Джордж Патън е една от най-харизматичните, но и противоречиви фигури от Втората световна война. Със смелостта, агресивния стил и неудържимото си желание за победа той се превръща в ключов лидер на съюзническите сили, особено по време на десанта в Нормандия и последвалата кампания. Способността му да мотивира войниците и тактическите му умения предизвикват възхищение, но и много критики. Със своите провокативни изявления и импулсивен темперамент често прескача границите и влиза в конфликти с началници и политици. Въпреки че и стратегическият му гений е безспорен, войнолюбивият подход и отношението му към военнопленниците са противоречиви. Контрастът между брилянтността му на бойното поле и липсата му на дипломация кара едни да му се възхищават, а други да се страхуват от него или да го презират. Патън оставя незаличима следа във военната история, но и наследство, пълно със сенки, които продължават да се появяват.