тази чистота? Защо за едно столетие любовта се изроди в пошлост?
Аз съм емоционален човек – плача на книги, на филми, на истории. Но това, което „Корона за княгинята“ предизвика в мен, не се е случвало никога досега. Не просто плаках, а реки потекоха от очите ми. Часове след като затворих книгата, приятелка ме попита защо очите ми са зачервени. И щом започнах да разказвам, сълзите отново рукнаха. Дори и на следващия ден, когато се сетих за финала, не можех да спра да плача. Ден ми беше нужен, за да се успокоя. Никоя друга книга не е оставяла такъв отпечатък в мен.
Не знам дали ти ще я изживееш по същия начин. Може би твоят път през нея ще бъде различен. Но един съвет ще си позволя: не търси предварително информация за Кера Тамара. Позволи си да се сблъскаш с историята неподготвен, чисто и натурално. После можеш да четеш каквото поискаш – но първо се остави на романа да те погълне. Ангелина е събрала малкото останали сведения с уважение и любов, и е изградила един жив монумент от думи – в чест на една жена, която заслужава памет.
„Корона за княгинята“ не е просто книга. Тя е удар в сърцето. И след нея човек вече не е същият.
October 26, 2025
Невероятна история! Толкова мащабно приключение, което ще запомня за цял живот и завинаги ще остане в сърцето ми. Двамата главни герои – Вихра и Константин – са изключителни. Толкова добре изградени, че можеш да почувстваш всяка тяхна емоция, всеки поглед, всяка мисъл.
За пореден път се изумявам колко красиво пише Ангелина Ангелова – как изгражда сюжета, действието, чувствата. Впечатляваща е и историческата подготовка. Личи си, че е вложила много сърце в историята за Кера Тамара и съдбата ѝ като съпруга на султан Мурад I.
Цялата атмосфера, епохата, преживяванията на героите – всичко е представено толкова живо и автентично. Минах през цяла палитра от чувства, докато четях. Истинско и дълбоко преживяване! Една определена сцена ме разтърси и поплаках.
Оичам стила на авторката. Искрено ѝ се възхищавам и ѝ пожелавам никога да не спира да твори и да радва читателите си. Нямам търпение да разбера дали ще има продължение на историята на Вихра и Константин, защото финалът беше изключително интригуващ!
За пореден път се изумявам колко красиво пише Ангелина Ангелова – как изгражда сюжета, действието, чувствата. Впечатляваща е и историческата подготовка. Личи си, че е вложила много сърце в историята за Кера Тамара и съдбата ѝ като съпруга на султан Мурад I.
Цялата атмосфера, епохата, преживяванията на героите – всичко е представено толкова живо и автентично. Минах през цяла палитра от чувства, докато четях. Истинско и дълбоко преживяване! Една определена сцена ме разтърси и поплаках.
Оичам стила на авторката. Искрено ѝ се възхищавам и ѝ пожелавам никога да не спира да твори и да радва читателите си. Нямам търпение да разбера дали ще има продължение на историята на Вихра и Константин, защото финалът беше изключително интригуващ!
November 10, 2025
Разкошна книга!
October 20, 2025
♕ 1897 година. Непристъпната библиотека на Ватикана отваря тежките си врати пред българската студентка по история Вихра Манова. Там тя открива средновековен ръкопис, посветен на Кера Тамара - българска царкиня, сестра на Иван Шишман и Иван Срацимир, съпруга на османския султан Мурад I.
♕ Всъпила в династичен брак, дадена от брат си на султана като залог за мира между двете царства, Кера Тамара присъства в историческите сведения само като бележка под линия - както повечето женски фигури от Средновековието.
♕ Вихра обаче е решена да разкрие загадката за края на съдбовния ѝ път. Самата тя в ролята на пренебрегвана жена в един мъжки свят, студентката вижда в царкинята пътеводна светлина - към истината за миналото, но и към пътя към бъдещето, към един свят, в който жените участват в съграждането на историята не като безгласни букви, не като пионки и разменни монети в ръцете на братя и съпрузи, а като независими личности.
♕ Междувременно в княжеския дворец младият офицер Константин Соколов получава заръка от самия Фердинанд Сакскобурготски - да намери средновековна корона, с която владетелят да дарува съпругата си, княгинята Мария Луиза.
♕ Пътищата на Вихра и Константин ще се пресекат и двамата ще се отправят на вълнуващо пътешествие из планините, манастирите и потайностите на Княжество България в търсене не само на Шишмановото съкровище, но и на свещената истина за съдбата на царкинята Кера Тамара.
♕ Невероятно сладка книжка! Чете се страшно бързо, върви увлекателно, сюжетът е изграден така, че нито доскучава, нито натежава с прекалено много екшън.
♕ Историческата нишка е завладяваща и добре изплетена, придържаща се към фактологично коректното, но без да изпада в документални свръхподробности, които да отегчат читателите, нямащи огромен интерес към Средновековието.
♕ Много ми допадна елементът на пътуването - поели по пътя не само на историческите източници, а следващи и фолклорните предания, героите бавно разплитат загадките на миналото сред планински пътеки, ханове, манастири, бакалии и пещери.
♕ Определено най-силната черта на книгата са нейните герои - Вихра и Константин са толкова симпатични в своите стремления и несигурности, че е невероятно лесно читателят да ги заобича.
♕ Вихра олицетворява и двете страни на жената от края на 19. век - дръзваща да погледне към собственото си бъдеще като независима личност, но въпреки това крехка и ранима в един безкрайно враждебен свят, сочещ я презрително с пръст и окачествяващ я като недостойна.
♕ Вихра не е страхливка, но не е и съвършено безстрашна, не е прекомерно емоционална, но не е и безчувствена, не е традиционната жена, мечтаеща единствено за съпруг и семейство, но не е и неспособна да се отдаде на любовта. Това съчетаване на различни черти в нейния характер я превръща в изключително пълнокръвен и реалистичен персонаж, който бяга от установените клишета.
♕ Константин, от своя страна, е не по-малко завладяващ герой. Детството му и съдбата на рода му представят една различна перспектива към националноосвободителните борби - не патетична, а изпълнена с индивидуална болка и семейна принадлежност, с трагизъм, който (въпреки постигнатата национална свобода), белязва за цял живот с непреодолими личностни травми.
♕ Страшно много ми хареса това, че той не е поредното литературно "лошо момче", което крие тъмно минало зад сарказъм и грубост към околните. Хладната отдръпнатост, разсъдливостта му, рационалният му характер, съчетан с чувството му на дълг - всичко това много бързо го превърна в страхотен образ, който (също като този на Вихра) умело излиза от рамките на клишето.
♕ А романтиката между двамата е толкова нежна, по джейностински сладка. Ако търсите "спайс" и гореща атмосфера - няма да я откриете тук. Тук ще откриете двама души, които изпитват истински копнеж, който едвам им позволява да докоснат ръцете си без да се разтреперят.
♕ С две думи - всичко ми допадна. И стилът на писане, и персонажите (включително динамиката между двамата злодеи, които преследваха нашите хора), и приключенската атмосфера. Едно истинско бижу в короната на Княгиня Литература. ♡
♕ Всъпила в династичен брак, дадена от брат си на султана като залог за мира между двете царства, Кера Тамара присъства в историческите сведения само като бележка под линия - както повечето женски фигури от Средновековието.
♕ Вихра обаче е решена да разкрие загадката за края на съдбовния ѝ път. Самата тя в ролята на пренебрегвана жена в един мъжки свят, студентката вижда в царкинята пътеводна светлина - към истината за миналото, но и към пътя към бъдещето, към един свят, в който жените участват в съграждането на историята не като безгласни букви, не като пионки и разменни монети в ръцете на братя и съпрузи, а като независими личности.
♕ Междувременно в княжеския дворец младият офицер Константин Соколов получава заръка от самия Фердинанд Сакскобурготски - да намери средновековна корона, с която владетелят да дарува съпругата си, княгинята Мария Луиза.
♕ Пътищата на Вихра и Константин ще се пресекат и двамата ще се отправят на вълнуващо пътешествие из планините, манастирите и потайностите на Княжество България в търсене не само на Шишмановото съкровище, но и на свещената истина за съдбата на царкинята Кера Тамара.
♕ Невероятно сладка книжка! Чете се страшно бързо, върви увлекателно, сюжетът е изграден така, че нито доскучава, нито натежава с прекалено много екшън.
♕ Историческата нишка е завладяваща и добре изплетена, придържаща се към фактологично коректното, но без да изпада в документални свръхподробности, които да отегчат читателите, нямащи огромен интерес към Средновековието.
♕ Много ми допадна елементът на пътуването - поели по пътя не само на историческите източници, а следващи и фолклорните предания, героите бавно разплитат загадките на миналото сред планински пътеки, ханове, манастири, бакалии и пещери.
♕ Определено най-силната черта на книгата са нейните герои - Вихра и Константин са толкова симпатични в своите стремления и несигурности, че е невероятно лесно читателят да ги заобича.
♕ Вихра олицетворява и двете страни на жената от края на 19. век - дръзваща да погледне към собственото си бъдеще като независима личност, но въпреки това крехка и ранима в един безкрайно враждебен свят, сочещ я презрително с пръст и окачествяващ я като недостойна.
♕ Вихра не е страхливка, но не е и съвършено безстрашна, не е прекомерно емоционална, но не е и безчувствена, не е традиционната жена, мечтаеща единствено за съпруг и семейство, но не е и неспособна да се отдаде на любовта. Това съчетаване на различни черти в нейния характер я превръща в изключително пълнокръвен и реалистичен персонаж, който бяга от установените клишета.
♕ Константин, от своя страна, е не по-малко завладяващ герой. Детството му и съдбата на рода му представят една различна перспектива към националноосвободителните борби - не патетична, а изпълнена с индивидуална болка и семейна принадлежност, с трагизъм, който (въпреки постигнатата национална свобода), белязва за цял живот с непреодолими личностни травми.
♕ Страшно много ми хареса това, че той не е поредното литературно "лошо момче", което крие тъмно минало зад сарказъм и грубост към околните. Хладната отдръпнатост, разсъдливостта му, рационалният му характер, съчетан с чувството му на дълг - всичко това много бързо го превърна в страхотен образ, който (също като този на Вихра) умело излиза от рамките на клишето.
♕ А романтиката между двамата е толкова нежна, по джейностински сладка. Ако търсите "спайс" и гореща атмосфера - няма да я откриете тук. Тук ще откриете двама души, които изпитват истински копнеж, който едвам им позволява да докоснат ръцете си без да се разтреперят.
♕ С две думи - всичко ми допадна. И стилът на писане, и персонажите (включително динамиката между двамата злодеи, които преследваха нашите хора), и приключенската атмосфера. Едно истинско бижу в короната на Княгиня Литература. ♡
October 13, 2025
Ако ви се чете исторически роман, свързан с българската история, със стабилна нотка приключенски дух, поръсен с мистерии, стари легенди и щипчица любов, то тази книга е точно за вас. Ама дори и да не ви се чете точно това, пак ви препоръчвам да я подхванете, защото книгата е толкова хубава, има си от всичко и смятам, че всеки човек ще има какво да си вземе от нея. 😁
В началото виждаме София от края на 19 век - вълнуващо по един или друг начин място, в което за главната ни героиня се сблъскват хорският манталитет, социални и семейни тревоги и една не толкова дружелюбна академична среда.
Всичко това е изненада за Вихра, новозавърнала се от Рим студентка по история. Там по една случайност е попаднала на незнаен до сега за българската история мемоар, свързан с Кера Тамара, но споделяйки за него не среща подкрепа в очите на българските си колеги. Това не спира устрема на девойката, тя решава да вземе доказването на истинността в откритието си в свои ръце и така съдбата я среща с Константин Соколов - млад мъж със своя собствени мисия. Двамата напускат пределите на столицата, поемат по следите на легенди и попадат на каскада от приключения, адреналин, разкрития, преследвания и дори на опасност за животите си.
Постига ли всеки своята цел? Определено е любопитно човек да проследи как се развиват и завършват събитията. Романът ме погълна във вихъра си, развълнува ме, разсмя ме, в един момент дори ме накара безумно да огладнея (!) и просто не можах да го оставя до последната страница. С ефирния си стил Ангелина Ангелова отново ми поднесе чудна история, която да ме кара да се усмихна само като си помисля за нея и да искам да препрочитам отново и отново. Короновам “Корона за княгинята” за най-любимата ми нейна книга!
В началото виждаме София от края на 19 век - вълнуващо по един или друг начин място, в което за главната ни героиня се сблъскват хорският манталитет, социални и семейни тревоги и една не толкова дружелюбна академична среда.
Всичко това е изненада за Вихра, новозавърнала се от Рим студентка по история. Там по една случайност е попаднала на незнаен до сега за българската история мемоар, свързан с Кера Тамара, но споделяйки за него не среща подкрепа в очите на българските си колеги. Това не спира устрема на девойката, тя решава да вземе доказването на истинността в откритието си в свои ръце и така съдбата я среща с Константин Соколов - млад мъж със своя собствени мисия. Двамата напускат пределите на столицата, поемат по следите на легенди и попадат на каскада от приключения, адреналин, разкрития, преследвания и дори на опасност за животите си.
Постига ли всеки своята цел? Определено е любопитно човек да проследи как се развиват и завършват събитията. Романът ме погълна във вихъра си, развълнува ме, разсмя ме, в един момент дори ме накара безумно да огладнея (!) и просто не можах да го оставя до последната страница. С ефирния си стил Ангелина Ангелова отново ми поднесе чудна история, която да ме кара да се усмихна само като си помисля за нея и да искам да препрочитам отново и отново. Короновам “Корона за княгинята” за най-любимата ми нейна книга!
January 13, 2026
Започвайки „Корона за княгинята“ нямах никакви съмнения, че ще се нареди сред любимите ми книги за 2025. Ангелина Ангелова не е просто автор, чиито книги обичам – тя ми е и приятелка, и макар да бях от късметлиите, които знаеха предварително какво ни готви като сюжет, тя отново успя да ме изненада. Гласът ѝ е винаги разпознаваем – жив, уверен и леко ироничен, а хуморът ѝ е остър, на място и напълно неин.
В тази книга Ани отново надскача себе си. Сюжетът е изключително динамичен и вълнуващ, а героите са може би най-добрите ѝ досега. Макар да имам слабост към Габриел и Теа от предишните ѝ романи, Вихра и Константин са изключително живи със своите вътрешни противоречия и дълбоки емоции. Неочаквано за мен обаче любимата ми двойка се оказаха злодеите Арнаудов и Евгени, които през цялото време бяха “екстра” и искрено ме разсмиваха.
Едва ли е изненада за някого, че историческият период е сред любимите ми. С присъщата си елегантност, Ани си позволява истински творчески размах - онзи, който прави приключенския жанр толкова увлекателен. Живописните описания и малките подробности правят разказа плътен и многоцветен. Романът изгражда консистентна и достоверна картина и ако има малки отклонения от историческите факти (споменати от авторката и в края на книгата), те са в служба на сюжета и емоционалността на романа.
“Корона за княгинята” е истинско приключение, което вълнува читателя дълго след затварянето на последната страница. А и тя не е последна, струва ми се? Аз поне, бих искала още много среща със стихията Вихра и този изстрадал стоик Константин😆
В тази книга Ани отново надскача себе си. Сюжетът е изключително динамичен и вълнуващ, а героите са може би най-добрите ѝ досега. Макар да имам слабост към Габриел и Теа от предишните ѝ романи, Вихра и Константин са изключително живи със своите вътрешни противоречия и дълбоки емоции. Неочаквано за мен обаче любимата ми двойка се оказаха злодеите Арнаудов и Евгени, които през цялото време бяха “екстра” и искрено ме разсмиваха.
Едва ли е изненада за някого, че историческият период е сред любимите ми. С присъщата си елегантност, Ани си позволява истински творчески размах - онзи, който прави приключенския жанр толкова увлекателен. Живописните описания и малките подробности правят разказа плътен и многоцветен. Романът изгражда консистентна и достоверна картина и ако има малки отклонения от историческите факти (споменати от авторката и в края на книгата), те са в служба на сюжета и емоционалността на романа.
“Корона за княгинята” е истинско приключение, което вълнува читателя дълго след затварянето на последната страница. А и тя не е последна, струва ми се? Аз поне, бих искала още много среща със стихията Вихра и този изстрадал стоик Константин😆
November 6, 2025
Щом четете тези редове, значи книгата ми е харесала - това е кратката версия.
А дългата? Давам я веднага.
Това е първата книга на Ани Ангелова, която чета и със съжаление си признавам, че съм изпуснала толкова много, оставяйки книгите й на изчакване, че веднага си заредих следващата нейна книга на ТБР-а за ноември.
Богатият речник на авторката изгражда свят пъстър и жив, без да се впуска в излишни епитети и прилагателни, за да разтяга локуми и за нея на милион процента важи максимата, че по-малкото всъщност е повече.
"Корона за княгинята" е едно бижу, приказен шедьовър на съвременната българска литература, без да има претенциите за такъв. Тя е пъстра, богата, извезана с красотата на българските обичаи и порядки, ала и умело вплела в себе си легендите на отминалото време, за което много от нас вече нехаят.
Докато следвах пътя на Вихра нямаше как да не си представям срамежливата усмивка на самата Ангелина, която също главната си героиня е избрала да помни и тачи историята, най-вече на онези, които именно историята е опитала да заглуши.
Константин (любимото ми мъжко име, така че вероятно съм пристрастна) е един страхотен пример за земен, честен и трудолюбив български мъж, който с мъка с�� изправя пред сенките от миналото си, докато не се появява импулсивната историчка, която с пламъка на клечка кибрит (и дивото си, необуздано сърце) успява да прогони мрака.
Адмирации за положения труд, за преобръщането на страниците на времето и досега с една (поне за мен) досега почти неизвестна българска царица.
А дългата? Давам я веднага.
Това е първата книга на Ани Ангелова, която чета и със съжаление си признавам, че съм изпуснала толкова много, оставяйки книгите й на изчакване, че веднага си заредих следващата нейна книга на ТБР-а за ноември.
Богатият речник на авторката изгражда свят пъстър и жив, без да се впуска в излишни епитети и прилагателни, за да разтяга локуми и за нея на милион процента важи максимата, че по-малкото всъщност е повече.
"Корона за княгинята" е едно бижу, приказен шедьовър на съвременната българска литература, без да има претенциите за такъв. Тя е пъстра, богата, извезана с красотата на българските обичаи и порядки, ала и умело вплела в себе си легендите на отминалото време, за което много от нас вече нехаят.
Докато следвах пътя на Вихра нямаше как да не си представям срамежливата усмивка на самата Ангелина, която също главната си героиня е избрала да помни и тачи историята, най-вече на онези, които именно историята е опитала да заглуши.
Константин (любимото ми мъжко име, така че вероятно съм пристрастна) е един страхотен пример за земен, честен и трудолюбив български мъж, който с мъка с�� изправя пред сенките от миналото си, докато не се появява импулсивната историчка, която с пламъка на клечка кибрит (и дивото си, необуздано сърце) успява да прогони мрака.
Адмирации за положения труд, за преобръщането на страниците на времето и досега с една (поне за мен) досега почти неизвестна българска царица.
December 12, 2025
Начало с лек дарк академия привкус с типичните снобарщина и дискриминация в академичните среди. А след това съвсем Индиана Джоунс усещане - имаше си загадката, имаше си приключенията, лошите, историята, имаше си и романтичната линия (съвсем сладка и почти благоприлична по стандартите от преди 130 години 😄).
Героите и отношенията са съобразени с епохата. Стилът е лек и приятен, съвсем умело преплита реални личности с фикция за тяхната съдба. Историческата част не тежи в текста, същевременно не са заобиколени особеностите на епохата и манталитета на хората по онова време.
Определено е свежо попълнение в историческата фикция за период, в който не съм срещала друг български роман.
Героите и отношенията са съобразени с епохата. Стилът е лек и приятен, съвсем умело преплита реални личности с фикция за тяхната съдба. Историческата част не тежи в текста, същевременно не са заобиколени особеностите на епохата и манталитета на хората по онова време.
Определено е свежо попълнение в историческата фикция за период, в който не съм срещала друг български роман.
December 2, 2025
Страхотен български роман, посветен на българската история, развиващ се в България и дори написан в духа на времето, което представя.
Не бих избрала да чета тази книга, ако не беше избор на читателски клуб, но останах доста приятно изненадана.
Най-впечатляващ за мен е стилът на писане и изграждане на историята. Авторката използва език, който отговаря на времето си и много дими, които никога дори не съм чувала.
Хареса ми това, че обръщаме внимание на историята по един много достъпен начин, хареса ми и достоверността, с която беше описано всичко.
Героите също са със сложни образи, изстрадали и преживяли много.
Единственото, което ми липсваше беше повече романтика и любов между главните герои. Някак този сюжет беше твърде второстепенен за мен.
Не бих избрала да чета тази книга, ако не беше избор на читателски клуб, но останах доста приятно изненадана.
Най-впечатляващ за мен е стилът на писане и изграждане на историята. Авторката използва език, който отговаря на времето си и много дими, които никога дори не съм чувала.
Хареса ми това, че обръщаме внимание на историята по един много достъпен начин, хареса ми и достоверността, с която беше описано всичко.
Героите също са със сложни образи, изстрадали и преживяли много.
Единственото, което ми липсваше беше повече романтика и любов между главните герои. Някак този сюжет беше твърде второстепенен за мен.
February 10, 2026
Страхотна комбинация от приключение, мистерия и слоу-бърн романтика (giggle and kick my feet вид)😍 Единствено мога да се оплача, че книгата ми беше кратка и не ми стигна. И някак си цялата история успя да се събере в 400 страници с перфектен край за всеки аспект от историята.
П.С Припадам по главния герой 😩🤭❤️
П.С Припадам по главния герой 😩🤭❤️
November 20, 2025
Една изключително невероятна книга! В нея има събрано толкова много любов и сила. На много пъти исках да мога да "вляза" в книгата и заедно с Константин и Вихра да премина през всички техни успехи и премеждия, да мога и аз да се докосна до величието,което е Кера Тамара, да обиколя тези малки селца в България, които бяха описани толкова приказно,че все едно си там и ги виждаш с очите си и докосваш с ръцете си дърветата в горите,реките в планините,да се докоснеш и до манастирите и иконите в тях!
Тази книга се чете на един дъх! Тя задължително трябва да бъде прочетена, да се разбере и за заслугата на Кера Тамара за нашия народ, да се усети любовта между бащата на Вихра и нея ,да се усети и любовта между Вихра и Константин! Препоръчвам с две ръце! ❤️
Тази книга се чете на един дъх! Тя задължително трябва да бъде прочетена, да се разбере и за заслугата на Кера Тамара за нашия народ, да се усети любовта между бащата на Вихра и нея ,да се усети и любовта между Вихра и Константин! Препоръчвам с две ръце! ❤️
Read
February 5, 2026Много приятно изненадана съм от книгата! Купих я съвсем случайно, без големи очаквания.
Хареса ми темпото и връзката между българска история, приключение и романтика. С удоволствие се потопих в 19 век.
Хареса ми темпото и връзката между българска история, приключение и романтика. С удоволствие се потопих в 19 век.
January 30, 2026
Доста е тъжно да прочетеш книга през януари и … вече да знаеш със сърцето си, че тази точно ще ти е най-любимата за цялата година, но пък какво да се прави… Такова е положението. И аз самата се изненадах, тъй като почти не чета съвременни български автори (това определено вече ще се поправи), а камо ли да ми харесат толкова много.
“Корона за княгинята” за мен беше от онези книги, които искаш да прочетеш веднага, за да видиш какво се случва накрая и едновременно с това - не искаш никога да ги прочиташ, защото …. какво по дяволите ще правиш с живота си, след като приключението ти вече е свършило 😭 Чувството беше все едно гледам Индиана Джоусн по български земи, но МНОГО по-интересно! А аз някога бях влюбена в Инди, тъй че щом казвам, че е по-интересно, значи е 😬
Огромно удоволствие е да четеш нещо така добре написано. Умно, спретнато, без нищо излишно, без нищо което да липсва.
Вече съм фен на авторката! Ще си взема всички нейни книги и ще ги препоръчвам като някоя фанатичка на клиентите в книжарницата, в която работа 😅
П.П. И държа да отбележа, че всяко описание на вкусните манджички, които си похапваха героите беше изпитание за сетивата ми. Едва се сдържах да не си изгриза книгата с надежда така да успея да ги опитам и аз 🥹
Общо взето благодаря на Ангелина Ангелова, че превърна моят януари в лято!
“Корона за княгинята” за мен беше от онези книги, които искаш да прочетеш веднага, за да видиш какво се случва накрая и едновременно с това - не искаш никога да ги прочиташ, защото …. какво по дяволите ще правиш с живота си, след като приключението ти вече е свършило 😭 Чувството беше все едно гледам Индиана Джоусн по български земи, но МНОГО по-интересно! А аз някога бях влюбена в Инди, тъй че щом казвам, че е по-интересно, значи е 😬
Огромно удоволствие е да четеш нещо така добре написано. Умно, спретнато, без нищо излишно, без нищо което да липсва.
Вече съм фен на авторката! Ще си взема всички нейни книги и ще ги препоръчвам като някоя фанатичка на клиентите в книжарницата, в която работа 😅
П.П. И държа да отбележа, че всяко описание на вкусните манджички, които си похапваха героите беше изпитание за сетивата ми. Едва се сдържах да не си изгриза книгата с надежда така да успея да ги опитам и аз 🥹
Общо взето благодаря на Ангелина Ангелова, че превърна моят януари в лято!
February 15, 2026
За съжаление книгата приключи. Едва ли ще ми стигнат думите за да опиша това уникално преживяване.
Стилът на писане на авторката е толкова увлекателен, толкова истински и нежен - тези автентични български думички, които те пренасят в онова време те карат да настръхваш. През цялото време сякаш бях с Вихра и Константин. Заедно с тях се ядосвах на Евгени и Арнаудов…
Не мога да опиша колко силни емоции изпитах докато чета този шедьовър.
Изключителна книга.
Невероятна.
Ангелина Ангелова се нарежда сред една от любимите ми български авторки.
Такъв труд и великолепие трябва да се ценят. Авторката наистина е надминала себе си. 🥹
Стилът на писане на авторката е толкова увлекателен, толкова истински и нежен - тези автентични български думички, които те пренасят в онова време те карат да настръхваш. През цялото време сякаш бях с Вихра и Константин. Заедно с тях се ядосвах на Евгени и Арнаудов…
Не мога да опиша колко силни емоции изпитах докато чета този шедьовър.
Изключителна книга.
Невероятна.
Ангелина Ангелова се нарежда сред една от любимите ми български авторки.
Такъв труд и великолепие трябва да се ценят. Авторката наистина е надминала себе си. 🥹
December 19, 2025
Много красива история с невероятен и спиращ дъха финал! Ани отново е надминала себе си ❤️
December 1, 2025
Още от първите страници тази книга успя да ме изненада и погълне до такава степен, че просто не можех да я оставя. Признавам, че първоначално бях скептично настроена – смятах, че няма да ми е интересно да чета за този период от българската история и очаквах по-скоро скучен сюжет. Но тъй като беше изборът на книжния клуб, все пак ѝ дадох шанс – и о, колко се радвам, че го направих. Отдавна не бях чела толкова увлекателно и с такъв искрен интерес.
Героите Вихра и Константин веднага ми станаха любими. Наблюдавах с удоволствие тяхното израстване, а взаимоотношенията им бяха толкова нежни и искрени, че често се улавях да се усмихвам като дете. Ако очаквате „spice“, вероятно ще останете разочаровани, но за мен романтиката тук беше много по-красива – тиха, трепетна и истинска. Антагонистите, от своя страна, бяха направо създадени, за да бъдат мразени, и отдавна не се бях ядосвала така на художествени персонажи.
Историята за Кера Тамара беше изключително завладяваща. Четях с нетърпение, поглъщайки всеки нов детайл, сякаш самата аз бях част от времето, в което тя е живяла. Радвам се, че през вековете е имало жени, които са дръзвали да се изправят срещу патриархалните порядки – благодарение на тях днес мога свободно да гласувам, да работя и да уча. Тези страници ме накараха да оценя повече настоящето, но и да тъгувам за онези велики жени, оставени да бъдат забравени.
Тази книга е едно прекрасно напомняне за богатството на българската история, култура и традиции – и съм благодарна, че имах възможността да се докосна до нея.
Героите Вихра и Константин веднага ми станаха любими. Наблюдавах с удоволствие тяхното израстване, а взаимоотношенията им бяха толкова нежни и искрени, че често се улавях да се усмихвам като дете. Ако очаквате „spice“, вероятно ще останете разочаровани, но за мен романтиката тук беше много по-красива – тиха, трепетна и истинска. Антагонистите, от своя страна, бяха направо създадени, за да бъдат мразени, и отдавна не се бях ядосвала така на художествени персонажи.
Историята за Кера Тамара беше изключително завладяваща. Четях с нетърпение, поглъщайки всеки нов детайл, сякаш самата аз бях част от времето, в което тя е живяла. Радвам се, че през вековете е имало жени, които са дръзвали да се изправят срещу патриархалните порядки – благодарение на тях днес мога свободно да гласувам, да работя и да уча. Тези страници ме накараха да оценя повече настоящето, но и да тъгувам за онези велики жени, оставени да бъдат забравени.
Тази книга е едно прекрасно напомняне за богатството на българската история, култура и традиции – и съм благодарна, че имах възможността да се докосна до нея.
December 25, 2025
Дълго се чудих какво да напиша като ревю. Хареса ми, да, много, но думите бягаха. Самият факт, ще след края на бегом отидох до книжарницата, за да си взема друга книга на Ангелина Ангелова, е показателен.
Хареса ми стилът; хареса ми историята; историческите препратки ме караха да спирам и губя време в гугъл търсене кой-кога-какво; хареса ми, че почти предвиждах какво ще се случи, но не точно. Просто ми хареса! Искам още, искам продължение, искам да знам как завършва историята на Вихра и Константин.
Хареса ми стилът; хареса ми историята; историческите препратки ме караха да спирам и губя време в гугъл търсене кой-кога-какво; хареса ми, че почти предвиждах какво ще се случи, но не точно. Просто ми хареса! Искам още, искам продължение, искам да знам как завършва историята на Вихра и Константин.
January 10, 2026
Прочетох тази симпатично оформена книга в края на миналата година и за съжаление не се разбрахме добре с нея.
Натъкнах се на редица елементи, които не ми допаднаха.
Като за начало имах проблем с главната героиня Вихра и начина, по който нещата се случваха за нея в хода на историята. Всичко ѝ се получаваше удобно лесно и тя влагаше минимални усилия, които биваха възнаграждавани без съществени последици. За пример ще посоча как още в самото начало тя . Нищо чудно, че после колегите ѝ се смяха на онзи прием, на който я покани собственичката на магазина за шапки, защото това е просто немислимо и звучи недостоверно.
Не усетих нищо академично или феминистко в нейния персонаж, като се започне от това как подхожда тя към средновековен ръкопис, който може да преобърне разбиранията ни за значима историческа личност, и се стигне до нейното събиране с Константин, който така ѝ завъртя главата и сетивата, че тя напълно забрави за какво е хукнала да обикаля селата. Вихра се инатеше по детински начин, вместо да подходи зряло и рационално. Тя мислеше само и единствено за себе си и теорията си за съдбата на Кера Тамара като източник на успех.
Отношенията на Вихра с останалите герои бяха повърхностни, а злодеите, въпреки комичния им характер, имаха повече резон в своите разсъждения за съдбата на Кера Тамара и чак се почувствах предателка на собствения си пол, че ги подкрепях до последно, защото те разсъждаваха и имаха план, който спазваха последователно. Очаквах повече интрига в историческата част на сюжета, повече ангажирани герои, нали се търси корона, разплитат се загадки от миналото ни и се обикаля из планини и манастири. Сюжетът обаче беше редуциран до романтичните отношения между Вихра и Константин, които едвам се сдържаха да не се нахвърлят един върху друг, докато обикалят от село на село, а селяните ги посрещат с леееко недоверие и ги сватосват през страница.
От друга страна, не ми стана ясно защо Вихра е избрала Кера Тамара за обект на своя интерес. Какъв пример точно дава Кера Тамара на една обикновена гражданка - студентка по история, която е толкова отдалечена във времето? Безспорно Кера Тамара е извършила героичен и саможертвен акт, но тя е сторила това, което се е очаквало от нея на фона на напрегнатата политическа обстановка в България и на Балканите тогава, и можем да приемем, че е оставила добри чувства у султан Мурад I, защото гарантира няколко години мир.
Как Вихра се асоциира с Кера Тамара? Тя не жертва нищо, родена е в относително заможно семейство, привилегирована е за времето си и има заможна приятелка, която . Нещо повече дори, Константин всъщност ѝ помага през цялото време да разрешат загадката, тя разчита на него през цялото време и дължи успеха си на него. Да, хапливите коментари на колегите ѝ си бяха типично в женомразки стил и разкриваха средата, в която тя трябва да се доказва, но важаха с пълна сила за нея и тя с нищо не ги обори в крайна сметка. Ако Вихра целеше наистина да изкоренява предразсъдъци, то тя може би следваше да започне с университета или от семейството си.
Началото беше добро и имаше основа, върху която да се стъпи. Вихра се нуждаеше от силна жена в орбитата си, а не от историческа фигура, която отдавна не е сред живите, а материалите за нейния живот са оскъдни и е трудно да се формира историческа конкретика. Разбирам, че изборът за Кера Тамара е бил вероятно ключов за разгръщането на приключенската линия, както и не отричам мястото на тази жена в нашата история, но не мога да го приема като двигател за персонажа на Вихра. Между тях двете не успях да намеря нищо общо, независимо от изложените интерпретации в книгата. Не ги усетих така свързани, както Вихра я усещаше.
Следващата бележка ще я скрия умишлено, тъй като е отклонение от коментара ми.
Преминавам на Константин Соколов, мрачният и изстрадал офицер на служба при княза. Всъщност, Константин беше горе-долу окей и поносим, но си остава клиширано лошо или по-скоро неразбрано от света момче. Като изключим травматичното му минало, той беше симпатичен за четене и проявяваше повече акъл и аналитична мисъл от Вихра, която му беше като товар през цялото време.
Стилът на писане е лек и има своите качества, но не подхождаше на епохата, като това най-ясно си проличаваше в диалозите между героите. Те си звучаха съвременни, а не от края на 19. век. Разбиранията за отношенията между мъж и жена на публично място също ми се сториха преувеличени и дори дразнещи на моменти — всички автоматично предполагаха, че Вихра и Косьо са младоженци и ги караха да се червят и да си измислят чудати обяснен��я. Що се отнася до структурата на сюжета, мога само да отбележа, че тук кулминация и развръзка се смесиха и то едва към края.
Финалната ми оценка е една звезда от пет. Не беше моето четиво, нито ми допаднаха героите и потенциалните послания, които носят.
Пожелавам успехи в творческия път. :)
Натъкнах се на редица елементи, които не ми допаднаха.
Като за начало имах проблем с главната героиня Вихра и начина, по който нещата се случваха за нея в хода на историята. Всичко ѝ се получаваше удобно лесно и тя влагаше минимални усилия, които биваха възнаграждавани без съществени последици. За пример ще посоча как още в самото начало тя . Нищо чудно, че после колегите ѝ се смяха на онзи прием, на който я покани собственичката на магазина за шапки, защото това е просто немислимо и звучи недостоверно.
Не усетих нищо академично или феминистко в нейния персонаж, като се започне от това как подхожда тя към средновековен ръкопис, който може да преобърне разбиранията ни за значима историческа личност, и се стигне до нейното събиране с Константин, който така ѝ завъртя главата и сетивата, че тя напълно забрави за какво е хукнала да обикаля селата. Вихра се инатеше по детински начин, вместо да подходи зряло и рационално. Тя мислеше само и единствено за себе си и теорията си за съдбата на Кера Тамара като източник на успех.
Отношенията на Вихра с останалите герои бяха повърхностни, а злодеите, въпреки комичния им характер, имаха повече резон в своите разсъждения за съдбата на Кера Тамара и чак се почувствах предателка на собствения си пол, че ги подкрепях до последно, защото те разсъждаваха и имаха план, който спазваха последователно. Очаквах повече интрига в историческата част на сюжета, повече ангажирани герои, нали се търси корона, разплитат се загадки от миналото ни и се обикаля из планини и манастири. Сюжетът обаче беше редуциран до романтичните отношения между Вихра и Константин, които едвам се сдържаха да не се нахвърлят един върху друг, докато обикалят от село на село, а селяните ги посрещат с леееко недоверие и ги сватосват през страница.
От друга страна, не ми стана ясно защо Вихра е избрала Кера Тамара за обект на своя интерес. Какъв пример точно дава Кера Тамара на една обикновена гражданка - студентка по история, която е толкова отдалечена във времето? Безспорно Кера Тамара е извършила героичен и саможертвен акт, но тя е сторила това, което се е очаквало от нея на фона на напрегнатата политическа обстановка в България и на Балканите тогава, и можем да приемем, че е оставила добри чувства у султан Мурад I, защото гарантира няколко години мир.
Как Вихра се асоциира с Кера Тамара? Тя не жертва нищо, родена е в относително заможно семейство, привилегирована е за времето си и има заможна приятелка, която . Нещо повече дори, Константин всъщност ѝ помага през цялото време да разрешат загадката, тя разчита на него през цялото време и дължи успеха си на него. Да, хапливите коментари на колегите ѝ си бяха типично в женомразки стил и разкриваха средата, в която тя трябва да се доказва, но важаха с пълна сила за нея и тя с нищо не ги обори в крайна сметка. Ако Вихра целеше наистина да изкоренява предразсъдъци, то тя може би следваше да започне с университета или от семейството си.
Началото беше добро и имаше основа, върху която да се стъпи. Вихра се нуждаеше от силна жена в орбитата си, а не от историческа фигура, която отдавна не е сред живите, а материалите за нейния живот са оскъдни и е трудно да се формира историческа конкретика. Разбирам, че изборът за Кера Тамара е бил вероятно ключов за разгръщането на приключенската линия, както и не отричам мястото на тази жена в нашата история, но не мога да го приема като двигател за персонажа на Вихра. Между тях двете не успях да намеря нищо общо, независимо от изложените интерпретации в книгата. Не ги усетих така свързани, както Вихра я усещаше.
Следващата бележка ще я скрия умишлено, тъй като е отклонение от коментара ми.
Преминавам на Константин Соколов, мрачният и изстрадал офицер на служба при княза. Всъщност, Константин беше горе-долу окей и поносим, но си остава клиширано лошо или по-скоро неразбрано от света момче. Като изключим травматичното му минало, той беше симпатичен за четене и проявяваше повече акъл и аналитична мисъл от Вихра, която му беше като товар през цялото време.
Стилът на писане е лек и има своите качества, но не подхождаше на епохата, като това най-ясно си проличаваше в диалозите между героите. Те си звучаха съвременни, а не от края на 19. век. Разбиранията за отношенията между мъж и жена на публично място също ми се сториха преувеличени и дори дразнещи на моменти — всички автоматично предполагаха, че Вихра и Косьо са младоженци и ги караха да се червят и да си измислят чудати обяснен��я. Що се отнася до структурата на сюжета, мога само да отбележа, че тук кулминация и развръзка се смесиха и то едва към края.
Финалната ми оценка е една звезда от пет. Не беше моето четиво, нито ми допаднаха героите и потенциалните послания, които носят.
Пожелавам успехи в творческия път. :)
November 4, 2025
Голяма почитателка съм на романите, в които се засягат български исторически фигури, като по този начин мога да се запозная с атмосферата на вече изминала епоха. Ангелина Ангелова избира да припомни на българина коя е Кера Тамара и защо е важно да я помним, като същевременно обрисува София и като цяло България през 1890г.
Признавам, че само съм чувала името Кера Тамара и едва когато започнах да чета „Корона за княгинята“, реших да се поровя повече за нея. Оказва се, че това е сестрата на Иван Срацимир и Иван Шишман от първия брак на цар Иван Александър с царица Теодора Басараб. Дадена е за съпруга на султан Мурад I и в харема прави прецедент като запазва християнската си вяра. Идеята зад този избор на герой е да покаже, че и жените са играли важна роля. Не са водили битки на бойното поле, нито открито са участвали в управлението, но самата Кера Тамара прави жертва в името на народа си и се съгласява на брак с мюсюлманин, за да предпази поданиците си. Учебниците по история обаче удобно забравят да споменават жените от Средновековието.
В библиотеката на Ватикана Вихра открива документ, споменаващ Тамара, и решава, че иска да разбере каква е нейната съдба. Анфинитетът ѝ към историята като наука я мотивира да преследва този приключенски дух, който я отвежда на пътешествие из България – от Търново до Странджа. Тя е олицет��орение на жената от 19. век – зачита порядките и традициите на българското общество, но същевременно дръзва да ги наруши в определени ситуации. Вихра притежава буден ум и осъзнава, че има същите умения и знания като мъжете, но няма да бъде взета на сериозно и казаното от нея ще бъде поставяне под съмнение само защото е жена. Ето го обаче Константин, който решава да се довери, доколкото е възможно, на преценката ѝ и впоследствие често се осланя на знанията ѝ за Тамара. Константин, който несъзнателно не преживява травма в детството и тя го бележи през целия му живот и не му позволява да се отпусне край семейството си и да създаде по-близки отношения с колегите си. Ето я обаче Вихра, която с доброто си сърце и острия си ум отключва емоциите в него.
Ангелина Ангелова умело описва живота в следосвобожденска София; любовта между Вихра и Константин, която е в най-чистата си форма; саможертвата на една от многото жени, която не трябва да бъде забравена отново.
Признавам, че само съм чувала името Кера Тамара и едва когато започнах да чета „Корона за княгинята“, реших да се поровя повече за нея. Оказва се, че това е сестрата на Иван Срацимир и Иван Шишман от първия брак на цар Иван Александър с царица Теодора Басараб. Дадена е за съпруга на султан Мурад I и в харема прави прецедент като запазва християнската си вяра. Идеята зад този избор на герой е да покаже, че и жените са играли важна роля. Не са водили битки на бойното поле, нито открито са участвали в управлението, но самата Кера Тамара прави жертва в името на народа си и се съгласява на брак с мюсюлманин, за да предпази поданиците си. Учебниците по история обаче удобно забравят да споменават жените от Средновековието.
В библиотеката на Ватикана Вихра открива документ, споменаващ Тамара, и решава, че иска да разбере каква е нейната съдба. Анфинитетът ѝ към историята като наука я мотивира да преследва този приключенски дух, който я отвежда на пътешествие из България – от Търново до Странджа. Тя е олицет��орение на жената от 19. век – зачита порядките и традициите на българското общество, но същевременно дръзва да ги наруши в определени ситуации. Вихра притежава буден ум и осъзнава, че има същите умения и знания като мъжете, но няма да бъде взета на сериозно и казаното от нея ще бъде поставяне под съмнение само защото е жена. Ето го обаче Константин, който решава да се довери, доколкото е възможно, на преценката ѝ и впоследствие често се осланя на знанията ѝ за Тамара. Константин, който несъзнателно не преживява травма в детството и тя го бележи през целия му живот и не му позволява да се отпусне край семейството си и да създаде по-близки отношения с колегите си. Ето я обаче Вихра, която с доброто си сърце и острия си ум отключва емоциите в него.
Ангелина Ангелова умело описва живота в следосвобожденска София; любовта между Вихра и Константин, която е в най-чистата си форма; саможертвата на една от многото жени, която не трябва да бъде забравена отново.
October 19, 2025
Абсолютно брилянтно написан исторически роман.
Очаквах Ангелина Ангелова да отговори на високата летва, която има в моята глава (и не само) и въпреки това съм изумена. Приключих книгата преди няма и час и единственото, което мога да правя е да зяпам в стената и да стоя с отворена от възхищение уста.
Прозата на Ани е великолепна. Лека, четивна, но и докосваща. Уловила е тона на историческия период, за който пише съвършено. Всеки детайл от ежедневието, всяко ястие, всяка дреха, всяка дума - носят духа на 19. век и това само доказва сериозното историческо проучване, което стои в основата на романа.
Самият сюжет е нещо по-различно от това, което сме свикнали да четем от нея, но нека това не ви плаши. Пак е толкова увлекателно, и пак има там един герой, истински левент, който копнее по главната ни героиня.
Беше ми изключително интересно да прочета за Третото българско царство, за Кера Тамара, за отношенията ѝ със султана, за Бдинския сборник. Даже прекарах известно време самата аз в проучване на някои от тези исторически факти. Което мисля че е един много приятен страничен ефект от историческите романи.
В заключение, искам горещо да ви препоръчам тази книга - без значение дали сте отколешен читател на Ани и обичате да се връщате за още или пък чувате за нея за първи път. Обещавам ви приключения, задълбочени и интересни факти от историята, които обаче не правят книгата тежка или скучна и невероятно живи герои.
Да, съгласна съм със Захари Карабашлиев - Ангелина Ангелова е княгинята на българската историческа проза. И за мен, като неин читател, е чест да я короновам с тази своеобразна *диадема*.
Очаквах Ангелина Ангелова да отговори на високата летва, която има в моята глава (и не само) и въпреки това съм изумена. Приключих книгата преди няма и час и единственото, което мога да правя е да зяпам в стената и да стоя с отворена от възхищение уста.
Прозата на Ани е великолепна. Лека, четивна, но и докосваща. Уловила е тона на историческия период, за който пише съвършено. Всеки детайл от ежедневието, всяко ястие, всяка дреха, всяка дума - носят духа на 19. век и това само доказва сериозното историческо проучване, което стои в основата на романа.
Самият сюжет е нещо по-различно от това, което сме свикнали да четем от нея, но нека това не ви плаши. Пак е толкова увлекателно, и пак има там един герой, истински левент, който копнее по главната ни героиня.
Беше ми изключително интересно да прочета за Третото българско царство, за Кера Тамара, за отношенията ѝ със султана, за Бдинския сборник. Даже прекарах известно време самата аз в проучване на някои от тези исторически факти. Което мисля че е един много приятен страничен ефект от историческите романи.
В заключение, искам горещо да ви препоръчам тази книга - без значение дали сте отколешен читател на Ани и обичате да се връщате за още или пък чувате за нея за първи път. Обещавам ви приключения, задълбочени и интересни факти от историята, които обаче не правят книгата тежка или скучна и невероятно живи герои.
Да, съгласна съм със Захари Карабашлиев - Ангелина Ангелова е княгинята на българската историческа проза. И за мен, като неин читател, е чест да я короновам с тази своеобразна *диадема*.
November 30, 2025
За пореден път оставям без дъх след книга на Ангелина Ангелова, но това не е изненада за никого.
Нямах търпение за този роман, още от както беше обявен нямах търпение да се сдобия с него. И ето ме тук на отсрещната страна.
Мога да кажа само похвални неща за "Корона за княгинята". Няма по-голямо удоволствие от това да прочета една българска история за българска героиня, която е готова да се изправи пред всичко, за да довърши започнатото до край. От самата Кера Тамара до Вихра тази книга е изпълнена с женски персонажи с главно "Ж". Спектъра на нюансите на женствеността, които се разкриват на читателя, напомнят за това колко сила има в кръвта на българката. Огнена, безстрашна, вярна, милостива, родолюбива, справедлива, добра, неукротима - това са малко от определенията, с които може да се опише персонаж като този на Вихра.
За мен беше истинско удоволствие да прочета този дългоочакван роман. Поздравления на Ангелина Ангелова за прекрасната история и на целия екип на издателство "Сиела" за красивото и детайлно издание 💜
Нямах търпение за този роман, още от както беше обявен нямах търпение да се сдобия с него. И ето ме тук на отсрещната страна.
Мога да кажа само похвални неща за "Корона за княгинята". Няма по-голямо удоволствие от това да прочета една българска история за българска героиня, която е готова да се изправи пред всичко, за да довърши започнатото до край. От самата Кера Тамара до Вихра тази книга е изпълнена с женски персонажи с главно "Ж". Спектъра на нюансите на женствеността, които се разкриват на читателя, напомнят за това колко сила има в кръвта на българката. Огнена, безстрашна, вярна, милостива, родолюбива, справедлива, добра, неукротима - това са малко от определенията, с които може да се опише персонаж като този на Вихра.
За мен беше истинско удоволствие да прочета този дългоочакван роман. Поздравления на Ангелина Ангелова за прекрасната история и на целия екип на издателство "Сиела" за красивото и детайлно издание 💜
December 7, 2025
Тази книга, така приятно да ме изненада . Изобщо не очаквах това. Когато я започнах, намах никакви очаквания, но тя така ме грабна че не можах да я оставя докато не я завърших. След всяка страница ставаше все по интересна, нямах търпение да разбера какво ще се случи. Главните ни герои бяха в такава хармония заедно, толкова си пасваха, че ми се прииска аз да съм на мястото на Вихра 😄 Сладури. Вихра е толкова смела, вироглава, напорита, на моменти срамежлива, но най-вече бореща се в света на мъжете да бъде чута, видяна и доказваща се че тя е повече от просто "жена". Най-вече ме впечатли това че нямаше излишно историческо описание, а факти, кратки и ясни и пак продължаваше с историята си. Приключенския й дух ме спечели. Абе,страхотна книга, препоръчвам ❤️
Ани, благодаря ти че ми даде възможност отново да се докосна до твоето творчество! ❤️
Ани, благодаря ти че ми даде възможност отново да се докосна до твоето творчество! ❤️
December 29, 2025
Книга на български не съм чела от повече от 10 г., а от български автор сигурно от училище, но тази ме впечатли - прочетох я за един ден. Хареса ми описанието на живота в България, героите (особено второстепенните) бяха истински и емоциите им се лееха от страниците на книгата. Битовите сцени като леенето на куршум или вечерята при леля Вела грабнаха сърцето ми. Самото приключение за мен лично трябваше да бъде по-развито, да има повече "открития"/ улики и принцесата да бъде публично величана. И поздравления за избора на имена на героите - силни, смислови и със заряд.
November 27, 2025
Прочетох книгата с голям интерес. Роман, лесен и приятен за четене, пропит с история. Да ,,пътувам" из стара София или изобщо из следосвобожденска България беше чисто удоволствие. Главните герои ме впечатлиха със своята пълнокръвност и естественост за времето, на което принадлежат. Красива книга.
December 26, 2025
Започнах я плахо, но ме грабна бързо. Много увлекателно, с лекота и нетърпение я прочетох. Интересна, динамична, въвлича те в приключението на Вихра и Константин. Заслужава си да я прочетете и да заема място в личната ви библиотека.
December 31, 2025
По принцип не съм добра в писането на ревюта, но смятам, че тази невероятно добре разказана история заслужава внимание.
Започнах книгата без никакви очаквания, а сега нямам търпение да излезе следваща книга на авторката.
Започнах книгата без никакви очаквания, а сега нямам търпение да излезе следваща книга на авторката.
October 28, 2025
Увлекателна история, вплитаща в себе си елементи на криминале, любовен и исторически роман. Хареса ми динамиката и решимостта, как героите пътуват между различните села и градове. За мен беше неизвестна Кера Тамара и се радвам, че се докоснах до нея и съдбата ѝ, пък била тя и предполагаема.
November 4, 2025
Критерият ми за добра книга - мисля ли ги героите, когато не чета.
Вихра и Константин определено ги мислех, даже съм сигурна, че се сдобих с няколко допълнителни бели косъма благодарение на тях!
Вихра и Константин определено ги мислех, даже съм сигурна, че се сдобих с няколко допълнителни бели косъма благодарение на тях!
November 14, 2025
Великолепна книга. Истороята е увлекателна и интересна до самия край. Хем те увлича и четеш, хем не искам да свършва и да се разделя с героите!
Displaying 1 - 30 of 34 reviews