What do you think?
Rate this book
RUMOURS OF RAIN
Winter in South Africa - a time of searing drought, angry stirrings in Soweto, and the shadow of the Angolan conflict cast across the scorched bush.
Martin Mynhardt, a wealthy Afrikaner, plans a weekend at his old family farm.
But his visit coincides with a time of crisis in his personal life. In a few days, the security of a lifetime is destroyed and Mynhardt is left to face the wreckage of his future.
(Source: back cover
Martin Mynhardt, a wealthy Afrikaner, plans a weekend at his old family farm.
But his visit coincides with a time of crisis in his personal life. In a few days, the security of a lifetime is destroyed and Mynhardt is left to face the wreckage of his future.
(Source: back cover
446 pages, Paperback
First published January 1, 1978
14 people are currently reading
633 people want to read
About the author
André Brink
115 books258 followersAndré Philippus Brink was a South African novelist. He wrote in Afrikaans and English and was until his retirement a Professor of English Literature at the University of Cape Town.
In the 1960s, he and Breyten Breytenbach were key figures in the Afrikaans literary movement known as Die Sestigers ("The Sixty-ers"). These writers sought to use Afrikaans as a language to speak against the apartheid government, and also to bring into Afrikaans literature the influence of contemporary English and French trends. His novel Kennis van die aand (1973) was the first Afrikaans book to be banned by the South African government.
Brink's early novels were often concerned with the apartheid policy. His final works engaged new issues raised by life in postapartheid South Africa.
In the 1960s, he and Breyten Breytenbach were key figures in the Afrikaans literary movement known as Die Sestigers ("The Sixty-ers"). These writers sought to use Afrikaans as a language to speak against the apartheid government, and also to bring into Afrikaans literature the influence of contemporary English and French trends. His novel Kennis van die aand (1973) was the first Afrikaans book to be banned by the South African government.
Brink's early novels were often concerned with the apartheid policy. His final works engaged new issues raised by life in postapartheid South Africa.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 38 reviews
November 25, 2016
I will start with a little contextual background. The Mookse and the Gripes group has chosen a historic Booker shortlist to discuss and evaluate in the way we have been discussing the most recent one, and 1978 was the year that won the vote. The 1978 prize was won by Iris Murdoch's The Sea, the Sea, which was a worthy winner, but for me this book is almost as good.
Brink's narrator Martin Mynhardt must have been constructed to personify the most unpalatable elements of apartheid South Africa and its Afrikaner ruling class. He is a rich and successful businessman and mine owner, who is arrogant, insensitive, exploitative, and misogynistic. As a narrative voice this takes some getting used to, but Brink's talent is such that one almost feels sorry for him by the end of this tale, which sees the cosy complacencies of his world, and his attempts to keep its various elements separate, dismantled piece by piece over the course of a long weekend. He emerges as a nuanced character, deeply flawed but very human. The portrayals of his friends and family are skilfully drawn but also somewhat symbolic - his best friend Bernard is a lawyer who has decided he has to fight the system and is on trial, and his son Louis has come back from military service in Angola deeply disillusioned and questioning.
The foreground events of the story cover Martin's reminiscences of a trip with his son to visit his mother on the family farm, which he needs to persuade his mother to agree to leave and sell. The narrative is full of asides and back stories, with many events and people alluded to long before their stories are revealed in detail. The events of the book seem all the more relevant given what happened a dozen years later - Brink's analysis of why the system had to change is impressive, perceptive and prophetic.
Brink's narrator Martin Mynhardt must have been constructed to personify the most unpalatable elements of apartheid South Africa and its Afrikaner ruling class. He is a rich and successful businessman and mine owner, who is arrogant, insensitive, exploitative, and misogynistic. As a narrative voice this takes some getting used to, but Brink's talent is such that one almost feels sorry for him by the end of this tale, which sees the cosy complacencies of his world, and his attempts to keep its various elements separate, dismantled piece by piece over the course of a long weekend. He emerges as a nuanced character, deeply flawed but very human. The portrayals of his friends and family are skilfully drawn but also somewhat symbolic - his best friend Bernard is a lawyer who has decided he has to fight the system and is on trial, and his son Louis has come back from military service in Angola deeply disillusioned and questioning.
The foreground events of the story cover Martin's reminiscences of a trip with his son to visit his mother on the family farm, which he needs to persuade his mother to agree to leave and sell. The narrative is full of asides and back stories, with many events and people alluded to long before their stories are revealed in detail. The events of the book seem all the more relevant given what happened a dozen years later - Brink's analysis of why the system had to change is impressive, perceptive and prophetic.
December 14, 2016
There comes a day when, for the first time, violence is used not because it is unavoidable but because it is easier. There comes a day when, for the first time, a leader is allowed to promote his own interests simply because he happens to be the leader. There comes a day when, for the first time, the weak one is exploited, not in ignorance but because he cannot offer resistance. There comes a day when, for the first time, a verdict in a court case is given, not on the basis of what is right but on the basis of what is expedient.
This long and angry dispatch from the heart of apartheid South Africa can be an oppressive read, though for understandable reasons. Less understandable, perhaps, were the frankly terrifying number of modern parallels that emerged from this putatively historical document.
The narrator at the core of the novel, Martin Mynhardt, is a hugely successful Afrikaner businessman and one of the very pillars of white-supremacist society, who thinks of himself as contributing to the good of his community and his country. He doesn't hate black people; rather, he likes to believe that apartheid is probably good for them, on balance. Extending real political power would be a mistake: ‘they've simply not developed far enough to handle such sophisticated forms of Western organisation. A matter of evolution.’
Through Mynhardt we're introduced to a complex web of interlinked friends, colleagues, lovers and family members who represent a cross-section of 1970s South African society, from the rural farmstead matron to the idealistic city student, the determined black businessman to the angry white activist; lawyers, witchdoctors, religious figures and expatriates, all of them ultimately grappling with the same basic fact of life.
If you have the stomach for it, experiencing the world through the eyes of a proponent of apartheid should be an educational experience. My problem was that – despite his ingratiating and plausible self-justifications – Mynhardt is made into something a bit too much like a cartoon villain. It is not enough for him to be a stalwart of racism; he is also a neglectful father, an unfaithful husband, an appalling friend, a heartless capitalist (‘people are essentially economic propositions’), a manipulative son and a serial user of the women he eyes up as ‘ripe and more than ready to be bruised’.
It may be that Brink is making a point about what's now called ‘intersectionality’ – the ways racism can be related to other social or sexual hierarchies and privileges. Indeed at one point, these links are made quite explicitly by one of Mynhardt's playthings:
“You're an Afrikaner, so you must be a male chauvinist.”
“I fail to see what the two can have in common.”
“Everything.” She sat down opposite me again, on the edge of the chair, her knees primly together. “Because this is a man's land, don't you see? Big-game, rugby, industries, power politics, racism. You Afrikaners have no room for women. The only place you assign to us is flat on our backs with our legs open for the Big Boss to in-and-out as he pleases.”
But I don't believe this is representative; the whole issue with apartheid, and similar systems, is that the people who support it are very often kind-hearted folks, good family-men, attentive partners and loving parents, who simply live by means of colossal, sustained acts of cognitive dissonance. By making Mynhardt wholly objectionable, Brink loses, I think, several opportunities to make us as readers sympathise with him, which would have been a much more troubling and interesting response than simply loathing him completely from start to finish.
‘I have tried with so much care,’ Mynhardt says towards the end, ‘to keep all the elements of my life apart and intact.’ His emotional apartheid is heading for a violent collapse that will mirror the one about to overtake society; as the riots break out in Soweto, there are symmetrical eruptions of tragedy and abuse in his own circle. Despite the novel's conceptual issues, it all makes for a very dark and powerful climax, as the rumours of rain finally end in the kind of downpour only Africa can produce. Read it for future tips as well as historical context.
November 23, 2016
I rate Rumours of Rain very highly.
I confess, though, that I haven’t read any Gordimer, and very little Coetzee, so this view of South African apartheid has probably been very well fictionalised/factionalised elsewhere.
It's unusual to come across a story where from start to finish, the narrator, our eyes and ears, is the most reviled character. Once I had a true feel for Martin Mynhardt as apologist for the spurious justification of apartheid I felt, as reader, actively engaged in seeing through the nonsense being promoted. I found this a great narrative device.
My only criticism of Rumours of Rain, is that the odious main character, Martin Mynhardt ,so openly revealed as a narcissist, exploitative in every respect; is loved by Bernard Franken and Bea Fiorini, and marries Elise . Surely Martin would not be surrounded by 'good' people. In the case of his son, Louis, this is more convincing; we cannot choose our parents or children, and the fractured relationship between father and son concluded as expected.
That said, I read a sports (tennis) book/semi autobiography this summer, 2016 ("A Handful of Summers"). It was written in 1978 by a South African tennis player (Gordon Forbes). I hated it. My review at the time mentioned "recurrent sexism bordering on misogyny throughout".
Martin Mynhardt's musings on women sounded familiar P424 if one cannot reach one's goal with a woman within a reasonable time, the relationship becomes uneconomical, the investment too large for the eventual returns"
In A handful of Summers the author freely acknowledges that he picked up the women overlooked by his much better mannered and gracious friend. And here we have Martin taking advantage of goodwill by association with his friend, Bernard.
Reading this twenty five years after apartheid's end, I suspect I felt rather less despair than I would have in 1978. It didn’t make the book any less enjoyable, and probably even more so than had I read Rumours of Rain on release.
I confess, though, that I haven’t read any Gordimer, and very little Coetzee, so this view of South African apartheid has probably been very well fictionalised/factionalised elsewhere.
It's unusual to come across a story where from start to finish, the narrator, our eyes and ears, is the most reviled character. Once I had a true feel for Martin Mynhardt as apologist for the spurious justification of apartheid I felt, as reader, actively engaged in seeing through the nonsense being promoted. I found this a great narrative device.
My only criticism of Rumours of Rain, is that the odious main character, Martin Mynhardt ,so openly revealed as a narcissist, exploitative in every respect; is loved by Bernard Franken and Bea Fiorini, and marries Elise . Surely Martin would not be surrounded by 'good' people. In the case of his son, Louis, this is more convincing; we cannot choose our parents or children, and the fractured relationship between father and son concluded as expected.
That said, I read a sports (tennis) book/semi autobiography this summer, 2016 ("A Handful of Summers"). It was written in 1978 by a South African tennis player (Gordon Forbes). I hated it. My review at the time mentioned "recurrent sexism bordering on misogyny throughout".
Martin Mynhardt's musings on women sounded familiar P424 if one cannot reach one's goal with a woman within a reasonable time, the relationship becomes uneconomical, the investment too large for the eventual returns"
In A handful of Summers the author freely acknowledges that he picked up the women overlooked by his much better mannered and gracious friend. And here we have Martin taking advantage of goodwill by association with his friend, Bernard.
Reading this twenty five years after apartheid's end, I suspect I felt rather less despair than I would have in 1978. It didn’t make the book any less enjoyable, and probably even more so than had I read Rumours of Rain on release.
December 26, 2016
And with this book, the 1978 Booker shortlist ends with a whimper.
This started out promising, but it soon became tiresome. Fundamentally, I just don't think it's properly a novel. In 1978 the fashion for novels as moral and historical edification was perhaps not what it has become now, but I did read it now, and I am heartily tired of this mode. One comes away from this book thinking that the message appears to be that apartheid is bad, and so is the war with Angola. Again, perhaps this was a more necessary message in 1978 than it is now, but I was convinced of this before I read page one.
The characters appear to exist largely to personify various issues and types, and not as characters in their own right, and metaphors of apartheid as male compartmentalization are heavy-handed. I also simply do not believe that a woman like Bea would date our narrator (nor he her, if it comes to that), adding disbelief to her role as symbol of the woman who feels things as we all should. It's sad that the most interesting and real character would be the narrator, and even he lapses into treatise style discourse as Brink appears to be trying to put the case for apartheid up next to the case against it.
I was frankly relieved to reach the end. I know it's possible to write big novels of ideas, and I do love them, but this is a novel of an idea--a novel with a message--and it's not the same thing.
This started out promising, but it soon became tiresome. Fundamentally, I just don't think it's properly a novel. In 1978 the fashion for novels as moral and historical edification was perhaps not what it has become now, but I did read it now, and I am heartily tired of this mode. One comes away from this book thinking that the message appears to be that apartheid is bad, and so is the war with Angola. Again, perhaps this was a more necessary message in 1978 than it is now, but I was convinced of this before I read page one.
The characters appear to exist largely to personify various issues and types, and not as characters in their own right, and metaphors of apartheid as male compartmentalization are heavy-handed. I also simply do not believe that a woman like Bea would date our narrator (nor he her, if it comes to that), adding disbelief to her role as symbol of the woman who feels things as we all should. It's sad that the most interesting and real character would be the narrator, and even he lapses into treatise style discourse as Brink appears to be trying to put the case for apartheid up next to the case against it.
I was frankly relieved to reach the end. I know it's possible to write big novels of ideas, and I do love them, but this is a novel of an idea--a novel with a message--and it's not the same thing.
November 13, 2014
Well-written, complex, shocking at times, engaging. A very intimate look into South Africa, during apartheid, from an unsympathetic Afrikaner's point of view. The narrative unfolds slowly, but it's well worth the time and effort. Highly recommend.
February 17, 2017
A great South African novel. Very crafty, with great dialogue and plot construction. The hero is not a likeable guy, but one sees a very important world through his eyes and his senses and his distorted cultural and political thinking. Very important look at the seventies in the country - a crucial period.
The prose is very - how shall I describe it without using a cliche? - I can't - so it's spare and robust. The descriptions of the African countryside and the weather and the horizon are all wonderful, evoking incredible feelings (and memories) and providing atmosphere that you can cut with a knife.
A very enjoyable and absorbing read.
The prose is very - how shall I describe it without using a cliche? - I can't - so it's spare and robust. The descriptions of the African countryside and the weather and the horizon are all wonderful, evoking incredible feelings (and memories) and providing atmosphere that you can cut with a knife.
A very enjoyable and absorbing read.
August 2, 2013
I have to say this was a really hard read because I had such an early dislike for the main character - not that one was supposed to feel that way but it was the nature of the person. A historical perspective that I have never experienced and I feel I learned an incredible amount by reading.
November 27, 2016
3.5 stars
Thoughts to come
Thoughts to come
August 18, 2021
“Може би подобен е преходът от състоянието на невинност към състоянието на вина в историческите процеси. Някъде в хода на историята настъпва ден, когато за пръв път се анексира територия, не защото земята е необходима, а защото някоя нация се е пристрастила към идеята за експанзия сама за себе си. Настъпва ден, когато за пръв път се прибягва до насилие, не защото то е неизбежно, а защото така е по-лесно. Настъпва ден, когато за първи път на някой водач се позволява да налага собствените си интереси, просто защото той е водачът. Настъпва ден, когато за първи път слабият е експлоатиран не от невежество, а защото не може да окаже съпротива. Настъпва ден, когато за първи път в съда се произнася една присъда, не защото е правилна, а защото е по-изгодна”
(Мълва за дъжд, Андре Бринк 1978)
Много по-комфортно е да четеш за някакви събития от дистанция на времето, знаейки какво ще стане накрая. В с��учая - със системата на апартейд в Южна Африка. Нито авторът, нито героите му имат този лукс, макар и по-прозорливите да са сигурни, че край ще има, но все още не е късно да се избегне кръвопролитието, разграбването и прочистването на останалите на континента заселници от Европа.
Още по-удобно е да се подиграваш на преводачката, че не е познала нито едно африканерско име как се чете. Освен Мартин. А откъде да познае? То не е като да си отвориш youtube и да се консултираш с първия попаднал видеоклип по темата. С колко южноафриканци е имала шанс да общува вербално през 1980-те, когато желязната завеса беше най-плътна и най-висока, а Южна Африка идеологически се водеше за седмия кръг на вражеския капиталистически ад, в който най-силно бият негрите. Любимият ми преводен бисер е „бунтът на граф Рейнет“, в който в действителност не е замесен никакъв граф, а разбунтувалият се град е кръстен на холандския колониален управител от XVIII век Корнелиус Якоб фан де Храф и жена му Ренет. За да смъкна нивото на лично многознайничество от точката на кипене, веднага си признавам, че и сам съм се заблуждавал, че лондонският квартал Излингтън се казва Айлингтън. Хем две години живях в съседния!
Произношението – настрана, ми се струва, че за българския читател да възприеме пълноценно романа, е нужна известна доза предварителна информация за южноафриканското общество и мястото на племето африканери в него през трите века на своето зачеване, оформяне и съществуване. Каквато за себе си, нескромно смятам, че съм добил достатъчно на място в Южна Африка. Защото този роман е писан именно за тях в един период, критичен за преосмисляне на ролята и мястото им. Точно за африканерите. А не за всички бели в Южна Африка, още по-малко - за всички южноафриканци.
Кратката версия е, че африканерите са наследници на холандски и френски заселници в района на нос Добра надежда от XVII и XVIII век, които впоследствие колонизират огромни площи обработваема земя във вътрешността на субконтинента. При последвалото британско управление имат минимално участие в градския живот и индустрия. Постепенно езикът им се отдалечава от книжовния нидерландски, но стриктно калвинистката версия на протестантството, която изповядват, остава като мощен сплотяващ фактор. През 1948 година поемат управлението на цялата страна с избори сред бялото население и налагат строг режим на разделение на расовите групи. Апартейд. Следва един силен период на еманципация на африканерите от селото (фермите по-точно) към града и споделяне на икономическата мощ със силните от британския колониален период. Но без да се изоставя земята. При никакви обстоятелства! Или?
Ето ни в средата на 1970-те, когато белите заселници от съседните португалски колонии, които са си давали същите илюзорни обещания и са се уверявали в цивилизаторската си мисия, са разорени и изселени. Като единствената разлика е, че не са се възприемали като племе, което няма друг дом никъде по света освен африканския юг.
Андре Бринк с този роман развива дългата версия. Драмата и греховете на едно бяло африканско племе, за което племенната идентичност е от първостепенна важност за всички решения, които се вземат в живота, и оценката на света около нас. Всичко е подвластно на одобрението на съплеменниците – и на съвременниците, и на предците. „Бяха ни необходими 300 години, за да получим признание в собствената си страна. Никой не може да очаква да се откажем от всичко това без съпротива“
Главният герой Мартин Мейнхарт е представител на еманципираните градски африканери, чиято предприемчивост и успех се обуславя от поемането на властта в края на 1940-те и аргументира като правилна политическата визия на поелите я. „Каквото постигнах е една система на частна инициатива, при която съм бил готов да поема рискове. А сега мога да предложа капитала, опита и уменията в замяна. Цялата система зависи от личности, готови да създават работни места и възможности за усъвършенстване на останалите …"
Че полето му за действие е минното дело, не е избрано случайно. Мините и фермите са Берлинската стена на режима на апартейд – най-видимите като на плакат прекъсвания във функцията на обществена хармония, където се допират в ярка неравнопоставеност расово обособени общности и култури. Едните – подложени на безсрочно усъвършенстване от другите. Впрочем за повечето ферми ситуацията не се е променила и 30 години след отмяната на институционализираното разделение, така че безпокойството от неизвестността за бъдещето е актуална и днес. Както и аргументите какво очакваме да бъде мястото на племето ни в това бъдеще, дали искаме, дали можем и дали трябва да се борим за него и с какви средства. Например – трябва ли да възприемаме продажбата на земя на хора от други племена като отстъпление от свещени, божествено парафирани още при битката край Кървава река през 1838 година граници? Не е пропуснатo да се цитира мантрата, звучаща всяка годишнина на паметника на Пионерите (Voortrekkers, афр.) в Претория: „Както оня велик ден Бог предаде неприятеля в ръцете на нашите деди, така той отново ще ни дари с избавление“
И може ли да се прави аналогия с така наречената „гранична война“, разгоряла се между Южна Африка и вече воюващи помежду си за разпределение на португалското наследство милиции в Ангола. Персонажът Луи – син на Мартин, въвлечен в тая война като квази-доброволен наборник и шокирал се от безсмислената жестокост на начинанието – присъства в романа за да разклати границата като един от стълбовете на африканерството.“Осъзнаваш, че за да оцелее тази страна, то трябва да накараш съвестта си да замълчи“.
Друг стълб – расовото превъзходство – е разклатен още от предците на Мартин, открили „парадоксалната солидарност с черните племена, пристигнали също от другаде, със селска история и със селско потекло, и сраснали се със земята и обусловили едно и също племенно съзнание, за разлика от англичаните, пристигнали много по-късно единствено, за да управляват и владеят“.
Трети стълб – самата ферма, като „идеал, мечта, сантиментална категория“ - е разклатен от няколко поредни несполучливи избора на наследник сред децата на семейството. Защото кои точно са предците на текущия собственик на ферма Мартин: „Един глух, полусляп патриарх върви с Библия на колене и пушка в ръка, за да стреля по невидимите неприятели на хоризонта. Един бунтовник полага клетва за мъст край гробовете на близките си и загива, пронизан от копие в сърцето. Следват пионер, ловец, златотърсач … И чак тогава един мечтател се връща на фермата“ (баща му). И от неумолимия икономически разсъдък, според който центърът на тежестта на битието се мести към града и индустрията. Тук някъде героят губи връзка с родителите си.
С жена си и техния род я губи, не когато си намира любовница, а когато се разклаща следващият стълб – християнската вяра. Което приема „Без сантиментално разголване, модно в определени среди, тъй като калвинисткото ми възпитание се бунтува срещу подобен стриптийз на душата“.
Любопитно, е че като стълб на африканерството от силните години на режима на апартейд се намества и архитектурата. Това е голяма изненада и за автора, и за главния герой, но по-малка за мене, предвид че през годините съм осъзнал какво сериозно място заема точно това изкуство в сърцето на белия южноафриканец от XX век. Намъква се в сюжета по линия на лишения от мечтата си за фермерство заради капризите на първородството по-малък брат. Конкретно – брутализмът на 1960-те и 1970-те, който и до ден днешен доминира силуетите на големите градове в Южна Африка, макар и в много случаи изпразнен от съдържание. Буквално – запуснати или превзети от самонастанили се бедняци високи сгради, замислени за офиси на престижни компании. „Трябва да призная, че има нещо особено вълнуващо в небостъргачите, които той проектира с техните стомана, мед и железобетон; с изчистените им фасади и дръзки функционални линии; със струпването на етажи, които най-накрая изморяват въображението, защото не символизират нищо друго освен себе си.“
При положение, че всичко на което се е опирал, вече се е разклатило, опора не се намира и извън племето. Бялата му любовница го осъжда по феминистка линия: „Ти си африканер, значи неизбежно си шовинист. Тази страна е страна на мъжете, нима не го разбираш? Лов на едър дивеч, ръгби, индустрия, политика на силата, расизъм. Вие африканерите не отреждате никаква роля на жените“.
А черният му образован служител и дясна ръка в преговорите с профсъюзите, заемащ най-близката до приятел позиция извън расата - по етно-психологическа: „Вашите сънародници са започнали като пионери. Уважавам ги затова. Но вие все още не сте се отърсили от манталитета на първите заселници. Ето това е лошото“.
От разтрогването на приятелството си с адвокатa Бернард губи най-много. Той е най-силният от поддържащите образи, защото е излязъл в открит конфликт с държаната от племето власт до ниво саботаж. Което през епохата, макар и допустимо за бял човек извън племето, е немислимо за африканер. ��рототип в някои отношения, ми се струва, че е историческата фигура Брам Фишер. Който е бил партиен лидер на подзащитните си обвиняеми в политическия съд. Разликата е във възрастта и че за Бернард не е уточнено да е чак комунист. А той е носител на други фундаментални африканерски ценности – атлетичност, красноречие, честност, справедливост, почтеност, готовност едновременно за единение и единоборство с природата. Оцеляването по бързеите на Оранжевата река и невинността на младежките нудистки изпълнения по закътаните вирове на пуританската ферма имат метафорично измерение. Както, разбира се, и сковалата земята суша над която плахо се носи мълвата за дъжд. Който може да се окаже и библейски потоп. Само надживелите епохата имаме привилегията да знаем …
(Мълва за дъжд, Андре Бринк 1978)
Много по-комфортно е да четеш за някакви събития от дистанция на времето, знаейки какво ще стане накрая. В с��учая - със системата на апартейд в Южна Африка. Нито авторът, нито героите му имат този лукс, макар и по-прозорливите да са сигурни, че край ще има, но все още не е късно да се избегне кръвопролитието, разграбването и прочистването на останалите на континента заселници от Европа.
Още по-удобно е да се подиграваш на преводачката, че не е познала нито едно африканерско име как се чете. Освен Мартин. А откъде да познае? То не е като да си отвориш youtube и да се консултираш с първия попаднал видеоклип по темата. С колко южноафриканци е имала шанс да общува вербално през 1980-те, когато желязната завеса беше най-плътна и най-висока, а Южна Африка идеологически се водеше за седмия кръг на вражеския капиталистически ад, в който най-силно бият негрите. Любимият ми преводен бисер е „бунтът на граф Рейнет“, в който в действителност не е замесен никакъв граф, а разбунтувалият се град е кръстен на холандския колониален управител от XVIII век Корнелиус Якоб фан де Храф и жена му Ренет. За да смъкна нивото на лично многознайничество от точката на кипене, веднага си признавам, че и сам съм се заблуждавал, че лондонският квартал Излингтън се казва Айлингтън. Хем две години живях в съседния!
Произношението – настрана, ми се струва, че за българския читател да възприеме пълноценно романа, е нужна известна доза предварителна информация за южноафриканското общество и мястото на племето африканери в него през трите века на своето зачеване, оформяне и съществуване. Каквато за себе си, нескромно смятам, че съм добил достатъчно на място в Южна Африка. Защото този роман е писан именно за тях в един период, критичен за преосмисляне на ролята и мястото им. Точно за африканерите. А не за всички бели в Южна Африка, още по-малко - за всички южноафриканци.
Кратката версия е, че африканерите са наследници на холандски и френски заселници в района на нос Добра надежда от XVII и XVIII век, които впоследствие колонизират огромни площи обработваема земя във вътрешността на субконтинента. При последвалото британско управление имат минимално участие в градския живот и индустрия. Постепенно езикът им се отдалечава от книжовния нидерландски, но стриктно калвинистката версия на протестантството, която изповядват, остава като мощен сплотяващ фактор. През 1948 година поемат управлението на цялата страна с избори сред бялото население и налагат строг режим на разделение на расовите групи. Апартейд. Следва един силен период на еманципация на африканерите от селото (фермите по-точно) към града и споделяне на икономическата мощ със силните от британския колониален период. Но без да се изоставя земята. При никакви обстоятелства! Или?
Ето ни в средата на 1970-те, когато белите заселници от съседните португалски колонии, които са си давали същите илюзорни обещания и са се уверявали в цивилизаторската си мисия, са разорени и изселени. Като единствената разлика е, че не са се възприемали като племе, което няма друг дом никъде по света освен африканския юг.
Андре Бринк с този роман развива дългата версия. Драмата и греховете на едно бяло африканско племе, за което племенната идентичност е от първостепенна важност за всички решения, които се вземат в живота, и оценката на света около нас. Всичко е подвластно на одобрението на съплеменниците – и на съвременниците, и на предците. „Бяха ни необходими 300 години, за да получим признание в собствената си страна. Никой не може да очаква да се откажем от всичко това без съпротива“
Главният герой Мартин Мейнхарт е представител на еманципираните градски африканери, чиято предприемчивост и успех се обуславя от поемането на властта в края на 1940-те и аргументира като правилна политическата визия на поелите я. „Каквото постигнах е една система на частна инициатива, при която съм бил готов да поема рискове. А сега мога да предложа капитала, опита и уменията в замяна. Цялата система зависи от личности, готови да създават работни места и възможности за усъвършенстване на останалите …"
Че полето му за действие е минното дело, не е избрано случайно. Мините и фермите са Берлинската стена на режима на апартейд – най-видимите като на плакат прекъсвания във функцията на обществена хармония, където се допират в ярка неравнопоставеност расово обособени общности и култури. Едните – подложени на безсрочно усъвършенстване от другите. Впрочем за повечето ферми ситуацията не се е променила и 30 години след отмяната на институционализираното разделение, така че безпокойството от неизвестността за бъдещето е актуална и днес. Както и аргументите какво очакваме да бъде мястото на племето ни в това бъдеще, дали искаме, дали можем и дали трябва да се борим за него и с какви средства. Например – трябва ли да възприемаме продажбата на земя на хора от други племена като отстъпление от свещени, божествено парафирани още при битката край Кървава река през 1838 година граници? Не е пропуснатo да се цитира мантрата, звучаща всяка годишнина на паметника на Пионерите (Voortrekkers, афр.) в Претория: „Както оня велик ден Бог предаде неприятеля в ръцете на нашите деди, така той отново ще ни дари с избавление“
И може ли да се прави аналогия с така наречената „гранична война“, разгоряла се между Южна Африка и вече воюващи помежду си за разпределение на португалското наследство милиции в Ангола. Персонажът Луи – син на Мартин, въвлечен в тая война като квази-доброволен наборник и шокирал се от безсмислената жестокост на начинанието – присъства в романа за да разклати границата като един от стълбовете на африканерството.“Осъзнаваш, че за да оцелее тази страна, то трябва да накараш съвестта си да замълчи“.
Друг стълб – расовото превъзходство – е разклатен още от предците на Мартин, открили „парадоксалната солидарност с черните племена, пристигнали също от другаде, със селска история и със селско потекло, и сраснали се със земята и обусловили едно и също племенно съзнание, за разлика от англичаните, пристигнали много по-късно единствено, за да управляват и владеят“.
Трети стълб – самата ферма, като „идеал, мечта, сантиментална категория“ - е разклатен от няколко поредни несполучливи избора на наследник сред децата на семейството. Защото кои точно са предците на текущия собственик на ферма Мартин: „Един глух, полусляп патриарх върви с Библия на колене и пушка в ръка, за да стреля по невидимите неприятели на хоризонта. Един бунтовник полага клетва за мъст край гробовете на близките си и загива, пронизан от копие в сърцето. Следват пионер, ловец, златотърсач … И чак тогава един мечтател се връща на фермата“ (баща му). И от неумолимия икономически разсъдък, според който центърът на тежестта на битието се мести към града и индустрията. Тук някъде героят губи връзка с родителите си.
С жена си и техния род я губи, не когато си намира любовница, а когато се разклаща следващият стълб – християнската вяра. Което приема „Без сантиментално разголване, модно в определени среди, тъй като калвинисткото ми възпитание се бунтува срещу подобен стриптийз на душата“.
Любопитно, е че като стълб на африканерството от силните години на режима на апартейд се намества и архитектурата. Това е голяма изненада и за автора, и за главния герой, но по-малка за мене, предвид че през годините съм осъзнал какво сериозно място заема точно това изкуство в сърцето на белия южноафриканец от XX век. Намъква се в сюжета по линия на лишения от мечтата си за фермерство заради капризите на първородството по-малък брат. Конкретно – брутализмът на 1960-те и 1970-те, който и до ден днешен доминира силуетите на големите градове в Южна Африка, макар и в много случаи изпразнен от съдържание. Буквално – запуснати или превзети от самонастанили се бедняци високи сгради, замислени за офиси на престижни компании. „Трябва да призная, че има нещо особено вълнуващо в небостъргачите, които той проектира с техните стомана, мед и железобетон; с изчистените им фасади и дръзки функционални линии; със струпването на етажи, които най-накрая изморяват въображението, защото не символизират нищо друго освен себе си.“
При положение, че всичко на което се е опирал, вече се е разклатило, опора не се намира и извън племето. Бялата му любовница го осъжда по феминистка линия: „Ти си африканер, значи неизбежно си шовинист. Тази страна е страна на мъжете, нима не го разбираш? Лов на едър дивеч, ръгби, индустрия, политика на силата, расизъм. Вие африканерите не отреждате никаква роля на жените“.
А черният му образован служител и дясна ръка в преговорите с профсъюзите, заемащ най-близката до приятел позиция извън расата - по етно-психологическа: „Вашите сънародници са започнали като пионери. Уважавам ги затова. Но вие все още не сте се отърсили от манталитета на първите заселници. Ето това е лошото“.
От разтрогването на приятелството си с адвокатa Бернард губи най-много. Той е най-силният от поддържащите образи, защото е излязъл в открит конфликт с държаната от племето власт до ниво саботаж. Което през епохата, макар и допустимо за бял човек извън племето, е немислимо за африканер. ��рототип в някои отношения, ми се струва, че е историческата фигура Брам Фишер. Който е бил партиен лидер на подзащитните си обвиняеми в политическия съд. Разликата е във възрастта и че за Бернард не е уточнено да е чак комунист. А той е носител на други фундаментални африканерски ценности – атлетичност, красноречие, честност, справедливост, почтеност, готовност едновременно за единение и единоборство с природата. Оцеляването по бързеите на Оранжевата река и невинността на младежките нудистки изпълнения по закътаните вирове на пуританската ферма имат метафорично измерение. Както, разбира се, и сковалата земята суша над която плахо се носи мълвата за дъжд. Който може да се окаже и библейски потоп. Само надживелите епохата имаме привилегията да знаем …
April 5, 2017
Die korrupsie in die Apartheidregering word in die boek as fiksie aangebied en die leser moet kies tussen twee uiterste karakters met geen middeweg nie. 'n Insiggewende boek. Letterkunde, en spesifiek dié van die Sestigers, was die enigste publikasies waarin protes teen 'n stelsel aangebied kon word in die Apartheidsjare. Ander publikasies, soos koerante was verbied om dit te doen.
Sommige verhale was feite in fiksie formaat en so versprei aan die wereld. Die beperkings op die pers het tot gevolg gehad dat skrywers soos Brink carte blanche gebruik het om in romanvorm 'n nuwe denkrigting onder Afrikaners te bemark, feite op die tafel te sit, en ook daarin geslaag het. Veral diegene wat ongemaklik was met die status quo het die geleentheid gebruik om van binne die laer te timmer aan die ondeurdringbare muur. Die boek belig daardie debat wat selfs families geskeur het, en belig die verskil in denkrigtings wat toe al bestaan het, maar nie deur 'n regering geakkommodeer was nie. 'n Goeie stuk werk.
Sommige verhale was feite in fiksie formaat en so versprei aan die wereld. Die beperkings op die pers het tot gevolg gehad dat skrywers soos Brink carte blanche gebruik het om in romanvorm 'n nuwe denkrigting onder Afrikaners te bemark, feite op die tafel te sit, en ook daarin geslaag het. Veral diegene wat ongemaklik was met die status quo het die geleentheid gebruik om van binne die laer te timmer aan die ondeurdringbare muur. Die boek belig daardie debat wat selfs families geskeur het, en belig die verskil in denkrigtings wat toe al bestaan het, maar nie deur 'n regering geakkommodeer was nie. 'n Goeie stuk werk.
January 14, 2013
Another life-changing book that I read in my youth, in a country that was, at the time, torn to shreds by Apartheid. If I remember correctly, the book may have been banned for a time - making it even more exciting to read.
I plan to re-read it - so as to observe my reactions to the content now that I am older and more mature.
I plan to re-read it - so as to observe my reactions to the content now that I am older and more mature.
July 8, 2007
I am the biggest Brink Fan on the planet. He is my favourite author so I am biased with all of his work. Don't expect a balanced review from me. As with all Brinks work the backdrop is apartheid South Africa and the stuggles of white and black alike.
November 13, 2023
Очень противный главный герой: он изменяет жене, он давит на других людей, чтобы они делали то, чего ему хочется, он - надёжный кирпичик системы апартеида. Все его друзья внутренне страдают, апартеид угнетает их, они пытаются бороться с несправедливой расовой политикой, но главный герой не замечает ничего этого, списывает это на причуды друзей, а сам вполне удовлетворён положением дел.
Занятно, как его единомышленники объясняют апартеид. "В библии говорится, что бог создал чёрных в услужение белым". Библию, конечно, склонять можно как угодно, тем более, что, возможно, там и правда чтo-то такое написано, однако главного героя прежде всего радует, что в этом случае религия полностью совпадает с его экономическими интересами. Чёрных можно использовать для тяжёлого труда в шахтах, а платить им копейки. Друзья-либералы говорят герою, что он эксплуатирует богатства страны, но от отмахивается: мой успех - вклад в экономику страны. Ещё один аргумент в пользу апартеида - что чернокожая раса неспособна обучаться, школа для них - трата времени, они всё равно ничего не запомнят. Герой в это свято верит, а потом в Оксфорде знакомится с чернокожим, который учится так же, как и он. Казалось бы, сейчас картина мира героя рассыпется на мелкие кусочки - именно это и происходит с его другом, - но нет, наш герой не видит никакого противоречия, спокойно продолжает верить в богоизбранность своей расы и необходимость подчинения других рас. Намёки из-за границы, что кроме африканеров, никто в таком ключе библию не читает, и что апартеид - это нарушение человеческих законов, - игнорируются: "заграница нам не указ". Во всём этом насквозь видно риторику российской пропаганды, только вместо чернокожих подставьте "младшую нацию" - украинцев.
Читать книгу неприятно - она должна быть зеркалом для людей, как главный герой, но, конечно, читать её будут только те, кто понимает, насколько его образ мыслей ужасен.
Занятно, как его единомышленники объясняют апартеид. "В библии говорится, что бог создал чёрных в услужение белым". Библию, конечно, склонять можно как угодно, тем более, что, возможно, там и правда чтo-то такое написано, однако главного героя прежде всего радует, что в этом случае религия полностью совпадает с его экономическими интересами. Чёрных можно использовать для тяжёлого труда в шахтах, а платить им копейки. Друзья-либералы говорят герою, что он эксплуатирует богатства страны, но от отмахивается: мой успех - вклад в экономику страны. Ещё один аргумент в пользу апартеида - что чернокожая раса неспособна обучаться, школа для них - трата времени, они всё равно ничего не запомнят. Герой в это свято верит, а потом в Оксфорде знакомится с чернокожим, который учится так же, как и он. Казалось бы, сейчас картина мира героя рассыпется на мелкие кусочки - именно это и происходит с его другом, - но нет, наш герой не видит никакого противоречия, спокойно продолжает верить в богоизбранность своей расы и необходимость подчинения других рас. Намёки из-за границы, что кроме африканеров, никто в таком ключе библию не читает, и что апартеид - это нарушение человеческих законов, - игнорируются: "заграница нам не указ". Во всём этом насквозь видно риторику российской пропаганды, только вместо чернокожих подставьте "младшую нацию" - украинцев.
Читать книгу неприятно - она должна быть зеркалом для людей, как главный герой, но, конечно, читать её будут только те, кто понимает, насколько его образ мыслей ужасен.
July 25, 2010
I seem to be on a South African kick recently (World Cup fever?) and was surprised by this exceptional novel by a writer I did not know before (my fault--this book was shortlisted for the Booker Prize the year it was published). Brink is a superb craftsman--the narrative is deft, the characters complex, the prose spare but evocative, and the descriptions of people and the African landscape will linger in your memory. Dated, to be sure (1978), but his devastating yet sympathetic portrayal of the Afrikaner mentality gives new depth to the events of the 1970s (and before!). I recommend it highly, and will look for other books by Brink.
March 9, 2018
This is an excellent book, not 5 stars because I think it could do with a bit of editing. A real problem for me is not a reflection of the actual writing, but because the main character (Martin M) is such a horrible person.
It's written in flashbacks and he wonders why he ends up with nobody, basically he lies to his parents and his brother, he abandons his best friend, he rapes his mistress, he deceives his wife - he incarcerates his workers - all set in apartheid conditions. Welcome to the Africkanner successful business man from the 1970's, what a repulsive place SA must have been if this person is typical !
It's written in flashbacks and he wonders why he ends up with nobody, basically he lies to his parents and his brother, he abandons his best friend, he rapes his mistress, he deceives his wife - he incarcerates his workers - all set in apartheid conditions. Welcome to the Africkanner successful business man from the 1970's, what a repulsive place SA must have been if this person is typical !
August 18, 2008
This isn't the best South African novel I've read but it's up there. Set during the Apartheid era, Brink explores the life of a typical Afrikaner businessman whose adherence to duty and the values he has been raised with bring about his eventual fall from grace. The protagonist's unwillingness to bend is ultimately non-sustainable in a time when South Africa is swept up in the movement that eventually brought an end to Apartheid.
April 16, 2015
Just a marvellous description of South Africa in the seventies. The main person is a white man, conservative and aware of his value and rights. He has very little empathy for black people or white more liberal in his vicinity. The essence of this book is the question in the end: "Is a man finally a victim of his own paradoxes?"
August 20, 2012
Geruchten van regen - het allereerste boek dat ik van Brink las, en ik was meteen verkocht. Toen ik het las, vond ik het een van de meest aangrijpende aanklachten tegen de Apartheid, maar toen stond ik aan het begin van het ontdekken van literatuur uit Zuid-Afrika.
August 6, 2014
I really enjoyed this book. The story was simple enough and didn't distract from the great writing, but the characters were very well created and I felt I knew them well, even if I disliked some they were still making sense. I'd recommend this book and this author.
October 22, 2020
Die boek het my ingesuig en my met nuwe oë na my Afrikaner erfenis en geskiedenis laat kyk. Beide Martin en Bernard se refleksies en introspeksie was ontstellend en uitdaagend juis omdat ek myself in dit raak gesien het. Die boek gaan nog vir lang ruk n greep op my hê!
March 27, 2011
So well-written, very real and believable characters. About South Africa, about apartheid and much much more.
Want to read
December 27, 2011
April 3, 2015
Wonderful book, he is one of my favorite authors. The timeline of the story is slightly jolting though. Should have taken place more compactly.
November 11, 2018
Le personnage principal de ce livre est détestable, particulièrement dans son attitude envers les femmes, mais le fond du livre est très intéressant.
July 27, 2020
South African/Afrikaner....197? Johannesburg....Successful Afrikaner butts against activist friends. A horrible protagonist, racist and chauvinistic, a slog to get through.
November 29, 2023
My wife introduced me to this one when she saw it online and asked if we could impulsively get it. I don’t know what it was about the summary that pinged my "oh, this is gonna be good" alert, but it did and I was right. This is a brilliant book, probably the best fiction book I've read all year.
All of the action takes place over a couple of days, though there's lengthy context and elaboration on the people and relationships and events. Told as though the narrator is writing it all down in one comprehensive get-it-off-my-chest confession, the language is personal and meandering, following a strict course of events but taking frequent detours. It paints a whole life over the course of a few days where everything comes to a final head, and it's honestly one of the most tragic things I've ever read. I really can't describe why: it's one of those books that's about something and then it's About Something, and I think I'm going to have to re-read it a few more times before I get to the About.
It is not a pretentious book, but it is one of those books where you're aware you are Reading Literature. It's very intelligent, very delicate, every single word is in its place, it's not too short and not too long, it's precisely what it needs to be. I wouldn't call the events it covers "mundane," but it is within the realms of normal things that were happening at the time the story is set; it really brings home how every single person is a whole world, and even things that are not unexpected can still be absolutely massive, life-altering things. It's also got a sense of changing time and place, of old things falling away and new things taking its place, a sort of end-of-an-era thing which is fascinating considering that the era that is ending is apartheid, and the narrator is a wealthy Afrikaner. Needless to say, he's not the most morally upstanding of people (for more reasons than the obvious) but he's real and he's fascinating and it's fun to read about him. I don't know about others, but I couldn't help but feel a little sorry for him – stuck in his ways as he is, and well aware of some serious character flaws, and yet with no intention to change them. It must be a lonely, uncomfortable life, and I think the book does well getting that across.
Really, it's all about choice. We can choose to do whatever we want, we can choose to act or to ignore, we can choose to stand for something or settle for the elusive "quiet life." It's about choices and not making choices and living with choices and how even doing or saying nothing is a conscious choice. It's about choices you choose and choices you're forced into and choices you tell yourself are inevitable even though they're not, not really, not if you were brave enough to do something about it. And yet at the same time it's about inevitability – lack of choice, which I suppose is about choice after all.
There's a lot to think about here. A really, really brilliant book.
All of the action takes place over a couple of days, though there's lengthy context and elaboration on the people and relationships and events. Told as though the narrator is writing it all down in one comprehensive get-it-off-my-chest confession, the language is personal and meandering, following a strict course of events but taking frequent detours. It paints a whole life over the course of a few days where everything comes to a final head, and it's honestly one of the most tragic things I've ever read. I really can't describe why: it's one of those books that's about something and then it's About Something, and I think I'm going to have to re-read it a few more times before I get to the About.
It is not a pretentious book, but it is one of those books where you're aware you are Reading Literature. It's very intelligent, very delicate, every single word is in its place, it's not too short and not too long, it's precisely what it needs to be. I wouldn't call the events it covers "mundane," but it is within the realms of normal things that were happening at the time the story is set; it really brings home how every single person is a whole world, and even things that are not unexpected can still be absolutely massive, life-altering things. It's also got a sense of changing time and place, of old things falling away and new things taking its place, a sort of end-of-an-era thing which is fascinating considering that the era that is ending is apartheid, and the narrator is a wealthy Afrikaner. Needless to say, he's not the most morally upstanding of people (for more reasons than the obvious) but he's real and he's fascinating and it's fun to read about him. I don't know about others, but I couldn't help but feel a little sorry for him – stuck in his ways as he is, and well aware of some serious character flaws, and yet with no intention to change them. It must be a lonely, uncomfortable life, and I think the book does well getting that across.
Really, it's all about choice. We can choose to do whatever we want, we can choose to act or to ignore, we can choose to stand for something or settle for the elusive "quiet life." It's about choices and not making choices and living with choices and how even doing or saying nothing is a conscious choice. It's about choices you choose and choices you're forced into and choices you tell yourself are inevitable even though they're not, not really, not if you were brave enough to do something about it. And yet at the same time it's about inevitability – lack of choice, which I suppose is about choice after all.
There's a lot to think about here. A really, really brilliant book.
April 17, 2019
“And for how long do you think your sort of apartheid is going to work?” It's a question posed to the central character Martin near the end of Brink's magnificent novel, published 12 years before the release of Nelson Mandela.
It's a quite brilliant book, largely because it gets inside the self-justifying, wilfully blind personality of its narrator. The key events take place around the time of the Sharpeville massacre of black students, and are set against a harsh, dry landscape of South Africa - as the title suggests,about to be inundated.
Martin is a successful businessman, corrupt, an Afrikaner nationalist who sees himself as a progressive for his minor charitable acts, while proclaiming that "The Boer conquered the land with a gun in one hand and the Bible in the other. Both are indispensable."
He is a man to whom all black women look alike, who never bothered to ask the full name of the black boy who saved his life. And after a stubble fire on his farm, he remarks on the enormous cost of buying extra cattle fodder before remarking that "one of the children also got killed."
The story is told from afar, written by him while stranded in London, with the narrative broken like a pack of shuffled memories, as Martin tries to understand the conflicting interests of what he has supposed is a happy and successful life.
It is hard to think of another author with Brink's ability to play fair with a creation he clearly despises. Martin is the supreme hypocrite, justifying his actions as an unfaithful husband, as a corrupt inside-trader, and as a racist, yet never coming across as a monstrous caricature. His calmly argued reason and assumed humanity are the more alarming.
Yet even he has an anxiety, beautifully expressed in terms of the landscape: "I’d borne within me .. a feeling of awe for all those dark forces lurking in the earth, ready to intervene in the lives of the living without any warning. .. It was as if the dark-red earth had itself become a voice, thrusting up through her feet and body, through bursting entrails and tearing lungs and breaking heart, howling against the bleeding night sky."
It's an anxiety that privilege allows him to ignore for the most part, secure as a child under Ma's eiderdown, and as a man inside a warm and comfortable Mercedes.
Even as a child, he reflects, he "was heir to an entire history of violence, revolt, and blood." Blind to events around him, the only option is to maintain the system, he firmly believes, but being confronted with the realities of injustice, war and corruption brings a reluctant suspicion that a turning point was being reached.
Brink had to wait 12 years and more to see the end of a system he loathed, but this powerful novel predicted it would happen, and required that it should.
It's a quite brilliant book, largely because it gets inside the self-justifying, wilfully blind personality of its narrator. The key events take place around the time of the Sharpeville massacre of black students, and are set against a harsh, dry landscape of South Africa - as the title suggests,about to be inundated.
Martin is a successful businessman, corrupt, an Afrikaner nationalist who sees himself as a progressive for his minor charitable acts, while proclaiming that "The Boer conquered the land with a gun in one hand and the Bible in the other. Both are indispensable."
He is a man to whom all black women look alike, who never bothered to ask the full name of the black boy who saved his life. And after a stubble fire on his farm, he remarks on the enormous cost of buying extra cattle fodder before remarking that "one of the children also got killed."
The story is told from afar, written by him while stranded in London, with the narrative broken like a pack of shuffled memories, as Martin tries to understand the conflicting interests of what he has supposed is a happy and successful life.
It is hard to think of another author with Brink's ability to play fair with a creation he clearly despises. Martin is the supreme hypocrite, justifying his actions as an unfaithful husband, as a corrupt inside-trader, and as a racist, yet never coming across as a monstrous caricature. His calmly argued reason and assumed humanity are the more alarming.
Yet even he has an anxiety, beautifully expressed in terms of the landscape: "I’d borne within me .. a feeling of awe for all those dark forces lurking in the earth, ready to intervene in the lives of the living without any warning. .. It was as if the dark-red earth had itself become a voice, thrusting up through her feet and body, through bursting entrails and tearing lungs and breaking heart, howling against the bleeding night sky."
It's an anxiety that privilege allows him to ignore for the most part, secure as a child under Ma's eiderdown, and as a man inside a warm and comfortable Mercedes.
Even as a child, he reflects, he "was heir to an entire history of violence, revolt, and blood." Blind to events around him, the only option is to maintain the system, he firmly believes, but being confronted with the realities of injustice, war and corruption brings a reluctant suspicion that a turning point was being reached.
Brink had to wait 12 years and more to see the end of a system he loathed, but this powerful novel predicted it would happen, and required that it should.
April 26, 2019
"My myopia was as bad as a swarm of gnats on the windscreen."
I think, out of all the quotes I could've chosen, the afore-mentioned one is the one that makes the least sense out of context. Yet, it's one that I believe summarises the book as well as Martin's, the main character whose POV you read from, personality and thoughts quite well.
I found this book at a second hand book store and decided to pick it up partly because I've told myself to read more literature in English that isn't from the UK or the US. South Africa has long since been one of my favourite countries and reading this made me both want to pick up Afrikaans and Xhosa as well as learn more about South Africa's history.
I can't know how well it actually portrays reality, but it was written in a way that made me understand that Martin represents the general Afrikaner population in South Africa at that time. And with the thoughts and ideas of those trying to bring an end to Apartheid constantly in the back of your mind. Having all these different perspectives makes you have faith in at least something at all given times, even though it's so easy to change your opinion on even the smallest of things while reading.
Then, when you've finished reading and properly got time to collect your thoughts, you'll probably change your mind at least once again.
"All I can do, is go on; all I can do, is to finish."
I think, out of all the quotes I could've chosen, the afore-mentioned one is the one that makes the least sense out of context. Yet, it's one that I believe summarises the book as well as Martin's, the main character whose POV you read from, personality and thoughts quite well.
I found this book at a second hand book store and decided to pick it up partly because I've told myself to read more literature in English that isn't from the UK or the US. South Africa has long since been one of my favourite countries and reading this made me both want to pick up Afrikaans and Xhosa as well as learn more about South Africa's history.
I can't know how well it actually portrays reality, but it was written in a way that made me understand that Martin represents the general Afrikaner population in South Africa at that time. And with the thoughts and ideas of those trying to bring an end to Apartheid constantly in the back of your mind. Having all these different perspectives makes you have faith in at least something at all given times, even though it's so easy to change your opinion on even the smallest of things while reading.
Then, when you've finished reading and properly got time to collect your thoughts, you'll probably change your mind at least once again.
"All I can do, is go on; all I can do, is to finish."
August 12, 2020
Martin Mynhardt is a succesful businessman. He is also an asshole. He is a male chauvinist Afrikaaner who believes he knows how to exploit the coming changes every time, yet he does not even really know himself. When he finally gets the time to rethink his past, he manages to see things a bit differently, but he fails to admit that his perception of people, society, and South Africa are not exactly right. And worst of all, he realizes that he is alone in the world, despite having his own family, despite his mother being still alive, despite his mistress, despite his close friend Bernard, despite the people that work for him. What he doesn't realize is that the time for the fall of Apartheid is closer than ever before and that you can never escape your true self, no matter what you do — even if you are trying to sell the farm you grew up as a child for a boatload of money, it will always haunt you.
It took great effort to finish this book, it feels trivial at times. But the populous and segregated Soweto, the dry land of Eastern Cape, the south african winter and the multi-faceted story (regarding metaphors and meanings) are enough to keep you going to the end.
It took great effort to finish this book, it feels trivial at times. But the populous and segregated Soweto, the dry land of Eastern Cape, the south african winter and the multi-faceted story (regarding metaphors and meanings) are enough to keep you going to the end.
Displaying 1 - 30 of 38 reviews