Животът на Тео Уолш изглежда лесен и бляскав: той е красив, млад мъж с успешен бизнес и безброй похождения с красиви жени. Примамлив блясък, зад който се крие празнота, която Тео упорито отказва да признае.
Американката Хейли–приятелка на Куин, съпругата на братовчед му Лиъм (чиято история разтърси читателите в романа „Лято в Ирландия“, бестселър в Storytel), сякаш е женското копие на Тео–красива и безгрижна, търсеща само приключения и забавления. Когато обаче съдбата въвлича двамата в непланирано пътешествие из дивите пътища на Северна Ирландия, вместо в лесен есенен флирт, приключението се превръща в ключ към онова минало, което Тео и Хейли се надяват, че завинаги са погребали. Страшни тайни и болезнени истини бавно изпълзяват от тъмните ъгълчета на душите им и се опитват да заглушат напиращите нови чувства.
Скоро след това кошмарите заваляват като есенни листа. Един флирт изправя Тео пред заплахата да загуби семейната фирма. Изнудвачът е неподозиран, а залозите—смъртоносни. Междувременно Хейли трябва да вземе трудното решение: може ли всичко да се прости и наистина ли всеки заслужава прошка? Разкъсвани между спомени за предателства, гузна съвест и нечовешка болка, Тео и Хейли осъзнават, че срещата помежду им ще се окаже почти толкова буреносна, колкото и променящото се есенно ирландско време.
И точно тогава един съдбоносен Хелоуин пуска всички демони навън...
Потопете се в един емоционален и динамичен романс, където дивата красота на Северна Ирландия, спиращите дъха пейзажи и непознатите древни легенди са само фон на бурята в човешката душа.
Много приятна и развлекателна книга. Бих могла да я съпоставя с неделните романтични филми, които дават по телевизията - без да те натоварва и в същото време, една вече разказана история е представена по по-различен начин.
Причината да дам две звезди е, че дотам стигна тази книга в сравнение с други, които съм чела.
Радвам се, че Стефана Беловска се е впуснала в такова приключение и го споделя с нас, читателите. Писането на роман с действие, развиващо се в Ирландия със сигурност е било вълнуващо.
Препоръчвам да се прочете, когато искате да избягате за малко от реалността на място, което не е толкова обвързващо като някой фентъзи роман или след някое тежко четиво, като за пречистване.
Държа да предупредя, че в тази книга също се срещат някои тежки теми, но за активните читатели биха били поредните обстоятелства изграждащи персонажа. Затова, ако не сте редовен читател, вероятно не би ви била толкова “развлекателна”.
Благодаря на Стефана Беловска за това, че разказва тези истории, зная, да си писател в България е трудно и затова специално изразявам благодарността си.
Знаех за темите, които Стефана е засегнала в книгата. Знаех и че книгата определно ще ме докосне, но не очаквах да е толкова много, че да плача.
Романът ни пренася в Ирландия – място, наситено с ветрове, зелени хълмове и онази особена тъга, която носи есента. Там следваме Хейли и Тео – двама герои, чиито вътрешни битки и тихи рани се усещат дълбоко, дори без да се разкриват в детайли. Историята на Хейли и Тео се развива на фона на красивите описания на ирландските пейзажи, които са толкова живи, че лесно те пренасят там, без да забавят действието.
„Есен в Ирландия“ ме разтърси повече, отколкото очаквах. На няколко пъти се разстроих, докато слушах, защото в много отношения се припознах в болката на Хейли. Историята е изпълнена с послания – за прошката към другите, но най-вече към самите нас; за миналото, което ни тежи; за смелостта да си дадем втори шанс, независимо колко трудно изглежда това.
Въпреки сериозните теми, които книгата засяга, "Есен в Ирландия" не е тежка, тя е нежна, меланхолична и истинска. Стефана вплита описанията така, че да подкрепят емоциите, без да ги засенчват. Ирландия е не просто фон, а усещане – едновременно дъждовно и лековито, като място, което те учи да дишаш отначало. А есента напомня, че точно както дърветата пускат изсъхналите листа, за да направят място за новите на пролет, така и ние трябва да пуснем миналото, за да направим място за бъдещето.
Най-силно остана с мен мисълта, че има хора, на които не сме длъжни да прощаваме – но сме длъжни да простим на себе си. Да си позволим да пуснем миналото, не за да го забравим напълно, а за да не позволим то да ни спира от това да продължаваме напред и да откриваме красотата в живота.
„Есен в Ирландия“ е история за изцеление, за вътрешни битки, за надежда. Роман, който тихо се настанява в сърцето ти и остава там още дълго след последната страница.
„Есен в Ирландия“ е от онези книги, които не просто се четат – те се преживяват. Стефана Белковска отново успява да ме потопи в свят, изпълнен с емоция, дълбочина и човечност. Историята е едновременно нежна и силна, като дъждовен ирландски следобед – тиха отвън, но бурна отвътре.
Обожавам начина, по който Белковска пише – леко, поетично и искрено, така че всяка страница оставя следа. Персонажите са живи, истински, с техните болки, страхове и мечти, а описанията на Ирландия носят онази особена магия, която кара сърцето да затупти по-бързо.
Тази книга е за всички, които вярват, че любовта може да се появи точно тогава, когато най-малко я очакваме, и че всяка раздяла носи в себе си семето на ново начало. След последната страница останах с онова сладко чувство на тъга и вдъхновение – като след разговор с близък човек, който те е разбрал напълно.
Както и останалите ѝ книги, „Есен в Ирландия“ ми хареса страшно много. Стефана Белковска има изключителен талант да докосва душите на читателите – и този роман е поредното доказателство за това.
А сега най- важният въпрос: Всеки ли заслужава прошка?
Допадна ми продължението на историята “Лято в Ирландия”. В същия стил неангажираща и лека, дори мога да кажа че много неща се случиха предвид дължината на историята. Имаше повече драма, но също и фирмени интриги и разбира се много любов и развитие при старите герои.