Опасни сказания

by Благой Д. Иванов

Всяко градче крие тайни и пази спомена за кошмарни събития, оставили неизличима следа в съзнанието на предходните поколения. А когато събитията се преплитат със суеверия, се превръщат в легенди, в страшни приказки, с които възрастните плашат непослушните деца.

Такава е и легендата за стария дом на Грегор Хансел, мрачната къща на върха на хълма, която дреме повече от век – пуста и зловеща. Никой не помни добре историята й, но всеки знае, че там се е случило нещо ужасно и че трябва да стоиш надалеч от нея... защото злото не си е отишло и ако дръзнеш да престъпиш прага й, ще си навлечеш беда. Ала с времето всяка легенда избледнява, губи силата си и се превръща в поредното уж безобидно сказание. И тази вечер петима тийнейджъри ще пренебрегнат предупрежденията, ще се надсмеят над поверията и ще влязат в изоставения дом, за да разкрият тайните му. Защото проклятията не са истински и не могат да те ухапят… нали?

Опасни сказания е хипнотизиращ роман мозайка, изграден от няколко привидно независими истории, увлекателно разказани от писателя и кинокритик Благой Д. Иванов и със спиращи дъха илюстрации от талантливия художник Иван Беров.

392 pages, Paperback

Published November 28, 2025

About the author

Благой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.

Reviews

[Деница Райкова]

Благой Д. Иванов - "Опасни сказания", изд. "Артлайн Студиос" 2025

Прочетох "Опасни сказания".
Или навярно е по-правилно да кажа, че се измъкнах от тях - така, както човек се измъква от опасност и дори когато вече е далече, не спира да се озърта зад гърба си, за да види дали не го преследва някой... или нещо.
Противно на впечатлението, което може би създадох с тези пъви редове, книгата ме увлече. Неустоимо. Придрпа ме в себе си, обгърна ме, плени ме. Няма как да не познавате това чувство - четете или изживявате нещо, което ви плаши или дори ужасява, наясно сте, че само ще става по-ужасно, и въпреки това не можете и не искате да се отдръпнете. Искате да сте там. В същия миг като героите, на същото мято като тях. За да видите - или пък, кой знае - да не видите, а само да чуте - какв о ще стане по-нататък.
Ето така се чувствах с тази книга.
И чувството беше прекрасно.
Искам да уточня, че рядко чета такива неща. Поне вече рязко. Може би взех дела си навремето с книгите на Стивън Кинг, може би просто не познавам добре жанровата литература. За сметка на това пък обожавам да чета легенди, приказки, митове, сказания. И именно това ме привлече на първо място - заглавието на тази книга. Сказания, че пък и опасни? Дайте ги насам! Дори не прочетох анотацията.
Може би и затова не се впечатлих особено, прочитайки пролога. Има толкова много истории - и фантастични, и не чак дотам - които започват със стара къща и откриване на ръкопис. И какво от това, че го намират група приятели? Нищо ново под слънцето.
Нещо обаче ме буташе да продържа нататък. И "бутането" сеа усили щом видях заглавията. Няма как да устоиш на такива заглавия. Или поне аз не можах.
И потънах в книгата.
Част от майсторството на един автор е в това да успее да породи интерес у някой, който не е съвсем на "ти" с неговия тип литаретарура. И да задържи гози интерес. И да успее да преплете в една история и ужас, и страх, и хумор, и тъга, без никое от тези неща да надделява а другите и да разваля удоволствието по някакъв начин.
Благой Иванов владее тези умения идеално.
Книгата не ме отегчи нито за миг, на моменти имах чувството, че не чега, а гълтам страниците. Завладяващо от първата до последната буква, истинска наслада за четене.
Много ми е трудно да кажа ксоя история ми хареса най-много - четох с интерес и удоволствие всичките. Най-тежка и трудна за четене чисто емоционвално ми беше "Жадният скелет" - която дори успя да ми докара тревожни сънища. Най-иненадваща беше последната - която донякъде ми напомни за нещо, което превеждах преди доста години.
Харесаха ми интерюдиите между историите - беше интересно да се проследи как приятелите обсъждат всяка история. И често се улавях, че сравнявам възприятията си с техните.
В "Сказание за любопитната медуца" ми трябваше известно време да осъзная какво всъщност става... ще премълча, за да не развалям изненадата на бъдещите чигтатели, само ще кажа, че може би именно тук изпитах най-голям ужас.
Казвам "истории". Наистина почтки до края възприемах книгата като отделни истории, чието свързващо звено бяха приятелите, намерили ръкописа. Едва накрая си дадох сметка, че това всъщност е роман - вълнуващ, сстраховит, запомнящ се. Който успя да достави огромно удоволствие и на недотам свикнал с хорър жанра читател хкато мен.
Книгата наистина беше чудесна - и като че ли беше идеална точно за такова време: студено, мрачно, снежно. Време за опасни сказания.
Ако още не сте я прочели - деийствайте. Сега е моментът.
Напълно си заслужава!

[Мариана Иванова · Rating 5 out of 5]

Уау!!! За мен това е най-доброто писано от Благой Йванов досега! И си позволявам да използвам негови думи: продължавай да пишеш, машино!!!

[Vasil]

Още една глътка жанров чист въздух от Благой Д. Иванов. Книгата се чете на един дъх и изобилства от това, което читателите на Благой вече познават: мрачна атмосфера, пищни описания, някой друг неочакван обрат и точната доза реализъм и фантастика. Уютни (доколкото ужасът го позволява, а той го позволява) разкази и една приятна панделка накрая – аз останах доволен читател и чакам следващата книга.

[Ия Цветанова · Rating 3 out of 5]

Разказите, които изграждат този роман-мозайка, не бяха лоши и на моменти дори впечатляващи като идеи. Въпреки това в изпълнението им за мен липсваше нещо съществено. Диалозите ми се сториха неестествени и тромави, а текстът на места прекалено обяснителен — на читателя се поднасят неща, които той лесно би могъл да подразбере сам. Тези допълнителни разяснения по-скоро утежняват, отколкото обогатяват разказа. Въпреки резервите ми, бих дала шанс на друга книга от автора в бъдеще и смятам да го направя съвсем скоро.

[Cveti Amarth · Rating 5 out of 5]

Има книги, които докато четеш те побиват тръпки.. Представяш си края, но той никога не е такъв какъвто очакваш.

Тази книга е една от тях. Книга, която те държи вкопчен в страниците, предвкусвайки края. Но той изобщо не е край, а едно ново начало..

Това е книгата "Опасни Сказания", написана от Благой Иванов .

В нея се разказва, за група тийнейджъри, които пренебрегват вечерният си час и влизат в стара изоставена къща.. Там започват да четат сказания (поверия) от преди стотици години.. Всяка една от тях си има своите заглавия и участници.

Но с всяко следващо сказание, усещането за надвиснала беда се усилва. Предвкусва се и натежалото във времето злокобно проклятие..

Тийнейджърите са изправени пред желанието си да завършат поверията или да напуснат злокобната къща.. Според вас кое избират те?

[Dessislava · Rating 5 out of 5]

„Опасни сказания“ е най-новата книга на Благой Д. Иванов. Дочетох я по-малко от час, след като гледах финала на Stranger Things, който ми донесе приятното усещане, че нърдщината няма да увехне никога, независимо от десетилетието, в което вирее. Докато има писатели като Благой Иванов, докато има хлапета, които играят Днд и четат Стивън Кинг и за които приятелството, смелостта и приключенията са висша ценност, всичко ще е наред.

„Опасни сказания“ е книга с добре позната флуидна форма – роман, съставен от отделни истории, обединени от общ гръбнак и мутиращи в единно чудовище на финала. Група деца живеят в градче, където има голяма зловеща къща, в която се говори, че някога живял писател, сключил сделка с дявола. Този писател вече го нямало, но ръкописите му били някъде из къщата и също така се говорело, че който припари до тях, изчезва. И тази група смели деца решава да си тества късмета и уменията за оцеляване, като влязат в тази къща, потърсят ръкописите и ги прочетат. Разбира се, правят го и ето ги „Опасни сказания“.

Обичам истории за приятелски групи. „Сърца в Атлантида“ си остава един от любимите ми филми на Стивън Кинг и често си мислех за него, докато четях, макар приятелските групички в двете произведения да са доста различни. Благой Иванов умее да рисува персонажи, да дава на читателя достатъчно детайли, за да си ги представи бързо и лесно. Хлапетата му носят 90-тарско усещане за лекота, искреност и непринуденост. Нито един от тях не е захаросан, нито един от тях не е супергерой. Динамиката между тях ми хареса (нещо, което не мога да кажа за разказа му от сборника „Възкресения“, но да не отивам там).

Та… попадат децата на ръкописите на Грегор Хансел (не знам аз ли си въобразих препратката към Кафка и Грегор Самза) и започват да четат. Първите два разказа ми харесаха много, доколкото разкази за смърт, трошене на кости, кървави възмездия и бруталност могат да бъда�� „харесани“. Една от любимите теми на Благой Иванов е възмездието. Ако помня правилно, то заема сериозен процент от мотивацията на героите му да направят каквото и да е. А аз обичам справедливостта и тържествувам всеки път, когато някой мизерник си го получи. Втората половина с истории малко забавиха ритъма си с мен, но въпреки това ми допаднаха. Една от тях ме върна към един от последните ми любими сериали FROM, който много, много ми липсва. А финалният разказ е онзи, който сглобява чудовището и отваря вратите към онова, което се крие зад легендата за Грегор Хансел.

Обективно:
„Опасни сказания“ започна ударно, глътна 3 часа от живота ми, в които четях сякаш съм 13-годишно дете през 2002 година. Без интернет, без телефон, без музика, без разсейване. Само ти и книгата.
След това бляскаво начало малко се разсеях, но след финала съм доволна и благодарна, че се позабавлявах с една добра книга. Ако „Крехар“ ми дотежаваше с някои научни обяснения и прекалени психологически потрети и обяснения на героите, то тук Благой Иванов доста се е овладял и виждам голяма разлика.
Не успях да се привържа към нито един персонаж, нямам си любимец, нямаше такъв, за когото да се надявам да не умре, но и слава богу, защото си знаем Благой – рядко има милост към онези, които създава. От друга страна това е жанрова литература, надали е редно да очаквам от истории на ужасите да проява кой знае колко емоция, различна от потрес, възмущение и изумление.
Благой е безпощаден. Създава, за да унищожава. Рови се в душите на героите си, търси катрана, маха тапата от гърлото му и го пуска да се разлее. И всичко това, докато пише с лекота на обигран разказвач, който привидно те омайва, завърта те в неусетни сюжети и после БАМ. Хвърля всичко в черната дупка, където надеждата съществува единствено под формата на хипотетична възможност за дребно изкупление, възмездие или просто бърза смърт.

Ако и вие като половината свят все още сте в Stranger things вселената и не ви се излиза много, „Опасни сказания“ е идеалното продължение в момента. Нърд културата, жанровата литература и кино са като лепило за приятелство. Неслучайно книгата е посветена на другарите на Благой по оръжие – неговата приятелска група жанрови писатели, които присъстват и в благодарностите. Това е уважително, мило и важно. Защото не можеш да пишеш за приятели, които влизат смело в света на ужасите, за да преборват страха, ако самият ти не разполагаш с такива. Всъщност, можеш. Но надали ще оцелееш.

[Iskren Zayryanov · Rating 5 out of 5]

Има нещо магнетично в страшните истории. Ония, които обичахме като тинейджъри да си разказваме и който задължително са с трагичен край. Които са толкова зловещи, че докато някой приятел ги разказва, неволно се оглеждаш през рамо, защото почти усещаш присъствието на злото от историята. Да се уплашиш, за да се почувстваш жив. Всичко започва с една компания от смели хлапета на прага на зрелостта, които в търсене на себе си, решават да посетят обвита в тайнственост изоставена къща, за която се носят зловещи слухове. И там на тавана, в този призрачен дом, намират стара пишеща машина с купчина листове до нея, заключили на страниците си с оковите на буквите няколко зловещи истории. Звучи ли ви познато? Със сигурност. Аз лично мога да се сетя за доста емблематични произведения започващи по този познат начин – както литературни, така и филмови. Но това, че започва като нещо вече видяно или четено, не трябва да ви подвежда. Благой започва от добре познати тропи, забърква известни съставки, но добавя още толкова от себе си, от своите идеи, фантазия, чар и талант, че накрая се получава нещо наистина различно, индивидуално и много, ама много добро в жанровата литература. „Опасни сказания“ е роман пъзел. Пролога отваря рамката в която ще се развия няколко страховити и завладяващи истории, които наглед не са свързани сюжетно. Истории в които митичното, свръхестественото, страховитото и фантастичното си дават среща. Епилогът заключва всички истории в една голяма картина и всички събития и от странните сказания и случилото се на тавана придобива съвсем друг контекст. По-голям, по-логичен, по-мрачен и прави този роман много по-голям и въздействаш. Голям като идея, която многократно надскача сбора на своите отделни части. Благой детайлно изгражда своите герои, нещо което е характерно за него и добре познато ми от предходните му творби. Персонажите му не са прото скицирани хора на които да се случат ужасяващи приключение и са просто бягащ и пищящ фон, а истински живи личности, всеки със своята история и мотивация, грижливо вплетени в случващото се, които са толкова на място в ужасяващите сказания, че ако ги извадиш, историята губи себе си. И за мен това е една от най-силните страни, както на този конкретен роман, така и на всичко което пише той.

[Petar Petroff · Rating 5 out of 5]

У-НИ-КАЛ-НА книга! Надмина всичките ми очаквания! Препоръчвам я горещо!

[Ваня Стоянова-Михайлова · Rating 5 out of 5]

Разкошна книга! Поредно доказателство как безкрайната фантазия и неповторимият стил на автора могат да превърнат един обикновен сюжет в страхотно изживяване за читателя!

[Arrinh · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Започнах я без да знам изобщо какво захващам, но ме изненада много приятно. Обожавам подобни истории, самите разкази бяха изключително завладяващи, също много ми допадна начина, по който бяха обединени в роман. Имам само една забележка, героите в къщата можеха да бъдат малко по-добре развити, по никакъв начин не ме жегна какво ще се случи с тях, противно на героите в сказанията.
Първата ми книга на автора, но няма да е последна.