Аждер

Мамник #3

by Васил Попов, Владимир Пенев (Narrator), Живко Петров (Illustrator)

Безводие и опустошителни пожари са обхванали странджанското село Усое, където въпреки водната криза продължават да растат случаите на открити удавени жени. В третата книга от света на „Мамник" граничните полицаи Божана Горнева и колегата ѝ Митко ще трябва да разгадаят мистерията около аждера и потопения асклепион, останал на дъното на язовира заедно с някогашното село Караеврен. В същото време Явор – синът на Божана, ще трябва да се научи да контролира силата си. В обучението му ще помага святочерът Бранимир Драгнев.

Genres: Audiobook, Fantasy, Bulgarian Literature, Horror, Fiction, Mystery

Audiobook

Published October 23, 2025

Reviews

[Boryana Genova · Rating 2 out of 5]

Разочароващо продължение, което ме изгуби сред менхири, долмени, летящи ромфеи, римски легионери, одриси, конюнктивит, арменци и куп пълзящи гадинки с непознати имена.

Прочитът отново е безупречен, но нищо не може да компенсира разтегленото действие и липсата на надграждане на напрежението. От сюжета и прочита на "Мамник" ме побиваха тръпки и нямах търпение да разбера как ще се развие историята, докато "Аждер" ми дотегна, особено след първата третина. Изслушах го на инат, колкото да съм сигурна, че не пропускам нещо сред всеобщия хайп.

[Dessy · Rating 5 out of 5]

Направо ме отвя тази книга! Дето вика Митко “М@мк@ му и Мамник!”… Определено ако излезе на хартия ще си я купя и ще я прочета. Заедно с една тетрадка… че то тук записки трябват. Шапки долу за работата на Васил Попов и невероятния прочит на Владо Пенев!

[Velina · Rating 2 out of 5]

Искаше ми се да я харесам много повече от колкото успях. Прекаленото разстилане на историята ми идваше в повече и на моменти изобщо забравях какво разплитаме в момента. Постоянното влизане в различни времеви линии и прекаленото стоене в тях заедно с нови и нови митични създания ме объркваше още повече и ми се струваше ненужно в някои моменти. Беше ми прекалено хаотично и определено ми се стори като "филър" от колкото като истинско продължение на каквато и да е била поредица.

[Darina Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Васил Попов умее да създава светове. И добре, че е създал Митко, който от време на време да ни връща в реалността. 😃

[Raya Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Кой да очаква, че "Аждер" дотолкова ще ми хареса, че да започна да я сравнявам с "Мамник"? 😳 За който не е запознат - "Мамник" е моя толкова любима книга, че все още съм без думи как "Аждер" успя да се изравни с нея.

Васил Попов успява майсторски да надгради света, който ни показва в "Лехуса". В предишната книга се загатва за Аждера като следващо чудовище, но читателя остава с елемента на неизвестното. Тук до средата на книгата тръпнем в очакване - очакване да разберем повече за несправедливостите, очакване да разберем повече за новопредставените герои и най-вече за Аждера. 🐉

Божана и Митко отново се връщат в Странджа, сред пожари и разрушения, но този път с тях е и малкият Явор, както и вражалицата Дана. В село Усое се случват необясними трагедии, 🌪️ които допринасят мрачното чувство, че нищо не е наред. Пожари, странни удавяния на "змейничави" жени и едни тъжни хора, незнаещи с какво са заслужили тази болка и покруса. Но Божана и Митко не се спират пред препятствията, а напротив. С помощта на стари предания, български митове и легенди, те успешно разследват тези природни феномени, ровят се из архивите на библиотеката, слушат забравени истории от едно време, които хората считат за измислици и така навързват нещата, разкривайки опасностите, с които си имат работа. 😶‍🌫️

Книгата завършва на ужасно отворен финал, дори без капка предвидимост как би продължила следващата. Имам толкова много въпроси - Как Бранимир е загубил ампутирания си крак? Защо Бранимир толкова държи да промени събитията? От къде за Бога се взе Петя Бакалова с тази така важна роля в историята? Какво ще се случи с Дана, със Зорница? А с Яворчо? 😩 Въпроси, въпроси, въпроси. ⁉️ Не на последно място искам да изкажа възхищението си от автора. Васил Попов успя не просто да ме накара повторно да се влюбя в българския фолклор, в тази книга той успя да ме "събуди", да ме омае и като включи поезията на Яворов. Красота, трепет, искра. ✨ Впечатлена съм е слабо казано и с нетърпение очаквам "Караеврен". ❤️

[Mariya Mincheva · Rating 5 out of 5]

Жесток роман!
Божанчето и Митко разследват мистериозни удавяния, докато безводие и пожари опустошават Усое. Попов отново преплита хорър, трилър и фентъзи с български фолклор, като "съживява" демонични чудовища. Динамиката е напрегната, историята е ужасяваща -с криминални елементи и лирични моменти и поезията на Яворов.
Нямам търпение да видя екранизацията.😁

[Simeon Vasilev · Rating 1 out of 5]

Трябва да си кажа причината за едната звезда. (Това ми е за първи път)

За мен книгата е една подготовка за финала, което крайно ме разочарова. Очаквах някакво развитие, и голямо вдигане на завесата, заслужаващо нестихващи аплодисменти. Мамник беше революция, Лехуса беше ок, въпреки вдъхновението от вещера, но тук вече бях изгубен.
Не знам дали началото, средата или края беше по-хаотичен.
Кой герой е главен и кой не?? Продължението на мамник за Светочера ли се отнася или за витека? Като се върне Светочера назад пак ли ще има продължение с тъп край? Това фентъзи роман ли е или политическа сатира?

Като плюс е това че книгата може да се ползва за дринкинг гейм - пиеш всеки път като чуеш майхири и долмени.

[Danito · Rating 5 out of 5]

Ехаа, отвя ме този Аждер!
Огромна част от книгата я четох с много емоция и нетърпение. Преминаването през различните времеви рамки бяха много вълнуващи особено историята на Дана и аз като нея се почувствах "облачка ограма" 😃 . Доста дълбочина разви в образите на Дана и Периан.
Божана беше някак по-съзряла, отново уверена и действаше с повече замах. Митко отново не изневери на чувството си за хумор, но усещах израстването му и как всичкият този стрес започва да му се отразява под привидната усмивка.
Явор е голям сладур и очаквам неговото развитие.
Усещах същия този трепет и вълнение в мистерията и разплитането ѝ пласт по пласт. Енергията на историята е силна, но връщането по време на Траките, макар и с завидни знания по темата, вплетени умело с история, то тя се усещаше като друга. Някак доста се разтегли и по-основите нишки, които влиаят на развитието днес, можеше да се разкаже с по-малко терминология, за да улекоти разказа и да не ни намали скоростното влакче, на което ни качи Васил Попов от старта.
Признавам нямах търпение да приключи тази част, да се върнем отново на основната история, а тя пък от своя страна да ни отведе до финала!
Финал, който е само в книгата, но не и на историята.
През цялото време, докато четях, си мислех: Аждер на екран, това ще е невъзможно. Нямаме пари за подобна продукцията. Просто палитрата е огромна, митологичните същества също.
Една от любимата ми сюжетна линия, тази към екологичните проблеми. Като човек занимаващ се с тази наука за мен беше страхотна препратка към истинските проблеми на Земята.
Какво да кажа, тази история полага основите на въпроса, кой е чудовището? Как се диференцира думата чудовището? Какъв е критерия за това?
Адмирации за Васил Попов!
Как се пише такава книга с толкова елементи и пластове- не знам, но знам, че ще чакам следващата! А за екран се моля, че все някак ще излезе 🙏

[Силвия Христова · Rating 5 out of 5]

Интригуващ, заплетен, мистериозен, митологичен и завладяващ роман, майсторски написан от Васил Попов, който се превърна в един от любимите ми съвременни български автори.

[Krasi Karaivanov · Rating 5 out of 5]

4,5⭐️ са реалните звезди, защото Лехуса вдигна много летвата. Хареса ми мистиката на митичните времена и реализма на модерните такива. Похвата учител и ученик, драмата, кървавите моменти и змиите.
А финала не го очаквах, ама грам…😳

[Milena · Rating 4 out of 5]

"Мамник" си остава най-добрата част за мен. Огромно браво за труда на автора да проучи и вплете митовете и фолклора в книгата, но историята с траките ми беше тегава и объркваща за слушане, доста се разсейвах. Може би, ако се чете на хартия, повествованието ще върви по-плавно и леко. Определено не очаквах този финал, бях се настроила за край на историята, а не за ново продължение. Ще чакам с интерес!

[Dessa Iv · Rating 5 out of 5]

За човек като мен, който не е запознат с традициите, обредите, митовете, легендите е супер интересно и ангажиращо вниманието не само с основната сюжетна линия, а и с всички препратки в тази насока, което намирам за ценно и увлекателно.
Имам (незнайно защо, откъде и тн) страх от змии, а в тази книга повече от змии няма, те са на пълчища, извират отвсякъде и пъплят навсякъде, и онези сцени от Индиана Джоунс и Храма на Обречените (нещо такова по спомен) репички да ядат :) Така че тази книга се оказа предизвикателство в тази насока, но краят, който изглежда изобщо не е край, си струва ;)

[Велислава Величкова · Rating 4 out of 5]

малко не ми достигна.

[Olga G. · Rating 2 out of 5]

Два допълнителни романа в историята - Дана и змея, и Бранимир и бесите.
Първият, особено описанията на секса и т.н. е абсурден. Вторият - излишен, досаден, написан като уикипедия с плоска сюжетна линия. Бедният речник на автора става все по-очевиден - безкрайни повторения, еднотипни обяснения. А бях фен, Мамник и Лехуса ми харесаха.

[Kristina Katrandzhieva · Rating 5 out of 5]

"Аждер", защо свърши така ...
С Васил Попов и прекрасния прочит на Владо Пенев аз се "влюбих" във фентъзи жанра, първата ми любов беше "Мамник", "Лехуса" не можа да го измести, но сега "Аждер" определено се бори за сърцето ми 😉😁 - "леле мале", отвя ми главата, с тази поезия, с дозата еротика която си беше точно на място и не прекалено, цялата мистичност, средновековната история за траките и римляните.
И да си кажа честно не съм много по поезията, не съм чела такава от ученическите ми години, но с този прочит, интонация и чувство на Владо Пенев няма как човек да не се "жегне" , видях Яворов в друга светлина, различна от тази която си спомням и смея да кажа, че много ми хареса ,а сега след "Аждер" чета "Подир сенките на облаците".
Толкова е хубаво да има препратки в творбите към места, творци, история ... Обичам такива книги! ❤️📚
Личи си че Васил Попов е положил много труд, за да създаде този прекрасен цялостен образ не само на "еротичния" змей Стоян, а и на цялата творба. Хареса ми, че този път нямаше главни действащи лица, всеки разгърна своя потенциал достатъчно, за да се изгради цялостната картина и да стигнем до развръзката, чието продължение ще очаквам с нетърпение.
И за да не излезе, че много съм се прехласнала ще си кажа една малка "критика" 😉 - малко ме отегчи 8 глава , частта с траките и римляните в миналото, определено беше необходима, за да добием яснота за цялостната картина, но ми беше твърде подробна и с много непознати понятие, които трябваше да проверявам кое какво е, а докато слушам и съм в движение ми беше малко трудно. Но въпреки "критиката" в плюс за мен беше, че научих доста нови неща от митологията, които признавам си не знаех.

И все пак очаквам с нетърпение продължението, защото не може да свърши така, сега как "ще спя", как ще "нахраня" любопитството си, как "ще продължа ежедневието си" без да знам какво ще се случи нататък!?

[Maria Naydenova · Rating 5 out of 5]

Аждер е поредното попълнение в света на Мамника, макар че самата история може да се каже, че има някаква самостоятелност. Хареса ми и тази част с новите си фолклорни допълнения и митични създания. Шапки долу са Васил Попов, който е издирил цялата тази информация - подплатена с много исторически факти и предания, както и за Владо Пенев за неповторимия прочит. Поредната добра комбинация на интригуващ сюжет и добро озвучаване. Буквално беше като някакъв епичен филм в главата ми, вечната битка между добро и зло. На моменти ми беше трудно за проследяване на всички факти и имена, както и да си представя всички същества, докато слушах на аудио, но ще се радвам да препрочета, като излезе хартиеното копие. Аз лично бях доста озадачена от цялата информация за всички тези легенди по нашите земи. Страховито и впечатляващо в същото време.

Още веднъж адмирации за невероятния талант на този млад наш автор и поздравления на екипа на Сторител, че продължават да ни правят съпричастни с историите в този свят.

Стискам палци и на сериала да пожъне успех не по-малък от книгата, та да можем да видим екранизирани и тези чудесни продължения.

А ние с нетърпение ще очакваме поредното продължение в този свят.

[Plamen Dimov · Rating 2 out of 5]

Всяка следваща книга след "Мамник" става все по-слаба и по-слаба. Харесвах в "Мамник" това, че някак имаше край. Васил Попов сякаш не знае кога да спре. Така е и в "Пермафрост" четеш, четеш и накрая на най-важното книгата просто свършва. Другото, което просто те съсипва е постоянното обяснение кой кой е, така все едно читателя е слабоумен.

[Моника · Rating 5 out of 5]

Какъв беше този край! Как така ще приключи и трябва да чакаме до следващата книга!? 😶‍🌫️😱 Всички липсващи парчета от пъзела на Лехуса се намериха в Аждер, но накрая се оказа,че има нови такива. Велико!

[Liliq Nikolova · Rating 5 out of 5]

Страшно ми хареса,много повече от Лехуса..постоянно се случваше нещо като във Мамник :)

[Savina Popova · Rating 4 out of 5]

Малко на сапунка го обърнахме това... Хубаво е история, която ти харесва, да има продължение, ама е хубаво и всяка отделна книга да има завършек. А сега стана модерно да ги правят като сериали - една голяма история, разделена на части.
Много звезди, защото много харесвам Мамник, заради Владо Пенев, заради увлекателния разказ и лекото водене на действието.
И следващата ще слушам/чета като излезе, ама ако и там няма завършек, едва ли ще продължа.
За мен до момента имаме първа част - Мамник и втора част - Лехуса и аждер и очаквайте още.

[Irina Armenkova · Rating 2 out of 5]

За съжаление, “Мамник” си остава най-добрата книга от поредицата. Нито “Лехуса”, нито “Аждер” успяват до достигнат нивото ѝ. За мен тази част беше още по-разпиляна и самоцелна от “Лехуса”, със излишно много повторения, отплесвания и ненужни сюжетни линии. И двете книги оставиха усещането, че са написани припряно, само и само, за да излезе “следващата част”. Краят беше откровено разочароващ, оставяйки заявка за една безкрайно дълга поредица, чиято цел явно е да се “изцеди” до капка, иначе оригиналната и наистин�� майсторски разказана история на “Мамник”.

[Галина Ганова · Rating 5 out of 5]

„Аждер“ е впечатляващо силно продължение на „Мамник“ и „Лехуса“, което надгражда света и разширява митологията по начин, който едновременно дава отговори и поражда нови въпроси. Още от първата глава книгата грабва вниманието с плътната атмосфера, усещането за надвисваща заплаха и характерния за Васил Попов ритъм, при който всяка сцена носи значение.
Една от най-силните ѝ страни е структурата. Тук действието се разгръща в няколко времеви линии, което напомня на първата книга от поредицата, но в „Аждер“ това е изведено на ново ниво. Миналото и настоящето се преплитат така, че читателят постепенно сглобява пъзела – разбираме по-ясно събития от „Лехуса“, докато едновременно се появяват нови пластове, които разширяват митологията на света. Авторът умее да работи с обратна хронология и скрити връзки – всяка нишка, която разплита, води до друга, още по-загадъчна.
Героите също са силен елемент. Божана и Митко вече са стабилен, сработен тандем, чиято динамика носи човешка топлина сред цялата свръхестествена тъмнина. Явор се превръща в пълноценен персонаж – необичайно дете, чиито способности и бъдеща роля тепърва предстои да бъдат разгърнати. Особено впечатляващо е развитието на Бранимир: тук поглеждаме по-дълбоко към миналото му, което го прави още по-загадъчен и сложен.
Фолклорните мотиви са вплетени майсторски. Васил Попов не използва митологията като украса, а като структурен елемент, който движи сюжета и определя логиката на света. Това създава усещането, че границата между реалното и свръхестественото е естествено размита.
Финалът е… криминално добър. Книгата завършва в чиста кулминация, без развръзка, оставяйки читателя в шок и очакване. Това е от онези завършеци, които затваряш и няколко минути гледаш в една точка, опитвайки се да осмислиш какво следва.
„Аждер“ е напълно завладяващо продължение – по-тъмно, по-амбициозно като структура и изключително умело написано. Смело надгражда поредицата и оставя читателя в нетърпеливо очакване за следващата част.

[Velizara K · Rating 5 out of 5]

Доста ми хареса, добро надграждане над "Лехуса". НО не ме завладя така, както "Мамник". Пак имаше леката хаоничност на "Лехуса". Получихме доста отговори и честно казано историите от миналото ми бяха далеч по-интересни, отколкото случващото се в настоящето. Особено историята на вражалицата.

Мисля, че тук и в пледната книга големият ми проблем е, че чудовището е повече от едно и това ме натоварва. Нямам обяснение защо, но така историята ми става тежка. Ще продължавам да чета книгите му и с трепет ще очаквам следващите, както и сериала.

Последно само ще кажа, че живея в гр. Брезник и току-що бях на събитие, на което авторът разказа, че докато пишел историята с отровената с арсен вода, писаното се превърнало в реална криза в нашия град. Мислех, че просто се е вдъхновил от нашата история и "я е откраднал" в сюжета, но сега ще замоля да напише, че в селото има вода 24/7, тръбите са поправени, течове няма и са обещетили жителите за неудобството. Всичко в кръга на шегата, но може и нещо за стабилно, честно и добро правителство да напише.......

КРАЙНАТА СЦЕНА обаче беше пълен хаос и недоумица. Някак нереално се случиха нещата, защото имаше твърде много герои/удовища и звучеше сякаш се изчакват едно друго - сдърпват се едно в едно, другите чакат все едно са казали "къща", после си рразказват нещата от жевота, та след това други двама започват битката си... Като брейк денс кръгче в американски филм. Трябва да се поработи над това, ако ще има отново такива масови боеве, според мен.

[Eliks Y · Rating 4 out of 5]

Оценката ми е доста висока за човек, който не си пада по фентъзи жанра, но все пак тази част е по-добра от втората “Лехуса”, поне според мен.
Сюжетната линия на Бранимир ми дойде малко в повече, но за сметка на това имаше други неща, които компенсираха.
Информацията в книгата беше малко прекалена, както и в преданата част, но това явно е стилът на Васил Попов.
Краят за мен беше тотално неочакван и ще чакам следващата четвърта част от тази поредица.
3,5/5⭐️

[Слави Балалова · Rating 5 out of 5]

Напълно ме отвя!!! Поредицата е на световно ниво!

[Gery · Rating 4 out of 5]

3.5⭐

[Marina Stoichkova · Rating 5 out of 5]

Страхотна 🌟

[Irena Georgieva · Rating 5 out of 5]

What the actual fuck just happened?! 🤯
Направо ми се разби психиката с този край!
Господин Попов, как ще живея сега, как ще дочакам следващата част?!
През цялото време изпитвах любопитство, за това какво ще се случи в края на книгата, каква е историята, която свързва всички персонажи и нямах търпение да разбера...пък то какво се случи?! More questions...
През цялото време се страхувах за Дана! Историята на Стоян обаче ми бе най-тъжна,и въпреки зверствата му, ми стана мъчно за него.

Цялата книга беше абсолютна сеч на всичко мило и драго...и като цяло никой не остана пощаден.
Зверски убийства, кръв,разсечена плът,счупени кости,отровни думи и действия...
Майстор е Васил Попов, майстор!
Нямам търпение за следващата книга! ❤️

[Ивелина Русева · Rating 5 out of 5]

Очарована съм! "Лехуса" спря леко ентусиазма ми и го насочи в една друга посока, но "Аждер" е приключение, което ще предприема отново в най-скоро време. Обикнах историята, която ме върна назад към славата на "Мамник", към силните митологични образи, към изпипаните в детайли разкази, към мистичността на родния фолклор, който е толкова органически преплетен с наболели икономически, демографски, политически и общочовешки съвременни проблеми, че в един момент става почти невъзможно да ги разграничиш от творческото въображение на автора.
Рядко ме впечатляват моментите на ретроспекция в книгите - изморяват ме, понякога са излишни, без конкретна цел или размиват безмилостно основната сюжетна линия, но тук са наредени като каретата на родопско одеяло в едно общо цяло - живи, пълнокръвни и пулсиращи с личните стремежи на всеки един от героите, а те са толкова много и толкова различни един от друг, че е чудно как Попов ги е овладял.
Нямам търпение да я прочета и на хартия! Васил Попов е оздравително и отрезвително лекарство, което голяма част от съвременната българската литература трябва да приеме.
Не се колебайте, четете!

[Aneliya · Rating 5 out of 5]

Някак си бях убедена, че това ще е трилогия (нямам идея защо) и съответно - краят на “Аждер” ме докара до мини сърдечен разрив. Нямам търпение за следващата книга от поредицата.

С “Лехуса” имах леко разочарование, защото по-скоро ми се стори, че е подготовка за следващата книга, много ми дойдоха историческите факти и препратки. Но с “Аждер” всичко си дойде на мястото. Плюс гласът на Владо Пенев, който я озвучава в Сторител е “уау!”.