What do you think?
Rate this book
Калава
Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава – невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля.
– Борис Минков
Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело боравене с езика, вглеждане в детайлите, ритмичност. Калавата – фината нишка, която минава през разказите на Евгения Динева, се запечатва в паметта ни като образ, който ни напомня за най-важния ритуал – този на живеенето.
– Михаела Илиева
– Борис Минков
Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело боравене с езика, вглеждане в детайлите, ритмичност. Калавата – фината нишка, която минава през разказите на Евгения Динева, се запечатва в паметта ни като образ, който ни напомня за най-важния ритуал – този на живеенето.
– Михаела Илиева
Paperback
Published December 3, 2025
1 person is currently reading
24 people want to read
About the author
Евгения Динева
8 books7 followersEvgeniya Dineva is a Bulgarian writer.
She is the winner of multiple awards for fiction in her home country and poetry of hers appears in various literary journals across USA, the UK, India and Bulgaria.
Her short story collection Stasis In Pastel Blue comes out early 2023.
She is the winner of multiple awards for fiction in her home country and poetry of hers appears in various literary journals across USA, the UK, India and Bulgaria.
Her short story collection Stasis In Pastel Blue comes out early 2023.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
December 25, 2025
Смело мога да кажа, че това е една от най-хубавите книги, които прочетох тази година. Тези разкази са умни, без да са претенциозни: мъдри - без разточителни обяснения за живота; исках да чета и да препрочитам, харесах историите, харесах езика и героите, които можеш да срещнеш два пъти (както в живота), и идеята за затваряне на нишката.
Донесоха ми напомняне за Реймънд Карвър, а разказите за сродните души - усещане за Foodie love, за онези моменти, в които в тишината и неслучилото се случва всъщност всичко; напомнянето за бумтенето на печката и онези пламъчетата върху стената, които носих в себе си години наред, и ме водиха през живота с абсолютната убеденост за калава.
“Самоизпълняващото се пророчество на Елена”, “Aryanhid”, “Пожелания за рожден ден”, “Крис и невъзможното бягство” и “Кумихимо” ще препрочитам, защото искрено ги обикнах.
Донесоха ми напомняне за Реймънд Карвър, а разказите за сродните души - усещане за Foodie love, за онези моменти, в които в тишината и неслучилото се случва всъщност всичко; напомнянето за бумтенето на печката и онези пламъчетата върху стената, които носих в себе си години наред, и ме водиха през живота с абсолютната убеденост за калава.
“Самоизпълняващото се пророчество на Елена”, “Aryanhid”, “Пожелания за рожден ден”, “Крис и невъзможното бягство” и “Кумихимо” ще препрочитам, защото искрено ги обикнах.
December 25, 2025
Великолепно писане! Със сигурност тези разкази се нареждат сред най-доброто, което съм чела. И да, поетът си е поет дори и в прозата. 🤍
December 21, 2025
Евгения Динева и нейното поетично чувство за справедливост към читателя, дори в разказите си – да го обгрижи с топлите нюанси на релсите, по които го води; да го разходи до далечните граници на детството; да му позволи да се нарани в тези истории. Като река текат и се вливат един в друг различните разкази и герои. И както във всяка хубава проза, така и тук човек не може да влезе два пъти в този сборник – всеки прочит разкрива нещо ново и очарова като пръв.
January 22, 2026
“Няма нищо особено в моята история освен това, че е моя.”
„Калава“ на Евгения Динева впечатлява със своята топла корица - изпълнена с багри и форми, на пръв поглед разнородни и хаотични, но които заедно разказват различни история.
По същество това е сборник с разкази, по душа това са фрагменти от моменти. Авторката успява с малко думи да ни предаде атмосферата, чувствата и емоциите.
“Минаваш по същия път, а всичко е различно.”
Четейки текстовете обикаляме различни места само, за да се върнем у дома. Срещаме различни хора, за да се почувстваме различно дистанцирани от всички. Виждаме различни сценарии, за да разберем, че тъгата има много лица и нейното начало се крие в човешката душа.
За мен това е книга, която впечатлява със своята емоционална дълбочина и с умението си да преплита реалното с вътрешните светове на героите. Това не е роман, които се чете набързо, напротив: разказите, макар и кратички, изискват внимание, тишина и готовност читателят да се изправи срещу неудобни въпроси за идентичността, самотата и наследената болка. Между страниците няма да открием отговори, тях ще трябва да дадем сами пред себе си.
Трябва да отбележа, че авторката успява да изгради ярки герои, които са психологически нюансирани и далеч от идеализирани образи. Те носят травми, страхове и противоречия, което ги прави убедителни и близки до нас.
За финал, ще се върна към Толстой, който е казал, че: “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” След прочита на “Калава” от Евгения мога да перефразирам, че щастливите хора си приличат, но самотата може да има хиляди нюанси.
Благодаря на авторката за доверието да прочета книгата. За мен беше чест и удоволствие!
BOOK REVIEW
„Няма нищо особено в моята история, освен това, че е моя.“
„Калава“ на Евгения Динева впечатлява още с топлата си корица – изпълнена с багри и форми, на пръв поглед разнородни и хаотични, но заедно допълващи се като парчета от пъзел и разказващи една обща история.
По същество това е сборник с разкази, а по душа – фрагменти от моменти. Авторката успява с малко думи да предаде атмосфера, чувства и емоции, така че да достигне до най-деликатните кътчета на читателската душа.
„Минаваш по същия път, а всичко е различно.“
Четейки текстовете, обикаляме различни места, само за да се върнем у дома. Срещаме различни хора, за да се почувстваме по различен начин дистанцирани от всички. Виждаме различни сценарии, за да осъзнаем, че тъгата има много лица и че нейното начало се крие в човешката душа.
За мен това е книга, която впечатлява с емоционалната си дълбочина и с умението си да преплита реалността с вътрешните светове на героите. Това не е роман, който се чете набързо. Напротив – разказите, макар и кратки, изискват внимание и готовност читателят да се изправи пред неудобни въпроси за идентичността, самотата и наследената болка. Между страниците няма да открием готови отговори – тях ще трябва да дадем сами пред себе си.
Трябва да отбележа, че авторката изгражда ярки, психологически нюансирани герои, далеч от идеализирани образи. Те носят травми, страхове и противоречия, което ги прави убедителни и близки до нас.
За финал ще се върна към Толстой, който казва: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“ След прочита на „Калава“ от Евгения Динева бих перефразирала: щастливите хора си приличат, но самотата има хиляди нюанси.
„Калава“ на Евгения Динева впечатлява със своята топла корица - изпълнена с багри и форми, на пръв поглед разнородни и хаотични, но които заедно разказват различни история.
По същество това е сборник с разкази, по душа това са фрагменти от моменти. Авторката успява с малко думи да ни предаде атмосферата, чувствата и емоциите.
“Минаваш по същия път, а всичко е различно.”
Четейки текстовете обикаляме различни места само, за да се върнем у дома. Срещаме различни хора, за да се почувстваме различно дистанцирани от всички. Виждаме различни сценарии, за да разберем, че тъгата има много лица и нейното начало се крие в човешката душа.
За мен това е книга, която впечатлява със своята емоционална дълбочина и с умението си да преплита реалното с вътрешните светове на героите. Това не е роман, които се чете набързо, напротив: разказите, макар и кратички, изискват внимание, тишина и готовност читателят да се изправи срещу неудобни въпроси за идентичността, самотата и наследената болка. Между страниците няма да открием отговори, тях ще трябва да дадем сами пред себе си.
Трябва да отбележа, че авторката успява да изгради ярки герои, които са психологически нюансирани и далеч от идеализирани образи. Те носят травми, страхове и противоречия, което ги прави убедителни и близки до нас.
За финал, ще се върна към Толстой, който е казал, че: “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” След прочита на “Калава” от Евгения мога да перефразирам, че щастливите хора си приличат, но самотата може да има хиляди нюанси.
Благодаря на авторката за доверието да прочета книгата. За мен беше чест и удоволствие!
BOOK REVIEW
„Няма нищо особено в моята история, освен това, че е моя.“
„Калава“ на Евгения Динева впечатлява още с топлата си корица – изпълнена с багри и форми, на пръв поглед разнородни и хаотични, но заедно допълващи се като парчета от пъзел и разказващи една обща история.
По същество това е сборник с разкази, а по душа – фрагменти от моменти. Авторката успява с малко думи да предаде атмосфера, чувства и емоции, така че да достигне до най-деликатните кътчета на читателската душа.
„Минаваш по същия път, а всичко е различно.“
Четейки текстовете, обикаляме различни места, само за да се върнем у дома. Срещаме различни хора, за да се почувстваме по различен начин дистанцирани от всички. Виждаме различни сценарии, за да осъзнаем, че тъгата има много лица и че нейното начало се крие в човешката душа.
За мен това е книга, която впечатлява с емоционалната си дълбочина и с умението си да преплита реалността с вътрешните светове на героите. Това не е роман, който се чете набързо. Напротив – разказите, макар и кратки, изискват внимание и готовност читателят да се изправи пред неудобни въпроси за идентичността, самотата и наследената болка. Между страниците няма да открием готови отговори – тях ще трябва да дадем сами пред себе си.
Трябва да отбележа, че авторката изгражда ярки, психологически нюансирани герои, далеч от идеализирани образи. Те носят травми, страхове и противоречия, което ги прави убедителни и близки до нас.
За финал ще се върна към Толстой, който казва: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“ След прочита на „Калава“ от Евгения Динева бих перефразирала: щастливите хора си приличат, но самотата има хиляди нюанси.
December 28, 2025
Страхотна! Въвлича те от първата страница! Препоръчвам с две ръце.
December 15, 2025
„Калава“ ни напомня кои сме, когато изгубим посоката си.
„…невидима връв, намотана около пръстите на тези, които е предопределено да се срещнат.“
Това няма да бъде подредено и аналитично ревю. Вероятно ще ви се стори хаотично. И е така нарочно. Няма как да обхвана и подредя всичко, защото Евгения Динева ми показа твърде много човешки емоции и съдби. Различни персонажи, различни животи, но общото между тях е едно: всички те оставиха отпечатък. Сърцето ми се сви от историите им.
Самотата присъства навсякъде в тези разкази. Понякога като избор. Понякога като защита. Защото ако се доближиш прекалено, може да боли повече, отколкото можеш да понесеш.
Има и истории за тялото, което оцелява. В гърдите ти тупти ново сърце. Белегът е там, но не физическият те тревожи. „Много ли те боля?“ – питат. Не. Повече боли тишината, която хората пазят, когато разберат. Тази неловка пауза, в която състраданието тежи повече от думите.
За мен книгите са емоция. Не винаги имам нужда от епичност. Търся усещане. А „Калава“ успя да докосне точно онези струни, които не винаги си готов да чуеш.
Защото в тези истории мога да бъда аз.
Можеш да бъдеш ти.
Или жената, която подминаваш всеки ден от другата страна на тротоара.
„…невидима връв, намотана около пръстите на тези, които е предопределено да се срещнат.“
Това няма да бъде подредено и аналитично ревю. Вероятно ще ви се стори хаотично. И е така нарочно. Няма как да обхвана и подредя всичко, защото Евгения Динева ми показа твърде много човешки емоции и съдби. Различни персонажи, различни животи, но общото между тях е едно: всички те оставиха отпечатък. Сърцето ми се сви от историите им.
Самотата присъства навсякъде в тези разкази. Понякога като избор. Понякога като защита. Защото ако се доближиш прекалено, може да боли повече, отколкото можеш да понесеш.
Има и истории за тялото, което оцелява. В гърдите ти тупти ново сърце. Белегът е там, но не физическият те тревожи. „Много ли те боля?“ – питат. Не. Повече боли тишината, която хората пазят, когато разберат. Тази неловка пауза, в която състраданието тежи повече от думите.
За мен книгите са емоция. Не винаги имам нужда от епичност. Търся усещане. А „Калава“ успя да докосне точно онези струни, които не винаги си готов да чуеш.
Защото в тези истории мога да бъда аз.
Можеш да бъдеш ти.
Или жената, която подминаваш всеки ден от другата страна на тротоара.
January 22, 2026
"Калава, или маули, наричат в Индия червената нишка, която най-възрастният мъж намотава около китките на останалите членове на семейството. Мъжете я носят на дясната си ръка, жените - на лявата. Нишката е символ на отдаденост към обещанията, които сме дали; нашият дълг и връзка с думите и с другите. Калава ни напомня кои сме, когато изгубим посоката си. Според китайска легенда червената нишка на съдбата е невидима връв, намотана около пръстите на тези, на които е предопределено да се срещнат. Нишката се огъва и оплита, но никога не се къса. В Япония се нарича кумихимо, южноамериканците носят мъниста, нанизани на червен конец - Mal de Ojo. Една връв, два края."
Displaying 1 - 7 of 7 reviews