What do you think?
Rate this book
Индрише
Когато Капитан Беноа, преуспял мъж с вълнуващо минало, решава да покани в имението си няколко свои съученици от гимназията, дори и не подозира, че сантименталната идея – някогашните приятели заедно да приготвят сладко от смокини, ще претърпи неочакван обрат...
„Индрише“ е болезнено откровена книга за липсите, които всички носим в себе си, и за неистовото ни желание да ги попълним или поне да ги маскираме пред света; разказ за опита ни да съхраним всичко важно в „бурканчето“ на живота си, и за препятствията, които неизбежно срещаме по пътя. Романът е и скъпоценно ковчеже, и кутията на Пандора – между кориците си е приютил много любов, но и най-низките страсти; галерия от прекършени мечти, но и химн на надеждата; есенцията на приятелството, но и тежестта на предателството.
Една вълнуваща история, разказана полифонично на единайсет гласа, в която всеки герой звучи автентично и разтърсва със своята лична съдба - неделима частица от онзи пъзел, който непрестанно подреждаме в търсенето на смисъл.
„Индрише“ е болезнено откровена книга за липсите, които всички носим в себе си, и за неистовото ни желание да ги попълним или поне да ги маскираме пред света; разказ за опита ни да съхраним всичко важно в „бурканчето“ на живота си, и за препятствията, които неизбежно срещаме по пътя. Романът е и скъпоценно ковчеже, и кутията на Пандора – между кориците си е приютил много любов, но и най-низките страсти; галерия от прекършени мечти, но и химн на надеждата; есенцията на приятелството, но и тежестта на предателството.
Една вълнуваща история, разказана полифонично на единайсет гласа, в която всеки герой звучи автентично и разтърсва със своята лична съдба - неделима частица от онзи пъзел, който непрестанно подреждаме в търсенето на смисъл.
264 pages, Paperback
Published November 21, 2025
30 people are currently reading
74 people want to read
About the author
Катерина Хапсали
6 books69 followersКАТЕРИНА ХАПСАЛИ завършва икономика и испански език в САЩ. От 2000 г. работи като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите” – неслучайно прави докторантура по философия. Сред любимите ѝ медийни проекти през годините са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. ТЕМА. Тя е и първият главен редактор на сп. Harper’s BAZAAR у нас. „Гръцко кафе” е дебютният ѝ роман.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
May 11, 2026
Напълни ми душата тази книга! Имах нужда точно от нещо подобно. Наистина идеята с единайсетте различни персонажа много ми хареса. От всеки видяхме достатъчно, проследихме как се е развил животът им и как са свързани с Капитана.
Доста храна за размисъл има в книгата и са засегнати теми, над които човек дълго може да мисли.
Аз я слушах в Сторител и прочитът на Гергана Стоянова и Даниел Цочев е меко казано прекрасен. Благодарение на тях историята оживя в глава ми! 🛥️🌊🤍
"Само човек, който започва животът си от начало има бъдеще"! ❤️
"Ако има за какво да живее, човек може да понесе почти всяко " Как? " ! 🩷✨🫠✨
Доста храна за размисъл има в книгата и са засегнати теми, над които човек дълго може да мисли.
Аз я слушах в Сторител и прочитът на Гергана Стоянова и Даниел Цочев е меко казано прекрасен. Благодарение на тях историята оживя в глава ми! 🛥️🌊🤍
"Само човек, който започва животът си от начало има бъдеще"! ❤️
"Ако има за какво да живее, човек може да понесе почти всяко " Как? " ! 🩷✨🫠✨
May 10, 2026
За мен това е книга за носталгията, топлината и уюта - от онзи уют, който мирише на детство, на лято и на нещо домашно, което вече трудно намираме.
Най-силно в съзнанието ми остана сцената със сладкото от смокини. Тя отключи мои собствени спомени за баба ми, на която съм кръстена и която вече не е сред живите. Тя също правеше сладка - не от смокини, а от едни малки круши, които се белеха внимателно, почистваха се и във всяка се слагаше орех. Беше цял ритуал. Крушите трябваше да са съвършени - здрави, непаднали, ненаранени. Помня аромата на карамел, който се носеше из цялата къща, и начина, по който всичко около това сладко изглеждаше почти свещено. Мисля, че точно затова тази книга ме докосна - не защото разказва моята история, а защото ми припомни моя собствена.
Стилът на Катерина Хапсали много ми хареса. Книгата се чете изключително леко и неусетно. Буквално не разбрах кога съм преполовила страниците. Има много красив и мек изказ, който носи спокойствие, дори когато темите са по-тъжни.
Все пак не бих ѝ дала пълните 5 звезди. Причината е, че самата история не ме спечели напълно. Образът на капитана например ми стоеше леко неавтентичен на фона на останалите герои и някак не успях напълно да му повярвам. Освен това в началото ме изненада структурата с многото гледни точки. Тъкмо свикнах с един герой и вече преминавахме към следващия. Знам, че за много хора това ще е плюс, но аз лично не успях да се привържа достатъчно дълбоко към отделните персонажи.
Въпреки това бих препоръчала книгата. Особено на хора, които обичат топли, човешки истории и книги, които ти напомнят за нещо лично. Мисля, че почти всеки ще открие тук по нещо свое - спомен, аромат, човек или чувство, което е мислел, че е забравил.
Най-силно в съзнанието ми остана сцената със сладкото от смокини. Тя отключи мои собствени спомени за баба ми, на която съм кръстена и която вече не е сред живите. Тя също правеше сладка - не от смокини, а от едни малки круши, които се белеха внимателно, почистваха се и във всяка се слагаше орех. Беше цял ритуал. Крушите трябваше да са съвършени - здрави, непаднали, ненаранени. Помня аромата на карамел, който се носеше из цялата къща, и начина, по който всичко около това сладко изглеждаше почти свещено. Мисля, че точно затова тази книга ме докосна - не защото разказва моята история, а защото ми припомни моя собствена.
Стилът на Катерина Хапсали много ми хареса. Книгата се чете изключително леко и неусетно. Буквално не разбрах кога съм преполовила страниците. Има много красив и мек изказ, който носи спокойствие, дори когато темите са по-тъжни.
Все пак не бих ѝ дала пълните 5 звезди. Причината е, че самата история не ме спечели напълно. Образът на капитана например ми стоеше леко неавтентичен на фона на останалите герои и някак не успях напълно да му повярвам. Освен това в началото ме изненада структурата с многото гледни точки. Тъкмо свикнах с един герой и вече преминавахме към следващия. Знам, че за много хора това ще е плюс, но аз лично не успях да се привържа достатъчно дълбоко към отделните персонажи.
Въпреки това бих препоръчала книгата. Особено на хора, които обичат топли, човешки истории и книги, които ти напомнят за нещо лично. Мисля, че почти всеки ще открие тук по нещо свое - спомен, аромат, човек или чувство, което е мислел, че е забравил.
February 26, 2026
Мнение за книгата от библиотекар.
„Всяко нещо си търси своето индрише. Онзи понякога невидим детайл, без който нищо не е напълно завършено” пише Катерина Хапсали в най-новия си роман „Индрише”. Това е книга за успехите и провалите, за любовта, за щастието, за приятелството и предателството. Главният герой Капитан Беноа, който не е нито капитан нито се казва Беноа, кани свои съученици в имението си на Варненското езеро за три дни с идеята да приготвят сладко от смокини с индрише. Книгата разказва житейските истории на тези хора – всеки поел по своя път. Срещата им се превръща в трагедия, която доказва думите на авторката „Бедата не идва бурята, а от лошия екипаж”. Историята е вълнуваща, тъжна, трогателна и се чете на един дъх, примесена с аромат на индрише, което усещаш дълго след края на романа.
Катерина Хапсали е съвременен писател, журналист, лектор по творческо писане и PR специалист. Автор е на романите „Гръцко кафе”, „Сливовиц”, сборниците с разкази „Вкусни разкази” и „Хора” и стихосбирката „ През девет планини”.
„Всяко нещо си търси своето индрише. Онзи понякога невидим детайл, без който нищо не е напълно завършено” пише Катерина Хапсали в най-новия си роман „Индрише”. Това е книга за успехите и провалите, за любовта, за щастието, за приятелството и предателството. Главният герой Капитан Беноа, който не е нито капитан нито се казва Беноа, кани свои съученици в имението си на Варненското езеро за три дни с идеята да приготвят сладко от смокини с индрише. Книгата разказва житейските истории на тези хора – всеки поел по своя път. Срещата им се превръща в трагедия, която доказва думите на авторката „Бедата не идва бурята, а от лошия екипаж”. Историята е вълнуваща, тъжна, трогателна и се чете на един дъх, примесена с аромат на индрише, което усещаш дълго след края на романа.
Катерина Хапсали е съвременен писател, журналист, лектор по творческо писане и PR специалист. Автор е на романите „Гръцко кафе”, „Сливовиц”, сборниците с разкази „Вкусни разкази” и „Хора” и стихосбирката „ През девет планини”.
January 7, 2026
Едно от най-силните качества на “Индрише” е усещането за разпознаване, както на места и характери, така и на емоции, миризми, жестове и спомени, които са живели някъде дълбоко скрити в нас и книгата ги е събудила. За мен това разпознаване започва с Орландовци, кварталът, в който съм израснала. Описан е точно, без сантиментална идеализация и с проницателна наблюдателност, сякаш мястото е добре познато отвътре. Дори малки детайли като включването на тотото в сюжета. Да, тотото там не е просто локация, а своеобразен център на живота, около който се въртят съдби, слухове, срещи и разминавания.
Най-силно ме докосна тихата, трогателна и малко тъжна носталгия по детството, по бабите, по времето, когато нещата бяха по-прости и по-смислени. Докато четях, си спомних как като малка правех смокиново сладко с моята баба, на която съм кръстена, в селото ни край Петрич. Нейното сладко ставаше гъсто, тежко, истинско, с вкус, който никога не успяхме да повторим. Дали беше заради печката на дърва, опита или нещо в подбора на смокините, не знам.
Книгата е като калейдоскоп от тъжни човешки съдби. На моменти се усеща фрагментарна, сякаш съставена от отделни разкази. Всеки герой носи собствената си история, собствената си болка, собственото си „индрише“.
Силно впечатление ми направи темата за измамността на лайковете и одобрението в социалните мрежи и правдоподобният образ на инфлуенсърката Лили. Образ, който показва колко крехка е самооценката, когато се гради върху външно одобрение и колко самота може да има зад перфектните снимки.
Лошият герой в книгата са шушукащите, осмиващите, бедни на емпатия хора, които живеят от чуждото падение. Искаше ми се да има повече от другите, добрите, които не са само мъченици, за да балансират общото усещане за драма и тегоба, което витае над много от съдбите на героите.
Тонът на книгата на моменти е леко нравоучителстващ и критичен. Въпреки това ми помогна да се замисля за собствените си недостатъци, за изборите, които правим и за цената, която плащаме за тях.
Радвам се, че не прочетох анотацията преди края на книгата, защото издава твърде много от обратите.
“Индрише” ни кани да погледнем честно на противоречията в живота, пропуснатите шансове и тежестта на изборите, които носим. Истинската връзка с книгата идва от моментите, когато в чуждата история откриваме частица от собствената си болка, вина и копнеж. И разбираме, че не сме сами в нея.
Най-силно ме докосна тихата, трогателна и малко тъжна носталгия по детството, по бабите, по времето, когато нещата бяха по-прости и по-смислени. Докато четях, си спомних как като малка правех смокиново сладко с моята баба, на която съм кръстена, в селото ни край Петрич. Нейното сладко ставаше гъсто, тежко, истинско, с вкус, който никога не успяхме да повторим. Дали беше заради печката на дърва, опита или нещо в подбора на смокините, не знам.
Книгата е като калейдоскоп от тъжни човешки съдби. На моменти се усеща фрагментарна, сякаш съставена от отделни разкази. Всеки герой носи собствената си история, собствената си болка, собственото си „индрише“.
Силно впечатление ми направи темата за измамността на лайковете и одобрението в социалните мрежи и правдоподобният образ на инфлуенсърката Лили. Образ, който показва колко крехка е самооценката, когато се гради върху външно одобрение и колко самота може да има зад перфектните снимки.
Лошият герой в книгата са шушукащите, осмиващите, бедни на емпатия хора, които живеят от чуждото падение. Искаше ми се да има повече от другите, добрите, които не са само мъченици, за да балансират общото усещане за драма и тегоба, което витае над много от съдбите на героите.
Тонът на книгата на моменти е леко нравоучителстващ и критичен. Въпреки това ми помогна да се замисля за собствените си недостатъци, за изборите, които правим и за цената, която плащаме за тях.
Радвам се, че не прочетох анотацията преди края на книгата, защото издава твърде много от обратите.
“Индрише” ни кани да погледнем честно на противоречията в живота, пропуснатите шансове и тежестта на изборите, които носим. Истинската връзка с книгата идва от моментите, когато в чуждата история откриваме частица от собствената си болка, вина и копнеж. И разбираме, че не сме сами в нея.
December 21, 2025
Хваща те и не те пуска да си поемеш дъх
December 19, 2025
Книга, която се чете за ден, два. Усеща се като вафла Морени - не си убеден, че ще ти хареса, но нямаш време за друго, а и ти се хапва нещо сладко. Накрая все пак си доволен.
Някак липсва плътност в сюжета, но характерово героите са саркастично описани и човек припознава своите тъмни страни у всеки от тях.
Мисля, че би била добра основа за филм.
Някак липсва плътност в сюжета, но характерово героите са саркастично описани и човек припознава своите тъмни страни у всеки от тях.
Мисля, че би била добра основа за филм.
November 27, 2025
Много силна книга!Изчетох я за дна дни.Хваща те за гърлото и не те пуска до края!Благодаря Ви,г-жо Хапсали,за дарбата ,която носите!
May 11, 2026
Изслушах я днес в Сторител.
Това е история за капитан Беноа, който не е нито капитан, нито Беноа: много заможен човек, който решава да покани съучениците си от гимназията в дома си, за да правят сладко от смокини и да се видят след 40 години.
Започна обещаващо с историята на малкият Беноа и неговия дядо, наричащ себе си също Капитан: дълбоко самотен сред уж приятели човек. Впоследствие историята се разказва от името на няколкото съученика, поканени на въпросната сбирка, всеки носещ своите болки и несподелени желания от тези 40 години или както се казва в книгата:
"Ставаш на решето от житейски куршуми".
Въпреки, че е трогателна на моменти, мен личне не успя да ме грабне съвсем. Хареса ми, но не ме накара да я приключа с усещането за нещо уникално.
Това е история за капитан Беноа, който не е нито капитан, нито Беноа: много заможен човек, който решава да покани съучениците си от гимназията в дома си, за да правят сладко от смокини и да се видят след 40 години.
Започна обещаващо с историята на малкият Беноа и неговия дядо, наричащ себе си също Капитан: дълбоко самотен сред уж приятели човек. Впоследствие историята се разказва от името на няколкото съученика, поканени на въпросната сбирка, всеки носещ своите болки и несподелени желания от тези 40 години или както се казва в книгата:
"Ставаш на решето от житейски куршуми".
Въпреки, че е трогателна на моменти, мен личне не успя да ме грабне съвсем. Хареса ми, но не ме накара да я приключа с усещането за нещо уникално.
January 10, 2026
...Иначе то всичко в тоя живот може без нещо: кафе без каймак може, двор без цветя, трапеза без радост, семейство без обич, приятелство без доверие. Може разбира се, то всякак става да се живее, да се избутат някак годините. Ама бива ли?...
...Бедата не идва от бурята, а от лош екипаж...
...Бедата не идва от бурята, а от лош екипаж...
February 16, 2026
Много приятно ме изненада тази книга. Хем леко се чете, хем ти казва истината за живота. Приятни и разнообразни образи, шарено като в живота. Заслужава да стигне до повече читатели, които да се открият сред страниците.
January 5, 2026
Ами… отдавна не ми е било толкова… хм, емоционално (?) след прочетена книга.
Пет звезди за петте ми сълзи.
И минус пет за псевдо-приятелите :)
Пет звезди за петте ми сълзи.
И минус пет за псевдо-приятелите :)
February 27, 2026
"Всяко нещо си има своето индрише."
February 23, 2026
дълбоко и болезнено докосване до отровата в хората – до нестихващите бесове в душите, до вечните комплекси и начинът, по който те бавно, но сигурно погубват.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews