What do you think?
Rate this book
Опасни сказания
Всяко градче крие тайни и пази спомена за кошмарни събития, оставили неизличима следа в съзнанието на предходните поколения. А когато събитията се преплитат със суеверия, се превръщат в легенди, в страшни приказки, с които възрастните плашат непослушните деца.
Такава е и легендата за стария дом на Грегор Хансел, мрачната къща на върха на хълма, която дреме повече от век – пуста и зловеща. Никой не помни добре историята й, но всеки знае, че там се е случило нещо ужасно и че трябва да стоиш надалеч от нея... защото злото не си е отишло и ако дръзнеш да престъпиш прага й, ще си навлечеш беда. Ала с времето всяка легенда избледнява, губи силата си и се превръща в поредното уж безобидно сказание. И тази вечер петима тийнейджъри ще пренебрегнат предупрежденията, ще се надсмеят над поверията и ще влязат в изоставения дом, за да разкрият тайните му. Защото проклятията не са истински и не могат да те ухапят… нали?
Опасни сказания е хипнотизиращ роман мозайка, изграден от няколко привидно независими истории, увлекателно разказани от писателя и кинокритик Благой Д. Иванов и със спиращи дъха илюстрации от талантливия художник Иван Беров.
Такава е и легендата за стария дом на Грегор Хансел, мрачната къща на върха на хълма, която дреме повече от век – пуста и зловеща. Никой не помни добре историята й, но всеки знае, че там се е случило нещо ужасно и че трябва да стоиш надалеч от нея... защото злото не си е отишло и ако дръзнеш да престъпиш прага й, ще си навлечеш беда. Ала с времето всяка легенда избледнява, губи силата си и се превръща в поредното уж безобидно сказание. И тази вечер петима тийнейджъри ще пренебрегнат предупрежденията, ще се надсмеят над поверията и ще влязат в изоставения дом, за да разкрият тайните му. Защото проклятията не са истински и не могат да те ухапят… нали?
Опасни сказания е хипнотизиращ роман мозайка, изграден от няколко привидно независими истории, увлекателно разказани от писателя и кинокритик Благой Д. Иванов и със спиращи дъха илюстрации от талантливия художник Иван Беров.
392 pages, Paperback
Published November 28, 2025
5 people are currently reading
64 people want to read
About the author
Благой Д. Иванов
20 books112 followersБлагой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
December 6, 2025
Уау!!! За мен това е най-доброто писано от Благой Йванов досега! И си позволявам да използвам негови думи: продължавай да пишеш, машино!!!
Read
December 23, 2025Още една глътка жанров чист въздух от Благой Д. Иванов. Книгата се чете на един дъх и изобилства от това, което читателите на Благой вече познават: мрачна атмосфера, пищни описания, някой друг неочакван обрат и точната доза реализъм и фантастика. Уютни (доколкото ужасът го позволява, а той го позволява) разкази и една приятна панделка накрая – аз останах доволен читател и чакам следващата книга.
December 28, 2025
Разказите, които изграждат този роман-мозайка, не бяха лоши и на моменти дори впечатляващи като идеи. Въпреки това в изпълнението им за мен липсваше нещо съществено. Диалозите ми се сториха неестествени и тромави, а текстът на места прекалено обяснителен — на читателя се поднасят неща, които той лесно би могъл да подразбере сам. Тези допълнителни разяснения по-скоро утежняват, отколкото обогатяват разказа. Въпреки резервите ми, бих дала шанс на друга книга от автора в бъдеще и смятам да го направя съвсем скоро.
January 2, 2026
„Опасни сказания“ е най-новата книга на Благой Д. Иванов. Дочетох я по-малко от час, след като гледах финала на Stranger Things, който ми донесе приятното усещане, че нърдщината няма да увехне никога, независимо от десетилетието, в което вирее. Докато има писатели като Благой Иванов, докато има хлапета, които играят Днд и четат Стивън Кинг и за които приятелството, смелостта и приключенията са висша ценност, всичко ще е наред.
„Опасни сказания“ е книга с добре позната флуидна форма – роман, съставен от отделни истории, обединени от общ гръбнак и мутиращи в единно чудовище на финала. Група деца живеят в градче, където има голяма зловеща къща, в която се говори, че някога живял писател, сключил сделка с дявола. Този писател вече го нямало, но ръкописите му били някъде из къщата и също така се говорело, че който припари до тях, изчезва. И тази група смели деца решава да си тества късмета и уменията за оцеляване, като влязат в тази къща, потърсят ръкописите и ги прочетат. Разбира се, правят го и ето ги „Опасни сказания“.
Обичам истории за приятелски групи. „Сърца в Атлантида“ си остава един от любимите ми филми на Стивън Кинг и често си мислех за него, докато четях, макар приятелските групички в двете произведения да са доста различни. Благой Иванов умее да рисува персонажи, да дава на читателя достатъчно детайли, за да си ги представи бързо и лесно. Хлапетата му носят 90-тарско усещане за лекота, искреност и непринуденост. Нито един от тях не е захаросан, нито един от тях не е супергерой. Динамиката между тях ми хареса (нещо, което не мога да кажа за разказа му от сборника „Възкресения“, но да не отивам там).
Та… попадат децата на ръкописите на Грегор Хансел (не знам аз ли си въобразих препратката към Кафка и Грегор Самза) и започват да четат. Първите два разказа ми харесаха много, доколкото разкази за смърт, трошене на кости, кървави възмездия и бруталност могат да бъдат „харесани“. Една от любимите теми на Благой Иванов е възмездието. Ако помня правилно, то заема сериозен процент от мотивацията на героите му да направят каквото и да е. А аз обичам справедливостта и тържествувам всеки път, когато някой мизерник си го получи. Втората половина с истории малко забавиха ритъма си с мен, но въпреки това ми допаднаха. Една от тях ме върна към един от последните ми любими сериали FROM, който много, много ми липсва. А финалният разказ е онзи, който сглобява чудовището и отваря вратите към онова, което се крие зад легендата за Грегор Хансел.
Обективно:
„Опасни сказания“ започна ударно, глътна 3 часа от живота ми, в които четях сякаш съм 13-годишно дете през 2002 година. Без интернет, без телефон, без музика, без разсейване. Само ти и книгата.
След това бляскаво начало малко се разсеях, но след финала съм доволна и благодарна, че се позабавлявах с една добра книга. Ако „Крехар“ ми дотежаваше с някои научни обяснения и прекалени психологически потрети и обяснения на героите, то тук Благой Иванов доста се е овладял и виждам голяма разлика.
Не успях да се привържа към нито един персонаж, нямам си любимец, нямаше такъв, за когото да се надявам да не умре, но и слава богу, защото си знаем Благой – рядко има милост към онези, които създава. От друга страна това е жанрова литература, надали е редно да очаквам от истории на ужасите да проява кой знае колко емоция, различна от потрес, възмущение и изумление.
Благой е безпощаден. Създава, за да унищожава. Рови се в душите на героите си, търси катрана, маха тапата от гърлото му и го пуска да се разлее. И всичко това, докато пише с лекота на обигран разказвач, който привидно те омайва, завърта те в неусетни сюжети и после БАМ. Хвърля всичко в черната дупка, където надеждата съществува единствено под формата на хипотетична възможност за дребно изкупление, възмездие или просто бърза смърт.
Ако и вие като половината свят все още сте в Stranger things вселената и не ви се излиза много, „Опасни сказания“ е идеалното продължение в момента. Нърд културата, жанровата литература и кино са като лепило за приятелство. Неслучайно книгата е посветена на другарите на Благой по оръжие – неговата приятелска група жанрови писатели, които присъстват и в благодарностите. Това е уважително, мило и важно. Защото не можеш да пишеш за приятели, които влизат смело в света на ужасите, за да преборват страха, ако самият ти не разполагаш с такива. Всъщност, можеш. Но надали ще оцелееш.
„Опасни сказания“ е книга с добре позната флуидна форма – роман, съставен от отделни истории, обединени от общ гръбнак и мутиращи в единно чудовище на финала. Група деца живеят в градче, където има голяма зловеща къща, в която се говори, че някога живял писател, сключил сделка с дявола. Този писател вече го нямало, но ръкописите му били някъде из къщата и също така се говорело, че който припари до тях, изчезва. И тази група смели деца решава да си тества късмета и уменията за оцеляване, като влязат в тази къща, потърсят ръкописите и ги прочетат. Разбира се, правят го и ето ги „Опасни сказания“.
Обичам истории за приятелски групи. „Сърца в Атлантида“ си остава един от любимите ми филми на Стивън Кинг и често си мислех за него, докато четях, макар приятелските групички в двете произведения да са доста различни. Благой Иванов умее да рисува персонажи, да дава на читателя достатъчно детайли, за да си ги представи бързо и лесно. Хлапетата му носят 90-тарско усещане за лекота, искреност и непринуденост. Нито един от тях не е захаросан, нито един от тях не е супергерой. Динамиката между тях ми хареса (нещо, което не мога да кажа за разказа му от сборника „Възкресения“, но да не отивам там).
Та… попадат децата на ръкописите на Грегор Хансел (не знам аз ли си въобразих препратката към Кафка и Грегор Самза) и започват да четат. Първите два разказа ми харесаха много, доколкото разкази за смърт, трошене на кости, кървави възмездия и бруталност могат да бъдат „харесани“. Една от любимите теми на Благой Иванов е възмездието. Ако помня правилно, то заема сериозен процент от мотивацията на героите му да направят каквото и да е. А аз обичам справедливостта и тържествувам всеки път, когато някой мизерник си го получи. Втората половина с истории малко забавиха ритъма си с мен, но въпреки това ми допаднаха. Една от тях ме върна към един от последните ми любими сериали FROM, който много, много ми липсва. А финалният разказ е онзи, който сглобява чудовището и отваря вратите към онова, което се крие зад легендата за Грегор Хансел.
Обективно:
„Опасни сказания“ започна ударно, глътна 3 часа от живота ми, в които четях сякаш съм 13-годишно дете през 2002 година. Без интернет, без телефон, без музика, без разсейване. Само ти и книгата.
След това бляскаво начало малко се разсеях, но след финала съм доволна и благодарна, че се позабавлявах с една добра книга. Ако „Крехар“ ми дотежаваше с някои научни обяснения и прекалени психологически потрети и обяснения на героите, то тук Благой Иванов доста се е овладял и виждам голяма разлика.
Не успях да се привържа към нито един персонаж, нямам си любимец, нямаше такъв, за когото да се надявам да не умре, но и слава богу, защото си знаем Благой – рядко има милост към онези, които създава. От друга страна това е жанрова литература, надали е редно да очаквам от истории на ужасите да проява кой знае колко емоция, различна от потрес, възмущение и изумление.
Благой е безпощаден. Създава, за да унищожава. Рови се в душите на героите си, търси катрана, маха тапата от гърлото му и го пуска да се разлее. И всичко това, докато пише с лекота на обигран разказвач, който привидно те омайва, завърта те в неусетни сюжети и после БАМ. Хвърля всичко в черната дупка, където надеждата съществува единствено под формата на хипотетична възможност за дребно изкупление, възмездие или просто бърза смърт.
Ако и вие като половината свят все още сте в Stranger things вселената и не ви се излиза много, „Опасни сказания“ е идеалното продължение в момента. Нърд културата, жанровата литература и кино са като лепило за приятелство. Неслучайно книгата е посветена на другарите на Благой по оръжие – неговата приятелска група жанрови писатели, които присъстват и в благодарностите. Това е уважително, мило и важно. Защото не можеш да пишеш за приятели, които влизат смело в света на ужасите, за да преборват страха, ако самият ти не разполагаш с такива. Всъщност, можеш. Но надали ще оцелееш.
January 7, 2026
Има книги, които докато четеш те побиват тръпки.. Представяш си края, но той никога не е такъв какъвто очакваш.
Тази книга е една от тях. Книга, която те държи вкопчен в страниците, предвкусвайки края. Но той изобщо не е край, а едно ново начало..
Това е книгата "Опасни Сказания", написана от Благой Иванов .
В нея се разказва, за група тийнейджъри, които пренебрегват вечерният си час и влизат в стара изоставена къща.. Там започват да четат сказания (поверия) от преди стотици години.. Всяка една от тях си има своите заглавия и участници.
Но с всяко следващо сказание, усещането за надвиснала беда се усилва. Предвкусва се и натежалото във времето злокобно проклятие..
Тийнейджърите са изправени пред желанието си да завършат поверията или да напуснат злокобната къща.. Според вас кое избират те?
Тази книга е една от тях. Книга, която те държи вкопчен в страниците, предвкусвайки края. Но той изобщо не е край, а едно ново начало..
Това е книгата "Опасни Сказания", написана от Благой Иванов .
В нея се разказва, за група тийнейджъри, които пренебрегват вечерният си час и влизат в стара изоставена къща.. Там започват да четат сказания (поверия) от преди стотици години.. Всяка една от тях си има своите заглавия и участници.
Но с всяко следващо сказание, усещането за надвиснала беда се усилва. Предвкусва се и натежалото във времето злокобно проклятие..
Тийнейджърите са изправени пред желанието си да завършат поверията или да напуснат злокобната къща.. Според вас кое избират те?
December 22, 2025
У-НИ-КАЛ-НА книга! Надмина всичките ми очаквания! Препоръчвам я горещо!
Displaying 1 - 6 of 6 reviews