Еще больше. Еще лучше. Еще страшнее. Каждая антология проекта "Самая страшная книга" - уникальна. Каждый том предлагает читателю знакомство с жанром ужасов во всем его современном многоцветии. Если вы не читали "Самую страшную книгу", значит, вы не знаете русского хоррора. Традиционно пугающие сюжеты, места, образы - и новые находки в извечном царстве кошмаров. Истории, способные вызвать дрожь. Эти рассказы отбирали не "всеведущие знатоки", а обычные читатели - разного пола, возраста, с разными вкусами и предпочтениями. Из четырех сотен произведений на этот раз было выбрано двадцать пять. Самых лучших. Самых интересных. Самых страшных.
Оф... отново чиста загуба на време. Най-запомнящите се моменти:
Владислав Женевский – Никогда – откриващият разказ е написан с немски сетинг. Браво! Най-накрая ще се научат, че има и друг изход, че не е задължително всичко да става в родната ти страна и да смърди на соц-етно-фекал. Иначе не блести с някакви особени качества (лек нуар в стил „късен Дийн Кунц“), но става.
Дмитрий Лазарев – День, когда цветет папоротник – толкова е слабо, толкова яко е копирано от „Децата на царевицата“, само че пренаписано с руски реалии, че чак се възхищавам. Дори нашенските новохайтовци не могат да изковат толкова долнопробно етнописание.
Мария Артемьева – Ферма – интересно... Най-накрая един добър разказ, писан от рускиня.
Галина Евдокимова – Волчья квинта – средновековно хорърче с романтика и музика. Cute :)
Игорь Кременцов – Отличный способ скрыть убийство – леко психясало разказче за съпруг, който се мъчи да претрепе курвеещата си жена, ама гадината не мре като хората...