"– Не бойте се, деца, бурите идват и си отиват, както тези навън, така и тези в сърцата ни."
Една непредвидена зимна виелица ще осуети всички планове за предстоящите празници. Случайно или не, Калина и Рая пристигат на гара „Орфейна“ – малка гара, скрита в полите на Родопите, на която се случват чудати неща... Легендата разказва, че името си получава от тайнствена среброкоса жена и бродещия с нея вълк – пазители на тайната, която Орфей е нарушил. Ала легендите за гарата съвсем не свършват дотук.
Докато очакват Коледното чудо, малкото момиче и младата жена ще открият по нещо за себе си – забравен спомен, стаена болка, нови приятели и неочаквана любов.
Какво е най-хубавото и най-лошото, което може да ти се случи, ако си принуден да прекараш Коледа на гарата?
С дебютната си книга авторката Катерина Чобанова успява да пресъздаде надеждата, която всеки у нас носи и която трепти най-силно, когато сме заобиколени от правилните хора.
За съжаление най-хубавото в книгата са корицата и порезките. Не ми допадна нито сюжета, нито изпълнението като стил на писане. Прекалено инфантилно, с огромна доза измишльотини, които нито бяха мили, нито забавни, нито стоплящи сърцето. Малко се усещаше като един безкраен пълнеж в 300 страници, за което допринесоха и всички използвани в повествованието сравнения... за бога! На кого му е нужно да сравнява като какво изглежда планината, като какво се усеща въздуха, като какво скърцат дъските, буквално всяко трето изречение включваше сравнение, мен лично ме напрегна. Дочетох я, само защото беше в адвента на Charlie Wilde.
Още с първите страници „Коледа на гара „Орфейна“ успя истински да ме развълнува. Романът започва с вкусна рецепта за какао, приказни описания и обещание за магическа атмосфера. Лесно се потопих в зимата на Родопите и в легендата около появата на гарата – свят, който на пръв поглед изглежда уютен, топъл и изпълнен с очакване за чудо.
Постепенно обаче тази идилия започна да ми идва в повече. Страница след страница всичко беше толкова съвършено коледно, че вместо да ме стопля, започна да ме уморява. Оставям настрана разговорите между възрастните герои, но образът на Рая ми се стори най-нереалистичен – десетгодишно дете, което мисли и говори по този начин, може да съществува единствено в приказка. Илия, от своя страна, сякаш не изричаше нищо, което да не включва философска мъдрост, и в даден момент просто спрях да се опитвам да вниквам в мисълта му.
„Коледа на гара „Орфейна“ е добър пример за това как прекаляването може да обезсмисли иначе добра идея. Романът имаше потенциала да бъде сладка и уютна коледна история за загубата и намирането, но пренасищането с идеали и поучителност го задушава. Вероятно книгата би се харесала на дете, което търси приказка за лека нощ. Читател, който очаква по-реалистична, фина доза коледна магия, по-скоро ще остане разочарован.
Имах особено големи очаквания поради две причини. Първо - обожавам влакове и коледна история, свързана с тази тема, просто нямаше как да не си я взема. Второ - анотацията звучеше достатъчно примамливо също. Всъщност обаче я прочетох от инат, въпреки че доста в началото изпитах порив да я оставя недовършена. Тонът на книгата се опитва да бъде мистичен, магичен, но всъщност е изпълнена със завъртяни реплики, които би трябвало да съдържат дълбока мъдрост и скрити тайни и послания, но са доста странни на моменти. Преобладават излишни описания и тези безкрайни сравнения на всяко второ изречение... Работят само ако са поставени тук-там, но ако цялата ти книга е сравневия на абсолютно всичко, в един момент читателят се губи и смисъла на историята изчезва и просто четеш красиво написани слова, които не означават абсолютно нищо за сюжета. Хареса ми, че напълно непознати хора на една далечна гара, помагат заедно на едно малко, но мъдро дете, да не бъде само и уплашено, но някак си всички се сприятелиха прекалено бързо и започнаха да имат една необяснима за мен привързаност. Сякаш не са от няколко часа на гарата, а от месеци. Чак и Бъдни вечер празнуваха на гарата. Редакцията на книгата също търпи критика. Липсват препинателни знаци, пълна е с правописни грешки, объркана пряка реч... Моля ви, това отнема допълнително от удоволствието да се чете една книга. Но за всяка книга си има читател, така че предполагам просто не е по моя вкус, а някой някъде там я намира за брилянтна.
Книгата има добър замисъл, но е написана много лошо. Постоянно се използват сравнения и клишета, от които няма нужда. Харесвам магията и коледни книги, но тази книга е прекалено захаросана.
На мен ми хареса романа. Чудесен начин за книжен дебют!
Определено е по-нестандартна Коледна история, не прекалено захаросана, а истинска и пак стопляща сърцето.
Хареса ми гарата, на фона на която се развиваше действието и метафората За пътуването - към себе си, към близките.
Имаше доста елементи на бих го нарекла, магически реализъм, което много ми допадна.
Стилът на писане беше приказен. Така бих го определила. Красив, бавен, същевременно докосващ. Имах нужда да чуя почти всичко, което баба Сребра имаше да каже.
И макар да имаше нотки меланхолия за изгубените шансове и някои по-сложни семейни отношенния, като цяло книгата носи позитивно послание.
А рецептата за какао в началото нямам търпение да я пробвам!
Прочетох я, тъй като беше част от адвент календара на Charly Wilde. Допада ми единствено идеята за различна коледна история. За жалост, персонажите не са изградени по начин, по който читателят може да се припознае в тях и да привлече интереса му. Повърхностни описания, но в същото време дълбоки заключения за живота не дават тази истинност и автентичност на самата история. Може би, ако бяха включени повече ситуации от животите им в ретроспекция бихме могли да разберем причините за изборите им и мирогледите им. Но в този случай е просто незавършена историйка, която се опитва да втълпи дълбоки мъдрости за живота…
За втора година подред ми се случва точно преди Коледа да чета книга с героиня, носеща моето име. И този път това ме накара да се замисля за себе си. Както се казва и в книгата – съдбата си знае работата. Тази история дойде при мен точно когато имах нужда от нея. Напомни ми, че не е нужно винаги да гоня влака… моят ще дойде навреме.
Това не е типичната коледна история. Носи усещане за любов и дом, но по един по-различен, тих и топъл начин – сякаш дядо е седнал срещу теб и ти разказва спомен.
Емоциите на героите са описани така, че няма как да не ги преживееш и ти. Книгата те кара да се замислиш къде си в момента и как живееш. Тя напомня да живеем за себе си, а не според очакванията на другите.
Засяга се и темата за зависимостта от телефона и социалните мрежи – напомняне, че понякога е хубаво просто да оставим екрана и да почувстваме момента, без да го снимаме.
Гара Орфейна ми напомни за топлотата на хората от селата и защо толкова обичам моето. Не случайно част от сърцето ми винаги е там.
Препоръчвам книгата със сигурност. Стилът е по-различен, но ако имате търпение – историята си струва. В нея се крият много теми за размисъл.
✨ Любими цитати: „На тази гара не се чака влак. Чакат се сърца.“ „Домът не е място. Домът е онзи, който те чака.“
Много ми хареса, не е типичната коледна история! Има преплитане на традиции и легенди, с модерното. Добре изградени герои и различен сюжет. Философските размисли не липсваха, което направи книгата и такава, в която всеки може да открие част от себе си.
Идеята зад книгата е много хубава, историите и атмосфера са уютни и носят спокойствие. Усеща се Коледата. Имаше няколко уникални неща, които ми харесаха: рецептата за какао, както и начина на разказване.
Имаше няколко неща, които не ми харесаха и дълго се чудех каква да е оценката ми заради тях: - многото повторения: колкото и да разбирам идеята, че книга опитва да ни накара и ние да чакаме и да търсим пътя с героите, някой от повторенията ми се стори, че не са нарочни. Постоянно имаше обяснения на вече случили се неща, имаше използване на еднакви структури на изреченията, с еднакъв смисъл. - имаше неконсистентност: част от начина на писане беше видим, че де прескача от една история и момент в друг, като това отново влияеше върху възприятието на времето, за съжаление на моменти отново ми се струваше, че просто е хаотично, като Калина пие чай и след две изречения в ръцете и има чаша какао. - няма как човек да пие толкова какао дори и на Коледа. - прекалено много описания: хубаво е нещо да ни потопи в гарата и емоциите на персонажите, но на моменти имаше две страници описания на нечии очи и как е казал нещо, а реално е казал две думи, това забавяше историята допълнително. - и не на последно място прекалено много правописни, пунктуационни и типографски грешки. На моменти ми идваше да хвана червения химикал и да поправям.
Дълбочината на книгата ще е различна за всеки, ако човек се е изгубил или е изпаднал в рутина, книгата ще му помогне да премисли живота си да прецени, кое наистина е важно за него. Ако обаче не сме изгубили връзката със себе си и тази със семействата ни, дълбочината на книгата няма да е толкова голяма, но все пак топлината от семейния уют си е там.
Първата 1/3 от книгата беше много бавна, повторяема и без толкова смисъл, а в същото време претендираща за дълбока и сериозна книга, дори обмислях това да е първата книга, която да не дочета. След това книгата стана по интересна и топла. Може би имаше малко повече страници от необходимото и щеше да се чете по-леко и лесно, ако не беше толкова пренаситена с повторения. Като цяло е четиво с конкретна цел и не е за всеки, но виждам и как би било любимо на много хора. Супер е да се чете и на малко дете.
Едва дочетох до стр.70. Много чести повторения - на 57 стр. ,,прошепна, сякаш споделяше тайна", после на стр. 59 ,,...се наведе леко към нея, сякаш споделяше тайна." Рая и Калина едва са се запознали, а вече се прегръщат през няколко страници. Някак си не се следва сюжет и диалог, сякаш изреченията са писани само за пълнеж. Имам някак си усещането, че книгата е писана и с помощ от изкуствен интелект - да, всички го ползваме ежедневно, но нека поне претърпи няколко корекции, за да не си личи толкова. Като говорим за корекции - по принцип издателството трябва да има редактор, но и той/тя за съжаление не са си свършили работата. Закупих си книгата, защото беше на коледна тематика и Родопи и Орфей са споменати като основни символи (понеже аз съм от този край и ми грабна вниманието), но за съжаление просто не мога да я дочета, поради причината, че трудно следя посоката и целта на разговорите между героите. Все пак е и първа книга на авторката, грешки се допускат дори и човек да е професионалист. Пожелавам й успех в бъдещото й творчество!
🎄🚂”Коледа на гара “Орфейна” 🚂🎄 💝 Точно в мига, в който започнах да я чета, имах истински силна нужда от тази книга. Искрено вярвам, че изборът ѝ не бе случаен. Абсолютно вълшебно преживяване като сън, което ме изпълни с положителни емоции. Беше като заветната чаша какао, с чиято рецепта започва авторката в началото на романа. 🍊 “- Знаете ли - каза той тихо, сякаш повече на себе си, - понякога хората идват на гарата, мислейки, че чакат влак. А всъщност чакат себе си. Или някого, когото са изгубили.” Всичко започва с една мистериозна гара, сгушена в снежното вълшебство на Родопите. Там се озовават хора, които търсят нещо - себе си, отговори, път, любовта, прошка и какво ли още не. Там се срещат и откриват, а самата гара “Орфейна” е забулена в мистика и сякаш е застанала на прага между тоя и оня свят; между реалност и въображение; истина и сън; минало и бъдеще. 🎄 Влаковете и гарите винаги са били красива аналогия на живота. Те са част от множество фрази, които носят утеха или мъдрост. В дебютния роман на Катерина Чобанова заемат мястото на естрада, на която се случва действието. Именно там се преплитат нишките на привидно далечни човешки съдби и животи. А Сребра - мистична, призрачна и вечна - ги преде със своите хурка и вретено. Любовта, която е вложила авторката в посланията си, се усеща осезаемо и се настанява като уютна топлина в гърдите. Напомня на така бленувана прегръдка, ласка, в която се губиш. 🍊 Това е история за житейските избори и техните последици; за грешките, покаянието и опрощението; за простичките, малки и безкрайно необходими неща от деня и живота; за любовта във всичките ѝ измерения и форми; за откриването и търсенето; за минало, легенди, настояще и надежди. Гарнирана е щедро с поетизъм, желание и онази коледна магичност, която превръща всички ни отново в деца. 🎄 “- Знаеш ли - прошепна Калина, - може би и това е чудо. Не от онези с музика в гората и звуци от сънища. А просто... да намериш някого, когото не си осъзнавал, че търсиш.” Спирам се изцяло на усещането, което ми донесе, защото имах нужда от него, на положителното, което успях да си взема с мен по време на и след прочита. Всичко друго е без значение на този етап за мен. Книжното тяло е разкошно - с изящна корица и празнични цветни порезки. Именно в категория “Прочети книга с цветни порезки” се насладих на заглавието. #коледополис #коледнапесен #коледанагараорфейна #коледа #коледникниги #роман #цветнипорезки
Книга, която мога да опиша единствено като вълшебна! В нея открих толкова много топлина, смисъл, любов и сила. Понякога е толкова лесно просто да се откажеш, да избягаш, когато стане трудно, а всъщност най-доброто ,което можеш да направиш е просто да останеш, да дадеш воля на сърцето си, да почувстваш истински! В тази книга имаше толкова колоритни образи и всеки със своята история, но от които винаги можеш да научиш нещо. Влюбих се в тази книга още от първата страница! И както авторката казва "Ако някога си се чувствал изгубен,сам или на ръба да се откажеш - знай, че винаги има гара,където да спреш, да поемеш дъх и да срещнеш хора или моменти, които ще ти напомнят кой си". Благодаря много на Ралица Генчева от Charly Wilde, че ни предостави тази невероятна книга! Препоръчвам с две ръце! ❤️
Имах огромното желание да прочета нещо топло, коледно и красиво за празниците. Тази книга по-скоро наподобява клиширан фейсбук статус. Сюжет - блудкав, почти липсва. Персонажите не са изградени, поведението и речта им са крайно изкуствени, клиширани и... просто неловки. Голямо разочарование за мен. С цел книгата да е мъдра и "дълбока", се е получило нещо странно.
Много сладка идея и много поучителна книга, но поуките на всяка една страница ми дойдоха в повече. Съвсем спокойно можеше да е със 100 страници по-малко, защото в някакъв момент имах чувството, че чета едно и също. Редакторката не си е свършила работата - изключително много грешки, сякаш дори не е проверявала.
Красиво оформено издание, започва интересно, има идея, има магия, но не е развит нито сюжета, нито образите. Завършена е набързо, за да се пласира в сезона, но има излишни глави, повторения. Не е типичния коледен чиклит, но и не впечатлява
Много ми хареса. Наситена е с емоция, съдържание и е различна. Затова може би има хора, които не я харесват. Авторката има много добър поетичен език и нямам търпение да прочета още нещо нейно Наситена е с много образност и символика. Поздравления. Героите са пълнокръвни и добре развити.
Една невероятна книга! Книга изпълнена с магични хора, магическо преплитане на 3 души на магическата гара Орфейна и магическите съдби… едно пренасяне като в магически сън…