Франкъл се изявява трайно, ярко и многостранно практически през целия ХХ век, като далеч надхвърля рамките на медицината. При това бе оползотворил мрачните, както и не толкова тъмните страни на времето си за своето лично творчество, както и за интерпретацията на онова, което трябваше да стане делото на живота му: търсенето на смисъла; на онова, което в действителност ни прави хора; въпросът как свободата на духа и на самото действие може да се съхрани дори при крайно тежки условия. Как една свободна воля и вродено достойнство, включително свързаната с тях отговорност, както и сблъсъкът със страданието и собствената преходност, могат да бъдат превъзмогнати в един вътрешен растеж и преживяване на смисъла…
Кризите на съвремието ни са огромни – но въпреки това изглежда важно да запазим нашето достойнство. И да останем „в опозиция“, въпреки всичко да кажем Да и да поемем отговорност. В този смисъл Франкъл продължава да бъде изключително съвременен. Понякога спиращ дъха.
Проф. д-р Тобиас Еш
Отпечатаните в книгата „Смисъл, свобода и отговорност“ доклади и текстове на Виктор Е. Франкъл са от четири различни десетилетия между 1946 и 1984 г. Заедно, те разкриват разбирането на Франкъл за взаимовръзката между свободата, смисъла на живота и отговорността на човека.
Viktor Emil Frankl was an Austrian neurologist, psychologist, philosopher, and Holocaust survivor, who founded logotherapy, a school of psychotherapy that describes a search for a life's meaning as the central human motivational force. Logotherapy is part of existential and humanistic psychology theories. Logotherapy was promoted as the third school of Viennese Psychotherapy, after those established by Sigmund Freud and Alfred Adler. Frankl published 39 books. The autobiographical Man's Search for Meaning, a best-selling book, is based on his experiences in various Nazi concentration camps.
Книгата ми напомня Ерих Фром - Бягство от свободата, по отношение на смисъла, свободата и отговорността. За мен, страхотни инструменти, които показват отлично, че има много отвъд цинизма и нихилизма. Разбира се, всичко това при двамата идва от различни места - при Фром от социалната психология, при Франкъл от това, което е преживял -екзистенциалния опит. При Фром свободата е бреме, при Франкъл - вътрешна позиция. Не съм срещал толкова трудни въпроси, да бъдат обяснени така или поне да бъде опитано, толкова добре. Препоръчвам комбинирането поне на Франкъл и Фром.