Има истории, които започват там, където сякаш всичко свършва. Те се раждат от края – когато пепелта още тлее и малко пламъче надежда тихо мъждука. Новият лекар в болницата не може да устои на историите на баба Магда – мъдра старица с глас като песен и дарбата да те пренася с думи в отминали времена на чудеса, горски създания и изпиващи душата копнежи. В сърцето ѝ се крият не просто спомени, а смайващи легенди от старите български земи, където страшни змейове бродят редом с всякакви други чудати създания.
А младата Магда е сякаш орисана да ги привлича. От дете тя расте близо до юнака Марко и дори му помага да укроти огнения самодивски кон Шарколия. С него ще се впуснат във вълнуващи и опасни приключения, ще срещнат самодиви страшни и красиви, ще летят и до луната, за да дирят билката, дето връща живота.
Неведомата съдба на Магда я подмамва дори отвъд света на хората. Нейното жадно сърце тръпне да открие любовта даже там, където малцина смеят да пристъпят. А напред я чакат избори, отредени само за тези, които могат да платят най-високата цена.
„Бели ветрове“ е омайна история, базирана на автентични народни песни, която вдъхва нов живот на българския фолклор – свят на неведоми сили, силна страст и мрачни тайни, изтъкан от преданията и мъдростта на нашите предци.
Идеята на романа много ми допадна, но изпълнението беше изпълнено с дупки - историческото време не е смислено, рамката на разказа на баба Магда също е ненужна, някои от събитията ми се струват насилствено напаснати едни към други. Хем се опитваме да навлезем в живота и вътрешния свят на баба Магда, хем не успяваме да го направим. Имаше и несъответствия във времето - освен, че исторически погледнато разказните събития се случват около 3-4 века по-късно отколкото би трябвало, от лятото единия ден се прескача до есента буквално на следващия. Както Магда е яла череши и черници, няколко часа по-късно е изяла круши и ябълки, които зреят есента, не лятото като черешите и черниците.
Отделно, митологията е западно повлияна и не знам откъде са се взели образите на самодивите - останалите митологични образи и магии имат някаква достоверност, но самодивите са може би полски, не български.
Езикът на героите и песните ме озадачи - обикаляха българското землище, може би най-много бяха от Западна България. Ако обаче не се стремим към достоверност и автентичност на времето, езика и фолклора, "Бели ветрове" беше приятно четиво.
„Бели ветрове“ на Мария Македонска е впечатляващ дебют, който съживява българския фолклор с изящество, почит и размах. Романът тръгва от тихия глас на баба Магда – старница, чийто разкази се леят като народна песен и вплитат читателя в свят, където легендите не просто живеят, а дишат с пулса на земята. Историята на младата Магда и юнака Марко се разгръща като стародавен епос, в който самодиви, змейове, духове и чудати създания съжителстват със силни страсти, опасни избори и копнежи, които изпиват душата. Романът излиза с логото на „Сиела“ и корица от Дамян Дамянов. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
If you want to dive in to the Bulgarian ethno/pagan literature, take Maria Makedonska. She has a lot of blastful short stories that are going to make you believe. Now, she has a Novel. And she's warming her hands upside-down, through the veines since the gypsies in her novel told her so. In this book the very small girl travels through the world. Because she's damaged and looking for the rainbow.