Седем дни в Парория

by Даниел Вълчев

Даниел Вълчев е познат в различни свои качества. Някои го помнят като министъра на образованието, възстановил матурите, други го познават като известен юрист и настоящ декан на ЮФ на СУ. За четящата публика обаче той е автор на един интригуващ сборник с разкази („Разкази”, Сиела, 2017 г.) и на романа „Неделният продавач на книги“ (Сиела, 2022 г.), останал седмици наред на първите места в класациите за най-продавани книги.

„Седем дни в Парория“ е вторият роман на Вълчев. Той се появява три години след първия и всеки, който го разлисти, веднага ще установи, че чакането си е заслужавало. Сюжетът е интригуващ, разказът е увлекателен и наситен, героите са запомнящи се, езикът е елегантен и богат. Всичко това едва ли би учудило някого, но то не е и най-важното. Най-важното е, че романът носи магията на качествената литература. Докато „Неделният продавач на книги“ (по думите на самия автор) е едно обяснение в любов към книгите, които са ни направили такива, каквито сме, то „Седем дни в Парория“ е обяснение в любов към историята и традицията, проектирано през романтичния поглед на човек, който се е посветил на киното.

Романът „Седем дни в Парория“ се чете на един дъх, едновременно вълнува и отключва важни теми за размисъл. И със сигурност оставя (да го кажем със заемка от Борис Христов) драскотина в паметта ни. А по някакъв странен начин и предизвиква желание да го препрочетеш веднага.

208 pages, Hardcover

Published November 1, 2025

Reviews

[Sonya Racheva · Rating 4 out of 5]

Следя творчеството на Даниел Вълчев с излизането на първата му книга. Изключително интелигентен и фин разказвач, има какво да каже и да сподели с читателя. Той е от онези автори, от които можеш да научиш интересни неща и книгата "Седем дни в парория" не изневерява в това отношение. Има всичко - и любов, и градиращи взаимоотношения между баща и син, между родственици, отношение към историята ни, към духовността на българина. Имам само една забележка към автора - историческите факти бяха много подробни, представени в научен стил, което (според моето скромно мнение) стояха като кръпка в иначе интересния сюжет. Освен това остава недоразвит моментът, когато главният герой и учителката отидоха в Истанбул - наложи се да се върнат веднага без да осъществят целата, с която тръгнаха. Трябваше поне нещо да видят, да посетят и тогава да се наложи да тръгнат пак по моето скромно мнение. Това обаче по никакъв начин не променя отношението ми на верен почитател на Даниел Вълчев, чиито следващи книги ще очаквам с интерес.

[Kiril · Rating 3 out of 5]

Няма спор , че книгата има много приятен изказ , чете се леко. Интересното е, че сред тази относително хаотична история , авторът намира възможности да поднесе интересни исторически факти свързани с разкола между православната и католическата църква. Не ми стана ясна идеята на произведението. Материализирането на една фантазия, като илицетворение на това , е не трябва да се боим от мечтите и фантазиите си? Не мисля, е разбрах посланието, ако има такова.

[Mila Ivanova · Rating 3 out of 5]

Книгата започва интересно и те въвлича бързо, но както е написала и друга дама в своя коментар, историческите детайли са твърде подробни и това за мен разваля добрия баланс между случващото се на героите в настоящето и случилото се някога преди на съвсем други лица. Появата на Лия служеше само за да ни покаже, че главния герой я е преживял, вместо да научим нещо повече за случилото се между тях и да развие поне малко нейния персонаж. Пътуването до Истанбул също беше недовършено от гледна точка на целта на главния герой и Невена. Разбирам, че историята е сравнително кратка, но за мен лично имаше твърде много фактология, която можеше да бъде жертвана в името на повече фокус върху героите.

[Ели · Rating 5 out of 5]

Изключително интересна и увлекателна книга. Прочетох я на един дъх и силно я препоръчвам.