Нещото, което старата църква избълва

by Владимир Мортев

Ива е любопитно момиченце, което обича да събира буболечки и да определя формите на облаците. Или поне беше, докато не се опита да ловува пеперуди в старата църква, където стана свидетел на смъртта на един от най-добрите си приятели в крехка детска възраст.

Възможно ли е огромното черно нещо с дългите нокти и острите зъби да е истинско? Или стресът от нещастния случай просто е придал ужасяваща форма на една чисто човешка трагедия?

Според призракът на мъртвия ѝ приятел, който започва да я навестява девет години по-късно, второто може и да е вярно.

Въпреки това въпросът е друг. Коя е по-лошата идея:

• Някой да купи стара църква и да я превърне в модерна бензиностанция в село, което практически никой не посещава?
• Да отидеш да работиш в същата тази бензиностанция, въпреки травмата която си изпитал преди години, защото ти трябват нови обувки?

И кое от двете всъщност пробуди Нещото, което старата църква избълва?

420 pages, Paperback

Published October 31, 2025

Reviews

[Христо Гошев · Rating 5 out of 5]

"Нещото, което старата църква избълва" разкрива напълно потенциала, за който дебютният сборник с разкази на Владимир Мортев загатна. Сега авторът предлага хорър роман, издържан в най-добрите традиции на Стивън Кинг (класическия драматичен Кинг, не модерния политкоректен такъв), но в позната българска обстановка.
Мащабът на фабулата е ограничен – затънтено село, забравено от бога и цивилизацията – но тъкмо това позволява да надникнем по-дълбоко в психологията на героите. А те са правдоподобни и пълнокръвни – далеч не идеализирани, а пълни с дефекти и тъкмо затова лесни за припознаване и обикване. Особено умело са вплетени поддържащите персонажи. За разлика от много произведения в жанра, където присъстват по задължение или просто за обем, тук те са малко, но значими, допринасящи пряко за развитието на историята.
Ужасът в книгата извира не толкова от свръхестествената заплаха, колкото от обреченото, безперспективно битие на селото и ограниченията на героите – кои вродени, кои придобити – с които те са принудени постоянно да се борят. Стилът е изключително увлекателен и динамичен, без каквито и да е ненужни описания, безсмислени диалози и прочие разтягане на локуми. Повествованието е изградено с внимание и мисъл, така че да предлага оптимален баланс между ритъм и информационна наситеност. Мортев кара читателя да се чуди, да си гради теории и после да ги преосмисля, но най-вече да съпреживява стремежите и мъките на лирическите хора.
След последната страница оставаш с чувството, че си научил нещо важно за човешката природа, а това е постижение, с което малко съвременни романи могат да се похвалят.
Препоръчвам "Нещото, което старата църква избълва" на всички ценители на психологическия хорър и на качествената българска литература въобще.

[Sheh · Rating 5 out of 5]

Преди два месеца и нещо видях пост на авторът на тази книга в Редит, и я поръчах директно от него. Дойде с няколко готини бонуси - стикер, чай и отметка със синя пеперуда.

Искам да кажа, че по принцип не харесвам horror. Буквално никога преди това не бях чела страшна книга, но тази толкова много ми хареса!

Историята е много интересна - развива се в малко село в България и наистина гъделичка носталгията по детството на село, която съм сигурна, че много от нас имат. Много добре описва атмосферата, но няма излишни думи и диалози.

Не е прекалено къса или дълга, свърших я на 4тия ден. След като приключих, имах много въпроси. Просто исках толкова много да знам повече, да чуя повече за историята, причините Ива да е специална и свързана със всичко, чак писах на авторът да го питам по Редит. От доста време не ме беше грабвало нещо толкова много. (P.s. това не означава, че нямаше достатъчно информация. Аз просто се обсебих от историята хаха)

Наистина толкова много ми хареса, и ако има втора част в някой момент, веднага ще я купя! Препоръчвам я за фенове на българска литература, носталгия по детството, психологически трилъри или просто добри книги. Наистина уникална идея и история и се радвам, че в България имаме толкова талантливи писатели.

[Lilyana Pehlivanova · Rating 5 out of 5]

С голям кеф прочетох книгата! Не ме оставяше на мира, докато не се разреши мистерията. Постоянно се чудех какво ще стане, правих си догадки, кое/какво е това "нещо", как ще се развият отношенията между героите.
Атмосферата е някак хем магична, хем тривиално обикновена (доста добре е отразено това в корицата, фен съм на арт-а!). Тази обикновеност обаче сякаш още повече те потапя и в самата история и в твоите собствени спомени и носталгия по едно отминало време.
Колкото повече четеш, толкова повече се привързваш към героите, които на пръв поглед са просто 20 годишни младежи, които нямат кой знае какво да предложат. Но автора успява да те опровергае, че всъщност дори и в най-малките неща има мъдрост. Та неусетно се смееш с героите, стискаш им палци, ядосваш им се.
И не на последно място, книгата се чете неусетно, леко, няма излишни обяснения и описания.
Препоръчвам на всеки фен на жанра!