What do you think?
Rate this book
Предаване на семейния архив
"Книгата („Предаване на семейния архив“) на Кръстьо Раленков е стягане на багаж преди дългия път към голямата светлина. Като рапорт пред себе си в опит да обясниш защо си бил жив. Като благодарност към белия свят, който те е приел, бил и обичал. Както си го бил и обичал и ти. Като слънчев лъч по планинските върхове на един живот. Думи, които стягат гърлото. Плач, който освобождава и благославя.
Покъртителна книга."
Александър Секулов
"Тази съкровено лична антология от десет разказа е Via Dolorosa на човешкото. В началото са разхвърляните крачки на детството (разказът „Откриване на света“), без които животът не би бил обозрим и в своята привлекателност, и със своята суровост. Детството стъпква табутата, наложени от възрастните, и – трябва да признаем! – отправя към присъщото ни по природа рафиниране на жестокостта. Болезнена е истината, че за нея всъщност възраст няма. И в последвалата хронология от истории следваме (не)подозирани житейски превращения: свободата да се понесем истински върху крилата на любовта може да е и пропадане в бездната на взаимността („Малък разказ с орли“); в желанието на всяка цена да „обяздим“ късмета дори не подозираме, че е по-добре да сме жертва на съдбата, а не на избора, който правим („Бинго“); сред неведомите посоки на чувствата разбираме, че „човечността е само мигновен проблясък във всепоглъщащия мрак на скотщината“ („Калъч“), ала без този проблясък няма да разберем как ние – „нищо и никакви прашинки“ – „погалени от светлината“ гарантираме лекотата на битието („Танцът на прашинките“). Животът е едновременно чудо и проклятие! Творческата свобода да го признаеш не е краят на пътя, а призвание да бъдеш по-безсмъртен и от бог."
Здравко Дечев
Покъртителна книга."
Александър Секулов
"Тази съкровено лична антология от десет разказа е Via Dolorosa на човешкото. В началото са разхвърляните крачки на детството (разказът „Откриване на света“), без които животът не би бил обозрим и в своята привлекателност, и със своята суровост. Детството стъпква табутата, наложени от възрастните, и – трябва да признаем! – отправя към присъщото ни по природа рафиниране на жестокостта. Болезнена е истината, че за нея всъщност възраст няма. И в последвалата хронология от истории следваме (не)подозирани житейски превращения: свободата да се понесем истински върху крилата на любовта може да е и пропадане в бездната на взаимността („Малък разказ с орли“); в желанието на всяка цена да „обяздим“ късмета дори не подозираме, че е по-добре да сме жертва на съдбата, а не на избора, който правим („Бинго“); сред неведомите посоки на чувствата разбираме, че „човечността е само мигновен проблясък във всепоглъщащия мрак на скотщината“ („Калъч“), ала без този проблясък няма да разберем как ние – „нищо и никакви прашинки“ – „погалени от светлината“ гарантираме лекотата на битието („Танцът на прашинките“). Животът е едновременно чудо и проклятие! Творческата свобода да го признаеш не е краят на пътя, а призвание да бъдеш по-безсмъртен и от бог."
Здравко Дечев
116 pages, Paperback
Published December 1, 2025
5 people want to read
About the author
Кръстьо Раленков
5 booksПоет, философ, сценарист. Съосновател на списание „Хермес“. Носител на наградата за поезия „Иван Николов“ за книгата си „Смъртта разпитва вече кой си“ (2022).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 21, 2025
Разкази от началото до края: https://knigolandia.info/predavane-na...
И накрая едноименният разказ, който дава името на сборника, достойното сбогуване на Кръстьо със света, с близките, с живота: „И сега аз самият стоя на края на живота си и не знам – проклятие ли е, или чудо. А може би и двете вървят ръка за ръка. Не знам. Не знам…“, как ли е написал тези думи, мисля си, както и онези от издадената преди броени години стихосбирка с красноречивото заглавие „Смъртта разпитва вече кой си“. И все пак той е използвал възможността да подреди живота си в разкази като карта за собствения архипелаг на събитията – за детството, за любовта, за хаотичните години и за тягостното им подреждане в нещо като нормалност, остров след остров, открити при скиталчеството на един свободен дух през годините. Кръстьо бе тих пилигрим на мисълта и емоциите, който все броди към своята заветна цел някъде напред.
ИК Жанет 45
https://knigolandia.info/predavane-na...
И накрая едноименният разказ, който дава името на сборника, достойното сбогуване на Кръстьо със света, с близките, с живота: „И сега аз самият стоя на края на живота си и не знам – проклятие ли е, или чудо. А може би и двете вървят ръка за ръка. Не знам. Не знам…“, как ли е написал тези думи, мисля си, както и онези от издадената преди броени години стихосбирка с красноречивото заглавие „Смъртта разпитва вече кой си“. И все пак той е използвал възможността да подреди живота си в разкази като карта за собствения архипелаг на събитията – за детството, за любовта, за хаотичните години и за тягостното им подреждане в нещо като нормалност, остров след остров, открити при скиталчеството на един свободен дух през годините. Кръстьо бе тих пилигрим на мисълта и емоциите, който все броди към своята заветна цел някъде напред.
ИК Жанет 45
https://knigolandia.info/predavane-na...
Displaying 1 of 1 review