Калуш, чемиш, витек... Лесници, караконджули, джадии... Понякога имат и имена – Керванка, Цар охлюв, Злещица. Дзверовете дебнат от всяка страница, но могат ли да бъдат укротени?
Това не е книга, а магична отвара от думи и въображение, забъркана по стара рецепта. Готови ли сте за пътешествие на границата между реалното и вълшебното. Пътищата са много и чертаят чудни форми, минавайки от Куле махала в Златията до Марино селище в Странджа, от Чуйпетлово из дебрите на Витоша до Стомогилието на Лудогорието, от звездната система Ноосаожоя до Карт-а-Збул.
Имате ли смелост да разберете какво се крие в корените на ясена, да чуете историята за враждата между змейовете и желвите, да се впуснете в търсене на папратово цвете.
В този сборник ви очакват десет чисто нови разказа, които се публикуват за първи път. Повечето спадат към жанра етнофентъзи, но не липсват и криминални сюжети, прекрасно изградени фантастични светове и на места щедра поръска с хумор. Добре дошли в паноптикума на авторите на издателство дзвЕрове!
Съставител: Тодор Станчев Автори: Александър Скалд, Виктория Алис Цветкова, Георги А. Николов, Емил Минчев, Катрин Ди, Мартин Петков, Николай Новкиришки, Николай Теллалов, Роксана Калипсо, Тодор Станчев Редактор и коректор: Валентина Пенева Худ. оформление: Виктория Видевска
Тодор Станчев е етнолог и журналист по образование и мечтател по дух. През годините организира и оптимизира работни процеси, като веднъж мястото може да е студио за анимация, а друг път да е малка ферма. Един от организаторите на „Международен фестивал на етнографския филм – София“ и създател на издателство „Ерове“. От 2015 г. работи с книги и хора.
С удоволствие прочетох сборника и се насладих на разказите, някои от които бяха великолепно написани. Жанрово могат да се определят основно като етно фентъзи с хорър, като имаше приказно-поетичен и един извънземен разказ. 1. "Вместо предговор: Чемиш" от Тодор Станчев, който е съставител, е за търсенето, смелостта и преодоляването на препятствията вътре в себе си. 2. "Коя е дъщерята на Слънцето?" от Катрин Ди ме грабна веднага с поетичната си легенда за Странджа и мистериите за Керванката. 3. "Калуш" от Александър Скалд ме пренесе с думи в един далечен планински край. Авторът има усет да описва природата и съм заинтригувана от обичая калуш, за който не знаех нищо. 4. "В сенките на ясена" от Виктория Алис Цветкова е за караконджули и обсебване. 5. "Между два свята" от Николай Новкиришки е преживяване за сетивата. По поетичен начин е разказана легендата за витек, който е дете на жена и змей. 6. "Краката ми стъпват по чужда земя" от Мартин Петков е за преосмислянето и съзнателния избор да се лишиш от нещо, за да направиш добро. 7. "Божествени материали" от Георги А. Николов е като експеримент за думите и тяхното звучене. Много интелигентно написан разказ, доставих си наслада с четенето му. 8. "Цар Охлюв" от Роксана Калипсо е фентъзи разказ за жена, която спасява охлювите от настъпване и прегазване, което ескалира в нещо друго. 9. "Върколачето и страшната Червена шапчица" от Николай Теллалов е най-забавният разказ в сборника, смесица от няколко приказки. 10. "Гурме" от Емил Минчев ме извади от зоната ми на комфорт. Признавам си, че настръхнах от тези описания. Много трудно ми беше да го дочета, взриви мозъка ми. Горещо препоръчвам българските автори, а в този сборник са събрани много добри разкази. Голям фен съм на подобни книги и редовно следя за такива произведения. Впечатлена съм от въображението на авторите!
Искаше ми се да има повече разкази с мотиви от нашият фолклор, но и тази комбинация е много сполучлива. Разказите са много различни едни от други и предизвикват различни емоции и размисли. Определено може да ви прави компания през студените зимни дни.
Доста готин и разнообразен сборник с разкази, събрал в себе си творби от най-различни жанрове и с най-различни представи за чудовища - от очакваните караконджули и змейове до извънземни мутанти с по три стомаха и приказни герои, чиито приказки, изглежда, леко са се объркали... "Дзверове" дава възможност на читателите, които не са запознати с творчеството на поместените автори, да ги открият по един разчупен и неангажиращ начин. Някои от тях бяха непознати и за мен и тази първа среща с тях беше много силна.
Highlights: Катрин Ди - "Коя е дъщерята на Слънцето?" Александър Скалд - "Калуш" Мартин Петков - "Краката ми стъпват по чужда земя"
Преди две години присъствах на събитие на издателство „Ерове“, наречено „Дзверове“, където част от авторите, включени в този сборник, четяха откъси от свои текстове. Именно това събитие и възможността да се докосна по-пълно до творчеството им беше основната причина да посегна към тази книга.
Сборникът включва десет разказа. Очакванията ми бяха насочени към български истории с ясно изразени етно и фентъзи елементи - и точно затова трите разказа, които най-силно ми допаднаха, бяха „Коя е дъщерята на Слънцето“ Катрин Ди , „Калуш“ Александър Скалд, и „В сенките на ясена“ Виктория Алис Цветкова. Те носят български дух, вплитат традиции, поверия, мистика и интрига и успяха да ме увлекат.
Останалите текстове, за съжаление, не успяха да ме ангажират по същия начин. Част от тях не ми се сториха достатъчно интересни, а други не успяха да изградят връзка с мен в рамките на краткия формат. Един от разказите дори ми беше трудно да дочета.
Именно тук, според мен, се крие и едно от основните предизвикателства на краткия разказ. Да успееш да изградиш атмосфера, сюжет и емоционална връзка в ограничен обем често е по-трудно, отколкото при роман.
Въпреки неравномерното ми читателско преживяване, оценявам усилието зад този проект и идеята за общ сборник, роден от живо литературно събитие.
Сборника съдържа разнообразни разкази, които могат да ни научат на много неща! Освен това, има и забавни и разтоварващи неща! Сигурна съм, че има по нещо за всеки!
“Дзверове” от издателство “Ерове” е една от най-очакваните книги този сезон(поне за мин). Тя съдържа разкази на някои от най-разпознаваемите и любими съвремени писатели. Сборника е истинско гурме за сетивата на читателите, които харесват български автори и не ги е страх от чудовища. Събрани около темата за зверовете - измислени, фолклорни, напълно реални или тези вътре в нас, авторите успяват да сътворят една пъстра черга от думи, в която всеки разказ заема своето точно място. Според мен, най-силната част на текстовете е именно майсторството на писателите да владеят думите. Те не просто разказват истории, те рисуват картини в нашето съзнание. Запазвайки идентичността и личния си почерк ние ще срещнем разказвачката Катрин Ди, която ще ни омая с думите и природата на Странджа, Александър Скалд ще ни напомни за легендите от Северозапада и ще ни припомни истинската стойност на нещата, а Емил Минчев … по един много чаровен и стилен начин ще провери колко здрав стомах имаме. Няма да изброявам всички, защото символите на този пост няма да ми стигнат. Всеки от авторите включен в проекта носи своя дух и разпознаваем стил. Интересно е, че когато обикновено четем сборник с разкази едно произведение винаги взема превез над други. Абсолютно нормално е, някои автори да ни въздействат повече от други и да не харесваме всичко. В “Дзверове” обаче има един феномен, текстовете се преливат чудесно един в друг, за да изградят общо въздействие. Едновременно различни, но като парченца от пъзел, заедно изграждат обща картинка във въображението на читателя. Не мога да си представя да махна някои от включените произведения, защото тогава общата картинка ще бъде променена. Не на последно място, трябва да споменем оформлението на изданието дело на невероятната Виктория Видевска. Думите не стигат да опишат колко детайлно е изпипано всичко, за да намерят думите своя форма. Това не е просто книжно тяло, това е реликва, която ще остане за поколенията. “Дзверове” се събират, за да ни припомнят легендите и преданията на миналото, да ни покажат едно бъдещето и да ни накарат да преборим чудовищата около и вътре в нас.
За мен този сборник е от странен по-странен. Определено ме изкара от зоната ми на комфорт, но и ме шокира, особенно последния разказ "Горме".
10 разказа от 10 български автори и всеси един е много, много различен и минах през леко треперене под лъжичката, малко страх, смях, шок и даже реакция от типа - чета, но какво за бога чета. Това мога да кажа, че за мен е й хубаво и лошо, според моят вкус и разбиране. Първите 4-5 разказа ми допаднаха бяха изпълнени с елементи и бит от българския фолклор и живот. Но, следващите 5 бяха доста объркващи за мен. Тук държа да отбележа, че не са лоши, това, че мен не ме докоснаха не значи, че на друг няма да му харесат. Разказа, който най-много ми хареса е "Калуш" на Александър Скалд - усетих го най-автентичен от към български дух и емоции. А както споменах по-горе, най-шокиращ за мен бе "Гурме" на Емил Минчев. - обяснявам си го, че може би автора е искал да покаже какво прави и ка�� се отнася човек с всичко заобикалящо го, което си мисли, че му е даденост, за отношението на повечето "човеци" към животните само, че човека е на тяхно място и картинката наистина е много грозна. Но, това по-скоро си е мое предположение. И все пак бих препоръчала сборника на всеки, който обича по-страшни, ексцентрични и нетипични разкази.
Витек, чемиш, калуш, караконджули, лесници и още, и още дзверове, които дебнат от всяка една страница. Да, това ще получите, когато разгърнете сборника с разкази „Дзверове“, събрани и редактирани от Тодор Станчев. Десет чисто нови разказа от Емил Минчев, Александър Склад, Викотория Алис Цветкова и още талантливи български автори, спадащи към жанра етнофентъзи ще Ви повлекат в един свят, където границата между реалното и вълшебното е напълно заличена. В някои от разказите не липсват и криминални елементи, а в други има доза хумор.
В сборника се редуват разкази, които са с повече мотиви от българския фолклор, и такива, които имат по-модерно и съвременно звучене, но фолклорът е неизбежна част от живота и бита на българите. Всеки един от авторите се е постарал да създаде различна, завладяваща и страховита история и са успели. Разказите са тотално различни един от друг, но носят една и съща тема – ужасяващите твари и същества, населяващи българския фолклор.
Лично за мен се откроиха няколко фаворита измежду събраните творби. „Коя е дъщерята на Слънцето“ от Катрин Ди е първият разказ в сборника и категорично поставя висока летва. Тук се преплитат настояще, фолклор и криминални елементи. Стилът на писане е страхотен – лек и приятен. „Калуш“ от Александър Склад е втората история, която ме впечатли. Той залага на фолклорните мотиви, на старовремското, на традициите. Роксана Калипсо и нейният „Цар Охлюв“ определено ме изненадаха с оригиналност и страхотен стил на писане. Тук дзвярът не е обичайното грозно същество от митовете и легендите, но пък идеята е наистина интересна и различна. И „Гурме“ от Емил Манчев – любимият ми разказ. И макар да не е конкретно за дзверовете в българската митология, то това е разказ, който те впечатлява с отвратителността си и гнусотата си. И ми напомня безумно много на романа „Деликатесен труп“ от Агустина Бастерика. Последен разказ е в редичката и сякаш символично, за да покаже, че дзверовете не съществуват само тук и само на земята, а на всяка една планета, във всяка една галактика. И имат различен облик, но една и съща същност.
Ако имате смелостта да разберете какво се крие в корените на ясена, да стъпвате по чужда земя или между два свята, да се изправите срещу страшна Червена шапчица или да вечеряте гурме 😉, не се колебайте, а грабвайте „Дзверове“ – чудвесен сборник с разкази, които със сигурност ще Ви правят чудесна компания в студените зимни дни.
🐉 “Дзверове” сборник с разкази - съставител Тодор Станчев 🐉 🐲 Книгата е културно и еклектично сборище от зверски таланти. Обединяващото звено е Дзверинден, който е описан по завладяващ и трогателен начин от съставителя в края на неговия разказ “Чемиш”. Той се явява и предговор, и встъпление, а по същината на откровенията си аз лично го възприех като дълбока изповед. Дзверинден е обвързан с Мръсните дни, но няма да издавам нищо, защото трябва сами да се запознаете със символиките. 🐉 Четивото събира древни сказания, митове, легенди, роден фолклор, фантастични елементи и многопластова разноликост. Авторите, които са дали своя дан за пъстрата цялост са: Тодор Станчев, Катрин Ди, Александър Скалд, Виктория Алис Цветкова, Николай Новкиришки, Мартин Петков, Георги А. Николов, Роксана Калипсо, Николай Теллалов, Емил Минчев. 🐲Лично на мен любими ми станаха първите четири разказа, въпреки че всеки от десетте имаше своите достойнства. Причината се корени основно в това, че те някак най-силно кореспондираха с моето възприятие на идеята на този сборник. Именно в тях най-ярко, силно и въздействащо усетих връзката с родния фолклор, нашите традиции и колорит на древния български бит. 🐲 Красотата на това сборище се коренни в разноликостта ѝ. Различни кътчета от родината (и не само), разновидности от фолклорни области, диалекти и обичаи, разнородни стилове на авторите и силно изразени характери. 🐉Горещо препоръчвам сборника на всеки любител на по-кратката текстова форма в лицето на разказа, но и на всеки, който иска да надникне в дебрите на гениалните умове на присъстващите. 🐲Книжното тяло е невероятно красиво с ярко и въздействащо художествено оформление, което допринася за злокобната и ужасяваща атмосфера. Виктория Видевска е ненадминат талант и освен разкошна тематична корица, е създала чудесна визуална презентация на съдържанието.
#дзверове #книжноревю #разкази “Борба. Това е думата, която най-добре описва пътуването ми. Отидох да се боря със змея, но не с каменната скулптура или фолклорните представи, а със змея вътре в мен. Силно се надявам да съм го усмирил. Поне за малко. И по пътя да има повече светлина.”
В общи линии сборника ми хареса. Научиха за много интересни създания от фолклора и някои от разказите ме провокираха д търся още информация( като например за Керванката) и определено ще прочета още от някои от авторите в този сборник. Любимите ми разкази са" Коя е дъщерята на слънцето"," В сенките на ясена" и" Краката ми стъпват по чужда земя".
Имаше и такива разкази където примерно сравненията ми дойдоха вповече(като в "Чемиш", но там идеята компенсира ), имаше и такива които признавам си не разбрах. Като например "Върколачето и страшната червена шапчица", който не само, че не го разбрах, но и много ми напомни като стил на Стругацки.
Общо казано препоръчвам сборника , които според мен доказва, че наистина имаме добри съвременни български автори на фентъзи и си струва да им отделим повече внимание.
Очаквах разказите в сборника да са насочени към българската митология, съответно тези, които бяха, успяха да ме докоснат повече. По-голямата част не ми допаднаха, а 2-3 дори прочетох през редовете. Дори любимият ми български автор, за жалост, не успя да задържи вниманието ми този път. В цялост сборникът не отговори на очакванията ми и не бих го препоръчала.
Сборникът съдържа увлекателна разкази и смятам, че е добро четиво. Единствено ми се искаше да съдържа разкази само за българския фолклор, но като цяло го препоръчвам.