What do you think?
Rate this book
Атентатът в казиното
Една крайно интересна, шумна история, която разтърсва България. Политици, дипломати, военни, стратези, пълководци – всички са потресени. В градското казино в София избухва адска машина. Убит е синът на началник щаба на войската – подпоручик Никола Бояджиев, син на генерал Климент Бояджиев; убита е и дъщерята на военния министър – генерал Иван Фичев. Много са ранените. Кой извършва атентата? Кой му даде адската машина? Защо избедна момента на маскения бал на 31 януари 1915 г.? Кои бяха причините?...
196 pages, Paperback
Published January 1, 1992
About the author
Михаил Топалов-Памукчиев
20 books19 followersМихаил Топалов е творчески псевдоним на журналиста и писател Михо Христов Памукчиев. Журналист и писател, автор на близо 30 книги с историческа значимост. Водещ на телевизионни предавания като "Векът на Михаил Топалов" и "Старият албум". Неговите интервюта с Атанас Буров, княз Кирил, Кимон Георгиев станаха достъпни след 1990 година. Завършва история и филология в Софийския университет, един от най-добрите стенографи.
Михаил Топалов завършва основно образование в родното си село. Учи в Севлиевската гимназия, която завършва през 1940 г. Завръща се за кратко в родното си село, където става секретар на РМС през 1940 – 1941 г. След присъединяването на Южна Добруджа към България на 7 септември 1940 г. има кампания за набиране на български чиновници в новата територия и през март 1941 г. Михаил Топалов отива като нотариален книговодител в с. Аккадънлар (сега гр.Дулово). Там организира група на РМС. На 25 август 1941 г. е арестуван и отведен в Силистренския затвор. Осъден е по чл.7 от Закона за защита на държавата. В затвора заболява от воден плеврит, който лекува дълги години след това. На това основание, на 25 ноември 1941 г. е освободен до гледането на делото през 1942 г., но остава в родното си село под наблюдение до 9 септември 1944 г.
Веднага след 9 септември 1944 г. пристига в София, където става кореспондент на излизащия отново в-к „Работническо дело“, вкл. като кореспондент за гр. Перник.
Във вестника е забелязан от Владимир Поптомов (член на Политбюро на ЦК на БКП и впоследствие главен редактор). Според Топалов именно той го насърчава и препоръчва да започне интервюта с интересните хора на времето и му осигурява разрешения за достъп до някои от тях. От този ранен период са и първите интервюта с политически фигури като Княз Кирил Сакскобургготски, Иван Багрянов, Атанас Буров, чиято автентичност е оспорвана от някои историци.
Следва 6 семестъра философия в СУ, но не се дипломира.
От 25 юни 1946 г. Михаил Топалов е инспектор при ЦС на БЧК, свързано с много пътувания из страната и срещи с още исторически фигури-обект на интервюта. Някъде през този период започва да използва за пресата и псевдонима си Михаил Топалов. На 1 август 1950 г. започва работа като журналист във в-к Народна младеж, а от 24 юли 1954 г. във в-к Вечерни новини, където работи до 31 декември 1987 г. От 1971 г. завежда отдел „Хумор и сатира“ в същия вестник.
През 1974 г. в Москва взема интервю от маршал Александър Василевски (два пъти кавалер на ордена „Победа“), което е публикувано в специални подлистници на в-к „Вечерни новини“.
През 1981 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“.
Като журналист има хиляди публикации във всички централни вестници и списания. От 1999 до 2002 г. води авторско ежеседмично телевизионно предаване в телевизия „СКАТ“, озаглавено „Векът на Михаил Топалов“, а в периода 2003 – 2008 г. друго авторско предаване „Старият албум“. И в книгите и в телевизионните предавания на Михаил Топалов централни са теми от новата история на България.
Михаил Топалов завършва основно образование в родното си село. Учи в Севлиевската гимназия, която завършва през 1940 г. Завръща се за кратко в родното си село, където става секретар на РМС през 1940 – 1941 г. След присъединяването на Южна Добруджа към България на 7 септември 1940 г. има кампания за набиране на български чиновници в новата територия и през март 1941 г. Михаил Топалов отива като нотариален книговодител в с. Аккадънлар (сега гр.Дулово). Там организира група на РМС. На 25 август 1941 г. е арестуван и отведен в Силистренския затвор. Осъден е по чл.7 от Закона за защита на държавата. В затвора заболява от воден плеврит, който лекува дълги години след това. На това основание, на 25 ноември 1941 г. е освободен до гледането на делото през 1942 г., но остава в родното си село под наблюдение до 9 септември 1944 г.
Веднага след 9 септември 1944 г. пристига в София, където става кореспондент на излизащия отново в-к „Работническо дело“, вкл. като кореспондент за гр. Перник.
Във вестника е забелязан от Владимир Поптомов (член на Политбюро на ЦК на БКП и впоследствие главен редактор). Според Топалов именно той го насърчава и препоръчва да започне интервюта с интересните хора на времето и му осигурява разрешения за достъп до някои от тях. От този ранен период са и първите интервюта с политически фигури като Княз Кирил Сакскобургготски, Иван Багрянов, Атанас Буров, чиято автентичност е оспорвана от някои историци.
Следва 6 семестъра философия в СУ, но не се дипломира.
От 25 юни 1946 г. Михаил Топалов е инспектор при ЦС на БЧК, свързано с много пътувания из страната и срещи с още исторически фигури-обект на интервюта. Някъде през този период започва да използва за пресата и псевдонима си Михаил Топалов. На 1 август 1950 г. започва работа като журналист във в-к Народна младеж, а от 24 юли 1954 г. във в-к Вечерни новини, където работи до 31 декември 1987 г. От 1971 г. завежда отдел „Хумор и сатира“ в същия вестник.
През 1974 г. в Москва взема интервю от маршал Александър Василевски (два пъти кавалер на ордена „Победа“), което е публикувано в специални подлистници на в-к „Вечерни новини“.
През 1981 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“.
Като журналист има хиляди публикации във всички централни вестници и списания. От 1999 до 2002 г. води авторско ежеседмично телевизионно предаване в телевизия „СКАТ“, озаглавено „Векът на Михаил Топалов“, а в периода 2003 – 2008 г. друго авторско предаване „Старият албум“. И в книгите и в телевизионните предавания на Михаил Топалов централни са теми от новата история на България.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.