Калуш, чемиш, витек... Лесници, караконджули, джадии... Понякога имат и имена – Керванка, Цар охлюв, Злещица. Дзверовете дебнат от всяка страница, но могат ли да бъдат укротени?
Това не е книга, а магична отвара от думи и въображение, забъркана по стара рецепта. Готови ли сте за пътешествие на границата между реалното и вълшебното. Пътищата са много и чертаят чудни форми, минавайки от Куле махала в Златията до Марино селище в Странджа, от Чуйпетлово из дебрите на Витоша до Стомогилието на Лудогорието, от звездната система Ноосаожоя до Карт-а-Збул.
Имате ли смелост да разберете какво се крие в корените на ясена, да чуете историята за враждата между змейовете и желвите, да се впуснете в търсене на папратово цвете.
В този сборник ви очакват десет чисто нови разказа, които се публикуват за първи път. Повечето спадат към жанра етнофентъзи, но не липсват и криминални сюжети, прекрасно изградени фантастични светове и на места щедра поръска с хумор. Добре дошли в паноптикума на авторите на издателство дзвЕрове!
Съставител: Тодор Станчев Автори: Александър Скалд, Виктория Алис Цветкова, Георги А. Николов, Емил Минчев, Катрин Ди, Мартин Петков, Николай Новкиришки, Николай Теллалов, Роксана Калипсо, Тодор Станчев Редактор и коректор: Валентина Пенева Худ. оформление: Виктория Видевска
Тодор Станчев е етнолог и журналист по образование и мечтател по дух. През изминалите повече от десет години организира и оптимизира работни процеси, като веднъж мястото може да е студио за анимация, а друг път да е малка ферма. Един от организаторите на „Международен фестивал на етнографския филм – София“ и създател на издателство „Ерове“.
С удоволствие прочетох сборника и се насладих на разказите, някои от които бяха великолепно написани. Жанрово могат да се определят основно като етно фентъзи с хорър, като имаше приказно-поетичен и един извънземен разказ. 1. "Вместо предговор: Чемиш" от Тодор Станчев, който е съставител, е за търсенето, смелостта и преодоляването на препятствията вътре в себе си. 2. "Коя е дъщерята на Слънцето?" от Катрин Ди ме грабна веднага с поетичната си легенда за Странджа и мистериите за Керванката. 3. "Калуш" от Александър Скалд ме пренесе с думи в един далечен планински край. Авторът има усет да описва природата и съм заинтригувана от обичая калуш, за който не знаех нищо. 4. "В сенките на ясена" от Виктория Алис Цветкова е за караконджули и обсебване. 5. "Между два свята" от Николай Новкиришки е преживяване за сетивата. По поетичен начин е разказана легендата за витек, който е дете на жена и змей. 6. "Краката ми стъпват по чужда земя" от Мартин Петков е за преосмислянето и съзнателния избор да се лишиш от нещо, за да направиш добро. 7. "Божествени материали" от Георги А. Николов е като експеримент за думите и тяхното звучене. Много интелигентно написан разказ, доставих си наслада с четенето му. 8. "Цар Охлюв" от Роксана Калипсо е фентъзи разказ за жена, която спасява охлювите от настъпване и прегазване, което ескалира в нещо друго. 9. "Върколачето и страшната Червена шапчица" от Николай Теллалов е най-забавният разказ в сборника, смесица от няколко приказки. 10. "Гурме" от Емил Минчев ме извади от зоната ми на комфорт. Признавам си, че настръхнах от тези описания. Много трудно ми беше да го дочета, взриви мозъка ми. Горещо препоръчвам българските автори, а в този сборник са събрани много добри разкази. Голям фен съм на подобни книги и редовно следя за такива произведения. Впечатлена съм от въображението на авторите!
Искаше ми се да има повече разкази с мотиви от нашият фолклор, но и тази комбинация е много сполучлива. Разказите са много различни едни от други и предизвикват различни емоции и размисли. Определено може да ви прави компания през студените зимни дни.
Доста готин и разнообразен сборник с разкази, събрал в себе си творби от най-различни жанрове и с най-различни представи за чудовища - от очакваните караконджули и змейове до извънземни мутанти с по три стомаха и приказни герои, чиито приказки, изглежда, леко са се объркали... "Дзверове" дава възможност на читателите, които не са запознати с творчеството на поместените автори, да ги открият по един разчупен и неангажиращ начин. Някои от тях бяха непознати и за мен и тази първа среща с тях беше много силна.
Highlights: Катрин Ди - "Коя е дъщерята на Слънцето?" Александър Скалд - "Калуш" Мартин Петков - "Краката ми стъпват по чужда земя"
Сборника съдържа разнообразни разкази, които могат да ни научат на много неща! Освен това, има и забавни и разтоварващи неща! Сигурна съм, че има по нещо за всеки!
“Дзверове” от издателство “Ерове” е една от най-очакваните книги този сезон(поне за мин). Тя съдържа разкази на някои от най-разпознаваемите и любими съвремени писатели. Сборника е истинско гурме за сетивата на читателите, които харесват български автори и не ги е страх от чудовища. Събрани около темата за зверовете - измислени, фолклорни, напълно реални или тези вътре в нас, авторите успяват да сътворят една пъстра черга от думи, в която всеки разказ заема своето точно място. Според мен, най-силната част на текстовете е именно майсторството на писателите да владеят думите. Те не просто разказват истории, те рисуват картини в нашето съзнание. Запазвайки идентичността и личния си почерк ние ще срещнем разказвачката Катрин Ди, която ще ни омая с думите и природата на Странджа, Александър Скалд ще ни напомни за легендите от Северозапада и ще ни припомни истинската стойност на нещата, а Емил Минчев … по един много чаровен и стилен начин ще провери колко здрав стомах имаме. Няма да изброявам всички, защото символите на този пост няма да ми стигнат. Всеки от авторите включен в проекта носи своя дух и разпознаваем стил. Интересно е, че когато обикновено четем сборник с разкази едно произведение винаги взема превез над други. Абсолютно нормално е, някои автори да ни въздействат повече от други и да не харесваме всичко. В “Дзверове” обаче има един феномен, текстовете се преливат чудесно един в друг, за да изградят общо въздействие. Едновременно различни, но като парченца от пъзел, заедно изграждат обща картинка във въображението на читателя. Не мога да си представя да махна някои от включените произведения, защото тогава общата картинка ще бъде променена. Не на последно място, трябва да споменем оформлението на изданието дело на невероятната Виктория Видевска. Думите не стигат да опишат колко детайлно е изпипано всичко, за да намерят думите своя форма. Това не е просто книжно тяло, това е реликва, която ще остане за поколенията. “Дзверове” се събират, за да ни припомнят легендите и преданията на миналото, да ни покажат едно бъдещето и да ни накарат да преборим чудовищата около и вътре в нас.
За мен този сборник е от странен по-странен. Определено ме изкара от зоната ми на комфорт, но и ме шокира, особенно последния разказ "Горме".
10 разказа от 10 български автори и всеси един е много, много различен и минах през леко треперене под лъжичката, малко страх, смях, шок и даже реакция от типа - чета, но какво за бога чета. Това мога да кажа, че за мен е й хубаво и лошо, според моят вкус и разбиране. Първите 4-5 разказа ми допаднаха бяха изпълнени с елементи и бит от българския фолклор и живот. Но, следващите 5 бяха доста объркващи за мен. Тук държа да отбележа, че не са лоши, това, че мен не ме докоснаха не значи, че на друг няма да му харесат. Разказа, който най-много ми хареса е "Калуш" на Александър Скалд - усетих го най-автентичен от към български дух и емоции. А както споменах по-горе, най-шокиращ за мен бе "Гурме" на Емил Минчев. - обяснявам си го, че може би автора е искал да покаже какво прави и как се отнася човек с всичко заобикалящо го, което си мисли, че му е даденост, за отношението на повечето "човеци" към животните само, че човека е на тяхно място и картинката наистина е много грозна. Но, това по-скоро си е мое предположение. И все пак бих препоръчала сборника на всеки, който обича по-страшни, ексцентрични и нетипични разкази.
🐉 “Дзверове” сборник с разкази - съставител Тодор Станчев 🐉 🐲 Книгата е културно и еклектично сборище от зверски таланти. Обединяващото звено е Дзверинден, който е описан по завладяващ и трогателен начин от съставителя в края на неговия разказ “Чемиш”. Той се явява и предговор, и встъпление, а по същината на откровенията си аз лично го възприех като дълбока изповед. Дзверинден е обвързан с Мръсните дни, но няма да издавам нищо, защото трябва сами да се запознаете със символиките. 🐉 Четивото събира древни сказания, митове, легенди, роден фолклор, фантастични елементи и многопластова разноликост. ��вторите, които са дали своя дан за пъстрата цялост са: Тодор Станчев, Катрин Ди, Александър Скалд, Виктория Алис Цветкова, Николай Новкиришки, Мартин Петков, Георги А. Николов, Роксана Калипсо, Николай Теллалов, Емил Минчев. 🐲Лично на мен любими ми станаха първите четири разказа, въпреки че всеки от десетте имаше своите достойнства. Причината се корени основно в това, че те някак най-силно кореспондираха с моето възприятие на идеята на този сборник. Именно в тях най-ярко, силно и въздействащо усетих връзката с родния фолклор, нашите традиции и колорит на древния български бит. 🐲 Красотата на това сборище се коренни в разноликостта ѝ. Различни кътчета от родината (и не само), разновидности от фолклорни области, диалекти и обичаи, разнородни стилове на авторите и силно изразени характери. 🐉Горещо препоръчвам сборника на всеки любител на по-кратката текстова форма в лицето на разказа, но и на всеки, който иска да надникне в дебрите на гениалните умове на присъстващите. 🐲Книжното тяло е невероятно красиво с ярко и въздействащо художествено оформление, което допринася за злокобната и ужасяваща атмосфера. Виктория Видевска е ненадминат талант и освен разкошна тематична корица, е създала чудесна визуална презентация на съдържанието.
#дзверове #книжноревю #разкази “Борба. Това е думата, която най-добре описва пътуването ми. Отидох да се боря със змея, но не с каменната скулптура или фолклорните представи, а със змея вътре в мен. Силно се надявам да съм го усмирил. Поне за малко. И по пътя да има повече светлина.”
В общи линии сборника ми хареса. Научиха за много интересни създания от фолклора и някои от разказите ме провокираха д търся още информация( като например за Керванката) и определено ще прочета още от някои от авторите в този сборник. Любимите ми разкази са" Коя е дъщерята на слънцето"," В сенките на ясена" и" Краката ми стъпват по чужда земя".
Имаше и такива разкази където примерно сравненията ми дойдоха вповече(като в "Чемиш", но там идеята компенсира ), имаше и такива които признавам си не разбрах. Като например "Върколачето и страшната червена шапчица", който не само, че не го разбрах, но и много ми напомни като стил на Стругацки.
Общо казано препоръчвам сборника , които според мен доказва, че наистина имаме добри съвременни български автори на фентъзи и си струва да им отделим повече внимание.
Сборникът съдържа увлекателна разкази и смятам, че е добро четиво. Единствено ми се искаше да съдържа разкази само за българския фолклор, но като цяло го препоръчвам.