"Планът ми беше прост: да оставя Ричмънд зад гърба си и да се върна в родния дом. Исках само да избягам от кошмарното си минало и да отворя нова страница. И планът ми работеше чудесно... докато не срещнах него. Аарон Блейк – грубият, опасен войник, който беше всичко, от което се страхувах, но и единственият, който виждаше отвъд бронята, която ковах през последните две години. Колкото повече се опитвах да избягам от него, толкова по-силно съдбата преплиташе пътищата ни." - Вивиан
"Правилата ми бяха прости: без обвързване, без чувства. Една нощ. Точка. Предателството ме научи, че така беше по-безопасно. Аз съм войник, не съм принц и никога нямаше да бъда. Но Вивиан... тя не беше като другите. Тя беше ходещо противоречие с външност на ангел и душа, пълна с мрак и демони, с които не се страхувах да се боря. Знам, че бях счупен и щях да счупя и нея… Но звярът в мен вече я беше надушил. Той я искаше. И аз нямах намерение да го спирам." - Аарон
Тя е неговата нова мисия. Той е нейният най-красив кошмар. В свят, ухаещ на барут и череши, кой щеше да се предаде пръв?
English: Bulgarian author crafting intense Contemporary & Dark Romance. I write about broken military heroes, the scars of war, and love that fights to survive the darkness. My stories explore the raw, gritty side of passion, where healing comes with a price.
Български: Български автор, създаващ напрегнати съвременни и „дарк“ любовни романи. Пиша за корави мъже с разбити души, за белезите на войната и за любовта, която се бори да оцелее в мрака. Историите ми изследват суровата страна на страстта, където изцелението има своята цена.
Беше ми обещано да получа драма и определено я получих. Историята ме грабна още от първите страници и не ме пусна до самия край.
Вивиан и Аарон… ооо, тези двамата са просто герои, които ти влизат под кожата. Обичаш ги, съчувстваш им… и понякога искаш да ги разкъсаш, ама по хубавия начин. Смях се на някои сцени, а страничните герои са толкова цветни, че веднага искаш да знаеш повече за тях. Имаше и моменти, които ме разтърсиха емоционално - тежки и силни, и още мисля за тях .
Напрежението беше супер – горещо, премерено, на моменти почти болезнено. А краят… ехо?! Кога идва следващата книга?! Трябва да разбера какво става със Сара и Майкъл. Габи, благодаря ти още веднъж - нямам търпение книгата ти да излезе! Пожелавам ти огромен успех.
Оценка: ⭐⭐⭐⭐✨ (4.5/5)
Тропи: • брат на най-добрата приятелка • военен дарк романс • любовен триъгълник • лошо момче / добро момиче? • пикантност: 🌶️🌶️ / 5 • лекуване на травмаи
❤''Ако Вивиан Никитин беше книга, то щеше несъмнено да е от онези, чиито корици изглеждат сладки и приканващи те да ги купиш, но след това историята вътре те оставя емоционално разбит, но по онзи прекрасен начин. Начин, който те кара да промениш целият си светоглед, а след последната страница вече нищо не е същото каквото е било преди.''
❤''Да бъда с нея беше като да стоя насред пролетна буря. В един момент ме огряваше топло слънце, а в следващия - ме заливаше леден дъжд от тъга.''
❤''Единият искаше да се бори за мен, а другият ме беше нарекъл „грешка“. Единият ми предлагаше спокойствие, а другият буря. И аз стоях по средата, разкъсана, осъзнавайки, че който и път да бях избрала, щях да загубя част от себе си.''
❤''Аарон Блейк беше като треска, забита дълбоко под кожата ми. Тялото ми инстинктивно се бореше да я отхвърли, но съзнанието ми се вкопчваше в онази странна, приятна болка - болка, която нито ме убиваше, нито ме оставяше да забравя, че е там.''
5 ⭐️ Браво, Габи! Докара ме до състояние да искам да хвърля книгата по стената няколко пъти (държа да отбележа, че не го направих), което само показва, че си си свършила работата добре. Радвам се, че те забавлявах със съобщения от сорта на “ще те убия” 😂. Наистина ми изпили нервите до краен предел, но пък .. точно такива книги харесвам. И двамата главни герои са доста избухливи, сприхави и действат, преди да мислят, но важното е, че поне се учат от грешките си. Главата с катастрофата ме върна в спомени за ужаса, който изпитвах от първите ми нощни дежурства в Спешно отделение.🥹 И не на последно място наистина събуди интереса ми за втората книга, така че пиши, пиши.. а аз ще чакам с нетърпение.
“Но може би любовта не се състоеше точно в това да намериш някой без багаж, а да намериш някой, който е готов да ти помогне да носиш твоя.” 🍒❤️
Харесвам авторката. Харесвам Габи. И искам да я подкрепя. Беше ли перфектна книгата? Не. Но понякога е по - важно да подадеш ръка и да подкрепиш някого когато виждаш че има потенциал.
Не е толкова мрачна обаче, не се плашете. Но е нещо по-различно определено. Фокусът За мен беше в личната драма и отношенията между героите.
4,5⭐️ Ахххх, Габи! Как ще ни оставиш сега да дочакаме втората? Само това, че стоях до 2,20 да я довърша мисля, че е много показателно. Тръгна малко бавно, но послеее - така се увлякоох, че няма спирки. Едно голямо БРАВО за този дебют🩷
Тази сутрин завърших “Барут и череши” и бях много приятно изненадана от този роман. Започнах го с леко притеснение, тъй като тъмните романси са нещо, което не чета често (чела съм само един) и не бях сигурна доколко ще се окаже моята книга. След първите няколко страници бях погълната от историята и не можех да спра да чета. И да, въпреки обема, не трябва да се плашите въобще - чете се бързо и лесно, а стилът на Габи е толкова увлекателен, че въобще няма да разберете кога сте стигнали до финала. Историята на Аарон и Вивиан ме плени и ме накара да ги харесам. Аз имам проблем с насилието над жени в книгите и много се притеснявах дали Аарон няма да се окаже също насилник под някаква форма. За щастие - не. Той е счупен вътрешно, води собствените си битки, знае какви избори в живота е направил и от какво биха го лишили те, но отношението му към Виви е изключително романтично и покровителствено. С изключение на думата “сладурано”, която и мен винаги ме е дразнила много, но пък тя беше необходима, за да се покаже травмата, която стои зад нея. Вивиан ми допадна, сладурка е, макар да е доста далеч от мен по характер - аз съм човек, който стои далеч от опасни преживявания като мотори. 😆 Любовният триъгълник е написан ненатрапчиво, но все пак създава приятна и интересна интрига в романа. Том… ах, има нещо у него, което ме кара да се надявам, че и за него ще има книга. 🤭 Какво ми се искаше още? Може би да видим повече от работата на Вивиан в болницата, пък защо не и от Аарон на мисия. Романът в действителност не е твърде дарк, така че ако това ви е спирало да го прочетете, go ahead. Имаше неща, които не бяха перфектни, но пък това е първата творба на авторката, а от потенциалът ѝ си личи, че я очаква страхотно бъдеще. Знам, че всяка следваща ще става още по-добра. Финалната пета звездичка давам заради това, че се обсебих от историята на тези двамата и не можех да оставя книгата във всяка свободна минута. А този финал… сега как ще дочакаме втората книга?! Как?! Габи, дерзай и се гордей със себе си! Създала си нещо прекрасно, а фактът, че първият тираж се изчерпа за дни (или часове) го доказва!
За мен "Барут и череши" беше истинско приключение. Няма как да не съм пристрастна към тази книга – в края на краищата прекарах месеци в работа по нея, но дори като читател тя ме завладя напълно. Макар че не съм чела много дарк романси, тази история определено ми влезе под кожата. Изключително силно усетих болката на героите, дълбочината на травмата и начина, по който авторката я пресъздава. Проследяването на стъпките им, през които преминават и целият процес на вътрешно изцеление придават на историята особена тежест и смисъл. Това е книга с кауза и с послание, което се надявам да достигне до още много читатели – особено до онези, които биха могли да се припознаят в героите и да намерят смелост да се изправят срещу собствените си страхове. Още докато работех по проекта, в един момент напълно забравих за записки и бележки – бях се потопила изцяло в историята. А финалът… той просто ме остави без думи и с огромно нетърпение за втората книга.
Това определено беше повече отколкото очаквах. ��мах чувството,че чета книга на автор ,който има няколко книги зад гърба си . Не го казвам ,защото имам симпатии към Габи,просто всичко написано ме докосна адски много и Вивиан ще остане завинаги в сърцето ми.
"Барут и череши" от Габриела Марико е книгата, която ми взе ума и сърцето и разби всичко в мен на пух и прах, докато на финала не събра душата ми отново! Това са героите, които чаках толкова много време, това е сюжетът, който четях неспирно и задъхано, който вървеше толкова плавно, че носех книгата навсякъде с мен и четях при всяка свободна секунда! Приключих историята съвсем скоро, но от тогава чувствам празнота, сякаш мислите ми останаха там, където две сърца туптяха като едно, там, където болката беше сякаш неизлечима, но любовта за пореден път залепи счупеното...като патерица, на която да се подпреш когато крилата ти са прекършени и счупени!
Това е история, която преплита любов, война и психологическа тежест, но написана през очите на съвремието. Тъмната атмосфера, мириса на барут и череши лъхат от страниците и аз заживях в този мрачен свят с лекота, а красивите песни от плейлистата към книгата още звънят в ушите ми. Плаках! При това много, а чувствата и емоциите, които изпитвам още бушуват в мен, но само за да ми покажат, че тази книга вече е заела почетно място в сърцето ми!
Тя е млада и красива лекарка във военната болница, но никой не знае какво е преживяла! Тя е счупена от вътре и трудно ще се довери! Тя е Вивиан, но името й ще остане дълбоко в сърцето на някой, който е изправен между живота и смъртта. Той е мъж мечта, изключително красив с невероятно красив речник, който омайва всяка една четяща дама! Да, ще се влюбите в него! Той е военен, но мисията в живота му е да я спечели, на всяка цена! Аарон е от онези мъже, който могат да прекарат нощта с различна, но не и след като срещна нея. Тази любов не е като другите! Тя мрачна, но и красива, тя е болезнена и понякога токсична, тя се гради между травмата, зависимостта, опасността, но и силното привличане!
Пътят ще е трънлив и труден, но ще има светлина в края, защото Виви и Аарон са едни от най-силните персонажи, за които съм чела. Те често ще се загубят по този път и ще тръгнат в грешната посока, но любовта ще го освети и ще им покаже къде е изхода..или входа към сърцето на другия. Второстепенните герои в книгата за мен също са изключително добре изградени..те ще допринесат за красотата на сюжета и ще открехнат леко вратата към техния живот.
Трудно се пише книжно ревю за книга, която наистина те е докоснала толкова силно..искам да кажа още толкова много, да предам моите емоции на вас през редовете на това ревю, но не мога..дори сега очите ми се насълзяват от любовта, която изпитвам към този тъмен свят, ухаещ на "Барут и череши"! Мога само да ви кажа, че след тази книга никога няма да бъдете същите!
Изскубах си косите в по-голямата част от тази книга, казвайки това знайте, че тук няма и един скучен момент. Книгата се чете супер бързо, въобще не гледайте, че е 570 страници.
Харесвам стила на авторката и как ме пренесе в сцените - под дъжда, в пекарната и т.н.
А що се отнася до драмата - Оо, драмата беше голяяяма. А напрежението между главните, което се нагнетяваше с всяка сцена 🤯 Този slow-burn беше добре направен.
И ако драмата не стига да ви задържи вниманието - ами имаме си и кукички - мистерии за миналото на героите. Не бяха толкова трудни за отгатване, но пак бяха интересна и важна част от историята.
Мракът в този дарк романс не беше нещо, което дава тягостна усещане през цялата книга, но определено има моменти, в които то преобладава, така че не пропускайте да проверите предупрежденията.
Епилогът загатва много любопитна втора част (с мой любииим елемент в DR), която ще прочета с кеф.
Какво не ми допадна : На моменти някои от действията на героите бяха преекспонирани (главно на една второстепенна героиня) и за това може би не успях да се свържа с тях и да ги харесам (харесах само Майкъл от героите с гледни точки); Понякога диалогът ми беше леко неестествен.
„Барут и череши“ от Габриела Марико. Ще започна директно и честно: влюбих се в тази книга. Не постепенно. Не плахо. А силно, внезапно и без възможност за отстъпление. Като читател, който обожава тъмните романси, дълго време съм търсила български автор, който да посмее да влезе в този жанр без страх, без извинения и без да го омекотява. И ето че най-накрая това се случи.
„Барут и череши“ не е просто роман. Това е емоционално преживяване. Книга, която не се стреми да бъде удобна или лека за преглъщане. Тя е сурова, болезнена, интензивна и на моменти те кара да спреш за секунда, да поемеш дъх и да продължиш с леко свито сърце. И точно в това се крие силата ѝ.
Още от първите страници се усеща атмосферата – тежка, наситена, пропита с напрежение, страх и неизречени травми. Светът, който авторката изгражда, мирише на барут и на нещо сладко и опасно едновременно – като череши, които примамват, но оставят горчив вкус. Това е свят, в който героите не са чисти, не са спасени, не са идеални. Те са хора, преживели твърде много и носещи белези, които не се заличават лесно.
Вивиан е изключително силен женски образ. Тя не е „жертва“, макар да е преживяла ужасни неща. Тя е жена, която се е научила да оцелява, да изгражда броня, да не допуска никого прекалено близо. Болката ѝ не е показна, тя е тиха, дълбока и постоянна. Авторката не я представя като слаба или безпомощна, а като човек, който се бори – със спомените, със страховете си и със собственото си сърце. Това я прави изключително реална и близка.
Аарон Блейк е всичко онова, което тъмният романс обещава – опасен, груб, морално сив, изпълнен с ярост и самоунищожение. Той не е герой, който иска да бъде спасен, нито такъв, който вярва, че заслужава любов. Миналото му го е оформило като човек, който избягва чувствата, защото знае колко разрушителни могат да бъдат. И въпреки това… в него има нещо първично, нещо инстинктивно, което го тласка към Вивиан. Не като към спасение, а като към предизвикателство.
Връзката между Вивиан и Аарон не е красива в класическия смисъл. Тя е напрегната, хаотична, изпълнена със сблъсъци, страхове и вътрешни битки. Това не е любов, която лекува – това е любов, която изисква смелост. Любов, която може да те счупи още повече, ако не си готов да се изправиш срещу себе си. И именно тази честност прави романа толкова въздействащ.
Диалозите са брилянтни – остри, натоварени с подтекст и емоция. Няма излишни думи, няма празни сцени. Всичко служи на историята и на изграждането на героите. Често имах усещането, че чета не художествен текст, а нечии истински мисли, изречени на глас. Това е рядко срещано и много ценно качество.
Важно е да се подчертае, че „Барут и череши“ не е книга за всеки. Темите са тежки, чувствителни и могат да бъдат отключващи. Предупреждението за възрастово ограничение и за съдържанието е напълно оправдано. Но за читатели, които търсят тъмен, психологически дълбок и емоционално наситен романс, тази книга е истинско попадение.
За мен „Барут и череши“ е една от любимите ми книги за този месец, а може би и за доста по-дълго време. Това е книга, която не се забравя лесно. Книга, която оставя следа, кара те да мислиш, да усещаш и да се връщаш към определени сцени дори след като си затворил корицата.
Със сигурност бих прочела следващите книги на Габриела Марико с огромно удоволствие и нетърпение. Тя доказа, че български автор може да пише тъмен романс на изключително високо ниво – смело, емоционално и без компромиси.
„Барут и череши“ е история за мрака точно преди изгрев. За болката, която не изчезва, но може да бъде споделена. За любовта, която не обещава спасение, а истина. И за това, че понякога най-красивите неща се раждат именно в най-тъмните моменти. 🖤🔥🍒
Завладяваща история още от първите страници. Това, че има гледните точки, мисли и чувства и на двата персонажа допринася да опознаеш героите по-добре. Изпитах водопад от емоции докато чета. Напрежение, съчувствие, ядосвах се понякога на един от двамата за решенията им. 😁
Чакаме с нетърпение продължение, за да се запознаем с историята на Сара и Майкъл❤️ .. (силно се надявам заглавието да е "Барут и ванилия") 🤍
Тази книга беше едно изключително емоционално преживяване за мен! Посегнах към нея със съвсем различни очаквания, но историята така ме завладя, по такъв начин докосна душичката ми, че нямаше как да остана безразлична...
За сюжета няма да разказвам, анотацията е достатъчно красноречива. Но героите, събитията, техните съдби и преживявания ме качиха на такава емоционална въртележка, че в един момент не ми достигаше въздух.
Историята на Вивиан и Аарон е драматична и на пръв поглед невъзможна. И двамата имат проблеми с доверието и носят тежки травми от миналото. Допускат грешки, губят се по пътя един към друг, преживяват кошмарни ситуации, но силните им характери и упоритостта, който притежават, им помагат да намерят себе си... А дали ще успеят да излекуват сърцата си и да повярват, че съдбата им е да бъдат заедно?
Силно препоръчвам тази разтърсваща история! Стилът на авторката е прекрасен, думите се редят с такава лекота, че в един момент сякаш наистина си там. Тя не просто се чете, тя се изживява! А каузата, зад която застава невероятната Габи, я прави още по-истинска, по-човешка и малко трудна за преглъщане! Но толкова ценна!
Ако тази година сте решили да дадете шанс на един български автор, да подкрепите една кауза или да се предизвикате с нещо различно, то нека да е с тази книга! Барут и Череши определено го заслужава!
Това е книга, която няма как да не намери място в сърцето ти след като затвориш последната страница. ❤️ Нека започнем с героите. Много отдавна не ми се беше случвало да харесам главния женски персонаж в книга, но Габи го направи - показа, че една жена може да бъде силна, нежна, кокетна, забавна, сериозна - всичко в едно и то без досадно да натрапва нито едно от качествата си. Аарон пък не успя да се нареди сред най-любимите ми мъжки персонажи. Далеч съм от това да кажа, че не го харесах и не изживях всички борби и емоции заедно с него. Просто понякога не намирах логика в действията му, а вътрешната му борба се проявяваше твърде често и в моменти, когато според мен можеше да я остави на заден план и да се опита да гледа на нещата малко по-трезво. Сара и Майкъл успяха да ме спечелят и нямам търпение за следващата книга, където ще разбера малко повече и за тях. Сюжетът също ме грабна - колкото познат от други романи, толкова и различен и оригинален. Нямаше и минута от изживяването ми с тази книга, в която да ми стане скучно, мудно или да загубя интерес. Действието се развиваше изключително динамично, а напрежението беше постоянно. Единственото, което беше сякаш малко нереалистично, бяха постоянните поводи и ситуации, в които се случваше така, че Виви и Аарон да се засекат "случайно" и да се създаде ситуация между тях. А финалът....леле, финалът! Ако имаше втора книга, щях да я започна ВЕДНАГА след първата без да губя и секунда време! Оформлението и книжното тяло са невероятни. Корица, илюстрации в самата книга, оувърлей, шрифт и оформление на текста по страниците (с изключение на няколко технически грешки) - всичко е перфектно и това една от любимите книги в библиотеката ми (не само като визия, но и като съдържание). Искам да спомена и плейлиста с песни, който слушах почти през цялото време, докато четях, и мога да кажа, че е перфектно подбран за книгата и допринесе за цялостното преживяване с нея. Единственото, което не ми достигна в книгата, е военната част. Искаше ми се да видя малко повече сцени от фронта, малко повече битки. А сякаш най-голямата война беше душевната - тази в ума на Аарон. "Барут и череши" определено намери място в сърцето ми и дълго ще остане там rent free. Завърших книгата преди почти месец, но все още не спирам да си мисля за историята и героите. Препоръчвам я и съм в нетърпеливо очакване за втора част!
“Барут и череши” ми беше като глътка свеж въздух. Макар, че самата книга, не е много свежа. “Барут и череши” е дарк романс, първият военен романс в България, който е дебютен на авторката Габриела Марико. След написването на този съм убедена, че и следващите книги ще бъдат толкова добри и успешни. Книгата засяга много тежки, тъмни и емоционални теми. Теми като: насилие, опит за самоубийство, паник атаки, депресия и още. За всичко това авторката предупреждава читателя в първите страници. Историята проследява живота на Аарон и Вивиан. Вивиан е преживяла трудни и тежки събития, оставащи белег в съзнанието за цял живот. Всичко, което е преживяла я прави недоверчива и предпазлива, но и силна и готова да продължи напред. Среща се с Аарон. Също борещ се със своите демони войник. Връзката им е сложна, емоционална и изградена върху страхове, съмнения и трудности. В книгата не липсваше динамика и драма, но не беше прекалено. Още в заглавието се крие същността на книгата. Барут за болка, опасност, война и череши за сладост, надежда, наслада. Happy end-а беше предвидим, но пък много ми хареса точно как завърши книгата. Очаквам с нетърпение втората част, вече ми стана интересно! Страшно ми допадна инициативата на авторката, която дарява част от цената на всяка продадена книга на фондация “Будителките”, Която подкрепя жени пострадали от домашно насилие. Браво, Габи! В заключение ще напиша, че “Барут и череши” е силен дебютен роман, разказващ за страстна любовна история изпълнена с дълбочина и тежки житейски теми. Ако търсите емоционална и въздействаща история за любов, болка и изцеление, то това е вашата книга!
Невероятна история, даже нямам думи да опиша с какви емоции ме остави тази книга. Изкара ме от книжна дупка и наистина ме грабна още от началото. Препоръчвам с две ръце.
Двамата ни главни герои са Аарон и Вивиан, войник и военен доктор. Той я желае но тя стои на страна, криейки мистериозното минало и причината по която го отхвърля всеки път. Той никога не е искал сериозна връзка, но когато среща нея всичко се променя и тя също осъзнава че има светлина след мрака. И двамата главни герои се опитват да избягат от миналото си, но веднъж привлечени един от друг те го забравят и продължават напред към неизвестното дори и то да се окаже болезнено или трудно.
Тази книга ме разби на хиляда парчета 🥹 толкова силна и същевременно и страстнна книга, и не, не говоря за страстта ката сексуалност, а за страст към историята, страст към всяка една страница и всяко прочетено изречение. Не помня кога за последно някоя книга ме е държала в такова напрежение от първата до последната страница. А края ли, той направо ме взриви!
Една изключителна история! История за болката,разбитите сърца,разочарованието и една изпепеляваща любов която събира счупените парченца отново,още по-здрави от преди. Много красиво написана история. Има интрига,любовен триъгълник. Без излишни описания и пълнежи. Действието се развива бързо без овъртания и с пиперливата нотка.
1. Това е дебютен роман на Габи, а тя толкова майсторски го е написала, че се чудя какво се случва! За мен писатели като нея са родени с перо в сърцето и това е нейното призвание! Личи си че е чела много, че се е учила на правилните места, че е попивала всяка информация, която би направила романа ѝ неустоимо четиво! 2. В моите ревюта няма да видите преразказване на сюжета. Направи ще си излея емоцията! Със сълзи на очите затворих задната корица на книгата. Тези персонажи оживяха за мен! Аз дишах, съпреживявах и ги мислих. Те са плътни и неустоимо реални! Това искам от един роман. Да ме сприятели със своите герой и да ме накара да ги заобичам, да им се сърдя и да плача за тях - а този направи точно това! 3. Историята е жива и нито за момент не ми беше скучно, макар, че книгата е обемна! Имах си своите притеснения в началото, но те бяха заличени още в първите глави! 4. Усетих емоциите, припознах се в грешките на персонажите. Това ми се случва толкова рядко!
( Простете ми, ако съм разпиляна! Тъкмо я завърших. )
5. И като споменах завършек - този на “Барут и череши” те оставя с отворена уста. Няма да ви казвам колко пъти препрочетох последната глава търсейки зрънце подсказка какво се случва - както можете да си представите, нямаше! 😄 6. Очаквам втората книга - да, ще има продължение за тези, които още не са я завършили ( спойл ) 😄
Започнах „Барут и череши“ без да знам точно какво да очаквам, но още от първите страници книгата ме грабна. Не ми трябваше време да навляза в историята – стилът е въздействащ и много лесен за четене, а атмосферата се усеща още от самото начало.
Това е военен дарк романс, но зад динамиката и напрежението стои нещо много по-дълбоко – травма, страх от обвързване, самосаботаж и нуждата някой да те види отвъд бронята, която си изградил. Историята не разчита само на страст, а на емоционална връзка, която се развива постепенно и убедително.
Вивиан ми хареса като главна героиня – силна, но ранима, с минало, което я оформя, но не я определя напълно. Успях да я разбера и да ѝ повярвам. Аарон е типичният „затворен“ герой, но написан с достатъчно дълбочина, за да не изглежда повърхностен. Динамиката между тях е интензивна, понякога ръбеста, но изградена логично спрямо характерите им.
Книгата е обемна, но не усетих излишни сцени. Темпото е добро, емоциите са силни, а темите – сериозни и добре вплетени в романтичната линия.
За мен това беше история за двама счупени хора, които се опитват да повярват, че заслужават нещо повече.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Барут и Череши ми остави послание,независимо каква травма си преживял- не искам да издавам за тези които не са я чели, не се отказваш от любовта и продължаваш напред дори да ти е идвало да се откажеш, и за награда срещаш някой,който те кара отново да заобичаш и да си цяла.
Тази книга…..о, Боже, тази книгааа! Каквото и да се каже, каквото и ревю да се напише, ще е малко! Първото което искам да кажа е, че българският книжен свят имаше нужда, точно от такъв автор. Тази книга не е просто поредната романтична книга. Аз съм може би една от най-заклетите читатели на романтични книги, изчела съм какво ли не, но точно такава книга не бях! Има си от всичко по много, да има клишета, но ситуациите, и емоциите които тази книга събужда, са рядко срещани в такъв тип романи. Толкова е балансирана, нито едно едно нещо не е в повече и нито едно нещо не липса! А препратката с отворения финал, който препраща към бъдещата втора част, те кара да отидеш да почукаш на вратата на Габриела Марико, държейки няколко бутилки с вино и да не си тръгнеш докато не завърши следващата книга, или поне да ти спойлне какво ще се случи, да ти даде сламка за която да се хванеш, чакайки следващото книжно бижу! Благодарим ти, Габриела Марико! Никога не се съмнявай в потенциала си и това какви емоции можеш да дадеш на нас читателите! Чакаме те отново, надявам се скоро!
“Имаше градация в деградацията ми. Дъното, което бях стигнала, се оказа, че си имаше собствено дъно”.
Цитат, перфектно описващ живота ми. Прихнахме с психоложката ми да се смеем на това. 😃❤️
Супер четиво, приятно и въвличащо, драма и съспенс, различни гледни точки, дълбочина на героите и сложните им отношения, вътрешните им терзания и предразсъдъци…
В последно време имах проблеми с четенето на книги, но “Барут и череши” ме хвана и буквално без предупреждение ме завлече в собствения си водовъртеж.
Купих си книгата в знак на подкрепа на българската авторка, дръзнала да напише първият български дарк романс. И останах приятно изненадана. Браво, Габи. 💕
П.С. Мисля, че токсичните бивши в тази книга почти наброяват броя на моите. 😃 Пращам топли поздрави на Сара, Майкъл и Том. ❤️🦕
Габи благодаря ти за тази книга.Това е една невероятна книга,която ме грабна още от самото начало, прочетох книгата на един дъх и не я оставих,докато не я завърших. Ще кажа,че книгата ме откри в един много подходящ момент в моя живот и аз се влюбих в книгата и историята на Вивиан и Аарон. Финалът беше доста неочакван за мен и с нетърпение очаквам следващата книга.
Хареса ми изключително много, рядко в книга можеш да изпиташ толкова голяма гама от чувства. На моменти хем се ядосвах, хем ми беше и тъжно. Уникална!!!!
Понякога има книги, които просто прочиташ. А има и такива, които остават в теб - като вкус, като спомен, като тиха болка. „Барут и череши“ е точно от вторите.
Тази книга ме хвана не с шум, а с усещане. С онази смесица от нежност и суровост, която кара сърцето ти да се свива и разтваря едновременно. Докато четях преминах през цяла палитра от емоции - от топлина и надежда до болка, тъга и безсилие. Имаше моменти, в които историята ме разтърсваше толкова силно, че трябваше да спра за миг. Това е от онези книги, които не просто те трогват - те те опустошават, но по някакъв странен начин и те карат да се чувстваш по-жив.
Историята е едновременно крехка и силна. В нея има любов, болка, спомени, тишина между думите и емоции, които не винаги се изричат, но се усещат. Най-много ме впечатли колко истински звучат героите - с техните страхове, избори и рани. Няма излишна показност, има човечност.
В "Барут и череши" човешките отношения са изобразени с брутален реализъм. И може би точно затова докосва толкова силно.
За мен това не беше просто история, а преживяване. Книга, която оставя следа и тихо продължава да отеква в мислите ти дори след последната страница. С огромно нетърпение очаквам продължението! ❤️📚