Земята на големите грешки

by Катерина Василева

Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде „фуния за световната болка“ и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. „Земята на големите грешки“ е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет.
Ина Иванова

Авторът е лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2024 г.
Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.

68 pages, Paperback

Published October 1, 2025

Reviews

[Krissy · Rating 5 out of 5]

Разкошен, зрял, силен дебют, който безстрашно, но фино откроява важното в нашата действителност.

За разлика от останалите стихосбирки от Ханчев, не книга за порастването, а за онова, около което растем и неговия отпечатък върху нашето психично.


ИМЕНА

През улицата живееше Тонка.
Тонка, бабата на моята приятелка,
Тонка, някога била учителка,
Тонка с хубавата баница и хризантемите.
Тонка с надуваемия басейн.

Тонка пишеше в паспорта ѝ,
Тонка на табелата на вратата,
Тонка на сватбената снимка,
Тонка в здравния картон.

Тонка пишеше в устите на хората,
но не и в тази на баба ми.
За нея там живееше друга жена
с истинско име: Тюркян.

Тюркян, кръстена на леля си,
Тюркян, отгледала пет деца,
Тюркян, излязла срещу танковете,
които обградили селото ѝ,
Тюркян, видяла как прострелват
приятелката ѝ в гърба, Тюркян
с торба окървавени дрехи в болницата,
Тюркян, завлечена в милицията,
Тюркян, разпитвана,
пребита.

Тюркян.

На която цял живот никой не се извини,
че ѝ взе името.

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Много силен дебют! Определено се нарежда сред най-добрите стихосбирки, които прочетох тази година. Ще се връщам отново сред страниците ѝ.

[Мартин Кръстев · Rating 5 out of 5]

Един от най-силните поетични дебюти през последните години. Катерина е повече от смела в думите и истините си. Болезнена, но и светла книга, която засяга теми, много по-големи от нас самите. Препоръчвам я настойчиво.

Сигурен съм, че Катерина Василева ще се превърне в един от най-ярките и мощни гласове на бъдещата (а и настоящата) българска поезия.

[Alexander Stoyanov · Rating 5 out of 5]

Досущ като невежия Оруелов герой се озовах в ролята на беглец, тичайки - напред, напред, напред през всеки един стих. Стих, който те приканва в леговището си, опиянява те, съпреживяваш и мимоходом те отпраща с горчивия привкус на действителността - до следващия.

Само и само за да се озова отново в “Земята на големите грешки”. В земя, която е посяна с прашеца на болката и страданието, чиято кройка е посечена с острието на тъмата и облечена с одеждите на порока.

Която дава да се разбере, че трябва:

“Да бъдем винаги каквито трябва.
Да бъдат здрави корените ни,
а клоните - протегнати към върховете.
Всяка жилка на всяко листо
да си бъде на мястото.

….в тази гнила гора.”

Но макар някои имена да потъват безследно в бездната на забравата, други от тях оставят следи, така както оставя следа в литературния небосвод и - Катерина Василева