What do you think?
Rate this book
Индрише
Когато Капитан Беноа, преуспял мъж с вълнуващо минало, решава да покани в имението си няколко свои съученици от гимназията, дори и не подозира, че сантименталната идея – някогашните приятели заедно да приготвят сладко от смокини, ще претърпи неочакван обрат...
„Индрише“ е болезнено откровена книга за липсите, които всички носим в себе си, и за неистовото ни желание да ги попълним или поне да ги маскираме пред света; разказ за опита ни да съхраним всичко важно в „бурканчето“ на живота си, и за препятствията, които неизбежно срещаме по пътя. Романът е и скъпоценно ковчеже, и кутията на Пандора – между кориците си е приютил много любов, но и най-низките страсти; галерия от прекършени мечти, но и химн на надеждата; есенцията на приятелството, но и тежестта на предателството.
Една вълнуваща история, разказана полифонично на единайсет гласа, в която всеки герой звучи автентично и разтърсва със своята лична съдба - неделима частица от онзи пъзел, който непрестанно подреждаме в търсенето на смисъл.
„Индрише“ е болезнено откровена книга за липсите, които всички носим в себе си, и за неистовото ни желание да ги попълним или поне да ги маскираме пред света; разказ за опита ни да съхраним всичко важно в „бурканчето“ на живота си, и за препятствията, които неизбежно срещаме по пътя. Романът е и скъпоценно ковчеже, и кутията на Пандора – между кориците си е приютил много любов, но и най-низките страсти; галерия от прекършени мечти, но и химн на надеждата; есенцията на приятелството, но и тежестта на предателството.
Една вълнуваща история, разказана полифонично на единайсет гласа, в която всеки герой звучи автентично и разтърсва със своята лична съдба - неделима частица от онзи пъзел, който непрестанно подреждаме в търсенето на смисъл.
264 pages, Paperback
Published November 21, 2025
About the author
Катерина Хапсали
6 books73 followersКАТЕРИНА ХАПСАЛИ завършва икономика и испански език в САЩ. От 2000 г. работи като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите” – неслучайно прави докторантура по философия. Сред любимите ѝ медийни проекти през годините са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. ТЕМА. Тя е и първият главен редактор на сп. Harper’s BAZAAR у нас. „Гръцко кафе” е дебютният ѝ роман.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
May 11, 2026
Напълни ми душата тази книга! Имах нужда точно от нещо подобно. Наистина идеята с единайсетте различни персонажа много ми хареса. От всеки видяхме достатъчно, проследихме как се е развил животът им и как са свързани с Капитана.
Доста храна за размисъл има в книгата и са засегнати теми, над които човек дълго може да мисли.
Аз я слушах в Сторител и прочитът на Гергана Стоянова и Даниел Цочев е меко казано прекрасен. Благодарение на тях историята оживя в глава ми! 🛥️🌊🤍
"Само човек, който започва животът си от начало има бъдеще"! ❤️
"Ако има за какво да живее, човек може да понесе почти всяко " Как? " ! 🩷✨🫠✨
Доста храна за размисъл има в книгата и са засегнати теми, над които човек дълго може да мисли.
Аз я слушах в Сторител и прочитът на Гергана Стоянова и Даниел Цочев е меко казано прекрасен. Благодарение на тях историята оживя в глава ми! 🛥️🌊🤍
"Само човек, който започва животът си от начало има бъдеще"! ❤️
"Ако има за какво да живее, човек може да понесе почти всяко " Как? " ! 🩷✨🫠✨
May 10, 2026
За мен това е книга за носталгията, топлината и уюта - от онзи уют, който мирише на детство, на лято и на нещо домашно, което вече трудно намираме.
Най-силно в съзнанието ми остана сцената със сладкото от смокини. Тя отключи мои собствени спомени за баба ми, на която съм кръстена и която вече не е сред живите. Тя също правеше сладка - не от смокини, а от едни малки круши, които се белеха внимателно, почистваха се и във всяка се слагаше орех. Беше цял ритуал. Крушите трябваше да са съвършени - здрави, непаднали, ненаранени. Помня аромата на карамел, който се носеше из цялата къща, и начина, по който всичко около това сладко изглеждаше почти свещено. Мисля, че точно затова тази книга ме докосна - не защото разказва моята история, а защото ми припомни моя собствена.
Стилът на Катерина Хапсали много ми хареса. Книгата се чете изключително леко и неусетно. Буквално не разбрах кога съм преполовила страниците. Има много красив и мек изказ, който носи спокойствие, дори когато темите са по-тъжни.
Все пак не бих ѝ дала пълните 5 звезди. Причината е, че самата история не ме спечели напълно. Образът на капитана например ми стоеше леко неавтентичен на фона на останалите герои и някак не успях напълно да му повярвам. Освен това в началото ме изненада структурата с многото гледни точки. Тъкмо свикнах с един герой и вече преминавахме към следващия. Знам, че за много хора това ще е плюс, но аз лично не успях да се привържа достатъчно дълбоко към отделните персонажи.
Въпреки това бих препоръчала книгата. Особено на хора, които обичат топли, човешки истории и книги, които ти напомнят за нещо лично. Мисля, че почти всеки ще открие тук по нещо свое - спомен, аромат, човек или чувство, което е мислел, че е забравил.
Най-силно в съзнанието ми остана сцената със сладкото от смокини. Тя отключи мои собствени спомени за баба ми, на която съм кръстена и която вече не е сред живите. Тя също правеше сладка - не от смокини, а от едни малки круши, които се белеха внимателно, почистваха се и във всяка се слагаше орех. Беше цял ритуал. Крушите трябваше да са съвършени - здрави, непаднали, ненаранени. Помня аромата на карамел, който се носеше из цялата къща, и начина, по който всичко около това сладко изглеждаше почти свещено. Мисля, че точно затова тази книга ме докосна - не защото разказва моята история, а защото ми припомни моя собствена.
Стилът на Катерина Хапсали много ми хареса. Книгата се чете изключително леко и неусетно. Буквално не разбрах кога съм преполовила страниците. Има много красив и мек изказ, който носи спокойствие, дори когато темите са по-тъжни.
Все пак не бих ѝ дала пълните 5 звезди. Причината е, че самата история не ме спечели напълно. Образът на капитана например ми стоеше леко неавтентичен на фона на останалите герои и някак не успях напълно да му повярвам. Освен това в началото ме изненада структурата с многото гледни точки. Тъкмо свикнах с един герой и вече преминавахме към следващия. Знам, че за много хора това ще е плюс, но аз лично не успях да се привържа достатъчно дълбоко към отделните персонажи.
Въпреки това бих препоръчала книгата. Особено на хора, които обичат топли, човешки истории и книги, които ти напомнят за нещо лично. Мисля, че почти всеки ще открие тук по нещо свое - спомен, аромат, човек или чувство, което е мислел, че е забравил.
June 20, 2026
Ами хареса ми. Какво да кажа - искрена, истинска, болезнена и откровена. За мен беше тежка история, бъркаща в жива рана и хвърляща в нея още малко сол...
Но ми хареса по начин, който не мога точно да обясня...
Отчитам фактът, че книгата се издигна така в класацията ми заради моята собствена история и личния товар, който нося... заради моя собствен екипаж, с който плавам през житейските бури...
Получих книгата два дни преди една от най-големите трагедии в живота ми да се случи... Нямах възможност да я започна тогава. А след това не исках. Нямах и желание да чета въобще.
Но сега я започнах и не можах да я оставя дори когато "колежката" имаше нужда от съдействие с режима ѝ на хранене или от смяна на гащите. (И да, чакам "колежката" да порасне малко и сама да си държи книжките за патета, котета и зайчета, че засега стажът ѝ е под 4 месеца.)
Но ми хареса по начин, който не мога точно да обясня...
Отчитам фактът, че книгата се издигна така в класацията ми заради моята собствена история и личния товар, който нося... заради моя собствен екипаж, с който плавам през житейските бури...
Получих книгата два дни преди една от най-големите трагедии в живота ми да се случи... Нямах възможност да я започна тогава. А след това не исках. Нямах и желание да чета въобще.
Но сега я започнах и не можах да я оставя дори когато "колежката" имаше нужда от съдействие с режима ѝ на хранене или от смяна на гащите. (И да, чакам "колежката" да порасне малко и сама да си държи книжките за патета, котета и зайчета, че засега стажът ѝ е под 4 месеца.)
May 17, 2026
Поредната книга за мен от този автор. Страхотни истории, дълбоки и истински. Не изменя на себе си Хапсали, пише за обикновените хора, с тежките и тъжни животи. Замисля те за малките неща, които пропускаме в забързаното си ежедневие. Любима ❤️
January 7, 2026
Едно от най-силните качества на “Индрише” е усещането за разпознаване, както на места и характери, така и на емоции, миризми, жестове и спомени, които са живели някъде дълбоко скрити в нас и книгата ги е събудила. За мен това разпознаване започва с Орландовци, кварталът, в който съм израснала. Описан е точно, без сантиментална идеализация и с проницателна наблюдателност, сякаш мястото е добре познато отвътре. Дори малки детайли като включването на тотото в сюжета. Да, тотото там не е просто локация, а своеобразен център на живота, около който се въртят съдби, слухове, срещи и разминавания.
Най-силно ме докосна тихата, трогателна и малко тъжна носталгия по детството, по бабите, по времето, когато нещата бяха по-прости и по-смислени. Докато четях, си спомних как като малка правех смокиново сладко с моята баба, на която съм кръстена, в селото ни край Петрич. Нейното сладко ставаше гъсто, тежко, истинско, с вкус, който никога не успяхме да повторим. Дали беше заради печката на дърва, опита или нещо в подбора на смокините, не знам.
Книгата е като калейдоскоп от тъжни човешки съдби. На моменти се усеща фрагментарна, сякаш съставена от отделни разкази. Всеки герой носи собствената си история, собствената си болка, собственото си „индрише“.
Силно впечатление ми направи темата за измамността на лайковете и одобрението в социалните мрежи и правдоподобният образ на инфлуенсърката Лили. Образ, който показва колко крехка е самооценката, когато се гради върху външно одобрение и колко самота може да има зад перфектните снимки.
Лошият герой в книгата са шушукащите, осмиващите, бедни на емпатия хора, които живеят от чуждото падение. Искаше ми се да има повече от другите, добрите, които не са само мъченици, за да балансират общото усещане за драма и тегоба, което витае над много от съдбите на героите.
Тонът на книгата на моменти е леко нравоучителстващ и критичен. Въпреки това ми помогна да се замисля за собствените си недостатъци, за изборите, които правим и за цената, която плащаме за тях.
Радвам се, че не прочетох анотацията преди края на книгата, защото издава твърде много от обратите.
“Индрише” ни кани да погледнем честно на противоречията в живота, пропуснатите шансове и тежестта на изборите, които носим. Истинската връзка с книгата идва от моментите, когато в чуждата история откриваме частица от собствената си болка, вина и копнеж. И разбираме, че не сме сами в нея.
Най-силно ме докосна тихата, трогателна и малко тъжна носталгия по детството, по бабите, по времето, когато нещата бяха по-прости и по-смислени. Докато четях, си спомних как като малка правех смокиново сладко с моята баба, на която съм кръстена, в селото ни край Петрич. Нейното сладко ставаше гъсто, тежко, истинско, с вкус, който никога не успяхме да повторим. Дали беше заради печката на дърва, опита или нещо в подбора на смокините, не знам.
Книгата е като калейдоскоп от тъжни човешки съдби. На моменти се усеща фрагментарна, сякаш съставена от отделни разкази. Всеки герой носи собствената си история, собствената си болка, собственото си „индрише“.
Силно впечатление ми направи темата за измамността на лайковете и одобрението в социалните мрежи и правдоподобният образ на инфлуенсърката Лили. Образ, който показва колко крехка е самооценката, когато се гради върху външно одобрение и колко самота може да има зад перфектните снимки.
Лошият герой в книгата са шушукащите, осмиващите, бедни на емпатия хора, които живеят от чуждото падение. Искаше ми се да има повече от другите, добрите, които не са само мъченици, за да балансират общото усещане за драма и тегоба, което витае над много от съдбите на героите.
Тонът на книгата на моменти е леко нравоучителстващ и критичен. Въпреки това ми помогна да се замисля за собствените си недостатъци, за изборите, които правим и за цената, която плащаме за тях.
Радвам се, че не прочетох анотацията преди края на книгата, защото издава твърде много от обратите.
“Индрише” ни кани да погледнем честно на противоречията в живота, пропуснатите шансове и тежестта на изборите, които носим. Истинската връзка с книгата идва от моментите, когато в чуждата история откриваме частица от собствената си болка, вина и копнеж. И разбираме, че не сме сами в нея.
February 26, 2026
Мнение за книгата от библиотекар.
„Всяко нещо си търси своето индрише. Онзи понякога невидим детайл, без който нищо не е напълно завършено” пише Катерина Хапсали в най-новия си роман „Индрише”. Това е книга за успехите и провалите, за любовта, за щастието, за приятелството и предателството. Главният герой Капитан Беноа, който не е нито капитан нито се казва Беноа, кани свои съученици в имението си на Варненското езеро за три дни с идеята да приготвят сладко от смокини с индрише. Книгата разказва житейските истории на тези хора – всеки поел по своя път. Срещата им се превръща в трагедия, която доказва думите на авторката „Бедата не идва бурята, а от лошия екипаж”. Историята е вълнуваща, тъжна, трогателна и се чете на един дъх, примесена с аромат на индрише, което усещаш дълго след края на романа.
Катерина Хапсали е съвременен писател, журналист, лектор по творческо писане и PR специалист. Автор е на романите „Гръцко кафе”, „Сливовиц”, сборниците с разкази „Вкусни разкази” и „Хора” и стихосбирката „ През девет планини”.
„Всяко нещо си търси своето индрише. Онзи понякога невидим детайл, без който нищо не е напълно завършено” пише Катерина Хапсали в най-новия си роман „Индрише”. Това е книга за успехите и провалите, за любовта, за щастието, за приятелството и предателството. Главният герой Капитан Беноа, който не е нито капитан нито се казва Беноа, кани свои съученици в имението си на Варненското езеро за три дни с идеята да приготвят сладко от смокини с индрише. Книгата разказва житейските истории на тези хора – всеки поел по своя път. Срещата им се превръща в трагедия, която доказва думите на авторката „Бедата не идва бурята, а от лошия екипаж”. Историята е вълнуваща, тъжна, трогателна и се чете на един дъх, примесена с аромат на индрише, което усещаш дълго след края на романа.
Катерина Хапсали е съвременен писател, журналист, лектор по творческо писане и PR специалист. Автор е на романите „Гръцко кафе”, „Сливовиц”, сборниците с разкази „Вкусни разкази” и „Хора” и стихосбирката „ През девет планини”.
May 30, 2026
Първоначално започнах книгата с известен скептицизъм, но тя много ме впечатли. Замисълът е страхотен, а персонажите са изградени по начин, който те кара да се вълнуваш от съдбата на всеки един от тях. Авторката умело преплита житейските им истории и показва как пътищата им се пресичат. В крайна сметка всеки търси своето Индрише – мястото, човека или смисъла, които да му донесат спокойствие и усещане за принадлежност.
December 21, 2025
Хваща те и не те пуска да си поемеш дъх
December 19, 2025
Книга, която се чете за ден, два. Усеща се като вафла Морени - не си убеден, че ще ти хареса, но нямаш време за друго, а и ти се хапва нещо сладко. Накрая все пак си доволен.
Някак липсва плътност в сюжета, но характерово героите са саркастично описани и човек припознава своите тъмни страни у всеки от тях.
Мисля, че би била добра основа за филм.
Някак липсва плътност в сюжета, но характерово героите са саркастично описани и човек припознава своите тъмни страни у всеки от тях.
Мисля, че би била добра основа за филм.
May 11, 2026
Изслушах я днес в Сторител.
Това е история за капитан Беноа, който не е нито капитан, нито Беноа: много заможен човек, който решава да покани съучениците си от гимназията в дома си, за да правят сладко от смокини и да се видят след 40 години.
Започна обещаващо с историята на малкият Беноа и неговия дядо, наричащ себе си също Капитан: дълбоко самотен сред уж приятели човек. Впоследствие историята се разказва от името на няколкото съученика, поканени на въпросната сбирка, всеки носещ своите болки и несподелени желания от тези 40 години или както се казва в книгата:
"Ставаш на решето от житейски куршуми".
Въпреки, че е трогателна на моменти, мен личне не успя да ме грабне съвсем. Хареса ми, но не ме накара да я приключа с усещането за нещо уникално.
Това е история за капитан Беноа, който не е нито капитан, нито Беноа: много заможен човек, който решава да покани съучениците си от гимназията в дома си, за да правят сладко от смокини и да се видят след 40 години.
Започна обещаващо с историята на малкият Беноа и неговия дядо, наричащ себе си също Капитан: дълбоко самотен сред уж приятели човек. Впоследствие историята се разказва от името на няколкото съученика, поканени на въпросната сбирка, всеки носещ своите болки и несподелени желания от тези 40 години или както се казва в книгата:
"Ставаш на решето от житейски куршуми".
Въпреки, че е трогателна на моменти, мен личне не успя да ме грабне съвсем. Хареса ми, но не ме накара да я приключа с усещането за нещо уникално.
November 27, 2025
Много силна книга!Изчетох я за дна дни.Хваща те за гърлото и не те пуска до края!Благодаря Ви,г-жо Хапсали,за дарбата ,която носите!
January 10, 2026
...Иначе то всичко в тоя живот може без нещо: кафе без каймак може, двор без цветя, трапеза без радост, семейство без обич, приятелство без доверие. Може разбира се, то всякак става да се живее, да се избутат някак годините. Ама бива ли?...
...Бедата не идва от бурята, а от лош екипаж...
...Бедата не идва от бурята, а от лош екипаж...
May 15, 2026
Тази книга говори за хората, които животът е мачкал. И може би точно тук разбрах какво е „индрише“ за мен.
Индришето е онзи спомен, онова ухание от миналото, което остава. Като самото растение - колкото повече го разтриваш, толкова по-силен аромат пуска. Сякаш и някои хора са такива, животът ги пречупва, тъпче ги, а те въпреки всичко остават добри, продължават да дават и да обичат.
Книгата показва живота със сарказъм, хумор и много истина. Срещаме хора, които градят образи, търсят признание и одобрение, а зад фасадата им стоят самота, неудовлетвореност и тъга. Лицемерие, суета, фалш и вечната нужда да бъдеш приет.
И сякаш историята на този род се движи в кръг. Загубите се повтарят. Самотата също. Капитан Беноа младши расте, пада, губи, изправя се и става силен. Но в крайна сметка сърцето му, добротата му и доверието към хората отново го оставят сам.
Точно както дядо му.
Краят ме натъжи повече, отколкото очаквах. Защото беше истински. Не драматичен заради ефекта, а болезнено човешки.
"Всяко нещо си търси своето индрише, онзи понякога невидим детайл без който нищо не е напълно завършено."
4,5/5 ⭐
Индришето е онзи спомен, онова ухание от миналото, което остава. Като самото растение - колкото повече го разтриваш, толкова по-силен аромат пуска. Сякаш и някои хора са такива, животът ги пречупва, тъпче ги, а те въпреки всичко остават добри, продължават да дават и да обичат.
Книгата показва живота със сарказъм, хумор и много истина. Срещаме хора, които градят образи, търсят признание и одобрение, а зад фасадата им стоят самота, неудовлетвореност и тъга. Лицемерие, суета, фалш и вечната нужда да бъдеш приет.
И сякаш историята на този род се движи в кръг. Загубите се повтарят. Самотата също. Капитан Беноа младши расте, пада, губи, изправя се и става силен. Но в крайна сметка сърцето му, добротата му и доверието към хората отново го оставят сам.
Точно както дядо му.
Краят ме натъжи повече, отколкото очаквах. Защото беше истински. Не драматичен заради ефекта, а болезнено човешки.
"Всяко нещо си търси своето индрише, онзи понякога невидим детайл без който нищо не е напълно завършено."
4,5/5 ⭐
May 16, 2026
Това е първия ми допит до авторката, но със сигурност няма да е последния :) Книга събрала в себе си различни житейски съдби и уроци поднесени леко, ненатрапчиво и с щипка хумор. Харесаха ми няколкото гледни точки и изцяло начина по който е написана книгата. Имах моменти в които се просълзявах, което е показателно за това колко са ме докоснали съдбите на героите.
May 17, 2026
Тази книга е толкова блага, носи спокойствие, хумор и толкова искрено описание на нашето си родно битие и житие. Онази непоправима, чисто българска ирония, сарказъм и борба за живот насред цялото блато от грешни постъпки и грешни хора. Много ми харесаха няколко цитата като това, че в бурята е важен екипажът! Добра книга, препоръчвам!
May 18, 2026
Книгата беше прекрасна преди нелепата смърт на Капитана. Имаме богат и успешен човек с прекрасно семейство, който "умира от болка", защото някакви произволни хора, които не е срещал от 40 години, му правят доста тъпа и очевидна шега. Очаквах го заради рамката, с която да се затвори романа, но е нелепо. Книгата иначе е прекрасна, ако махнем последните две глави.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 16, 2026
Много приятно ме изненада тази книга. Хем леко се чете, хем ти казва истината за живота. Приятни и разнообразни образи, шарено като в живота. Заслужава да стигне до повече читатели, които да се открият сред страниците.
June 1, 2026
Голямо удоволствие е да попадна на книга, в която освен историята, впечатляващи са езиковите похвати, които авторът използва и малките нюанси на бегло подхвърлени сравнения и метафори, които перфектно доописват картината. Много хубава книга!
June 7, 2026
Книгата ми хареса много... почти до края. За съжаление финалът беше много слаб, не аргументиран, дори шегата, която си направиха "приятелите" и заради, която Капитанът почина беше слаба. Жалко, ако сюжетната рамка се беше затворила силно и вълнуващо, книгата щеше да бъде наистина прекрасна.
January 5, 2026
Ами… отдавна не ми е било толкова… хм, емоционално (?) след прочетена книга.
Пет звезди за петте ми сълзи.
И минус пет за псевдо-приятелите :)
Пет звезди за петте ми сълзи.
И минус пет за псевдо-приятелите :)
February 27, 2026
"Всяко нещо си има своето индрише."
May 12, 2026
2.75
May 14, 2026
На моменти на историята не й достига "индришето", а в други сякаш вътре е сипана цяла саксия.
May 19, 2026
Страхотна!!! Наистина завладяваща.!
May 21, 2026
Много топла, създава ти онова усещане за уют.
И никога да не забравяме, че всяко нещо си иска своето индрише.
И никога да не забравяме, че всяко нещо си иска своето индрише.
May 23, 2026
Две огромни достойнства има тази чудесна книга - пълнокръвните герои и интимната носталгия, с която те изпълва. Мнооого ми хареса!
May 30, 2026
Прекрасно четиво❤️
June 17, 2026
Книгата е страхотна. Изключително вълнуващ разказ.
June 19, 2026
Изключително лека и приятна за четене книга, с много приятен начин да вплете различни истории и да ни покаже многото дупки и болни теми днес.. Препоръчвам с две ръце 😊
February 23, 2026
дълбоко и болезнено докосване до отровата в хората – до нестихващите бесове в душите, до вечните комплекси и начинът, по който те бавно, но сигурно погубват.
Displaying 1 - 30 of 30 reviews