What do you think?
Rate this book
Либерата
Природата никога не греши, като ни изпраща посланията си, ние сме тези, които ги тълкуват погрешно.
Либерата Макри, машинописка и мечтателка, живее с убеждението, че невидимото е истинската мярка за света. Голямата ѝ страст са фотороманите, които колекционира и цени безкрайно, особено когато главният герой е актьорът Франко Гаспари.
Самотните ѝ дни в малкото градче в Южна Италия, смущавани единствено от жизнерадостната ѝ приятелка Джудита, се променят, когато среща Лувио, новия работник в сервиза на баща ѝ. За един миг Либерата сякаш се превръща в героиня на някой от нейните фоторомани и сънищата ѝ оживяват. Но може ли истинската любов да достигне съвършенството на разказаните истории? И не е ли магията на невидимото застрашена от разпадане при сблъсъка с реалността?
В години на разтърсващи промени, белязани от насилие, но също и от постижения, които правят жените по-автономни и осъзнати за мястото си в света, Либерата преживява метаморфоза, точно като онези насекоми, които баща ѝ колекционира. Те отново и отново ѝ показват, че да станеш възрастен изисква жертви и загуба на част от себе си. Но докато броди сред тайните на гадателката, която чете карти таро, на непознатия, който я следва в сенките и на религиозната ѝ майка, Либерата е напът да научи, че в крайна сметка винаги се превръщаме в това, което сме.
С „Либерата“ Доменико Дара отново ни увлича в свят, в който на пръв поглед обикновени хора и неща носят истинската мъдрост и повдигат завесата на ежедневието, за да ни разкрият неговото сладко очарование.
Либерата Макри, машинописка и мечтателка, живее с убеждението, че невидимото е истинската мярка за света. Голямата ѝ страст са фотороманите, които колекционира и цени безкрайно, особено когато главният герой е актьорът Франко Гаспари.
Самотните ѝ дни в малкото градче в Южна Италия, смущавани единствено от жизнерадостната ѝ приятелка Джудита, се променят, когато среща Лувио, новия работник в сервиза на баща ѝ. За един миг Либерата сякаш се превръща в героиня на някой от нейните фоторомани и сънищата ѝ оживяват. Но може ли истинската любов да достигне съвършенството на разказаните истории? И не е ли магията на невидимото застрашена от разпадане при сблъсъка с реалността?
В години на разтърсващи промени, белязани от насилие, но също и от постижения, които правят жените по-автономни и осъзнати за мястото си в света, Либерата преживява метаморфоза, точно като онези насекоми, които баща ѝ колекционира. Те отново и отново ѝ показват, че да станеш възрастен изисква жертви и загуба на част от себе си. Но докато броди сред тайните на гадателката, която чете карти таро, на непознатия, който я следва в сенките и на религиозната ѝ майка, Либерата е напът да научи, че в крайна сметка винаги се превръщаме в това, което сме.
С „Либерата“ Доменико Дара отново ни увлича в свят, в който на пръв поглед обикновени хора и неща носят истинската мъдрост и повдигат завесата на ежедневието, за да ни разкрият неговото сладко очарование.
- GenresFiction
424 pages, Paperback
Published December 1, 2025
18 people are currently reading
286 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 39 reviews
December 28, 2025
Да четеш Доменико Дара изисква определена настройка. Атмосферата, която думите му създават е специфична и магична. Трудно ми е да го облека напълно в думи, но това усещане изпитвам само между страниците на неговите истории, които изцяло ме вадят от реалността и ме потапят сякаш в съвсем различна вселена, изпълнена с меланхолия и силно чувство за носталгия по нещо отминало, което не е и не може да бъде част от тук и сега, а много ти се иска.
Либерата Макри - машинописка, мечтателка, повелителка на думите - неизречените, ненаписаните. Либерата, Неспокойна, Вродена, Обезсърчена, Непредпазливост, Забрава, Верига, Измамена, Обречена, Отвикнала, Вкаменена, Меланхолична, Озарена, Отвеяна Макри 🖤 “Вярваше на всичко онова, което не може да се види.”
Другите два романа на автора са у дома, но точно “Либерата” ме привлече с корица и заглавие, защото “съдбата определя събитията, а ние определяме начина, по който да ги изживеем.”
Първоначалната ми оценка веднага след като завърших “Либерата” беше 4⭐️, но часове след това се връщах към него, разлиствах страниците, рефлектирах върху прочетеното и няма как да не дам пълни 5⭐️ Не мога да го обясня, но същото се случи и с “Малинверно”.
“Да, това е магията на някои книги. Като че ли авторът ги е написал, мислейки за нас, все едно че ни познава и се опитва да разговаря с нас.”
“Обичаше да си мисли, че всички неща на този свят са свързани помежду си по някакъв начин и че всеки допир предизвиква някакво взаимодействие, размяна на молекули, частици, невидими атоми, също като диханията на хората, които се смесват без те да си дават сметка.”
“Би трябвало думите да се преоформят, да се нагодят към света и житейския опит, защото за големите и безкрайни болки съществуват безкрайни думи, докато в този момент нямаше дума, която да е в състояние да определи онова, което Либерата чувстваше дълбоко в себе си, болка, която за да бъде обяснена, имаше нужда от други думи - безкрайна, замъгляваща, убийствена.”
Либерата Макри - машинописка, мечтателка, повелителка на думите - неизречените, ненаписаните. Либерата, Неспокойна, Вродена, Обезсърчена, Непредпазливост, Забрава, Верига, Измамена, Обречена, Отвикнала, Вкаменена, Меланхолична, Озарена, Отвеяна Макри 🖤 “Вярваше на всичко онова, което не може да се види.”
Другите два романа на автора са у дома, но точно “Либерата” ме привлече с корица и заглавие, защото “съдбата определя събитията, а ние определяме начина, по който да ги изживеем.”
Първоначалната ми оценка веднага след като завърших “Либерата” беше 4⭐️, но часове след това се връщах към него, разлиствах страниците, рефлектирах върху прочетеното и няма как да не дам пълни 5⭐️ Не мога да го обясня, но същото се случи и с “Малинверно”.
“Да, това е магията на някои книги. Като че ли авторът ги е написал, мислейки за нас, все едно че ни познава и се опитва да разговаря с нас.”
“Обичаше да си мисли, че всички неща на този свят са свързани помежду си по някакъв начин и че всеки допир предизвиква някакво взаимодействие, размяна на молекули, частици, невидими атоми, също като диханията на хората, които се смесват без те да си дават сметка.”
“Би трябвало думите да се преоформят, да се нагодят към света и житейския опит, защото за големите и безкрайни болки съществуват безкрайни думи, докато в този момент нямаше дума, която да е в състояние да определи онова, което Либерата чувстваше дълбоко в себе си, болка, която за да бъде обяснена, имаше нужда от други думи - безкрайна, замъгляваща, убийствена.”
October 3, 2024
Narrazione magistrale, come ormai ci ha abituati Dara.
Però
La prima metà non so come l'ho superata, noiosa, prevedibile e la protagonista inetta.
La seconda è splendente, e la capacità di raccontare, il viluppo del genere, certi specifici atti, accecano e lì per lì soddisfano. Ma se uno ci riflette rimane un retrogusto amarognolo di se vabbè
Curiosità: a pag. 180 non avrei mai immaginato nemmeno con la più fervida immaginazione di potermi affezionare alla ragazzetta scemetta e inveceeeee
Però
La prima metà non so come l'ho superata, noiosa, prevedibile e la protagonista inetta.
La seconda è splendente, e la capacità di raccontare, il viluppo del genere, certi specifici atti, accecano e lì per lì soddisfano. Ma se uno ci riflette rimane un retrogusto amarognolo di se vabbè
Curiosità: a pag. 180 non avrei mai immaginato nemmeno con la più fervida immaginazione di potermi affezionare alla ragazzetta scemetta e inveceeeee
Read
January 18, 2026Доменико Дара - "Либерата", изд. "Лемур" 2025, прев. Ваня Геогриева
Преди три дни дочетох последната излязла у нас книга на Доменико Дара - "Лиерата".
И още не мога да се съвзема, още мисля за нея, още се опитвам да определя какво изживях. По подобен начин са ми действали и други книги на този автор - всъщност преди тази успях да пиша само за една, - но тази направи с мен нещо, което не мога да определя. И затова предупреждавам, че редовете, които ще последват, вероятно ще бъдат объркани и заплетени.
Нека кажа първо, че още с прочитането на "Малинверно" разбрах, че Доменико Дара ще бъде автор, чиито книги ще чета, без да пропусна нито една. А това е странно, защото Дара всъщност ме спечели истински с втората си книга - "Кратък дневник на съмпаденията" - единствената негова книга досега, за която успях да пиша. "Записки по небесната механика" ме остави с едно странно чувство на умиротворение и тъга, но и със спомени за определени персонажи.
И после дойде "Либерата".
Признавам, че прочетох докрай анотацията едва преди да започна да чета книгата. И това пак не успя да ме подготви за всичко последвало.
На пръв поглед "Либерата" може да създаде впечатлението за обикновена, дори скучна история. Провинциално селце, младо момиче, все още хранещо романтични представи и пристрастено към фотороманите. Нищо ново - освен фотороманите, които са непознат жанр за мен. Но на тяхно място в наши дни може да е какво ли не - любовни романие, любовни филми, романтична музика - всичко, което ни създава представата за свят, в който има само любов и красота и нищо друго.
Скоро обаче наглед обикноената история започва да сменя посоките си. Именно - посоките, а не посоката, защото в живота на Либерата влизат двама души, които ще насочат мислите й към неща, много различни от ежедневните. И тя ще повярва... ще повярва, че може да бъде обичана. Като във фотороманите. И ще даде път на доверие и любов, които в крайна сметка отново ще променят посоката на живота й.
"Либерата" носи името на своята главна героиня, но това далеч не е просто роман за живота на една млада жена. "Либерата" е роман за страстта - но не онази, бюбовната, а страстта към онова, което буди и утолява любопитството ни, подкрепя душата ни, към онова, което ни показва, че някъде има и друг живот; дори религиозната страст. И за всеки от героите тя има различен израз - интересът на Оресте към насекомите, религиозната страст на Агата, увлечението на Либерата по фотороманите. За другите тези увлечения може да са странни, неразбираеми, дори смешни - но за тези, които ги изпитвдат, те са смисълът, онова, което им помага да приемат ежедневието.
Дори с всичко това този роман би могъл да бъде една обичайна история. И пак щеше да е завладяваща. Но понеже това е преди всичко историята на Либерата, нейният път, Доменико Дара държи да ни преведе докрай по този път - и да накара и Либерата, и нас да повярваме, че тя е намерила любовта.
Да повярваме за кратко, но дълбоко.
Искрено.
И именно затова да останем смутени, безмълвни, потресени.
Признавам, че в един момент се усъмних в един конкретен персонаж, но ми се искаше не съм права. Отказах да повярвам. И именно затова, когато съмненията ми се оправдаха, изпитах чувството, че Либерата и аз сме предадени. Тя - като персонаж, аз - като читател. Защото никой не заслужава това, което се случи. И защото, каквито и съмнения да имах преди това, отказвах да повярвам, че може да има човек, способен на това.
Има много начини да разбиеш света на един чове - и за едни от най-жестоките от тях дори не ти е нужно оръжие.
Има много начини да унищожиш един живот - и дори нве е нужно да е чисто физически.
Има много начини да предадеш нечие доверие - и тук е показан един от найъ-болезнените.
За мен "Либерата" е най-тежката книга на Доменико Дора.. И най-въздействащата.
Книга за страстта, доверието и загубата.
Книга, която остава в сърцето и душата.
Завинаги.
Преди три дни дочетох последната излязла у нас книга на Доменико Дара - "Лиерата".
И още не мога да се съвзема, още мисля за нея, още се опитвам да определя какво изживях. По подобен начин са ми действали и други книги на този автор - всъщност преди тази успях да пиша само за една, - но тази направи с мен нещо, което не мога да определя. И затова предупреждавам, че редовете, които ще последват, вероятно ще бъдат объркани и заплетени.
Нека кажа първо, че още с прочитането на "Малинверно" разбрах, че Доменико Дара ще бъде автор, чиито книги ще чета, без да пропусна нито една. А това е странно, защото Дара всъщност ме спечели истински с втората си книга - "Кратък дневник на съмпаденията" - единствената негова книга досега, за която успях да пиша. "Записки по небесната механика" ме остави с едно странно чувство на умиротворение и тъга, но и със спомени за определени персонажи.
И после дойде "Либерата".
Признавам, че прочетох докрай анотацията едва преди да започна да чета книгата. И това пак не успя да ме подготви за всичко последвало.
На пръв поглед "Либерата" може да създаде впечатлението за обикновена, дори скучна история. Провинциално селце, младо момиче, все още хранещо романтични представи и пристрастено към фотороманите. Нищо ново - освен фотороманите, които са непознат жанр за мен. Но на тяхно място в наши дни може да е какво ли не - любовни романие, любовни филми, романтична музика - всичко, което ни създава представата за свят, в който има само любов и красота и нищо друго.
Скоро обаче наглед обикноената история започва да сменя посоките си. Именно - посоките, а не посоката, защото в живота на Либерата влизат двама души, които ще насочат мислите й към неща, много различни от ежедневните. И тя ще повярва... ще повярва, че може да бъде обичана. Като във фотороманите. И ще даде път на доверие и любов, които в крайна сметка отново ще променят посоката на живота й.
"Либерата" носи името на своята главна героиня, но това далеч не е просто роман за живота на една млада жена. "Либерата" е роман за страстта - но не онази, бюбовната, а страстта към онова, което буди и утолява любопитството ни, подкрепя душата ни, към онова, което ни показва, че някъде има и друг живот; дори религиозната страст. И за всеки от героите тя има различен израз - интересът на Оресте към насекомите, религиозната страст на Агата, увлечението на Либерата по фотороманите. За другите тези увлечения може да са странни, неразбираеми, дори смешни - но за тези, които ги изпитвдат, те са смисълът, онова, което им помага да приемат ежедневието.
Дори с всичко това този роман би могъл да бъде една обичайна история. И пак щеше да е завладяваща. Но понеже това е преди всичко историята на Либерата, нейният път, Доменико Дара държи да ни преведе докрай по този път - и да накара и Либерата, и нас да повярваме, че тя е намерила любовта.
Да повярваме за кратко, но дълбоко.
Искрено.
И именно затова да останем смутени, безмълвни, потресени.
Признавам, че в един момент се усъмних в един конкретен персонаж, но ми се искаше не съм права. Отказах да повярвам. И именно затова, когато съмненията ми се оправдаха, изпитах чувството, че Либерата и аз сме предадени. Тя - като персонаж, аз - като читател. Защото никой не заслужава това, което се случи. И защото, каквито и съмнения да имах преди това, отказвах да повярвам, че може да има човек, способен на това.
Има много начини да разбиеш света на един чове - и за едни от най-жестоките от тях дори не ти е нужно оръжие.
Има много начини да унищожиш един живот - и дори нве е нужно да е чисто физически.
Има много начини да предадеш нечие доверие - и тук е показан един от найъ-болезнените.
За мен "Либерата" е най-тежката книга на Доменико Дора.. И най-въздействащата.
Книга за страстта, доверието и загубата.
Книга, която остава в сърцето и душата.
Завинаги.
January 28, 2026
Доменико Дара и неговите уникални начини да разкрие човешката душа. Един роман за първата любов и нещата, които осъзнаваме по пътя й. За насекомите, хората и онова, което остава невидимо.
October 12, 2024
Alla fine, diventiamo sempre quello che siamo, a prescindere dalla terra in cui siamo stati abbandonati.
December 15, 2025
Каквото и да напиша, ще е малко, незначително, недостатъчно, за да опиша таланта на Дара.
Автор, пишещ за човешкия механизъм, по един невероятен, единствен по рода си начин.
Казвала съм го и за предишните му книги, ще го кажа и сега - той е от онези малкото, които пишат за душата на човека, за да я омаят и успокоят.
По тази същата причина, ако се налагаше да чета само една книга до края на живота си, то би била някоя от неговите. Иска ми се всеки да се срещне с творчеството му и все пак да го запазя само за себе си. Страхотен, както винаги!
"Защото не е вярно, че когато пораснем, преставаме да мечтаем. Просто се променят мечтите ни."
"По същата причина чета книги като тази, която сложихте в чантата си, защото предлагат думи и образи за неща, за които си мислим само бегло, слагат ред в нашите усещания, а най - вече ни подсказват, че не сме сами на света."
"Да, това е магията на някои книги. Като че ли авторът ги е написал, мислейки за нас, все едно че ни познава и се опитва да разговаря с нас."
♥️♥️♥️
Автор, пишещ за човешкия механизъм, по един невероятен, единствен по рода си начин.
Казвала съм го и за предишните му книги, ще го кажа и сега - той е от онези малкото, които пишат за душата на човека, за да я омаят и успокоят.
По тази същата причина, ако се налагаше да чета само една книга до края на живота си, то би била някоя от неговите. Иска ми се всеки да се срещне с творчеството му и все пак да го запазя само за себе си. Страхотен, както винаги!
"Защото не е вярно, че когато пораснем, преставаме да мечтаем. Просто се променят мечтите ни."
"По същата причина чета книги като тази, която сложихте в чантата си, защото предлагат думи и образи за неща, за които си мислим само бегло, слагат ред в нашите усещания, а най - вече ни подсказват, че не сме сами на света."
"Да, това е магията на някои книги. Като че ли авторът ги е написал, мислейки за нас, все едно че ни познава и се опитва да разговаря с нас."
♥️♥️♥️
Want to read
August 28, 2024Incipit
Credeva a tutto quello che non si vede.
Continua su IncipitMania
Credeva a tutto quello che non si vede.
Continua su IncipitMania
November 5, 2024
Sono ancora un pò incerta sul mio giudizio su LIBERATA di Domenico Dara. Questa è una storia molto distante rispetto a MALINVERNO, mia precedente lettura di questo autore, che è una fiaba quasi senza tempo, piena di malinconia e tenerezza.
LIBERATA ci trasporta nella realtà di provincia del Sud degli anni ’70, dove una giovane adolescente cresce con una visione dell’amore suggestionata dalle storie patinate e sognate dei fotoromanzi Lancio e la sua ossessione per l’attore Franco Gasparri.
Ovviamente qui mi sono sentita molto partecipe perchè anch’io ho vissuto il mio periodo Lancio, seppur qualche anno dopo, quando Gasparri già non lavorava più.
Ma LIBERATA dovrà fare i conti con l’amore vero, che nasce per un ragazzo strafottente che inizia a lavorare nell’officina meccanica del padre. Ma è davvero amore? Forse anche grazie ai fotoromanzi, di quell’amore tanto ostentato delle riviste LIBERATA non trova riscontro nella realtà. E un sogno può trasformarsi in incubo.
Forse un pò prolisso nella parte centrale della storia, la parte finale risulta molto più coinvolgente. Mi è piaciuto il richiamo ad alcuni fotoromanzi realmente pubblicati dalla Lancio, che diventano titoli dei vari capitoli che hanno attinenza al contenuto degli stessi. Mi sono piaciuti anche i vari personaggi di contorno, ben delineati. Unica eccezione, la madre, che è disegnata per la maggior parte della storia, come eterna scontenta e scontrosa; uno stereotipo che mi ha infastidito, perchè su questo personaggio ho trovato una mancanza di profondità da parte dell’autore.
LIBERATA ci trasporta nella realtà di provincia del Sud degli anni ’70, dove una giovane adolescente cresce con una visione dell’amore suggestionata dalle storie patinate e sognate dei fotoromanzi Lancio e la sua ossessione per l’attore Franco Gasparri.
Ovviamente qui mi sono sentita molto partecipe perchè anch’io ho vissuto il mio periodo Lancio, seppur qualche anno dopo, quando Gasparri già non lavorava più.
Ma LIBERATA dovrà fare i conti con l’amore vero, che nasce per un ragazzo strafottente che inizia a lavorare nell’officina meccanica del padre. Ma è davvero amore? Forse anche grazie ai fotoromanzi, di quell’amore tanto ostentato delle riviste LIBERATA non trova riscontro nella realtà. E un sogno può trasformarsi in incubo.
Forse un pò prolisso nella parte centrale della storia, la parte finale risulta molto più coinvolgente. Mi è piaciuto il richiamo ad alcuni fotoromanzi realmente pubblicati dalla Lancio, che diventano titoli dei vari capitoli che hanno attinenza al contenuto degli stessi. Mi sono piaciuti anche i vari personaggi di contorno, ben delineati. Unica eccezione, la madre, che è disegnata per la maggior parte della storia, come eterna scontenta e scontrosa; uno stereotipo che mi ha infastidito, perchè su questo personaggio ho trovato una mancanza di profondità da parte dell’autore.
April 11, 2025
Indeciso tra 3 e 4 stelle.
Ho scoperto Dara alla presentazione di questo suo libro. Mi è piaciuto il modo in cui parla e mi sono fidato di chi mi ha detto che scrive molto bene.
Il romanzo parte abbastanza col freno a mano, descrivendo la vita di questa ragazza, Liberata, appassionata di fotoromanzi, figlia di un uomo appassionato di insetti, amica dell' edicolante comunista Glauco in tempi di anni di piombo, e che si innamora di un ragazzo appena arrivato in paese.
Nella seconda parte il romanzo inizia a decollare e si susseguono vari colpi di scena, nei fatti rendendo piacevole la lettura.
Dara ha un bel modo di scrivere però ecco, non so, la trama, soprattutto per la prima parte, mi ha fatto fare un po' di fatica.
Ho scoperto Dara alla presentazione di questo suo libro. Mi è piaciuto il modo in cui parla e mi sono fidato di chi mi ha detto che scrive molto bene.
Il romanzo parte abbastanza col freno a mano, descrivendo la vita di questa ragazza, Liberata, appassionata di fotoromanzi, figlia di un uomo appassionato di insetti, amica dell' edicolante comunista Glauco in tempi di anni di piombo, e che si innamora di un ragazzo appena arrivato in paese.
Nella seconda parte il romanzo inizia a decollare e si susseguono vari colpi di scena, nei fatti rendendo piacevole la lettura.
Dara ha un bel modo di scrivere però ecco, non so, la trama, soprattutto per la prima parte, mi ha fatto fare un po' di fatica.
November 7, 2024
Un'altra bella conferma di quella che è tra le voci più pronfonde e poetiche della narrativa contemporanea
February 3, 2025
Sarò sempre una folle amante della scrittura fine, lirica e filosofica di Dara. Non so quanto mi abbia colpito a fondo la trama di questo romanzo, ma ci sono tanti altri motivi per cui posso dire che non mi è possibile non apprezzare un suo libro, a partire dalla protagonista e dal suo bisogno di isolamento etereo.
March 18, 2026
📸 “Либерата” - Доменико Дара 🎞️
🎞️📖 “Природата никога не греши, като ни изпраща посланията си, ние сме тези, които ги тълкуват погрешно.”
📸 Каквото и да се каже за Доменико Дара, ще е прекалено нищожно, за да обясни и предаде достоверно гениалния му, отличаващ се стил, изказ и начин на изразяване на идеи. Без шум, фанфари и излишна театралност, без претенция и парадност, но въздействайки на всяко нервно окончание и сетиво. Този роман е много различен от предходните по ред привидности, но и той като тях носи отчетливите отпечатъци от душата и съзнанието на автора, а те и двете са невероятно красиви.
🎞️ Либерата Макри олицетворява любовта. Тази, която неполучили навреме от най-важните хора в живота си, търсим всячески и на всяка цена навсякъде и във всеки, неистово, отчаяно, неумолимо. Тази, която сами създаваме от празнотата си вътре в себе си, за да сме всеопрощаващата чистота и надежда, от които светът така неизбежно се нуждае. “Вярваше във всичко онова, което не може да се види.
Вярваше в предопределената съдба, в душата, която продължава да живее след смъртта, в силата на урочасването, в завистта, която прави човека алчен, в мисли, способни да преместват предмети, в гласовете на мъртвите, в мечти, които се сбъдват, в тайнствената мощ на луната, в неслучили се животи, които обаче ни преследват. Майка ѝ я упрекваше строго за това, а на нея ѝ се искаше да ѝ отвърне, “точно ти ли ще ми говориш така, ти, дето вярваш в безплътния Господ повече от всичко друго”. “Майка ѝ я беше възпитала според принципите на несъответствието и безразличието. Чужда на земята, в която беше посята от проклети ветрове, бе останала нещо като зачатък на растение. Дори повече. Едно човекоподобно насекомо. Едно от качествата на тези дребни същества, които населяваха света и в действителност като бройка се явяваха негови господари, беше способността им да се приспособяват. Баща ѝ често подчертаваше този факт - може би му служеше като напомняне към самия него, а може би се надяваше този урок да послужи и на дъщеря му. И тя се беше научила да се приспособява, бягайки, прикривайки се, измъквайки се. Всъщност фотороманите бяха последното ѝ бягство от света, след ресането на куклите, грижата за ранени животинки, диалозите с въображаеми приятелки, писането на тайни дневници. Либерата беше порастала, макари не на земята.
Защото накрая винаги ставаме онова, кото сме, независимо от земята, в която сме били изоставени.
Накрая изпълняваме съдбата, която живее в нас. Обречена. И това щеше да е много подходящо име за нея. Обречена.
Обречена Макри.”
📸 Доменико Дара започва и завършва всеки етюд от романа по един целенасочен и символичен начин, а както знаем всички, които сме чели поне едно негово произведение, нищо не е случайно и всичко е с причина. В този ред на мисли ви препоръчвам горещо да чуете задълбочения анализ на Инес Субашка в книжния ѝ профил в тик ток.
🎞️ В четивото ярко се откроява образа на майката, тази на Либерата - отдадена на Бога фанатично и отдадено повече, отколкото на собственото си дете; тази, която отнема собствения си живот, а с това предрешава и този на рожбата си; онази, която погребва единия си син физически, а другият - загробва ритуално в акта на скръбта и траура си; и разбира се - божията, която ни гледа от безплътни склуптури, чиито глави са отрязани от любов.
📸 Либерата открива упованието си във фоторамоните, които се превръщат в нейното убежище. Там тя живее милиарди въображаеми животи с историите на героите от тях, мечтае, копнее, твори един свят, който да я пази от истинския. Ръководена от болезнената нужда да бъде обичано човешко същество, в лицето на Лувио ще създаде също такъв измислен персонаж, за да го заобича неистово.
🎞️ Романът жонглира с крайности, дисектира човещината до нейните състави части болка, страх, смелост, отдаденост, копнеж, примирение, опрощение, изповед, стремеж, доброта, злост и всичко друго, което ни прави хора. “Беше се протегнала към него, но после, тъкмо когато щеше да го докосне, беше усетила някаква миризма, макар че сега, когато си спомняше, не би могла да определи каква точно, но тогава тя я беше смутила и Либерата се беше отдръпнала и хукнала към къщи. Тази миризма се беше загнездила в главата ѝ като миризмата на действителността, на компромиса, напомняше за кожа и земя, за разбити неща, за дребни ежедневни жестове, докато всъщност целувките не трябва да имат миризма и всекидневният живот трябва да остане извън устните, които се докосват, една целувка трябва да направи така, че да забравим кои сме и защо живеем.”
🎞️ Виждаме отчетливо и двояката природа на човека, за да осъзнаем, че нямаме никакво право да съдим, когото и да е, за каквото и да е. Ние самите носим дуалното, което характеризира вселената ни в самите себе си, несъзнавайки може би (поне някои от нас със сигурност), че черното и бялото са един и същи цвят с противоположно изражение.
📸 Лично за мен Доменико Дара е едновременно древен философ, стара душа, която е пропътувала през векове, космически измерения и светове, чист като дете съзидател и зрял до болезненост мъж, който разбира не просто живота, но и жените по един абсолютно несъвместим на теория с мъжествеността начин. Словото се лее от дълбините му толкова богато, поетично, въздействащо и разтърсващо душата, че е абсолютно несравнимо с нищо друго. Той гадае по звездите; в съзвучие е с природата и планетарните закони; сякаш е пратеник на нашата Земя с мисия свише от далечна мултивселена.
🎞️ “Излезе от бараката, но чувството не изчезна, сякаш и фантазиите можеха да се запечатат върху ретината по същия начин, както го правеше слънцето, когато тя беше още дете
- гледаше го дълго, докато можеше, докато накрая очите ѝ пламваха и яркият му образ се проектираше в центъра на всичко, което гледаше, дори в тъмнината на нощта. Ако майка ѝ я видеше, започваше да вика, че ще си развали зрението и я зашлевяваше силно, в името на старото правило, според което единствено чрез болката и страданието човек се научава да живее.”
📸 За да цитирам желаните от мен пасажи, трябва да ви изрецитирам буквално почти цялата книга. Имам извадени десетки, че дори и стотици части от нея. “Либерата веднага се беше сетила за тетрадката, в която той сигурно беше написал последната си истина, защото, когато животът си отива, думите могат да бъдат единственият начин да се изровиш от дупката, да подредиш нещата, да разбереш, да се спасиш. Но нито пишещата машина, нито листовете бяха успели да предложат на бедния Катено някаква надежда. Просто бяха престанали да му говорят. А когато и думите свършат, човек умира.” Естествено, няма как да го направя, затова ще ви препоръчам простичко да се запознаете отблизо с Доменико Дара. Лично аз след всяка среща вярвам и си казвам, че е била най-добрата, запомнящата се и незабравимата, но истината е, че всяка е такава сама по себе си не по-малко от другата.
♥️ Благодаря от цялото си сърце на любимите и прекрасни “Лемур” за предоставената възможност отново да надника в красивото сърце на Доменико Дара!
Вие чели ли сте нещо от автора? Коя е любимата ви негова творба?
Liberata 2024
Страници: 424
Брой думи: 107 883
Превод от италиански: Ваня Георгиева 2025
Корица: Хаби Ел Мааза Гомес
Редактор: Соня Хачикян
Коректор: Валентина Пенева
Други книги от автора: “Малинверно”, “Кратък дневник на съвпаденията”, “Записки по небесната механика”
https://www.ozone.bg/product/liberata...
🎞️📖 “Природата никога не греши, като ни изпраща посланията си, ние сме тези, които ги тълкуват погрешно.”
📸 Каквото и да се каже за Доменико Дара, ще е прекалено нищожно, за да обясни и предаде достоверно гениалния му, отличаващ се стил, изказ и начин на изразяване на идеи. Без шум, фанфари и излишна театралност, без претенция и парадност, но въздействайки на всяко нервно окончание и сетиво. Този роман е много различен от предходните по ред привидности, но и той като тях носи отчетливите отпечатъци от душата и съзнанието на автора, а те и двете са невероятно красиви.
🎞️ Либерата Макри олицетворява любовта. Тази, която неполучили навреме от най-важните хора в живота си, търсим всячески и на всяка цена навсякъде и във всеки, неистово, отчаяно, неумолимо. Тази, която сами създаваме от празнотата си вътре в себе си, за да сме всеопрощаващата чистота и надежда, от които светът така неизбежно се нуждае. “Вярваше във всичко онова, което не може да се види.
Вярваше в предопределената съдба, в душата, която продължава да живее след смъртта, в силата на урочасването, в завистта, която прави човека алчен, в мисли, способни да преместват предмети, в гласовете на мъртвите, в мечти, които се сбъдват, в тайнствената мощ на луната, в неслучили се животи, които обаче ни преследват. Майка ѝ я упрекваше строго за това, а на нея ѝ се искаше да ѝ отвърне, “точно ти ли ще ми говориш така, ти, дето вярваш в безплътния Господ повече от всичко друго”. “Майка ѝ я беше възпитала според принципите на несъответствието и безразличието. Чужда на земята, в която беше посята от проклети ветрове, бе останала нещо като зачатък на растение. Дори повече. Едно човекоподобно насекомо. Едно от качествата на тези дребни същества, които населяваха света и в действителност като бройка се явяваха негови господари, беше способността им да се приспособяват. Баща ѝ често подчертаваше този факт - може би му служеше като напомняне към самия него, а може би се надяваше този урок да послужи и на дъщеря му. И тя се беше научила да се приспособява, бягайки, прикривайки се, измъквайки се. Всъщност фотороманите бяха последното ѝ бягство от света, след ресането на куклите, грижата за ранени животинки, диалозите с въображаеми приятелки, писането на тайни дневници. Либерата беше порастала, макари не на земята.
Защото накрая винаги ставаме онова, кото сме, независимо от земята, в която сме били изоставени.
Накрая изпълняваме съдбата, която живее в нас. Обречена. И това щеше да е много подходящо име за нея. Обречена.
Обречена Макри.”
📸 Доменико Дара започва и завършва всеки етюд от романа по един целенасочен и символичен начин, а както знаем всички, които сме чели поне едно негово произведение, нищо не е случайно и всичко е с причина. В този ред на мисли ви препоръчвам горещо да чуете задълбочения анализ на Инес Субашка в книжния ѝ профил в тик ток.
🎞️ В четивото ярко се откроява образа на майката, тази на Либерата - отдадена на Бога фанатично и отдадено повече, отколкото на собственото си дете; тази, която отнема собствения си живот, а с това предрешава и този на рожбата си; онази, която погребва единия си син физически, а другият - загробва ритуално в акта на скръбта и траура си; и разбира се - божията, която ни гледа от безплътни склуптури, чиито глави са отрязани от любов.
📸 Либерата открива упованието си във фоторамоните, които се превръщат в нейното убежище. Там тя живее милиарди въображаеми животи с историите на героите от тях, мечтае, копнее, твори един свят, който да я пази от истинския. Ръководена от болезнената нужда да бъде обичано човешко същество, в лицето на Лувио ще създаде също такъв измислен персонаж, за да го заобича неистово.
🎞️ Романът жонглира с крайности, дисектира човещината до нейните състави части болка, страх, смелост, отдаденост, копнеж, примирение, опрощение, изповед, стремеж, доброта, злост и всичко друго, което ни прави хора. “Беше се протегнала към него, но после, тъкмо когато щеше да го докосне, беше усетила някаква миризма, макар че сега, когато си спомняше, не би могла да определи каква точно, но тогава тя я беше смутила и Либерата се беше отдръпнала и хукнала към къщи. Тази миризма се беше загнездила в главата ѝ като миризмата на действителността, на компромиса, напомняше за кожа и земя, за разбити неща, за дребни ежедневни жестове, докато всъщност целувките не трябва да имат миризма и всекидневният живот трябва да остане извън устните, които се докосват, една целувка трябва да направи така, че да забравим кои сме и защо живеем.”
🎞️ Виждаме отчетливо и двояката природа на човека, за да осъзнаем, че нямаме никакво право да съдим, когото и да е, за каквото и да е. Ние самите носим дуалното, което характеризира вселената ни в самите себе си, несъзнавайки може би (поне някои от нас със сигурност), че черното и бялото са един и същи цвят с противоположно изражение.
📸 Лично за мен Доменико Дара е едновременно древен философ, стара душа, която е пропътувала през векове, космически измерения и светове, чист като дете съзидател и зрял до болезненост мъж, който разбира не просто живота, но и жените по един абсолютно несъвместим на теория с мъжествеността начин. Словото се лее от дълбините му толкова богато, поетично, въздействащо и разтърсващо душата, че е абсолютно несравнимо с нищо друго. Той гадае по звездите; в съзвучие е с природата и планетарните закони; сякаш е пратеник на нашата Земя с мисия свише от далечна мултивселена.
🎞️ “Излезе от бараката, но чувството не изчезна, сякаш и фантазиите можеха да се запечатат върху ретината по същия начин, както го правеше слънцето, когато тя беше още дете
- гледаше го дълго, докато можеше, докато накрая очите ѝ пламваха и яркият му образ се проектираше в центъра на всичко, което гледаше, дори в тъмнината на нощта. Ако майка ѝ я видеше, започваше да вика, че ще си развали зрението и я зашлевяваше силно, в името на старото правило, според което единствено чрез болката и страданието човек се научава да живее.”
📸 За да цитирам желаните от мен пасажи, трябва да ви изрецитирам буквално почти цялата книга. Имам извадени десетки, че дори и стотици части от нея. “Либерата веднага се беше сетила за тетрадката, в която той сигурно беше написал последната си истина, защото, когато животът си отива, думите могат да бъдат единственият начин да се изровиш от дупката, да подредиш нещата, да разбереш, да се спасиш. Но нито пишещата машина, нито листовете бяха успели да предложат на бедния Катено някаква надежда. Просто бяха престанали да му говорят. А когато и думите свършат, човек умира.” Естествено, няма как да го направя, затова ще ви препоръчам простичко да се запознаете отблизо с Доменико Дара. Лично аз след всяка среща вярвам и си казвам, че е била най-добрата, запомнящата се и незабравимата, но истината е, че всяка е такава сама по себе си не по-малко от другата.
♥️ Благодаря от цялото си сърце на любимите и прекрасни “Лемур” за предоставената възможност отново да надника в красивото сърце на Доменико Дара!
Вие чели ли сте нещо от автора? Коя е любимата ви негова творба?
Liberata 2024
Страници: 424
Брой думи: 107 883
Превод от италиански: Ваня Георгиева 2025
Корица: Хаби Ел Мааза Гомес
Редактор: Соня Хачикян
Коректор: Валентина Пенева
Други книги от автора: “Малинверно”, “Кратък дневник на съвпаденията”, “Записки по небесната механика”
https://www.ozone.bg/product/liberata...
October 5, 2024
Due stelle e un pezzettino. La scrittura tiene ma la storia ha poco spessore. Sui fotoromanzi si insiste in modo fastidiosamente eccessivo. Per questo, e per la caratterizzazione dei personaggi femminili in generale (non si esce dal binomio sognatrice ingenua/ disillusa bigotta timorata di Dio) non ho potuto fare a meno di sentirci più di uno spunto misogino. Alla fine non resta niente, di quei libri che in due giorni hai scordato tutto.
March 26, 2025
Domenico Dara è entrato ufficialmente a far parte dei miei scrittori preferiti!
Perché? Me lo sono chiesta più volte in questi giorni. Primo motivo tra tutti penso sia per la sua delicatezza nello scrivere, nello scegliere i personaggi, nel presentarli a chi si appresta a leggere le sue pagine.
Secondo motivo per il modo che ha di accompagnarci dentro una storia. Ci prende per mano e ci accompagna lentamente a vedere cosa succede. Portando il lettore letteralmente dentro la storia che sta leggendo come fosse esso stesso un personaggio che vede ma non può intervenire in alcun modo. E infine perché le sue storie non si dimenticano.
Sfido chiunque a non ripensare ad Astolfo Malinverno anche mesi dopo aver letto il libro oppure a Liberata. Una ragazza che appartiene a un’Italia ormai lontana da noi ma che non possiamo fare a meno di comprendere. Empatizziamo con lei fin dal primo momento. Con i suoi sogni, con la sua quotidianità.
In questo romanzo Domenico ci sbatte in faccia il male, quello più nero, più rancoroso ma nonostante tutto, il suo modo di raccontarci le storie, ci porta a provarne pena. Provare pena per questo odio profondo che distrugge le anime.
Bello.
Leggetelo e scusate per queste righe scritte di fretta, come un flusso di coscienza.
Perché? Me lo sono chiesta più volte in questi giorni. Primo motivo tra tutti penso sia per la sua delicatezza nello scrivere, nello scegliere i personaggi, nel presentarli a chi si appresta a leggere le sue pagine.
Secondo motivo per il modo che ha di accompagnarci dentro una storia. Ci prende per mano e ci accompagna lentamente a vedere cosa succede. Portando il lettore letteralmente dentro la storia che sta leggendo come fosse esso stesso un personaggio che vede ma non può intervenire in alcun modo. E infine perché le sue storie non si dimenticano.
Sfido chiunque a non ripensare ad Astolfo Malinverno anche mesi dopo aver letto il libro oppure a Liberata. Una ragazza che appartiene a un’Italia ormai lontana da noi ma che non possiamo fare a meno di comprendere. Empatizziamo con lei fin dal primo momento. Con i suoi sogni, con la sua quotidianità.
In questo romanzo Domenico ci sbatte in faccia il male, quello più nero, più rancoroso ma nonostante tutto, il suo modo di raccontarci le storie, ci porta a provarne pena. Provare pena per questo odio profondo che distrugge le anime.
Bello.
Leggetelo e scusate per queste righe scritte di fretta, come un flusso di coscienza.
December 22, 2025
🤍докато всъщност целувките не трябва да имат миризма и всекидневният живот трябва да остане извън устните, които се докосват, една целувка трябва да направи така, че да забравим кои сме и защо живеем.."
🤍"Либерата вярваше, че хората винаги оставят някакъв знак при преминаването си, че мечтите променят живота, че мислите променят действията..."
🤍"Обичаше да си мисли, че всички неща на този свят са свързани помежду си по някакъв начин и че всеки допир предизвиква някакво взаимодействие, размяна на молекули, частици, невидими атоми, също като диханията на хората, които се смесват, без те да си дават сметка. Подобна размяна може да стане както сред тълпата на улицата, така и при самотните разходки, когато едно кихане оставя невидими частици във въздуха, които се предават на други минувачи. В празното пространство около себе си тя усещаше вплетено по нещичко от всичките преминали животи."
🤍Вярваше в невидимите нишки, които свързват нещата в света - от цветята до звездите: вярваше в безсмъртието на душата, в паметта на предметите, в тайното споразумение, което съединява живите и мъртвите, в съдбовността на имената, в свръхчовешката природа на насекомите."
September 23, 2024
“Liberata non sapeva sognare. Perché anche per i sogni ci vuole maestria, e lei non aveva ancora imparato.”
Domenico Dara, nel suo libro “Liberata”, edito da Feltrinelli Editore, tenendo sullo sfondo il famoso attore di fotoromanzi, Franco Gasparri
affronta tantissimi temi, tra cui quello degli amori tossici.
E Liberata, nomen omen, sarà costretta a uscire dal mondo incantato che si era costruita e che ruotava attorno ai fotoromanzi, per fare i conti con la vita vera e riuscire a liberarsi dagli uomini che come sanguisughe ti succhiano la vita, ti spengono l'amore. E Liberata non sarà più Imbambolata, né Impietrita, né Disabituata...
“[...] e nella folla delle vite non accadute intravide sé stessa, a quel modo leggera, finalmente libera di vagare per il mondo e fare ritorno nel regno acquatico dell’invisibile.
Liberata.
Che era il modo giusto di chiamarsi.
Liberata.
Liberata Macrì.”
Domenico Dara, nel suo libro “Liberata”, edito da Feltrinelli Editore, tenendo sullo sfondo il famoso attore di fotoromanzi, Franco Gasparri
affronta tantissimi temi, tra cui quello degli amori tossici.
E Liberata, nomen omen, sarà costretta a uscire dal mondo incantato che si era costruita e che ruotava attorno ai fotoromanzi, per fare i conti con la vita vera e riuscire a liberarsi dagli uomini che come sanguisughe ti succhiano la vita, ti spengono l'amore. E Liberata non sarà più Imbambolata, né Impietrita, né Disabituata...
“[...] e nella folla delle vite non accadute intravide sé stessa, a quel modo leggera, finalmente libera di vagare per il mondo e fare ritorno nel regno acquatico dell’invisibile.
Liberata.
Che era il modo giusto di chiamarsi.
Liberata.
Liberata Macrì.”
November 24, 2024
Ho assaporato questo libro dall’inizio alla fine. Ho conosciuto Dara da Malinverno e da allora ho capito che poteva diventare uno dei miei scrittori preferiti. Ora lo è a tutti gli effetti. Liberata racchiude un mondo inesplorato, fatto di silenzi, fantasie, incomprensioni, fatalità e colpi di scena raccontati magistralmente. Il rapporto tra una madre ed una figlia, quello con la religione, quello con la lettura e i sogni di un fotoromanzo. E poi, quello con la menzogna e infine la realtà, troppo spesso dura e completamente diversa da quella immaginata e sognata dalle pagine patinate di un racconto. Per non parlare delle descrizioni degli insetti, passione che prova a far trasformare la mia atavica paura in…ammirazione. Consiglio vivamente questo libro, entrato di diritto nella mia libreria del cuore ❤️
November 9, 2025
Se potessi dare fuoco a questo libro senza sentirmi in colpa probabilmente lo farei.
Il libro mi e stato regalato quindi l'ho letto nonostante a me i romantici non piacciano proprio. La storia è di una noia impressionante, un cumulo di cose scontate. Poche volte mi è capitato di odiare dei personaggi come la protagonista di questo libro, la sua caratterizzazione è peggiore di una protagonista wattpad. Si capiva che la relazione tra i due personaggi principali fosse estremamente tossica e ci fosse qualcosa sottodall'inizio. Normalmente un libro del genere lo avrei lasciato dopo i primi capitoli, ma questo l'ho finito di leggere per il puro piacere dell'orrido e per capire dove voleva andare a parare.Devo dire che il finale non mi ha affatto delusa perché è qualcosa che non sta ne in cielo ne in terra.
Il libro mi e stato regalato quindi l'ho letto nonostante a me i romantici non piacciano proprio. La storia è di una noia impressionante, un cumulo di cose scontate. Poche volte mi è capitato di odiare dei personaggi come la protagonista di questo libro, la sua caratterizzazione è peggiore di una protagonista wattpad. Si capiva che la relazione tra i due personaggi principali fosse estremamente tossica e ci fosse qualcosa sottodall'inizio. Normalmente un libro del genere lo avrei lasciato dopo i primi capitoli, ma questo l'ho finito di leggere per il puro piacere dell'orrido e per capire dove voleva andare a parare.Devo dire che il finale non mi ha affatto delusa perché è qualcosa che non sta ne in cielo ne in terra.
August 31, 2024
Ho iniziato questo libro un po' titubante, l'argomento fotoromanzi, malgrado
ne abbia letti a centinaia, mi frenava un po'.
Liberata è una sognatrice a occhi aperti, ha 24 anni ma crede ancora nei fotoromanzi, ed è perdutamente innamorata di Franco Gasparri.
Un libro con una scrittura magistrale che dà tantissimi punti di riflessioni,
anche se l'argomento può apparire banale, ma non lo è!
Ho letto lentamente la prima metà e letteralmente di corsa la seconda parte, dove la curiosità di sapere incombeva e mi faceva correre per sapere il finale.
Mi è piaciuto molto anche apprendere nozioni di entomologia, di cui è appassionato collezionista il padre di Liberata.
Libro bello e riflessivo come tutti i libri di Domenico Dara.
ne abbia letti a centinaia, mi frenava un po'.
Liberata è una sognatrice a occhi aperti, ha 24 anni ma crede ancora nei fotoromanzi, ed è perdutamente innamorata di Franco Gasparri.
Un libro con una scrittura magistrale che dà tantissimi punti di riflessioni,
anche se l'argomento può apparire banale, ma non lo è!
Ho letto lentamente la prima metà e letteralmente di corsa la seconda parte, dove la curiosità di sapere incombeva e mi faceva correre per sapere il finale.
Mi è piaciuto molto anche apprendere nozioni di entomologia, di cui è appassionato collezionista il padre di Liberata.
Libro bello e riflessivo come tutti i libri di Domenico Dara.
February 27, 2025
Ogni volta che iniziavo un nuovo capitolo mi veniva voglia di metter giù il libro per quegli incipit noiosissimi e fuori da ogni grazia divina. Poi andando avanti mi veniva comunque voglia di metter giù il libro per colpa della protagonista, così stupida da risultare fastidiosa.
I personaggi non sono caratterizzati, sono tutti stereotipati. La trama è prevedibile a grandi linee e subisce un’accelerazione scellerata sul finale.
L’ho finito solo perché era un regalo 🙏🏻
I personaggi non sono caratterizzati, sono tutti stereotipati. La trama è prevedibile a grandi linee e subisce un’accelerazione scellerata sul finale.
L’ho finito solo perché era un regalo 🙏🏻
October 15, 2024
Non sono riuscita a dare la quarta stella perché alcuni colpi di scena mi sono sembrati esagerati, ma è comincia un libro che vale la pena leggere, ben costruito, ben scritto. Ci sono tanti fili conduttori: i fotoromanzi, i pensieri di Liberara sui nomi possibili, gli insetti. Idea originale e piacevole
January 2, 2025
Come già detto da altri lettori, il romanzo si divide tra una prima parte, lenta , più difficile da portare avanti e una parte finale che conclude, forse un po’ troppo rapidamente la storia. Alcuni filoni credo siano stati volutamente lasciati in sospeso. Lascia l’amaro in bacco, un qualcosa di incompiuto. Consigliato per una breve sorpresa
March 23, 2025
Domenico Dara si conferma ancora una volta come un mago delle parole: le usa sapientemente per esprimere concetti con una bellezza e una perfezione che ogni volta mi colpisce. La storia passa in secondo piano, anche perché non è niente di che, ciò che vuoi fare è solo godere della sua scrittura e dei capolavori che crea.
January 2, 2025
I libri di Domenico Dara, di solito, hanno qualcosa di magico, misterioso... Questo, però, fa eccezione. Probabilmente, lo spunto dal fotoromanzo non permette all'autore di volare alto, come invece fa di solito.
September 14, 2024
“Non esiste gioia che non sia stata prima tormento.”
September 23, 2024
Una lettura scorrevole, molto piacevole e dal finale (quasi) inaspettato.
November 22, 2024
Da leggere tutto in un fiato ..Storia emozionante.. reale... Con un finale inaspettato e "liberatorio"...
December 1, 2024
Decisamente originale!
Read
February 17, 2025Abbandonato
April 1, 2025
Avvincente e sorprendente spaccato dell’Italia anni 70.
Displaying 1 - 30 of 39 reviews