Пилигрим от края на света / Приписка

by Борис Христов, Иван Станков

„Пилигрим от края на света“ е книга разговор на проф. Иван Станков с поета за преживяното дотук – за Болката да се родиш изправен, за Любовта – Светия Граал, за паметта на Словото и за Забравата, за съзидателната сила на смъртта, разказано в метафори и холограми, в картини, документи и поеми от заглавия.

Книгата включва поезия, есеистика, разговори, спомени и документални свидетелства за сблъсъка на поета с Държавна сигурност...

274 pages, Hardcover

Published January 1, 2025

About the author

Борис Кирилов Христов е роден в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-72), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).

Reviews

[Stanislava Spasova · Rating 5 out of 5]

Пътят ми до „Пилигрим от края на света“ не беше планиран и може би точно затова беше точният. Преди време попаднах на книгата, отбелязах я и я оставих. Не я поръчах. Не беше моментът.
Срещата ми с Борис Христов започна с поезията - първо „Честен кръст“, после „Вечерен тромпет“. Тези книги промениха читателския ми ритъм, направиха ме по-внимателна към думите и към тишината между тях. И тогава, съвсем естествено и хронологично, дойде ред и на тази книга.

Не смятам, че имам капацитет да давам литературни оценки и не се опитвам. Моето ревю и моите пет звезди са изцяло емоционални - на база на това, което почувствах, докато четях. Това е водещото за мен във всяко ревю, а тази книга провокира много.

В частта, оформена като интервю, Борис Христов е попитан дали има израз или мисъл, която може да се приеме като негов постулат. Отговорът му е:

„Отказвай ми живота мой, каквото ти поискам и аз ще имам всичко.“

Тези думи веднага се загнездиха в мен. Разпознах се в тях. Не като поза, а като вътрешна истина. Те сякаш обобщават не само творчеството му, но и целия му житейски път.

Книгата разкрива изключително интересен и тежък живот - от раждането и отглеждането от майка вдовица в трудни условия, през откритото му несъгласие с комунистическия режим, до последиците от това свободомислие. Отхвърлян, следен, притискан от Държавна сигурност, обявяван за човек, който има нужда от „филтрация“ - дума, която звучи особено потресаващо в контекста на един свободен дух. Стихосбирки, изземвани от библиотеки, книги, заключвани, живот, минаващ в несъгласие с „доброто бъдеще“, което режимът обещава.

Всичко това не е поднесено със самосъжаление или поза. Напротив - има честност, твърдост и някакво спокойно достойнство. „Пилигрим от края на света“ не е книга за бързо четене и със сигурност не е за всеки. Тя е разговор, който остава. Книга, която не ти дава отговори, а те оставя по-тих.