Опасни сказания

by Благой Д. Иванов

Всяко градче крие тайни и пази спомена за кошмарни събития, оставили неизличима следа в съзнанието на предходните поколения. А когато събитията се преплитат със суеверия, се превръщат в легенди, в страшни приказки, с които възрастните плашат непослушните деца.

Такава е и легендата за стария дом на Грегор Хансел, мрачната къща на върха на хълма, която дреме повече от век – пуста и зловеща. Никой не помни добре историята й, но всеки знае, че там се е случило нещо ужасно и че трябва да стоиш надалеч от нея... защото злото не си е отишло и ако дръзнеш да престъпиш прага й, ще си навлечеш беда. Ала с времето всяка легенда избледнява, губи силата си и се превръща в поредното уж безобидно сказание. И тази вечер петима тийнейджъри ще пренебрегнат предупрежденията, ще се надсмеят над поверията и ще влязат в изоставения дом, за да разкрият тайните му. Защото проклятията не са истински и не могат да те ухапят… нали?

Опасни сказания е хипнотизиращ роман мозайка, изграден от няколко привидно независими истории, увлекателно разказани от писателя и кинокритик Благой Д. Иванов и със спиращи дъха илюстрации от талантливия художник Иван Беров.

392 pages, Paperback

Published November 28, 2025

About the author

Благой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.

Reviews

[Svetlana Veneva · Rating 4 out of 5]

Готови ли сте да надникнете в тайните, които едно градче крие? Да се присъедините към компанията на пет тийнейджъри, които ще посетят мрачната къща на върха на хълма и ще открият опасните сказания?
Аз бях готова и останах доволна.

Авторът ни представя няколко привидно самостоятелни истории, всяка от които успява да ни повлияе, а след това ни поднася още изненади.

Като огромен почитател на Стивън Кинг, мога да споделя, че някои от историите ми носеха усещането за точно неговото мрачно и отчайващо вълнение. Четях и си представях - буквално пред очите си виждах сюжета, така добре беше представен на нас, читателите.

И въпреки че творбата е едно цяло, искам да споделя моите любими две истории: “Сказание за древния котарак” и “Сказание за умаления свят”.

След “Тринайсет чудовища за Хелоуин”, “Опасни сказания” ми се сториха чудесно продължение на страховитата ми вълна.
От чудовищата за деца преминах към чудовищата за възрастни.

Книгата ми хареса, но при мен отделните истории носят различно усещане и не винаги успявам да изградя трайна емоционална връзка с героите, което повлия и на оценката ми, затова е 4⭐️.

[Деница Райкова]

Благой Д. Иванов - "Опасни сказания", изд. "Артлайн Студиос" 2025

Прочетох "Опасни сказания".
Или навярно е по-правилно да кажа, че се измъкнах от тях - така, както човек се измъква от опасност и дори когато вече е далече, не спира да се озърта зад гърба си, за да види дали не го преследва някой... или нещо.
Противно на впечатлението, което може би създадох с тези пъви редове, книгата ме увлече. Неустоимо. Придрпа ме в себе си, обгърна ме, плени ме. Няма как да не познавате това чувство - четете или изживявате нещо, което ви плаши или дори ужасява, наясно сте, че само ще става по-ужасно, и въпреки това не можете и не искате да се отдръпнете. Искате да сте там. В същия миг като героите, на същото мято като тях. За да видите - или пък, кой знае - да не видите, а само да чуте - какв о ще стане по-нататък.
Ето така се чувствах с тази книга.
И чувството беше прекрасно.
Искам да уточня, че рядко чета такива неща. Поне вече рязко. Може би взех дела си навремето с книгите на Стивън Кинг, може би просто не познавам добре жанровата литература. За сметка на това пък обожавам да чета легенди, приказки, митове, сказания. И именно това ме привлече на първо място - заглавието на тази книга. Сказания, че пък и опасни? Дайте ги насам! Дори не прочетох анотацията.
Може би и затова не се впечатлих особено, прочитайки пролога. Има толкова много истории - и фантастични, и не чак дотам - които започват със стара къща и откриване на ръкопис. И какво от това, че го намират група приятели? Нищо ново под слънцето.
Нещо обаче ме буташе да продържа нататък. И "бутането" сеа усили щом видях заглавията. Няма как да устоиш на такива заглавия. Или поне аз не можах.
И потънах в книгата.
Част от майсторството на един автор е в това да успее да породи интерес у някой, който не е съвсем на "ти" с неговия тип литаретарура. И да задържи гози интерес. И да успее да преплете в една история и ужас, и страх, и хумор, и тъга, без никое от тези неща да надделява а другите и да разваля удоволствието по някакъв начин.
Благой Иванов владее тези умения идеално.
Книгата не ме отегчи нито за миг, на моменти имах чувството, че не чега, а гълтам страниците. Завладяващо от първата до последната буква, истинска наслада за четене.
Много ми е трудно да кажа ксоя история ми хареса най-много - четох с интерес и удоволствие всичките. Най-тежка и трудна за четене чисто емоционвално ми беше "Жадният скелет" - която дори успя да ми докара тревожни сънища. Най-иненадваща беше последната - която донякъде ми напомни за нещо, което превеждах преди доста години.
Харесаха ми интерюдиите между историите - беше интересно да се проследи как приятелите обсъждат всяка история. И често се улавях, че сравнявам възприятията си с техните.
В "Сказание за любопитната медуца" ми трябваше известно време да осъзная какво всъщност става... ще премълча, за да не развалям изненадата на бъдещите чигтатели, само ще кажа, че може би именно тук изпитах най-голям ужас.
Казвам "истории". Наистина почтки до края възприемах книгата като отделни истории, чието свързващо звено бяха приятелите, намерили ръкописа. Едва накрая си дадох сметка, че това всъщност е роман - вълнуващ, сстраховит, запомнящ се. Който успя да достави огромно удоволствие и на недотам свикнал с хорър жанра читател хкато мен.
Книгата наистина беше чудесна - и като че ли беше идеална точно за такова време: студено, мрачно, снежно. Време за опасни сказания.
Ако още не сте я прочели - деийствайте. Сега е моментът.
Напълно си заслужава!

[Мариана Иванова · Rating 5 out of 5]

Уау!!! За мен това е най-доброто писано от Благой Йванов досега! И си позволявам да използвам негови думи: продължавай да пишеш, машино!!!

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Петте опасни сказания на Благой Д. Иванов - За белия хищник, За жадния скелет, За древния котарак, За умаления свят и За любопитната медуза - ми доставиха неподправено удоволствие с оригиналния си замисъл, с любопитно изградените персонажи и с определено богатия речник, втъкан в прозата, а черешката на тортата, разбира се, дойде при финалното разкритие, изключително хитроумно навързало уж самостоятелните сюжетни сегменти в доста по-мащабна постановка, по най-добрите традиции на fix-up похвата.

Но аз не съм очаквал друго от автор, който най-редовно сам си вдига високо летвата, не се страхува да обхожда различните жанрови територии на спекулативната литература и смело сменя възрастовия таргет на своите творби, без това по никакъв начин да се отразява на качеството им. Няма да се спирам обстойно върху отделните истории, ще кажа само, че всички без изключение бяха изключително мрачни и депресиращи, точно както го изисква хорър канонът. Лайтмотивът, дефиниран от единия от героите, е същевременно и най-безмилостната присъда -на добрите хора винаги им се случват лоши неща.

Черно-белите илюстрации на Иван Беров също трябва да се споменат – категорично превърнаха изданието в едно прелестно и страховито книжно бижу.

[Vasil]

Още една глътка жанров чист въздух от Благой Д. Иванов. Книгата се чете на един дъх и изобилства от това, което читателите на Благой вече познават: мрачна атмосфера, пищни описания, някой друг неочакван обрат и точната доза реализъм и фантастика. Уютни (доколкото ужасът го позволява, а той го позволява) разкази и една приятна панделка накрая – аз останах доволен читател и чакам следващата книга.

[Stanislav Zhelyazkov · Rating 4 out of 5]

Жанровата литература в България определено е в своя ренесанс. И Благой Иванов доказва това с романа си “Опасни сказания”. Много добре изградена книга във fix-up похват в която автора умело съчетава мистиката, хорър и злободневни теми за гняв, насилие, отмъщение и последствията и цената която плащаме за това.
Петте истории са прекрасни, като всяка една от тях те грабва с динамичност и мистика и те кара да четеш още и още. Няма да навлизам в самите истории, само ще кажа прочетете ги. Финала прекрасно обединява петте истории в един хем завършен, хем и леко отворен финал с който автора успява да ни до уплаши докрай и да ни накара да се замислим.
Приятно четене на всички, които ще се докоснат до тези опасни сказания.

[Ия Цветанова · Rating 3 out of 5]

Разказите, които изграждат този роман-мозайка, не бяха лоши и на моменти дори впечатляващи като идеи. Въпреки това в изпълнението им за мен липсваше нещо съществено. Диалозите ми се сториха неестествени и тромави, а текстът на места прекалено обяснителен — на читателя се поднасят неща, които той лесно би могъл да подразбере сам. Тези допълнителни разяснения по-скоро утежняват, отколкото обогатяват разказа. Въпреки резервите ми, бих дала шанс на друга книга от автора в бъдеще и смятам да го направя съвсем скоро.

[Cveti Amarth · Rating 5 out of 5]

Има книги, които докато четеш те побиват тръпки.. Представяш си края, но той никога не е такъв какъвто очакваш.

Тази книга е една от тях. Книга, която те държи вкопчен в страниците, предвкусвайки края. Но той изобщо не е край, а едно ново начало..

Това е книгата "Опасни Сказания", написана от Благой Иванов .

В нея се разказва, за група тийнейджъри, които пренебрегват вечерният си час и влизат в стара изоставена къща.. Там започват да четат сказания (поверия) от преди стотици години.. Всяка една от тях си има своите заглавия и участници.

Но с всяко следващо сказание, усещането за надвиснала беда се усилва. Предвкусва се и натежалото във времето злокобно проклятие..

Тийнейджърите са изправени пред желанието си да завършат поверията или да напуснат злокобната къща.. Според вас кое избират те?

[Дарина Димитрова · Rating 5 out of 5]

💚 “Опасни сказания” - Благой Д. Иванов

📃 “Тези сказания, каквито и да бяха, който и да ги беше създал, можеха да бъдат наистина опасни - благодарение на тях някакъв пролом се беше образувал около тях, който обрамчваше отношенията им... и отношенията им се опъваха и стържеха, бяха пред скъсване като мускулно разтежение, което не
третираш с почивка и лекарско наблюдение, а това не беше никак добре, защото рискуваха да се озоват в падина с хлъзгави склонове, от които нямаше излизане.”

🪼 Еха! умножено по хиляда и изкрещяно още толкова пъти - това е усещането, с което се измъквам от здравата и примамлива хватка, в която обгръща тази книга. Такъв е и дълбокият поклон пред гениалността на автора. И съвсем буквално изкрещях в един определен момент, защото Благой Иванов така успешно завъртя главата ми, докато ми поднесе големите разкрития, че нямаше как другояче.

💚 Петима младежи са достатъчно безразсъдни, за да нахлуят в призрачен и изоставен дом, за когото се носят слухове, мрачни сказки и легенди. Там те откриват отговаряща на очакванията атмосфера и една пишеща машина, както и листове с “Опасни сказания”. И така започва шоуто.

📃 На пръв поглед може да си помислим, че авторът е искал да обедини пет привидно нямащи общо помежду си истории, като ги разкаже малко по-атрактивно и внушително. После обаче ще осъзнаем, че той е направил нещо далеч по-грандиозно и достойно за преклонение пред таланта му.

🪼 Тук цифрата 5 не е случайна. В общи линии, нищо не е. От корицата през символичните графични елементи, които разделят пасажите до всяка думичка, която не бива да пропускаме, жадни за разкрития. Общото между сказанията е, че във всяко едно от тях ни обгръща мрачна атмосфера, подсилена от климата, метериологичните характеристики - гръмотевици, бури, светкавици, мрак - и от цялостното тягостно присъствие на нещо зло, древно, тайнствено и неизбежно.

💚 Общи са и красивите изразни похвати, с които писателят работи повече от брилянтно. Алегория, хипербола, символизъм и какво ли още не се вплитат в мозаечна структура, която, ако успеем, да подредим правилно, ще получим цяла, жива картина. Благой Иванов създава шедьовър присъщ на древните философи, които са използвали изброените по-горе богатства на речта, вкупом с метафори, за да придадат желаните поуки, изводи и заключения.

📃 Произведението е книга на ужасите, която вдига толкова високо летвата и нивото, че превръща себе си в индивидуален жанр и литературно подразделение. Фантасмагориите са едновременно смразяващи кръвта и налудничави. Те са начин да видим отново човешките чудовища, неотложните и неизбежни последици, които носят изборите ни, да осмеят и порицаят непристойното, да го накажат или увековечат.

🪼 Всеки пасаж съдържа пропорционални, равни части реализъм в най-суровата му, човешка, обществена, ужасяваща, грозна форма и такива, които Благой Иванов изпъстря със зловещ, динамичен, но и гениален замах с нереални, алегорични, хиперболизирани символики, за да забърка еднородна смесица, невъзможна за съществуване без противоположния си елемент. Досущ като в истинския живот. Докато четях си мислих за Емил Минчев и Марин Трошанов, защото дружбата помежду трима им е неизбежна в човешки, но и в творчески план. Тези хора имат сходен гений и прекрасно луди умове. Луди в смисъла на гениалност и безгранично въображение. Умни и богати на познания са до настръхване на всяка частица от тялото.

💚 Сигурна съм, че книгата заслужава огромна любов, подкрепа и внимание. Точно толкова съм и убедена, че няма да получи и половината, дано греша и не съм лош пророк, защото ще е трудна за преглъщане и асимилация от мнозина. Тя обаче си остава все така гениална, великолепна, въздействаща, разтърсваща, вбесяваща, разплакваща, спираща дъха и проникваща незабравимо и завинаги в нас.

💚 Благодаря от все сърце на прелестния Благой Иванов за предоставения екземпляр от творбата! Адмирации за невероятните хора от “Артлайн Студиос” за перфектната работа с нея! Книжното тяло е страхотно, а художествените елементи дават много добавена стойност на повествованието и идеологиите. Това, че произведението достига до мен безвъзмездно не е повод за възхитата ми, а това изречение заимствам перефразирано от любимата Дидинка, която първа видях да го изписва в ревютата си.

Страници: 392
Редактор: Иван Д. Атанасов
Коректор: Кристина Димирова
Художник на корицата и илюстрации: Иван Беров
Оформление: Георги Мерамджиев
Издател: Студиото на А
Други творби на автора: “Седем градски гряха”, “Мазето”, “Плюшеното приключение” - издателство “Сиела”; “Трансформации”, “Тринайсет чудовища за Хелоуин”, “Крехар” - издателство “Ориндж”;
“Добрите, лошите и грозните” - издателство “Ибис” и редица антологии, сборници и колективни трудове.

https://www.ozone.bg/product/opasni-s...

[Dessislava · Rating 5 out of 5]

„Опасни сказания“ е най-новата книга на Благой Д. Иванов. Дочетох я по-малко от час, след като гледах финала на Stranger Things, който ми донесе приятното усещане, че нърдщината няма да увехне никога, независимо от десетилетието, в което вирее. Докато има писатели като Благой Иванов, докато има хлапета, които играят Днд и четат Стивън Кинг и за които приятелството, смелостта и приключенията са висша ценност, всичко ще е наред.

„Опасни сказания“ е книга с добре позната флуидна форма – роман, съставен от отделни истории, обединени от общ гръбнак и мутиращи в единно чудовище на финала. Група деца живеят в градче, където има голяма зловеща къща, в която се говори, че някога живял писател, сключил сделка с дявола. Този писател вече го нямало, но ръкописите му били някъде из къщата и също така се говорело, че който припари до тях, изчезва. И тази група смели деца решава да си тества късмета и уменията за оцеляване, като влязат в тази къща, потърсят ръкописите и ги прочетат. Разбира се, правят го и ето ги „Опасни сказания“.

Обичам истории за приятелски групи. „Сърца в Атлантида“ си остава един от любимите ми филми на Стивън Кинг и често си мислех за него, докато четях, макар приятелските групички в двете произведения да са доста различни. Благой Иванов умее да рисува персонажи, да дава на читателя достатъчно детайли, за да си ги представи бързо и лесно. Хлапетата му носят 90-тарско усещане за лекота, искреност и непринуденост. Нито един от тях не е захаросан, нито един от тях не е супергерой. Динамиката между тях ми хареса (нещо, което не мога да кажа за разказа му от сборника „Възкресения“, но да не отивам там).

Та… попадат децата на ръкописите на Грегор Хансел (не знам аз ли си въобразих препратката към Кафка и Грегор Самза) и започват да четат. Първите два разказа ми харесаха много, доколкото разкази за смърт, трошене на кости, кървави възмездия и бруталност могат да бъдат „харесани“. Една от любимите теми на Благой Иванов е възмездието. Ако помня правилно, то заема сериозен процент от мотивацията на героите му да направят каквото и да е. А аз обичам справедливостта и тържествувам всеки път, когато някой мизерник си го получи. Втората половина с истории малко забавиха ритъма си с мен, но въпреки това ми допаднаха. Една от тях ме върна към един от последните ми любими сериали FROM, който много, много ми липсва. А финалният разказ е онзи, който сглобява чудовището и отваря вратите към онова, което се крие зад легендата за Грегор Хансел.

Обективно:
„Опасни сказания“ започна ударно, глътна 3 часа от живота ми, в които четях сякаш съм 13-годишно дете през 2002 година. Без интернет, без телефон, без музика, без разсейване. Само ти и книгата.
След това бляскаво начало малко се разсеях, но след финала съм доволна и благодарна, че се позабавлявах с една добра книга. Ако „Крехар“ ми дотежаваше с някои научни обяснения и прекалени психологически потрети и обяснения на героите, то тук Благой Иванов доста се е овладял и виждам голяма разлика.
Не успях да се привържа към нито един персонаж, нямам си любимец, нямаше такъв, за когото да се надявам да не умре, но и слава богу, защото си знаем Благой – рядко има милост към онези, които създава. От друга страна това е жанрова литература, надали е редно да очаквам от истории на ужасите да проява кой знае колко емоция, различна от потрес, възмущение и изумление.
Благой е безпощаден. Създава, за да унищожава. Рови се в душите на героите си, търси катрана, маха тапата от гърлото му и го пуска да се разлее. И всичко това, докато пише с лекота на обигран разказвач, който привидно те омайва, завърта те в неусетни сюжети и после БАМ. Хвърля всичко в черната дупка, където надеждата съществува единствено под формата на хипотетична възможност за дребно изкупление, възмездие или просто бърза смърт.

Ако и вие като половината свят все още сте в Stranger things вселената и не ви се излиза много, „Опасни сказания“ е идеалното продължение в момента. Нърд културата, жанровата литература и кино са като лепило за приятелство. Неслучайно книгата е посветена на другарите на Благой по оръжие – неговата приятелска група жанрови писатели, които присъстват и в благодарностите. Това е уважително, мило и важно. Защото не можеш да пишеш за приятели, които влизат смело в света на ужасите, за да преборват страха, ако самият ти не разполагаш с такива. Всъщност, можеш. Но надали ще оцелееш.

[Iskren Zayryanov · Rating 5 out of 5]

Има нещо магнетично в страшните истории. Ония, които обичахме като тинейджъри да си разказваме и който задължително са с трагичен край. Които са толкова зловещи, че докато някой приятел ги разказва, неволно се оглеждаш през рамо, защото почти усещаш присъствието на злото от историята. Да се уплашиш, за да се почувстваш жив. Всичко започва с една компания от смели хлапета на прага на зрелостта, които в търсене на себе си, решават да посетят обвита в тайнственост изоставена къща, за която се носят зловещи слухове. И там на тавана, в този призрачен дом, намират стара пишеща машина с купчина листове до нея, заключили на страниците си с оковите на буквите няколко зловещи истории. Звучи ли ви познато? Със сигурност. Аз лично мога да се сетя за доста емблематични произведения започващи по този познат начин – както литературни, така и филмови. Но това, че започва като нещо вече видяно или четено, не трябва да ви подвежда. Благой започва от добре познати тропи, забърква известни съставки, но добавя още толкова от себе си, от своите идеи, фантазия, чар и талант, че накрая се получава нещо наистина различно, индивидуално и много, ама много добро в жанровата литература. „Опасни сказания“ е роман пъзел. Пролога отваря рамката в която ще се развия няколко страховити и завладяващи истории, които наглед не са свързани сюжетно. Истории в които митичното, свръхестественото, страховитото и фантастичното си дават среща. Епилогът заключва всички истории в една голяма картина и всички събития и от странните сказания и случилото се на тавана придобива съвсем друг контекст. По-голям, по-логичен, по-мрачен и прави този роман много по-голям и въздействаш. Голям като идея, която многократно надскача сбора на своите отделни части. Благой детайлно изгражда своите герои, нещо което е характерно за него и добре познато ми от предходните му творби. Персонажите му не са прото скицирани хора на които да се случат ужасяващи приключение и са просто бягащ и пищящ фон, а истински живи личности, всеки със своята история и мотивация, грижливо вплетени в случващото се, които са толкова на място в ужасяващите сказания, че ако ги извадиш, историята губи себе си. И за мен това е една от най-силните страни, както на този конкретен роман, така и на всичко което пише той.

[Keekee Reads · Rating 5 out of 5]

Да се пише мрачна проза в къса форма е истинско предизвикателство – лесно може да се изпадне в клишета или в повърхностен хорър, който разчита само на “евтини” стряскащи ефекти. В сборника си „Опасни сказания“ Благой Д. Иванов напълно РАЗБИВА тази представа като доказва, че у нас може да се създава зряла, интелигентна и изключително наситена жанрова литература.

Първото, което безапелационно ме спечели в тази книга, е плътната, безупречно конструирана мрачна атмосфера. Авторът притежава силно развит визуален усет и изключителни езикови способности. Прозата му е прецизна, изчистена и стилистично зряла – всяка дума е на мястото си, за да нагнети напрежението и да създаде онова специфично усещане за дискомфорт, което истински добрите истории в жанра оставят.

Голямото достойнство на сборника за мен обаче се крие в баланса. Въпреки тежката, оловна атмосфера и депресивните нюанси на битието, хуморът в книгата е поразително добър. Иванов вкарва фина черна ирония, която не олекотява текстовете, а дори засилва гротескното усещане за абсурд и оголва човешкото поведение, когато то е изправено пред лицето на ужаса или пред собствените си вътрешни демони.

Сюжетите безспорно са тежки, засягащи сериозни теми за вината, самотата и деструктивните импулси в човешката психика. Това е книга, която изисква внимание, кара те да разсъждаваш дълго за историите в нея и определено заслужава много повече трибуна и внимание в родното литературно пространство.

Ако търсите качествена, езиково издържана българска проза, която не се страхува да рови дълбоко в най-мрачните кътчета от съзнанието ви – направете си тази услуга и посегнете към “Опасни сказания”.

ПП. Прекрасните зловещи илюстрации от Иван Беров допълват перфектно тъмното настроение на текста.

[Polina ♆ · Rating 5 out of 5]

Изключително впечатлена съм от книгата. И преди съм чела неща на Благо, но това ме изненада повече от приятно. Представянето на историите, изграждането на героите и начина, по който всичко това така плавно се заплете - абсолютно майсторство.

Наративът бе разгърнат кинематографски, което позволява лесното потапяне в атмосферата на историите. И макар да ставаше дума за паранормални и хорър мотиви, нещата така добре бяха описани, че звучаха реалистично и без проблем може да повярваш във възможността да се случат наистина.

Героите бяха плътни и с нужната дълбочина, че да можеш да осъзнаеш положението им и да оправдае действията им.

Няма да си кривя душата, любимата ми история е тази за двете сестри. Има я мистерията, има го страхът, но и някъде под всички тях, я има и надеждата.

Общо взето много съм доволна от книгата. Само един съвет - не я четете в градския транспорт. Не е истина колко пъти съм се кокорила и запушвала уста с ръка за почуда на хората около мен. Повествованието работеше като добре смазана къща... извинете, пишеща машина, или да кажа като сказание за това какво става, когато си твърде любопитен в грешния момент.

[Petar Petroff · Rating 5 out of 5]

У-НИ-КАЛ-НА книга! Надмина всичките ми очаквания! Препоръчвам я горещо!

[Ivelin Sharabanski · Rating 5 out of 5]

Ако голяма част от литературния хорър свят е заложен в света на Лъвкрафт, “Опасни сказания” следват същия този свят и му придават нов различен и завършен смисъл!

[Ваня Стоянова-Михайлова · Rating 5 out of 5]

Разкошна книга! Поредно доказателство как безкрайната фантазия и неповторимият стил на автора могат да превърнат един обикновен сюжет в страхотно изживяване за читателя!

[Arrinh · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Започнах я без да знам изобщо какво захващам, но ме изненада много приятно. Обожавам подобни истории, самите разкази бяха изключително завладяващи, също много ми допадна начина, по който бяха обединени в роман. Имам само една забележка, героите в къщата можеха да бъдат малко по-добре развити, по никакъв начин не ме жегна какво ще се случи с тях, противно на героите в сказанията.
Първата ми книга на автора, но няма да е последна.