Диана не е от жените, които чакат да бъдат спасени. Обикновено сама предизвиква бедствия, а после ги оправя с чаша бърбън, инат и сарказъм. Когато трима престъпници, които самата тя е пратила зад решетките, се появяват мистериозно, животът ѝ отново се превръща в луда екшън комедия с неочаквани съюзници, неканени ухажори и фонтан от адреналин. Смешен, дързък и болезнено искрен, Не искам трупове в хола! е първият роман от поредицата Ако нещо може да се обърка... на Валентина Вълчева. За съвременната жена, която отказва да бъде слаба, дори когато светът гори под краката ѝ.
Обожавам тази книга! Толкова забавна история, написана с огромна доза български реализъм. Официално вече съм голяма фенка на авторката! Нямам търпение за книга номер 2.
„Не искам трупове в хола!“ беше едно от най-забавните ми четива напоследък. Започнах книгата с идеята да прочета няколко глави, а в крайна сметка я завърших за два дни. Това, което най-много ме впечатли, е колко естествено Валентина Вълчева съчетава различни жанрове в една история. Книгата е едновременно динамична, забавна и напрегната, без нито един от тези елементи да доминира над останалите. Подобни комбинации невинаги са лесни за изпълнение, но тук всичко беше много добре балансирано. Голямата сила на романа за мен беше главната героиня Диана. Тя не е персонаж, в който се разпознавам, но това направи четенето още по-интересно. Беше истинско удоволствие да наблюдавам света през нейните очи и да следвам начина, по който реагира на всяка нова ситуация. Харесаха ми чувството ѝ за хумор, острият ѝ език и фактът, че не се взима прекалено насериозно. Много ми допадна и стилът на разказване. Историята се развива леко и неусетно, а хуморът е вплетен толкова естествено, че не омаловажава по-сериозните моменти. Напротив – според мен именно това прави книгата толкова приятна за четене. Това е от онези книги, които не просто прочиташ, а с които искрено си прекарваш добре. Когато затворих последната страница, първата ми мисъл беше: „Жалко, че свърши.“
“Всеки има нужда да бъде идиот понякога, но е важно да се случа в подходящата възраст и да не се превърне в перманентно състояние!” Още със заглавието си „Не искам трупове в хола!“ романът на Валентина Вълчева заявява характер – шумно, безкомпромисно и с чувство за хумор. То провокира, разсмива и едновременно с това подсказва, че зад иронията се крият по-дълбоки пластове.
Действието се развива в София и се движи с бързо темпо, изпълнено с обрати, които държат читателя в напрежение. Истинската сила на книгата обаче е в героите – изключително колоритни, но и много истински. Почти всеки от тях свързвах с мои познати, което ми помогна да ги почувствам по-близки.
Сред тях изпъква главната героиня – Даяна. С име на принцеса, тя няма нужда от рицар на бял кон, който да я спасява. Тя е самостоятелна, саркастична и достатъчно смела да поеме отговорност за решенията си. За съжаление е магнит за откачалки, така че скуката никога не я застига. Има лош късмет с мъжете и още по-лош – с телефоните.
Криминалният елемент е постоянен в повествованието. Престъпленията, заплахите и напрежението са поднесени с хумор, който не омаловажава сериозността на ситуацията, а я прави по-човешка и близка. Читателят не е просто свидетел на разследване, а съучастник в емоционалното и моралното лутане на героите.
Стилът на Валентина Вълчева е жив, динамичен и наситен с диалози, които звучат естествено и убедително. Хуморът е нейното най-силно оръжие – остър, понякога черен, но винаги точен. Именно това прави книгата четивна и запомняща се, без да бъде повърхностна.
Определено четенето на „Не искам трупове в хола!“ беше интересно преживяване. А това е само първата част от поредицата „Ако нещо може да се обърка…“. Нямам търпение да видя какво ни предстои.
Да, с увереност мога да кажа, че тази книга ми допадна. Изключително добър речник със страхотни герои. Главната героиня обаче е може би най-яркото петно от цялата менажерия второстепенни герои. Сюжетът е забавен, ироничен, понякога саркастичен. Идеята е, че винаги би могло да стане и по-лошо, отколкото е в момента, ала никога не трябва да губиш хумора си, да посрещаш несгодите с усмивка...
Това е първата ми среща с Валентина Вълчева, но едва ли ще е последната. С нетърпение чакам следващата книга от нейната поредица "Ако нещо може да се обърка...". ❤
Точно това, което очаквах! Страхотна книга, много хумористична с криминални и романтични елементи. Почти всички герои ми станаха любими, но Диана наистина е страшно колоритна личност с много интересни и неочаквани преживявания. С нетърпение ще очаквам втората книга от поредицата "Ако нещо може да се обърка...". Вече ми е свръх интересно как ще се развият в бъдеще отношенията между Диана и Владо и в какви ситуации ще се забъркат. Горещо препоръчвам книгата, ако искате да се разтоварите измежду тежките трилъри и “дълбоките” романи.
Когато в играта на Живота, крупие е Съдбата играеш с картите, които ти раздаде. А нашата героиня определено получава слабите карти. Динамичен роман, в който не можеш да скучаеш и за секунда! Върволица от събития, които по законите на Мърфи, се объркват все повече и повече и повличат лавина от последствия, кои от кои по - неочаквани. И всичко гарнирана с много хумор.
Още в началото бях безумно спечелена, тъй като се оказа, че с авторката имаме един и същи стил музика. Нямаше как да не се усмихна до уши, когато прочета в някое изречение "Съли" или "Ози". Те са Икони в музиката. Това е моят стил и винаги ще е, така че, когато намериш някой от твоята кръвна група, няма как да не се усмихнеш. Стигаме до сюжета. Честно казано, бях малко предубедена и очаквах да е трилър,в който има много кръв и убийства, но се оказа, че е лек и хумористичен трилър, който на моменти те кара да избухнеш в смях. Това е единственото, което не ми хареса. Но и това го казвам като съвет към вас - никога не очаквайте конкретно нещо от каквото и да е. Защото така не може да се насладите на това, което получавате, дори то да е по-хубаво от очакванията ви. И последно - героите. Няма как да не се запиташ -Диана, как все успяваш да се насъдиш в най-големите неприятности и как винаги успяваш да се измъкнеш. Тази героиня е най-голямият карък, но е толкова печена и хитра, че когато се напъха там, където не трябва, винаги вижда малката вратичка с надпис "изход". Но какво друго можем да направим, ние читателите, освен да придружим Диана в това смело приключение и да се молим да не попада на неподходящи хора.