Прощаване с пролетта

Синият аметист #2

by Петър Константинов

494 pages, Hardcover

First published January 1, 1988

About the author

Петър Константинов е роден на 1 август 1928 г. в град Казанлък. Завършил е медицина и политическа икономия. От 1952 г. до 1984 г. работи като лекар в Строителни войски.

Петър Константинов взима дейно участие в обществения живот на страната. Той е един от основателите и председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария” – първата общонародна организация след демократичните промени през 1989 г., която от основаването й на 5 декември 1989 г. до края на житейския път на Петър Константинов на 12 юни 2011 г. осъществява активна дейност у нас и в чужбина за пробуждане, съхранение и разпространение на българския народен дух, народните традиции и историческата ни памет.

Петър Константинов е създател и главен редактор на вестник „Българска нация”, основан през 1995 г. Писателят е носител на литературната награда „Димитър Димов” за 2006 г. На 30 юли 2009 г. Петър Константинов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Казанлък”.

Литературното творчество на Петър Константинов се характеризира с траен интерес към духовния свят на човека през различните периоди на историята ни. В романите, разказите и повестите си, както и в художествената си публицистика, той отразява възхода и падението на нравствените идеали, на творческите въжделения и личното достойнство като смисъл и съдържание на човешкия живот.

Произведенията на автора са превеждани на английски, полски, руски и шведски език.

Reviews

[Linawings · Rating 4 out of 5]

Случайно намерих книгата в едно мазе, а тя се оказа истинско откритие, близка до стилистиката и богатството от персонажи от различни социални слоеве на "Тютюн". Нямаше я и в Goodreads, което е странно за толкова значима според мен книга. Явява се втора книга от трилогията "Синият аметист", като действието се развива в годините около Първата световна война. Въпреки че целият исторически контекст в книгата е много интересен и задълбочен, с много психология и обич към личните истории на героите - представители на своето време, за мен лично най-вълнуващи бяха разходките из стара София - като човек обичащ да се скита из града и да опознава старите улици, сгради и да допълва това, което липсва, с въображението си.

Това, което пречи на книгата да е истински шедьовър според мен (за какъвто считам "Тютюн") е накъсаната композиция от прекалено много сюжетни линии, които сами по себе си са толкова интересни, че ти се иска да са много по-подробно и задълбочено развити.