През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал kultura.bg. Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала – проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ежеседмична и благотворна принуда никога не бих написала дори и един от тези текстове. Разделих ги тематично в четири раздела – като четири вида любов – за протестите ни, за вярата ни, за социалната и културна атмосфера, в която живеем.
Теодора Димова е българска писателка, драматург, завършила английска филология в СУ "Кл. Охридски". Била е журналист, преводач, преподавател по английски. Дъщеря на българския писател Димитър Димов.
Автор е на пиесите: Фюри, Стая №48, Ерикапайос, Калвадос, приятелю, Игрила, Платото, Неда и кучетата, Елин Стопър, Замъкът Ирелох, Без кожа, Змийско мляко, Кучката, Любовници, Невидимите пътища на прошката ( последните четири са публикувани в Пиеси )