What do you think?
Rate this book
Глина
Пет години „Глина“! Специално колекционерско издание на дебютния роман на Виктория Бешлийска!
Пет години след публикуването на „Глина“ – романа, който се превърна в литературен феномен и спечели престижни награди като „Избор на книжарите“ на книжарница „Хеликон“ за 2021 г., „Книга на 2021 г.“ на предаването на БНТ „Библиотеката“ и европейската награда за дебют „Еврокон 2021“, Виктория Бешлийска и издателство „Софтпрес“ отбелязват годишнината с колекционерско издание.
Специалната книга е с твърди корици, цветни порезки и с уникална номерация на всеки екземпляр, която показва поредността от общия лимитиран тираж.
„Встъпвайки отново в света на „Глина“, почувствах, че искам да дам нещо ново на историята за бусинските майстори грънчари от 17-и век. Нещо от енергията на годината, в която излиза това специално издание. Приемете го като подарък към романа и към всеки встрастен в него“ – пише Виктория Бешлийска в новия предговор на книгата и разкрива идеята зад ексклузивния епилог – пролог в изданието. Неслучайно озаглавен така, новият текст в „Глина“ отразява авторовото разбиране, че „в художествената литература няма „минало“, а по-скоро съществува единно поле от образи, теми и сюжети, които трептят в очакване за проявление“ и че „както и в живота, краят на една приказка е начало на друга.“
Пет години след публикуването на „Глина“ – романа, който се превърна в литературен феномен и спечели престижни награди като „Избор на книжарите“ на книжарница „Хеликон“ за 2021 г., „Книга на 2021 г.“ на предаването на БНТ „Библиотеката“ и европейската награда за дебют „Еврокон 2021“, Виктория Бешлийска и издателство „Софтпрес“ отбелязват годишнината с колекционерско издание.
Специалната книга е с твърди корици, цветни порезки и с уникална номерация на всеки екземпляр, която показва поредността от общия лимитиран тираж.
„Встъпвайки отново в света на „Глина“, почувствах, че искам да дам нещо ново на историята за бусинските майстори грънчари от 17-и век. Нещо от енергията на годината, в която излиза това специално издание. Приемете го като подарък към романа и към всеки встрастен в него“ – пише Виктория Бешлийска в новия предговор на книгата и разкрива идеята зад ексклузивния епилог – пролог в изданието. Неслучайно озаглавен така, новият текст в „Глина“ отразява авторовото разбиране, че „в художествената литература няма „минало“, а по-скоро съществува единно поле от образи, теми и сюжети, които трептят в очакване за проявление“ и че „както и в живота, краят на една приказка е начало на друга.“
384 pages, Hardcover
Published December 3, 2025
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 444 reviews
November 5, 2021
"Глина" е поредна глава в популярния напоследък жанр фолклорен кич. Получаваме една амалгама от клишета, които за съжаление вече започнах да свързвам с подобна литература: сюжет като от турски сериал, мелодрама, обилно подправена с билки, ритуали, наричания, магии, но и християнска вяра, църкви, икони, попове и прочее. Балканското джизъс вуду, в което в една сцена се молиш на Бог, а в друга колиш черна кокошка и й източваш кръвта, за да направиш магия за здраве, за мен е доста притеснителен феномен.
Сюжетът на "Глина" е простичък. По думите на авторката е основан на реална легенда от Трънско. Всъщност бих казала, че има две основни сюжетни линии - един банален любовен триъгълник, на който се отделя по-голямо внимание от необходимото, и историята на едно пътешествие с мисия.
Любовните отношения по никакъв начин не ме заинтригуваха, защото изборът на една овца между два семпли дудука не представлява реална драма. За разнообразие има и секс сцена, която по класически маниер, познат ни от бг-киното, беше wtf. Героите бяха изрезки, архетипи, то не бяха черни брадати ангели, коси като змии, всяка жена е най-красивата в селото с уста като пафти, ох, леле.
Пътешествието до Мордор пък беше толкова наивно, нереалистично, претупано към края на книгата и съставено от удобни съвпадения, че също беше лишено от всякакъв заряд.
Според мен тази книга не разказва история, а е пясъчник за езикови упражнения. Както във всеки пясъчник и тук човек може да намери ако. Тук акото е под формата на постоянни пресилени псевдопоетични сравнения, които затрупват изреченията. В някои от сравненията няма особен смисъл. Други са гнусни ("В нея нещо простена като хвърлено на дъното на кладенец дете."; "Тежкият черен сноп тупна глухо в зейналата яма като труп на мъртвородено.") Попаднах и на поредица от три изречения, всяко от които съдържаше тази формула "Х като У". Като, като, като... Това е словоблудство, а не езиково богатство. Не, не е поезия в проза, а липса на усет към езика и неумение да спреш.
Освен сравненията авторката си дава за цел да пробута в текста остарели и редки думи, но човек остава с впечатлението, че думите са самоцелно лепнати не защото са нужни, а колкото да ги има. Решила е например, че ще вмъкне думата бробиняло (мравуняк означава според бележките към текста) и се започва: "Стамбул бълбукаше като гъста чорба, жужеше като пълна с цвъркачи гора и пъплеше по черупката на света като бробиняло от лениви мравки, упоени от жегата и праха на късното лято." (баси, задъхах се); и пак "Като бробиняло бе къщата на стария майстор."
Бележките към текста като цяло озадачават. Сред екзотичните думи са сложени и думи, които не вярвам някой да не знае - чедо, трая, сандък, кретам, взор, вдявам... Защо? Нима тази книга ще бъде четена от човек, който не знае какво означава "сандък"?
От чист инат добутах до края. Считам за творческа немощ съдбата на главен герой да се решава "зад кадър". За какво беше цялата тази работа, какъв беше смисълът на историята, поуката или каквото там се е целяло с този разказ? Не знам.
Сюжетът на "Глина" е простичък. По думите на авторката е основан на реална легенда от Трънско. Всъщност бих казала, че има две основни сюжетни линии - един банален любовен триъгълник, на който се отделя по-голямо внимание от необходимото, и историята на едно пътешествие с мисия.
Любовните отношения по никакъв начин не ме заинтригуваха, защото изборът на една овца между два семпли дудука не представлява реална драма. За разнообразие има и секс сцена, която по класически маниер, познат ни от бг-киното, беше wtf. Героите бяха изрезки, архетипи, то не бяха черни брадати ангели, коси като змии, всяка жена е най-красивата в селото с уста като пафти, ох, леле.
Пътешествието до Мордор пък беше толкова наивно, нереалистично, претупано към края на книгата и съставено от удобни съвпадения, че също беше лишено от всякакъв заряд.
Според мен тази книга не разказва история, а е пясъчник за езикови упражнения. Както във всеки пясъчник и тук човек може да намери ако. Тук акото е под формата на постоянни пресилени псевдопоетични сравнения, които затрупват изреченията. В някои от сравненията няма особен смисъл. Други са гнусни ("В нея нещо простена като хвърлено на дъното на кладенец дете."; "Тежкият черен сноп тупна глухо в зейналата яма като труп на мъртвородено.") Попаднах и на поредица от три изречения, всяко от които съдържаше тази формула "Х като У". Като, като, като... Това е словоблудство, а не езиково богатство. Не, не е поезия в проза, а липса на усет към езика и неумение да спреш.
Освен сравненията авторката си дава за цел да пробута в текста остарели и редки думи, но човек остава с впечатлението, че думите са самоцелно лепнати не защото са нужни, а колкото да ги има. Решила е например, че ще вмъкне думата бробиняло (мравуняк означава според бележките към текста) и се започва: "Стамбул бълбукаше като гъста чорба, жужеше като пълна с цвъркачи гора и пъплеше по черупката на света като бробиняло от лениви мравки, упоени от жегата и праха на късното лято." (баси, задъхах се); и пак "Като бробиняло бе къщата на стария майстор."
Бележките към текста като цяло озадачават. Сред екзотичните думи са сложени и думи, които не вярвам някой да не знае - чедо, трая, сандък, кретам, взор, вдявам... Защо? Нима тази книга ще бъде четена от човек, който не знае какво означава "сандък"?
От чист инат добутах до края. Считам за творческа немощ съдбата на главен герой да се решава "зад кадър". За какво беше цялата тази работа, какъв беше смисълът на историята, поуката или каквото там се е целяло с този разказ? Не знам.
May 22, 2021
Колебаех се дали да напиша това ревю. Обикновено потискам поривите си за силно негативни ревюта, но в крайна сметка може би би било от полза на читатели със сходен вкус за книги като моя.
Беше ми изключително трудно да прочета “Глина”. Отне ми необичайно дълго време да я приключа и не бих я и завършила изобщо, ако не беше избрана за четене от читателския клуб, в който съм. Първите 2-3 страници ми се сториха увлекателни, но от там насетне се налагаше да препрочитам почти всеки абзац поне по веднъж, защото многобройните излишности в текста ме караха да губя смисъла на написаното. Ще дам само един пример:
“Не издаде нито звук, като че ли устата му бе пълна с пръст от пресен гроб.” Мога да приема, че устата му “пълна с пръст” описва неиздаването му на звук, но пръст от гроб, а още повече от пресен, какво допълнително носи?
За съжаление целият текст е пълен с подобни излишъци от думи, които по никакъв начин не допринасят към разказа. Има страници и страници текст, които присъстват с единствената цел да бъде вмъкната определена остаряло звучаща дума. Абсолютно не разбрах и смисъла на това да се описват до 9-то коляно семействата на дори най-незначителните герои. Защо трябва да ме интересува как се казват всичките деца на герой, който няма да се спомене повече до края на книгата и семейната му история не допринася абсолютно нищо към разказа?
Първоначално си мислех, че причината за това е липса на сериозна редакторска намеса, но след прочитане на цялата книга, имам теория, че е опит новела да се раздуе до обема на роман. Какъвто и да е случая, за мен беше изключително тегаво четиво. Не ме пренесе в 17-ти век, нито в Бусинци, не ме увлече в героите, към които така и не изитах какъвто и да е интерес.
Подкачането ту в миналото, ту в настоящето, касаещо историята на Велико, беше объркващо. Щом започнеше да се говори за него, бяха необходими поне 2-3 страници от всяка глава, докато станеше ясно дали се говори за Велико детето или Велико зрелия човек.
Като цяло книгата ме остави с впечатление за наивитет - в изказа, в сюжета, в изграждането на героите…
За финал - не разбрах и смисъла на изключително неорганизирания речник в края на книгата. Наред с поостарелите думи, голяма част бяха такива, които се използват съвсем свободно в съвременната реч. В този смисъл защо бяха в речника? Освен това част от думите бяха изведени като бележка под линия, други бяха в речника, трета група думи не фигурираше никъде…
Беше ми изключително трудно да прочета “Глина”. Отне ми необичайно дълго време да я приключа и не бих я и завършила изобщо, ако не беше избрана за четене от читателския клуб, в който съм. Първите 2-3 страници ми се сториха увлекателни, но от там насетне се налагаше да препрочитам почти всеки абзац поне по веднъж, защото многобройните излишности в текста ме караха да губя смисъла на написаното. Ще дам само един пример:
“Не издаде нито звук, като че ли устата му бе пълна с пръст от пресен гроб.” Мога да приема, че устата му “пълна с пръст” описва неиздаването му на звук, но пръст от гроб, а още повече от пресен, какво допълнително носи?
За съжаление целият текст е пълен с подобни излишъци от думи, които по никакъв начин не допринасят към разказа. Има страници и страници текст, които присъстват с единствената цел да бъде вмъкната определена остаряло звучаща дума. Абсолютно не разбрах и смисъла на това да се описват до 9-то коляно семействата на дори най-незначителните герои. Защо трябва да ме интересува как се казват всичките деца на герой, който няма да се спомене повече до края на книгата и семейната му история не допринася абсолютно нищо към разказа?
Първоначално си мислех, че причината за това е липса на сериозна редакторска намеса, но след прочитане на цялата книга, имам теория, че е опит новела да се раздуе до обема на роман. Какъвто и да е случая, за мен беше изключително тегаво четиво. Не ме пренесе в 17-ти век, нито в Бусинци, не ме увлече в героите, към които така и не изитах какъвто и да е интерес.
Подкачането ту в миналото, ту в настоящето, касаещо историята на Велико, беше объркващо. Щом започнеше да се говори за него, бяха необходими поне 2-3 страници от всяка глава, докато станеше ясно дали се говори за Велико детето или Велико зрелия човек.
Като цяло книгата ме остави с впечатление за наивитет - в изказа, в сюжета, в изграждането на героите…
За финал - не разбрах и смисъла на изключително неорганизирания речник в края на книгата. Наред с поостарелите думи, голяма част бяха такива, които се използват съвсем свободно в съвременната реч. В този смисъл защо бяха в речника? Освен това част от думите бяха изведени като бележка под линия, други бяха в речника, трета група думи не фигурираше никъде…
December 17, 2020
Когато получих тази книга, реших само да прелистя няколко страници и да видя за какво става въпрос. Точно бях започнала друг роман и бях твърдо решена да довърша първо него. Но няколкото страници неусетно ме доведоха до средата на "Глина", която така ме беше погълнала, че не исках да излизам от този вълшебен свят.🧡
Действието се развива по време на турското робство в село Бусинци, Трънско, където основният поминък е грънчарството. Преди много години знаялицата Зевна се е появила в селото и е заживяла там, без да се вписва съвсем сред местните. Но всички я търсят, защото умее да лекува както телата, така и душите на хората. Дъщеря ѝ Жара е свободолюбиво момиче, влюбено е овчаря Боя. Но завръщането на Велико ще предизвика смут в селото и в сърцето на Жара. Когато се случват няколко атаки над местните грънчари, те решават да стигнат до Стамбул, за да спасят поминъка си.
Всичко в тази книга ми хареса - от корицата, през вътрешното оформление, героите, историята, разбира се, и не на последно място езика. В края има цял речник с думи, които може би много млади хора не знаят. Аз обаче съм чувала голяма част от тях от едната ми баба, така че бях една стъпка напред. 😄 Много ми беше приятно да се потопя в света, който Виктория Бешлийска е изградила и да се вълнувам с героите, без да ми е едно такова прекалено патриотично. Обичам нашата култура и история, но понякога не харесвам начина, по който са представени. В "Глина" всичко беше в идеален баланс, така че я нареждам сред любимите си книги за годината!
Действието се развива по време на турското робство в село Бусинци, Трънско, където основният поминък е грънчарството. Преди много години знаялицата Зевна се е появила в селото и е заживяла там, без да се вписва съвсем сред местните. Но всички я търсят, защото умее да лекува както телата, така и душите на хората. Дъщеря ѝ Жара е свободолюбиво момиче, влюбено е овчаря Боя. Но завръщането на Велико ще предизвика смут в селото и в сърцето на Жара. Когато се случват няколко атаки над местните грънчари, те решават да стигнат до Стамбул, за да спасят поминъка си.
Всичко в тази книга ми хареса - от корицата, през вътрешното оформление, героите, историята, разбира се, и не на последно място езика. В края има цял речник с думи, които може би много млади хора не знаят. Аз обаче съм чувала голяма част от тях от едната ми баба, така че бях една стъпка напред. 😄 Много ми беше приятно да се потопя в света, който Виктория Бешлийска е изградила и да се вълнувам с героите, без да ми е едно такова прекалено патриотично. Обичам нашата култура и история, но понякога не харесвам начина, по който са представени. В "Глина" всичко беше в идеален баланс, така че я нареждам сред любимите си книги за годината!
July 31, 2024
Не знам каква точно аморфна маса бълбука в главите на част от сънародниците ни, но тя се направлява вещо и печалбарски се мачка като кални кюфтаци от такива като Бешлийска, Де Мео, Самуилова и прочие непорочни пазителки на глупостта и суеверието...
Прочетох около 10% от "Глина", но и толкова ми стигна, за да се уверя напълно в творческата немощ на авторката - този текст е класическа и некадърно списана халтура.
Ето и само няколко избрани от началните страници цитати, тежка логорея за отскок:
"Жената тръгна с такава сила към своето бленувано убежище, с каквато в пролетна утрин първият слънчев лъч пробива небето и стига до гнездата, до кошерите, до мравуняците, до нивите и до сърцата на хората, за да ги запали за новия ден. Този лъч изниква от дланите на Господ и нищо не може да го спре."
"Жертвената тяга в миризмата отскубна родителите на момчето от вцепенението и те се вторачиха един в друг."
Бешлийска се е потрудила да ни обясни какво са:
- огниво
- кошуля
- пазва
- жар
- чедо
- изнурен
и прочие очевидно много тайнствени, забравени и магически слова...
🤦♂️😃🤷🏻♂️
А най-смешното е още в началното посвещение - българка, наречена с изконното нашенско име Виктория, е озлочестила жестоко дъщерите си със заглавията Леа и Алма…
Традиционно ми е!
Прочетох около 10% от "Глина", но и толкова ми стигна, за да се уверя напълно в творческата немощ на авторката - този текст е класическа и некадърно списана халтура.
Ето и само няколко избрани от началните страници цитати, тежка логорея за отскок:
"Жената тръгна с такава сила към своето бленувано убежище, с каквато в пролетна утрин първият слънчев лъч пробива небето и стига до гнездата, до кошерите, до мравуняците, до нивите и до сърцата на хората, за да ги запали за новия ден. Този лъч изниква от дланите на Господ и нищо не може да го спре."
"Жертвената тяга в миризмата отскубна родителите на момчето от вцепенението и те се вторачиха един в друг."
Бешлийска се е потрудила да ни обясни какво са:
- огниво
- кошуля
- пазва
- жар
- чедо
- изнурен
и прочие очевидно много тайнствени, забравени и магически слова...
🤦♂️😃🤷🏻♂️
А най-смешното е още в началното посвещение - българка, наречена с изконното нашенско име Виктория, е озлочестила жестоко дъщерите си със заглавията Леа и Алма…
Традиционно ми е!
May 24, 2021
Няма да се разливам с обяснения защо намирам тази книга за пълно разочарование. Ще кажа само, че като човек, който обича езика, за мен е абсолютно непонятно защо "Глина" се пробутва като книга с богат език. Ако смятате, че богат език е низ от безкрайни сравнения (понякога по две-три в едно изречение, толкова често използване на "сякаш" и "като че ли" не бях срещала до момента), метафора след метафора и кошмарно количество обстоятелствени пояснения за начин, то тогава може би тази книга ще ви хареса. За мен това е слаба употреба на езика ни, замаскирана с речник от историзми и архаизми.
February 8, 2021
Магия, вълшебство, красота - всяка дума по отделно описва прекрасно “Глина” на Виктория Бешлийска. Има някаква необяснима притегателна сила в тази книга и ми е трудно да пиша за нея, защото мисля, че каквото и да кажа няма да е достатъчно.
Историята на жителите на село Бусинци, Трънско ме завладя още с първите си страници и ме пусна едва с последните редове на авторката! А тя пише майсторски, красиво, завладяващо...
Потапяме се в света на майсторите-грънчари от 17 Век, по време на турското робство - думите на Бешлийска се леят изящно и с много любов описват живота на Зевна, Жара, Велико, Боя... и не можеш да не ги заобичаш.
Книгата започва с бягството на Зевна от едно проклятие, проследява живота и в село Бусинци, минава през красотата на грънчарството и се завръзва покрай пътуването на група младежи до Стамбул, които отиват на среща със султана, за да изпросят благоволението му да пъруват свободно из империята и да продават грънците си. И още много!!!
“Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му - това бе Жара за Велико. Све и бе той, вече в едно дишаха”
“Направени сме не от думи, а от кал. Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал. Ако той ти върне от калта сърце, значин взичко имаш.”
Оформлението и корицата на книгата са изключително красиви - браво на издателство Софтпрес!
Историята на жителите на село Бусинци, Трънско ме завладя още с първите си страници и ме пусна едва с последните редове на авторката! А тя пише майсторски, красиво, завладяващо...
Потапяме се в света на майсторите-грънчари от 17 Век, по време на турското робство - думите на Бешлийска се леят изящно и с много любов описват живота на Зевна, Жара, Велико, Боя... и не можеш да не ги заобичаш.
Книгата започва с бягството на Зевна от едно проклятие, проследява живота и в село Бусинци, минава през красотата на грънчарството и се завръзва покрай пътуването на група младежи до Стамбул, които отиват на среща със султана, за да изпросят благоволението му да пъруват свободно из империята и да продават грънците си. И още много!!!
“Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му - това бе Жара за Велико. Све и бе той, вече в едно дишаха”
“Направени сме не от думи, а от кал. Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал. Ако той ти върне от калта сърце, значин взичко имаш.”
Оформлението и корицата на книгата са изключително красиви - браво на издателство Софтпрес!
January 12, 2021
Още откакто случайно попаднах на откъси от книгата във fb страницата на Виктория Бешлийска останах доста очарован от изказа ѝ. „Глина“ е написана на изключително красив и завладяващ език, сякаш целта на авторката е била да събере цялата красота и магия на българския език тук, и мога да кажа, че това определено ѝ се е получило изумително добре.
Историята проследява бита и живота на хората от отминалото българско село. Грънчари, овчари, надигравания на мегдана и всичко онова, което е било характерно в ежедневието на хората от онова време. Всичко е поднесено много убедително и завладяващо. Има го онзи уют на селото и селския живот, и не само че го има, но се и усеща ярко във всяко едно изречение. Пак ще кажа, че книгата е написана на страхотно красив език – пъстър и жив.
По доста интересен начин в сюжета са вплетени и самодивите в един епизод, което определено не го очаквах. Има и други интересни народни легенди и поверия, които са включени в „Глина“.
Определено имаше и думи, които срещах за първи път, и поглеждах с любопитство към речника в края на книгата.
Авторката успя да привлече силно вниманието ми и към Музея на керамиката в село Бусинци, и ще се възползвам от препоръката ѝ, която отправя, като при първа възможност смятам да го посетя.
😊
Историята проследява бита и живота на хората от отминалото българско село. Грънчари, овчари, надигравания на мегдана и всичко онова, което е било характерно в ежедневието на хората от онова време. Всичко е поднесено много убедително и завладяващо. Има го онзи уют на селото и селския живот, и не само че го има, но се и усеща ярко във всяко едно изречение. Пак ще кажа, че книгата е написана на страхотно красив език – пъстър и жив.
По доста интересен начин в сюжета са вплетени и самодивите в един епизод, което определено не го очаквах. Има и други интересни народни легенди и поверия, които са включени в „Глина“.
Определено имаше и думи, които срещах за първи път, и поглеждах с любопитство към речника в края на книгата.
Авторката успя да привлече силно вниманието ми и към Музея на керамиката в село Бусинци, и ще се възползвам от препоръката ѝ, която отправя, като при първа възможност смятам да го посетя.
😊
August 8, 2021
Често се въздържам от негативни ревюта... След всички положителни, а и като човек расъл на и от трънската глинеста земя, искам да споделя мнението си.
Посегнах към "Глина" с интерес и вълнение. Очакванията бяха големи, може би за това е и толкова силно разочарованието ми.
Отне ми неочквано дълго да я прочета, нещо доста нехарактерно за мен. Най-голям трън в очите и съзнанието ми са безкрайните сравнения. Не само безкрайни, ами и неразбираеми, непотребни и безсмислени. На места дори противни.
Времевите паралели също ми бяха неясни. Тук-там ми отнемаше около 2-3 страници да разбера точно кога се развива действието и на каква възраст е героят в дадения момент. Ако е търсен ефект, неумело се е получило.
Чистото желание да се каже и напише нещо, само за да се употреби дадена дума, също боцкаше неприятно.
Исках да ми хареса, страшно много исках. Но за жалост не ни се получи с "Глина".
Посегнах към "Глина" с интерес и вълнение. Очакванията бяха големи, може би за това е и толкова силно разочарованието ми.
Отне ми неочквано дълго да я прочета, нещо доста нехарактерно за мен. Най-голям трън в очите и съзнанието ми са безкрайните сравнения. Не само безкрайни, ами и неразбираеми, непотребни и безсмислени. На места дори противни.
Времевите паралели също ми бяха неясни. Тук-там ми отнемаше около 2-3 страници да разбера точно кога се развива действието и на каква възраст е героят в дадения момент. Ако е търсен ефект, неумело се е получило.
Чистото желание да се каже и напише нещо, само за да се употреби дадена дума, също боцкаше неприятно.
Исках да ми хареса, страшно много исках. Но за жалост не ни се получи с "Глина".
December 2, 2020
Толкова много искам да кажа за "Глина" и нищо не ми се вижда достатъчно добро, за да я опише подобаващо. "Глина" е енергия - необяснима, силна, невидима нишка, която те тегли към себе си, увива се около сърцето и го държи в плен - ту отпуска примката и поемаш дълбоко въздух, ту стяга и оставя белези. "Глина" е огън, който може да те стопли, и пожар, който е способен да те изгори и превърне в пепел, в прашинка, носеща се във вечността. "Глина" е изкуство - от една страна, имаме таланта на майстора, който твори и създава, от друга, стои Виктория Бешлийска, която владее българските думи и ги връща обратно към живот чрез каузата си и чрез тази необикновена, незабравима история, която е създала. "Глина" е българска книга, без да е патриотична или патриотарска. "Глина" е книга за любовта, без да е романтична или мечтателна. "Глина" е много неща, но за да обобщя, ще кажа, че това е моята книга на 2020 г.
February 10, 2021
Присъединявам се към високо положителните мнения за тази книга. Тя те потапя в изключително дъхава, слънчева и топла атмосфера. Нежна, прекрасна история, в която има и радост, и тъга. Отрязък от времето, който оживява с всяка дума. Направи ми огромно впечатление със своята живост.
December 25, 2020
Изчетох „Глина“ на един дъх, а напоследък не ми се случва толкова често. Сюжетът и героите ме грабнаха, засмукаха ме, хвърлиха ме посред случващото се и магията им не ме пусна, докато не затворих последната страница. Всъщност държи ме още. И макар в „Глина“ да става дума за керамика, ще си позволя друго сравнение. Виктория Бешлийска не пише, тя тъче. Основата на платното ѝ са нейната любов към езика и прецизното ѝ отношение към местните и диалектни форми, а в нея тя майсторски вплита дълбочината на образите, достоверността на времето, в което е разположен романът, и омайния художествен сюжет – прави го със совалката на думите. Думи, много от които звучат непознато и позабравено, но тук са предадени с жива пъстрина и грейват на страницата, за да вдъхнат още по-ярък живот на сюжета. И в резултат пред очите ни се развива шарена черга, която подканя да стъпиш отгоре ѝ и да поемеш напред…
Отделните тънки линии на сюжета са добре оплетени, разделят се и се сливат плавно и с лекота и водят окото и ума на читателя все по-навътре в романа. За увлекателността допринасят и развитите с отличен усет образи на героите, които изпъкват с психологическа дълбочина, изразена обаче ефирно, без да натоварва и затормозява четенето. Вниманието на авторката към детайла, достоверното предаване на грънчарския занаят, прилежно отразената историческа действителност на описвания период се сливат в чудесна амалгама, която засилва цветовете на художественото творение и чертае убедителни триизмерни образи във въображението на читателя.
Авторката не изневерява на удачно подбрания за жанра на романа стил на писане, последователно следва и „автентичното“ звучене на езика, но елегантно и без да превръща особеността на изказа в тежест.
Отделните тънки линии на сюжета са добре оплетени, разделят се и се сливат плавно и с лекота и водят окото и ума на читателя все по-навътре в романа. За увлекателността допринасят и развитите с отличен усет образи на героите, които изпъкват с психологическа дълбочина, изразена обаче ефирно, без да натоварва и затормозява четенето. Вниманието на авторката към детайла, достоверното предаване на грънчарския занаят, прилежно отразената историческа действителност на описвания период се сливат в чудесна амалгама, която засилва цветовете на художественото творение и чертае убедителни триизмерни образи във въображението на читателя.
Авторката не изневерява на удачно подбрания за жанра на романа стил на писане, последователно следва и „автентичното“ звучене на езика, но елегантно и без да превръща особеността на изказа в тежест.
May 21, 2021
Книгата е явление! Имаме автор, който има невероятна стилистика и език. Използването на стари думи се равнява до голяма степен в "Възвишение" и съм впечатлен.
Така - автор имаме! Дано да пише.
Книга - не! Редакторката не знам какво е спала.
Всъщност проблемът идва, че няма история на която да се стъпи. Да, има го това писмо от султана, но няма нищо към него.
Началото е добре - много добре е описано как хората толкова са се сраснали с глината, че не могат да си представят за друг труд - това овчарство, конярство - вятър работа.
Добре е описано и то от жена, как лошото момче печели мацката без да прави нищо, само с поглед. Добре е описана и жена, разкъсвана между двама...
Дотук нещата са добре. Но от момента на похода действието става хаотично, а срещата със султана е... хъм колебая се между наивна и комична...
Накрая жертват главната героиня ей така, щото не знаят какво да я правят. Макар че идеята за вграждането е страхотна.
Флешбековете в книгата са вкарани ей така, трябва сам да се досещаш кое кога е ставало и защо... има някои неясни неща, има герои вкарани ей така, като циганите ковачи и дъщерите им и...
Но да кажем приличен роман. Само дето, ако тази книга имаше сериозен редактор, който да обясни как се изгражда сюжетна линия, можеше да е на нивото на Възвишение. Сега ще отмине за един сезон, защото след прочитането ѝ не остава нищо....
Така - автор имаме! Дано да пише.
Книга - не! Редакторката не знам какво е спала.
Всъщност проблемът идва, че няма история на която да се стъпи. Да, има го това писмо от султана, но няма нищо към него.
Началото е добре - много добре е описано как хората толкова са се сраснали с глината, че не могат да си представят за друг труд - това овчарство, конярство - вятър работа.
Добре е описано и то от жена, как лошото момче печели мацката без да прави нищо, само с поглед. Добре е описана и жена, разкъсвана между двама...
Дотук нещата са добре. Но от момента на похода действието става хаотично, а срещата със султана е... хъм колебая се между наивна и комична...
Накрая жертват главната героиня ей така, щото не знаят какво да я правят. Макар че идеята за вграждането е страхотна.
Флешбековете в книгата са вкарани ей така, трябва сам да се досещаш кое кога е ставало и защо... има някои неясни неща, има герои вкарани ей така, като циганите ковачи и дъщерите им и...
Но да кажем приличен роман. Само дето, ако тази книга имаше сериозен редактор, който да обясни как се изгражда сюжетна линия, можеше да е на нивото на Възвишение. Сега ще отмине за един сезон, защото след прочитането ѝ не остава нищо....
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 25, 2020
Малко са книгите, към които съм по-пристрастна. Виктория Бешлийска отдавна е в сърцето ми, а като неин редактор бях с “Глина” още от първите глави.
Но дори да не бях чувала нищо за Вики и за романа, съм сигурна, че оценката ми пак щеше да е същата още след първите прочетени страници. (Може би дори отгоре, защото към близките сме неизбежно по-критични).
След “Глина” поглеждам сърпа на Луната и виждам късо изрязан нокът.
След “Глина”се вслушвам в звука, който издава млякото, докато го изливам в чаша.
След “Глина” се уча да дишам така, че да усещам тънко гвоздейче в слънчевия си сплит.
След “Глина” търся искрящото до бяло жълто на деня.
След “Глина” съм свързана с нещо по-голямо с невидима нишка от оловни конци.
След “Глина” в мен живеят думи и образи със силата на амулети от разковниче.
И знам, че няма само с мен да е така.
“Глина” засмуква, омесва те хубаво и издълбава вътре в теб един малък пезул, където се настанява завинаги. Топли.
Но дори да не бях чувала нищо за Вики и за романа, съм сигурна, че оценката ми пак щеше да е същата още след първите прочетени страници. (Може би дори отгоре, защото към близките сме неизбежно по-критични).
След “Глина” поглеждам сърпа на Луната и виждам късо изрязан нокът.
След “Глина”се вслушвам в звука, който издава млякото, докато го изливам в чаша.
След “Глина” се уча да дишам така, че да усещам тънко гвоздейче в слънчевия си сплит.
След “Глина” търся искрящото до бяло жълто на деня.
След “Глина” съм свързана с нещо по-голямо с невидима нишка от оловни конци.
След “Глина” в мен живеят думи и образи със силата на амулети от разковниче.
И знам, че няма само с мен да е така.
“Глина” засмуква, омесва те хубаво и издълбава вътре в теб един малък пезул, където се настанява завинаги. Топли.
March 16, 2021
Започнах тази книга малко отзад напред. Прочетох много ревюта преди това, но те все възхваляваха начина на написване на книгата, но никъде не прочетох за какво точно е самата история. Затова държейки я вече в ръце първо прочетох бележките на авторката поместени в края на книгата за това, което я е вдъхновило и въз основа на какво е написана книгата. Признавам преди това изобщо не бях чувала за село Бусинци (Трънско) или за бусинската керамика.
Оказа се, че има легенда според която след редица набези над труда на майсторите грънчари, те избрали най-красивите сред своите грънци и ги изпратили на самия султан, за да измолят милост и свобода без страх да пътуват и да продават изработеното от тях. Точно тази легенда е втъкана в книгата и разказана от авторката по неповторим и красив начин, изплетена от старинни думи и изваяна чрез занаята на тези мъже на изкуството с глина.
Сюжетът ни пренася в малко планинско селце нейде в планините, където млада знаялица (баячка и билкарка) търси подслон да роди и отгледа своето дете, бягайки от страшна прокоба. Тя не успява да стигне до къщите и ражда в една овчарска колиба своето момиченце – Жара. Жара пораства красива и изпълнена с енергия мома, тичаща на воля по тучни ливади и помагаща на майка си да бере билки, да разпознава болести и тревоги, да е в помощ на всички в селото. Младата жена цял живот е обичала Боя – млад овчар, той нея също и са се врекли един на друг обикаляйки тучните пасища. Докато не се появява в селото Велико – най-видния измежду майсторите грънчари. Любовта им с Жара е описана като „среща на пламък с полъх”, тя е гореща, пламенна и изпепеляваща. Тази любов може да спаси цялото село и неговия поминък, но в нея има и трагизъм и нещастие. „Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му – това бе Жара за Велико.” „Направени сме не от думи, а от кал. Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал. Ако той ти върне от калта сърце, значи имаш всичко.”
Книгата разказва по неповторим начин за тази страстна любов, описвайки я съвсем простичко със селски думи, но и вграждайки я в изработените от глината предмети. Показва ни и какво усърдие и горест влагат майсторите в своята работа – някои само като занаятчии, а някои като майстори художници. Тя е едно пътуване назад във времето, един отрязък, в който надникваме да видим бита, ежедневието, тегобите за единия залък хляб, но и радостите и празненствата, празниците и надиграванията на мегдана. Разказана е толкова увлекателно както старец ще разкаже приказка и слушателят ще усети магията в нея.
Оказа се, че има легенда според която след редица набези над труда на майсторите грънчари, те избрали най-красивите сред своите грънци и ги изпратили на самия султан, за да измолят милост и свобода без страх да пътуват и да продават изработеното от тях. Точно тази легенда е втъкана в книгата и разказана от авторката по неповторим и красив начин, изплетена от старинни думи и изваяна чрез занаята на тези мъже на изкуството с глина.
Сюжетът ни пренася в малко планинско селце нейде в планините, където млада знаялица (баячка и билкарка) търси подслон да роди и отгледа своето дете, бягайки от страшна прокоба. Тя не успява да стигне до къщите и ражда в една овчарска колиба своето момиченце – Жара. Жара пораства красива и изпълнена с енергия мома, тичаща на воля по тучни ливади и помагаща на майка си да бере билки, да разпознава болести и тревоги, да е в помощ на всички в селото. Младата жена цял живот е обичала Боя – млад овчар, той нея също и са се врекли един на друг обикаляйки тучните пасища. Докато не се появява в селото Велико – най-видния измежду майсторите грънчари. Любовта им с Жара е описана като „среща на пламък с полъх”, тя е гореща, пламенна и изпепеляваща. Тази любов може да спаси цялото село и неговия поминък, но в нея има и трагизъм и нещастие. „Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му – това бе Жара за Велико.” „Направени сме не от думи, а от кал. Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал. Ако той ти върне от калта сърце, значи имаш всичко.”
Книгата разказва по неповторим начин за тази страстна любов, описвайки я съвсем простичко със селски думи, но и вграждайки я в изработените от глината предмети. Показва ни и какво усърдие и горест влагат майсторите в своята работа – някои само като занаятчии, а някои като майстори художници. Тя е едно пътуване назад във времето, един отрязък, в който надникваме да видим бита, ежедневието, тегобите за единия залък хляб, но и радостите и празненствата, празниците и надиграванията на мегдана. Разказана е толкова увлекателно както старец ще разкаже приказка и слушателят ще усети магията в нея.
August 21, 2024
Ох... The претенция is strong in this one...
Надали щях изобщо да посегна към "Глина", ако не ми беше изпаднала случайно. Не е чак трагедията, която си бях създал впечатления да очаквам, но в никакъв случай не е шедьовърът, който я изкарват. Сюжетът никакъв го няма, персонажите също. Езикът не го коментирам - така и не ми дойде естествен, но може и аз толкова да разбирам. Някои от метафорите, особено доста популярната с къртицата, определено бяха в джаза.
Добрата страна, може би случайно постигната, беше нагледната демонстрация що за стока са някои така наречени български родители (доста лоша), както и демонстрацията на недостатъците в живота по селата - напук на явно търсената идилия.
П.П. Все пак, в името на обективността, четох "Глина" паралелно с "Бурята" на Цончо Родев. Определено не беше в полза на глината това съвпадение...
Надали щях изобщо да посегна към "Глина", ако не ми беше изпаднала случайно. Не е чак трагедията, която си бях създал впечатления да очаквам, но в никакъв случай не е шедьовърът, който я изкарват. Сюжетът никакъв го няма, персонажите също. Езикът не го коментирам - така и не ми дойде естествен, но може и аз толкова да разбирам. Някои от метафорите, особено доста популярната с къртицата, определено бяха в джаза.
Добрата страна, може би случайно постигната, беше нагледната демонстрация що за стока са някои така наречени български родители (доста лоша), както и демонстрацията на недостатъците в живота по селата - напук на явно търсената идилия.
П.П. Все пак, в името на обективността, четох "Глина" паралелно с "Бурята" на Цончо Родев. Определено не беше в полза на глината това съвпадение...
August 24, 2022
Единственото, което взимам от тази книга, е идеята да посетя Бусинци и да разгледам известната за района керамика. За книгата какво да кажа.... Авторката се е опитала да надскочи себе си, да разгърне многопластов роман, но уви не е успяла, което най-вероятно се дължи на липсата на опит в писането. Любовната линия напомня турски сериал, блудкаво, излишно драматично. Не знам дали хората, които се прекланят пред този роман, са чели Талев, но се надявам да осъзнават разликата в стила и таланта. Аз не мога да приема тази книга и подобните известни напоследък БГ романи за бъдещето ни литературно наследство. Би било тъжно.
Read
April 9, 2021Виктория Бешлийска - "Глина", изд. "Софтпрес" 2020
Снощи почти до полунощ бях в света на "Глина". И когато затворих последната страница, имах чувството, че не дочитам книга, а се връщам от път. Път, дълъг като пътването на грънчарите от Бусинче до Стамбул. И пъстър като света, който разкрива тази книга.
Много, безкрайно много неща ми харесаха в тази книга. Историята - и с това имам предвид не просто историята в повествованието, а частта от нашата история, иползвана за основа. Дадох си сметка, че много отдавна не съм чела роман, свързан с по-старата българска история и че ато че ли умишлено избягвах книги, свързани с нея. А сега... сега "Глина" ме омая. С историята, която разказва, и с нейното звучене. Защото макар да е писана съвсем наскоро, тя разказва с езика на "едното време" - с едно-две много дребни изключения, които ми се сториха твърде съвременни за такава история, езикът на книгата е такъв, че ако човек нве знае, ще си помисли, че това е много, много отдавнашен разказ. Поне за мен беше така. И това ме потопи напълно в книгата. Затворех ли я, приключила с четенето за деня,чи трябваха часове, за да "изляза" от историята.
Казах за езика, да. Но пак ще кажа. Изключително много ми хареса фактът, че са използвани старинни думи, типични за онзи край. Защото за разлика от други книги, в които авторите използват подобни думи, туяк те не стоят кат "кръпки" - а са част от тъканта на езика и разказваната история. И на моменти имах чувството, че неф чета тази книга, а я слрушам - с гласовете на героите в нея.
Всичко, всичко в тази книга е изпипано и прекрасно - от атмосферата, в която се пренасяш, през ярките описания и разкриването на чувствата на героите, до имената. Може ли някой да забрави име като Зевна? Или Жара? Може ли някой да зарави знаялицата, чието име одначава "земя"? И може ли някой да остане безучастен към съдбата на майсторите, тръгнали да измолят милост за селото си2 Аз не можах. И още мисля за тази книга, тя се е настанила в мен и навярно няма да си тръгне скоро.
А последните страници бяха страшни. Не смятам себе си за суеверен човек, но съм убедена, че думите имат огромна сила. И че могат да подкрепят и възраждат, но със същата или може би дори по-голям сила могат да убиват. Именно тази сила е показана тук - и тоа, че когато нечии думи трябва да те застигнат, те ще го направят. Където и да отидеш. И ще е страшно.
След случилото се в предпоследните страници не вярвах, че мога да очаквам добър край. Но последните страници са опрощение и надежда. И светлина - въпреки всичко случилро се.
Светлина, ново начало и чаяние.
Снощи почти до полунощ бях в света на "Глина". И когато затворих последната страница, имах чувството, че не дочитам книга, а се връщам от път. Път, дълъг като пътването на грънчарите от Бусинче до Стамбул. И пъстър като света, който разкрива тази книга.
Много, безкрайно много неща ми харесаха в тази книга. Историята - и с това имам предвид не просто историята в повествованието, а частта от нашата история, иползвана за основа. Дадох си сметка, че много отдавна не съм чела роман, свързан с по-старата българска история и че ато че ли умишлено избягвах книги, свързани с нея. А сега... сега "Глина" ме омая. С историята, която разказва, и с нейното звучене. Защото макар да е писана съвсем наскоро, тя разказва с езика на "едното време" - с едно-две много дребни изключения, които ми се сториха твърде съвременни за такава история, езикът на книгата е такъв, че ако човек нве знае, ще си помисли, че това е много, много отдавнашен разказ. Поне за мен беше така. И това ме потопи напълно в книгата. Затворех ли я, приключила с четенето за деня,чи трябваха часове, за да "изляза" от историята.
Казах за езика, да. Но пак ще кажа. Изключително много ми хареса фактът, че са използвани старинни думи, типични за онзи край. Защото за разлика от други книги, в които авторите използват подобни думи, туяк те не стоят кат "кръпки" - а са част от тъканта на езика и разказваната история. И на моменти имах чувството, че неф чета тази книга, а я слрушам - с гласовете на героите в нея.
Всичко, всичко в тази книга е изпипано и прекрасно - от атмосферата, в която се пренасяш, през ярките описания и разкриването на чувствата на героите, до имената. Може ли някой да забрави име като Зевна? Или Жара? Може ли някой да зарави знаялицата, чието име одначава "земя"? И може ли някой да остане безучастен към съдбата на майсторите, тръгнали да измолят милост за селото си2 Аз не можах. И още мисля за тази книга, тя се е настанила в мен и навярно няма да си тръгне скоро.
А последните страници бяха страшни. Не смятам себе си за суеверен човек, но съм убедена, че думите имат огромна сила. И че могат да подкрепят и възраждат, но със същата или може би дори по-голям сила могат да убиват. Именно тази сила е показана тук - и тоа, че когато нечии думи трябва да те застигнат, те ще го направят. Където и да отидеш. И ще е страшно.
След случилото се в предпоследните страници не вярвах, че мога да очаквам добър край. Но последните страници са опрощение и надежда. И светлина - въпреки всичко случилро се.
Светлина, ново начало и чаяние.
June 20, 2021
4.45⭐
Прекрасна книга, написана с магичен език. Историята се лее красиво и мелодично, вплитайки обичаи, легенди и поверия от българския фолклор. Обвита е колкото с меланхолия, толкова и с надежда.
Стана ми много драго, докато чета
" Глина". Историята ме пренесе в един отколешен свят, който е колкото суров и труден, толкова и очарователен, и който вече е безвъзвратно изчезнал. Хората са живели простичко, но пълноценно, тачили са традициите, почитали са възрастните, и са били задружни.
Тази книга не може да бъде преразказана, защото ще звучи плоско и тривиално.
" Глина" носи в себе си толкова живописни описания, толкова топлина, жар и чувственост, че трябва лично да се усети.
Истинско удоволствие за сетивата.
====
"...животът дори когато тече като голяма спокойна река, винаги се намира едно камъче, което да събуди водите му, и тогава трябва да се изправш и втвърди брегът, за да го върне в тихото русло." ( стр. 19)
Прекрасна книга, написана с магичен език. Историята се лее красиво и мелодично, вплитайки обичаи, легенди и поверия от българския фолклор. Обвита е колкото с меланхолия, толкова и с надежда.
Стана ми много драго, докато чета
" Глина". Историята ме пренесе в един отколешен свят, който е колкото суров и труден, толкова и очарователен, и който вече е безвъзвратно изчезнал. Хората са живели простичко, но пълноценно, тачили са традициите, почитали са възрастните, и са били задружни.
Тази книга не може да бъде преразказана, защото ще звучи плоско и тривиално.
" Глина" носи в себе си толкова живописни описания, толкова топлина, жар и чувственост, че трябва лично да се усети.
Истинско удоволствие за сетивата.
====
"...животът дори когато тече като голяма спокойна река, винаги се намира едно камъче, което да събуди водите му, и тогава трябва да се изправш и втвърди брегът, за да го върне в тихото русло." ( стр. 19)
July 21, 2021
Безспорно ювелирно написан текст, но това категорично не е достатъчно. Останах с впечатление за самоцел в изпипването на формата за сметка на съдържанието. Много се надявам това да е само неопитност, а не авторово безсилие, защото смятам, че Бешлийска има мисъл, отношение и потенциал.
November 16, 2021
Като изключим, че горкият ми кинематографичен ум непрекъснато виждаше Велико като Филип Киркоров и това ми причиняваше сериозен душевен дискомфорт, най-вече в секс сцената, е горе-долу добре. Да, и аз забелязах, че авторката има страшен проблем със сравненията, но сюжетът ми беше що-годе интересен. Това пътуване до Истанбул и развръзката там малко несериозни ми се сториха също, финалът не ми допадна, но книгата става за убиване на време.
December 12, 2020
Познавам писателските умения на Виктория Бешлийска от години и с наслада следвам и чета блога й “По дирите на думите”. Очаквах, че в “Глина” авторката старателно ще подбере и ползва богата колекция от поостарели и забравени думи и форми на езика. Познавам я като пазител на българския език, който дори в случаен разговор винаги умело ползва богатата му палитра, за да изгради своя наратив. И въпреки това познанство, изтънченото художествено повествование в дебютния й роман надмина очакванията ми многократно.
Романът е изящна сплав от история, легенди, мистика и художествена фикция. Спомняне за забравено изкуство и култура, които са въплътени дълбоко в българския дух и които преди векове традиционно са предавани от поколение на поколение, за да пуснат дълбоки корени в народното творчество. Спомняне, защото днес това изкуство и култура са поредното забравено постижение на българското творчество и тенденциозно се превръщат в жертва на бледата ни памет.
Въпреки основният сюжет на романа, който се базира върху легенда за грънчари в село Бусинци, Трънско, това по никакъв начин не е книга, която се ограничава с изграждане на художествена фикция около грънчарството и която самоцелно дълбае в народното творчество. Това е роман за паметта, вярата, майсторството, бита и духа, привързаността към труда, занаята, земята и природата. Това е и роман за тайнствата, проклятието, клетвата, разкаянието, прошката и изцелението. Роман за греха, болката и сълзите, утехата, любовта, ревността, силата, смелостта и страха. Роман за това и много повече. За всичко онова от миналото, което бива вградено в бъдещето. За неизбежността на съдбата. За творението и разрухата. За спасението и живота.
Естетическото преосмисляне на автора при създаването на образите и ситуациите в романа ги прави изключително живи, трайни и непокътнати във времето. Действителността от преди три века е представена в светлина и проекции, които изграждат пълнокръвна картина на свят, който не търпи забвение и разруха. Романът е пълен с изящни метафори, сравнения и епитети, които одухотворяват всяко камъче, всяка капка, всеки повей на вятъра и лъч на слънцето, за които пише авторът. И въпреки цялата красота и богатство на използваните изразни форми, текстът “тече” свободно и се отличава с четивност, яснота и опростеност на изказа.
Достойнствата на този роман са много и съм убедена, че ще му отредят почетно място в съвременната българска проза. Дебютът на Виктория Бешлийска е изключително силен и разкрива един млад и талантлив майстор-разказвач.
Романът е изящна сплав от история, легенди, мистика и художествена фикция. Спомняне за забравено изкуство и култура, които са въплътени дълбоко в българския дух и които преди векове традиционно са предавани от поколение на поколение, за да пуснат дълбоки корени в народното творчество. Спомняне, защото днес това изкуство и култура са поредното забравено постижение на българското творчество и тенденциозно се превръщат в жертва на бледата ни памет.
Въпреки основният сюжет на романа, който се базира върху легенда за грънчари в село Бусинци, Трънско, това по никакъв начин не е книга, която се ограничава с изграждане на художествена фикция около грънчарството и която самоцелно дълбае в народното творчество. Това е роман за паметта, вярата, майсторството, бита и духа, привързаността към труда, занаята, земята и природата. Това е и роман за тайнствата, проклятието, клетвата, разкаянието, прошката и изцелението. Роман за греха, болката и сълзите, утехата, любовта, ревността, силата, смелостта и страха. Роман за това и много повече. За всичко онова от миналото, което бива вградено в бъдещето. За неизбежността на съдбата. За творението и разрухата. За спасението и живота.
Естетическото преосмисляне на автора при създаването на образите и ситуациите в романа ги прави изключително живи, трайни и непокътнати във времето. Действителността от преди три века е представена в светлина и проекции, които изграждат пълнокръвна картина на свят, който не търпи забвение и разруха. Романът е пълен с изящни метафори, сравнения и епитети, които одухотворяват всяко камъче, всяка капка, всеки повей на вятъра и лъч на слънцето, за които пише авторът. И въпреки цялата красота и богатство на използваните изразни форми, текстът “тече” свободно и се отличава с четивност, яснота и опростеност на изказа.
Достойнствата на този роман са много и съм убедена, че ще му отредят почетно място в съвременната българска проза. Дебютът на Виктория Бешлийска е изключително силен и разкрива един млад и талантлив майстор-разказвач.
November 7, 2021
Не успях да я завърша оставих я на половината. Монотонна бавна и без развите. Определено не беше моята книга и не бих се върнала към нея.
April 27, 2022
Красиви думи, но за съжаление, употребени за нещо... в стил розмари де мео. Жалко, много жалко.
October 21, 2021
Започнах „Глина“ късно вечерта с идеята да прочета няколко страници преди да се унеса и да заспя. Историята обаче така ме завладя, че едва затворих книгата в 2 часа през нощта. Авторката така ме омагьоса, че не можех да се отскубна от творбата. Не искам да казвам голяма дума, но писането на Виктория Башлийски ми напомни това на Елин Пелин. Тя толкова хубаво описва селото, толкова умело ме пренесе в XVII век, че наистина искрено това сравнение изскочи в ума ми докато прелиствах страниците на романа.
Всичко в книгата ми хареса. Като започнем от действието, което се развива по време на турското робство в село Бусинци, Трънско, където основният поминък е грънчарството и се позовава на легенда, че самобитните грънчари от малкото село са единствените майстори получили благословията на турския султан да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си.
След това преминаваме през героите, които са толкова добре изградени, че преживявах всяка една тяхна съдба. Караха ме да се вълнувам заедно с тях, да изпитвам трепетите на любовта, огъня на ревността, страхът на майката. Знаялицата Зевна и дъщеря Жара завъртат около себе си събата на цяло едно село, бягащи от едно черно проклятие, от което се мъчат да избягат. Зевна съзнателно, Жара – без да подозира.
Няма как да подмина корицата на книгата, която е прекрасна и цялостното оформление на романа. А за финал, като добавим писането на авторката, което мога да определя само като „топло“, се получава една книга, която с удоволствие прочетох и без грам чудене препоръчвам и на вас.
Най-големият плюс на книгата е, че Виктория Бешлийска е написала история за нашата българка култура без да изпада в излишен патриотичен патос, нито да отива в кулинарната тематика и в романа да има поне 10 рецепти за правене на баница. Премерено поднесена, показваща силата на българския дух, вярата на нашия народ, трудолюбието ни и красотата на селото.
Всичко в книгата ми хареса. Като започнем от действието, което се развива по време на турското робство в село Бусинци, Трънско, където основният поминък е грънчарството и се позовава на легенда, че самобитните грънчари от малкото село са единствените майстори получили благословията на турския султан да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си.
След това преминаваме през героите, които са толкова добре изградени, че преживявах всяка една тяхна съдба. Караха ме да се вълнувам заедно с тях, да изпитвам трепетите на любовта, огъня на ревността, страхът на майката. Знаялицата Зевна и дъщеря Жара завъртат около себе си събата на цяло едно село, бягащи от едно черно проклятие, от което се мъчат да избягат. Зевна съзнателно, Жара – без да подозира.
Няма как да подмина корицата на книгата, която е прекрасна и цялостното оформление на романа. А за финал, като добавим писането на авторката, което мога да определя само като „топло“, се получава една книга, която с удоволствие прочетох и без грам чудене препоръчвам и на вас.
Най-големият плюс на книгата е, че Виктория Бешлийска е написала история за нашата българка култура без да изпада в излишен патриотичен патос, нито да отива в кулинарната тематика и в романа да има поне 10 рецепти за правене на баница. Премерено поднесена, показваща силата на българския дух, вярата на нашия народ, трудолюбието ни и красотата на селото.
January 22, 2021
Хареса ми. С лекотата при прелистването на всяка страница, следвайки редовете, изписани на красив език, разказващ за човещина и почти мистични истории. Живописните пейзажи и натуралните сравнения ме оставиха в сезерцание часове наред.
"Щом пропяха първи петли, ангелско крило облъхна небето и прокара светла пътека. По нея от дъното на небосвода се търкулна слънцето. Излезе мокро като новородено и посипа с роса земята. Капките звъннаха като камбанки и молитвената им песен надигна всичко живо."
"Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в кървава болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето какво е утехата - живот и повече."
"И той като всички хора по тези затънтени селца вярваше, че гостът в дома е пратеник от Господ и не бива да го връщаш от прага си. А когато с него ожеш да разделиш не само софрата, но и тезгяха си, това е късмет. Дарба да иде при дарба, златни ръце да срещнат други златни ръце - само Бог можеше да нареди така."
"Паницата е голяма, колкото човек, гледан отвътре. Колкото юмрук е сърцето, колкото шепа - храната, която ни стига. Ако удвоиш това, стигнал си точната мярка. Затуй, защото до сърцето може да стои само още едно сърце и трябва да имаш шепа храна и за другия."
"Щом пропяха първи петли, ангелско крило облъхна небето и прокара светла пътека. По нея от дъното на небосвода се търкулна слънцето. Излезе мокро като новородено и посипа с роса земята. Капките звъннаха като камбанки и молитвената им песен надигна всичко живо."
"Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в кървава болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето какво е утехата - живот и повече."
"И той като всички хора по тези затънтени селца вярваше, че гостът в дома е пратеник от Господ и не бива да го връщаш от прага си. А когато с него ожеш да разделиш не само софрата, но и тезгяха си, това е късмет. Дарба да иде при дарба, златни ръце да срещнат други златни ръце - само Бог можеше да нареди така."
"Паницата е голяма, колкото човек, гледан отвътре. Колкото юмрук е сърцето, колкото шепа - храната, която ни стига. Ако удвоиш това, стигнал си точната мярка. Затуй, защото до сърцето може да стои само още едно сърце и трябва да имаш шепа храна и за другия."
December 6, 2021
Като не можеш да пишеш прости изречения, пишеш сложни - c'est simple.
Мисълта на авторката, уви, не е достатъчно ясна... както и идеята.
Разочаровах се, бяха ми я препоръчали и... да, няма какво друго да кажа, освен че трябваше да се доверя на интуицията си - още когато излезе романът и прочетох синопсиса, не се впечатлих. Реших обаче да пробвам, след като ми я описаха толкова живо.
Но не се получи - не усетих магията.
Авторката цели да възроди любовта към родния език и старите обичаи/нрави, да пробуди спомена за старото време, да ни поразкаже за бусинската керамика... НО резултатът е повече от объркващ... ако не и несполучлив. Дотегна ми от постоянните сравнения, излишните сложни изречения, водещи до неяснота понякога, както и честите описания, които просто изгубваха смисъла си. Не съм против поетическия изказ, както и въпросните сложни изречения с около 4-5 подчинени съюза, но тука не се получава... нещо, някак не се получи.
А героите пък се губеха и губеха след всяка глава - липсваше им дълбочина, останаха в състоянията си, в които ги срещнахме за първи път. Дори и не съумях да им съчувствам... което бе тъжно.
Жалко... надявах се на повече, но открих само намерения и живописни картини, на които им липсваше живецът.
Мисълта на авторката, уви, не е достатъчно ясна... както и идеята.
Разочаровах се, бяха ми я препоръчали и... да, няма какво друго да кажа, освен че трябваше да се доверя на интуицията си - още когато излезе романът и прочетох синопсиса, не се впечатлих. Реших обаче да пробвам, след като ми я описаха толкова живо.
Но не се получи - не усетих магията.
Авторката цели да възроди любовта към родния език и старите обичаи/нрави, да пробуди спомена за старото време, да ни поразкаже за бусинската керамика... НО резултатът е повече от объркващ... ако не и несполучлив. Дотегна ми от постоянните сравнения, излишните сложни изречения, водещи до неяснота понякога, както и честите описания, които просто изгубваха смисъла си. Не съм против поетическия изказ, както и въпросните сложни изречения с около 4-5 подчинени съюза, но тука не се получава... нещо, някак не се получи.
А героите пък се губеха и губеха след всяка глава - липсваше им дълбочина, останаха в състоянията си, в които ги срещнахме за първи път. Дори и не съумях да им съчувствам... което бе тъжно.
Жалко... надявах се на повече, но открих само намерения и живописни картини, на които им липсваше живецът.
June 10, 2022
"Фолклорен кич" беше написано в друго ревю и такова е и моето мнение. Можеше да се получи нелоша книга, ако не беше претрупано с насилени сравнения и грешки. Особено ме издразни как Жара била чула легендата за принцесата ( "царкиня" е автентичната българска дума) с изконно българското име Изабела, която някога живяла в с. Забел и затова то носело нейното име. Две минути сърч в Гугъл ме отведоха в сайта "Топонимио", където е обяснено, че "забел" означава "бранище, дребна гора" и се среща често като топоним в западните области. Съпругът на лелята може да е свако, тетин, но не и вуйчо, а бройната форма за одушевени лица е "четирима синове", а не "четири сина"... Имам подозрения, че не би било възможно при онези строги порядки мома да се разхожда с разплетена коса или пък на две плитки, тогава момите са се сплитали на нечетен брой плитки, а омъжените жени на четен. Тъжно е, че книги като тази и "Стопанката" станаха бестселъри.
February 8, 2021
Минаха три месеца, откакто прочетох "Глина" и аз все още не мога да си събера ума и да напиша някой смислен текст. А ми се иска. Вече дори не се опитвам да го нарека "ревю", защото тази дума ми се струва твърде висока топка към този момент. Обикновено не си позволявам да изостана толкова дълго с някой текст, защото паметта ми е слаба и браздите бързо избледняват. Емоциите остават по-дълго време, но когато не можеш да ги облечеш в думи и да ги подкрепиш с герои или сюжет, изглеждат много голи и повърхностни.
От момента, в който Софтпрес обявиха своя проект с Виктория Бешлийска, фейсбук наистина избухна в цветовете на "Глина". Признавам си, че подхождам с известна доза недоверение към книги, които се врязват толкова ярко в медийното пространство. Отчасти заради натрапващата се вълна, отчасти заради старите навици да бягам от мейнстрийма, което е и основната причина да открия някои книжни бижута години след като глобалната им аудитория е затвърдила многократно техните качества. Но каквито и да са причините, резултатът е на лице. "Глина" ме заинтригува още с излизането си. Съмненията в мен се прокраднаха и застояха, но по стечение на обстоятелствата все пак посегнах към нея с крехката стаена надежда, че няма да е прехвалена. И за мое огромно удоволствие всеки инч от тази ефирна надежда доби плътност и цвят.
Виктория Бешлийска е написала една простичка в основата си, но много силна, въздействаща и най-вече българска история. Тя ме връща обратно в Йовковите разкази, носи тяхната мелодичност, пробожда ме със същата нежност, просмуква се през кожата ми с крехката си острота, вплита се в мускулите и се обвива около костите ми, достигайки онази тънка струна, която вибрира във всеки българин. Няма значение какви сме днес, нито какви не сме. Тази струна лежи тихичко в гръдния кош и почива, докато думи като тези на Бешлийска не я събудят.
През цялото време, докато чета "Глина" мисля за български шевици, за тяхната красота и богатство, стройни като снагата на Жара, с тъмните емоции в погледа на Велико и дивните свободолюбиви шарки, същи като душата на Боя. И онзи здрав, лъскав и дебел конец, който рисува пътя в лабиринта на шевицата, който толкова ми напомня на Зевна. Историята може да е за Жара, но започва и завършва именно с тоя конец, като всяка шевица, със Зевна. Младата Зевна, която бяга сама в проливния дъжд, трудна с Жара. Зевна, която стои изправена на границата между живота и смъртта. Зад нея няма нищо, освен проклятие и смърт. Пред нея в мъглата и силния дъжд е новият живот, животът, който расте вътре в нея. Завна се изправя пред бездната на самотата, на отлъчването, на отхвърлянето. Врата след врата се затварят пред младата жена. Хората са боязливи. Никой не смее да вземе сама бременна и чужда жена у дома си. Но за всекиго има място под слъцнето. За Зевна и Жара също.
Тяхната история Виктория Бешлийска заплита с вещината на майстор-разказвач. Историята, която разказва, е като глината - мека, нежна и плътна. Запълва отпечатъците ти и извайва пръстите с думи.
Чувствам се непохватна до нейното перо, собствените ми думи изглеждат сковани и ръбести до излятите ситни глинени съдинки между страниците на тази книга. Думите й изглеждат едновременно спонтанни и добре обмислени. Като нещо, което дълго време е назрявало в теб, като труд, за който си работил години наред и в точния момент като натежал върху клоните плод се откъсва и изсипва върху страниците.
Думите имат невидима и могъща сила, която рано или късно ни застига. Думите издигат в небесата и погребват в земята. Думите са голямата любов на Виктория Бешлийска и си личи по всяко едно изречение. Нейните думи са пропити с магия, изваяни от сръчните ръце на майстора-грънчар, ситно и красиво избродирани по бялата риза на млада самодива. Думите й витаят в мен дълго след като са разказали историята си, връщат ме към нея, теглят ме към грънчарското колело в къщата на Велико и шепнат тихичко в ухото ми сладки заклинания. Дълго време ще помня думите на Виктория Бешлийска. "Глина" ще бъде една от онези книги които просто безмълвно даваш на друг. Без представяне, без обяснения, без анотации, като красиво изписана глинена стомна пълна с чудотворна вода. Няма нужда от друго, думите й сами ще свършат магията си.
http://readersense.blogspot.com/2022/...
December 29, 2023
За пореден път се убеждавам, че прехвалените псевдо-фолклорни книги от български автори никак не са моето нещо.
June 3, 2021
Историята е невероятна. Самата книга е написана на онзи красив български език, който сякаш вече не се използва...Всички легенди и изследователски трудове, които са вдъхновили авторката за книгата са чудесни...но, с едно не съм толкова съгласна, като че ли...по-красива от Троянската керамика - НЯМА! Разгледах цветовете и украсите на Бусинската керамика, но някак бледнеят...
Аз бих ви пратила в музея в Троян...да видите тамошната керамика! И най-вече прочутата троянска шарка...😃😃😃
Аз бих ви пратила в музея в Троян...да видите тамошната керамика! И най-вече прочутата троянска шарка...😃😃😃
Displaying 1 - 30 of 444 reviews