Новият ни дом е в планината до най-високия от петте манастира в града. От прозореца си чувам гонга на монасите. Пет часа сутринта е. Явно е време за сутрешна молитва. Свивам се под трите вълнени одеяла и пак заспивам. Дъждът продължава да вали, вече осми ден. "Кап - кап, кап - кап. Капчиците пеят, сбират се, лудеят..." Заспивам. Монасите припяват мантри. Гонгът ехти. Около шест пак се събуждам. Срещу манастира е казармата. Войниците са строени на плаца. Завивам се през глава. Пак заспивам. Вече е осем часа - събуждам се. Цялата стая сияе в чудна светлина. Отново съм до прозореца. Калдъръмената улица край манастира проблясва на... СЛЪНЦЕТО. Мъглите се вдигат и зървам Планината. Приказни иглолистни дървета, окъпани в свежест и светлина. Пред портата на манастира възрастна жена, облечена в тибетска носия и с прекрасни черни плитки, в които е вплела тюркоази и корали, говори по телефона си. Няколко хлапета притичват и изчезват умно зад ъгъла. Манастирът е утихнал, а аз съм леко замаяна. Мисля, че е от... ЩАСТИЕ. Няма и помен от снощния мрак в душата ми. Трябвало да дойда тук, за да посрещна Слънцето. Добро утро, Тибет! Дълго те мечтах.
Вълнуващ разказ за няколко пътешествия. Макар най-кратък по обем, този за Непал ми бе любимият, тъй като и самият Непал е мое любимо място, към което ще се връщам още и още. Книгата не претендира за фактология, нито по нея можеш да си съставиш план за пътуване... тя обаче много добре описва хората, ситуациите и най-вече емоциите, които те сполетяват на такива места. Препоръчвам!
Очаквах пътепис, а попаднах на поетично възхваляване на Азия с елементи на някакво действие и нещо разказано за мястото. За момента я оставям, може да се върна някога към нея.