Руският фронт

by Лука Щайнман

„Дъщеря ми е на седем и в живота си е познавала само войната“, разказва Вероника, млада майка, която се разхожда из пазара. „Опитвам се да я възпитавам, разказвайки ѝ за един свят, различен от този, в който живеем тук всеки ден. Сега се надявам единствено международната дипломация да намери решение и да ни позволи да живеем като нормални хора, които могат да пътуват и да се връщат у дома. Искам бъдещето на дъщеря ми да е тук и да не се налага да бяга, за да оцелее.“

„Просто не разбирах онези, които правят различен избор. После започнах да осъзнавам нещо, за което преди не се бях замислял: ако избягам от дома си по време на война, не знаеш дали някога ще се върнеш. В такива случаи не действа само инстинктът да спасиш живота си и този на децата. Има едно чувство на принадлежност, толкова силно, че те кара да рискуваш собствената си безопасност и тази на семейството. Това е чувство, трудно за разбиране, ако не си го преживял. Това е вид отричане от войната, упорството да вярваш, че рано или късно мястото, където живееш, ще си върне мира.“

„Защото Z не е просто буква, а символ на нага­дe­ние срещу Запада. Това е истинската цел на специалната операция, а не Украйна.“

358 pages, Paperback

Published January 1, 2025

Reviews

[Elena · Rating 5 out of 5]

Започнеш ли да четеш „Руският фронт“, трудно можеш да я оставиш – книгата просто те повлича. Страниците се нижат с лекота и именно в тази непретенциозност е силата ѝ. Човешкият разказ на автора ме накара не просто да прочета за тази война, за която вече години слушам, а да я съпреживея. Неусетно слязох в мазетата и се скрих до цивилните, усетих задъхания мрак на подземията и свистенето на ракетните=Видях ранените и загиналите… Тежестта на преживяното остава дълго след последната страница.