Котките са защитниците на нашия свят. Ала когато ги отвлича зъл владетел, силите на мрака заплашват да нахлуят!
Надеждата може би се крие в малката Аника – родена за магьосник, тя винаги е мечтала да бъде рицар. Сега е решена да осъществи мечтата си и да открие изгубените котки… но първо се нуждае от меч!
Симпатичен първи брой от нова комикс-серия, дело на неуморния тандем Константин Витков – Титис (сценарист и художник) и Соня Анастасова (сценарист и колорист), този път развиваща се не във вече станалата ми любима дистопична вселена на Jack Eridon и Kamikaze, а в класически фентъзи свят, и прицелена към по-малките читатели.
Запознаваме се с Аника, дете на кралската магьосница Езира и на пълководеца Ирал. Родителите ѝ, принудени от надвисналата над кралството опасност, я отвеждат на (уж) сигурно място при дядо ѝ – магьосника Беламор, а всъщност полагат началото на весели и щури приключения.
Първата книжка от поредицата ни запознава с едно малко момиченце Аника, което "трябва" да стане магьосница, поне според родителите си, но според нея и вироглавата й глава - рицар. И започваме едно епично пътуване заедно с дядо ѝ.
Когато чуем името Константин Витков, знаем, че може да очакваме качествен комикс, поне що се отнася до комиските за възрастни. Аз като едно добро 33 годишно дете, реших да проверя как се справя Titis с детските комикси. Да ви кажа хареса ми, имах нужда в този момент да прочета този комикс. Е да, не ми хареса факта, че го прочетох за 20 минути(с една почивка), но втори брой е нейде по пътищата и скоро ще прочета и него. Книжката ни разказва за едно малко момиченце Аника, което "трябва" да стане магьосница, поне според родителите си, но според нея и вироглавата й глава - рицар. Е, да живота е странно нещо. Аника потегля на итнересно приключение, през вълшебни земи със своя дядо, среща причудливи същества и се сблъсква с опасности. Това е съвсем съвсем накратко за сюжета. Ако все пак погледнем под фасадата, както е и правилно да се направи, ще видим ,че книжлето макар и много тънко засяга доста теми важни за всяко дете - смелост, приятелство, доброта. А това, в комбинация с красивите рисунки и приятните диалози прази комикса прекрасно "помагало" за всеки родител, който иска да държи детето си далеч от екрани. Приятно четене.
Дебютът на детския комикс "Аника: Рицарят магьосник" е наистина прекрасна новина: Двама български автори (Константин Витков и Соня Атанасова), интригуваща и сладка история, свежи цветове, един пълнокръвен приключенски фентъзи свят. Историята тече плавно, текстът и визията са в отличен синхрон. Много ми харесаха детските рисунки като допълнение. Книжката е замислена като поредица и се разпространява из местата за списания в големите вериги магазини.
Това, което не ми допадна: - Твърде ситен шрифт при запознаване с героите. -Вместо да е загадка изчезването на котките, ние веднага разбираме причината за липсата им. - Кратката първа история. Според мен има тежест само като въведение, успява да грабне вниманието, но не и да се разгърне.
Нов български детски комикс е винаги повод за радост, а „Аника: Рицарят магьосник, том 1: Аника и изгубените котки“ (изд. „Артлайн“) е от онези заглавия, които още с първите си страници показват, че имат потенциала да се превърнат в обичана поредица. Създаден от Константин Витков – Титис и Соня Анастасова, комиксът съчетава приключенско фентъзи, ярка визуална идентичност и чисто детско въодушевление. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Голям фен съм на дуото Константин Витков-Титис и Соня Анастасова. Чела съм всички комикси, които имат издадени на български език и никога не са ме разочаровали. *Буквално следя поредицата за Джак Еридън и всички прилежащи истории от години*
Знам, че зад всеки един комикс стоят часове, месеци, години неуморен труд и в България този жанр се поддържа от авторите едва ли не на инат и добра воля. Именно това прави премиерата на детски комикс важно събитие в комикс културата на страната. И това непременно трябва да се оценява и подкрепя!
Въпреки че не съм точно в таргет групата на комикса, смятам че за мен беше удоволствие да го прочета. Артът е супер (дори не съм се съмнявала) и замисълът е жесток. Трудно ми е да оценя историята, защото на този етап първият брой е само уводен и все още не съм напълно ориентирана в сюжета. (Видях обаче артът на котките и, като върл техен фен, много ми хареса).