Агамор - Списание за книги-игри

списание към книги-игри.бг #20

by Джордж М. Джордж, Щефан Хаген, Александра Видра

Съдържание:

„Въздушен патрул: Проблеми с призраци“ от Джордж М. Джордж. На хиляди метри над Атлантика германски въздушен кораб се носи неуправляемо в окото на тропическа буря. На борда се качва Марсел Дюмон - пилот от американския Въздушен патрул, с мисията да върне контрола над кораба, преди бурята да ги погълне. До него е партньорът му Дикенс – свръх-интелигентно куче. Коридорите са тихи по онзи неприятен начин, който намеква, че нещо те наблюдава. Предстои ти да се сблъскаш с тайнствени експерименти и паранормални явления, докато се бориш за оцеляване и се опитваш да разбереш какво се е случило на борда на призрачния въздушен кораб. И всичко това в свят на пара, метал, изолация и онзи особен стиймпънк чар, който Джордж привнася за първи път в полето на българските книги-игри. Бурята приближава. И само един човек и неговото куче могат да спрат катастрофата.

„И виж как небесата се разкъсват“ от Щефан Хаген. Напрегнат екшън трилър, развиващ се във футуристично бъдеще и разказан през погледа на няколко ключови персонажа. Водещата линия на сюжета следва Итън Кейдж. Приятелката му изчезва безследно и опитът му да разбере какво се е случило го въвлича в мрежа от скрити интереси и конфликти, далеч по-мащабни от личната му трагедия. На кого можеш да се довериш и доколко? Сам трудно би се справил, но на чия страна трябва да застанеш? Информацията е оскъдна, решенията са трудни, а бъдещето несигурно.

„Лед и цвете“ от Александра Видра. Шон е младеж, който чиракува в алхимическия магазин на уважавания майстор Спенсър и мечтае да постъпи в Кралския магически университет. Дните му минават в учене и изработка на отвари, докато един ден в магазинчето не влиза красивата Гуен, над която тегне магическо проклятие. Всеки, докоснат от него, постепенно губи емоциите си и изстива както отвътре, така и отвън. Подтикнат от нещо повече от обикновена доброта, Шон решава да предизвика границите на познатата алхимия и се впуска в приключение, търсещо лек за коварното състояние. Заедно с Камрин, непримиримата малка сестра на Гуен, ще се натъкнат на отдавна заровена тайна, която може да се окаже ключът към изцелението на Замръзналите. Дали историята ще завърши с щастлив край за семейство Алвин или няколко сърца ще се превърнат в късчета лед, зависи само от твоите решения, читателю!

„Код за достъп“ от Валентин Янков. "Ганимед" мълчи. Колонията е в хаос. А ти си единственият, който може да разкрие причината. В „Код за достъп“ влизаш в ролята на инженер, заплетен в мрежа от тайни на ледения Юпитеров спътник. Хаквай, изследвай, разследвай и вземай решения, които променят съдбата ти. А дали действията ти няма да променят съдбата на цялата галактика? Ще успееш ли да разплетеш конспирацията, или ще станеш последната нейна жертва? Оцелей. Разкодирай. Открий истината!

На страниците ще намерите още:

- Интервю с Ейдриън Уейн, в което той споделя любопитни истории от цялата си кариера, както и ексклузивни анонси от многобройните му проекти

- „Destiny Quest“ – Йордан Костов прави гранд ревю на всички излезли книги-игри от тази популярна фентъзи поредица

- „Книгите-игри в Дания“ – представени от нашия далечен приятел Мортен Готшалк в рубриката „Братя по меч и магия“

- „Великденските яйца в книгите-игри“ – Дамян Yann Gamgee Христов търси скритите намигвания, заложени в книгите-игри от техните автори

- „Дуел: За и против Битки Безброй“ – Виктор Атанасов и Ал Торо се срещат на ринга в тежка категория по темата за плюсовете и минусите на най-значимата западна поредица

- „Новата и старата вълна в статистики“ – Ал Торо съпоставя количественото изражение на книгите-игри от 90-те и днес

- „Желанието“ – разказ-игра, онагледяващ последната теоретична разработка на Ваян Дечков в рубриката „Работилницата на Efix“

- Разпарчетосване на „Финална надпревара“

- Ревюта на книги-игри

- Новини от света – поредно издание на рубриката, водена от Ивайло Динков

Genres: Gamebooks

Paperback

Published December 10, 2025

About the author

Псевдоним на Георги Миндизов, използван в по-голямата част от неговите книги-игри. Познат е и като Силвестър Голд, Боб Куин и Уилям Стейн.
Биографична бележка: http://knigi-igri.bg/catalogue/item/g...

Reviews

[George · Rating 4 out of 5]

Днес ще коментирам Списание Агамор 4. По принцип в последните години Списанието направи известен "завой" - в него видимо нарастнаха частите, които не са свързани с игра, а са интервюта, представяния на книги в Дания/Италия и пр. това не ми допада, така както не ми допадаше и кога "Мега" започна да става по -"шарена.". Но въпреки това съм решил да направя цялостна оценка.

Почвам от корицата.
С изненада научавам, че има две корици. Аз попаднах на основната. Искам да кажа, че тя е страхотна. Да в миналото Списанието е имало и по-добри корици, но все пак те са малко. Освен това аз имам слабост към сини корици, а шрифта е много готин. За дизайна трябва да похвалим Ивайло. В същото време ми прави лошо впечатление, че на корицаат не присъства цялото съдържание, а само подбрани неща. Спокойно можеше шрифта на заглавията да е по-малък и да се вместят всички неща, напримел Щефан Хаген, чиито произведения са далеч по-интересин от интервюто с Най-велиикя издател.....както и да е

Сега към съдържанието. - почвам с ИГРОВАТА ЧАСТ
с Въздушен патрул: Проблеми с призраци . Джордж М. Джордж е надградил написаният от него разказ. Достатъчно да кажа, че той вече достига 124 епизода. Въпреки всичко аз изиграх приключението по стандартния начин. Тепърва ще разучавам как да достигна до следващите епилози. Адаша каза, че ролевите игри, които играхме с него са го вдъхновявали. Да, виждам нещо подобно в правилата където имаш едно умение в което си много добър, едно в което не си чак толкова добър, една слабост....Смятам това за един от добрите разкази-игри на Джордж. Макар и кратък, разказът е с много добре изградена стиймпънк атмосфера. Кучето Дикенс е чудесен НИП. Препоръчвам адаша да напише ОЩЕ един разказ със същия герой, за да развие сетинга.

Накратко - мнението ми за "Въздушен патрул" е супер-дупер


Щефан Хаген и създал две произведения - И виж как небесата се разкъсват и Послеслов. И двете предлагат иновативна механика, смяна на гледната точка и пр., но сюжетно са различни. И виж как небесата се разкъсват е по-близо до "Матрицата". Единственото нещо, което ме подразин в разказа, че на епизод 35 имаш един "ребус" и ако не можеш да се справиш там - "забиваш". Хич не не бива в решаването на такива задачи, затова се наложи да изчийтя и да ползвам алтернативо разклонение на епизод 25.
В началото не ми хареса, че . Тепърва ще разучавам как да достигна до следващите епилози. Адаша каза, че ролевите игри, които играхме с него са го вдъхновявали. Да, виждам нещо подобно в правилата където имаш едно умение в което си много добър, едно в което не си чак толкова добър, една слабост....Смятам това за един от добрите разкази-игри на Джордж. Макар и кратък, разказът е с много добре изградена стиймпънк атмосфера. Кучето Дикенс е чудесен НИП. Препоръчвам адаша да напише ОЩЕ един разказ със същия герой, за да развие сетинга.
Накратко - мнението ми за "Въздушен патрул" е супер-дупер
Щефан Хаген и създал две произведения - И виж как небесата се разкъсват и Послеслов. И двете предлагат иновативна механика, смяна на гледната точка и пр., но сюжетно са различни. И виж как небесата се разкъсват е по-близо до "Матрицата". Единственото нещо, което ме подразин в разказа, че на епизод 35 имаш един "ребус" и ако не можеш да се справиш там - "забиваш". Хич не не бива в решаването на такива задачи, затова се наложи да изчийтя и да ползвам алтернативо разклонение на епизод 25.
Браво на Щефан Хаген. Послепис е опит в малко епизоди да се направи нестандантартен подход. В разказа има "липсващи" епизоди, а до финал се достига по доста иновативен начинв. Някои от епилозите ме разсмяха. Смятам че двете произведения на Щ.Х. определено са попадение.

Докато съм на тема фантастика ще коментирач и Код за достъп на Валентин Янков.

Първо - това че има бели букви на черен фон ужасно ми вади очите. Към това добавям липсата на литература. За мен разказът е зле, но това не е лично. Просто не ми допадат подобни произведения. "Лед и Цвете" на Александра Видра - доста свежарско, макар и различно в жанрово отношение спрямо другите игри (повечето са фантастика - стиймпънк, киберпънк, научна фантастика, а това е фентъзи). Много обичам истории за алхимици (споменах го в ревюто си за "Чиракът на алхимикът", нали ?) но тук фокуса е основно върху сюжета, а не толкова върху изготвянето на сместа.
Имате една малко "детска" история - романтична, свежа и пр., но на мен ми допадна. Кодовите думи се използват леко, правилата са кратки и ясни. Няма никакъв шанс в цялото произведение и това е супер. Огромен брой диалози и НИП-ове.
Достигнах до постижение - Сговор, но имам огромно желание да преиграя играта. Според мен това е второто най-добре произведение в Агамор 4, след "Въздушен патрул...", без въобще да подценявам Щефан Хаген.

П.С. Много ми харесаха илюстрациите на Екатерина Корнева. Да, и другите илюстрации са интересни, но например във "Въздушен патрул..." си личи че е играл АI или сходна програма. Някак си илюстрациите нямат характер, ако ме разбирате какво искам да кажа, което не важи за "Лед и цвете". Много приятни илюстрации, малко детински, но определено си имат чар. И ми изглеждат много на място. Особено последната илюстрация е супер.
НЕИГРОВА ЧАСТ


Дуел на тема Битки Безброй - Сашо срещу Виктор.
Въпреки че не съм фен на ББ позицията на Виктор ми се струва по-правилна. След като ББ имат такава фенска база и не спират да излизат нови и нови издания, явно те имат своето място. Вярно че в България по-малко хора харесваме такива книги-игри, но все пак книгите -игри не се правят само за българи. Освен това дори в България имаме фенове на ББ, а специално аз харесвам много Магьосничества на Стийв Джаксън и Кръвта на зомбитата на Ливингстън. Нищо чеч не съм фен на ББ. И едното ид ругото имат доста иновативен ходход.То аз не харесвам и чалга, но щом толкова хора я слушат явно има своето място.

Великденските яйца в книгите игри... доста интересна статия от нашия приятел Дамян Христов. Тук той доста е разчупил типичния си стил. Дамян ни запознава ни с интересни подробности около това как са създавани прякорите на авторите от първата вълна, къде има тайни епизоди и пр. Беше ми доста интересно да прочета статията, само не разбрах защо е сбутана толкова назад? Пожелавам на Дамян да напише повечко такива статии.

Торо е направил доста добра обзорна статия. Не мога да я пресъздам цялата, а и няма нужда. От нея се виждат интересни стастистики, поне по отношение на повече или по-малко бройки. Жалко че не е отделил повече място на електронните книги-игри, но винаги може да напише статия обзорна статия само за тях.

Интервю с Ейдриън Уейн - Уейн е един от - най-скандалните и противоречиви автори на книги-игри и интервюто с него е добра реклама. Уви, почти нищо интересно не прочетох с него. Повечето неща са или хвалби колко книги ще излязат от него или неща, които вече ги знам (как са работили двамата с Блонд). Недоумявам защо се отделя толкова много място на интервюта, направих забележка и миналия път като беше интервюто с Блонд. Не е ли по-добре едно интервю да се разбие на две-три части и да се издава в различни списания? Относно снимките на страницац 12 имам забележка - обикновено под снимките се слага текст, кой - кой е. Понеже познавам Уейн го разпознавам на едната снимака, но нямам представа коя е девойката с него. Другата снимка е очевидно от ученически години на Блонд и Уейн. Това те ли са? никак не си приличат? Налага се обяснение, например "отляво надясно - Богдан Русев и Александър Султанов". Моля ви, вземете си бележка

Гранд ревю: Destiny Quest на Йордан Костов - налегна ме голяма скука. Обясняват се някакви книги-игри, които не са популярни в България. Не се разяснява подробно механиката, а сюжета.
Братя по меч и магия също ми бе доста скучно.

За сметка на това ревюта на книги-игри са супер. Много мои хареса, че има две различни гледни точки. Намирам това за огромно попадение, браво!

Новини от света - Ивайло Динков - отлична работа.
За работа от "Братя по меч и магия..." тук изложението стегнато, дообре структурирано, отделени са по -5-6 обзорни реда на всяка държава. Адмимирам. Смятам това за отличен завършек.

В заключение - по-голямата част от игровата част на Агамор 4 ми допадна много (Въздушен патрул, Лед и цвете и произведенията на
Шефан Хаген. Откъм сюжет ми бяха по-интересни първите две, а откъм механика - произведенията на Хаген). В неигровата част също
има интересни неща - сблъсъкът на Виктор и Сашо, статияна Дамян, ревютата на книги-игри, Новините от света на Ивайло...уви имаше и доста неща, които ми бяха скучни. Най-вече - от неигровата част. Както казах списанието става по-шарено, което на мен лично не ми допада.

Въпреки това ако ме питат дали пак си го бих купил - да, бих. Положителните емоции определено преобладават. А това казва всичко.

[Philip · Rating 4 out of 5]

Книгите игри не са само топъл спомен от 90те, има ги и днес и даже смея да твърдя в по-добро здраве. Това тук е вече общо 20 брой на списание, посветено изцяло на този жанр, като поредният номер четири е за изданията под този бранд. По стечение на обстоятелствата ми е едва втори брой, който чета изцяло, затова ето и малко не особено дълги лични впечатления.

Първо, игровата част:

„Въздушен патрул: Проблеми с призраци“ – Джордж М. Джордж – това, за мен лично, е най-успешното завръщане на автор от 90те, или поне измежду тези, които съм чел, както и най-добрата игра в броя. Много успешна история в сравнително малък брой епизоди, със собствена атмосфера и няколко различни завършека, даващи варианти за преиграване. Има и нишани за продължения и намеци кои може да са замесени в цялостната история. Доволен съм.

„И виж как небесата се разкъсват“ – Щефан Хаген – също хубава игра, идеята за няколко независими един от друг персонажа, чиито избори влияят на случващото се на другите е чудесна. И все пак ми дойде прекалено дистопична; с годините изгубих интерес към дистопиите. Само затова ми остава на второ място.

„Лед и цвете“ – Александра Видра – бива, изненадващо лежерна история на фона на останалите. Даже не успя да ме подразни романтичният елемент (всъщност фундамент на текста), което ме вкара в размисъл.

„Код за достъп“ – Валентин Янков – признавам си, не мятах зарове. Като цяло ми хареса, но недостатъчно, за да ме запали истински. С тоя тип механика на циклене нещо не успявам да се спогодя.

Статии и неигрови материали, или поне за някои от тях:

Интервю с Ейдриън Уейн – изненадах се от добрите думи за автори, творили след 2011та. Останалото няма да го коментирам.

Новата и старата вълна в статистики – именно тази статия ми затвърждава мнението, че новата вълна е по-жизнена и устойчива от старата. Просто нещата се случват с мисъл.

Destiny Quest – тази статия ще се опитам да я забравя, защото някой ден може да успея да стигна до книгите, а тук се наспойлих здраво.

Ревюта на книги-игри – тук само ще кажа, че адмирирам идеята за повече от едно мнение за книга. Едно време в Про-рок даже имаше таблица с „оценки“ на албуми от различните автори, може би и за книгите-игри би сработило нещо подобно?

Великденските яйце в книгите-игри – немалка част от изброеното не са никакви великденски яйца, а просто trivia, или са добре известни.

Дуел: За и против Битки Безброй – хубавото на този тип материали е, че и в двете позиции има неща, с които съм съгласен. Но не съм съгласен с тезата, че на Битки Безброй (в оригинал Fighting Fantasy) им е минало времето. Набързо една кратка ретроспекция – когато Fighting Fantasy се появяват за първи път в началото на 80те години на миналия век, част от етикирането им е single-player role-playing gamebooks. Акцентът тук е в role-playing и това не е изненадващо, защото до този момент създателите им са издавали лицензирани Dungeons & Dragons в Англия. Повтарям, това е в началото на 80те, когато правилата на D&D в ранните им версии са много по-различни от настоящите и са доста по-наказващи. През годините D&D търпят редица издания и промени, включително и доста смекчаване на правилата, което пък не се харесва на част от играещите и резултатът е така нареченият OSR (Old School Renaissance, Old School Revival или както е всъщност точното). В същината си това са модификации на ранните, доста по-неизпипани, сурови и наказващи правила. За многобройните вариации дори не ми се започва да коментирам (основно защото не ги познавам), но фенове и търсене има, нови промени излизат постоянно. В момента Fighting Fantasy в англоезичния свят изпълняват подобна роля и явно търсене има, щом се преиздават и се пишат нови. Поне за мен, това говори, че не им е минало времето и спокойно си съществуват дори и като ъндърграунд, щом има мейнстрийм, който да предполага нуждата от тях.

[Стефан Стефанов · Rating 4 out of 5]

Този път не ми се получи да прочета целия "Агамор" в един уикенд.
4-ти брой държи вече заявеното ниво на качество като оформление и съдържание. Цветните гланцирани страници, форматът, обемът и разнообразното съдържание го правят истинско списание.
Игрите:
Въздушен патрул - върна в детството по добрия начин, започвайки от общата тема с "Крепост в облаците", полу-сериозния тон и предизвикателството от изследването на непозната среда. Харесаха ми различните завършеци и възможностите за преиграване, последствията от взети решения и сетинга. Не ми хареса образът на кучето - реално, като механика, то предпазва играча от всички лоши избори; като сюжетен елемент пък ми е малко безсмислено, т.е. за какво по-точно ти е куче в самолет? Разбирам да си някъде из планинските дебри или в пустиня и да преследваш престъпник, но в малък летателен апарат?
"И виж как небесата се разкъсват" - най-доброто в този брой за мен. Историята ми беше интересна, изборите, последствията, смяната на гледната точка (малко тип "Сезон на тайни") - ресурси, кодови думи, логика. 6/5
От не-игрите, новият ми фаворит е рубриката "Ревюта на книги-игри". "Разпарчетосване" никога не ми е била интересна и буквално я прескачам всеки път. "Дуел"-ът също се е получил добре, мога да разбера и двете гледни точки, представени са увлекателно и обективно.
"Лед и цвете" - имам известен опит с дигиталните интерактивни романи и тази игра много ми напомни на такъв. Ако решиш какъв финал искаш, изборите, които да те доведат до него, са очевидни, т.е. няма реален игрови елемент. Направиш ли нещо нелогично, отиваш директно към алтернативен край. Самият свят беше доста повърхностен, като скица, не се потопих и не ми пукаше особено нито за главния герой, нито за предполагаемата му любима. Предвид как бяха предоставяни изборите, и на него не му пукаше особено за нея. :) Тръгваш на път, сменяш пътеките, и все някъде ще излезеш.
"Код за достъп" - не е моята бира. Като механика е готино, но ми беше прекалено схематично, все едно е техническо демо, а не завършено в цялост произведение. За черния фон - не ми стои добре, пречи на четенето. Можеше да остане само в определени части от текста.
Интервюто - ту ми беше забавно, ту тъжно. Запознах се по-добре с личността на Уейн и гледната му точка към света, отчетох добрите му идеи през годините и не пропуснах грандоманията.
Останалите статии ми бяха умерено интересни и споделям мнението, че материал над 4 страници идва малко дълъг и скучен.
В заключение, добър брой, но не ми хареса толкова, колкото Агамор 1 и Агамор 3 като цялостно изпълнение.

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

За мен лично започва да се наблюдава една любопитна тенденция в списанието за книги-игри, откакто се именува Агамор – нечетните броеве, 1 и 3 са страхотни, четните, 2 и 4: не чак толкова. И пак, силно препоръчвам на феновете на книги-игри, и не само, да се сдобият с всички броеве, списание Агамор вече се превръща в култово издание.
Нека споделя как видях новия, четвърти брой на Агамор:
1. Възраждането на Ейдриън Уейн: Уейн е доста противоречива личност, която буди във фендъма на книгите-игри чувства от всякакъв калибър: някои му се дразнят, други му се смеят, трети го търпят, четвърти му се подиграват, пети директно го мразят. Познаваме се двамата, аз от него лично лошо не съм видял. Адмирирам идеята да има интервю с Уейн на страниците на списанието поради няколко причини които не ми се изброяват тук, но колегата Сашо Драганов от Цитаделата сякаш най-точно е заковал разговора с него в собственото си ревю на четвърти брой: „В броя на „Агамор“ видяхме Уейн такъв, какъвто е — рязък, самоуверен, с бомбастични твърдения и изказвания, които не винаги кореспондират с реалността. Усетих, че задаващият въпроси се опитва да вкара тънка ирония, но авторът мина през нея като булдозер, за да каже това, което смята за истина. Наред с твърде дръзките обещания за много книги, които ще излязат от издателството му догодина и навлизането в теории за конспирацията около въвеждането на еврото, Уейн диагностицира точно и някои проблеми на Новата вълна в книгите-игри, най-вече подбора на невдъхновяващи жанрове, но бе изненадващо щедър, когато посочи добрите автори от нея.“
2. „Въздушен патрул: Проблеми с призраци“ – Джордж М. Джордж: първата книга-игра в броя! Хареса ми, останах доволен от стиймпънкчето. Джордж е добър автор, личи си че се е постарал и че по историята е работено. Общото ми усещане беше, че сякаш книгата-игра е писана от чужденец, с плюсовете и минусите на тази специфика ест. Отношенията между главния герой Марсел Дюмон и кучето му Дикенс много напомнят тези между Вик и кучето му Блъд от култовия разказ на Харлан Елисън „Момчето и неговото куче“ (филмиран с Дон Джонсън в главната роля през 1975-а и послужил за вдъхновение на компютърната поредица Fallout, по която наскоро направиха и сериал) с разликата, че Дикенс изпълнява много по-благородни задачи от Блъд. Класирах се с 15 точки оценка и стигнах общо до два различни финала с преиграването, и в двата успях да спася въздушния кораб, ама не бяха напълно удовлетворителни.
3. Новата и старата вълна в статистики – Ал Торо: много добра и много ценна статия, мислех си точно за нещо такова наскоро, поздравления за Торо, тази информация си беше нужна да се види. Основното – Старата Вълна беше цунами, което ни помете, ала за няма и десетина години отшумя, докато Новата е приливна вълна, която не е чак така могъща, но все още е тук вече петнайсетина години и няма намерение да се връща в океана, което е прекрасно.
4. „И виж как небесата се разкъсват“ – Щефан Хаген: вероятно най-добрата книга-игра в броя. Задъхано действие, преследвания, як екшън с фантастични и киберпънк елементи, добра литература, балансиран геймплей, абе бонбон. Единствено останах недоволен от финала, авторът сякаш се подхлъзна нарочно. Не ми е гот да стигам и до един, и до друг край в който на практика все го ядеш и хепиенд няма.
5. Работилницата на Ефикс – Желанието: това не ми хареса, точка. Мижав интерес.
6. Разпарчетосване с Ефикс – Финална надпревара: това го пропускам, щото имам книгата на Рангелов, но още не съм я чел и не искам да се спойлвам.
7. „Лед и цвете“ – Александра Видра: подходих скептично към историята, но учудващо за мен се оказа много приятна, лека и разтоварваща, четиво което може би не съм искал, но от което съм имал нужда без да знам, че да разпусна психически. Историята за младия чирак-алхимик Шон който мъчи да се хареса на красивата, ала студена Гуен, а малката й сестричка все му се вре из краката беше сладурска, идеална за коледните празници. Допаднаха ми и забавните илюстрации, не ми допадна само че кодовите думи бяха цяла камара. Успях да завършва с два добри финала – Хижа сред цветя и след преиграването Цветя в небето. Мило :-)
8. Destiny Quest – Йордан Костов: и това го пропуснах, щото изобщо не ме интересува.
9. Ревюта на книги-игри: като цяло ревютата не бяха лоши, с някои неща бях съгласен, с други не, трети ги пропуснах щото още не съм чел книгите, и така.
10. Братя по меч и магия – Книгите-игри в Дания: ей това изненадващо ми хареса много. Беше ми интересно да видя какво се е случило с книгите-игри сред викингите, а пък Мортен Готшалк изглеждаше много готин човек и голям фен. Трябва да го поканим на следващ конвент на книгите-игри, а защо не и да видим на българска негова книга-игра.
11. Великденските яйце в книгите-игри – Дамян Христов: добра и интересна статия, макар и сякаш написана на места с излишен патос. От една страна, този прекрасен бъг в еп. 38 на Крарт го бях пропуснал, целувката с Фоксглъв ми е много любим момент, а мустаците на Иън Ливингстън ме разсмяха. От друга страна – ученето на Вършачката на Куон, скелета под арената на Васч-Ро, как Дик Ченси върти копчето на радиото и че в последния Кървав меч се биеш с дракон не виждам какво им е специалното че да са в тази категория. Нямаше лошо да се спомене защо е толкова ценна ризницата на Амулабес в Огнена пустиня (когато се биеш с враг и стандартно търпиш щети от по 2 точки, щом я носиш вече търпиш само 1), а това че Шоу на Смъртта било същото като Бягащия мъж на Стивън Кинг, даже филма с Арнолд е простотия. Римейкът на Бягащия мъж скоро излезе, може и да го гледате, и да прочетете романа и да сравните. В историята на Кинг Бен Ричардс се съгласява да участва в предаването понеже има нужда от пари за лечението на болната си дъщеричка и хуква из страната, та всеки човек да го гони като изоглавен. В Шоу на Смъртта Кристофър Морис се бие в подземия с шепа други пандизчии и който оцелее той ще спечели – може да изглежда близко, ама има нюанси. За идиотския костюм на Арни от жълтеникаво трико в стария филм дето се маризеше с идиоти от Лудия Макс ама в градска среда не желая да коментирам.
12. „Код за достъп“ – Валентин Янков: за това нещо подготвям дълго и мащабно разкостващо ревю, щото издънките които искам да коментирам вътре са двойно повече от този целия текст, който четете в момента.
13. Дуел: За и против Битки Безброй – Виктор Атанасов срещу Ал Торо: интересен материал, в който и двамата участници казват немалко верни неща за легендарната поредица. Дето се вика, и единия е прав, дядо попе, и другия.
14. Новини с Ивайло Динков: приятна подборка какво се случва по света с книгите-игри.
Нещо, което не ми допадна генерално бе че книгите-игри в броя бяха по-малко от обикновено, за сметка на останалите материали, дано в следващия брой грешката да бъде поправено, щото аз лично все си мисля че книгите-игри са най-важното в изданието, поне за мен, останалите материали са окей, но някак все си мисля че не би трябвало да са основното.

[Alexander Draganov · Rating 3 out of 5]

Няма да е пресилено да се каже, че книгите-игри са форматът, в който българската фантастика достигна своя връх откъм амбиция на сюжетите и читателско признание. И макар за златен период на интерактивната литература да се считат 90-те години на миналия век, то и днес продължават да излизат предложения, които си заслужават вниманието.

Малко проекти са по-амбициозни от серията списания „Агамор“, четвъртият брой от която се появи тази Коледа и въпреки някои обструкции успя да намери място на традиционния книжен панаир. Медийният интерес към него бе подсилен заради интервюто с Ейдриън Уейн, който е една от най-ярките личности на фендъма у нас.

Цялото ми ревю прочетете в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d0%b0%d0%b3%d...

[Knijen Zadnik · Rating 5 out of 5]

От мен да мине, давам 5 звезди. Присъствието на един определен Чичо в броя е доста спорен дебат. Дали това е отчаян опит за внимание или просто за фън, времето ще покаже. По-скоро бих се радвал да имаше интервю със Сим.