След като си изпи чая, Мишо запретна ръкави да подрежда и почиства. Оправи си леглото, подреди книжките на нощното си шкафче, изми и прибра чиниите и приборите, направи етикети за семената в зимника, после хвана метлата и събра паяжините, замете около шкафовете с подправки, около кухненската масичка и в коридора. Накрая отвори входната врата, за да събере нападалите листа по пътеката, и... Пред прага откри купчина писма. Явно снощният вятър ги беше довял и завъртял, омотал и приютил в процепа на вратата. Мишо погледна писмата, погледна метлата, огледа се наоколо, събра набързо пощенските послания в лопатата и хлопна вратата. Какво ли ще направи Мишо с писмата? Кои са подателите?
Не е като да съм планирал поредица от ревюта на коледни детски книги, но „Горски писма за Коледа“ на Милена Радева ме наведе точно на тази мисъл – и затова е и редно да започна именно с нея книжната подготовка за празника. Историята на мишока Мишо е вече добре позната и обичана от хиляди деца, след като в края на миналата година за първи път се появи на щанда на издателство „Българска илюстрация“ на панаира. А тази година пак там грейна и продължението – „Коледен базар“, а тук може да видите и всички други книги в поредицата, които се готвят – Мишо ще бъде наистина зает, нямам съмнение в това.
Четем с децата на 4 и 10 и на мен ми е също толкова интересно, колкото и на тях. Някак си авторът е предал много приятелско, уютно, топло усещане за главния герой, за обстановката в гората с познати и непознати животни и тази утопия, съчетана с празничното настроение, прави книжката тотален хит в нашето семейство! Препоръчвам с 2 ръце!
Това е книга, която купуваш на детето си, а след това ти самият не можеш да я оставиш. Отдавна не бях чела детска книга, от която да ти стане така уютно и приятно.