"Планът ми беше прост: да оставя Ричмънд зад гърба си и да се върна в родния дом. Исках само да избягам от кошмарното си минало и да отворя нова страница. И планът ми работеше чудесно... докато не срещнах него. Аарон Блейк – грубият, опасен войник, който беше всичко, от което се страхувах, но и единственият, който виждаше отвъд бронята, която ковах през последните две години. Колкото повече се опитвах да избягам от него, толкова по-силно съдбата преплиташе пътищата ни." - Вивиан
"Правилата ми бяха прости: без обвързване, без чувства. Една нощ. Точка. Предателството ме научи, че така беше по-безопасно. Аз съм войник, не съм принц и никога нямаше да бъда. Но Вивиан... тя не беше като другите. Тя беше ходещо противоречие с външност на ангел и душа, пълна с мрак и демони, с които не се страхувах да се боря. Знам, че бях счупен и щях да счупя и нея… Но звярът в мен вече я беше надушил. Той я искаше. И аз нямах намерение да го спирам." - Аарон
Тя е неговата нова мисия. Той е нейният най-красив кошмар. В свят, ухаещ на барут и череши, кой щеше да се предаде пръв?
English: Bulgarian author crafting intense Contemporary & Dark Romance. She write about broken military heroes, the scars of war, and love that fights to survive the darkness. Her stories explore the raw, gritty side of passion, where healing comes with a price.
Български: Български автор, създаващ напрегнати съвременни и „дарк“ любовни романи. Тя пише за корави мъже с разбити души, за белезите на войната и за любовта, която се бори да оцелее в мрака. Историите й изследват суровата страна на страстта, където изцелението има своята цена.
Беше ми обещано да получа драма и определено я получих. Историята ме грабна още от първите страници и не ме пусна до самия край.
Вивиан и Аарон… ооо, тези двамата са просто герои, които ти влизат под кожата. Обичаш ги, съчувстваш им… и понякога искаш да ги разкъсаш, ама по хубавия начин. Смях се на някои сцени, а страничните герои са толкова цветни, че веднага искаш да знаеш повече за тях. Имаше и моменти, които ме разтърсиха емоционално - тежки и силни, и още мисля за тях .
Напрежението беше супер – горещо, премерено, на моменти почти болезнено. А краят… ехо?! Кога идва следващата книга?! Трябва да разбера какво става със Сара и Майкъл. Габи, благодаря ти още веднъж - нямам търпение книгата ти да излезе! Пожелавам ти огромен успех.
Оценка: ⭐⭐⭐⭐✨ (4.5/5)
Тропи: • брат на най-добрата приятелка • военен дарк романс • любовен триъгълник • лошо момче / добро момиче? • пикантност: 🌶️🌶️ / 5 • лекуване на травмаи
❤''Ако Вивиан Никитин беше книга, то щеше несъмнено да е от онези, чиито корици изглеждат сладки и приканващи те да ги купиш, но след това историята вътре те оставя емоционално разбит, но по онзи прекрасен начин. Начин, който те кара да промениш целият си светоглед, а след последната страница вече нищо не е същото каквото е било преди.''
❤''Да бъда с нея беше като да стоя насред пролетна буря. В един момент ме огряваше топло слънце, а в следващия - ме заливаше леден дъжд от тъга.''
❤''Единият искаше да се бори за мен, а другият ме беше нарекъл „грешка“. Единият ми предлагаше спокойствие, а другият буря. И аз стоях по средата, разкъсана, осъзнавайки, че който и път да бях избрала, щях да загубя част от себе си.''
❤''Аарон Блейк беше като треска, забита дълбоко под кожата ми. Тялото ми инстинктивно се бореше да я отхвърли, но съзнанието ми се вкопчваше в онази странна, приятна болка - болка, която нито ме убиваше, нито ме оставяше да забравя, че е там.''
5 ⭐️ Браво, Габи! Докара ме до състояние да искам да хвърля книгата по стената няколко пъти (държа да отбележа, че не го направих), което само показва, че си си свършила работата добре. Радвам се, че те забавлявах със съобщения от сорта на “ще те убия” 😂. Наистина ми изпили нервите до краен предел, но пък .. точно такива книги харесвам. И двамата главни герои са доста избухливи, сприхави и действат, преди да мислят, но важното е, че поне се учат от грешките си. Главата с катастрофата ме върна в спомени за ужаса, който изпитвах от първите ми нощни дежурства в Спешно отделение.🥹 И не на последно място наистина събуди интереса ми за втората книга, така че пиши, пиши.. а аз ще чакам с нетърпение.
“Но може би любовта не се състоеше точно в това да намериш някой без багаж, а да намериш някой, който е готов да ти помогне да носиш твоя.” 🍒❤️
4,5⭐️ Ахххх, Габи! Как ще ни оставиш сега да дочакаме втората? Само това, че стоях до 2,20 да я довърша мисля, че е много показателно. Тръгна малко бавно, но послеее - така се увлякоох, че няма спирки. Едно голямо БРАВО за този дебют🩷
Харесвам авторката. Харесвам Габи. И искам да я подкрепя. Беше ли перфектна книгата? Не. Но понякога е по - важно да подадеш ръка и да подкрепиш някого когато виждаш че има потенциал.
Не е толкова мрачна обаче, не се плашете. Но е нещо по-различно определено. Фокусът За мен беше в личната драма и отношенията между героите.
"Барут и череши" от Габриела Марико е книга, която наистина ме грабна още от първите страници. Изслушах си я в Сторител с удоволствие! Имам я и на хартия, а който ме познава знае, че когато слушам си и следя текста в книгата. Такава съм си! 😆 Когато прочетох всички предупреждения, в началото на историята, си помислих, че ще прочета поредния дарк романс с всичките му там извращения, но тази книга няма нищо общо с дарк романите, които ни заливат. Тази книга е дълбока и смислена! Най-силно впечатление ми направи начинът, по който авторката съчетава контрасти – нежност и суровост, любов и болка, минало и настояще. Историята е описана много реалистично, което я прави доста различна от повечето книги в този жанр. Героите са изградени по начин, който ги прави близки и истински. Лесно се потапяш в техните емоции и започваш да преживяваш всичко заедно с тях. Особено ми хареса как дори малките детайли имат значение и допринасят за цялостната атмосфера на книгата. Ако беше в друга книга това "искам те - не те искам", щеше много да ме подразни, но тук ставаш съпричастен с терзанията на Вивиан и Аарон, разбираш ги. Близостта, която създава авторката между героите, чрез емоции, прави историята лесна за съпреживяване. Темите в романа, тежките теми са много, и въпреки ненатрапчивото им представяне, те карат да се замислиш за много неща. Изказът на авторката е красив и лек за четене, но същевременно носи дълбочина. Имаше моменти, които ме накараха да се замисля, както и такива, които просто ми доставиха удоволствие от самото четене. Като цяло това е книга, която бих препоръчала на всеки, който търси нещо емоционално, различно и запомнящо се. За мен тя определено остави следа и е от онези истории, които ще помня дълго.
Тази сутрин завърших “Барут и череши” и бях много приятно изненадана от този роман. Започнах го с леко притеснение, тъй като тъмните романси са нещо, което не чета често (чела съм само един) и не бях сигурна доколко ще се окаже моята книга. След първите няколко страници бях погълната от историята и не можех да спра да чета. И да, въпреки обема, не трябва да се плашите въобще - чете се бързо и лесно, а стилът на Габи е толкова увлекателен, че въобще няма да разберете кога сте стигнали до финала. Историята на Аарон и Вивиан ме плени и ме накара да ги харесам. Аз имам проблем с насилието над жени в книгите и много се притеснявах дали Аарон няма да се окаже също насилник под някаква форма. За щастие - не. Той е счупен вътрешно, води собствените си битки, знае какви избори в живота е направил и от какво биха го лишили те, но отношението му към Виви е изключително романтично и покровителствено. С изключение на думата “сладурано”, която и мен винаги ме е дразнила много, но пък тя беше необходима, за да се покаже травмата, която стои зад нея. Вивиан ми допадна, сладурка е, макар да е доста далеч от мен по характер - аз съм човек, който стои далеч от опасни преживявания като мотори. 😆 Любовният триъгълник е написан ненатрапчиво, но все пак създава приятна и интересна интрига в романа. Том… ах, има нещо у него, което ме кара да се надявам, че и за него ще има книга. 🤭 Какво ми се искаше още? Може би да видим повече от работата на Вивиан в болницата, пък защо не и от Аарон на мисия. Романът в действителност не е твърде дарк, така че ако това ви е спирало да го прочетете, go ahead. Имаше неща, които не бяха перфектни, но пък това е първата творба на авторката, а от потенциалът ѝ си личи, че я очаква страхотно бъдеще. Знам, че всяка следваща ще става още по-добра. Финалната пета звездичка давам заради това, че се обсебих от историята на тези двамата и не можех да оставя книгата във всяка свободна минута. А този финал… сега как ще дочакаме втората книга?! Как?! Габи, дерзай и се гордей със себе си! Създала си нещо прекрасно, а фактът, че първият тираж се изчерпа за дни (или часове) го доказва!
За мен "Барут и череши" беше истинско приключение. Няма как да не съм пристрастна към тази книга – в края на краищата прекарах месеци в работа по нея, но дори като читател тя ме завладя напълно. Макар че не съм чела много дарк романси, тази история определено ми влезе под кожата. Изключително силно усетих болката на героите, дълбочината на травмата и начина, по който авторката я пресъздава. Проследяването на стъпките им, през които преминават и целият процес на вътрешно изцеление придават на историята особена тежест и смисъл. Това е книга с кауза и с послание, което се надявам да достигне до още много читатели – особено до онези, които биха могли да се припознаят в героите и да намерят смелост да се изправят срещу собствените си страхове. Още докато работех по проекта, в един момент напълно забравих за записки и бележки – бях се потопила изцяло в историята. А финалът… той просто ме остави без думи и с огромно нетърпение за втората книга.
Финал!И то какъв финал само😏Ще очаквам втората книга с нетърпение,защото Майкъл и Сара определено имат тайни за разкриване 😊 Но да се върнем на Виви и Аарон.Тези сладури и двамата наранявани и двамата малко счупени,но продължаващи да се борят,ми легнаха на душата.Бяха много пълнокръвни и съмненията и надеждите им,допълниха образите им към добро.Темата за домашното насилие беше много добре разгърната,за унижението,болката,срама и недоверието,които го следват.На места и двамата ни герои действаха супер нелогично,но това е истината,ние хората сме несъвършени.И точно това е прекрасното,защото успяха да направят собствените си грешки и да си вземат поуки от тях.Книгата е хубава,има,разбира се,какво да се изглажда,но супер ми харесва да има български автори на този пазар.”Ако никога не грешиш,значи решаваш прекалено лесни задачи.А това е най-голямата грешка”-така го е казал един Нобелов лауреат по физика,а аз ще го кажа така-Дерзай,Габи,гради и ставай по-добра със всяка написана дума.Имаш голям потенциал и ще се радвам да го разгърнеш и споделиш резултата с нас❤️Успех!🥳
Това определено беше повече отколкото очаквах. Имах чувството,че чета книга на автор ,който има няколко книги зад гърба си . Не го казвам ,защото имам симпатии към Габи,просто всичко написано ме докосна адски много и Вивиан ще остане завинаги в сърцето ми.
3,5/5* (закръглям към 4 отчитайки, че книгата е дебют на български автор)
Ще започна с това, че слушах книгата в Сторител и не знам какво представлява книжното тяло. Нина Гавазова чете брилянтно и те потапя в историята, но останах дълбоко подразнена от хъмкането на героите. Какво имам предвид!? Всички герои правят впечатление на интелигентни и зрели хора, които иначе говорят добре и имат правилен изказ, но всеки път, когато някой от тях трябва да потвърди нещо вместо да използва думичката ДА отговаря с нечленоразделни звуци. Да речем, че от време на време е допустимо някой да каже ЪХЪ или МХМ (или както там е написано, аз го чувам по различен начин), да речем, че на някого от героите този начин на отговаряне им е навик или паразитна дума (то дори не е дума), да речем, че в някои ситуации това МХМ може да бъде дори очарователно, нооооо… абсолютно всички герои да го използват и да отговарят като някакви лигльовци идва вече много. Как пък нямаше едно ТВЪРДО ДА, как нямаше едно МЪЖКО ДА, кой говори по този начин!?! Дори второстепенните герои го използваха, дори мъжът който даваше инструкции на стрелбището, който е авторитет, който обясняваше за безопасност отговаряше с ЪХЪ – що за некомпетентност, дори военните, дори… просто не мога да изброя всички?! Много, много дразнещо нещо, което отнема фокуса от историята и тя минава на заден план, удоволствието от слушането изчезва и човек започва да дебне за поредното МХМ или ЪХЪ!!! Да не говорим колко пъти се каза Мамк@ му – безброй, безброй повторения, които развалят всичко.
По отношение на самата история – хареса ми! Със сигурност това не е нито военен роман, нито пък тъмен, както подвежда надписа на корицата, но сюжетът грабва и читателят/слушателят се пренасят в епицентъра на действието. Да, двамата главни герои са множество проблеми, авторката ги определя като „счупени“, в миналото си са преминали през тежки изпитания, преживели са травмиращи събития, но реално са двама млади хора, които копнеят за любов, за близост, за съпричастност. Вивиан учи за лекар и кара стаж във военната болница, което я прави изключително устойчива на стрес и напрежение и макар в спомените й да я преследват демони и да е претърпяла в миналото си насилие, тя е силна и борбена. Аарон пък е военен, който непрекъснато отива и се връща от мисии. За него всеки ден, в който остава жив е нов, подарен ден, който той не приема за даденост и е благодарен, че се завръща. В живота си обаче не желае обвързаност, не иска някоя, която да го чака чудейки се дали ще се завърне жив. Докато си е у дома, той просто иска да разпуска и да се забавлява. И така докато не среща нея!
Противно на повечето такива книги, отношенията между двамата се развиват бавно и постепенно, макар чувствата да ги връхлитат бързо и помитащо. Тук поздравявам авторката за това, че е съградила сюжета именно по този начин, а не „от вратата за краката“. Сексуалното напрежение тегне много дълго време преди да му се отдадат и отношенията им извън леглото са много по на преден план. Може би дългите терзания (особено на Аарон дали да бъде с нея) в някакъв момент изтощават, но емоцията се усещаше през цялото време.
В крайна сметка книгата може да се определи като изпепеляваща любовна история, която започва с несигурност и завършва с бурни страсти. Написана е интересно и приковава внимание, а краят предполага продължение за друга двойка. Почитателите на Ел Кенеди или Л. Дж. Шен със сигурност ще я харесат много.
"Барут и череши" от Габриела Марико е книгата, която ми взе ума и сърцето и разби всичко в мен на пух и прах, докато на финала не събра душата ми отново! Това са героите, които чаках толкова много време, това е сюжетът, който четях неспирно и задъхано, който вървеше толкова плавно, че носех книгата навсякъде с мен и четях при всяка свободна секунда! Приключих историята съвсем скоро, но от тогава чувствам празнота, сякаш мислите ми останаха там, където две сърца туптяха като едно, там, където болката беше сякаш неизлечима, но любовта за пореден път залепи счупеното...като патерица, на която да се подпреш когато крилата ти са прекършени и счупени!
Това е история, която преплита любов, война и психологическа тежест, но написана през очите на съвремието. Тъмната атмосфера, мириса на барут и череши лъхат от страниците и аз заживях в този мрачен свят с лекота, а красивите песни от плейлистата към книгата още звънят в ушите ми. Плаках! При това много, а чувствата и емоциите, които изпитвам още бушуват в мен, но само за да ми покажат, че тази книга вече е заела почетно място в сърцето ми!
Тя е млада и красива лекарка във военната болница, но никой не знае какво е преживяла! Тя е счупена от вътре и трудно ще се довери! Тя е Вивиан, но името й ще остане дълбоко в сърцето на някой, който е изправен между живота и смъртта. Той е мъж мечта, изключително красив с невероятно красив речник, който омайва всяка една четяща дама! Да, ще се влюбите в него! Той е военен, но мисията в живота му е да я спечели, на всяка цена! Аарон е от онези мъже, който могат да прекарат нощта с различна, но не и след като срещна нея. Тази любов не е като другите! Тя мрачна, но и красива, тя е болезнена и понякога токсична, тя се гради между травмата, зависимостта, опасността, но и силното привличане!
Пътят ще е трънлив и труден, но ще има светлина в края, защото Виви и Аарон са едни от най-силните персонажи, за които съм чела. Те често ще се загубят по този път и ще тръгнат в грешната посока, но любовта ще го освети и ще им покаже къде е изхода..или входа към сърцето на другия. Второстепенните герои в книгата за мен също са изключително добре изградени..те ще допринесат за красотата на сюжета и ще открехнат леко вратата към техния живот.
Трудно се пише книжно ревю за книга, която наистина те е докоснала толкова силно..искам да кажа още толкова много, да предам моите емоции на вас през редовете на това ревю, но не мога..дори сега очите ми се насълзяват от любовта, която изпитвам към този тъмен свят, ухаещ на "Барут и череши"! Мога само да ви кажа, че след тази книга никога няма да бъдете същите!
Габи, надявам се пишеш сериозно продължението на “Барут и Череши”? Защото определено нямам търпение ❤️ а какво да кажа за дебютбия ти роман - адмирации ❤️влюбена съм в историята, в тези двамата , в сложните им характери и борбите , които водят със себе си ! Хареса ми много стилът на писане, аха да си отдъхна и бам обрат и сърцето ми се разхлопа 🫣❤️
Изскубах си косите в по-голямата част от тази книга, казвайки това знайте, че тук няма и един скучен момент. Книгата се чете супер бързо, въобще не гледайте, че е 570 страници.
Харесвам стила на авторката и как ме пренесе в сцените - под дъжда, в пекарната и т.н.
А що се отнася до драмата - Оо, драмата беше голяяяма. А напрежението между главните, което се нагнетяваше с всяка сцена 🤯 Този slow-burn беше добре направен.
И ако драмата не стига да ви задържи вниманието - ами имаме си и кукички - мистерии за миналото на героите. Не бяха толкова трудни за отгатване, но пак бяха интересна и важна част от историята.
Мракът в този дарк романс не беше нещо, което дава тягостна усещане през цялата книга, но определено има моменти, в които то преобладава, така че не пропускайте да проверите предупрежденията.
Епилогът загатва много любопитна втора част (с мой любииим елемент в DR), която ще прочета с кеф.
Какво не ми допадна : На моменти някои от действията на героите бяха преекспонирани (главно на една второстепенна героиня) и за това може би не успях да се свържа с тях и да ги харесам (харесах само Майкъл от героите с гледни точки); Понякога диалогът ми беше леко неестествен.
Реална оценка: 3.5★ Определено Габриела Марико има потенциал. Стилът е приятен, текстът върви гладко и добре. Но има още какво да се желае откъм изграждане на героите и определяне на "проблема" в историята. Конфликтите на гл.герои "защо да не бъдат с другия" бяха интересни, но само щриховани... И тъкмо когато се очаква да се задълбае в проблема с интимността при Виви и емоционалната бариера при Арон, фокусът рязко се сменя на любовния елемент и "колко много се желаят". Което честно казано обезличава и омаловажава сериозността на конфликтите. Като допълнение - диалозите са доста по-адекватни от маса "бестселъри" в жанра, което е второ доказателство за потенциала на Габриела.
Не познавам авторката и не давам оценка на нея. Моето мнение е субективно, пречупено през моята призма и е на база на историята...
Изключително слаба и зле написана книга. Това не е нито военен, нито дарк роман. Плиткоумни и дразнещо тъпи герои. Диалозите са плоски. Най-често използвания израз е "Мамка му"... Абсолютна загуба на време беше тази книга, тотално разочарование. Не препоръчам!
Дали ще дам справедлива оценка..може би "Не" !!!! .не съм запознат с този жанр и не е по вкуса ми .Но смятам ,че авторката е написа една невероятна история по много достъпен начин.Кара читателя да се замисли за много сериозни и наболяли теми. Хареса ми това ,че и двамата ни главни герой не се предават и се борят със свойте ужаси от миналото.Въпреки ,че книгата е 575стр се чете изключително бързо и лесно. Диалозите са на много високо ниво. Докъто четях аз самия изживявах тяхните емоции.Виждаш как истинската любов може да те докосне само с един поглед.Самата атмосфера макар и мрачна беше завладяваща.Стилът е директен. Определено можеш да вземеш много неща от цялата тази история. Аз също искам един Майкъл за приятел в живота си ....(въпреки ,че ....боже какъв беше този финал , Забога !!!!. Какво се случва) .Тук виждаме ,как ако не си открием чувствата пред човека когото обичаме , след това просто настъпва един хаос.Искам да попитам тези от вас който обожавате "Slow-Burn" - Господи ,как хора успявате да го издържите ? Аз никога повече няма да си го причина ..Ха-Ха-Ха!!!.Имаше моменти в който и двамата много ме изнервяха и ми идеше аз да се саморазправя с тях😂. Имаше една конкредтна ситуация в която страшно много се напрегнах - ::Дали одобрявам поведението на Вивиан ?....НЕ.!!! Дали разбирам нейното поведение ? ..ДА!!!...Честно казано може би заради самия жанр , очаквах много , много по лоши неща и сцени.
„Барут и череши“ от Габриела Марико. Ще започна директно и честно: влюбих се в тази книга. Не постепенно. Не плахо. А силно, внезапно и без възможност за отстъпление. Като читател, който обожава тъмните романси, дълго време съм търсила български автор, който да посмее да влезе в този жанр без страх, без извинения и без да го омекотява. И ето че най-накрая това се случи.
„Барут и череши“ не е просто роман. Това е емоционално преживяване. Книга, която не се стреми да бъде удобна или лека за преглъщане. Тя е сурова, болезнена, интензивна и на моменти те кара да спреш за секунда, да поемеш дъх и да продължиш с леко свито сърце. И точно в това се крие силата ѝ.
Още от първите страници се усеща атмосферата – тежка, наситена, пропита с напрежение, страх и неизречени травми. Светът, който авторката изгражда, мирише на барут и на нещо сладко и опасно едновременно – като череши, които примамват, но оставят горчив вкус. Това е свят, в който героите не са чисти, не са спасени, не са идеални. Те са хора, преживели твърде много и носещи белези, които не се заличават лесно.
Вивиан е изключително силен женски образ. Тя не е „жертва“, макар да е преживяла ужасни неща. Тя е жена, която се е научила да оцелява, да изгражда броня, да не допуска никого прекалено близо. Болката ѝ не е показна, тя е тиха, дълбока и постоянна. Авторката не я представя като слаба или безпомощна, а като човек, който се бори – със спомените, със страховете си и със собственото си сърце. Това я прави изключително реална и близка.
Аарон Блейк е всичко онова, което тъмният романс обещава – опасен, груб, морално сив, изпълнен с ярост и самоунищожение. Той не е герой, който иска да бъде спасен, нито такъв, който вярва, че заслужава любов. Миналото му го е оформило като човек, който избягва чувствата, защото знае колко разрушителни могат да бъдат. И въпреки това… в него има нещо първично, нещо инстинктивно, което го тласк�� към Вивиан. Не като към спасение, а като към предизвикателство.
Връзката между Вивиан и Аарон не е красива в класическия смисъл. Тя е напрегната, хаотична, изпълнена със сблъсъци, страхове и вътрешни битки. Това не е любов, която лекува – това е любов, която изисква смелост. Любов, която може да те счупи още повече, ако не си готов да се изправиш срещу себе си. И именно тази честност прави романа толкова въздействащ.
Диалозите са брилянтни – остри, натоварени с подтекст и емоция. Няма излишни думи, няма празни сцени. Всичко служи на историята и на изграждането на героите. Често имах усещането, че чета не художествен текст, а нечии истински мисли, изречени на глас. Това е рядко срещано и много ценно качество.
Важно е да се подчертае, че „Барут и череши“ не е книга за всеки. Темите са тежки, чувствителни и могат да бъдат отключващи. Предупреждението за възрастово ограничение и за съдържанието е напълно оправдано. Но за читатели, които търсят тъмен, психологически дълбок и емоционално наситен романс, тази книга е истинско попадение.
За мен „Барут и череши“ е една от любимите ми книги за този месец, а може би и за доста по-дълго време. Това е книга, която не се забравя лесно. Книга, която оставя следа, кара те да мислиш, да усещаш и да се връщаш към определени сцени дори след като си затворил корицата.
Със сигурност бих прочела следващите книги на Габриела Марико с огромно удоволствие и нетърпение. Тя доказа, че български автор може да пише тъмен романс на изключително високо ниво – смело, емоционално и без компромиси.
„Барут и череши“ е история за мрака точно преди изгрев. За болката, която не изчезва, но може да бъде споделена. За любовта, която не обещава спасение, а истина. И за това, че понякога най-красивите неща се раждат именно в най-тъмните моменти. 🖤🔥🍒
Тази книга беше едно изключително емоционално преживяване за мен! Посегнах към нея със съвсем различни очаквания, но историята така ме завладя, по такъв начин докосна душичката ми, че нямаше как да остана безразлична...
За сюжета няма да разказвам, анотацията е достатъчно красноречива. Но героите, събитията, техните съдби и преживявания ме качиха на такава емоционална въртележка, че в един момент не ми достигаше въздух.
Историята на Вивиан и Аарон е драматична и на пръв поглед невъзможна. И двамата имат проблеми с доверието и носят тежки травми от миналото. Допускат грешки, губят се по пътя един към друг, преживяват кошмарни ситуации, но силните им характери и упоритостта, който притежават, им помагат да намерят себе си... А дали ще успеят да излекуват сърцата си и да повярват, че съдбата им е да бъдат заедно?
Силно препоръчвам тази разтърсваща история! Стилът на авторката е прекрасен, думите се редят с такава лекота, че в един момент сякаш наистина си там. Тя не просто се чете, тя се изживява! А каузата, зад която застава невероятната Габи, я прави още по-истинска, по-човешка и малко трудна за преглъщане! Но толкова ценна!
Ако тази година сте решили да дадете шанс на един български автор, да подкрепите една кауза или да се предизвикате с нещо различно, то нека да е с тази книга! Барут и Череши определено го заслужава!
Завладяваща история още от първите страници. Това, че има гледните точки, мисли и чувства и на двата персонажа допринася да опознаеш героите по-добре. Изпитах водопад от емоции докато чета. Напрежение, съчувствие, ядосвах се понякога на един от двамата за решенията им. 😁
Чакаме с нетърпение продължение, за да се запознаем с историята на Сара и Майкъл❤️ .. (силно се надявам заглавието да е "Барут и ванилия") 🤍
Това е книга, която няма как да не намери място в сърцето ти след като затвориш последната страница. ❤️ Нека започнем с героите. Много отдавна не ми се беше случвало да харесам главния женски персонаж в книга, но Габи го направи - показа, че една жена може да бъде силна, нежна, кокетна, забавна, сериозна - всичко в едно и то без досадно да натрапва нито едно от качествата си. Аарон пък не успя да се нареди сред най-любимите ми мъжки персонажи. Далеч съм от това да кажа, че не го харесах и не изживях всички борби и емоции заедно с него. Просто понякога не намирах логика в действията му, а вътрешната му борба се проявяваше твърде често и в моменти, когато според мен можеше да я остави на заден план и да се опита да гледа на нещата малко по-трезво. Сара и Майкъл успяха да ме спечелят и нямам търпение за следващата книга, където ще разбера малко повече и за тях. Сюжетът също ме грабна - колкото познат от други романи, толкова и различен и оригинален. Нямаше и минута от изживяването ми с тази книга, в която да ми стане скучно, мудно или да загубя интерес. Действието се развиваше изключително динамично, а напрежението беше постоянно. Единственото, което беше сякаш малко нереалистично, бяха постоянните поводи и ситуации, в които се случваше така, че Виви и Аарон да се засекат "случайно" и да се създаде ситуация между тях. А финалът....леле, финалът! Ако имаше втора книга, щях да я започна ВЕДНАГА след първата без да губя и секунда време! Оформлението и книжното тяло са невероятни. Корица, илюстрации в самата книга, оувърлей, шрифт и оформление на текста по страниците (с изключение на няколко технически грешки) - всичко е перфектно и това една от любимите книги в библиотеката ми (не само като визия, но и като съдържание). Искам да спомена и плейлиста с песни, който слушах почти през цялото време, докато четях, и мога да кажа, че е перфектно подбран за книгата и допринесе за цялостното преживяване с нея. Единственото, което не ми достигна в книгата, е военната част. Искаше ми се да видя малко повече сцени от фронта, малко повече битки. А сякаш най-голямата война беше душевната - тази в ума на Аарон. "Барут и череши" определено намери място в сърцето ми и дълго ще остане там rent free. Завърших книгата преди почти месец, но все още не спирам да си мисля за историята и героите. Препоръчвам я и съм в нетърпеливо очакване за втора част!
Драматична и емоционална история на две наранени души, търсещи пътя един към друг, по който препятствията са те самите, отново и отново.
Това е история, която поставя в центъра преживяването на емоцията и го прави много ефективно, чрез наситен стил на писане.
Драматичните любовни истории обикновено не са моя жанр, обаче се радвам, че посегнах към тази книга и малко излязох от зоната си на комфорт. Преживях малко позабравени младежки трепети и се спомних какво е да си объркан, гневен и уязвим, но да копнееш за близост.
Невероятна история, даже нямам думи да опиша с какви емоции ме остави тази книга. Изкара ме от книжна дупка и наистина ме грабна още от началото. Препоръчвам с две ръце.
Двамата ни главни герои са Аарон и Вивиан, войник и военен доктор. Той я желае но тя стои на страна, криейки мистериозното минало и причината по която го отхвърля всеки път. Той никога не е искал сериозна връзка, но когато среща нея всичко се променя и тя също осъзнава че има светлина след мрака. И двамата главни герои се опитват да избягат от миналото си, но веднъж привлечени един от друг те го забравят и продължават напред към неизвестното дори и то да се окаже болезнено или трудно.
Една изключителна история! История за болката,разбитите сърца,разочарованието и една изпепеляваща любов която събира счупените парченца отново,още по-здрави от преди. Много красиво написана история. Има интрига,любовен триъгълник. Без излишни описания и пълнежи. Действието се развива бързо без овъртания и с пиперливата нотка.
Тази книга ме разби на хиляда парчета 🥹 толкова силна и същевременно и страстнна книга, и не, не говоря за страстта ката сексуалност, а за страст към историята, страст към всяка една страница и всяко прочетено изречение. Не помня кога за последно някоя книга ме е държала в такова напрежение от първата до последната страница. А края ли, той направо ме взриви!
“Барут и череши” ми беше като глътка свеж въздух. Макар, че самата книга, не е много свежа. “Барут и череши” е дарк романс, първият военен романс в България, който е дебютен на авторката Габриела Марико. След написването на този съм убедена, че и следващите книги ще бъдат толкова добри и успешни. Книгата засяга много тежки, тъмни и емоционални теми. Теми като: насилие, опит за самоубийство, паник атаки, депресия и още. За всичко това авторката предупреждава читателя в първите страници. Историята проследява живота на Аарон и Вивиан. Вивиан е преживяла трудни и тежки събития, оставащи белег в съзнанието за цял живот. Всичко, което е преживяла я прави недоверчива и предпазлива, но и силна и готова да продължи напред. Среща се с Аарон. Също борещ се със своите демони войник. Връзката им е сложна, емоционална и изградена върху страхове, съмнения и трудности. В книгата не липсваше динамика и драма, но не беше прекалено. Още в заглавието се крие същността на книгата. Барут за болка, опасност, война и череши за сладост, надежда, наслада. Happy end-а беше предвидим, но пък много ми хареса точно как завърши книгата. Очаквам с нетърпение втората част, вече ми стана интересно! Страшно ми допадна инициативата на авторката, която дарява част от цената на всяка продадена книга на фондация “Будителките”, Която подкрепя жени пострадали от домашно насилие. Браво, Габи! В заключение ще напиша, че “Барут и череши” е силен дебютен роман, разказващ за страстна любовна история изпълнена с дълбочина и тежки житейски теми. Ако търсите емоционална и въздействаща история за любов, болка и изцеление, то това е вашата книга!