Книгата на Лидия е най-чисто човешко преживяване; дневник, написан с отворено сърце и искрено желание да помогне на всеки, който иска да се излекува. Да бъде следващият, успял да настрои съвършените инструменти на тялото си така, че то да победи болестта. Написана е с обич, уважение и респект към едно заболяване, което звучи като доживотна присъда.
Това, което Лидия избира да направи обаче, е не да води битка, а да разбере защо тялото ѝ боледува. Да остане в тишина и да осъзнае какви емоции, мисли, навици, страхове, болки и тъги са отключили вратата към заболяването. Повежда ни за ръка навсякъде, закриля с думите си, защото знае, че хората, които ще четат, имат нужда от нейния кураж.
Книгата е за всички, които ще се осмелят да тръгнат по пътя. Тя има и съвършено практична част, която е изключително полезна. Наричам подобни раздели „Щом някой може, мога и аз“.
Те са утешителни, защото знаеш, че не си сам, и всяко колебание, всеки въпрос, който би отключил страхове и съмнения, получава своя отговор.
С тези страници Лидия поема отговорност към читателите си.
Точно така, както първо я е поела към себе си и си е обещала да се излекува. Не е лесно да обобщиш, да систематизираш и да поднесеш достъпно, понякога дори забавно, толкова много информация. В този текст са отразени много от най-тревожните констатации за нас, модерните хора: не дишаме, не се движим достатъчно, не се храним умно, не умеем да бъдем истински господари на мислите си и още много.