Най-важното нещо в живота на Лея е синът й Раян. Заради него взема трудното решение да се раздели с баща му. Бившият й съпруг е първата й голяма любов, но Лея намира смелост и къса с токсичния брак.
Новият й живот я връща към старото й "Аз". Лея придобива самоувереност и само месец след развода започва да работи като декоратор на събития - нещо, за което мечтае от години. И точно когато решава, че държи всичко под контрол, в живота й се появява Килиън. Той е мрачен и странен, но греховно красив. Той е всичко, което Лея досега се е опитвала да избегне.
Но ще може ли да избегне и него?
Килиън е собственик на фирма за недвижими имоти и ремонтни дейности. Но само през деня. Когато падне нощта, той се превръща в някоя друг. Някой, с когото е най-добре да си нямаш работа. Килиън не обича изненади и непредвидими ситуации. И точно тогава среща Лея. Която е всичко това, от което той бяга.
Искрено се надявам 16-годишните момичета да не четат такива книги, защото това е безумие. Един насилник се заменя с друг, защото единия вид насилие явно е 'секси' и алфа-мъжкарски, докато другият - не. Подведох се да прочета тази книга, защото следвам писателката в социалните мрежи, знам, че е майка и ме изуми този текст. Написала съм си едни бележки в телефона и почвам под ред. Първо - двамата главни герои (разведена жена с дете и мъж със съмнителен бизнес и мафиотски наклонности) си държат сметка още преди изобщо да има нещо между тях. Това беше може би първият момент, в който извъртях очи, а, повярвайте ми, имаше много такива. Защо, моля ви се, не ѝ бил казал, че бил сгоден преди години?! Ама чакай, госпожа, вие се познавате от 2 дена, отделно ти и не искаш да имаш общо с него, пък и той не е заявявал да има нещо повече от сексуални желания. Отделно - неговата болестна ревност не е ок. Какви са тия фетиши да ти забраняват да говориш с други мъже и така нататък?! Това може да е яко само на хартия. В истинският живот всъщност е изключително изцеждащо и обсебващо, а липсата на доверие е бич за всяка връзка (то в случая нямаше такава дори). Дойдоха ми в повече заканите за убийства. Ей, хора, НАСИЛИЕТО НЕ Е ЯКО. Под никаква форма!!! И на фона на събитията от последните години с насилени жени, ние имаме роман, в който господин Мафиот е много готин и е мъжът идеал, който ще се промени само заради теб. Да, ама не! Болестната ревност прераства в насилие! Отделно - тази дама, главната ни героиня, без проблем запознава сина си с човек, за който знае, че не му е чиста работата, иначе уж му се дърпа. И това след като детето е изживяло развода на родителите си. Ох! Финалът - правилно послание, поднесено по изключително грешен начин... Или аз съм сухарка и прекалена моралистка, но изключително много ме подразни.
Слушах я като аудиокнига. Пуснах си я, защото разпознах името на Вяра Янакиева, която следвам в социалните мрежи по повод МЕМЕ МАМА, а не по повод книгите й.
Нищо в тази книга не ми хареса. Нито героите, нито действията им, нито посланията в книгата, нито сюжетът. Тази книга е събирателна от всички най-големи нереалистични клишета, ама хиперболизирани. Богат, млад и красив злодей? ✔️ Наранена млада красавица? ✔️ Любов от пръв поглед, която всъщност е похот? ✔️ Зъл бивш, който е по друг начин зъл от богаташа? ✔️ Зла бивша, която тормози новата? ✔️ Голяма опасност, която събира отново главните герои, но без никакъв смисъл и без никакъв реализъм? ✔️ Не знам дали има смисъл да слагам отметка за спойлери, тук няма абсолютно нищо неочаквано, че да спойлна на някого нещо.
Ох, когато бях малка много си падах по такъв тип книги и смятях, че мъже като Килиън за най-големите мъжкари и мечтаех някой ден и мен така да ме обичат и желаят. Да, но няколко години по-късно разбирам, че такъв тип хора са крайно токсични и неуверени в себе си, че искат да контролират всичко, което диша около тях. Хора с неизлекувани травми. Наясно съм, че това е книга и не се разказва за реален човек, но не изключвам факта, че съществуват такива хора. Затова дори не я дослушах, въпреки че Гергана Стоянова се е справила блестящо с прочита. Харесва ми, че авторката е българка, но такъв тип истории вече не са моите.
„Лоши навици“ на Вяра Янакиева е поредното лековерно и неангажиращо четиво, между другото. Историята е лека, предсказуема и на моменти увлекателна. Началото започва интригуващо, но скоро след това, след като опознаеш главните герои, краят става лесно предвидим. Има леки обрати, но типично за авторката — драмата често е за нищо и без реална тежест.
Негативно впечатление прави все по-вулгарният изказ на авторката с всяка следваща книга, което разваля иначе приятното усещане от лекото четиво.
I like the message of the book that even though you have a child with someone, if you don't feel happy with them and know that you deserve more, it's okay to leave them, not only for the child's sake, but for your own sake. Besides, it's much better for a child to live with separated parents, but in a happy environment, than in a family that fights all the time.
This entire review has been hidden because of spoilers.