What do you think?
Rate this book
Дъщерята на скулптора
Дъщерята на скулптора (1968) е портрет на едно приказно детство сред природата, изкуството и фантазията. Финландската писателка Туве Янсон разказва в 19 ярки фрагмента най-нежното и страшното от волните години на едно малко момиче, много сходно с нея самата, в ексцентричното семейство на артисти, силно напомнящо на нейното. За срещите с айсберги и разговорите с невидими приятели; за опасностите, които дебнат в плюшените килими, и щастието от среднощните бури; за домашната менажерия със сантиментални маймуни и подмолни врани; за детето, което се опитва да ядоса Бог с надеждата той да му се яви. С предговор за българските читатели от София Янсон, племенничката на Туве.
Книга на премеждията, в която снегът е като “сиви длани със стотици пръсти”, един юрган се свива в юмрук, а ледът диша... Четенето на Янсон е като връщане в детството: необясними неща се случват, когато възрастните вземат решения, и е неразумно да се преструваме, че знаем какво следва. Към живота, внушава ни авторката, е най-добре да се доближаваме предпазливо и почтително.
– The Guardian
Дъщерята на скулптора описва – в стегната проза с привкус на съновидение – не по-зле от която и да е биография началните години на Янсон и зараждането на нейното най-прочуто творение. Темите ѝ са утехите на дома, сигурността на семейните връзки, радостите на детството – същите неща, около които постепенно се изграждат и муминтроловете.
– Financial Times
Туве Янсон без съмнение имала дълъг, интересен живот. Но Дъщерята на скулптора се чете не като извор на детайли от него, а като поредното доказателство, че тази авторка е сред най-бляскавите и енигматични разказвачи на ХХ век.
– The Boston Globe
През 1967 г. Туве Янсон, на върха на славата си, заявява: “Не ми се играе, работи ми се.” С което иска да каже, че тепърва ще пише за възрастни... Книгата ѝ Дъщерята на скулптора – интелигентна, чувствителна, трогателна и хумористична – е повратната точка в нейното творчество.
– A tempo
Книга на премеждията, в която снегът е като “сиви длани със стотици пръсти”, един юрган се свива в юмрук, а ледът диша... Четенето на Янсон е като връщане в детството: необясними неща се случват, когато възрастните вземат решения, и е неразумно да се преструваме, че знаем какво следва. Към живота, внушава ни авторката, е най-добре да се доближаваме предпазливо и почтително.
– The Guardian
Дъщерята на скулптора описва – в стегната проза с привкус на съновидение – не по-зле от която и да е биография началните години на Янсон и зараждането на нейното най-прочуто творение. Темите ѝ са утехите на дома, сигурността на семейните връзки, радостите на детството – същите неща, около които постепенно се изграждат и муминтроловете.
– Financial Times
Туве Янсон без съмнение имала дълъг, интересен живот. Но Дъщерята на скулптора се чете не като извор на детайли от него, а като поредното доказателство, че тази авторка е сред най-бляскавите и енигматични разказвачи на ХХ век.
– The Boston Globe
През 1967 г. Туве Янсон, на върха на славата си, заявява: “Не ми се играе, работи ми се.” С което иска да каже, че тепърва ще пише за възрастни... Книгата ѝ Дъщерята на скулптора – интелигентна, чувствителна, трогателна и хумористична – е повратната точка в нейното творчество.
– A tempo
124 pages, Paperback
First published January 1, 1968
192 people are currently reading
3621 people want to read
About the author
Tove Jansson
877 books3,869 followersTove Jansson was born and died in Helsinki, Finland. As a Finnish citizen whose mother tongue was Swedish, she was part of the Swedish-speaking Finns minority. Thus, all her books were originally written in Swedish.
Although known first and foremost as an author, Tove Jansson considered her careers as author and painter to be of equal importance.
Tove Jansson wrote and illustrated her first Moomin book, The Moomins and the Great Flood (1945), during World War II. She said later that the war had depressed her, and she had wanted to write something naive and innocent. Besides the Moomin novels and short stories, Tove Jansson also wrote and illustrated four original and highly popular picture books.
Jansson's Moomin books have been translated into 33 languages.
Although known first and foremost as an author, Tove Jansson considered her careers as author and painter to be of equal importance.
Tove Jansson wrote and illustrated her first Moomin book, The Moomins and the Great Flood (1945), during World War II. She said later that the war had depressed her, and she had wanted to write something naive and innocent. Besides the Moomin novels and short stories, Tove Jansson also wrote and illustrated four original and highly popular picture books.
Jansson's Moomin books have been translated into 33 languages.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 457 reviews
August 14, 2013
If you ask me right now, I'll tell you that this is the single most important book I have ever read in my life. And it will be the absolute truth. And the fact that there were other most important books earlier and there will be other most important books later (I hope) doesn't make it a tiny bit less true.
Как-то так.
В конце концов мы спасли все что можно было спасти, и мама отправилась варить кофе.
Как-то так.
November 10, 2015
Понякога срещаш книги, които държат сала ти на повърхността, които не ти позволяват да губиш самообладание дори в най-гъстата мъгла. Тези книги ти даряват любов и е трудно да не им отвърнеш със същото.
"Дъщерята на скулптура" е книга за прехода към зимата. За онези почти неуловими движения на душата, с които тя се увива в собствената си тишина и диша дълбоко студения въздух.
Туве Янсон прави света да изглежда толкова лесен за разбиране, лек и магичен.
В книгата има усещане за летене, за ведрина и вяра, които биха накарали дори циник да се усмихне и да си спомни детството.
И да повярва, че магията му все още действа, стига да сме готови да я видим.
"Дъщерята на скулптура" е книга за прехода към зимата. За онези почти неуловими движения на душата, с които тя се увива в собствената си тишина и диша дълбоко студения въздух.
Туве Янсон прави света да изглежда толкова лесен за разбиране, лек и магичен.
В книгата има усещане за летене, за ведрина и вяра, които биха накарали дори циник да се усмихне и да си спомни детството.
И да повярва, че магията му все още действа, стига да сме готови да я видим.
August 3, 2016
Чаровна и опасна книга с двойно дъно, което също има двойно дъно, на двойното дъно на което, под бродираните покривки от детството и коледните украси, лежи една гигантска безформена емоция и прелива от жега до мраз и от еуфория до ужас през нюанси и етапи без име. Апокалиптичното мислене на едно момиченце, което ще стане Туве Янсон и ще разказва апокалиптичното мислене на едно момиченце - много си заслужава да се прочете.
December 17, 2015
When the log-fire is alight we draw up the big chair. We turn out the lights in the studio and sit in front of the fire and she says: once upon a time there was a little girl who was terribly pretty and her mummy liked her so awfully much ... Every story has to begin in the same way, then it's not so important what happens. A soft, gentle voice in the warm darkness and one gazes into the fire and nothing is dangerous. Everything else is outside and can't get in. Not now or at any time.
January 23, 2023
oh, sweet tove, how i loved taking this series of adventures with your childhood self. these autobiographical short stories perfectly capture the mind and voice of a child.
she is remarkably good at this: putting you right into a kid's worldview. into a life filled with dangers lurking in the shadows, but also with plentiful warm comforts that have the power to keep you safe. the world is full of strange possibilities, and there are some superstitions that are undoubtedly, solemnly true.
compared to the summer book and fair play, this collection has a larger share of odd, abstract stories where i can't be sure exactly what is happening. "the bays," in particular, is beautiful, surreal, and ultimately incomprehensible. but i think it makes sense. a child's world, with so many things vividly imagined, will not always be perfectly comprehensible to us adult readers.
every time i read more tove jansson, i become more taken with her straightforward yet adamant writing style, so very sparse, yet evoking such intense imagery. this memoir seems to fit her perfectly. the stories all stand alone, but fit together like a puzzle. tove's work is often described as "unsentimental," yet it brings such a quiet, melancholy nostalgia. really a joy.
my two favorite stories are "the iceberg" and "christmas." they are about two things that we know cannot last forever.
(from "the dark")
she is remarkably good at this: putting you right into a kid's worldview. into a life filled with dangers lurking in the shadows, but also with plentiful warm comforts that have the power to keep you safe. the world is full of strange possibilities, and there are some superstitions that are undoubtedly, solemnly true.
compared to the summer book and fair play, this collection has a larger share of odd, abstract stories where i can't be sure exactly what is happening. "the bays," in particular, is beautiful, surreal, and ultimately incomprehensible. but i think it makes sense. a child's world, with so many things vividly imagined, will not always be perfectly comprehensible to us adult readers.
every time i read more tove jansson, i become more taken with her straightforward yet adamant writing style, so very sparse, yet evoking such intense imagery. this memoir seems to fit her perfectly. the stories all stand alone, but fit together like a puzzle. tove's work is often described as "unsentimental," yet it brings such a quiet, melancholy nostalgia. really a joy.
my two favorite stories are "the iceberg" and "christmas." they are about two things that we know cannot last forever.
A soft, gentle voice in the warm darkness and one gazes into the fire and nothing is dangerous. Everything else is outside and can't get in. Not now or at any time.
(from "the dark")
December 11, 2010
Magic. There is no better word for this book.
My expectations were high. I loved the Moomin books as a child, and when I discovered Tove Jansson’s adult fiction I was bedazzled.
But this memoir …. as I said, magic.
A collection of childhood memories seen through the eye’s of the sculptor’s daughter, mixing fantasy and reality, darkness and light quite perfectly.
A whole world of childish emotions and perceptions expressed with crystal clarity. The words, the phrasing, everything is exactly right.
I lack the words to explain just what makes this book so special, so I shan’t say too much more.
But I must share some of Tove Jansson’s wonderful words.
“One Sunday I taught Poyu how to escape from the snakes in their big carpet. All you have to do is walk along the light-coloured edges, on all the colours that are light. If you step on the dark colours next to them you are lost. there are such swarms of snakes there thay tou just can;t descibe them, you have to imagine them. Everyone must imagine his own snakes because no one else’s snakes can ever be as awful.”
“Explosion is a beautiful word and a very big one. Later I learned others, words that you can whisper only when you’re alone. Inexorable. Ornamentation. Profile. Catastrophic. Electrical. District Nurse. they get bigger and bigger if you say them over and over again. You whisper and whisper and let the world grow until nothing exists except the word.”
“it was a light night, but it was the first time I had been out alone at night and I thought about the iceberg all the time so that I wouldn’t get frightened. I didn’t light the torch. The landscape was just as forbidding as before and looked like an illustration in which for once they had printed the grey shades properly. Out at sea the long-tailed ducks were carrying on like mad singing wedding songs to one another.”
“Once at twilight when Daddy was standing outside the house a bat flew straight into his arms. Daddy stood quite still and it crept into his jacket and hung upside down and went to sleep. Daddy didn’t move. We carried his dinner outside to him and he ate it very carefully. No one was allowed to speak. Then we took his plate away and Daddy stayed where it was until it got dark. Then the bat flew around for a while and came back to him again. This time it only stopped for a moment – a kind of courtesy call.”
“I crept into the wardrobe underneath the skirt and looked up inside it and now it was a light shaft that faded away into the darkness. I pulled the hem a little. Then the tulle skirt drifted out on top of me with a quiet swish. I hear the clothes hanger swing and scrape the top of the wardrobe and the skirt came after me.”
“If you stood in the furthest room you could see through all the other rooms and it made you feel sad; it was like a train ready to leave with its lights shining over the platform. The last room was dark like the inside of a tunnel except for a faint glow in the gold frames and the mirror which was hung too high on the wall. All the lamps were soft and misty and made a very tiny circle of light. And when you ran you made no noise.”
“The smaller you are the bigger Christmas is. Under the Christmas tree Christmas is vast, it is a green jungle with red apples and sad, peaceful angels twirling around on cotton thread keeping watch over the entrance to the primaeval forest. In the glass ball the primaeval forest is never-ending. Christmas is a time when you feel absolutely safe. Thanks to the Christmas tree.”
You see, magic!
Now if only some one would magic up a reissue – this is a book that really should not stay out of print.
My expectations were high. I loved the Moomin books as a child, and when I discovered Tove Jansson’s adult fiction I was bedazzled.
But this memoir …. as I said, magic.
A collection of childhood memories seen through the eye’s of the sculptor’s daughter, mixing fantasy and reality, darkness and light quite perfectly.
A whole world of childish emotions and perceptions expressed with crystal clarity. The words, the phrasing, everything is exactly right.
I lack the words to explain just what makes this book so special, so I shan’t say too much more.
But I must share some of Tove Jansson’s wonderful words.
“One Sunday I taught Poyu how to escape from the snakes in their big carpet. All you have to do is walk along the light-coloured edges, on all the colours that are light. If you step on the dark colours next to them you are lost. there are such swarms of snakes there thay tou just can;t descibe them, you have to imagine them. Everyone must imagine his own snakes because no one else’s snakes can ever be as awful.”
“Explosion is a beautiful word and a very big one. Later I learned others, words that you can whisper only when you’re alone. Inexorable. Ornamentation. Profile. Catastrophic. Electrical. District Nurse. they get bigger and bigger if you say them over and over again. You whisper and whisper and let the world grow until nothing exists except the word.”
“it was a light night, but it was the first time I had been out alone at night and I thought about the iceberg all the time so that I wouldn’t get frightened. I didn’t light the torch. The landscape was just as forbidding as before and looked like an illustration in which for once they had printed the grey shades properly. Out at sea the long-tailed ducks were carrying on like mad singing wedding songs to one another.”
“Once at twilight when Daddy was standing outside the house a bat flew straight into his arms. Daddy stood quite still and it crept into his jacket and hung upside down and went to sleep. Daddy didn’t move. We carried his dinner outside to him and he ate it very carefully. No one was allowed to speak. Then we took his plate away and Daddy stayed where it was until it got dark. Then the bat flew around for a while and came back to him again. This time it only stopped for a moment – a kind of courtesy call.”
“I crept into the wardrobe underneath the skirt and looked up inside it and now it was a light shaft that faded away into the darkness. I pulled the hem a little. Then the tulle skirt drifted out on top of me with a quiet swish. I hear the clothes hanger swing and scrape the top of the wardrobe and the skirt came after me.”
“If you stood in the furthest room you could see through all the other rooms and it made you feel sad; it was like a train ready to leave with its lights shining over the platform. The last room was dark like the inside of a tunnel except for a faint glow in the gold frames and the mirror which was hung too high on the wall. All the lamps were soft and misty and made a very tiny circle of light. And when you ran you made no noise.”
“The smaller you are the bigger Christmas is. Under the Christmas tree Christmas is vast, it is a green jungle with red apples and sad, peaceful angels twirling around on cotton thread keeping watch over the entrance to the primaeval forest. In the glass ball the primaeval forest is never-ending. Christmas is a time when you feel absolutely safe. Thanks to the Christmas tree.”
You see, magic!
Now if only some one would magic up a reissue – this is a book that really should not stay out of print.
August 24, 2016
„Какво бива и какво не бива е много чувствителна тема.”
След ада на Луи-Фердинан Селин – в рая на Туве Янсон. След напрежението и мрака от предишната книга сега се одрямвах в блаженство на почти всеки разказ. Не от скука, а както човек се отпуска като е преминала някаква опасност, като се почувства в спокойни води. Още по-важно – противоотрова ми беше „Дъщерята на скулптура” в тези дни 13-14.11. Не зная без книгата нямаше ли да направя завой – към черногледство, към ограждане. Но тази глътка въздух ме отрезви да се върна към по-истинското мое и макар с изтръпнала глава в тези мътни дни, изпитвах неизразимо удоволствие през цялото време (мъничко нужда от навлизане и свикване имах само на първите два разказа).
Когато започвах сборника, очаквах, че най-много ще ме впечатли неустоимият свят на детството. Това донякъде е така, но неочаквано друго ми се стори по-примамливо – семейството на хора на изкуството, тази артистична атмосфера на „полезна” разхвърляност и завеяност, ателиета вместо килери, творчество в ежедневието вместо родителска строгост.
(татко) „Превърна бараката за лодки в ателие и на всички им стана интересно и помагаха.”
„Мама рисуваше ли, рисуваше и всеки път, когато изчистеше и завършеше някоя илюстрация, си даваше почивка, за да се изкъпе в морето.”
Предполагам вследствие на това духът в цялото семейство и съответно в книгата е с ключовата дума ФАНТАЗИЯ.
Все по-примамлива ми става Скандинавия заради опознатите писатели и музиканти, но ще е пресилено да кажа, че чак съм се устремила натам (поради силно изразените ми „летни наклонности”). Не могат да ме заблудят с такива изречения. :) „А жегата ставаше все по-нетърпима”.
На няколко места имаше подобни в книгата и си казвах – колко? 19 градуса, 21 градуса?! :) И пак си потвърждавах колко е различна закалката на северните хора, например при възторжената тръпка, която изпитват при буря – бащата реагира така: „Татко се зарадва и извика – Брей че буря!”; детето възкликва: „Беше великолепно!”
Това може да е специфично предимно за артистичното семейство Янсон, но сигурно цялостно на север и по крайбрежията не примират от притеснение при подобни метеорологични условия.
Разбира се често се срещат и изречения като „Мръзнехме, защото вятърът беше пронизващ и никога нямаше слънце.” Но това не се приема така драматично като мен, а като нещо обичайно и неизбежно. На разказа „Снегът” пак задрямах уютно като под пелена, като в истинска зимна приказка, но ме събуди силното вълнение от случаите, в които родителите успяват да… (ще видите сами :) ).
Най-много се сближавам с авторите, когато открия нещо специфично сходно с тях, дори и да е мъничко. В случая се видях в това дребничко нещо. Не че ми харесват прогорени мебели, не че е добре да се разсипва имуществото, но виждам как все повече не ми пука за вещи.
„Отначало тя много пазеше мебелите и се натъжаваше от прогорени с цигари дупчици и кръгове от чаши, но сега вече знае, че красотата е в износването.”
Близки са ми и такива описания – заради самите използвани думички, заради усещането; точно за мен, чувстваща се в друго измерение, когато е лято.
„През лятото Анна ухаеше различно – тревисто и още по-горещо. Смееше се по-често и показваше по-голяма част от големите си ръце и крака.”
„Дъщерята на скулптура” е от любимия ми тип сборници – някои герои, често „второстепенни”, се появяват в различните разкази и допринасят за атмосферата на съответното място.
И друго любимо – не зная лек хумор ли да го нарека точно, може би по-скоро специфично свежо настроение, детска хитроумност.
„На сутринта е изключително важно да не започнеш да разчистваш прекалено явно.”
„Хубава е – казах, защото не върви нищо да не кажеш, когато някой е уловил риба.”
„Мама, разбира се, не е и никога не е била лелка.”
„Тя поглежда към татко и казва: „Май си прав”, но остане ли сама, прави каквото си е наумила.”
„Понякога, докато работиш, е полезно да се разсееш с нещо дружелюбно, което не говори.”
„Лелките не ме притесняват – те могат да те докарат до отчаяние само ако си скулптор.”
„Аз гледах да не му преча и само веднъж му показах моите камъни. Джеремая се възхити толкова бурно, че чак ми стана неудобно. Преигра. После обаче се научи да се преструва по-добре.”
Животните! Очаква се напълно от такъв тип „природни” и артистични хора да са „на ти” с животните. Обаче тук положението е още по-интересно.
„Но останалите! Овцата, да речем. Тя се качваше на верандата, без да си изтрие краката, тъпчеше, буташе се и татко всякак ѝ угаждаше. После овцата се изнасяше със скованите си крака, глупавото си блеене и мръсния си задник, който се поклащаше надолу по стълбите, и дори не подозираше колко любов е получила!”
„- Грааа – отговаряше тя, толко меко и нежно, колкото може да отговори само една подмолна врана. И двамата се отправяха към килера.”
Последният разказ (+A Christmas Memory на Капоти) може да ме накара да преосмисля Коледните празници, така непоносими заради баналностите и комерсиалностите напоследък.
„Под елхата трябва да преливаш от любов. Има и места за скръб или омраза, в антрето например…”
„… и биха простили за всичко по целия свят, стига да можеха да се уверят, че човек обича ближния си.”
Наистина прилив на жизненост ми дойде от „Дъщерята на скулптура”. Личи си възторгът ми, но искам още веднъж да го подчертая на фона на това, че 1) Нямам много-много досег с природата (разбира се възхищавам се на хората, които го правят); 2) Страня от животните (възхищавам се на хората, които не го правят); 3) Не умея много да общувам с малки деца, да работя с тях или нещо подобно (гледам с „четири очи” хората, на които им идва отвътре); 4) Потръпвам от думите север и студ (и се радвам на хората, които живеят в мир с всякакви условия). А книгата е поне за тези четири неща (+ любимото ми изкуство).
Започнах да си записвам кои са ми любимите разкази, но се оказаха почти всички, примерно към 2-3 да съм по-неутрална и на един ми стана неприятно от реакцията/действията на детето. Все пак ми се иска да изброя най-любимите: „Празненства”, „Анна”, „Айсбергът”, „Камъкът”, „Заливите”, „Театър”, „Домашните любимци и лелките”, „Хрумването на леличката”, „Рубеола”, „Летене”.
Не мога да не отбележа, че книгата не е „розово детска” – т.е. само безгрижие, безоблачност… Има и детска ревност, несигурност, страхове, дори малко меланхоличност въпреки наличието на видимо хармоничното семейство…
„В музея на восъчните фигури се вижда колко уязвими са хората. Могат например да бъдат смачкани, разкъсани надве, накълцани на парченца. Никой не е в безопасност и затова е толкова важно да си намериш скривалище навреме.”
„Тъжно е, когато образът им се размаже и изчезне. Казваш правилните думи, но те все пак изчезват. Тогава няма смисъл да продължаваш, защото почваш да се чувстваш нелепо и самотно.”
„Аз също съм светлосива, но отвътре, защото не мога да взема решение, люшкам се като медуза и не мисля, а усещам.”
И както е лесно да покълне страхът в детското сърчице, така лесно може да бъде успокоено то.
„Всяка приказка трябва да започва по един и същ начин, а после няма значение как ще продължи. Мекият глас разказва бавно в топлия мрак, а ти се взираш в огъня и няма нищо страшно. Всичко останало е отвън и не може да влезе вътре. Нито сега, нито когато и да било.”
„Там е безопасно. В музей, скут или сред клоните на дърво.”
Исках да завърша с това - винаги да си имаме едно наум с децата:
„Знам аз. Знам много неща, за които не говоря.”
Но още по-скъпи ми се сториха други думички от книгата – „усещането за абсолютна сигурност”.
(Поредни благодарности за Анелия Петрунова.)
(И тази шведска магия е в тон с някои от разказите:
https://www.youtube.com/watch?v=zfAtD... )
След ада на Луи-Фердинан Селин – в рая на Туве Янсон. След напрежението и мрака от предишната книга сега се одрямвах в блаженство на почти всеки разказ. Не от скука, а както човек се отпуска като е преминала някаква опасност, като се почувства в спокойни води. Още по-важно – противоотрова ми беше „Дъщерята на скулптура” в тези дни 13-14.11. Не зная без книгата нямаше ли да направя завой – към черногледство, към ограждане. Но тази глътка въздух ме отрезви да се върна към по-истинското мое и макар с изтръпнала глава в тези мътни дни, изпитвах неизразимо удоволствие през цялото време (мъничко нужда от навлизане и свикване имах само на първите два разказа).
Когато започвах сборника, очаквах, че най-много ще ме впечатли неустоимият свят на детството. Това донякъде е така, но неочаквано друго ми се стори по-примамливо – семейството на хора на изкуството, тази артистична атмосфера на „полезна” разхвърляност и завеяност, ателиета вместо килери, творчество в ежедневието вместо родителска строгост.
(татко) „Превърна бараката за лодки в ателие и на всички им стана интересно и помагаха.”
„Мама рисуваше ли, рисуваше и всеки път, когато изчистеше и завършеше някоя илюстрация, си даваше почивка, за да се изкъпе в морето.”
Предполагам вследствие на това духът в цялото семейство и съответно в книгата е с ключовата дума ФАНТАЗИЯ.
Все по-примамлива ми става Скандинавия заради опознатите писатели и музиканти, но ще е пресилено да кажа, че чак съм се устремила натам (поради силно изразените ми „летни наклонности”). Не могат да ме заблудят с такива изречения. :) „А жегата ставаше все по-нетърпима”.
На няколко места имаше подобни в книгата и си казвах – колко? 19 градуса, 21 градуса?! :) И пак си потвърждавах колко е различна закалката на северните хора, например при възторжената тръпка, която изпитват при буря – бащата реагира така: „Татко се зарадва и извика – Брей че буря!”; детето възкликва: „Беше великолепно!”
Това може да е специфично предимно за артистичното семейство Янсон, но сигурно цялостно на север и по крайбрежията не примират от притеснение при подобни метеорологични условия.
Разбира се често се срещат и изречения като „Мръзнехме, защото вятърът беше пронизващ и никога нямаше слънце.” Но това не се приема така драматично като мен, а като нещо обичайно и неизбежно. На разказа „Снегът” пак задрямах уютно като под пелена, като в истинска зимна приказка, но ме събуди силното вълнение от случаите, в които родителите успяват да… (ще видите сами :) ).
Най-много се сближавам с авторите, когато открия нещо специфично сходно с тях, дори и да е мъничко. В случая се видях в това дребничко нещо. Не че ми харесват прогорени мебели, не че е добре да се разсипва имуществото, но виждам как все повече не ми пука за вещи.
„Отначало тя много пазеше мебелите и се натъжаваше от прогорени с цигари дупчици и кръгове от чаши, но сега вече знае, че красотата е в износването.”
Близки са ми и такива описания – заради самите използвани думички, заради усещането; точно за мен, чувстваща се в друго измерение, когато е лято.
„През лятото Анна ухаеше различно – тревисто и още по-горещо. Смееше се по-често и показваше по-голяма част от големите си ръце и крака.”
„Дъщерята на скулптура” е от любимия ми тип сборници – някои герои, често „второстепенни”, се появяват в различните разкази и допринасят за атмосферата на съответното място.
И друго любимо – не зная лек хумор ли да го нарека точно, може би по-скоро специфично свежо настроение, детска хитроумност.
„На сутринта е изключително важно да не започнеш да разчистваш прекалено явно.”
„Хубава е – казах, защото не върви нищо да не кажеш, когато някой е уловил риба.”
„Мама, разбира се, не е и никога не е била лелка.”
„Тя поглежда към татко и казва: „Май си прав”, но остане ли сама, прави каквото си е наумила.”
„Понякога, докато работиш, е полезно да се разсееш с нещо дружелюбно, което не говори.”
„Лелките не ме притесняват – те могат да те докарат до отчаяние само ако си скулптор.”
„Аз гледах да не му преча и само веднъж му показах моите камъни. Джеремая се възхити толкова бурно, че чак ми стана неудобно. Преигра. После обаче се научи да се преструва по-добре.”
Животните! Очаква се напълно от такъв тип „природни” и артистични хора да са „на ти” с животните. Обаче тук положението е още по-интересно.
„Но останалите! Овцата, да речем. Тя се качваше на верандата, без да си изтрие краката, тъпчеше, буташе се и татко всякак ѝ угаждаше. После овцата се изнасяше със скованите си крака, глупавото си блеене и мръсния си задник, който се поклащаше надолу по стълбите, и дори не подозираше колко любов е получила!”
„- Грааа – отговаряше тя, толко меко и нежно, колкото може да отговори само една подмолна врана. И двамата се отправяха към килера.”
Последният разказ (+A Christmas Memory на Капоти) може да ме накара да преосмисля Коледните празници, така непоносими заради баналностите и комерсиалностите напоследък.
„Под елхата трябва да преливаш от любов. Има и места за скръб или омраза, в антрето например…”
„… и биха простили за всичко по целия свят, стига да можеха да се уверят, че човек обича ближния си.”
Наистина прилив на жизненост ми дойде от „Дъщерята на скулптура”. Личи си възторгът ми, но искам още веднъж да го подчертая на фона на това, че 1) Нямам много-много досег с природата (разбира се възхищавам се на хората, които го правят); 2) Страня от животните (възхищавам се на хората, които не го правят); 3) Не умея много да общувам с малки деца, да работя с тях или нещо подобно (гледам с „четири очи” хората, на които им идва отвътре); 4) Потръпвам от думите север и студ (и се радвам на хората, които живеят в мир с всякакви условия). А книгата е поне за тези четири неща (+ любимото ми изкуство).
Започнах да си записвам кои са ми любимите разкази, но се оказаха почти всички, примерно към 2-3 да съм по-неутрална и на един ми стана неприятно от реакцията/действията на детето. Все пак ми се иска да изброя най-любимите: „Празненства”, „Анна”, „Айсбергът”, „Камъкът”, „Заливите”, „Театър”, „Домашните любимци и лелките”, „Хрумването на леличката”, „Рубеола”, „Летене”.
Не мога да не отбележа, че книгата не е „розово детска” – т.е. само безгрижие, безоблачност… Има и детска ревност, несигурност, страхове, дори малко меланхоличност въпреки наличието на видимо хармоничното семейство…
„В музея на восъчните фигури се вижда колко уязвими са хората. Могат например да бъдат смачкани, разкъсани надве, накълцани на парченца. Никой не е в безопасност и затова е толкова важно да си намериш скривалище навреме.”
„Тъжно е, когато образът им се размаже и изчезне. Казваш правилните думи, но те все пак изчезват. Тогава няма смисъл да продължаваш, защото почваш да се чувстваш нелепо и самотно.”
„Аз също съм светлосива, но отвътре, защото не мога да взема решение, люшкам се като медуза и не мисля, а усещам.”
И както е лесно да покълне страхът в детското сърчице, така лесно може да бъде успокоено то.
„Всяка приказка трябва да започва по един и същ начин, а после няма значение как ще продължи. Мекият глас разказва бавно в топлия мрак, а ти се взираш в огъня и няма нищо страшно. Всичко останало е отвън и не може да влезе вътре. Нито сега, нито когато и да било.”
„Там е безопасно. В музей, скут или сред клоните на дърво.”
Исках да завърша с това - винаги да си имаме едно наум с децата:
„Знам аз. Знам много неща, за които не говоря.”
Но още по-скъпи ми се сториха други думички от книгата – „усещането за абсолютна сигурност”.
(Поредни благодарности за Анелия Петрунова.)
(И тази шведска магия е в тон с някои от разказите:
https://www.youtube.com/watch?v=zfAtD... )
November 23, 2015
"Дъщерята на скулптора" е от онези книги, за които не ти се иска да пишеш или да говориш. Можеш само да споделиш. Безспорно се нарежда сред най-любимите ми на Туве Янсон!
Ревю за "Аз чета".
Ревю за "Аз чета".
July 25, 2018
♥ ♥ ♥
(Ainoa miinus, joka on täysin itse teoksen kannalta irrelevantti, tulee näistä WSOY:n juhlavuosipokkareista. Milloin kirjat on täynnä järjettömiä määriä kirjoitusvirheitä, milloin takakansitekstit ovat sellaisen kynästä, joka ei todennäköisesti ole kirjaa edes lukenut/lukee kaiken Toveen liittyvän vain muumien kautta. Niin tai näin, alkuperäispainokset kiinnostaisivat enemmän, mutta ehkä joitain aiempia versioita vielä joskus tulee vastaan niin, että nämä voi niillä korvata.)
(Ainoa miinus, joka on täysin itse teoksen kannalta irrelevantti, tulee näistä WSOY:n juhlavuosipokkareista. Milloin kirjat on täynnä järjettömiä määriä kirjoitusvirheitä, milloin takakansitekstit ovat sellaisen kynästä, joka ei todennäköisesti ole kirjaa edes lukenut/lukee kaiken Toveen liittyvän vain muumien kautta. Niin tai näin, alkuperäispainokset kiinnostaisivat enemmän, mutta ehkä joitain aiempia versioita vielä joskus tulee vastaan niin, että nämä voi niillä korvata.)
June 24, 2019
Osobiste i pięknie napisane, ale sposób pisania Jansson chyba po prostu się z moją wrażliwością minimalnie rozmija.
February 1, 2015
A completely unique book compiled of fragments of Tove Jansson's childhood, written as if they are being told by Tove the child. As a consequence, the memories are magical, surreal, Her parents are artists, and their bohemian love allows Tove the space and freedom to ignite her imagination at every turn. I'm guessing that the author is six or seven years old, and as she roams the Finnish countryside that surrounds her family's summer cottage she makes up games, stories, and hones her astonishing memory for sensory detail. While I was reading, I kept thinking about how modern children - at least the ones I know in Los Angeles - are not allowed the freedom to wander, the freedom to wonder, to imagine that they'd just turned into a reed or a jelly-fish.
It is not a completely idealized past. Tove can be a cruel, somewhat nasty child. She's often hurtful to the hired help, having tantrums when her expectations are not met, but her memories reveal a growing artistic consciousness.
It's the beautiful writing that captivates though. I can't exactly say why. Tove Jansson's prose is both simple and lush, a paradoxical combination of qualities.
It is not a completely idealized past. Tove can be a cruel, somewhat nasty child. She's often hurtful to the hired help, having tantrums when her expectations are not met, but her memories reveal a growing artistic consciousness.
It's the beautiful writing that captivates though. I can't exactly say why. Tove Jansson's prose is both simple and lush, a paradoxical combination of qualities.
August 24, 2016
Разкази от детството
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Чета толкова много разкази, че не ми остава много време да живея в действителността. Може би това не е далеч от истината. Един разказ е цял свят, а двайсет са многоизмерна вселена, в която се сбъдват всички желания. И Туве си спомня, разказва за детството, изпълнено с фантазии, мистерии и чудеса. Човек попада в една лична аномалия, избуяваща като изоставена от десетилетия градина. Детството. Сивите оттенъци се смесват с цветни фойерверки и се превръщат в чувства и усещания. Ако ти трябва нещо приказно, върни лентата и се потопи в детството. Направи малко усилие и отново ще гледаш света с любопитство, всичко ще ти изглежда интересно, защото още го опознаваш и се сблъскваш все с нови неща. Това е Туве в „Дъщерята на скулптура“ („Жанет 45“, 2015, с превод на Анелия Петрунова).
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Чета толкова много разкази, че не ми остава много време да живея в действителността. Може би това не е далеч от истината. Един разказ е цял свят, а двайсет са многоизмерна вселена, в която се сбъдват всички желания. И Туве си спомня, разказва за детството, изпълнено с фантазии, мистерии и чудеса. Човек попада в една лична аномалия, избуяваща като изоставена от десетилетия градина. Детството. Сивите оттенъци се смесват с цветни фойерверки и се превръщат в чувства и усещания. Ако ти трябва нещо приказно, върни лентата и се потопи в детството. Направи малко усилие и отново ще гледаш света с любопитство, всичко ще ти изглежда интересно, защото още го опознаваш и се сблъскваш все с нови неща. Това е Туве в „Дъщерята на скулптура“ („Жанет 45“, 2015, с превод на Анелия Петрунова).
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
December 10, 2015
Vēl viens skaistumiņš bērna acīm.
Par bērnības brīnumu. Par ģimenes mikrokosmosu. Par dzīves rāmo ritumu.
Tiem, ka pietrūkst Piecu Pirkstu turpinājums.
Par bērnības brīnumu. Par ģimenes mikrokosmosu. Par dzīves rāmo ritumu.
Tiem, ka pietrūkst Piecu Pirkstu turpinājums.
June 23, 2021
Lugeda Tove Janssoni raamatuid tekitab tahtmise elada kuidagi täielikumalt. Vahel seista kahe ukse vahel ja olla vihane või pugeda vanasse kleiti ja hakata kartma. Käia ja kodustada kajakaid.
October 31, 2017
Снегът!
Отидох на тавана и се заех да наблюдавам снега. Носех голяма отговорност, на мен се падаше да го наглеждам какви ги върши.
. . . . .
Качих се на тавана и го чух как настъпва, как се захваща, настанява и разраства. Не можех да мисля за друго освен за снега.
. . . . .
На сутринта светлината беше зелена - подводна светлина в цялата стая. Мама спеше. Аз станах, отворих вратата и видях, че лампите навсякъде са запалени, въпреки че е сутрин, а зелената светлина идва през снега, закрил прозорците чак догоре. Беше се случило значи. Къщата бе една огромна пряспа, а земята се намираше някъде високо над покрива ѝ. Скоро и дърветата щяха да се изгубят в снега, само върховете им щяха да останат да стърчат, а после и те щяха да изчезнат и всичко щеше да се изравни и да стане плоско. Виждах го, знаех. Положението беше напълно безнадеждно.
Обзе ме много тържествено настроение и пълно спокойствие и седнах на килима пред горящия огън.
Отидох на тавана и се заех да наблюдавам снега. Носех голяма отговорност, на мен се падаше да го наглеждам какви ги върши.
. . . . .
Качих се на тавана и го чух как настъпва, как се захваща, настанява и разраства. Не можех да мисля за друго освен за снега.
. . . . .
На сутринта светлината беше зелена - подводна светлина в цялата стая. Мама спеше. Аз станах, отворих вратата и видях, че лампите навсякъде са запалени, въпреки че е сутрин, а зелената светлина идва през снега, закрил прозорците чак догоре. Беше се случило значи. Къщата бе една огромна пряспа, а земята се намираше някъде високо над покрива ѝ. Скоро и дърветата щяха да се изгубят в снега, само върховете им щяха да останат да стърчат, а после и те щяха да изчезнат и всичко щеше да се изравни и да стане плоско. Виждах го, знаех. Положението беше напълно безнадеждно.
Обзе ме много тържествено настроение и пълно спокойствие и седнах на килима пред горящия огън.
February 5, 2017
Bērna vārdos izteiktas patiesības, ko neatrast pieaugušo darbos, ir vislabākās.
January 2, 2021
Pod spodem roi się od węży, tego się nie da opisać, to trzeba sobie wyobrazić. Każdy musi wyobrazić sobie swojego własnego węża, bo cudzy nigdy nie będzie tak okropny.
Muszę przyznać, że Tove Jansson potrafi oczarować nie tylko dzieci, ale także dorosłych. Córka rzeźbiarza to książka opowiadająca o bardzo osobistych chwilach z życia autorki. Niespieszne chwile spędzone z rodziną, dziecinne wahania nastrojów, niezrealizowane marzenia i wyzwania dostarczane jej przez życie. Ta znana fińska pisarka dzieli się z czytelnikiem swoim rozumieniem otaczającego ją świata i dziecięcym stylem bycia.
Moim ulubionym opowiadaniem stał się niewątpliwie Albert, który opowiada o relacjach Tove Jansson z pewnym dość dziwnym chłopcem mającym skłonność do zabijania różnych zwierząt. Z tego krótkiego tekstu biją takie emocje, że aż czytelnikowi stają włosy na rękach. Gdzieś między wierszami wyczuwa się dojmujący smutek, przerażającą samotność i chęć znalezienia przyjaciela.
Córka rzeźbiarza to książka dla wielbicieli krótkiej formy. Język Tove Jansson jest dość magiczny i specyficzny, przez co poszczególne opowiadania czyta się naprawdę bardzo dobrze. Mogę polecić z czystym sumieniem. Cieszę się, że to pierwsza książka po jaką sięgnęłam w 2021 roku.
Książka przeczytana w ramach instagramowej akcji #kobiecystyczeń , podczas którego czytamy pozycje napisane przez kobiety.
Muszę przyznać, że Tove Jansson potrafi oczarować nie tylko dzieci, ale także dorosłych. Córka rzeźbiarza to książka opowiadająca o bardzo osobistych chwilach z życia autorki. Niespieszne chwile spędzone z rodziną, dziecinne wahania nastrojów, niezrealizowane marzenia i wyzwania dostarczane jej przez życie. Ta znana fińska pisarka dzieli się z czytelnikiem swoim rozumieniem otaczającego ją świata i dziecięcym stylem bycia.
Moim ulubionym opowiadaniem stał się niewątpliwie Albert, który opowiada o relacjach Tove Jansson z pewnym dość dziwnym chłopcem mającym skłonność do zabijania różnych zwierząt. Z tego krótkiego tekstu biją takie emocje, że aż czytelnikowi stają włosy na rękach. Gdzieś między wierszami wyczuwa się dojmujący smutek, przerażającą samotność i chęć znalezienia przyjaciela.
Córka rzeźbiarza to książka dla wielbicieli krótkiej formy. Język Tove Jansson jest dość magiczny i specyficzny, przez co poszczególne opowiadania czyta się naprawdę bardzo dobrze. Mogę polecić z czystym sumieniem. Cieszę się, że to pierwsza książka po jaką sięgnęłam w 2021 roku.
Książka przeczytana w ramach instagramowej akcji #kobiecystyczeń , podczas którego czytamy pozycje napisane przez kobiety.
May 14, 2017
To my disappointment, 13 of the 18 stories in this volume were already published as The Winter Book, so there was little here that was new to me. Also, the stories do not together create what I would call a memoir. They’re more like impressionistic fragments of childhood. I suppose I shouldn’t have expected a straightforward life story from the impish mind behind the Moomins. I did appreciate the frequent photographs from the Jansson family archives. Of the stories that were new to me, I liked best “Pets and Females,” about her father’s artistic models and various animal companions, especially his pet monkey, Poppolino. I’m surprised I’ve never encountered the sweet final story, “Christmas,” in any holiday anthologies.
November 2, 2015
Когато човек е болен, най-хубавото, което може да му се случи между температурестите лутания, е да попадне на точната книга с приказки. Пиша това, защото аз попаднах на такава – „Дъщерята на скулптора“ от вечната Туве Янсон (изд. „Жанет 45, 2015), която макар автобиографична, съхранява детска магия в нея...http://knijno.blogspot.bg/2015/11/blo...
August 11, 2018
Wspaniałe.
November 30, 2023
If you love (like me) The Moomins you should definitely read this memoir. In this bunch of short stories from Tove Jansson's childhood, you will find the source of the world she created in her fairy tales. You will also understand why it was possible.
Was Tove Jansson's childhood happy? What about her relationship with her parents? I think that she had a childhood full of magic, although not without feeling loneliness and sadness. But she had a superpower that allowed her to cope with the bitter parts of life and give us characters that will live forever.
Was Tove Jansson's childhood happy? What about her relationship with her parents? I think that she had a childhood full of magic, although not without feeling loneliness and sadness. But she had a superpower that allowed her to cope with the bitter parts of life and give us characters that will live forever.
January 18, 2016
Ухуу! Ей тва е яка книжка. Нямаше една историйка, която да ми беше тъпа или мудна. Лично за мен доказателство за достойнството на сборника е, че както при други такива ( Геймън гледам към теб) оставих 2-3 непрочетени, с цел да си имам нещо спестено за по-тежки времена.
Read
January 17, 2025С едно изречение - "Вървя през гора от въображението на Йон Бауер."
August 3, 2025
Nydelig liten bok om Tove Janssons opplevelse av barndommen, skrevet i bruddstykker og med mye fantasi. Det er gøy å se paralleller mellom hennes eget liv og mummiverdenen, og hun leker seg gjennom teksten så det ofte er vanskelig å skille fantasi fra virkelighet. For Tove var nok alt sammen virkelighet.
På bokbingoen går denne i kategorien «land jeg ikke har vært i», for den er satt i Finland.
Og med det, så må jeg skryte litt av at jeg har fått min første bingo!!!
På bokbingoen går denne i kategorien «land jeg ikke har vært i», for den er satt i Finland.
Og med det, så må jeg skryte litt av at jeg har fått min første bingo!!!
October 25, 2024
Wreszcie coś mądrego i otulającego zarazem
January 19, 2018
Imagine a peculiar blend of a female Calvin (yes, Calvin & Hobbes), the film “My Life as a Dog” and the moomintrolls and you can begin to appreciate the style and atmosphere of this sweet little memoir. Tove Jansson is writing about her childhood in Finland by using a series of short stories – each recalling an episode from her home or from the country side. A whimsical style blending reality and imagination allows one to experience life with her artistic parents and nonsensical outings into nature. Jansson's imagination wrestles with harsh reality so sometimes it all seems very dreamlike. It is a delightful memoir and probably the best book I have read that brings forward the world from a young girl’s perspective (it seems like she is about 5-7 – I cannot quite tell). It made me smile quite a bit. It would be interesting to read more about Tove Jansson's life and her works beyond the Moomintroll books (delightful by the way) as many of her adult novels/stories have gained traction due to recent translations. She also seems to have been an inspiring and eccentric artist well worth exploring. This book is the perfect gateway if you would like to linger in the dreams and memories of a very imaginative and delightful human being! Many wild adventures await you....
This site has some great picture of the Jansson family and definitely would add to your experience in case you decide to read her memoir: http://tovejansson.com/eng/perhe.html
4/5
June 10, 2023
I don't even know why I have waited years and years before reading Jansson's first adult novel. Maybe I was scared since she is one of my favourite authors of all the time but there was nothing to worry about. Sculptor's Daughter is definitely one of the best Jansson novels I have read. I love how it plays with autobiographical moments. You can definitely see her childhood, spending the summers in archipelago and winters in Helsinki, growing up surrounded by artists and writers. It still should be treated as a work of fiction. It is delightfully clever and I think, as I said before, the best of Jansson.
December 12, 2024
A glimpse of Finland in the early twentieth century through a child's lens. The author's voice is pitch perfect and it is easy to recognize that voice from the Moomin adventures. I enjoyed this collection of stories but my favorites are The Summer Book and Fair Play. I listened to the audiobook and thought the narrator was wonderful. It is a book I will pick up and read in print. Slow but lovely.
June 21, 2018
Tove Jansson gives us scenes from her marvellous childhood growing up in a bohemian household in Finland with her sculptor father and artist mother. Written 10 years after the death of her father, it is a beautiful love letter to her parents and her youth.
February 24, 2021
Tuntuu, että olen aina ollut tietoinen tästä kirjasta mutten silti oikeastaan tiennyt mitä siltä odottaa. Ja silti petyin. Eri luvuilla ei tuntunut olevan punaista lankaa, tarinat eivät hirveästi kiinnostaneet eikä proosakaan erityisemmin vakuuttanut. Vähän jäi myös epäselväksi, miten tähän pitäisi edes suhtautua – muistelmina vai omasta lapsuudesta inspiraation saaneina fiktiivisinä tarinoina?
Displaying 1 - 30 of 457 reviews